"...От облеклото и снаряжението на конника личат малки, но твърде важни подробности. Конникът е облечен в дреха до колене. Седлото е с високо облегало, две покривки под него, заден и долен ремък. Десният (видимият) крак на конника е пъхнат в стреме. На гърба си носи калъф за лък. Върху копието, забито в лъва, личи знамение. Върху челото на коня е било закрепено някакво украшение от друг материал, което сега липсва.

Особено е желанието на ваятеля да разнообрази и наруши монотонността на големите плоски маси. В едрия десен хълбок на коня е плитко врязана една миндаловид-на вдлъбнатина. Това издава стремеж към декоративност у майстора.

От всичко казано дотук се вижда, че майсторът на тоя релеф е работил в една преходна епоха. Тя се характеризира с отмирането на реалистичната скулптура на античността и с появата на едно ново, плоскостно и декоративно предаване на художествения образ. Ваятелят се мъчи да представи реалистично образите, но вече му липсва похватът на античната школа. Той търси да съчетае новата, средновековна концепция на пластичния образ с рутината на традиционните средства. Изпъква новият, средновековният дух на цялата композиция, изпъква и се налага новата тематика, въплътена в произведението. Тържественият характер на сцената, тежкият, спокоен и скован израз на конника са обусловени от един етикет, типичен за средновековието. Не е случайно и това, че конят пристъпва не с обикновения си ход при диагонално местене на краката. Походката на коня е алюр на един специално обучен кон. Тази дресировка е особено разпространена в бита на източните народи. Във всеки жест на конника, във всяко положение на фигурите се чувствува много изкуственост и поза. Във всичко това се проявява основната идея на творбата, изразена символично — героизирането на владетеля в една сцена на триумф.

Датата на този паметник се определя добре не само с помощта на стиловия анализ, а и с непосредствените данни на релефа и надписите около него. Наличността на стреме изключва релефа от произведенията на античната скулптура, защото стремето е донесено в Европа в края на VI в. и неговият произход е от вътрешна Азия. Ако  и зле запазени, надписите около конника говорят определено за събития от българ-

Мадарският конник

ската история на VII и началото на VIII в. Връзката между надписите и релефа е безспорна. Последните проучвания доказаха, че релефът заедно с първия надпис около конника датира в самото начало на VIII в. Името на втория български владетел, сина на основателя на държавата хан Тервел, се поменава наред с византийския император, носоотрязания Юстиниан II. Споменават се чичовците на хана, т. е. братята на Аспарух, заселени около Солун. Всичко това говори, че владетел може да бъде самият Тервел.

Но заедно с всичко това мадарският скален релеф представлява един много важен момент в развитието на художествената култура на прабългарите. ..."

  източник: www.promacedonia.org/sv/sv_3_1.htm#VII

Но най-важните изводи, постигнати досега при изследването на реалиите и иконографската среда, са два.
Първият се отнася до времето на битуване на представените реалии на релефа и етническата им среда - това са народите носители на т.нар. степна пастирска култура  от средата до края на I хилядолетие от н.е. в евразийските степи .
Вторият засяга разпространението на конната сцена и в частност "конник на лов" най-вече в периода а ранното средновековие в Европа и Азия. По този начин се потвърждава средновековния произход на Мадарският релеф.
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                
И все пак едва след публикуването на "спорните" средновековни летописи от Волжка България ние разбрахме какво изобразява Мадарският релеф и по какъв повод...!
Но и преди това е установено безспорно, че реалиите на релефа на Мадарският конник имат паралели както в изобразителното изкуство така и в археологическите находки по протежение на цяла Евразия от Централна и Средна Азия до Среднодунавските земи, където са обитавали племената с булгарски произход и народите възникнали от тях. Те показват сходен бит и сходно обществено устройство, характерно за древните булгари. Това е забелязано нееднократно от съвремениците на събитията от ранното средновековие, които са писали и са оставяли писменни сведения. Така имаме база за сравнителен анализ и от писмените източници а не само от архитектурата, изобразителното изкуство и археологията.
Затова преди да се обърнем към сборника "Джагфар тарихи" и да научим кой е Мадарският конник и по какъв повод е изсечен точно на тези скали да хвърлим и един поглед върху сведенията на някои небългарски летописци...:
"..Подстригваха косите си не както останалите ромеи - не бръснеха мустаците и брадите си, а искаха да ги носят точно по персийския маниер. Предната част на косите си отрязваха до слепоочията, а отзад безпричинно ги оставяха дълги като масагетите. Затова и наричаха тази мода хунска. ..."
Това е сведение на Прокопий Кесарийски за нравите във Византия по времето на Юстиниян(527 - 565 г.). Явно подобна мода и прическа е запазена при българите чак до 10-ти век, ако съдим по сведенията на западния пишещ човек Лиутпранд, пратеник във византийския двор през 968 г., който се оплаква, че до него са поставили българският посланик, подстриган по "унгарската мода".

