Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2013 19:10 - Петко Р.Славейков в спомените на съвременниците си - втора част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 2478 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 12.10.2013 15:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Боле вино без гърне, нежел гърне без вино;
боле пари без кесия, нежел кесия без пари;
боле дете без люлка, нежел люлка без дете...

П.Р. Славейков



image
Паметника на Петко Р. Славейков в Трявна

(......)
Вечерта същият ден Славейков с четата си пак изчезна. Оказа се, че той се е оправил към Ямбол, Гуйзово, и Селци, към Трявна. Радецки ценеше високо сведенията, които доставяше Славейков. Анучин говореше за него с много голямо уважение. Дясната ръка княз Черкаски - полковник Соболев - неведнъж казваше: "Не зная какво биха правили без Славейков."
Писателят, кабинетният деец, беше стъпил за пръв път на това поприще и веднага бе станал необходим на отреда на Шипка. След няколко дни аз видях Славейков в огъня на най-ожесточената битка на подстъпите към Лиса гора. Славейков бе тръгнал за там не да се бие, а да спасява нашите ранени; и тук в тази бойна обстановка, аз се научих да уважавам неговата смелост и спокойствие, както по-рано, уважавах неговата даровитост и дълбока любов към Родината.
Славейков не е можел да се разбере с Черкаски и поради това князът се се е възползувал изцяло от оня принос, който без съмнение би дал този патриот., ако бяха му създали простор за дейност. Работата се състои в това, че Черкаски навсякъде повтаряше, че е дошъл в България за руското дело и той нищо българско не признава, а Славейков на знамето си беше поставил преди всичко "България - на българите".
(....)
Но в целия си бясък дейността на Славейков се прояви по време на нашия преход през Балканите през декември 1877 година. Тук Славейков работеше сам за сто души.
- Това е велик патриот и драгоценен помощник! - казваше за него М.Д.Скобелев, към отряда на когото той е присъедини.
- Аз не зная какво бихме правили без него - признаваше А.Н.Куропатник, един от най-добрите дейци в този поход.
И действително, трудно е да се каже как бихме минали без Славейков.
Той доставяше маса сведения за положението на турските отряди оттатък Балкана. Организираше цели чети, които минаваха там и оглеждаха турските позиции. По целия път на Скобелевия отряд към превала той отстраняваше множество затруднения по снабдяването на почти две и половина дивизии с всичко необходимо. Приготви впрегатни коне в Габрово, намери хора да показват пътя и счете, че работата му е свършена само тогава, когато ние преминахме Балкана и турците бяха разбити под Шейново. Аз помня този момент на победата...Когато отрядът на Скобелев се строи пред редутите, отрупани с трупове, когато от край до край на бойното поле гръмна такова ура, за което не могат да ви дадат понятие никакви паради, при мен сияещ, със сълзи, със щастливи сълзи, на очи дойде Славейков.
- Шипка е свободна...Шипка е свободна - повтаряше той, а после в неудържим порив протегна ръце към небето и едва не ридаейки, произнесе: - Нине, Господи, отпущаещи раба твоего с миром, ако видеста очи мои спасение твое...
(Това не е на руски а на т.нар. "черковнославянски" т.е. старобългарският средновековен книжовен и Богослужебен език. Езика на българските славяни на чиято основа се формирал и днешният съвременен писмен и говорим руски език.)
(....)
За последен път го видях в тази война Славейкова в Сан Стефано.
Ние се срещнахме с него на брега на Босфора.
След една година аз го срещнах в България като политически деец в съвършено нова роля, но и в нея той пак се проявяваше като господар на делото.
По време на Берлинския конгрес Славейков, както и всички негови съмишленици, платиха с тежко разочерование твърде прибързаната си увереност в сладките резултати от Санстефнския мир. България - единна и неделима, България - от Дунав до Егейско море, с шестмилионно население, със столица Филипопол, стояща като страшен отмъстител край самите врати на Константинопол - беше разбита на три части от тежките чукове на дипломатическите ковачи. Патриотите трябваше да се примирят с далеч непривлекателната действителност. Вместо царството на Симеон и Крум - княжество, вместо 6-милионно население - 1 700 000...
(....)
До юли 1879 година аз не бях се срещал с Петко Славейков. Представях си го същия простодушен и простоват по външност народник, както го бях видял в паметните дни на августовската Шипка и декемврийските боеве в Казанлъшката долина. Струва ми се, беше 15 юли, вървя аз по Търново - към конака. Беше вечер. Луната ярко изливаше своята сребърна светлина върху сребърната панорама на този оригинален град.
- Позволете да ви запозная с един от най-добрите ни хора - обърна се към мен моят спътник Стоянов.
- Кой е той?
- Ето - посочи той един човек, който идваше към нас.
- Не може да бъде, това не е той.
Пред нас беше съвършен джентълмен. Същата глава - други маниери, друг начин на изразяване, друг глас. Това вече не беше началникът на четата, не беше българският войник - аз видях, политически деец, народен трибун, портретът на когото, ако се помести от някой западен "илюстрован" вестник вместо някой от тамошните депутати, не би направил забележим дисонанс. В източният човек нямаше нищо източно. Само същото силно чело, същата упорита глава, същите горещи от ентусиазъм и увереност очи.
Ние се прегърнахме като приятели. Нищо не сближава хората по-добре от бойното поле. Но тогава, когато нашите дейци и досега още  приживяват военните задачи от миналата кампания, Славейков беше целият изпълнен със замисли, насочени към гражданските работи на страната му. Същата вечер той ми показа своите работи - те всички бяха насочени към тази благородна цел.
(....)

image


Петко Славейков - президент на Народното събрание в София, - това е най-добрият израз на доверието на страната към човека, който е отдал целият си живот за нейното благо, пожертвувал и е всичко и е понесъл за нея всичко, което е по силите на един честен гражданин.
Оттук, отдалече, аз изпращам искренни поздрави на този, неуморен борец за свобода. Считам за чест неговата дружба и когато той от името на българският народ ми изпрати поздрави за моите слаби усилия да разсея предубежденията, които са разпространени у нас за това симпатично и родно племе, аз му казах същото, което ще поставя и в края на тази книга:
- Ще дойде време, когато България ще се отплати на Русия. Ако ние и принесохме в жертва кръвта на нашите най-добри хора, тя, след като се уреди, ще ни покаже забележителен пример за това, до какви велики успехи политическата свобода и добрата нравственост водят народите
.

СЛАВЕЙКОВИ ИМАТ ТРИ ДОМ-МУЗЕЯ
В СОФИЯ, ТЪРНОВО И ТРЯВНА 
pslaveikov.blogspot.com/p/blog-page_6754.html

image

Паметника на Петко и Пенчо Славейкови в София



(Спомените вземаме от книгата му "После войны - очерки и впечатления русского кореспондента в освобожденной Болгарии", С.- Петербург, 1880 г.)





Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3457275
Постинги: 508
Коментари: 2329
Гласове: 2933
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031