Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2014 18:35 - СТРАНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ(Ислямизация и потурчвания в Дунавска България) - СЕДМА ЧАСТ
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 5188 Коментари: 2 Гласове:
11

Последна промяна: 24.02.2014 20:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Политика на България спрямо ислямизираните българи и прояви на включването им в обществено-политическия живот

image

Наред с тенденциите към обособяване на българите с мюсюлманско вероизповедание през разглеждания период (1878 - 1944 г.) съществувала и противоположна тенденция - към включването им в обществено-политическия живот на България.
Премахването на османската политическа власт и оставането на ислямизираните българи в пределите на възстановената българска държава само по себе си ги откъсвало от непосредственото влияние на Турция. В резултат на общите условия на живот в рамките на възстановената българска държава се създали благоприятни предпоставки за общуването им с останалото българско население и включването им в различни сфери на обществено-политическия живот. Отношенията между християни и мюсюлмани били лоялни, в България през следосвобожденския период не е имало масови антиислямски погроми. Това е много показателно за старото вродено благородство на една страна, живяла близо 500 години под османско владичество, по времето на което ислямът и ислямската църква били използувани за разпалване на фанатизъм и нетърпимост, за извършване на насилия спрямо покорените християни. Отношението на българският народ към ислямизираното население се характеризира с отцъствие на религиозна ненавист и на нетърпимост.
(Според мен причината за това не се крие в някаква особена изключителност на българите и склонност към толерантност а в традиционната българска духовна традиция. Тенгрианството е съпътствало българите хилядолетия наред в техния исторически път а на Балканите християнството се разполага върху неговата основа. Това е отличителния белег на българското православие. По същата причина Волжка България пък се явява като най-демократичната ислямска страна в историята на света. Древната Небесна вяра е била най-толерантната религия и с най-ясни и прости правила в сравнение с познатите ни други световни религии!)
При разработването на Устройствения закон(Конституцията на Княжество България) всички граждани независимо от религиозното им вероизповедание и имущественото им състояние получили равни граждански и политически права.

image

Мюсюлманите в България били избирани за народни представители, кметове и общински съветници, назначавани за околийски управители. Държавата им отпускала помощи за построяване и поправяне на молитвени домове и др. Всичко това естествено ги приобщавало към обществено-политическия живот в страната. Тенденцията към приобщаване намерила най-различни изяви.
Една от първите изяви на тази тенденция било участието на мюсюлмани в укрепването на новите органи на държавно управление в Княжество България.
Това особено се вижда от участието на "турци" в ликвидирането на разбойничеството, което се ширело в Североизточна България през първата половина на 80-те години на XIX в. Османското правителство изпращало там свои агенти, които възбуждали местното население за борба против новоустановяваната българска власт. Както съобщава с телеграма от 6 март 1880 г. управителят на Силистра Ж.Маринов до правителството, "главатарите разбойници се пращат от Цариград". По този начин разбойничеството в източните райони придобило политически характер и било насочено към дестабилизиране на българската държава.
В борбата против разбойничеството властта разчитала на помоща на местното население, в това число и на мюсюлманите. В много източни околии полицейските началници или техните помощници изповядвали исляма. Някои мюсюлмани служели като конни жандарми. За дейно участие в борбата против разбойничеството много мюсюлмани били официално наградени от правителството. За това сведетелствуват приведените по-долу примери, извлечени от укази, публикувани в "Държавен вестник":
С Указ №811 от 22 окт. 1880 г. бил награден със 100 франка кметът Юсеин Пехливанов от с. Горни Чобанкьой, Кесаревска околия, тъй като обезвредил разбойника Карамама Батинцалъ.
С Указ №529 от 21 юни 1881 г. били отпуснати 120 лв. на конния жандарм от Шуменското окръжие Мустафа Мехмедов за закупуване на нов кон вместо убития по време на борба с разбойниците.
С Указ №1052 от 19 дек. 1881 г. била отпусната инвалидна пенсия на бившия жандарм Кадир Абдулов, ранен при смазване на разбойничеството в източната част на Княжеството.
С Указ №201 от 13 март 1882 г. с парична сума по 50 лв били наградени Махмуд Исмаилов от с.Калище, Пангал Хасан, Ахмед Кадър Хаджиоглу и кметът на с.Длъжка поляна, Разградска област, които участвували в издирването и унищожението при 4-часова престрелка на шайката на известния разбойник Феттаоглу.
С Указ №63 от 31 януари 1883 г. с парична сума от 50 лв. бил награден селския кехая Юсуф Юмеров от с.Добротица, Разградска област, обезвредил разбойника Осман Халилов. Помощ в разкриване на двама разбойници оказал и жителят от същото село Мустафа Еминов.
На 17 февруари 1883 г. в "Държавен вестник" е публикувано съобщение за награждаване с бронзови медали "за заслуга" за участие в борбата против разбойничеството на: Халил Мехмедов, кмет на с.Калино, Варненска област; Али Коджабаш Ибрахимов и Шабан Низам Алиев от с. Марчино, Разградска област.