И тъй имаме "спорни" сведения от автентични писатели, оставени на пергаменти и други автентични материали, но пак да недоумява и се чуди човек - Нерде Ямбол, нерде Стамбол !? Тръгнахме от персите, през масагетите, хуните и през българите отидохме в унгарската мода...?! А пък на унгарците по едно време им казвали и турки, пък те не говорели турски а угро-фински?!
Чудещите се имат обаче и друго за чудене. Ние имаме и сведения, че владетелите от рода Дуло управлявали отвъд  Дунава към 500 години с "остриженами главами"...
Обяснението - в ученическите тетрадки на бабата на бай Нурутдинов!!!
Началото на Именика на българските владетели съвпада с началото на управлението на Първата хунска династия в Европа. Остриганата глава с чуб(кикя) е било отначало "религиозна прическа" а рода Дуло е основан от шамани. По времето на цар Бургас(683 - 633 г. пр. н.е.), започнал периода на "остриганите глави". 
 atil.blog.bg/history/2011/04/29/svedeniia-za-bulgarskite-bylgarskite-care-ot-vsichki-dinasti.738250

Царят заповядал на непокорните и неспокойни князе да си острижат главите в знак на покорност към него. Това продължило 500 години преди да бъде отменено. По-късно тази прическа става задължителна за хората дали обет т.е. за зависимите хора( на служба, затворници и т.н.). Първите казаци са били младежи дали обет да извършат еди колко си подвига преди да се оженят, подражавайки именно на прототипа на Мадарския конник...
Те първи възприели масово тази прическа.
Имаме и трети вид прическа, която е характерна за древните булгари - прическа с плитки - от една до седем. Тя също имала точно символично значение. В древността хората били вярващи, имали определена духовна култура и символиката им не била кич а имала солидна духовно-философска обосновка и значение.

И тъй като пототипа на героя изобразен на Мадарските скали според сведенията за древнобългарската митология е носел прическа от седем плитки висящи свободно отзад, то можем да се доверим и на друг византийски летописиц - Анастасий Библиотекар и на пасажа от неговата Хронография(800-880 г.) за аварската мисия в Константинопол през 550 г.:
"...Те имали много дълги коси, спуснати назад, сплетени и вързани с ленти...".
Но по отношение на Конника, това което някои изследователи го възприемали като коса е по-скоро някакъв вид покритие на главата, върху съответната прическа. От отговор 66 на папа Николай разбираме, че гърците смятат като езическа останка носенето на покритие на главата:
"Вие твърдите, че гърците ви забраняват да влизате в църква с повезка от ленен плат, която носите на главите си. Това и ние приемаме за полезно, понеже мъжът не трябва да покрива главата си."
Това обаче било в пълен противовес с тенгрианската култура, където гологлав мъж(респ. остриган) било нещо долно, дори позорно.( Освен в случаите на религиозна обвързаност или обет).

Във Волжка България за да принудят хората да стават мюсюлмани властите наредили всеки немюсюлманин при среща да сваля шапка пред мюсюлманина... Рисунките на конници от Плиска и Преслав показват конусовидно покритие на главата, което понякога се спуска встрани и отзад до раменете. Това е вид ленен подшлемник ползван в ежедневието, негов прототип са известните шапки-будьоновки(наричани отначало - "богатирки") познати от филмите за октомврийската революция в Русия и Гражданската война.




