РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов - АТИЛ :: Захари Стоянов в спомените на съвременниците си

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.10.2013 14:59 - Захари Стоянов в спомените на съвременниците си

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 3509 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.03.2016 15:32

Противниците на Ст.Стамболова "начертаха" план да
привлекат към себе си и болшинството в камарата чрез председателя.
Председателят беше Захари Стоянов.
Отличен патриот, с безукоризнена любов и преданост към отечеството и неговото благо, Захари беше невежа в интригите, не бе запознат с византийските приеми. Той обаче хранеше една едва ли не благоговейна почит към Стамболова, с когото другарувал, и дори бил му подчинен още от 1875 г. Това се знаеше много добре, заради това употребиха голяма хитрина, придружена с ласка, хвалби и обещания. Към тяхната хитрина, за тяхно щастие, се писъедини голямата амбиция за първенство и слава на едно лице, което беше много близко до Захария и имаше силно влияние върху му. Поставен в тези условия и примки, Захария бе разколебан. Пред засмялото му се прелъстително щастие да бъде министър, дори и примиер-министър, той се подхлъзна...бе дал дума.
Това негово подхлъзване се узна от едно негово писмо до негов близък приятел, в което доверително съобщаваше за предлаганите му почести, за оказаните му ласки и за дадените му обещания. Чистосърдечно изповядваше своето подхлъзване с дадената си дума.

Родната къща на Захари Стоянов(Джендо Стоянов Джедев) в с.Медвен , Сливенско. Днес е превърната в музей.

За да го отделят от Стамболова, бяха скроили една гнъсна интрига и Захари беше я повярвал. И за тая интрига той уведомяваше своя приятел, като искаше един вид съвет от него.
Приятелят му оговори в смисъл да се не отделя от Стамболова, с когото другарува още от 1875 г. На обещанията да не се поддава, защото него ще употребят само като оръдие, додето отстранят Стамболова, а после и него ще хвърлят като непотребен изцеден лимон. На интригите да не вярва, защото те произхождат от нечист източник.
Така стоеше въпросът със Стамболова и Захария, когато из София се дадоха на европейските вестници сведения, че в България предстои близка министерска криза; князът ще свали Стамболова и ще състави ново министерство, което да провъзгласи независимостта и да пренесе столицата в Пловдив...
... В това време - 12 февруари - Стамболов получил бе препис от писмото Захариево до своя приятел. Съдържанието на това писмо му направи най-тъжно впечатление: "И най-добрият ми, и най-преданният ми другар искат да отнемат, и то с интриги и подлости" - каза той на Живкова и Муткурова.
- Какво мислиш да правиш? - запитал го Жевков.
- Още нищо - отговорил той. - Вие идете в Пловдив и когато се върнете, виде-щем какво трябва да сторим. На Захария обаче недейте спомня ни думица.
14 февруари 1889 г. се отпразнува тържествено. Д.Тончев, министър на правосъдието, държа пищна реч от името на населението на Южна България, като изрази признателността му, дето князът празнува своя рожден ден в столицата на Южна България.
... Всички забелязаха, че Захари бе предмет на най-грижливо внимание, на най-нежни ласки - явление необикновено. Никой освен Живков и Муткуров не знаеше причините за това. Захари бе дори гостенин на двореца, гдето остана след празненствата. Той бе неотделен другар на княза във всички негови разходки.
... Князът предприе ново пътувание, сега из най-опасните планиниски кътове на Рила - тамо, дето преди година бе огнище на известните разбойнически чети. И тая обиколка се описваше в Свобода, Държавен вестник с най-дребните подробности, все със същата цел. В тая си обиколка князът беше зел със себе си Захария - обстоятелство, което не мина в лагере на "легалната опозиция" без коментарии.
2 август се отпразнува голямо тържество.
На този ден князът награди Захария с орден "Св.Александър" - I степен, - отличие, което удари рязко в очи на всички. Имаше министри, които нямаха ни III степен.
На Захария това бе претежко; неговата чиста душа не можеше да изтърпи и на 3 август той отиде при Стамболова и му изповяда всичко. Когато свърши цялата изповед, Стамболов му загатна и за писмото. Захария изповядал и за това писмо.
Някогашните другари по мъки и теглила и по съдба и идеи се бяха разбрали отново, бяха се сплотили пак и се разделиха пак такива, каквито бяха и в 1875 г. при "Гюлхенската кория".
За голямо нещастие на отечеството, тия двама другари трябваше да бъдат разделени.
Захари замина за Парижкото изложение към 25 август; но едвам-що бе стигнал в Париж, когато на 2 септември долетя скръбната вест, че е внизапно починал от болка в червата. Тая скръбна вест потопи в дълбока печал всичките приятели, които изгубиха в неговото лице един добър и предан другар и отличен борец и патриот.

Личната пушка на Захари Стоянов. Американски Уинчестър. Мод.1866 г.

П.П. Често се спекулира и с ненавременната смърт на Захари Стоянов , като се правят предположения и дори твърдения , че е бил отровен. Фактите обаче показват друго - починал е от перитонит а следи от отрявяне няма никакви. Пътувал 5 дни с влак до Париж и през цялото време се хранил със суха пъстърма и хляб, което предизвикало спукване и преплитане на червата в и без това болния му стомах. - б.а.

(откъс от книгата на Димитър Маринов "Стефан Стамболов и новейшата ни история(Летописни спомени и очерки)", София, 1909 г.)

Нагоре