Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2014 15:34 - Щтрихи от българската бойна слава. Трето българско царство. ВТОРА ЧАСТ
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3506 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 12.09.2015 17:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


МНЕНИЕ НА ЧУЖДИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА КАЧЕСТВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ

 image

„Националното чувство, любовта към отечеството и свободата, опасността за домовете и огнищата… – всички тези чувства заедно мощно подействуваха и създадоха у българите онова патриотично въодушевление, онази готовност за саможертва, и страстно лично самоотвержение, които събуждат всички дремещи сили на една страна и утрояват силата на една армия“.
Подполковник Бленкнер

„Преходите на българските войски по време на съсредоточението бяха нещо съвсем изключително и спадат към най-значителните на века“.
Полковник Хуго фон Билимек-Вайсолм

Тези преходи правят висока чест на българските и източнорумелийските войски и ги поставят, колкото се отнася до физическата издръжливост, в реда на най-добрите войски в Европа“.
Полковник Карл Регенсбургски

„Българите се сражаваха с хладнокръвие и достойна за възхвала храброст“.
В-к „Дейли нюз“ за сражението при Сливница

„…сърбите стреляха неправилно и без команда, докато българите водеха огън с прецизност и голямо пестене на боеприпасите“.
В-к „Алгемайне милитерцайтунг“ за боя при Цариброд

„Пехотинците са подготвени като отлични бойци за провеждане на атака, завършваща с щиков удар…Щом се заповядваше атака, съответната войскова част едва ли вече можеше да бъде задържана“.
Немският историк Мюлер

 „Българите показаха голяма издръжливост и твърдост в отбрана, както и ясно изразено предпочитание към щика“.
„За разлика от сърбите българите проявиха един просто великолепен настъпателен порив“.
„Когато българите виждаха, че обстановката ставаше за тях много тежка, те се хвърляха в щикова атака и този начин на действие никога не се провали. При такава обстановка обаче сърбите в повечето случаи удряха на бяг. Именно по отношение на това изпъква съвършено ясно колосалната разлика във вътрешната стойностна двата противника. Едната страна се отличава с безусловна увереност в победата, докато в другата страна владее малодушие“.
Майор о. з. Х. Кунц

„Но против всякакво очакване българите, без руските офицери, при съотношение на силите две към три поголовно разбиха сърбите и спечелиха уважението и възхищението на изумена Европа“.
Фридрих Енгелс За Балканската война 1912–1913 г.

image

„Един от най-големите триумфи, които въобще военната история познава“.
Луи Бързина – кореспондент на в-к „Дейли телеграф“,за овладяването на Лозенград

„Най-модерните фортове Айвазбаба, Таштабия и Айджиолу са съвършено разрушени. Като гледа развалините, човек не може освен да се чуди на българската артилерийска стрелба“.
В-к „Морнинг стар“ за действията на артилерията при Одрин

„Най-голяма слава за българите…Този толкова хубав успех беше постигнат за 32 часа битки за чест на българите, които действаха прекрасно“.
Майор Камий Луи дьо Матарел – френски военен аташе в България, за Одринската операция

image

„Превземането на една съвременна голяма крепост след двудневен щурм се явява случай съвършено неизвестен в историята на войните от последното столетие… Несъмнено и истинско военно изкуство показаха българите при Одрин. Истините на военното дело са известни на всички, но да ги прокарат на дело могат само надарени хора“.
К. Шумский – кореспондент на в-к „Русская молва“

„Заповеди къси, точни и своевременни, абсолютна тайна в приготовлението, величествена дисциплина и търпение в чакането, тясна свръзка между всички родове войски, изненада и енергия в изпълнението, такива са характерните черти на командването и неговите подчинени в славния подвиг, с който може да се гордее обсадната армия“. „Превземането на Одрин стои наред с най-славните военни подвизи във военната история на всички народи“.
Полковник Пиер де Мондезир – комендант на Тулонската крепост

„Храбростта на българската армия е безподобна. Аз сега се уверих, че на вашата армия никаква крепост не може да противостои“.
Мехмед Шукри паша – комендант на Одринската крепост

 „Българите не се придържаха никъде към шаблонни способи за атакуване. Те се приспособяваха към обстановката и използваха много умело всички възможни начини за движение напред“.
Оценка на Генералния щаб на германската армия

 "Атаката е в кръвта на българите, техният боен дух и техният устрем са достойни за възхищение“.
Из донесение до Генералния щаб на австро-унгарската армия

image
Линк:
horses-bg.net/kone-ezda-lubopitno/leybgvardeiskyat-konen-polk

„Българският офицер е прилежен, старателен и ревностен в службата, разсъдлив и непретенциозен, твърд спрямо себе си, запазва самообладание, проявява сърцатост и настъпателен дух и е изпълнен с огнена обич към отечеството“.
Оценка на Генералния щаб на германската армия За Първата световна война 1915–1918 г.