Никое нещо не пада от небето и не се появява от нищото в бита и културата на народите...По амулетите кончета човешките глави също са с някакъв вид шапка, съдейки по удебелените очертания на долния край на главата и шията.




Амулети от Дунавска България


Явно амулет на кръстен тенгрианец като мене...Тогава имало много повече такива.

Колкото до "ленената покривка" за глава тя вообще не е това за което обикновено си мислят жътварските и славянизирани мозъци на марксистките учени. В Хрониката на Скилица(втората половина на 11 век) Омуртаг е показан с такова покривало от ленена лента. Същото изображение го ползвам като аватар в профила си във Фейсбук.



Кан Омуртаг

  А що се отнася до традиционите конусовидни кожени шапки те са засвидетелствани многократно а в "Джагфар тарихи" е обяснено значението и тяхната поява у българите още в зората на историята.

1                                   2


1) Царска шапка от Волжка България(взета като руски трофей).
2)Обикновенна народна шапка. От тях възникнал и калпака. Думата калпак е булгарска("прабългарска") и означава - венец.

Първоначално този тип шапки били от вълча кожа и се наричали - "бурек". Имали сакрално и защитно значение , тъй като вълкът е бил първият и главен тотем на българите. Когато слезли и по южните ширини и срещнали лъва, те първоначално го нарекли "улуг мак" - голям вълк и го приели също за тотем и свой символ. Затова сцената със сакралното убийство, приемана и като царска ловна сцена, изобразена на Мадарския релеф пак не е случайна.
                                                

1        2            
1) Българи посичат византийци, миниатюра от Менологията на Василий II, 10-11 век.Библиотека на Ватикана.(фрагмент)
2) Български боил(възстановка).

 За облеклото можем да се доверим пак на Прокопий. В неговата "Тайна история" разказва за модата пак по времето на Юстиниан, когато наметките и панталоните се отличавали, както и повечето видове обувки, с хунските си названия и кройки. Същото се отнася и до вида на облеклото в Парта и Иран, отразено в паметниците на изобразителното изкуство. Под влиянието на северния Туран(булгарския Нов Туран- Ени Туран, старият е във Волго-Уралието), се възприема не само булгарския боен ред и стрелбата с лък, но и части от костюма на конника стрелец. Така дрехата, наречена кафтан, става обичайна в периода на ранното средновековие. Нейно подобие е т.нар. скарамантий - обичаен за конницата. Той дори става типичен за византийския император, висшите офицери и чиновниците от 10-ти век нататък. Дрехите са изработвани в императорските работилници и подарявани на варварски царе и боляри.
Върху кафтана определено е имало колан а под кафтана - панталон. Че панталоните са били традиционно българско облекло за мъже и жени научаваме и от отговор 59 на папа Николай:
"Каквото питате за гащите, смятаме, че е излишно, защото ние желаем да се промени у вас не външния вид на дрехите ви, но нравите..."

Коланът е основен елемент от облеклото на българския мъж и на воина-конник. Това се потвърждава и от чуждите сведения. Например от Ибн Якуб, който като пратеник в двора на Отон през 965 г. видял българските посланици. Те носели дълги колани, украсени с апликации от злато и сребро. По коланите са били окачвани всички принадлежности - костено шило, игленик, торбичка с прахан и чакмак, малък и голям нож, халки за окачване на канията на шашката(меча) и колчана. Тази традиция за употреба на колани към воинското снаряжение е широко разпространена по територията на цяла Евразия през 6 - 10 век. Фрагменти и следи от кожени колани са намерени в Мадара, Кюлевча, Плиска, Македония и т.н.



Апликации на колан от Мадара


На самото място край релефа са намерени два комплекта от апликации за колан.
Изследователите отчитат, че Конника е обут в обувки от мека кожа без ток а воъръжението - типично булгарско("прабългарско").

Каква е била породата на коня?
Какви точно породи коне е имало по онова време, археологията не може да отговори, макар че са засвидетелствани погребения с коне в много райони на Евразия, в това число и в България. Предполага се, че по това време са съществували няколко породи коне. Сарматите използвали две породи - ферганските(за тежката кавалерия) и дребните, по-ниски на ръст( чийто прародител е монголският търпан) за скотовъдство, транспорт и леката кавалерия. Хуните също са ползвали такава порода коне, неин потомък в България е аборигенният делиормански кон, много популярен до края на 19 век. Служейки в римската войска сарматите използвали своите коне.



