РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов - АТИЛ :: Консерватизъм, демокрация и светлото бъдеще

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.04.2013 10:11 - Консерватизъм, демокрация и светлото бъдеще - втора част

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 5232 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.12.2016 01:35

Консерватизъм

Според произхода на днешната политическа класа - и нейните хоризонти и възможности...Както казват руснаците - "Выше головы не прыгнеш".

Макар, че от Първата световна война насам консерватизмът е почти непозната политико-управленска теория и практика у нас, той е една от водещите идеологии в света днес. За пръв път термина се употребява от французина Шатобриян - издава списание "Консерватор" в подкрепа на монархията и аристокрацията.
В съвремения свят е в пряка връзка с либерализма като идеология. Забелязва се една цикличност на двете идеологии в развитието на демократичните общества. На практика те действат като взаимни алтернативи допълвайки се.
Исторически консерватизма възниква като реакция срещу френската боржуазна революция. Реакция на аристокрацията.
А първите наченки на консерватизъм и либерализъм в Англия са от 30-те и 40-те години на XIX век.

Най-характерното за консерватизма е че той няма някаква определена цел.Той възниква като реакция срещу промяната. За запазване на статуквото. Не изгражда цялостна мирогледна система, която да е валидна навсякъде. Като идеология не се базира на еднакви ценности в различните времена. Навсякъде той има своите конкретни особености. Може да се каже, че това е най-антидогматичната и най-антифанатичната политическа идеология.
Обикновено използват три главни подхода при изследването му:
1) Исторически - изследва специфичната историческа среда;
2) Универсално антропологичния подход - противоположен на първия. Акцента пада върху непреходните ценности, които трябва да се съхраняват. Не интерпретира временни явления, лансира принципите за ред, стабилност, умереност;
3) Ситуационно специфициран подход - изследва конкретните идеи и ценности в дадена конкретна ситуация.
По принцип консерватизма е многовариантен. Той може да е идеология, която се опира на различни социални слоеве. Различна социална база. Според мен у нас точно Васил Левски е първия самороден идеолог на консерватизма с неговия принцип:" Богатия с парите, бедния с труда , ученият с ума", той не дели народа на съсловия , дори на етноси...Т.е. той дава първите идеи за една Консервативна Народна партия, така както си е с българско седемкласно основно образование. Без да учил в европейски университет и да е писал научни трудове.(Стамболов е бил със средно образование, началника на Хитлеристкото Гестапо на цяла Европа също е бил със средно образование...Някои хора сума те време и пари потрошиха да учат и да специализират а ни полиция направиха, ни политика, ни икономика.).

Консерватизма обаче има ред особености:
1)Има известно исторически начало;
2)Съществуват различни типове консерватизъм от гледна точка на възникването, на социалната опора, на произхода;
3)Има регионална ограниченост;
4) Главната му насоченост е дефанзивна(защита на нещо, което подлежи на промяна). Оттук и променя ценностната си ориентация - в зависимост от това срещу каква промяна се бори.
Той е идеология , която не е насочена към бъдещето. По думите на Ървин Хороуиц: "Консерватизма не започна с очертаване на бъдещето. Той дойде като резултат от усилието да се поддържа статуквото,"строя"."

Основни направления

Либерален консерватизъм - като основател на теоретичното направление на консерватизма се сочи Едмънт Бърк с неговия труд "Размисли върху революцията във Франция".

Едмънт Бърк(1729-1797)

Той е против революционния характер на промените. Революцията не носи свобода и равенство а хаос и безпорядък. Руши устоите на обществото. Не приема договорната теория за възникването на държавата. Тя е исторически появила се общност на живите, мъртвите и идващите. Бърг подхожда за трезви, за безболезнени еволюционни промени.

Романтичен консерватизъм - възниква в Германия през XIX век. Отхвърля договорния характер на държавата. Разглежда държавата като нещо надиндивидуално. Като комбинация от два принципа - вечен прогрес и принципа на неизбежното му ограничаване.
По-късно този консерватизъм еволюира в социален консерватизъм на религиозна онова.

