Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2014 16:34 - СТРАНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ(Ислямизация и потурчвания в Дунавска България) - ПЕТА ЧАСТ
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 6582 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 17.02.2014 19:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Българското възраждане и ислямизираните българи

image

Османски султан

И през Възраждането, дори и след обявените с хатишерифа и хатихумаюна права на християнските поданици на султана, насилията върху българското население продължили. Продължили и насилствените ислямизации, обозначени в редица исторически извори, особено тези с български произход, като "потурчване".
В приписка към богослужебна книга от 1787 г. четем: "Дойде Караасан с хилядо аскери, та право в Шуменграда, изтурчи селата. Три села изтурчи, за умножение грех человечески. Лето 1787. Даскал Кузман рече на Караасана: "Княз ли си или цар, или войвода, та помисли от кого си приел тая власт!" Та му отсекоа главата. В събота му отсекоа главата.
(писа) рука Сава, син Влъков".

В друга преписка - на даскал Тодор Пирдопски, за годините 1815 - 1826, намираща се в дамаскин от XVII в., се посочва, че през 1821 г. "посякоха търновския владика, а от дяконите му едни се потурчиха. Едно малко дяконче много го мъчеха и после и него го потурчиха и го дадоха да се учи на турска книга".
За "потурчвания" пише в една своя дописка до в."Свобода" през втората половина на 1870 г. и Васил  Левски(дописката е публикувана във вестника на 13 февруари 1871 г.).
В дописки до редица вестници не само се описвали стотици насилствени индивидуални помюсюлманчвания, но се подчертавала борбата на българите за тяхното осуетяване. Тези дописки изиграли голяма роля както за мобилизацията на българското население за отпор, така и за осведомяване на международната общественост. Но въпреки това само като изключение било възможно осуетявяне(без въоръжена намеса) на насилствено помохамеданчване на един или друг българин или българка, заплашени да бъдат обърнати в исляма, да бъдат "потурчени" както тогава се пишело. Като правило това се оказвало невъзможно. Като пример може да бъде посочен случаят, описан в дописка от Русе до в."Свобода": "Преди известно време в града ни станаха три най-лошави злини, най-грозни и най-отвратителни злоупотреби и най-варварски и най-страшни проишествия, които да описвам ми трепери ръката. Един ден потурчиха едно 14-годишно момиче, а на другия ден още две(едното 12 -годишно, а другото 13 - годишно)".
Още по-показателно е убийството на консулите на Германия и Франция в Солун от фанатизирана тълпа при опита им да защитят българско момиче от насилствено помюсюлманчване. Този случай е описан в телеграма от 7 май 1876 г. на американския консул в града до американския пълномощен министър в Цариград.

image

Възрожденска българска къща


Срещу помюсюлманчванията голяма дейност развили българските общини. Пишели се колективни изложения, разширило се участието на българските първенци в съдилищата и съветите, проявите на солидарност и взаимопомощ на цели групи от населението към пострадалите от османците. В тази дейност се включили руските и други чуждестранни дипломати. След 1878 г. в Тракия и Македония тя била продължена от Българската екзархия и българските консули, от търговските агенти и особено от тамошните български общини.

Съпротива срещу османската власт оказвало и българското мюсюлманско население. Тази борба се водела както самостоятелно, така и съвместно с българите християни.
По време на кърджалийските размирици в края на XVIII  и началото на XIX в. населението на редица български градове и села, мюсюлмани и християни, защитавали родните си селища против вилнеещите банди. За тези съвместни действия пишат българските революционери Г.С.Раковски, П.Хитов и З.Стоянов, като подчертават, че мног очесто начело на общите дружини стояли българи християни.
Много са и случаите, когато българи християни и мюсюлмани създавали общи стражи за охрана на селища. Съществували и общи хайдушки чети като тази на Солак Мустафа и Димитър Кълъчлията, действувала от 1859 до 1861 г. Сред мюсюлманите имало ятаци на българските хайдути и четници.
Съществували още редица прояви на съвместни действия и взаимопомощ между българи християни и българи мюсюлмани през Възраждането. По време на просветното движение и църковнонационалната борба българи мюсюлмани съдействували за изваждане на разрешение за строителство на църкви, а така също с парични средства и материали подпомагали построяването на училища и черкви.
Действията на българските мюсюлмани срещу османската власт до голяма степен били стихийни и неосъзнати, свързани с интересите на отделни групи или лица. Но обективно погледнато, тези действия противостояли на османската власт и по този начин подпомагали косвено и борбите на българите християни срещу османските поробители.
Неприязненото отношение на българите мюсюлмани към османската власт и стремежът им да се разграничат от османските турци било забелязано и от английските пътешественички Дж.Макензи и Ад. Ърби, които по време на своето пътуване вбългарските земи през 1862 г. отбелязват: "Разделение съществува и между мюсюлманите. Османлиите представляват малцинство, силно мразено и от албанските и славянските мюсюлмани, които никога не са скривали...че няма да се поколебаят да им покажат затаената си злоба".


