Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2014 17:07 - Страшният отмъстител
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 16051 Коментари: 14 Гласове:
16

Последна промяна: 25.11.2014 18:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
image

Tази история е една от най-потресаващите драми в хрониките на кръвното отмъщение. Една българска вендета, разиграла се в тъмните години на турското робство.

Води се Кримската война. Конфликтът е между Русия, от една страна, и Турция със съюзници Франция, Британската империя, Сардинското кралство и Графство Насау. През март 1854 г. руските войски форсират Дунава и се съсредоточават в Северна Добруджа. През май обсаждат Силистренската крепост. В края на същия месец започва прехвърляне на англо-френски части във Варна, която става главна база за действие срещу Кримския полуостров. До началото на юли французите са вече 50 000, а англичаните - 20 000.

В края на лятото е организирана разузнавателна експедиция, която да обходи местностите между Русе и Силистра. Тръгват трима френски офицери с местни водачи, охрана и обслужващ персонал. Групата минава през Тутракан и стига село Сребърна. Тук среща бакалина Стефани, грък, родом от Бургас. Отваря се дума за някой си Янчо, който живеел наблизо и бил страшен човек. Стефани категорично отказва да ги заведе при него.

Домът му е прокълнат, кръсти се елинът. Там обитава смъртта, с ужас в очите добавя той. Чужденците обаче отиват на гости на мистериозния Янчо.

Виждат здрава ограда, обиколена с ров. Зад нея - широк двор, застлан с плочи. В дъното - къща. Пълна тишина. Мяркат се сенките на две жени. Младата кърми дете. Само оседланият жребец нарушава хармонията на този застинал свят. Тук, в мъртвия дом, пришълците чуват житието на "светия разбойник" Янчо.

Баща му бил изкусен рударин в Търново. Видинският паша го направил управител на мините край Сребърна, където се родило момчето. До 18-годишната си възраст Янчо прекарал в Карлуковския манастир. Сетне се прибрал в бащиното имение“ Караорман”. Водил волен живот сред табуни коне, песни и хора. Дните му били осветени и от една голяма любов.

Когато баща му починал, Янчо се върнал в Сребърна и решил да се задоми с изгората си Мария. Венчавката трябвало да стане в Разград, а веселбата в селото. Едно мислил Янчо, но друго била отредила съдбата. Свещеникът ги благословил и цялата сватба потеглила за трапезата.

Всичко било наредено, не бил предвиден само пашата, който пътувал от Видин за Силистра. За конак неговите хора посочили къщата на младоженците. Събитията се развили с шеметна бързина. Пашата изпратил Янчо уж по "царска работа" в Силистра. После предложил на Мария да приеме исляма, като й обещал най-личното място в харема. Тя отказала.

Турчинът я изнасилил, отрязъл й езика, извадил й едното око.

Така я намерил Янчо - озлочестена, онемяла, полусляпа и полудяла. На вечно мълчание насилниците осъдили и майка му.

Българинът се заклева в хляба и солта, в кръста и сабята, в костите на баща си и честта на рода си, в спасението на душата си, че злото ще бъде стократно отмъстено. Заклева се в Бога и Дявола!

От някакъв унгарски офицер Янчо купува два шестстволни пистолета, най-модерна направа. С друг немец пък разменя кон срещу карабина. За себе си избира жребец от табуните на Караорман. Накратко - Янчо се венчава за оръжието. Ще вдига кървава сватба!

Първо ликвидира пашата, който става началник на Силистренския гарнизон. Отвлича го, убива го и отрязва показалеца на дясната му ръка. Пръста, с който е ослепил Мария. Сетне идат жертва подир жертва, смърт подир смърт. Силистра, Шумен и Видин е страшният триъгълник на Янчовата вендета.

Поробителят настръхва. В столицата на падишаха дават за главата му 12 кесии с жълтици. Пред французите Янчо казва, че досега е отнел 35 живота. Знакът винаги е един и същ - показалецът на дясната ръка. Показалецът, сочещ мъст.

Хайдутинът реди трофеите в зловещ гердан от човешки пръсти, който заедно с детето, родено от жена му, не бива да му дава покой. Стократна разплата! Ни повече, ни по-малко!

Тази история е разказана в книгата “Сватбата на Хайдут Янчо”, която излиза в Браила през 1863 г. Със средства на благодетеля Скарлат Войводов тя е отпечатана в Румъно-българската типография на Христо Ваклидов.

След текста е отбелязано: “Съставена от I. Laprade”. И отдолу: “Преведена от едного Българина”.

Загадъчен автор и загадъчен преводач.

Според историка Димитър Страшимиров автор на повестта е французинът Пиер Марен Виктор Ришар дьо Лапрад (1812-1883). Той дебютира като поет през 1839 г. През 1845-1846 г. предприема исторически проучвания в Италия. Връща се, награден е с Почетния легион и от 1847 до 1861 г. ръководи катедрата по литература в Лионския университет. През 1858 г. е избран за член на Френската академия.

