Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2013 00:15 - МАДАРА - III
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4771 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 21.04.2015 03:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Тенгрианският култов комплекс - продължение

image

Музеят в подножието на Мадарските скали



Може би един от първите природни обекти, които се включват в религиознокултовата практика на българите още при създаването на светилището при Мадарските скали, е пещерата. Пещерите били едни от най-свещените места в съзнанието на древните българи. Поради съществуването на извор това място(алп-бика Туран или Аби Армай, наричана от източните племена Умай, е била покровителка на подземните води. Според тенгрианската религиозна митология имало само един "Син Божий" алп Бури(Вълк) и една "Дъщеря Божия" алп-бика Туран(Уран), явявала се често във вид на Голяма черна змия, от които произлезли всички останали духовни същества в Невидимия свят.) то се оказало съвсем подходящо за извършване не само на моления и жертвоприношения , но и за други ритуали като гадание, лечение и т.н. За специалното значение на водата съдим и индиректно от различни извори. Теофилакт Самоката разказва за Кан Крум пред вратите на Константинопол:
" И Крум според обичая си принесъл жертва вън от златната врата много хора и добитък. След това потопил нозете си във водата край брега на морето, умил си, преминал между наложниците си, които му се покланяли и възхвалявали".

Пещерата е била използвана и за практикуването на култа към мъртвите и прадедите. В късната легендата за произхода на средноазиатските тюрки прозират елементи от древнобулгарската митология откъдето тя е произлязла, подобно на легендите и преданията на редица други народи. В китайския летопис "Суй-шу"(от 30-те г. на 7-ми век) за произхода на ордата на Ашина се споменава, че тюрките в пещера до началото на 6 век, когато излезли в степта и се подчинили на жужаните. Това разбира се не е вярно, защото историята на тюрките е същото толкова древна, колкото и на другите древнобулгарски групи от племена и родове, но тук прозират доста по-стари предания записани в "Джагфар тарихи":

"...
Нашите най-древни предци в тази епоха се криели от студовете в пещерите на Уралските планини.Те преживявали от лов на животни,които се въдели по това време а по-късно измрели:мамонти, вълнести носорози,коне. Една от тези пещери се е съхранила в Башкирия.Тя била открита през 1959 г., нарича се Шулгенташ или Каповая..."
И още:
"...Периода на пещерния живот наложил отпечатък върху традициите. От това време булгарите почнали да почитат планините(понеже вярвали, че по техните върхове се явява Бог - "Ерсу - Тангра" и духовете), а също да извършват погребенията в пещера. Когато се спуснали от Урал по равнините на Поволжието, те почнали да строят имитации на планините - пирамидални, стъпаловидни и гладкостенни храмове с погребални зали -"пещери"(кепе) отвътре. В тези храмове-пирамиди, жреците на булгарите - "аскали" и "арбати" поддържали култа към Тангра и служещите му духове, погребвали там вождовете и князете(баи).
Обикновенно се издигал храмов комплекс от голям храм в чест на Тангра и служещите на Бога духове("Аскала") и малък - за погребенията на князете(баи, баили).

Пирамидите се строели както от камък("ег-кепе","теме","тепе") така и от земя("курган","балкан").
Нямайки възможност да съберат хиляди хора за строителството на пирамиди - каменни или от пръст хората погребвали своите близки в земни пещери.Тази пещера се издълбавала в страничната стена на изкопания гроб.Там се полагало тялото на починалия, а самата пещера се зазидвала с камъни или дъски. При булгарите тялото на покойния не трябвало да се засипва с пръст. По-късно на гробовете на знатните слагали камъни-имитация на планина а на обикновенните хора - дървени стълбове или посаждали дървета. ..."