(Обръщам внимание: точно този именна  форма е типичната за именната традиция на Дунавска България а не сегашната , която е русифицирана или турската именна система, която противозаконно се допуща в България. Например за християните у нас - Валентин Джура Иванов - Лично име , Родово име(фамилия), и Бащино име. За мюсюлманите съответно същото : Али Коджабаш Ибрахимов. Това е българската балканска славянобългарска именна система! Различна от руската, полската, английската, турската и т.н. Може и така Иван Амсалаковски Петров, в случая Амсалаковски визира родовото име - фамилия. Фамилиите в случая се славянизират
в унисон с граматическите форми на езика: Гайдарджи(ев), Дерменджи(ев)...а окончанието - "ски", "ска", каквото лудите македонски комунисти приписват към фамилиите на хората означава - принадлежност към нещо, място, професия, страна и др. Например - Софиянски, Македонски(за да македонизират в действителност населението би трябвало на всички да им сложат фамилии - Македонски), Поповски, Делиормански, Каруцарски, Амсалаковски, т.е. може да визира родово име-фамилия, но не и бащино име. Което по нашата традиция винаги е с окончание "ов" и  "ев" а не "ич" като е при сърбите и руснаците. В славянобългарския език "ич" означава липса на нещо в случая би означавало Петкович - ич без Петко...И много добре, че нашите възрожденци не са копирали цялостно руската именна система. Макар при сегашната именна система да имаме определена изява на шизофрения - хем такъв, хем онакъв, хем си на баща си, хем си на дядо си, пък коя ти е фамилията не се знае - при всяко поколение - различна?! Луда работа...
Ако бях един президент или Цар първият ми Указ щеше да бъде за българската именна система! Нито едно дете родено в България или чужбина ако е от родители български граждани не може да се записва по начин различен от указания в българската именна система.)

Със заповед №445 от 21 май 1888 г. на министъра на вътрешните работи за убиване на разбойника Реджеп Пехливан Ибрямов и залавянето на разбойниците Мехмед Джеферов и Осман Ахмед Манафов били наградени с по 50 лв. потераджиите от с.Менгишево, Разградска област, Хюсеин Молла Хюсеинов, Муса Х. Халилов, Даут Х. Мехмедов и Данат Исмаилов; със 75 лв. кметският наместник Дъзман Мехмед Османов и с по 50 лв. Дели Мустафа Буюлуглу, Кула Сюлейман Ибрямов, Авджи Ахмед Османов, Кючук Ахмед Исмаилов, Осман Съдъков, Халил Узунов Хасанов, Топчи Ахмед Исмаилов и Авджи Ибрям Мехмедов - всички от с.Църквица, Варненска област.