Нито едно от многото му имена не съвпада с буквата I, вероятно печатна грешка. Съвпада обаче подписът Laprade, от чието име се води повествованието.

А кой е преводачът, скрил се зад “едного Българина”? За щастие той е оставил и инициалите си - И. И. М., които са закодирали името Иван Иванов Мънзов (1842-1918). Когато се хваща с превода, Мънзов е неопитен, наскоро е завършил букурещката гимназия “Св. Сава”. Справя се обаче достойно, въпреки че текстът е далеч от съвършения превод. За Мънзов не е била важна "високата литература", а проблематиката.

“Сватбата на Хайдут Янчо” подготвя българския дух за въстанието през 1876 г. Възрожденецът Пандели Кисимов разказва за една неочаквана среща между група четници и двама селяни, баща и син. Войводата вади няколко книги и се обръща към момъка: "Тъзи е Хайдут Янчу, тъзи е Райна княгиня, тъзи е Стоян войвода... И утре да додиш тука пак на туй място и да ми разкажеш какво става в село и какво правят турците", заръчва комитата.

Над празни софри и пълни револвери е четена “Сватбата на Хайдут Янчо”. Осанката на отмъстителя с калпак, бяла риза, везан елек и силях - цяла оръжейна, е нажежавала въздуха. Изопвала е нервите. Възпламенявала е чувствата. Димитър Страшимиров пише: “Кой не помни за тоя чудесен Янчо! Кой революционер от миналото не е треперил, докато не изчете докрай неговата страшна история! Кой не се е кръстил в бунтовната идея само чрез него!”

image

източник: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1657465




Гласувай:
16



1. germantiger - Заслужава да е на първа в блога
25.11.2014 20:14
СИЛЕН, СТРАШЕН И ПАМЕТЕН постинг!

Ще го популяризирам сред десетки познати тук и във vbox7.com - наистина сред десетки днес и утре.

Разбира се, си го архивирам и добавям - може би до месец - най-много два аз също ще направя един постинг за българското, той също ще е героичен и покъртителен!
цитирай
2. atil - Има още истории полузабравени или ...
25.11.2014 20:25
Има още истории полузабравени или неизвестни за повечето от съвременниците ни. Паметта освестява човека а и за другите е полезно да си припомнят.
цитирай
3. germantiger - ...
25.11.2014 22:44
Постинга ти е ясен, стегнат, събран, безапелационен и с изключителни детайли.

Това е постинг-попадение и находка.

Блеят четящите, блеят ако не го оценят!
цитирай
4. syrmaepon - Силна история от силни времена. ...
26.11.2014 10:40
Силна история от силни времена. Когато хората са задрасквали живота си, не честа си. Като днес.
цитирай
5. viva1122 - atil - Поздравления!
26.11.2014 12:25
Благодарение на популяризирането на постинга се запознах не само с този пост, а и с доста други от твоя блог и останах впечатлена - слабо казано! Радвам се, че все още има и такива блогъри!

- Много силен постинг - исторически съдържателен, впечатляващ и потресаващ!

Ще се запозная и с други твои постинги и дано има повече такива стойностни в блог.бг за блеещите четящи :) -:) - защо не и аз - една от тях...

- С интерес ще следя и продължението!
цитирай
6. atil - Благодаря! По едно време, когато ...
26.11.2014 19:30
Благодаря! По едно време, когато имах време бях доста активен и изкарах доста неща!
Всъщност viva1122 ако те интересува тази тема, аз имам такава поредица тук! За хайдутството:
http://atil.blog.bg/history/2012/06/12/bylgarskoto-haidutstvo.966966
Това горе е линк към началото...
цитирай
7. nbrakalova - Справедливост!... Назидание!
27.11.2014 10:24
Наистина силна история, ярка съдба... Кое ли е формирало тогава (в онова робство) хората, в случая българите? И кое ги формира днес (в сегашното робство)?
цитирай
8. atil - Значи, робство в буквалния смисъл ...
27.11.2014 11:57
Значи, робство в буквалния смисъл на думата такова каквото в Османската империя, по това време имало почти навсякъде по света... Имало и световни борси и пазари за роби. В Османската империя им казвали - безистени.
Разликата между сегашните и тогавашните българи е първо в битието а после и в съзнанието. А не толкова в политическите и националните права. Или робствата.
Българина тогава не е бил атеист и безбожник!
Второто главно нещо и разликата с днешното време е неговият бит и култура, основанията на живота му!
Като свободен народ, вече с политическа и национална свобода българите имали база върху, която да се развиват и се съревновават успешно с другите европейски народи. Което изненадвало мнозина тогава , и от Европа, и от Русия и от Америка дори.
Робите не са способни на такива неща, ако не са били Балканските войни и Първата световна война да счупят краката и да подрежат крилата на България, след двадесетина години, ние щяхме да почнем да делим мегдан с Англия, Франция, Русия...
Както е било през Средновековието. После стана по-лошо - комунизма почна да ни източва кръвта и мозъка и така до днес...!
Ние не можем да сме като румънците или сърбите, гърците, ние или сме най-отгоре или не сме на себе си...Това е заложено у нас изначално!
По време на турското робство, българите не се считали за по-долни а обратното, затова и не искали да станат турци. Например. Аз това съм чувал от старите хора.
Ние и сега като отидем и се смесим с хората по света виждаме, че никой от тях не е по-горен или по-качествен от нас. Сам по себе си.
Значи тук в България изкуствено ни мачкат и подлагат на геноцид и деградация!
И понеже няма елит който да организира нещо и да поведе хората на борба, младежите не виждат алтернатива и се спасяват навън?!
А не че бягат, ако не "избягат" какво ще стане - ще вегетират и деградират тук...Това ще стане.
Та който иска промяна от тук трябва да почне, това означава - смяна на системата. Най-лесно чрез Търновската конституция!
цитирай
9. viva1122 - atil - Благодаря!
27.11.2014 20:47
Благодаря за линка!
цитирай
10. nbrakalova - И аз благодаря!
29.11.2014 22:20
atil написа:
[...] Разликата между сегашните и тогавашните българи е първо в битието а после и в съзнанието. А не толкова в политическите и националните права. Или робствата.
Българина тогава не е бил атеист и безбожник!
Второто главно нещо и разликата с днешното време е неговият бит и култура, основанията на живота му!
Като свободен народ, вече с политическа и национална свобода българите имали база върху, която да се развиват и се съревновават успешно с другите европейски народи. Което изненадвало мнозина тогава , и от Европа, и от Русия и от Америка дори.
Робите не са способни на такива неща, [...]
Та който иска промяна от тук трябва да почне, това означава - смяна на системата. Най-лесно чрез Търновската конституция!


