Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2014 14:57 - СТРАНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ(Ислямизация и потурчвания в Дунавска България) - ВТОРА ЧАСТ
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4435 Коментари: 4 Гласове:
12

Последна промяна: 11.02.2014 23:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ислямизационният процес през XV - XVII век


image

Търново изпраща патриарх Евтимий в изгнание


Ислямизационният процес започнал още с установяването на османската власт. Пример за това е съдбата на жителите на старата столица Търново. Още през 1394 година видинският митрополит Йоасаф, дошъл в града, за да прибере мощите на света Петка, констатирал, че мъже от всякаква възраст "паднали под оръжието". Той писал: "Архиереите и гражданите биваха безмилостно гонени, подлагани по много причини на мъки и злословия...О, позор! И мнозина се прехвърлиха към непристойната Мохамедова вяра: едни - понеже се изплашиха, от страх, някои - понеже се смегчиха от ласкателства или бидоха победени чрез имуществени придобивки, други пък се присъединиха към враговете, понеже поради простотията си бяха подмамени чрез писма и хитрост".
Ислямизацията намерила почва най-рано в големите градове, които били резиденции на османските удж-бейове(крайграничен управител) и санджак бейове и в които били настанени техните свити, гарнизони и придружаващите ги мюсюлмански духовници. Както се вижда от обнародваните османски регистри от XV и XVI век, в редица градове се създали мюсюлмански общини, в които били въвлечени и местни жители нови или заварени мюсюлмани. Данните показват, че в градовете няма почти никакво колонизирано мюсюлманско производително население, доведено от Анадола. Мюсюлманската рая в градовете се формирала изключително чрез завареното българско градско население.
До последната четвърт на XV в. ислямизационният процес в градовете протичал бавно. В малките градове, където нямало гарнизони, а единични управници и спахии, почти нямало ислямизирани българи. Процесите се ускорили след третата четвърт на XV в., след покоряването на Цариград, на редици черноморски градове, като Созопол и Несебър, след завладяването на Сърбия, Босна, Албания и Пелопонес, когато се прекратили активните антиосмански действия в Унгария, т.е. когато изчезнала близката перспектива за евентуално прогонване на османците от България.

image

В градовете на Османската империя


Османските описи от края на XV и от XVI в. показват бързо разрастване на ислямизацията. При всяко от поредните описвания на градовете се оказват голям брой нови мюсюлмани: "син на Абдуллах"(син на божия роб), "син на Абидин"(син на отеца на вярата), "невмюслим"(нов мюсюлманин). Това са все хора, които лично и наскоро са приели исляма, чиито бащи са били християни и поради това са записани в регистрите с такива "служебни имена".
Например от 1479 до 1540-1541 г. в Търново мюсюлманите се увеличили от 132 домакинства на 231, или с 99 домакинства в повече. Но 76 от тези нови 99 глави на мюсюлмански домакинства имали презимена "син на Абдуллах", което означавало, че техните носители били християни принудени да приемат исляма. Към това време се оказва, че всеки трети мюсюлманин в града е новообръщенец. При това сред мюсюлманите няма нито един, който да се казва "Абдуллах" а има 76 "синове на Абдуллах". Това е красноречиво доказателство, че презимето "Абдуллах" е служебно за нови мюсюлмани, което бе изтъкнато преди много години от покойния проф.О.Л.Баркан.
В Силистра през 1569 г. се оказват 230 "синове на Абидин", т.е. нови мюсюлмани, сред които са и 40 освободени роби военопленници. Изследванията на М.Соколски за градовете в Македония показват, че към 1570 г. в 26-те града на областта имало вече 9426 мюсюлмански производителни и облагаеми с данъци домакинства, от които 3310 са на новообръщенци, "синове на Адуллах". А трябва да се има предвид, че следващото тяхно поколение на такива и преди това, бивало записвано вече в регистрите с мюсюлманското име на бащата и не може да бъде различено от общата мюсюлманска маса.

image

Друга рисунка от 1586 г. на Х. Бек. Българите бачкат, турчина се прави на началник щото бил мюсюлманин...


