Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2014 19:45 - СТРАНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ(Ислямизация и потурчвания в Дунавска България)
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4387 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 16.02.2014 14:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Отново - малко известни страници от българската история

Вместо Увод


Създаването на българската народност на Балканите е съпътствано с утвърждаването на единно народностно самосъзнание и единно народностно име - българи.

Първоначално то било етноним на преселническата вълна заляла Балканите в края на VII век, водена от принц Атил Аспарух, трети по ред син на Кан Кубрат. Славяните се назовавали или с общото име на техните племена или с името на отделните племена. За част от заварените траки, които запазили старата си култура в историческия сборник от Волжка България - "Джагфар тарихи" се казва, че те веднага масово си приобщили към българите. С течение на времето и в хода на завършващия се етногенетичен процес названието българи започнало да се утвърждава като име на всички поданици на държавата България. Новоизграждащата се държава където през 681 г. Аспарух се обявил за Кана а държавата си за отделна от Кара Булгар(Велика България, която не се разпада след смърта на Кубрат, както предполагат някои учени...), сплотила в едно цяло българи и славяни.
В този по-различен, разширен смисъл за дунавските българи се среща това название в домашни и чужди паметници от средата на IX и началото на X век нататък! За славяни в България повече никой не споменава, така като от самото начало не се споменава и за траки. Като цяло българският етнически елемент останал господстващ със своя бит и култура, както и характера и устройството на държавата, макар народа да се развивал вече като славяноезичен, особенно след покръстването на българите и въвеждането езика на българските славяни за държавен и богослужебен. Освен името на държавата, и името българи се разпространило и влязло като траен етноним за всички. Етноним, който се запазил през многовековното развитие на българския народ като неизменен белег за неговата самобитност и народностно самосъзнание.

image
 
Едно от малкото автентични изображения на човек от средновековна България - жена с "флейта"(по-скоро дудук или двоянка), каменен релеф, Новозагорско, ХII-ХIII в., Национален археологически музей, София. Няма никакви византийски чаршафи около нея или тъпи рокли и патраила..Каквито обичат да си измислят днешните бошлаф българи...

Утвърдилата се през ранното средновековие българска народност била единна исторически формирала се общност от хора, а не механичен конгломерат от различни етноси. Тя имала своя държавност, царска династия, обща територия, религия, култура, език и най-главното - общо самосъзнание, което намерило израз в названието - българи.
От сборника "Джагфар тарихи" научаваме, че една част от българите запазили стария се булгар-тюркски език на битово ниво. Една част от населението в Североизточна България дори изповядвало исляма или една смесена форма на тенгрианство и ислям?! Големият писател и духовен деец на Кара Булгар(а после и на Волжка България) Микаил Бащу, често посещавал този район и организирал там училища и джамии. Оттам му излязъл и прякора Деберзи(Добруджански, Дебержай е старото име на Добруджа и то няма нищо общо с деспот Добротица...). Той си имал работа с българи обаче, а не с турци.
Българската народност била една от най-ранно формиралите се европейски средновековни народности.


  РАЗДЕЛ I - Ислямизационни и асимилаторски процеси сред част от българското население през XV - XVIII век.


Положението на българския народ под османска власт

Османските завоеватели заварили на Балканския полуостров утвърдени народности с висока материална и духовна култура. Завладяването се съпътствало с грабежи и плячкосвания, с унищожаването на материални и културни ценности.
Тежки удари били нанесени върху българската народност. Голям брой българи били унищожени физически - по време на завоеванието и при многобройните въстания след това. Особено много пострадало мъжкото население. Големи групи българи били изселени от родните им места и били заселени в Анадола и около Цариград, а други били прогонени от родните предели и потърсили убежище в съседни страни и по-надалеч...
Всичко това разпокъсало българската народност във вековната и борба за оцеляване и политическо освобождение.
По време на османското иго българите били подложени на жестока народностна и религиозна дискриминация.

image

Християнски момчета, събрани като кръвен данък и подготвяни за еничари. Изображение от 1577 г. в пътеписа на Соломон Швайгер (1551-1622) за пребиваването му в европейските владения на Османската империя.

Те плащали повече и по-тежки данъци в сравнение с мюсюлманите, като особено тежки и унизителни били поголовния данък(джезие), плащан от немюсюлманите - мъже от 14 до 60 годишна възраст, и кръвният данък(девширме), т.е. събирането на християнски деца за еничарския корпус. Отначало на християните било забранено да носят цветни дрехи, да яздят кон в населено място, свидетелските им показания били подценявани и елиминирани в съдилищата.
На практика насилията и издевателствата над българското християнско население оставали ненаказани. Всичко това се допълвало с натиск върху християнското вероизповедание: църкви били обръщани в джамии, попове и монаси били ислямизирани, забранявали се религиозни процеси.