За смяна на системата, трябва да се смени мисленето на хората. Мисленето..., което също ерозира... Брод назад няма, защото философията на живота, ценностната система, е вече друга и връзката е прекъсната.
цитирай
11. atil - Връзката в края на 19 век също била ...
02.12.2014 16:51
Връзката в края на 19 век също била прекъсната. Хората не знаели и не разбирали друго освен Османската държава. Но се намерили строители на нова България!
След това още два пъти, но следващите се оказаха РУШИТЕЛИ А НЕ СТРОИТЕЛИ. Тези от 1944 г. и от 1989 година!
Но тук му е мястото да спомена и във връзка с публикацията, че и този отмъстител не се появил от нищото и на празно място. Т.е. традицията в много отношения и области на живота не била прекъсната.
.............

Някой чувал ли е например за Пеньо войвода от родния край на баба ми Пена?
Пеньо Чернеоолу, при когото е чиракувал Филип Тотю. Моят любим герой - българската нинджа?!
Пеньо бил ратай у някой богат турчин от с. Крън, на когото работил няколко години. Турчинът освен че нему платил, а го набил отгоре. След време Пеньо го среща в гората, насича го с брадвата, натоварва го на колата и натирва воловете към дома му, а той образува малка чета от Кольо Аджара, Дянко Стамата, Матьо Руканя, Неделчо Бързела, все шипчанци, Кольо Дзъна от Енина, Неделчо от Милево, Иван Асана от Габровско и Петко Ракаджията и Иван Донкоолу от с. Розово. Смел, бърз и съобразителен, подвизите на Пеня са безбройни. Закрилял бедните. Така например на Благовещение всяка година той задължавал кръчмаря дядо Стайко от Шипка да раздаде на бедните в селото риба и после лично проверявал как е изпълнено
нареждането му. Вземал добитък от богати турци и го раздавал на бедните българи, придружавал кервани със стоки до Цариград, пазел жетварки по полето.
Пратена била специална войскова част да го улови, но главатарят й Риза ефенди сам попада в неговите ръце. Най-после чрез хитрост, че нищо не ще му сторят,ако се прибере и заживее мирно в селото, турците го примамват, той слиза, почва да си строи къща и когато била готова и се навел да види тегли ли коминът, подкупеният майстор го убил.
За подвизите на Пеня Чернеоолу народът също е съчинил няколко песни, които също са съхранени в казанлъшкия музей.
цитирай
12. kosara2008 - здравей за теб...
03.12.2014 10:45
и благодаря за святата памет...
цитирай
13. viva1122 - Благодаря
05.12.2014 11:43
Аз не съм я чувала и отново прочетох нещо непознато и потресаващо! Знам, че сигурно има много такива, които не съм чувала и чела и е хубаво да се разказват и остават в паметта на народа. За съжаление това мисля, че изчезва в последните години /народната памет/, а не от къде дошли и накъде отишли българите - поне според мен, без да омаловажавам и тези факти, но тези предания трябва да се помнят и знаят - за силата и мъжеството. Поздравления!
цитирай
14. atil - Истории има доста, малко се знае ...
06.12.2014 02:11
Истории има доста, малко се знае например за Търновските въстания. А колкото до българите те не са по-различни от другите народи по света. Всеки е бил някъде или е дошъл отнякъде. Достатъчен е факта че от 13-14 век обитаваме Югоизточна Европа. Много са малко народите в Европа, които имат държави на такава възраст.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648086
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031