Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2013 22:51 - Малка денонощна поезия от историята за съвремието
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3418 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 29.07.2015 12:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Вятърът

Там, там буря кърши клонове…
(Христо Ботев)

image

Докато шумяхте край щастливите трапези
и здрависвахте със чаши своите идеи –
някъде от планината този вятър слезе
и не му омръзна непокорно да лудее,
да събаря втръсналите вещи от перваза,
да помита паяжините на всяка скука,
да пилее посред пътя прашните омрази
и с крило на облак по челата ви да чука.

Докато седяхте броеници да редите
и се кланяхте под лавъра на бърза слава
той въздъхна в ледената тръпка на водите,
удря слънчевите длани в клоните корави,
за да кипне мартенската влага под кората –
разпиля въздушната мъгла по върховете,
весел къпа рошава глава сред езерата
и пчела положи в чашката на всяко цвете.

Докато се кръстехте от бурята далече
и живяхте свити в ядката на тишината –
този вятър облачната риза си облече
и прегърна паметника долу в равнината.
И… когато кипна гръмотевичното гърло,
побеля от мълниите и засвятка сводът,
взе една във сините си шепи да я хвърли
право над челата ви…

Ще им светне ли, войводо?

++++++++

Докога ще ме наричате
момче?

image


Докога ще ме наричате момче?
Може би така на всички ви е лесно –
като пъргаво захласнато щурче
да люлея детелините със песни?

Гледате ме с топли укорни очи…
Всеки между вас е моя покровител.
И пророчески в устата ви звучи
мойто бъдеще…
А аз не съм ви питал!

И по пътя като някакво момче
назидателно ме сочите със пръсти.
Ако блага дума някой ми рече –
трябва благодарно
да си сгъна кръста.

Свикнахте така да ви се прави чест,
но дали честта венчана е за поста?
Чакайте поклоните от други. Днес
има ги от бързата ви вяра доста.
Същността ви зная. Сериозни сте!

И от час на час, минута по минута
личното ви
положение
расте,
а пък мойто –
осъдително се лута.

Но така по-жив
– животът ми тече –
избуял от слънчевата нежна ярост.
За да си остана
винаги момче,
подарявам ви дори и мойта старост.

image

++++++++


Идвате сред нас и шепнете
поуки…


image

Идвате сред нас и шепнете поуки –
винаги заети, винаги усърдни.
Аз ви слушам – зная вашата азбука –
вашия живот
над всичко
да се сбъдне.

Изгоряха хора, гръм света разкърти
и течаха в нивите ни черни кърви,
а към лобните места на толкоз мъртви
вие тръгнахте
с венци жалейни първи.

Нямахте присъди, нямахте и рани,
имахте една първична съпротива –
след съня под безопасните юргани
да се втурнете сред нас
с ръце грабливи.

Колко време преживяхте упорито?
Пламва хляб по жътва,
без да ви тревожи,
тъй като във кухните си вечер сити
жънехте от хляба ни спокойно с ножа.

Днес ви срещам
и е страшно,
и е болно…
Вие като плесен винаги растете
и от вашето
всеядие доволно
тегнат на човека струпеи в сърцето.
Вие оцеляхте, хора равнодушни –
заради това,
че никой не ви люби,
никой не ви мрази.
Искам само никога да ме не люшне
върху смъртен одър вашата зараза.



++++++++

Гледам ви и гледате ме в
упор…


Гледам ви и гледате ме в упор
и не съм ви гостенин приятен,
и не съм в кръга ви
даже знатен,
тъй като богатство не натрупах.

Вие като
охлюви
полека
плъзвате,
пълзите през живота.
Можете да смажете човека
за една
окаяна банкнота.

Вие всякога сте най-удобни.
И това е вашата порода –
коленичили
в местата лобни,
мислите за личната изгода.

Затова в житейската ви скука
аз не търся почести и близост
и събарям яростно с юмрука
маските на жалката ви низост.

image


Помен за поета Траян Първанов

Траян Първанов, български поет, е роден на 26. 07. 1942 г. в гр. Криводол, област Враца. Умира на 18. 05. 1994 г в София. Автор на книгите: “Място в дъжда” /1979/, “Пеш към звездите” /1983/, “Нрав” /1991/, “Ной-Нож” /1992/, “Лудост за хубост” /1994/. Посмъртно са издадени книгите “Летален изход” /1994, изд. “Фльорир”/, “Не ме обичай, Господи” /1996, изд. “Рал Колобър”/ и “Жълтата волница – душата ми” – избрани стихотворения, /2007 г., изд. “Контакт-92”/

"...Поет “отворен”, темпераментен и емоционален, Траян Първанов намери затрупаните от несгоди, лъжи, демагогства, предателства и несгоди извечни извори на доброто. Той мечтаеше за човешка хармония, за душевна извисеност.
Беше тръгнал пеш към звездите, но не за да се прави на някакъв псевдомесия, а с надеждата да подскаже и на нас, че има нещо по-високо от боричкането за облаги.
Поетът може би вече е стигнал звездите. И сега, там, приседнал на чаша лунно вино, гледа с поетичната си душа към нас, усмихва се загадъчно и шепти:

Боже мой! Благодаря ти, че ми вдъхна сили
сам да бъда собственик на свойта свобода. ..."

Янно ДИМОВ
май 1994 г.



П.П.

Ти ли ме повика?

image

Ти ли ме повика?
Ти ли заговори?
Снощи ме събуди шепот бял на двора
и дочух как пролетните клони чукат
по прозореца ми с тих и нежен пукот.
И на сутринта под блесналата стряха
мойте птици слънчеви зърна кълвяха.
И край мене цвят с пчелата заговори.
Зазвъняха топло бистрите простори.
И отново, обич, с устни доверчиви
пият твойто вино – сладко и горчиво,
и след твойта дреха – бяла и зелена,
влизам в храма на искрящата вселена.


КРАЙ





Гласувай:
8
0



1. pvdaskalov - Колко е приятно!
30.04.2013 09:41
Колко е приятно
да видиш приятел
в ново амплоа
и то - сполучливо!
Поздравления Атила!
цитирай
2. atil - А, обичам си аз поезията и музиката. ...
30.04.2013 13:20
А, обичам си аз поезията и музиката..Няколко пъти и преди съм си спирал на тях. По-нататък ще видим какво ще изкараме от шаманския съндък...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3392288
Постинги: 505
Коментари: 2299
Гласове: 2906
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031