Изображение на хунски воини от Източна Европа.




Китайско изображение на хун.




Делиормански кон. Аборигенна, местна порода български кон. По всичко личи, че е потомък на хунските коне.


Все пак за церемониялни и официални нужди най-вероятно аристокрацията е ползвала ферганската порода в противовес на обичайния "народен" кон за всекидневни нужди...



Днешен потомък на "Небесните коне"...




Реставрация на български кон от средновековието.(По скелети от общ гроб в Русенско)

На такъв кон примерно е изобразен и героят от релефа на Мадарските скали.

Важна част от конското снаряжение представлява седлото. Повечето изследователи считат че изобразеното седло се различава от това на античния и средиземноморски свят и ранна Скития. До края на атичността то е представлявало проста кожена постелка върху гърба на коня.




Реконструкция на конска муниция от аварски гроб.Унгария(по Й.Ковачевич).


От втората половина на 4-ти век когато започва българската офанзива в Западна и Южна Европа, предизвикала раздвижването на редица племена в Източна Европа, започва разпространението на двускатното седло с високи рамки, заедно с желязното стреме, като приемат, че произхода му бил от Южен Сибир...




Всъщност става дума за древната до Кубратова Булгария(Идел-Ура). Същото се отнася и за новото кавалерийско оръжие - прототип на днешната сабя.



Шашка(булгарски едностранно заострен меч, прототип на сабята).№27 от некропола в Нови пазар(по Ст. Станчев)


Сведения от "Джагфар тарихи" за българската офанзива на запад, предизвикала т.нар."Преселение на народите":

"...9).БУЛЮМАР ШЕКЕ,ШЕК-АЛИП
БУДИМИР,БАШИМИР,БАЛАМИР,БАЛАМБЕР(363 - 378 г.). Отново обединил целия Идел под своята власт. Станал първият цар от ВТОРАТА ХОНСКА ДИНАСТИЯ.
 По произход хонски военачалник от рода ДУЛО, взет на служба от Кама-Батир. Оженил се за дъщерята на Кама-Батир, ТУРАН-БИКА, която отначало не му харесвала заради наличието на монголоидни черти в нея...(булгарската аристокрация и особенно царските родове били основно европеиди). Тази Туран-бика послужила като прообраз на приказната героиня Турандот, а Булюмар влязал в легендите на русинските предци под името "Будимир".

От негово време в общественното и държавно устройство се закрепили следните звания:

- сабан - лековоъражен воин, опълченец, наемен войник.
- бури("вълк") - гвардеец(по-късно почнали да ги наричат "улани").
- багаин - среден офицер, можещ да командва до 100 воини.
- шад багаин - старши офицер , можещ да командва до 1000 воина(багаините можели да носят шлемове с бичи рога).
От багаините нагоре длъжностите можели да се заемат само от аристократи.
- тархан - крупен военачалник, можещ да командва от 1000 войника нагоре.
- сабан тархан - командващ лековоъражените части, наемниците и опълченците.
- джури тархан - командващ опитните тежковоъражени воини(рицари - от средата на аристокрацията).
- бури тархан - командващия на гвардейските части.
- багил(боил) - областен началник, генерал, командващ отделно подразделение до 10 хиляди воина.
- бахадир,кермек - почетно звание за храброст и заслуги.
Българската войска по правило била обърната с лице на юг и се деляла на "център", "ляво" и "дясно" крило.
- урус сабан - подразделение определено да започне атаката.
- курен тархан - началник на дворцовото стопанство, обоза и министър на икономиката
- капаган - военен министър и по правило глава на правителството.
Булюмар пренесъл столицата на Идел от Поволжието в Кара Саклан(Украйна) в основаната от него ставка Кан-Балин(бъдещия Киев). Там и починал а киевския хълм където го погребали получил неговото име Шеке("Щек" или "Щековица" по русински ..."

