Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2013 14:42 - Ако някой ни попита...
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 5028 Коментари: 5 Гласове:
12

Последна промяна: 18.12.2015 17:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image


 Тази статия на бележития български национал-революционер, публицист, поет и политик Ст.Стамболов е написана в надвечерието на прословутата Цариградска конференция. Тя взема важни решения, касаещи съдбата на българите и на България, които после се загърбват и "забравят"...
По-интересното е да се види и разбере отношението и политическия анализ на тогавашното положение, направено от един самороден и действителен български държавник и политик!
 От края на 19 до началото на 21 век нещата у нас май не са мръднали много...И днес основните ни проблеми за решаване са подобни на тогавашните. Разликата е , че никой не ги вижда и не говори за тях а ни занимават с басни и формални илюзорни конструкции...?! Докато стопанската и политическата система е така конструирана, че всекидневно възпроизвежда регрес и упадък!
 Преминал през Заарското(Старозагорското) и Априлското въстание(което поне имало частичен успех благодарение на личната роля на апостолите от Четвърти революционен окръг), след това през Учредителното събрание и руските домогвания за създаването на "Задунайская губерния" и партизанските борби за кокала на управлението - Стамболов се е освободил докрай от илюзиите си относно "външните благодетели" и "вътрешните родолюбци"! Оттам и по-късно някои негови безцеремонни и диктаторски похвати, които явно са били доста ефективни, та и до днес не могат да му простят.
Той не е спорна личност както го наричат, а една от най-безспорните(не случайно тогавашния класически либерализъм няма нищо общо с днешния а е в оновата на съвремения неоконсерватизъм!), защото благодарение на него България оцелява и влиза в 20-ти век като национална и независима държава!
Аз лично не слагам по-долу политиката и консерватизма на Тодор Икономов например, но се отвращавам от това , че своите грехове още тогава мнозина са ги приписвали на Стамболов. Партизанщината отдолу и стария принцинп:"Царя дава пъдаря не дава" са причината за опорочаването на много от иначе полезните държавнически решения. А ако е нямало русофили, нямало е да се появят и русофобите...И така да се установи тази вредна и порочна политическа традиция у нас, жива и до днес под други форми.
Българското политическо наследство е извор за поуки и вместо да се омайваме с зяпнали уста по приказките на полупрости чужденци, които нито знаят нито разбират проблемите на България и на българите, по-добре е, по-често да обръщаме очи към историята на Третото Българско царство!

image

Ако някой ни попита...

Ако някой ни попита какво правят днес българите, ние, като туриме
ръката си на сърцето, отговаряме му тия две думи: стоят и чакат. И на-
истина, тия са думите, с които най-добре може да се определи и охарактеризира нашето днешно положение. Ние всинца българите, тука и отсреща, само стоим и чакаме, а нищо не предприемаме, за нищо не се готвим.
Стоим ние и гледаме как турците се стягат, как се приготвят за пос-
леден отчаян бой, как провъзгласяват конституции, правят проекти и
контранроекти, как въоръжават и тия свои съплеменници, които надали са в състояние да излязат отвън прага на къщата си. Стоим ние и гледаме как в Цариград се събират дипломатите на цяла Европа на конференция, за да размислят какъв ред да се въведе в Турция, който и за Османската империя да не бъде унизителен и вреден, а в същото време да подобри положението и на бедната рая, т.е. да решат неразрешимата задача, как да стане така, щото и вълка да бъде сит, и овцете цели. Стоим ние и чакаме да дойде Русия със своите силни войски, за да ни избави от несносното робство, а сами нищо не предприемаме, за нищо не се готвим. Може да кажат някои, че днес са дошли такива времена, когато наистина всичките българи трябва само да стоят и чакат и да гледат какво ще направят другите зарад тях.
На такива, които вярваме, че се намират много из помежду ни, ние отговаряме, че това е едно от ония пагубни заблуждения, които са довождали до пропаст всеки народ, който ги е следвал.
Когато цяла Европа е встревожена и с напрегнато внимание следи
всяко изменение, всяко нова фаза на Източния въпрос, когато всяка от
европейските сили следи всяка дипломатическа стъпка, всяко военно
приготовление както на Турция, така и на съседите си, когато ние
всинца сме в предвечерието на една страшна общоевропейска война,
която може да пламне между великите сили и главната причина на
която, може би, ще бъде, че те не могат или не ще могат да се споразумеят как да разделят помежду си владенията на осмонлиите,
тогава ние, българите, на които свободата и живота, като народ самостоятелен и независим, е тясно свързана с това или онова решение на Източния въпрос, да стоим със сгънати ръце и да чакаме да ни паднат от небето печени пилци, е и срамно, и глупаво, и престъпно.
Тогава какво трябва да правим ще попитат някои.
А ето какво.
Ние трябва да се съединим всинца в едно цяло и да се стегнем, за
да посрещаме готови както решенията на конференцията, така и
руско-турската война. И в двата тия случаи от нас се изискват да покажем знакове от живот разумен и самостоятелен, доказателства на нашето политическо и народно развитие и зрелост. Да, ние трябва още от сега, всинца да се съдиним в едно цяло и да определим каква трябва да бъде нашата бъдеща деятелност.
Ако решенията на конференцията, както са те сега вече обезобразе-
ни и намалени от самите представители на европейските сили, се прие-
мат от турското правителство, тогава ние, които проумяваме твърде
добре, че те нищо съществено няма да изменят от съществующия ред на работите в Турско и че от тях няма да излезе нищо добро за народа ни, трябва да въстанем всинца като един човек и с последни сили да опитаме пак щастието си на бойното поле, дето или ще спечелим свободата си, или всинца ни да унищожат нашите заклети врагове за чест и слава на изтънчената европейска дипломация и на нашата покровителка Русия.
Ако ли Русия, интересите на която са тясно свързани с нашите, не
ни остави и бъде принудена от турското вироглавство и упорство да от-
вори бой с турците, то и в тоя случай ние трябва да бъдем готови, за да
вземем живо и енергично участие във войната, която се отваря за нашето освобождение. Руските войски трябва да ни намерят готови да се присъединим с тях, за да им улесняваме всячески трудното дело на една племенна и религиозна война, която ще пламне на Балканския полуостров.