Градовете винаги водели след себе си и селата. Така станало и с ислямизационния процес. Това се вижда например в Неврокопския(Гоцеделчевския) район. Според опис от 1455 г. в града още нямало раи мюсюлмани. При описване на населението му през 1468 г. в него се появяват 12 раи мюсюлмани, а към 1519 г. те стават 169 домакинства. Ислямизационният процес се развивал настъпателно - към 1569 г., в града имало 309 мюсюлмански домакинства, от които 63 на "синове на Абдуллах". В описаните села от района от 1498 - 1503 г., се вижда, че започнала ислямизация и на селското население. В редица села се срещат по един-двама ислямизирани българи, някои от които дори са записани с християнските им презимена: Али, син на Рад, Караджа, син на Стано, и др. Ислямът направил първите си пробиви и в селата, а с течение на времето тези пробиви можели само да се разширяват.
Османските регистри дават сведения за ислямизиране на стотици села в България:
Силистренско: Дичево, Искра и др.; Шуменско: Алусиян, Градище, Новосел, Овчарево, Средня, Троица, Царевброд, Черенча и др.; Разградско; Завет, Киченица, Раковски(прадядо ми а и други хора от Сеново поддържали стари побратимски и стари роднински връзки с хора от това село), Ловско, Новак; Търговищко: Берковски, Бистра, Вардун, Гагово, Глогинка, Голямо Ново, Голямо Соколово, Горица, Драгановец, Дриново, Изворово, Горна и Долна Кабда, Комак, Крепча, Кръшно, Лиляк, Ловец, Ломци, Методиево, Острец, Пробуда, Пролаз, Разбойна, Ралица, Росина, Руен, Светлен, Стража, Търновци, Черковна, Ябна и др.
Подобни примери има и за села в Габровско, Великотърновско, Ловешко и др.
От документите за вакъфа на Мурад II, който обхваща Кърджалийско, Смолянско и Хасковско, се вижда, че до 1641 г. населението тук е било от българи-християни!

В ислямизационния процес  вообще не става дума за славяноязично или тюркоязично население. Старата си християнска вяра  от тюркоезичните, запазили само, гагаузите, които заявили на османците, че са "кара-булгари" т.е. те са придошли! Имало е някакви неписани стари правила, защото в сборника "Джагфар тарихи" се разказва за един неизвестен син на Кан Крум на име Будим(кръстили го така защото се родил в този град). Той бил изпратен от баща си на служба във Велика(Кара)България заедно със сестра си, която била дадена за жена на Кан Караджар - владетел на Черна България(Кара Булгар). Ето какво казва бившия посланик на Дунавска България, който станал после секретар на емира Гази Барадж:

"Моят господар(Гази Барадж - първият цар на Волжска България, васал на Чингизидите) ми заповяда да не споменавам за службата на Будим и неговите потомци на царете на Черна и Волжка България. Заради опасения, че заради това, татарите могат да поискат подчинение от Дунавска България... Борис бил женен за дъщерята на Шамгуна(Симеон I)..., и неведнъж пътувал до Дунавска България...":
atil.blog.bg/history/2011/05/10/rodoslovie-na-dunavsko-bylgarskite-care.744475


image

"Високата порта"(така наричали правителството на Османската империя)...На двореца Топкапъ в Истанбул.


През цялото време на османското владичество били извършвани групови помюсюлманчвания на българи. Османските архивни документи дават сведения за преминаване към исляма на цели села както се видя или на части от тях. Например в изложението на заместник-съдията на Карнобат до централната османска власт от 24 април 1690 г. се посочва: "В свещения съд се явиха християните Драган - син на Иван, Косер - син на Николчо, жители на село Бей Гюбрен(днес с.Огнен, Карнобатско). Те заявиха следното: "Селото ни принадлежи към вакъфа на покойния Руккас Синан бей и плащаме поголовен данъс джизие за 262 домакинства. Повече от 30 домакинства от жителите на селото приеха исляма, а нас ни натовариха да плащаме и тяхната част от данъка".
Османските данъчни регистри изобилствуват със сведения, където са изброени десетки хиляди имена на наскоро приели исляма жители. Масови ислямизации ставали дори през втората половина на XVIII век.
Историческата наука разполага с хиляди сведения за единични помохамеданчвания. Това са официални османски документи за преименуване, консулски донесения, дописки във вестници, лични писма, , изложения на българи до властите и т.н. Те са ставали системно по цялата българска земя до освобождението на България(1878 г.) а в новоосвободените български земи -  до 1912 г. Резултатите от тях били не по-малко опасни за българската народност, отколкото масовите и групови ислямизации.

