Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2014 17:14 - Българската средновековна историопис. Първо и Второ българско Царство. Трета част: Типология и съдържание на историографските произведения.
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4762 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 21.12.2015 12:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Големият надпис от Мадарският скален релеф


image

Шестоднева на Йоан Екзарх. Препис от Рилският манастир(XV в.).


Надписи върху камък и Книжовни историко-летописни творби

Надписи на камък

Две са обстоятелствата, които определят летописните надписи като номер едно от типологичния репертоар на българската историопис, а именно: първо, както видяхме вече, част от тях са най-ранните(с изключение на "Именника", чиято първоначална форма не познаваме) паметници на българската историческа мисъл.; второ, което е и основното съображение, тяхното своеобразие - преди всичко материята, върху която са написани или по-скоро издълбани, а оттук формата и съдържанието им определя напълно самостойно място сред всички останали исторически творби.
За любопитните, линк към някои от по-извесните надписи върху камък, фотографии и съдържание на надписите:
znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=FBEA2885D1F655DCA941CC3784B9BB5C.znam2

Летописните надписи,
произхождат от две основни епохи, както и да подходим към тях: дохристиянски и християнски; от Първото българско царство(по-голямата част) и Второ българско царство(много по-ограничен брой). При установяването на тази хронология един факт прави впечатление: липсват летописни надписи от периода 1018 - 1186 г.(годините на византийското господство), а надписите от 1396 - 1762 г.(турското владичество в българските земи) имат по-друг характер. И този факт е твърде лесен за обяснение: надписите обикновено са дело на владетеля, на аристокрацията, на централната или областна администрация. Отцъствуват ли тези държавни институции, отцъствуват и надписи.
По своята езикова характеристика летописните надписи също се разделят на две групи: надписи с гръцки букви на гръцки и на булгар-тюркски език в това число и рунните надписи:
Линк:
www.promacedonia.org/vb/index.html

image

Рунен български надпис от с. Бесараб, Северна Добруджа.


image

Амулет с рунни знаци, свързани кръстовидно от Преслав


image

Български надпис с гръцки букви на булгар-тюркски: Списък на въоръжение от  гранитна колона с профил в горния край и е намерен в местността Бял бряг при Преслав, сега в музея на Преслав.


image

Български надпис на гръцки: Откъслек от списък на въоръжение от с. Длъжко, между буквите български руни.


(българските надписи от дохристиянския период VIII - IX в.) и надписи на старобългарски-славянски с кирилица(от края на IX век нататък).


image

Кирилски надпис - Преслав. Надгробен надпис на чъргубиля Мостич. X век(Чъргубиля е пославянчена форма на ичургу-боил - главен съдия и министър на вътрешните работи...).

По форма, по начин на съставяне различия между двете групи няма или почти няма; нещо повече, между тях съществува добре забележима приемственост, която ни позволява да установим продължителният път на тази интересна и важна домашна традиция, а именно: общотюркска(древнобулгарска) - български надписи - "старобългарски"(по скоро определението трябва да е новобългарски...) кирилски надписи.

Българските епиграфски летописни паметници - първобългарските или по-късните кирилски надписи - са датирани по най-различни начини - разнообразие, което не е заствидетелсвувано в книжовната историческа традиция:
1. Няма съмнение, че най-интересен и най-важен за нас е първият начин, а именно: описваното събитие е определено във времето според 12-годишния животински цикъл, характерен за тюркските народи. Всяка една от дванадесетте години носи името на определено животно: сомор(мишка), дванш(заек), дилом(змия), докс(свиня) и т.н.; месецът от текущата година се е означавал с редно числително;

image
Линк:
islan.dir.bg/_wm/library/

2. Събитието е датирано чрез споменаванетона управляващия по това време Кан, като е използвана формулата "името на кана(архонта)е" ...(съответствува на византийския израз "царуващия" или "при василевса");
3. Понякога датата съдържа само индиктиона, т.е. поредното място на текущата година според петнадесетгодишен цикъл;
4. По византийското летоброене, което начева от сътворението на света;
5. От раждането на Христос.