Линк:
atil.blog.bg/history/2013/09/03/.731487

Във "Вей шу" пък(от края на 7 век) са отбелязани следните обреди на тюркската религия:
1) Входът на ханската шатра е бил на източната страна в знак на почит към посоката от която изгрявало слънцето;
2) Всяка година с всичките си приближени ханът принасял жертва в пещерата на предците( По Н.Я. Бичурин)

image

image

Поглед към капището от свещеният камък Даул таш


Т.нар. "езическо светилище" при скалата може да се определи като едно от първите "изградени" съоръжения с култов характер. То е открито при разкопки от И. Великов през 1927 - 1928 г. Това са постройки разположени, разположени на малка тераса около два големи скални отломъка северно от Мадарския релеф. Те са с различни планове, обазуващи едно ядро.
Най-голяма от тях е четириъгълна сграда, чиито стени са прорязани в подземието от осем входа. За характера на тази сграда съществуват различни предположения, като някои от тях са уцелили десятката(Ст.Бояджиев и Ж.Аладжов я свързват с култа към Тангра, като храм посветен на него.). Поради липсата дотогава на конкретни сведения за тенгрианството, неговия ритуал и устройството на свещените места - карамати, Р.Рашев дори определя сградата за гражданско помещение(в изместен смисъл тя наистина е била такова) изтъквайки че подобен план има сграда №32 в Плиска...

Малката скала - "Даул таш", е оградена с един дъговиден зид. Това дава основание да бъде определена като свещена, като се базирали на отговорите на папа Николай I на запитванията на българите. Наистина камъкът е обект на култово отношение у древните българи. Те го ползват освен за своите изваяния - Тара, но още и за своята "каменна летопис". И тук предположенията са многобройни, но за нас най-важно в случая е една друга подробност, на която не е било обръщано особено внимание...?! Първоначално тази скала е имала по-друга форма. Карел Шкорпил съобщава, че до 1900 г. скалата била висока около 7 м.(днес е два и половина) и наподобявала огромен стълб, на който са били издълбани кръгли и четириъгълни дупки. По сведения на местните жители тя се е наричала Кулата и преди Освобождението на върха и слагали месо за орлите. Горната и част била разрушена от каменари - следите от техните инструменти личат и досега.

image

Колоната с възспоменателния надпис на Кан Омуртаг

image
Текста на надписа:

[Kana subhg]h

omou[rtag o ek Qeou] ar-


con o [.....]ht-

o WD [... ke epuhs]en

qua[han hs ton qeo]n Taggran .......HS h-

tzhrg[ou kolobros ...] GCU

TUG .........RH e-

pi ......... RUSE

k(e) .........................ABA

............................NKA

............................NEN

Превод

Кана субиги Омуртаг от бога владетел. ....беше ...и направи жертвоприношение на бога Тангра ... ичиргу



До южната страна на скалата е разположено малко четириъгълно помещение с вход от източната страна. Северната му страна е била изградена от големи каменни отломки, основите му имат различна дълбочина, в западната му страна са вградени два скални зъбера, издаващи се над тогавашната повърхност. В източната стена е била вградена колона, без тя да има конструктивно предназначение. Р.Рашев забелязва, че диаметърът на базата съвпада с диаметъра на една колона, употребена за олтарна маса в една църква около 200 м. южно от там. Върху нея е врязан надпис, в който се съобщава, че Кан Омуртаг е принесъл жертва на Тангра.
Последната постройка от това ядро е разположена около голямата плоска скала, която откъм запад завършва завършва с отвесна стена, висока два метра. Дълбок естествен процеп я разделя на две половини. В южната са издълбани няколко четириъгълни и кръгли гнезда. Около скалата са запазени останки от ШЕСТ успоредни зида.
За какво са служели тези постройки? Според Ст. Бояджиев те са образували един храмов комплекс, посветен на Бог Тангра. Първоначално скалата е била използвана също за светилище, но после е настъпила промяна в култа. Той мисли, че от първичния орендизъм се преминало към тенгрианското единобожие. Р.Рашев вкарва в комплекса гражданска постройка - жилище на жреца или резиденция на владетеля...
Аз пък мисля, че от трако-булгарския еретичен вече(според днешните представи) култ се преминало към оригиналното тенгрианско единобожие.

image

Рисунка на кам-боянка от Мадара с два от духовните символи - тризъбеца и птицата.