Подобни примери за индивидуално и колективно участие в борбата против разбойничеството има много. В тази борба с разбойниците мюсюлманите дейсвували заедно с останалото българско население за стабилизиране на властта и за укрепването на българската държава.
Друга ярка изява за привързаността на мюсюлманите към България било участието им във всенародната борба на българския народ против агресията на Сърбия през 1885 г.. Българи мюсюлмани се включили активно както в редовната българска армия, така и в доброволческите отряди. За последното сведетелствува например Заповед №100 от 3 април 1886 г., на военния министър, с която се награждава с бронзов медал "за заслуга" Сюлейман Джевизоглу - "за участие с четата си в последната война".

image

За широко участие на българи мюсюлмани в защита на отечеството - България, говорят и данните за отпускане на инвалидни пенсии.
Има данни за българи мюсюлмани, които оказвали материална помощ на българското правителство и наградени със сребърни медали, мнозина българи мюсюлмани взели участие и в следващите войни.
Включването на българите мюсюлмани в обществено-политическия живот на страната и тяхното приобщаване към българската нация можело да вземе далеч по-големи мащаби, ако през този период е била изработена и провеждана последователна и далновидна национална политика по този въпрос. Вниманието на младата българска държава обаче, било насочено главно към преодоляването на несправедливите клаузи на Берлинския договор, който разпокъсал националната и етническа територия на България. Въпросът за приобщаването на българското по своя произход местно мюсюлманско население бил подценен. Оказали влияние и наследените от миналото социалнопсихологически наслоения и стереотипи в отношенията между християни и мюсюлмани. В общественото мнение не било изживяно напълно отъждествяването на българското с християнското и на мюсюлманското с турското. Православната църква, която била тогава официална в българската държава(а не традиционна както сега) смятала за истински българи само православните българи(по руска традиция според мен, защото съм се занимавал с историята на волжките българи..). На основанието на такива признаци като наследена мюсюлманска религия и говоренето на тюркски(от една част от мюсюлманите) тези ислямизирани българи били смятани за "турци", без в действителност те да имали такава етническа принадлежност.(османлар, както се наричали преминалите към това съсловие, още не означава турчин, термина "турчин" го налага турския верски национал-шовинизъм след падането на султана).

Децата на ислямизираните българи, както вече беше посочено, се обучавали главно в ислямски училища, в които се насаждал турския език и от които те излизали полуграмотни(както е сега в българските светски обаче, училища...). Тогавашните правителства, с малки изключения, не само не ограничили и не спрели изселванията в Турция, но в редица случаи и съдействали за тях, въпреки че било ясно провокирането им от турска страна с антибългарски цели за поддържане на напрежение в България и непрекъснато раздвояване съзнанието на ислямизираните българи.
В политическия живот на страната българите мюсюлмани не били представяни от самостоятелна политическа партия. Този факт говори, че те от национална гледна точка не се делели от останалото българско население. Те симпатизирали, членували и гласували по време на избори за съществуващите партии в страната.
Три поколения преди мене са активисти на БЗНС, която имала най-силни позиции сред мюсюлманите. А прадядо ми Иван Бобев Джуров е бил кмет и участник в национални мероприятия(например конгреса на цвеклопроизводителите в Търново и в агитацията по избори в района).

image

И християните и мюсюлманите наричали тази партия "нашата партия". Ако мюсюлманите са имали нужда от отделна партия те още тогава щяха да я създадат. Днешната турска партия в България - ДПС, беше изкуствено и нарочно създадена от българските комунисти(част от ислямизираното население е въвлечено още през 20-те години на 20-век в техните "класови борби"..., освен това по времето на социализма БКП специално създаваше и обучаваше "турска комунистическа интелигенция" с перспективата да изнася комунизъм в Турция) и представителите на терористичната организация ТНОДБ, създадена и ръководена от турските тайни служби.
Историята на ДПС, българските граждани и членовете на Европейския парламент както и ръководството на Либералния интернационал могат да си я изтеглят и да я прочетат оттук:
www.red.cas.bg/bibliography.php