Какво е характерното за съдържанието на надписите? Обикновено в основата на разказа е едно събитие или няколко, но здраво свързани омежду си, от държавна или или по-рядко от регионална значимост. В повечето случаи надписите съобщават за военни походи и сражения(Хамбарлийски надпис, надпис от Филипи, Маламиров надпис, надпис на Иван II Асен от търновската черква "Св. Четиридесет мъченици"), мирни преговори, съюзни и мирни договори(първият надпис около Мадарския скален релеф, Сюлейманкьойския надпис), а по изключение много важни събития, какъвто е случаят с надписа в Балши, който известява за налагането на християнската религия в България.
Надписите не са плод на случайно хрумване, а са израз на висш държаван акт, който наред със съхраняваето на важни събития за бъдещите поколения, има и чисто пропагандна цел.(особенно тези надписи, близо до границите, където българските владетели от дохристиянския период, често се титулуват по гръцки - архонт, за да се подчертае разбираемо, държавната санкция на надписа). 
Повечето надписи са дело на владетелската инвенция - кановете Тервел, Кормисош, Крум, Омуртаг, Маламир, Пресиян, Борис, царете Симеон, Иван Владислав, Самуил, Иван II Асен. Този характер на надписите определя и тяхната стойност като носители на историческа информация; БЕЗСПОРНО ТЕ СА ПЪРВОКЛАСНИ ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОРИ и великолепно градиво за възстановяването на отделни моменти от българското минало.

Триумфалните надписи. Какво е особеното при тази група епиграфски паметници? Включените тук надписи са извънредно кратки; в тях се споменава "сражение при...("сражение при Серес", "Сражение при Тича", "Сражение при Версиникия") или дори само името на крепостта, при която е станала битката("крепост Бурдизон", "крепост Дидимотихон", крепост Редесто" и т.н.). Най-лаконичните български историко-летописни творби...
За разлика от възпоменателните надписи, които в някои случаи придлагат изключително ценни исторически вести, но все пак формират отделна група, която би могла да се нарече и "надгробни надписи" или "кенотафи".
Пример за възпоменателен надпис, който е ценен и с това, че потвърждава отново, ценноста на информацията за Дунавска България, която се съдържа в сборника "Джагфар тарихи":

"...Вторият надпис е откъслек от варовикова колона, намерен близо до с. Могила, отгдето бил пренесен в Нови пазар, сега в Археологическия музей в София. Началото на надписа е загубено, но по подобие на другите запазени възпоменателни надписи може да се приеме, че е започвал също с „Кан сюбиги Омуртаг”. В превод запазената част гласи:

„ [Кан сюбиги Омуртаг:]
 —  —  —  —  —  —  —
 жупанът беше мой сътрапезник и като се
 разболя, умря. Беше
 от рода Ермиар.”


Забележително е тук родовото име Ермиар, което без завършека -ар се среща под формата ЕРМИ и в „Именника на българските князе”. Според този паметник от рода Ерми бил Гостун, за който се съобщава, че бил наместник в Кавказка България две години. ..."
Линк:

www.promacedonia.org/vb/vb_11.html

Гостун е синоним на "регент" записан от късният славяноезичен преписвач, регента се е казвал Бу Юрган, от рода Ермияр(множествено число). От този род е Кубер(осиновен син на Кубрат) и главния съдия Шада Идик, който предизвикал династичната криза приз 8-ми век.



Книжновни  историко-летописни творби

Книжовните паметници, включени в тази група, не са толкова много на брой, както би било закономерно да се очаква, но затова пък сред тях съществува добре забележимо разнообразие. Следвайки типологията на средновековната историография, можем да обособим нашите паметници в две големи подгрупи: хроники(или хронографии) и исторически повествования. Наред с тях обаче можем да съставим още две подгрупи, които придават специфиченн облик на българската средновековна историческа мисъл: приписки и преводни хроники.
Реших да не се занимавам тук подробно с този раздел на българската историография а само да го спомена, от една страна защото не ми особено интересен(заради неговата разпокъсаност и бедност, а оттам и рехавата информация..). Който има желание обаче, може да ползва - том 3 от седемтомника: "Стара българска литература", изд. Български писател, София, 1983 г. Там е публикувана цялата налична историографска литература на България. От камената летопис до всичката оцеляла книжнина.
Накрая искам да обърна внимание само на един малко известен писмен книжовен паметник обаче, който индиректно във връзка с други събития дава сведения за дохристиянската титла на българските владетели...Толкова хулена и отричана от безумците и самоедите у нас...:


