Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2013 15:44 - Исторически безсмъртни анекдоти за безсмъртни личности
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 6762 Коментари: 1 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image


Дионисий и Аристип

Един ден прочутия диктатор на Сиракуза Дионисий спрял философа Аристип и иронично го запитал:

- Велики мислителю, защо вие, философите, гледате все да се подмазвате на управниците, а не управниците - на философите?

Аристип изгледал от главата до петите охранения и напращял от сила Дионисий и направо му отвърнал:

- Защото ние, философите, сме преситени от духовна храна, но ходим гладни и боси, а вие, нищий духом, сте преяли и потънали в охолство.

 

Сабиняните и римският консул

Сабиняните били противници на римляните и решили да подкупят един от римските консули. Изпратили тайна делегация при него. Тя го заварила, че обядва хляб и ряпа. Делегацията сметнала, че това било удобен момент за нея, и веднага му предложила подкуп голямо количество злато.

- Ряпата ми е толкова сладка - отвърнал им съвсем неочаквано консулът, - че моят апетит съвсем не се нуждае от вашето злато!

 

Октавиан Август за изменниците

По времето на римския император Октавиан Август владетелят на Тракия Риметаклес се бил отцепил от атинянина Антоний и присъединил владението си към Рим. Октавиан Август се зарадвал и в чест на присъединилия се владетел устроил голямо тържество. На него обаче той произнесъл забележителна реч, в която между другото казал:

- Напълно одобрявам измяната ти, Риметакле, но знай, че ненавиждам и в никакъв случай не мога да понасям изменниците!

 

image

 

Едно мнение на Зенон

Зенон, един от най-големите философи на древността, имал твърде отрицателно отношение както към разхитителите, така и към скъперниците. И това си становище той оформил главно от тяхното отношение към живота.

- Разхитителите, заявил веднъж той съвсем категорично, живеят така, сякаш утре ще умрат, а скъперниците - като че ли вечно ще останат на тази земя.

 

Председателят на републиката - идиот

Известният френски маршал Макмахон, по времето когато станал и председател на републиката, посетил една военна болница. За да демонстрира съчувствие и загриженост към болните, спрял пред един войник и го попитал от какво е болен:

- От тифус - отвърнал войникът.

- Ах, това  страшна болест. Когато бях в Алжир, бях се разболял от нея. А да знаеш, че от тифус болният или умира, или остава идиот до края на живота си.

- И вие, господин маршал, както ви виждам, сте оздравели! - отвърнал му със скрита усмивка войникът.

 

Балзак и Дюма

Балзак и Александър Дюма били добри приятели, но веднъж Дюма обидил своя верен другар на литературна тема. Люто скарани, те дълго време не си говорели. Скоро обаче животът ги събрал при един техен общ познат. Балзак решил да си го върне и като се доближил до Дюма, подиграл го на висок глас така, че да чуят и останалите гости:

- Ако някога оглупея, ще почна да пиша като теб!

- Тъй ли? Тогава какво чакаш още? - саркастично му отвърнал Александър Дюма.

 

Автор на автора

Пиесата "Дамата с камелиите" от Александър Дюма-син имала много голям успех. Още на примиерата и, на която присъствал и бащата на писателя, салонът бил препълнен от почитатели на талантливия автор.

Един от публиката познал Алексъндър Дюма-баща и ласкаво го попитал:

- Вашият син обра лаврите. Пиесата е великолепна, но може би вие също имате пръст в написването и.

- Че как да нямам пръст! Може да се каже, че тя е изцяло мое творение.

- Вярно ли? Нима сте написал пиесата вие?

- Точно така. Щом аз съм автор на автора, значи всяка негова творба е и моя.

 

Дюма-син и младата актриса

След представлението на една пиеса на Дюма-син млада и красива актриса, излизайки от сцената развълнувана, се отправила към знаменития писател:

- Господин Дюма, мисля, че представлението мина превъзходно. Ах, колко много съм щастлива! Ах, колко много съм развълнувана! Пипнете и вижте само как бие сърцето ми! Как го намирате? - попитала тя писателя и като хванала ръката му, я сложила на гръдта си.

Дюма-син веднага разбрал намерението на актрисата и иронично и отговорил:

- Ами как го намирам - доста голямо и заоблено!

 

Астрологът и Людовик XI

Галеоти - придворният астролог на Людовик XI бил предсказал смъртта на една от любовниците на краля. Разгневен, капризният Людовик решил да си отмъсти на своя астролог и наредил на стражата си да го изхвърли през прозореца на двореца му веднага след като проведе предварителен разговор с него. Извикал краля своя астролог и го запитал:

- А сега, знаменити предсказателю, би ли познал кога ще настъпи твоята собствена смърт?

