Прочетен: 14218 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 15.08.2013 01:44
От 2005 г. медицинското съсловие у нас отбелязва Деня на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг.
Той се чества на 15 август. На 15 август 1963 г. младият лекар на с. Стрелец, Великотърновско д-р Стефан Черкезов отива на служебно съвещание в окръжния център с разхлопан претъпкан автобус. Той обаче се блъска в камион и избухва в пламъци. Д-р Черкезов, който тогава е пътувал прав на стъпалата, е изхвърлен от взривната вълна навън, в канавката, и му няма нищо, но веднага, без колебание, се връща, влиза в огнения ад и започва да вади горящите хора
Пламва му косата; изгасва я с ръце и продължава да ги спасява. Облечен е в бяла найлонова риза, която се стопява по тялото му и му причинява дълбоки обширни изгаряния, които сигурно не би получил, ако се бе сетил да я съблече. Изважда навън десетки пътници – 30 или 40. Пристигат линейките от Велико Търново и Горна Оряховица; и той – най-пострадалият! – започва да ги пренася с носилките до тях и отказва да бъде транспортиран. Накрая остава съвсем сам и тръгва под жаркото слънце пеша към по-близкия град, Горна Оряховица. По пътя го пресреща върнала се за него линейка и го качва, вече колабирал.
Това не е всичко за този безумно смел и самоотвержен човек и лекар! Пристигнал в хирургичното отделение на болницата, той отпраща втурналите се към него лекари с безсмъртните по своето себеотрицание и героизъм думи: “Колеги, оставете ме, аз бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти!”
Рано сутринта на другия ден, 16 август, издъхва в адски мъки и в пълно съзнание. Край леглото му ридае младата му жена Лидия. Последните му думи към нея също са изумителни по своя самопожертвувателен романтизъм:
“Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи; и нека да бъде горд с мене - показах се като истински лекар...”
Линквам го към няколко групи във вибокс7
Всички възприемахме станалото като героизъм.
След време си дадох сметка, че този човек освен героизъм е проявил и подчинение на лекарския си дълг, няма как да се избяга от него!
Поздравления, има нужда да се пише за такива хора, а не за"геройствата " на бандитите