Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07.2014 20:09 - За държавната политика и българската култура - втора част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 1963 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 24.01.2016 13:18


  image
Продължение с Епилог


Активността на обединилите се около актуализацията на закона за старините институции и културно-просветни организации се увенчава с положителен резултат. През ноември 1937 г. МНП назначава комисия, под председателството на проф. Б. Филов, която е натоварена да завърши окончателната редакция на Проекто-наредбата на закона за старините.

С актуализацията на Закона за поощрение на родната литература и изкуство и Закона за старините е свързано и учредяването през 1935 г. на Фонд "Български театър, литература и изкуство" - "Б.Т.Л. и И" (Държавен вестник 1935: 124). Назначен е управителен комитет на фонда в състав: председател - главния секретар при МНП проф. П. Цонев и членове: Стефан Попвасилев - началник на отделението за Народна култура, проф. Борис Йоцов - директор на Народния театър и представител на историко-филологическия факултет при СУ "Св. Климент Охридски", проф. Дечко Узунов - представител на Художествената академия, проф. С. Попов - представител на Музикалната академия, Н. Атанасов - представител на СБП, Стефан Киров - представител на Съюза на артистите, Д. П. Иванов - представител на Музикалния съюз, Райко Алексиев - представител на СДХБ (ЦДА ф.177к). Учредяването на фонд "Б.Т.Л.и И." се възприема от културно-просветната и професионална интелигенция като сериозна стъпка за узаконяване и регламентиране на държавните субсидии, предназначени за изкуството.
Същевременно, в името на пропагандираните нови държавни концепции в областта на културата, се цели да се постигне обединение на културно-просветните и професионални организации на артистичните среди. 

Почти веднага след основаването на фонд "Б.Т.Л. и И.", в отделението за народна култура при МНП, председателите на културно-просветните и професионални организации на интелигенцията са поканени да учредят "Федерация на литературата и изкуствата" и "Българска музикална федерация". Тези първи опити за обединение през втората половина на 30-те години на ХХ век постепенно се превръщат в широко пропагандирани държавни проекти, целящи цялостно консолидиране на интелигенцията в общи организации под покровителството на държавата. През разглеждания период тези проекти не се осъществяват, като идеи и концепции обаче те имат своите проекции в годините на Втората световна война.

Така очертаните приоритети в държавната политика за културно-историческото наследство между двете световни войни предполагат следните изводи: ясно заявени амбиции от страна на официалната държавна власт да направлява културата и същевременно голяма активност от страна на ръководствата на културните институции и културно-просветните и професионални организации; взаимоотношенията и контактите на всички културни нива създават една динамично променяща се културна среда, която е в състояние да оказва влияние на държавната културна политика; правят се успешни опити за включване на българската културна идентичност в палитрата на европейските култури. 

Едно от най-стойностните постижения на държавната политика за културно-историческото наследство от този период е създаването и привеждането в действие на цялостна концепция за духовно възраждане посредством трайните ценности на българската национална култура и съпричастност към общочовешките ценности. 
Основни положения от тази концепция заемат все по-сериозно място в съвременната държавна културна политика.
 
image

Източник: liternet.bg/publish19/s_vasileva/prioriteti.htm

Епилог с две забележки от моя страна:

Първо за големия принос на правителството на проф.Александър Цанков и в областта на културата, както се вижда и от изложените факти горе.
И второ, за последното изречение от публикацията, което е единственото невярно нещо от целият текст...
Никаква приемственост и развитие на тези традиции няма в съвремената републиканска политика в областта на българската култура. Всъщност от доста време твърдя, че Царството България е било българска държава а НРБ - Република България се пръква и развива като партийно-криминална корпорация...!
Но, който както го разбира и на който както му харесва. Както казал едно време Владимир-Рахсат при извора на слепия:
"Кое е право и кое криво - само времето ще отсъди."

Много е вероятно тази публикация да е последна за годината, но блога ще продължи да се списва по-нататък. 
А ако се появи един ден фамилия - Атил(не Атилов или Атилев) в България, която да е от значението на такива фамилии като Бокови, Пирински, Пеевски и т.н. то ще означава, че времето е отсъдило и България е намерила себе си.

Епилог

Отдавна съм забелязал, че по време на турското и на републиканското робство в България, конете у българите драстично намалявали а се увеличавали магаретата...
По време на демокрацията забелязвам обаче, че и популацията на магарета рязко намалява а конете да се увеличават(поне за спортни и икономическо-търговски ако не за фермерски цели..., защото у нас почти няма фермерско земеделие...) не съм забелязал?!

 image
Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му се чудел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение – да зарови кладенеца заедно с животното. Казал си, че магарето и без това е вече много старо. А и кладенецът все някога трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят толкова усилия, за да измъкне от трапа това старо животно. Затова извикал съседите си да му помогнат да зарине кладенеца. Всички дружно грабнали лопатите и се заели да хвърлят пръст в дълбокия ров.
Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. Не след дълго обаче, за всеобщо учудване, животното притихнало. След като хвърлили още няколко лопати пръст, селянинът не се стърпял и решил да надникне и да провери какво е положението там, вътре. И останал изумен от онова, което видял!
С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магарето правело нещо невероятно. Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят още и още почва в кладенеца, всеки път животното се отръсквало и стъпвало върху трупащата се под краката му земна маса. Не се минало много време и всички с изненада видели, как магарето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред…


Ежедневно всеки от нас се среща с много и всякаква мръсотия. Животът не спира да ни изпраща все нови и нови порции. Но всеки път, когато върху теб падне буца кал, си спомни тази приказка и постъпката на магарето. Направи и ти като него – отърси се и тръгни нагоре! Защото само така ще успееш да се измъкнеш от кладенеца…

В годината на коня слагам накрая един кон българска порода за кадем и късмет на всички, които ще посетят този блог.
  image    



Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3392323
Постинги: 505
Коментари: 2299
Гласове: 2906
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031