Галеоти догадил какво бил намислил кралят и спокойно му отговорил:

- Движението на небесните тела показва, че моята смърт ще настъпи 12 часа преди вашата, кралю!

Суеверният Людовик XI се отказал от пъкленото си намерение.

 

Дворцовият шивач на Людовик XIV

Дворцовият шивач на Людовик XIV проявявал любителски интереси и към проблемите на държавното управление. Дори един ден той се осмелил и предложил в писмен вид на императора "мероприятия за подобряване на държавното ръководство". Людовик XIV прочел дилетантското изложение на своя шивач и с ирония наредил на секретаря си:

- Извикайте министър-председателя на правителството! Той трябва да ми вземе мярка за новия костюм, тъй като дворцовият шивач се е загрижил да подобрява държавното управление!

 

Лев Толстой и полицаят

Лев Толстой поначало не хранел симпатии към полицията. Веднъж той видял на един площад в Москва как полицай малтретирал порядъчно напил се гражданин. Възмутен, писателят се намесил:

- Уважаеми представителю на властта, можете ли да четете?

- Мога!- отговорил учудено полицаят.

- А чели ли сте светото евангилие?

- Чел съм го.

- Тогава защо се отнасяте така към ближния си?

Полицаят се окопитил от внезапните въпроси и на свой ред попитал:

- А вие можете ли да четете?

- Разбира се! - отвърнал Толстой.

- А чели ли сте правилника за обществения ред?

- Не.

- Прочетете го и тогава елате да продължим разговора.

 

Пушкин и един негов противник

Великият Александър Сергеевич Пушкин още приживе се славел и с многото си неприятели. Веднъж един от тях, за да го уязви, попитал на публично място поета:

- Александър Сергеевич, бихте ли казали как е по-правилно да се пише: "Донеси вода" или "Дай ми вода!"?

Пушкин усетил, че му се удава възможност да си отмъсти:

- Зависи кой ще го каже, господине. Например, ако става въпрос за вас, вие би трябвало да кажете: "Ей, закарай ме на водопой!"

 

Бетховен и неговият брат

Великият композитор бил изпаднал в крайно тежко материално положение и се принудил да помоли брат си Кристоф да му даде пари на заем. Същият бил известно време аптекар, продавал хинин на армията и за кратко време порядъчно забогатял. Дори успял да си купи и голямо имение край Виена. Той бил крайно коравосърдечен и скъперник и отговорил с писмо на брат си: "Всеки трябва сам да се грижи за себе си!...", като сложил под него следния подпис: "Кристоф ван Бетховен - земевладелец."

Бетховен обаче решил да подчертае нищожеството на брат си и му отговорил също писмено:"Аз поисках от теб в заем пари, а не празноглавие!", и сложил подпис:"Лудвиг ван Бетховен - умовладелец."

 image

Паганини и файтонджията

Паганини имал концертно изпълнение в Париж. За да не закъснее, спрял един файтонджия и го попитал колко ще му вземе до концертната зала. Файтонджията му отговорил:

- Двадесет франка.

- Но това е доста голяма сума! - възразил маестрото.

Файтонджията познал с кого си има работа и му обяснил:

- За човек, който може да спечели 5 хиляди франка, и то като свири само на една струна, сумата е нищожна.

Паганини не му възразил и се качил във файтона. Като стигнал до залата, той видял тарифната таблица, окачена на файтона, и платил според нея - два франка, като обяснил на файтонджията:

- Когато се научиш да ме возиш на файтон с едно колело, тогава ще ти дам повече, отколкото заслужаваш.

 

Завещанието на лорд Елдън

Няколко дена преди да почине, известният специалист по правните науки през XIX в. лорд Елдън завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на една лудница.

В завещанието си той признавал:

"Връщам на лудите онова, което през време на целия си живот съм събирал от лудите, тоест от тези, които водят дела."

Лорд Елдън бил по професия адвокат.

 

Вождът на племето

През същия XIX век в една от африканските си колонии английските власти детронирали вожда на едно племе заради сепаратистките му намерения.Заповядали му да напусне страната в срок от 24 часа, като му разрешавали да вземе само пет от десетките си жени, които имал.Племенният вожд сметнал това за непоносимо тежко наказание и написал следното протестно писмо до английската кралица:

"Ваше Величество, вие сте издали заповед да напусна родината си. Това е тежко наказание, но мъжки ще го понеса.Но вие сте издали и заповед да взема само пет от жените си. Как е възможно, ваше величество, един вожд, пък макар и на племе, да понесе толкова тежко наказание? Само за миг си представете, нима на вас няма да ви бъде непоносимо тежко, ако ви се позволи да имате само петима мъже?...

