Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2014 23:43 - За "икономическия механизъм" и българската демокрация
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 2793 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 14.12.2015 18:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

В надвечерието на поредния 10 ноември през тази есен на 2014 г. която съвпадна с началото на 43 НС и на новото поредно демократично правителство на България се замислих за икономическия механизъм на нашата република...
Понеже капацитети от най-висша марка наши и международни, както и такива от по-нисша, никога не са имали противоречия по този въпрос и всички единодушно са изтъквали водещата и главната роля на икономическите механизми и на икономиката в обществото. Не само на нашето общество, но и на всяко едно друго общество по света.

Само че в този ред на мисли отново забелязах нещо странно... Колкото и да е безспорно и научно признат този факт, никой у нас не говори за икономическия миханизъм и за икономическите отношения в нашето общество?!
А в исторически план - същите бели петна, както за историята на Третото българско Царство. Вчера един младеж ме попита за мнението ми за социолога Андрей Райчев, понеже му слушал анализите по телевизията и научавал какво ставало у нас...?!
Доста се усъмних дали е научил точното нещо на практика. Защото облъчванията, които засищат зрителският интерес и информационен глад, не дават същинската информация.
Затова се обърнах към мненията на наши емигранти от старата емиграция и то от минало време, още от преди 2000-та година... Направо си е исторически рекурс на републиканската демокрация...

image
...................

Уинстън Чърчил е казал: "Комунизмът, това е магарешката кашлица на човечеството."
Изглежда че България вече "кашля" повече от половин век.
Но нека се върнем назад във времето, 1956 година. Провежда се не случайно през април, месеца на лъжата, Априлският пленум на БКП - първата стъпка на "икономическия механизъм". От 1956 г. насам много лъжи ще бъдат сервирани на народа от комунистическата власт.
После идва 1960 г. Вестниците излизат с огромни заглавия: "До 1975 - социализъм! А до 1980 - комунизъм!" Как щяло да се се осъществят директивите и до 1980 година вече нямало да има пари. Всички блага, храни, вещи, щели да се раздават срещу купони. "Всекиму според нуждите, всекиму според заслугите!"
Четяхме и се пулехме с недоверие.

Но ето че дойде 1975 и си отмина, а от социализъм ни следа. Комунистите се усетиха и идеологическата им мотика се задейства. Решиха да го кръщават социализма - първо развит, после реален, зрял, пълен, тотален и т.н. Забаламосваха народа с безсмислици и празнодумства. А годините си течаха в несрета. За разлика от обещаните благоденствия 1980 година донесе икономически спад, опразване на рафтовете на магазините и джоба на народа. Уж предприятията и ТКЗС си изпълняваха плана все 120%, а мизерията хлопаше на вратата ни. Тогава "мозъците" на неукото правителство, т.нар. идеологически институт, оглавен от Александър Лилов пръкна най-голямото си недоносче. Идеята за икономическия механизъм. Който щял само за 10 години да ни издърпа пред капиталистите в икономическо отношение. Спуснати от властта лектори ни четяха неясни лекции по предприятия, села и квартали. Така и не разбрахме какво щяло да се осъществи, кой ще го осъществява. Мислехме, че това е поредната безсмислена идея на комунистите, целяща да демонстрира деятелност.
Нямахме идея, че големият удар вече е задействан.
Междувременно социализмът съвсем започна да буксува. И така от фаза зрял, през есента на 1989 непринудено премина в презрял до гнилост и на 10 ноемнри колабира.
(Веднага след това научните кадри го обявиха за демократичен социализъм...Линк: razuznavane.com/)

Но така и не доживяхме комунизма с неговите спонтанни братства, равенства, дружби и прочие утопични мечти.
А за благоденствие и дума не можеше да става. Та ние вече бяхме затънали до колене в мизерия. Е, купоните ги доживяхме, есента на 1990 г. но не купони от комунистическото благоденствие, а за литър олио, 2 сапуна, кило захар на месец, за да закърпим зейналата пропаст на недоимък, невиждан дори и през военно време в България. А беше края на XX век?!?
Ние, народът, все така се тъпчехме в изтърбушени, мръсни, редки градски автобуси. А новодошлите властни "демократи" все така се возеха в нови държавни мерцедеси. Всичко си беше по старому. Само цените пощръкляха.

image

След ноември 1989 г. докато народът вдига митинти, шествия, строи градчета на истината, кръгли маси и се захласва със слушане на безплодните брътвежи на Народното събрание, докато затваря буркани с трушия и зимнина, икономическият механизъм действа. Тайно, успешно и необратимо.
Днес се оказва, че почти целият финансов потенциал, включително $ 11 милиарда дългове, е преминал в частни ръце от държавние джоб. И ето пръкнаха се наперени собственици на банки, вестници, енергийни бизнесмени, туристически и застрахователни колоси, все частни и все с капитали от стотици милиони долари.

Спомням си че до 1989 г. в България освен редки изключения от артисти или писатели, притежатели на законна сума до $ 20 000 можеха да бъдат единствено окаяни гурбетчии, медици, строители по африканските страни. Донесли освен заветните зелени пари и по някоя язва или инфаркт, екстра.
Днес бивши служители на ДС, на УБО, верни роднини на вчерашни властници, или дори бивши спортисти са притежатели на огромни институции и бизнеси, стойността на които би впечатлила и средно богат американец.

image

Благодарение на същия този икономически механизъм , сглобен от верни на комунистите "бурми" и представляващ една огромна и ефективна пералня. Слагат държавни вадят частни.(Или пък слагат мръсни, вадят чисти).
Същият механизъм в спорните югоембаргови месеци, осигури на избрани търговци доларови милиони за дни. Дето се казва "Ден година храни". Говори се, че някои от пословично безподкупните български митничари в същите тези "югодни" са успели да си докарат надници, достатъчни за покупката на едно ново "BMW" на ден. Само с остатъчни трохи от преминалите каравани с цистерни гориво търговци. "Солунската митница" - казваше дядо ми. Сега го разбрах напълно.
Спомням си още една мисъл на д-р Чирков от есента на 1990 г.Каза: "България днес е една обрулена круша!"
Не тогава докторе. Днес, седем години по-късно. Днес България е наистина обрулена, до прекършване.

Икономическият механизъм си свърши чудесно работата. И сега комунистите, напълнили дисагите, обрали страната до шушка, се оттеглят с усмивка. От властта. За да се подхилкват от богатите си офиси, претъпкани с крадени пари и да казват доволно по бай-ганьовски: "Е, сега сините, като дойдоха, епа що направиха?Хи-хи-хи!"
(Гаврата с царя и прословутите му имоти обаче беше върха...)
Но не в парите е цялата вреда за България.
В суматохата тоя бурен, мътен поток на отиващият си комунизъм отвлече със себе си в калта освен парите, също и повечето положителни духовни качества на хората. Отнесе вярата, човещината, добротата, радостта, оптимизма, надеждата!
Бог да пази България!

image


1998 г., Й.Н., Калифорния



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5640346
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3659
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031