Дейците на Българското Възраждане и ислямизираното население


Дейците на Българското възраждане и особено българските национални революционери са отразили в редица статии, дописки, писма, спомени, в документи на революционните организации  наличието на ислямизирано българско население и отношението си към него.
Още Паисий хилендарски и Софроний Врачански писали за ислямизация на българско население. Васил Априлов посочва, че в Пловдивската епархия, Румелия и Македония имало много българи, които изповядвали исляма. Според него старите хора още помнели времето на тяхното помюсюлманчване.

image

Г.С. Раковски

Г.С. Раковски в "Горски пътник" и в книгата си "Няколко речи за Асеню Первому" пише за "помаци, които говорели български език, а изповядвали Мохамедовата вяра".
По-определени сведения за българите мюсюлмани в Родопите дава Найден Геров. Той обосновава и необходимостта да се работи за тяхното откъсване от влиянието на Османската империя(днес тази роля е поела Турция?!) и за националното им осъзнаване като българи.

Според Любен Каравелов българите мюсюлмани били разпръснати по цялата българска земя - Ловешко, Родопите, Неврокопско, Сярско, Дебърско и др., а техният брой бил около 500 хиляди души. Според П.Р. Славейков числеността на българите мюсюлмани надхвърляла 700-800 хиляди души.
Той говори не само за ислямизация, но и за езикова асимилация, потурчване на част от ислямизираните българи.
Интересни сведения за ислямизираните българи се съдържат в брошурата "Братско обяснение на българин към братята му българи", която била издадена в Букурещ през 1867 г. В нея се пише за "толкоз наши деди и прадеди, сечени, бодени, с горещи железа мъчени, грабени, оскърбени в честта на фамилиите си и насила потурчени...Днес за днес има повече от петстотин хиляди  наши еднородци, които изповядват мохамеданската вяра, без да изгубят още българският си език и българските обичаи, и които се мислят заради религията си, че са турци. Не е ли вярно, че не само религията, но и народността ни е пострадала чрез този мюсюлмански прозелитизъм?"

При тогавашните исторически условия, когато религиозното съзнание играло първенствуваща роля спрямо съсловното(социалното) и народностното съзнание, когато османската власт и господстващата ислямска църква задушавали всяка проява на национално осъзнаване сред ислямизираното българско население и в същото време поддържала тежка атмосфера на религиозна нетърпимост и неприязън спрямо християнското население - задачата за приобщаването им към българската нация и нейните борби се оказала, с някои изключения, неизпълнима.

image

Ислямизирани българи от края на 19 век


Самите водачи на националноосвободителната борба, въпреки, че посочвали многобройните факти за насилственото ислямизиране и асимилиране на българското население, не стигнали до извода, че основната част от т.нар. "турци", живеещи по българските земи, са местно население, потомци на тюркоезични българи през 14 век и на други подложени на ислямизация и асимилация. Българските национални революционери не стигнали до идеята за разграничаване на народностното от религиозното.
В Позива на Привременното правителство от 1868 г. и в Обръщението на Българското привременно правителство към българския народ от април 1869 г. се отправя призив: "Братя мюсюлмани! В свободна България има място за всинца ни, ония, които ви карат да пробивате със смъртоносното оръжие нашите гърди, на нашите жени и деца, те са вашите и нашите неприятели. Те само искат да господаруват, да смучат нашата и вашата кръв! - Хайде и вие станете с нас за вашата и нашата свобода!".
Демократичната линия на българските национални революционери намерила израз и във Възванието на БРЦК от 28 август 1875 г. до мюсюлманите в Европейска Турция. В него те били наречени "братя съотечественици" и се призовавали на обща борба срещу османската власт.
По време на Априлското въстание(1876 г.) Георги Бенковски заявил(някой може да си помисли, че те са проявявали наивност или пък хитрост с тези обръщиния и възвания към мюсюлманите, но по-скоро е някаква проява на народна съвест и отношение...Защото ако беше хитрост или наивност нямаше да го правят постоянно и всеки път...), че "борбата се води не против мюсюлманството, а против кръвопийците паши и кадии". На Оборище(17 април 1876 г.) се взели редица решения за защита на мирното мюсюлманско население.
В своята практическа дейност българските революционери прибягвали до помоща на мюсюлмани за снабдяване с оръжие и барут, използували са ги като куриери, укривали са се у тях и т.н.