Контрареволюционен консерватизъм(Франция, Италия, Испания) - Отхвърля договорния характер на държавата. Развива се изцяло на религиозна основа. Извежда четири типа държави според отношението им към религията:
1) Теизъм(единобожие) - идеалната държава;
2) Дуотеизъм(две властващи начела) - конституционната монархия;
3) Пантеизъм(многобожие) - Либерално-демократичната държава;
4) Атеизъм(безбожие) - социалистическата държава

Реален консерватизъм - разглежда се като държавно-политическа практика. Характерен пример - Германия по времето на Бисмарк. Застъпва се за консервативни регулатори против сътресенията. За инверсия на политическите идеи. Вплитане на различни идеи, дори от други идеологии.

Към тези основни направления спадат и още две:
- Структурния консерватизъм - за запазване на статуквото; - Ценностен консерватизъм - за запазване на основните ценности.

Структури на консервативното мислене

1) Традицията - всяко едно обществено явление трябва да се приема с всичко положително от миналото. Всяко обновление да се извършва еволюционно. Бъдещето е продължение на миналото. Връзката между тях е традицията.
2) Религия - възникването на света не може да бъде обяснено рационално. Чрез религията може да се обясни всичко. Ако религията е в упадък и обществото е в упадък. На мястото на религията идва цинизма.
3) Авторитета - свързан е с авторитета на Бога или осветения от Бога авторитет. Човешкото общество е слабо, склонно да надценява себе си. Затова е нужен авторитет.
4) Свобода и отговорност - няма абсолютна свобода. В обществото тя е ограничена от ред отговорности.
5) Естественото неравенство на хората - природна даденост. Същото е и в обществото и социалния живот. Равенството не съответствува на природата на човека.
6) Чувството за скептицизъм - относно идеалното човешко общество. Също така относно планирането и въздействието върху човешкото общество. Също така и относно неограничените възможности на човешкия прогрес.

Главни особености

Консерватизма е типичната автентична дясна идеология.
(Либерализма се счита за центристка идеология. По този признак в България няма десни партии. Нещо повече те всички до една са атимонархически, безбожни и цинични, заради общия си комунистически генезис...)
Консерватизма е по-скоро носталгичен отколкото утопичен, насочен към запазване на статуквото от миналото. В основата на идеологията са основните ценности на аристократизма и боржуазния индивидуализъм.
Друга главна особеност е липсата на точно определени класови, социални граници!

Неоконсерватизъм

Политически единоборства в САЩ...
Някога когато предците ни принасяли човешки жертви на Тангра(7 девойки и 7 младежи) най-добрите младежи си биели в единоборства за честта да бъдат принесени в жертва за благото на народа...

Най-напред през 1958 г. А.Янг издига тезата за меритокрацията - класа от личности, които си пробиват път чрез собствените си способности и таланти а не чрез класови привилегии.
(Т.е. връщаме се там откъдето тръгнахме - при древнобългарската аристокрация.Там освен съсловието на племените князе(бaилите) имало и отворен благороднически елит на военната аристокрация, които служели в администрацията и войската...)
Тук в случая имаме едно връщане към принципите на класическия индивидуализъм, както му казват.

Но през 1975 г. Майк Харингтън вече изкарва на политическата сцена неоконсерватизма като практика. Сочат се две предпоставки за възникването му - големия размах на социалистическите движения през 60-те години на 20-ти век и икономическите обстоятелства през 70-те години.
По същност новата идеология се явява като синтез между идеите на неолиберализма и традиционния консерватизъм. Има активна позиция относно регулиращата роля на държавата и е против намесата и в икономиката и социалната сфера.

Неоконсервативното регулиране се свежда до здравеопазването, екологията, външната политика. Издига тезата за силна държава , но само като защитник на националните интереси. Все пак възприема ограничено въздействие на държавата в обществото. Противник е на реформистката социална политика на неолиберализма(в България има вече едно цяло поколение, което е свидетел на безкрайните и хронични неолиберални реформи и преходи, на които краят им и сега не се вижда...)

За неоконсерватизма равенството е несъвместимо със свободата. Гарантирането на равенството от държавата ограничава свободата на изява.
Неоконсерватизма признава - равенството на възможностите на отделните индивиди.

П.П. А за зараждането и историята на българския консерватизъм от края на 19 и началото на 20-ти век, си заслужава да има отделна публи

Нагоре