Знайно е, че за да се направи една каквато и да е работа, то има
нужда от две неща: първо, от добра воля, второ, от средства. У нас за
зла чест и двете тия неща, ако и да ги има, намират се в парализирано
състояние и нужни са големи усилия, за да се положат в действие. Не-
съгласието, омразата, завистта, подлостта, интригантството и всичките
други лоши качества на човека, които особено се добре развиват във
всеки робски народ, пуснали са дълбоки корени помежду ни и парализират много добри и полезни дела за народа ни. Ако да бяхме малко по-честни и благородни, малко по-самопожертвовани и по-горещи патриоти, много работи не щяха да са сега така, както ги гледаме.

Но това у нас го е нямало така, както е било нужно. Затова повечето от нашите народните работи са се раждали или недоносени, или мъртви.
Нашето отечество е в отчаяние. То е потънало в кръв и сълзи, то
бедствува, след малко съвършено да пропадне, а ние се късаме на партии, гоним се, правим си спънки и изхабяваме силите си в борба не само безполезна, но и вредна. Кой умен човек не би погледнал с укор и съжаление на тая наша деморализация, която е особено развита посред нашата емиграция?
Но доста за това. Болестта има нужда от лек, и тоя трябва да се нмери.
Нашето спасение е в ръцете ни. Стига да поискаме, и ние от разглобен и парализиран труп можем да станем здраво и пъргаво тяло, способно да живее самостоятелен и разумен човешки живот.
Да съединим в едно здраво и неразделно цяло всички честни и самоотвержени патриоти, че средства ще се намерят лесно. Да отхвърлим настрана всичко, що е гнило, неспособно, заразително и като се съберем под нашето обезславено и окървавено знаме, да докажем още веднъж пред цял свят, че ние умеем и знаем да се бием и да умираме за нашата свобода...


Стефан Стамболов


image

П.П.
Партизанските борби(често подклаждани от външни и враждебни сили), които отнеха живота на бележития български държавник, бяха прекратени от Н.В. Цар Борис III.
Царят много добре схвана неприложимостта на плуралистичния манипулиран модел в българската социална действителност тогава. Осъзнал, че политическите партии са IMPERIUM IN IMPERO спрямо българската държава, през 1935 год., облягайки се върху член 47 на Търновската конституция, назначава свое правителство на 21.IV. и издава Манифест към народа, че
"в името на мира, спокойствието и реда в държавата, както и за нейния правилен напредък, партизанският режим престава да съществува в България".
Така неутрализира и фашистко-републиканските попълзновения на превратаджиите от 19 май 1934 г., които получиха реванш чак на 9.IX. 1944 г.
За периода от 1935 - 1943 г. българското царство бележи един изключителен възход в икономиката, културата и националното утвърждаване.
Националната държава бе изградена.
Исконният принцип - БОГ-ЦАР-ОТЕЧЕСТВО - получи перспективна възможност за своето развитие върху отново обединените български земи!





Гласувай:
13
1



1. syrmaepon - Актуално,но ние пак седим и чакаме
26.05.2013 08:40
"Болестта има нужда от лек, и тоя трябва да се нмери.
Нашето спасение е в ръцете ни. Стига да поискаме, и ние от разглобен и парализиран труп можем да станем здраво и пъргаво тяло, способно да живее самостоятелен и разумен човешки живот."
цитирай
2. atil - Да, дори действителните реформи, ...
26.05.2013 10:21
Да, дори действителните реформи, промени, които трябваше от самото начало на прехода към демокрация да се направят още не са се случили. А те трябва са с радикален характер и бързи, политическия радикализъм също като Стамболов вярва, че за всеки проблем има решение.
Реших да се обърна към този пример от българското държавно-политическо минало, защото и сега а и винаги според мен, ще е актуален и полезен за нас.
Стига да има кой да види , да чуе и да се поучи от него...
цитирай
3. bojo12345 - Когато Ст.Стамболов е бил на власт ...
27.05.2013 00:20
В сборника от закони на Царство България е имало тези два закона :
Закон за съдене на незаконно обоготили се държавни чиновници.
Закон за съдене на министрите.
И Той ги е прилагал с здрава ръка.
цитирай
4. leonleonovpom - Безспорно, Стамболов е най-кач...
29.05.2013 15:02
Безспорно, Стамболов е най-качественият политик и патриот едновременно за съвременна България. За какъвто сега можем само да си мечтаем!.........
цитирай
5. atil - С появата на нови автентични бъл...
29.05.2013 15:12
С появата на нови автентични български политически сили, сигурно ще се намери поле за изява и реализация и на други държавници от неговия ранг!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3392323
Постинги: 505
Коментари: 2299
Гласове: 2906
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031