„Българите откриха с артилерията си и минохвъргачките огън, който по своята точност беше абсолютно смъртоносен“.
В-к „Таймс“ за стрелбата на артилерията на 9-а пехотна плевенска дивизия

„Скръбно звучи това име в ухото на всеки румънец! То е свързано с едно от най-големите поражения от святата наша война. Поражение болезнено, унизително, срамно…И Тутракан не само че ни удари една плесница по лицето и ни обля в кръв сърцето, но повлия дълбоко върху по-нататъшното развитие на войната. Той е първоначалната причина за нашите нещастия и за разгрома, който последва“.
Генерал Константин Кирицеску след победата на българската армия при Тутракан

„Огънят, който е насочен срещу румънската позиция при Топрахисар, надминава по силата си всичко видяно дотогава на добруджанския фронт… Действието на неприятелската тежка артилерия е страшно… Цели батареи, обхванати от неприятеля, са извадени от строя. Окопите и прикритията са разрушени и войниците заровени в пръстта“.
Генерал Константин Кирицеску за действията на българската артилерия

„В действителност българинът доказа, че е храбър войник. Неговото любимо оръжие беше щикът. Той беше изпълнен с гореща любов към отечеството…“. „Българите изпълниха своя дълг. Те вече имат авторитет сред нашите войници. Австро-унгарските войски са неравностойни, а чешките съвсем не са уважавани“.
Генерал-фелдмаршал Аугуст фон Макензен

„Българите довършиха едно велико дело за себе си и за съюза“.
Германският кайзер Вилхелм II след превземането на Мачин от 3-а армия

„От всички наши съюзници България бе единствената държава, която прояви най-големи усилия“.
А. фон Ернстхаузен За войната с Германия 1944–1945 г.

„Огънят на българската артилерия беше толкова точен и унищожителен, че голяма част от батальона бе избита, а останалите живи бяха принудени да отстъпят“. „Действието на вашата артилерия е ужасяващо“.
Из показанията на пленени германски войници през есента на 1944 г.

„Въпреки че намиращите се в Македония войски вече трябваше да се отбраняват само срещу българите, пътят за оттегляне не бе безопасен. Именно българите нанесоха опасни удари срещу него. Боеспособността на българите бе изненада“.
Германският военен историк Карл Хнилика

„Българите са единствената сила, която е в състояние да задържи германците в долината на Морава… всяко изтегляне на българските войски ще има катастрофален характер“.
Из оперативната сводка на английското военно министерство от 14.10.1944 г.

„Пристигнах на позицията скоро след нейното превземане и ми направи силно впечатление дисциплината, духът и чистотата на войските, които видях“.
Английският генерал Уолтър Оксли след посещението му на Страцинската позиция

„В продължение само на три месеца Българската армия пожъна решителни успехи“.
В-к „Ню Йорк таймс“ за действията на Българската армия през есента на 1944 г.

„Имах възможност със собствените си очи да видя твърдостта на българските войници в отбрана, смелостта, решителността и неудържимия им порив в настъпление. Няколко пъти наблюдавах на предната линия как войниците, офицерите и генералите от Българската народна армия се държат в боя под въздействието на плътния масиран огън на противника, в момента на авиационна и танкова хитлеристка атака и нито веднъж не забелязах каквато и да било паника и неустойчивост в техните редове. А по същество това беше бойното кръщение на българските воини.
Съветският генерал-полковник Сергей Бирюзов

„По време на боевете аз не веднъж имах възможност да се убедя в силата на бойния дух, в храбростта и майсторството на българските воини – пехотинци и артилеристи“.
Подполковник Зосим Белозеров – представител на Трети украински фронт при Първа българска армия

„Българският войник…когато се заеме да брани интересите на своя народ, е голям и ненадминат герой. Това е вярно еднакво и за войниците, и за офицерите… До това заключение аз дойдох, когато наблюдавах боевете на Българската армия… Да, вие имате една доброкачествена и хубава армия“.
Подполковник Андрия Пейович – представител на югославската армия при Първа българска армия

image

Линк: www.bulgarianhistory.org/na_30_qnuari_e_roden_car_boris_3_obedinitel_/

 ...........................


БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ЕДИН ЧУЖДЕНЕЦ,1909 г.

 "Има една друга категория разхождащи се, които срещаме на всяка крачка - това са военните. Може да се каже, че са легион. В младата си армия България вижда необходимия инструмент за “славни бъднини”, които бъдещето й предрича, и тя не пести нищо за да направи от тази армия една “военна машина”, готова за всякакви изпитания. Българският селянин, трябва да признаем, е прекрасен материал за “войник”. Як, енергичен, нечувстващ умора и лошо време, той се храни скромно и нехае за удобствата. Той има всички добродетели на руския войник, “нашият свещен сив звяр”, както казваше Драгомиров /руски царски генерал от Освободителната армия/, но има още няколко допълнително, една от които е крайната трезвеност, и на последно място един активен ентусиазъм, който го прави първокласно нападателно оръжие. Нужно ли е да казваме, че той не е префинен, но това не е важно. Сляпо дисциплиниран, той не би могъл да има личната инициатива на нашия френския войник, толкова оправен по време на поход. Но такъв, какъвто е българският войник, в средата, в която живее, и при обстоятелствата, при които ще се бие, той е превъзходен войн. Освен това, прав или не, той е високо убеден в превъзходството на своята “страна” и на своята “армия” над съседните страни и армиите съперници; и това се явява още едно от положителните му качество на войник.
Произхождащ направо от същата среда, българският офицер, също селянин или син на селянин, има точно същите качества на военен, имайки освен това техническите знания, които напълно липсват на войника. На външен вид здрав и силен, енергичен и даже груб, добре облечен в униформа почти руска, но без малко “женствената” елегантност на офицерите от съседната столица, българският офицер, поради липса на литературна и артистична култура,която счита за ненужна, е единствено и силно зает с подготовката за война; и в тази война той предвкусва с шовинистично задоволство славни победи, което може би не е недостатък.

Въобще, съдейки и по външния вид, българската армия прави много добро впечатление, когато, завръщайки се от учения, те дефилират с гъвкава и твърда стъпка, пеейки в хор по руски образец.
И ако стойността на една армия се оценява според впечатлението, което войниците от столицата оставят у минаващия чужденец, може да се вярва, че българската армия заслужава високото мнение, което тя има за себе си."
(М. Л. Коши, 1909 г.)

.............

image

Кота 103 (Карамурад тепе), 24 октомври 1916г.
9ч. 20 м. пр.пл.
,,Всичко заловени пленници през вчерашния ден от 1 конна дивизия - около 1300 души долни чинове, от които 520 руси. Вън от това, заловен е командирът на бригадата от 9 дивизия, полковник Фримо, един руски подполковник и 12 души офицери.’’
Началник на 1 конна дивизия,
( п) Генерал- майор Колев

Българският триумф в боя при Кара Мурад вдъхновява художника на Конната дивизия              
Н. Кожухаров да създаде картината ‘’Кара Мурад’’



"Ние не можем да противостоим на българската конница.
Те, макар и десет на брой, се нахвърлят като бесни кучета на четиридесет наши...!"

(Казаци от Руската казашка дивизия за противостоящата й конница на ген.Иван Колев.)

След първите две поражения казаците отказвали да се бият срещу българската конница...


-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

image

Съвременен колаж на основата на медала за храброст

Тази съвременна нагледна агитация и пропаганда на горната снимка, колкото е сполучлива толкова и задължава днешните и идните поколения.




 КРАЙ

Заб. Недялко Неделчев, чийто материал  съм ползвал за основен източник, няма претенции за пълно авторство над този материал!
Материалът е събиран от публикации в интернет, включително и собствени, и представлява малко известни или премълчавани факти от съвременнатa ни военна история!

http://e-lit.info/human/413-velikite-bitki-na-balgariya-1878-1944-g

Друг източник: http://rum33code.net/md/BG/About/VoennaIstoria/3_08.php





Гласувай:
9
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3562980
Постинги: 511
Коментари: 2360
Гласове: 2963
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031