РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов - АТИЛ :: Българската полиция и разузнаване. Суперполицаят на Царство ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.02.2014 15:53 - Българската полиция и разузнаване. Суперполицаят на Царство България - Гешев.

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 5428 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.02.2014 17:55

Фрагменти

**************

В полицейската школа идваха да ни подбират Праматров, Гешев и Станков. В интервюто което Борис Димитров даде пред една журналистка, която го посети в Торонто, се споменава, че той бил генерал. Тогава в полицията нямаше генерали. Големите чинове се появиха след 9-ти септември. Най-големият чин беше капитан, а това означаваше началник на участък. Много автори, които се спират на този въпрос, посочват чина на полковник Пантев. Вярно е че той беше директор на полицията, но носеше военен чин от армията. Не беше полицейски кадър. Изпълняваше административни функции и не се месеше в работата на полицията. Трудно ми е да си представя полк. Пантев да се меси в работата на Гешев. Изключено.
На Борис Димитров съм благодарен загдето потвърди онова, което казах още преди една година, че Тодор Живков не е бил агент на Гешев.(Затова пък Трайчо Костов е бил и това натежава везните при вземане на решението за ликвидирането му от Москва. Архива на Гешев попада в КГБ още през 1945 г. Явно по споразумение между съюзниците от войната...)
Когато постъпих в полицията бях на 20 години. От полицейската школа ме взе Андрей Праматаров, началник отделение "Б" - "Външно разузнаване". Тогава в полицията имаше 4 отделения. Отделение "А" се занимаваше с комунистическите конспирации. Ръководеше го Гешев. Беше началник на отделение с ранг на заместник-министър. Нямаше военен чин. Нито той, нито останалите началници на отделения. Следва отделение "Б" на Праматаров. Занимаваше се, както казах с външното разузнаване. След него отделение "В" с началник Стефан Загорски. То следеше земеделското движение. Последното "Г" отделение се занимаваше със сътрудници, шпионаж и тайни телохранители. Например Александър Цанков имаше охрана, но не знаеше. Така се практикуваше.

Понеже знаех турски език Андрей Праматаров ме взе при себе си. Бяхме група от трима разузнавачи и задачата ни беше да пренасяме касетите, които наши агенти в Турция подготвяха за София. Това бяха специални касети, съдържащи секретна информация. Само Праматаров можеше да ги отвори. Ако друг се опитваше да го направи те се самозапалваха. Бяха белгийско производство. Белгийците са големи специалисти в тази област. Белгийска беше и адската машина, която взриви църквата "Св. Неделя"/"Св.Крал"/ повреме на атентата през 1925 г. Не била по-голяма от будилник, обаче когато треснала дъските са изпопадали чак във Враждебна.
Когато трябваше да пътуваме, тримата се събирахме в Свиленград. Там получавахме турски тескерета. В България тогава нямаше паспорти, а лични карти. Там научавахме и турските си имена, датите на раждане и адресите. Всичко бе проучено с точност. Ако случайно ни хванеха, ние знаехме, че носим имената на съществуващи лица, включени в турските регистри. В случай на провал бяхме длъжни да се самоубием. Спомням си, че моето име беше Илиас от с.Кадъкьой.
По време на третото ни връщане от Турция спряхме в Одрин. единият от нас - викахме му Хасан - отиде да купи цигари. По едно време се чу изтрел и го видяхме как се простря на земята. Стояхме на 30 метра от него, но нищо не можехме да направим. Така и не разбрахме сред навалицата дали се самоуби или го застреляха.

Искам да кажа няколко думи за турското разузнаване. Според мен то е едно от най-силните в света и на тази тема съм готов да споря с всеки. Навремето Хитлер обстреля Англия, стигна до бреговете на Америка, прекоси Русия, но в Турция кракът му не можа да стъпи. Турското разузнаване изигра решаваща роля през Втората световна война. То помогна на англичаните и най-вече на руснаците, като подкупи Рибентроп, вторият човек след Хитлер.