Сега да отидем малко и на юг и да приключваме щото взех да се ядосвам и да ми писва...(от лудницата и нейните компетентни служители).
Освобождението на Родопската област и Пиринския край през 1912 г. дало нов тласък за изява на българското самосъзнание на мюсюлманското население в този регион.

image

В хода на самата война и непосредственно след нея отделни по-издигнати в образователно и културно отношение българи мюсюлмани станали инициатири за приемане на християнската религия, което при тогавашните условия означавало изява на българското им самосъзнание. Такива били например братята Хакьови от Златоград. Първите известия за желания на българи мюсюлмани да приемат християнството започнали да постъпват в Пловдивската митрополия от края на октомври и началото на ноември 1912 г., когато българските войски току-що отминали на юг от Неврокопско(Гоцеделчевско) и Даръдерско(Златоградско). С писмо от 25.XI. 1912 г. Неврокопският митрополит съобщава, че населението на много българомохамедански села е приело и продължава да приема "доброволно праотческата си православна вяра".

image

По-нататък той моли да бъдат подпомогнати с изпращането на буквари и плочи за писане, необходими за откриването на български училища.
В официалните документи на Българската православна църква процесът е обозначен като "приеминаване на българите мохамедани в лоното на православната християнска вяра и българщината", а в редица публикации - като "покръстване" и "кръстилка".
Непосредствено след отстъплението на разбитите турски войски движението обхванало не само отделни хора и групи на потомците на ислямизираното българско население, но и цели села. Това ставало най-напред в Дойранско, Неврокопско, Горноджумайско, Ксантийско, Разложко, Златоградско и др. Към средата на декември 1912 г. жителите на 33 села вече приели християнството и процесът обхващал все повече селища. Желаещите да променят вярата си подавали молби, които се разглеждали и утвърждавали от органите на православната духовна власт. Ритуалът се извършвал от свещеници, а където нямало такива, и от светски лица без обреди. Покръстването се извършвало в тържествена обстановка, понякога на местата, където се намирали развалините на старите църкви, с участието на местното българско християнско население, от което се избирали кръстници, побратими. Извършвало се публично заменяне на фесовете с шапки, организирали се народни веселия.
Родопският изследовател Стою Н. Шишков нарича "покръстването", "един велик исторически акт".

image

С това обаче били положени само основите на едно обективно патриотично, национално движение. Укрепването и развитието му изисквало неутрализирането на чуждата туркофилска пропаганда и провеждането на широка социално-икономическа и културно-просветна дейност.

Но вместо закрепване и развитие получило се обратното - пълна реставрация, връщане на "покръстилите се" в лоното на исляма. Най-рано това започнало в някои райони на Източните Родопи по време на турската реокупация, в средата на 1913 г. Инициаторите за приемането на православната християнска вяра в Златоград били заловени. Убит бил Енвер(Борис) Хакьов, а неговият брат Ешвер(Серафим) бил закаран в Кърджали. Писателят Антон Страшимиров пише, че той дълго бил придумван от тамошните ходжи да се върне в мохамеданската вяра, но след като и тук отказал, бил публично обесен сред Кърджали. Последните му думи били: "Българин съм роден, българин ще умра".
След разгрома на България в Междусюзническата война в края на 1913 г. става масовото връщане към исляма на покръстилото се население.