Завоевателите обаче не успели, пък и не били заинтересовани да обезлюдят страната и да се лишат от хората, които обработвали земята и били източник на държавни доходи и феодална рента. Българският народ се съхранил в основната си цялост и продължил да обитава своята етническа територия. На Балканите османските нашественици се срещнали с по-високо развита цивилизация и заимствали много неща от нея. Запазили се, общо взето, градовете и поселищната мрежа. Османските регистри от XV век, съдържат имената на стотици и хиляди села, за чието съществуване преди 4-5 десетилетия не се подозираше. Провежданите археологически разкопки също разкриват приемственост в развитието на селищата и на материалната им култура, а това свидетелства, че се е запазил и техния жителски състав. Въведените в научно обръщение данни опровергаха схващанията, че по време на османското нашествие българските земи били едва ли не обезлюдени, преживели демографска катастрофа и че оцелелите българи са се разбягали по планините и горите...
Не само селищата, а и хората били съхранени в основната си част. Османските власти възприели и старата административна уредба а заедно с нея и топонимията(названията на местности и населени места). Затова напъните на разни самодейци днес, които искат да играят ролята на политици и учени и да спасяват България от "потурчванията" са меко казано смешни а на практика нанасят повече вреда отколкото полза...Преименуванията от страна на турците са епизодични и по специален повод(днес САЩ са пълни с индианска топонимия, пак пример за това как се случват нещата...), като преименуването на най-високия Балкански връх Тенгри -дир с мюсюлманското Мусала! Създаваните  санджаци като правило обхващали дотогавашните царства, болярства(графства) и деспотства. Видинския санджак обхващал земите на Видинска България на цар Иван-Страцимир, Никополския санджак - Търновското царство в границите му от 1393 г., Силистренския санджак - земите на Иванко(сина на деспот Добротица) и завладените от турците Шишманови земи през 1389 г., Кюстендилския санджак - земите на Велбъждското деспотство и т.н.

Османските власти разрушили из основи обаче, българската държавност и унищожили политическата власт на българските царе и боляри, разгромили българската феодална класа. Една част от нея била избита във войните. Друга част се оттеглила в други християнски страни, част от тях продължили борбите и опитите за отхвърляне на османската власт. Синовете на Иван Шишман и на Иван-Страцимир, Фружин и Константин станали ръководители на едно от най-големите и продължителни(над 5 месеца) антиосмански въстания. Трета част от аристокрацията постепенно се вляла в състава на християнските раи...(имало и мюсюлманска рая, Раята била социално съсловие а не разделение на религиозен принцип!).
Четвърта голяма част от българските феодали, особено провинциалните, постепенно се влели в състава на господствуващата османска феодална класа. За това допринесли и военнополитическите похвати на османските завоеватели. Знае се, че Търновското и Видинското царство, Добруджанското и Велбъждското деспотство, кралството на Марко в Македония и други области били превърнати първоначално във васални владения, като в тях се запазили старата местна администрация и феодалите. Васалните царе и деспоти били заменени после с османски санджак-бейове(военноадминистративни управители на области, в средновековната българска държава такива са улугбековете или оглу тарханите), при което част от подчинените им местни феодали продължили да служат и при новите господари.

image
Османски спахия

За известно време те дори запазвали християнската си вяра, но се биели под знамето на своя санджак-бей за интересите на османските султани. Такъв е произхода на множеството християнски спахии, които се срещат в османските тимарски описи от XV век. С течение на времето те приемали исляма с цел да си съхранят положението и се вливали в състава на мюсюлманската феодална класа. В началото на XVI век християнските спахии в българските земи почти са изчезнали.

image

Сражение между гяур и паша. Eugиne Delacroix 1827,
инспириран от поемата на Lord Byron - "The Giaour"


Ликвидирано било господствуващото положение на православната църква, а заедно с това били тежко поразени и разрушени старите културни средища - дворците, църквите, манастирите, създаващи и разпространяващи българската книжнина и култура. Непосредствено след османското завладяване на българските земи Търновската патриаршия била унищожена и нейния диоценз преминал към гръцката Цариградска патриаршия. По-късно била премахната и автокефалноста на българската Охридска архиескопия, каквато тя имала дори по време на Византийското владичество. Епархиите и също били присъединени към гръцката Патриаршия. Като добавим, че християнството вообще се оказало гонена и дискриминирана религия, се разбира, че положението е било повече от тежко. Служителите на църквата(които на по-ниско ниво били все пак български) не можели да защитават своето паство срещу исляма и ислямизацията.
Приливигировано положение имала мюсюлманската религия като официална държавна религия. Османската държава, която имала за своя основа отъждествяването с исляма, непрекъснато разширявала позициите на тази религия, като свое основно идеологическо оръдие за утвърждаване на властта си.



П.П. Главната тема на поредицата е за потурчванията(преминаването на българи в състава на турската народност) и за ислямизацията - доброволно, принудено или насилствено променяне на религията на част от дунавските българи - от християнство към ислям.
Роб
ство - българите така са наричали живота си в състава на Османската империя, или някои така са го нарекли и това понятие останало нарицателно. Имало е и действителни заробвания - отвличане и пленяване на групи хора. Повечето продавани като роби за пари. Статута на християните не е бил формално робски, защото Раята е било феодално съсловие, но не по верски признак а по социален. Имало е и мюсюлманска рая. Робите не плащат данъци и нямат документи за самоличност, нямат професионални и обществени сдружения и т.н.
Колкото до това какви служители са имали империите - Римска, Византийска, Османска и от каква народност са били те, това няма значение за завладените народности от тези империи. Българската държавност е унищожена в нашия случай а християните и културата им дискриминирана - това има значение за тях по това време, за живота им и за развитието им.
По-подробното запознаване с текста дава отговор на много въпроси. В следващите части - още повече.




Следва продължение




Гласувай:
7
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3562837
Постинги: 511
Коментари: 2360
Гласове: 2963
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031