 

Лойд Джордж и дамата

Английският реакционен държавник Лойд Джордж бил поканен на едно тържество, организирано от общественички, боркини за еманципация и равноправие на жената. Случило се така, че до него била седнала дама от висшето общество, колкото зле настроена спрямо мъжете, толкова и грозна. През цялото време на тържеството тя безпокояла с най-невероятни въпроси Лойд Джордж. Той едва намирал подходящи отговори, за да възпре нахалството и. Но тя не преставала. По едно време направо му се заканила:

- Мистър Джордж, знаете ли, че ако бях ваша съпруга, щях да ви отровя!

На Лойд Джордж вече му било дошло до гуша и не се стърпял:

- Нямаше да имате такава възможност. Ако вие бяхте моя съпруга, аз сам щях да се отровя.

При този отговор дамата се преместила на друг стол.

 

Ричард Бенгли на гости

Ричард Бенгли, знаменит английски филолог от края на XVII и началото на XVIII век, бил толкова стеснителен, че, попаднал сред непознати хора, загубвал самообладание. Веднъж той бил поканен от една графиня на гости, виждайки толкова много знатни хора, той така се смутил, че вместо да седне на стола, не го уцелил и паднал на земята. Засрамен от комичната постъпка, Бенгли побързал да си отиде.

- Кой беше този толкова загубен човек? - попитали гостите домакинята.

- О, уважаеми господа - отвърнала графинята, - това е един от най-знаменитите учени филолози. Той знае как се казва стол на всички езици, но когато е сред хора, не знае как да седне на него.

 

Английските съдебни заседатели и изкуството

Известният английски художествен критик и писател Джон Ръскин бил призован като страна по едно дело, свързано с проблеми от областта на изкуството. Съдът, твърде отдалечен от изкуството и с ограничена култура, извикал за вещо лице художника Уитслер, който извънредно много уважавал и ценял Ръскин, и му поставил следната задача:

- Извинете, бихте ли разяснили на състава на съда що е изкуство?

Уитслер изгледал съдебните заседатели един по един и не намирайки никакви допирни точки за духовен контакт с тях, отговорил лаконично:

- Не!...

image

Фракът на Ференц Молнар

Унгарският писател Ференц Молнар, автор на световноизвестният роман за юноши"Момчетата от Павловата улица", се оженил за трети път - този път за известната оперетна певица Сара Федак. Една вечер новото семейство решило да отиде на театър, но Ференц Молнар предпочел да бъде с обикновения си всекидневен костюм. Докачена, новата съпруга му направила забележка:
- Но, Ференц, мили, нима е прилично да се появиш с мене в театъра с този делничен костюм? Моля те, облечи си фрака!
Ференц Молнар не останал безразличен на забележката и отвърнал на третата си поредна съпруга:
- Сара, мила, но аз обличам фрака си само на премиери!

 

Ибсен за драмата си...

Когато завършил драмата си "Майстор Солнес", великият Ибсен бил толкова възхитен от философската и вглъбеност, че възкликнал от възторг:"Съдържанието на тази моя творба могат да разберат само двама души: аз и господ!". След година обаче драмата била поставена в един от театрите на родната му страна и режисьорът доста свободно се отнесъл към текста и. След премиерата, озадачен от своеволието на режисьора, Ибсен възкликнал на всеослушание:"Сега вече нито господ, нито аз можем да я проумеем!"

 

Разсеяният професор

Видният български професор Александър Балабанов е бил известен и със своята разсеяност. Веднъж на едно тържество той срещнал позната дама и тя го заговорила. От дума на дума му се оплакала, че вече десетина години, откакто е омъжена, а все още няма деца. Професор Балабанов, който следял внимателно тържеството, неочаквано за госпожата я попитал:

- А вашата майка имала ли е деца?

- Не разбирам какво искате да кажете? - изненадала се тя от неуместния въпрос.

- Искам да разбера да не би това, че нямате деца, да е наследствена черта! - сериозно и отговорил разсеяният професор.


image




Гласувай:
14



1. atil - Преди да пусна приготвения вече ...
18.05.2013 15:52
Преди да пусна приготвения вече сериозен и с фундаментално значение постинг за новото "историческо" народно събрание и съответната му обществена обстановка в страната, реших, че майтапа си заслужава и исторически поглед назад във времето.
За съжаление за повечето от нас майтапите отдавна загрубяха и обстановката деградира и се изроди, но надеждата умирала последна! А живота продължавал..., все едно с нас или без нас.
На 21 май когато го "конституциират" събранието ще им сервирам и аз един десерт тук...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5647579
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031