От тук :atil.blog.bg/history/2011/04/30/svedeniia-za-bulgarskite-bylgarskite-care-ot-vsichki-dinasti.738829

 Столицата била пренесена заради началото на тази офанзива срещу Византия, която по времето на Атила прерастнала в завоюване на Западна Европа.

"Напред(т.е. на изток - б.а.) чак до Кадирканската степ, назад(т.е. на запад - б.а.) чак до Темир капича(Железните врата(Средния Дунав) - б.а.) те разселиха своя народ."

Големият надпис в чест на Кюл Тегин


В крайна сметка сравнявайки Мадарския релеф с царските изображения в ловните сцени в иранското изкуство(най-вече  сасанидските сребърни съдове) българските изследователи стигат до мисълта, че Конникът не изобразява конкретен български цар. Защо? В иранските ловни сцени се вижда, че всеки цар е представен с определени и типични само за неговото царуване инсигнии. Особено показателна е короната, тя е датиращ елемент, спрямо който се определя кой е изобразеният цар, представен в образа на конник герой. За съжаление археологическите археологическите данни и писмените извори ни дават малко сведения за реконструкцията на традицията на династичните инсигнии у българите. Затова по-скоро допускат, че на релефа е представен обобщен герой.Това се подсилвало от надписите на различни български владели около Конника. Знаем за традицията на българската каменна летопис - исторически, военни, строителни и др. надписи. Чрез поставянето им те се отъждествявали с Конника-герой и неговите героични деяния.

И това без да са чели сведенията от сборника със средновековните булгарски летописи "Джагфар тарихи"?! Ако някой ви каже, че в България нямало историческа наука и добросъвестни учени, спокойно можете да го наречете - лъжец и клеветник!

От този "спорен" сборник стана известно, че в района на Мадара са се провеждали есените военни сборове наричани - Джураши. Недалече от това култово място се е намирал най-големият град в столичната област наричан от българите - Джураш. До него имало голямо езеро. Това описание подсказва че най-вероятно става дума за Девня, бившия Марцианопол. "Девинградове" има доста из България, в това число и на територията на средновековно Търново. Тълкуват ги обаче доста произволно и пак по трактористко-славянски... "Див", "Дива", "Дева" по булгарски("прабългарски") означава - Дух, същество от Невидимия свят. Затова подобно название на местност, град навежда на разбирането, че в района е имало култово място от дохристиянския период.
Хуните са наричали - Джураш древния булгарски герой - Аудан Дуло! Изобразяването му на Мадарските скали е било част от култовия тенгриански комплекс(култа към предците започвал с почитането на Аудан Дуло Джураш...), точно там където всяка есен се събирали военните дружини на 40 дневни сборове.

Кой е Аудан Дуло Джураш изобразен на Мадарските скали?:

От тук:atil.blog.bg/history/2011/05/10/rodoslovie-na-dunavsko-bylgarskite-care-vtora-chast.744576





Хунски войскови котел. Прародител на войнишката бака.


П.П.
Информацията в тази публикация може да се каже, че е с фундаментално значение а колко ще бъде прочетена и разбрана е друг въпрос.
Нарочно подбрах и тези три видеоклипа, чиято градация от горе надолу пак е показателна. Яндърай, Яндъргай, Дебержай са наричали алпа Кубар, най почитания в Дунавска България. На него е кръстена река Вардар и областта Добруджа.
Кой е този алп и какво представлява?!:
"...11) Кубар - алп на мълниите, гръмотевиците и дъжда, син на Мара и Туран. Други български названия на този алп - Бабай, Бинянче, Яндъргай - Запалващия(мълниите). В митовете се отбелязва,че той обичал да язди бик. ..."
При нас неговите функции след покръстването преминали оновно върху Св.Илия. А на Конника - герой върху Св.Георги...

Главното светилище за страната е било в Търново, но главното за военните в страната е било на Мадара...
А сегашната страна, според мен ще почне да се въздига и да става нормална и адекватна, когато по медиите и на парадите започне да звучи маршът "Съюзници - разбойници" а учениците и студентите почнат да маршируват под него, а след това и да служат поне по 1 година в българската войска.
Всяко положение - вътрешно и международно си има и своята съответна символика..., и своите хора. Във времето.





Край