Друг комплекс от постройки, за чиито функции също се спори, са сградите под Даул таш. Той е открит при първите разкопки на Мадара през 1924 - 1925 г. Представлява трикорабна базилика, част от верижни помещения и следи от основите на постройка, съвпадащи с основите на базиликата. Планът на тази сграда има голямо сходство с няколко подобни в Плиска и Преслав, определени като "езически капища"( Тук вече трябва да се отвори една голяма скоба и да се каже , че думата "капище" подобно на думата "колобър" е славянобългарска дума от средновековния език на балканските българи. Действително става дума за тенгриански храм, но буквалния превод на днешния език е - "вратище". Тъй като храма или мястото на моление на открито, заградено задължително, дори и с плет да е, имало най-малко 4 врати според посоките на света. Западната винаги била преградена или дори зазидана..., тъй като считали, че оттам нахлуват злите духове. Имало и непременно висока Кула по която окачвали снопчета пера, за да могат по-бързо духовете да идват и да си отиват. На нея окачвали и части от жертвеното животно за тях.)

Както обикновенно щом се отнася до българи или българска духовна и материална култура, съществуват и различни мнения относно хронологията на сградите. Някои считат, че базиликата е по-ранна от капището, други - че капището е по-ранно от базиликата, а трети( чието мнение споделям и аз) - че базиликата и верижните постройки са били издигнати след разрушаването на капището, като впоследствие на това място се е създал манастир, който някои учени предатират чак към 12-14 век. Друго тълкувание е, че това е лятната резиденция на българските владетели.

Всъщност едното не пречи на другото защото по правило ако държавният глава не е бил Главен кам-боян, то тази длъжност се заемала от някой друг от царското семейство.(Както е в случая с Еравота-боян).
Според резултатите от разкопките на Т.Балабанов през 1982 г. на тази тераса е имало следи от вкопани жилища, ями и останки от тракийска керамика от 5-2 в. пр.н.е., което сочи че тук е имало селище още в тази ранна епоха. Тъй като някои от ямите са запълнени с натрошени кости и керамични съдове, разкопвачът им смята, че мястото е имало култов характер и върху него е построена по-късно базиликата, върху която пък е построено тенгрианското капище. Той счита че верижните помещения са също от времето на построяването на капището и ги свързва със съсловието на шаманите.
Наистина тенгрианското капище е издигнато върху някакво тракийско култово място, но базиликата е била построена по-вероятно след това, така както станало в Плиска и Преслав и по цялата страна през 9 век. Разрушават се старите капища и върху тях се построяват църкви. Подлежи на оспорване и твърдението за шаманското съсловие, което живеело отделно, тъй като традиционно познатия ни шаманизъм е различен от официалния държавен култ към Тангра, чийто главен жрец е Кана(или човек от неговата кръв).

Този храм - капището е една от петте открити досега подобни култови сгради. Поради построените върху тях християнски постройки, трудно може да се изкажат съображения относно тяхната обемна реконструкция, запазени са само основите, които показват изходната им форма - четириъгълника, който повтаря четириъгълния пространствен модел на света.
Най-пълно изследване и интерпретация на т.нар."езически храмове" засега дава Д.Овчаров. Според плановете те са два типа - квадратни и правоъгълни, като вътре задължително е вписан по-малък четириъгълник. Между двата зида е образуван тесен коридор. В центъра на вътрешния четириъгълник и иззидан квадратен постамент, който го тълкуват като жертвеник, но това е погрешно. Става дума за олтар. Жертвоприношенията са се извършвали на открито под свещеното 1 или 3 дървета или специално поставеният дървен стълб - Яга.
Намерените водопроводни тръби до тези сгради и голямото количество останки от пепел и въглени, показват, както посочва Овчаров, че "култовите действия са се извършвали с прякото участие на водата и огъня". Според него реконструкцията във височина е следната: поради дебелината на вътрешните стени възможно е те да са се издигали на по-голяма височина, а може би външните основи да са само сглобата на околовръстна колонада, тъй като има много малко разтояние между външните и вътрешните зидове. Ако и двете стени са били еднакви, то коридорът би бил тъмен и неизползваем. Навярно е имало покрив на две нива - над централното помещение издигащ се на значителна височина, и странични стрехови покриви, опиращи се на външния зид и колонадата.