За Драголовият сборник

За Драголовият сборник се знае прекалено малко, за да кажем че се знае каквото и да е. Предполага се че е препис от XIII век, съставен от поп Драгол, на стари български текстове от времето на Симеон, които съдържат добавки от XI век. Сборника съдържа български превод на византийският църковен апокалиптичен текст "Видение Данаилово", и българската добавка към него наречена "Тълкувание Данаилово".  Историческите събития в летописа са донякъде размесени хронологично, и са смесени с библейски събития, но това не пречи да се извлече един определен тип чувство, с което е написана творбата, и да се направят съответните изводи.

image

"
И когато настъпи началото на злините за целия свят, ще се въздигне Михаил Кан, сред българите. A не им е дадено на българите царство, но те с насилие го придобиха. Тогава ще се изправи брат срещу брата, и град срещу града, страна срещу страната. Симеон ще владее тридесет години, а след него - Петър и ще се надигнат след него, дванадесет царе. И ще започнат да говорят "аз съм", а другите "Аз съм", понеже са мъчители. И ще се съберат воини сред земята в славен град - наричат се "русите бради", - и ще се сразят, и ще пролеят много кръв, и ще има голяма размирица. Ще се въздигне цар от Слънчев град, сред угрите и ще дойде с тях. И ще превземе всички градове, и ще обере златото от тях, и ще постави сановници."
Първо и преди всичко трябва да се отбележи че титлата на Борис в летописа е КАНЪ, погрешно изкривена от Книгата, която го е написала "Каган", по очевидно зли намерения. Това е съществена манипулация!!! Това също доказва че Борис не е и Княз, и че титлата Княз никога не е съществувала в Българското Царство!:

image

Моля, господа - приберете си "га"-то! Не ВИ ГО ЩЕМ... Текстът е в отлично състояние и добавянето на каквото и да е напълно ненужно. По подобен начин думата "Кога" е била преправяна на "КоГда"...
Това известние е интересно с това че началото на "всичките злини" в българската земя, е приписано на идването на Кан Михаил. Очевидно авторът говори с съжаление за братоубийствата, обладали страната ни през този период. За пръв път българите са проявили религиозна нетърпимост, едни към други именно през онова време. По нататък летописа говори за редица събития, някои с библейски характер, но е интересно известието за "Русите Бради", които "проляли", много българска кръв. Това предполагаемо са Руснаците на Светослав, съсипали Мизия и Тракия, и оставяйки само Македония, жизнена за продължаване на същестуването на Българското царство. В добавките на българският преводач на Манасиевата храника пише, че русите за 2 години завладели България а след тях дошли ромеите.

Всъщност дали е Кан или Каган нищо не променя в случая, както например "булгар" означава пак "българ" а не нещо друго
. По-важни сведенията, на които би трябвало да се обръща по-сериозно внимание. Защото са български. А не по един най-дилетантски и несериозен начин, да цитираме постоянно чужденците и да ги питаме: какво било, какви сме и защо сме били такива...(какви сме сега, също няма нужда да питаме никого).

image






Гласувай:
6
0



1. shtaparov - Проблемът е, че Българската титла ...
11.03.2016 19:20
Проблемът е,че Българската титла определено е Каняз т.е. Княз (както си го пише в "Именника"),а титлата Каган е съществувала в онази част на Микенска Тракия,която е окупирана по-късно от гърците.
цитирай
2. atil - shtaparov, знам твоите пристра...
11.03.2016 21:20
shtaparov, знам твоите пристрастия, но българска титла - княз - няма. Това е славянска титла и тя не съществува никъде в България сред българите или в държавния апарат нито през Първото нито през Второто българско царство. Въвеждат я чак през Третото българско царство и то под руско влияние.
Това че славянските монаси пишейки са наричали българските владетели - княз, например в т.нар. Именник, намерен в Русия не означава че владетелите са славянски князе. Те са български канове през цялото време. Такива формално са и Борис и Симеон, защото новата титла - цар е призната чак на Петър. Освен това никой не е доказал, че думата - къназ не означава - кан. Понеже на някого му харесало да е княз и го обявил за такова. Защо да не е кан? Те пишат за княз, кнез а не къназ.
Освен това нашите са наричали пък византийския император - урумкан, и рум баба. А славянските или скандинавските князе са ги наричали - бекове. Трябва ли за това "бек" да го обявим за славянска титла или "кан" за византийска?
Със странна логика и разбирания боравите.
Освен това българската чинова система отдавна е известна и засвидителствана. Тя е била в употреба и във Велика България и в Киевска Рус, Хазария и във Волжка България.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3993928
Постинги: 525
Коментари: 2457
Гласове: 3117
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031