На 3 май 1937 г. група българи, изповядващи исляма и родолюбиви общественици, основали в г.Смолян културно-просветна и благотворителна дружба "Родина". В Учредителния протокол на дружбата се посочва: "първата проява на културно възраждане и народностно пробуждане, която направили българите мохамедани в гр. Смолян, през месец февруари 1937 г. се разрази и узря в едно общо и единодушно решение и идея - да се основе една българска мохамеданска културно-просветна дружба, която в бъдеще да ръководи работата в това духовно възраждане и повдига народностното чувство на среднородопските българи мохамедани".
По примера на смолянската организация "Родина" били изградени повече от 40 дружби в други градове и села на Родопите. В тях членували хора от различени социални съсловия, от различни професии и с различни политически убеждения, обединени от една обща цел - подпомагане националното осъзнаване на българите мюсюлмани. В Устава на дружба "Родина" се определя като крайна цел:
"а) Да работи за взаимното опознаване, сближение и подпомагане между българите мохамедани и българите християни в Родопската област;
б) Да събужда и развива народностното чувство у българите от мохамеданско вероизповедание..."
Дружбите провеждат широка културно-просветна дейност: устройват театрални представления, вечеринки, беседи, сказки, четения,изложби и др., подпомагат младежи да учат, обявяват се за премахването на названията помак, ахрянин и др. и за утвърждаването на названието българин мохамеданин(по правилното от гледна точка на тази религия е названието - мюсюлманин), за  премахването на фесовете, фереджетата, мехтените и решетките от прозорците, за възстановяването на българските имена, противодействуват на турската пропаганда и нейните опити да отчуждава българите мюсюлмани от българската нация и др. До 9 септември 1944 г. възстановяват българските си имена около 70 хиляди души от Средните Родопи.

image

Основната идея на родинското движение била: "Ние сме българи по народност, а мохамедани по вяра, ние отхвърляме заблудата, че като сме мохамедани, не сме българи".
Родинското движение за разлика от подаването на индивидуални и колективни молби за връщане към християнството и от "кръстилката"(1912-1913 г.) се основавало на разграничаването на националното от религиозното съзнание, на нацията от религията. Това е нова по-висока проява на развитието на националновъзродителното движение сред ислямизираните българи.

При българите мюсюлмани, сред които бил наследен или внедрен тюркския(турски) език, възраждането на българското самосъзнание през този период намерило израз главно в подаване на индивидуални молби за отказ от исляма и връщане към християнството, съпроводено с приемането на български имена, в голямата им привързаност към родния край и България(поради която отстояват на силния изселнически натиск), в лоялността им към българската държава дори в най-екстремни ситуации, в исторически запазената дружба с останалото българско население.
Разгледаните прояви на национално осъзнаване на ислямизираните българи били стъпки към пълното приобщаване на българите мюсюлмани към българската нация.
За съжаление насилственият "възродителен процес", проведен от иначе интернационалната БКП през последните години на нейното тоталитално комунистическо управление, след падането на Берлинската стена, стана повод за поредното реислямизиране и потурчване в България! Освен това в политическият живот, освен другите търтеи и политически пиявици, беше внедрено и мутантското чудовище ДПС...(което си има не само БСП, но и неговите извратени антибългаски "демократи"...)
Да се надяваме, че след преодоляването на всеобщата криза в България, която грози да се превърне в тотална катастрофа,  процеса на национално възраждане сред потурчените и ислямизирани българи ще продължи.

image


КРАЙ



П.П. Кой ми е източника този път няма да ви кажа, който има специален интерес да пита българските и турските тайни служби.
Или в Гугала или в народните библиотеки и да изисква преиздаването му("Страници от българската история - очерк за ислямизираните българи и национално-възродителния процес", под редакцията на акад.Христо Христов, изд. Наука и изкуство, София, 1989 г.) Може да го намерите в интернет. Има го в един велик сайт, където са качени множество други материали от близкото и по-далечно минало на българите.
Ако ли не, може да се пита Лютви Местан(ов), който редовно участва в "Шоуто на Слави" по БТВ.





Гласувай:
11



1. vmir - Хвала за постинга!
20.02.2014 11:59
цитирай
2. atil - Благодаря! На една от снимките е ...
20.02.2014 20:32
Благодаря! На една от снимките е прадядо ми. А също и по-подходящото име на главната ни катедрала в София, което е носила за известно време. Александър Невски сигурно заслужава у нас православен храм, но едва ли пък чак Патриаршеския.
Тия дни съм намислил публикация за мартеницата, защото и по този повод повече се пише и приказва, отколкото да се знае нещо конкретно...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648870
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031