image


За произхода на този тип архитектура и за култовете, които са били практикувани, все още се спори в научната литература, но тия които са приели в научно обращение булгарските летописи от Волжка България вече от доста време са наясно с основните неща и по този въпрос. Няма да изброявам различните мнения и теории, но тази която се счита за най-убедителна прави чест и в този случай на българската историческа наука. Станчо Ваклинов, който е един от най-добрите познавачи на българската народна култура, прави паралели с партските и сасанидските храмове(без да броим почти идентичните във Волжка България) на огъня в Хатра от около 100 г.пр.н.е.(днес територия в Северан Ирак, населена с кюрди). А Димитър Овчаров е забелязал паралели с Хумаринското градище(на десния бряг на р.Кубан), също Северен Кавказ, на 11 км на север от Карачаевка, в Карачаево-Черкеска област от  8-10 век. Там също е намерен такъв храм. Разкопвачът му Хасан Биджев го определя като храм на огъня.

image
Сасанидски храм

Повечето български изследователи смятат, че тези храмове са посветени на Бог Тангра, но за ритуала, все още малко се знае, но действията - кадене и ръсене определено са присъствали. Както ритуалното очистващо миене(къпане), поменалните трапези, приготвяне на жертвена храна, като част от нея се оставяла и за духовете(и сега се практикува, като се оставя на гробищата , варено жито и вино). Повече за тенгрианския религиозен обряд - двете годишни моления(нещо като сегашния Великден и Рождеството) научихме от записките на летописите от Волжка България.

Трябва да се има предвид и това, че източните култове, особено тия от индийските и иранските земи извън лоното на християнството и исляма са с първоизточник тангризма. Но с времето се е случило това, което се случи с западното християнство - десетки течения, секти и обреди, като се акцентира върху едно или друго от религиозната история и учение...Затова противопоставянето им или споровете кое от кого произхожда са смешни, несериозни и несъстоятелни.
( Културата т.е. първосъздателите на култури са се движили винаги от север на юг а не обратното. И в никакъв случай родината на европеида не в Африка а на негъра в Южна Америка..)
Известно е че в иранските доислямски храмове свещенният огън се пазел вътре и се изнасял само по време на празници и религиозни обреди под открито небе. По същия начин е било и тук, народа се е събирал наоколо а вътре са свещенодейсвали жреците и ръководителите на молението.

Фактът, че капищата са открити не само в Плиска и Преслав, но и на Мадара и на други места, показва, че този култ е бил предназначен и практикуван непрекъснато не само от висшата класа, но и масово, от цялото население. Затова и първият акт след приемането на новата религия, християнството, е бил да се заменят тези места с нови храмове.
Тогава каква е ролята на изображението на конник върху скалите сред култовите съоръжения, как той се свързва с тях и как е стигнал до нас?
На това ще се опитаме да отговорим в последната част от тематичната поредица за Мадара.

image


Следва продължение








Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. syrmaepon - Материалът е интересен, ще го чета ...
04.09.2013 17:18
Материалът е интересен, ще го чета бавно и на спокойствие, защото трябва да се вникне по-добре
цитирай
2. atil - Ти ще вникнеш и ще го разбереш, но ...
10.09.2013 19:42
Ти ще вникнеш и ще го разбереш, но като гледам градацията на гласовете явно бръмбърите и мухите още дълго ще бръмчат в главите на почти целокупно шашардисания днешен българин...
А последната част на поредицата която пуснах преди 3 дни може да се каже , че е с фундаментално значение за нас...?!
Видях постинга ти за кавказките шапки, видях също че един написал тук доста качествен постинг в две части за българското средновековно облекло...Даже и копнах две снимки, но ще ги пусна във Фейскбук-
Един приятел от Русия пък прати нещо пак доказващо сведенията от Джагфар тарихи, че кумиките, балкарците и карачай - малкарците са потомци на същите бурджани, които ни основали държавата и влезли в основата на българската народност тук. Ще дам линк за материала и вероятно утре ще изключа коментарите тук задълго...:
http://kumukia.ru/article-9118.html
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3562953
Постинги: 511
Коментари: 2360
Гласове: 2963
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031