Историческите извори съдържат данни за българи мюсюлмани поставили се в служба на революционната организация и работили активно в освободителната борба - пренасяне напоща, участие в бойни действия, закрила на българското християнско население. Десетки българи мюсюлмани след Освобождението получили поборнически пенсии и други отличия. Ще споменем по-известните от тях, но трябва да ясно, че наред с насилниците и изедниците сред местните турци винаги е имало и закрилници на християните. Една закономерност не може да е случайност.., например в родното ми Сеново в по-старо време имало легендарен защитник на християнската рая(Осман), който в напреднала възраст, заради това се разделил дори с семейството си и станал отшелник. Днес има местност наречена на негово име - Ак боба(Белия баща).
Г.С. Раковски свидетелства: "Вторий же(след Пазвантоглу) беше Разградския Хасан Ефенди, когото турците нарекоха Гяур Хасан, защото той не само не мъчеше българите, но той още ги защитаваше от скитащите се тогава делибашии, сган от необуздани злодейци турци". В по-ново време преди Освобождението, Дели Салим, най-буйния и безстрашния в района бабаит,  бил закрилник на българите и заради това силно мразен от турците...
Осман Ибрахимов от Русе, работещ като машинист на корабчето "Сойре", години наред пренасял пощата между Русенския и Гюргевския комитет, без да допусне нито един провал. Шериф Мустафов от Карлово като полицейски стражар(чауш) в Сопот укрил заловени материали на Васил Левски, а по време на Априлското въстание спасил града от опожаряване. Сахер Салиева от с.Буря Габровско, укривала въстаници по време на Априлсото въстание през 1876 г. Ахмед Мехмедов Мечолу от с.Градница, Габровско, през 1876 г. с риск за живота си опазил селата Столът и Градница от башибозуци. Мустафа Чепенели от Пещера през 1876 г. спасил града от разорение на башибозуци. Курал заде Мустафа ефенди и съпругата му Кямиле Мустафова укривали в дома си българи християни и спасили живота им по време на кървавите събития през 1877г. Мустафа Хаджи Даудов от Враца 25 години бил пазач на Пловдивската метрополия, със собствени средства издържал българчета да учат в Пловдивската гимназия, а по време на руско-турската война през 1878 г. запазил от разорение манастирите "Св.Неделя" и "Св.Петка". Ибрям Шаханов от Нова Загора заедно с баща си образувал чета и през 1877 г. спасил от разорение пет села. Пехливан Ибрахимоглу от Ловешко се включил в състава на хайдушка чета из Видинско и Сърбия, бил заловен и заточен в Диарбекир,а през 1877г. присъдата му била заменена с 15 годишно заточение на остров Кипър. Кадир Ходжа от Ловешко в продължение на седем години чак до Освобождението бил закрилник с четата си на българите християни в този край.
По време на Освободителната руско-турска война през 1877-78 г. редица мюсюлмани се поставили в разположение на руските войски и ги подпомагали. Мюсюлмани имало дори в Опълчението. Един от тях бил Али Рефик от Карловско.

image

Така по време на Възраждането и в борбата за национално освобождение назрявали обективни предпоставки за появата на национално-възродителен процес сред ислямизираните българи, за осъзнаването от самите тях на българският им произход и принадлежност.



Следва продължение





Гласувай:
8



1. minevv - да
17.02.2014 16:58
Brawо и благодаря
достоино дело е това
цитирай
2. atil - Утре ще излезе последната шеста ...
17.02.2014 23:35
Утре ще излезе последната шеста част. За съжаление има рецидиви(повторения, вторично ислямизиране) на ислямизацията и даже на потурчването и в наши дни. Затова тези страници от българската история не трябва да бъдат потулвани а изучавани! За да ни служат за поука.
цитирай
3. vmir - Много фактологично и обективно.
18.02.2014 19:36
Това вече е истински разговор за историята.
цитирай
4. atil - Блога нарочно съм го озаглавил за : ...
18.02.2014 20:17
Блога нарочно съм го озаглавил за : " "МАЛКО ИЗВЕСТНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ И СВЕТА". И основната маса публикации са точно такива. Фантазиите и творческите разсъждения са на други места и в други блогове тук. Има такива деятели. Чрез наукообразност и цитати да си лансират уйдурмите...
Пък на мен хич не ми дреме за разни класации или мнения, от когото и да е! Повече от това, което съм разбрал и осмислил сам по въпросите, с които се занимавам, би могъл да ми каже някой , който се е занимавал повече, научил е повече и е намерил нови сведения и факти. Главното е тези неща да се изкарват публично и младите поколения да имат достъп до тях.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5649390
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031