Йоахим фон Рибентроп и Хитлер

bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%BC_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF

Говори се, че са му дали много злато. Тогава Рибентроп предлага на Хитлер военните действия да започнат през през Полша и Украйна, а не през Турция, както искал военният гений ген. Ромел.

Ген. Ервин Ромел

bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B2%D0%B8%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BB

Защото ако Хитлер беше минал през Турция, веднага щеше да удари Баку - нефтеното сърце на Съюза. И руснаците свършваха.
Бях ученик в гимназията, когато през 1939 г. Рибентроп прелетя над София към единайсет часа вечерта, за да подпише в Москва двайсетгодишния пакт за ненападение с СССР. От самолета му хвърчаха фойерверки и светещи ракети.

На служба при Гешев

Никола Христов Гешев

bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2

Когато се върнах в София се явих пред Праматаров и му рекох:
- Аз съм дотук. Заможно момче съм, макар и сирак, имам си прехрана. Напускам.
Беше през 1943 г. Гешев присъстваше на разговора ни. Тогава той се намеси и рече:
- Аз ще го взема при мене, защото нямам достатъчно шофьори в отделението. Ще го ползувам под секрет извън София и извън България.
- Добре - съгласи се Праматаров.
Освен че знаех добре турски език, аз бях и професионален шофьор. По онова време това не беше лесна работа. Още като гимназист започнах да стажувам по гаражите през време на ваканциите.
Единственото условие, което поставих на Гешев, когато започнах работа при него, беше да не ме занимава с политика. Той се усмихна и рече:
- Ти си ми симпатичен и ще останеш при мен. Иначе ще те вземат запас в Беломорието и маларията не ти мърда.
- Не ме плаши. Никакъв запас няма да ходя.
- Как няма да ходиш?
- Много лесно. Ще стана партизанин.
Гешев се засмя. По наше време не беше проблем да се купи оръжие. Само в София имаше 4 магазина, откъдето човек свободно можеше да си купи каквото оръжие пожелае. Имаше забрана само за малолетни.
В последствие Гешев ми нареди да се настаня в хотел "Централ" близо до Халите, на бул. "Мария Луиза", а сега "Г.Димитров". Днес е някакво студентско общежитие, струва ми се. Настаних се в стая №14. Заживях в хотела, въпреки че имах собствено жилище в София. Така искаше Гешев. Когато трябваше да го карам нанякъде, той се обаждаше по телефона на бай Кольо - чорбаджията на хотела. Беше негов човек. И бай Кольо ми казваше:
- Гешев те търси и ти трябва да си на линия.
Аз спирам да пия, прибирам се и лягам. Случвало се е да ме вдигне в три часа през ноща.
Този бай Кольо, си спомням, беше от с.Свобода, Ямболско. Фамилията му беше Тенев. Това име Теньо само в този край го има. Може цяла България да обиколиш, но другаде няма да срещнеш такова име.

Обикновено се случваше да возя Гешев веднъж в месеца. През останалото време бях свободен. В Дирекцията ходех много рядко. Живеех в хотела. Пари имах достатъчно. Но Гешев винаги ме питаше: "Имаш ли пари". Макар да знаеше, че съм заможен и че получавам добра заплата.
В това отношение при нас имаше строг закон. Имаше инспектори, които аз не познавах, като Радка Ангелова, например, с която се сблъсках веднъж. Срещна ме на улицата и вика:"Влизай в този вход. Дай си потфейла. Колко пари имаш?" И ако имам по-малко от 4000 лв. ме докладва на началството. Един разузнавач винаги трябва да има достатъчно пари в себе си за да се чувства свободен и неподкупен. Така се работеше тогава. И ако Гешев разбереше, че някъде са разпознали негов човек, веднага го уволняваше.
А днес се надпреварват да си показват служебните карти в кръчмите, за да пият безплатно.Това не го разбирам.