Обстоятелството, че османският потисник изповядвал мюсюлманската религия, а потиснатата българска народност - християнската религия, водело до пречупване в съзнанието на тогавашните православни българи на народностните и съсловни противоречия през религиозната призма.
Привързаността към традиционната християнска религия се осъзнавала като етноотграничаващ признак по отношение на османския потисник. В съзнанието на тогавашните православни българи християнското се смесвало с българското, а мюсюлманското с турското. Оттук и ислямизирането се разглеждало като "потурчване", като отпадане от българската народност, за което свидетелстват и историческите извори и фолклорната традиция. Днес рецидивите на това "потурчване" отново се възпроизвеждат благодарение на платени и фанатизирани чужди емисари, и за което днешната калпава българска държава нехае...Тогава (а и сега) това водело в една или друга степен към отграничаване и отчуждаване на българите-мюсюлмани от българската народност, а по-късно и от българската нация.
Основният фактор на това отчуждаване била системната политика на религиозна и народностна асимилация, провеждана от османския завоевател, която водела до формиране у тогавашните ислямизирани българи на своеобразен религиозно-именен комплекс, чужд на българската историческа традиция. Този комплекс малко или повече замъглявал българското им народностно самосъзнание, малко или повече подменял народностното им самоопределяне с религиозно самоопределяне, малко или повече ги приобщавал към османската власт. Обръщането в исляма означавало преминаване към приливигированата и господстваща ислямска религиозна общност в империята. Смесването на религиозното и народностното в умовете на вярващите в повечето случаи обаче не означавало пълна загуба на една относителна самостоятелност на тяхното народностно самосъзнание. За което също  ще стане дума по-нататък.

image

Български квартал от късното средновековие


Това, което мога кажа на днешните прости и безотговорни управляващи а и на Съвета на Европа е - християнската религия отново да стане господстваща и държавна религия. Като начало да се въведе задължително Православно Вероучение в училищата. Заедно с това да се полага изпит по български език за кандидатстващите за заемане на ръководни длъжности.
Само недейте да чакате спасители, освободители и оправящи ви чрез даване на акъл и ръководене...Откъдето и да са те, дори извънземните да дойдат...!
На вълка затова му е дебел врата, защото сам си върши работата!




Следва продължение






Гласувай:
12
0



1. minevv - да
11.02.2014 15:14
да
цитирай
2. vmir - Чудесен постинг,
11.02.2014 18:23
Поздравления!
цитирай
3. devnenetz - Горчивата истина!
12.02.2014 11:49
Горчивата истина!
цитирай
4. atil - Днес ще се опитам да пусна третата ...
12.02.2014 12:17
Днес ще се опитам да пусна третата част, където става ясно, че е имало достойна съпротива срещу ислямизирането и асимилаторската политика на Османската империя.
Но жалкото за нас е глупавата и непоследователна политика на българската държава през годините по отношение на ислямизираните и потурчени българи у нас. А провеждането на т.нар. "Възродителен процес" си беше чиста марка отродителен! Той даде повод да се заменят българските фамилии на много хора от "ов" и "ова" с турски и подари на Турция над 300 000 потурчени местни жители, които после и досега ги използва турското комунистическо ДПС в своята тъпа политика!
Кога ли ще си извадят поуки и ще се научат какво работят като управляващи...?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3562888
Постинги: 511
Коментари: 2360
Гласове: 2963
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031