Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2015 21:58 - УКРАИНСКАТА ТРОЯ( древните българи, Велика България, Кан Курбат("Кубрат") и наследниците му
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 17525 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 28.01 10:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Украинската Троя или едно погребано минало


 
image
Съкровището на Кан Кубрат, при откриването му

В тази записка ще стане дума за нещо, което не може да не развълнува всеки един от нас - за съкровищата на знаменити царе, но и за друго, което също се равнява на тях...
На всички е известно, че най-сензационното археологическо откритие в историята на човечеството било, намирането наведнъж на двете столици на близкоизточните българи - градовете Атряч("Троя") в Турция и Мекен("Микена") в Гърция от немския изследовател Хенрих Шлиман(1822-1890 г.).

image

Българите като етнос, възникнали във Волго-Урала на основата на сливането на части от местните саклани(източни арийци) и придошлите фино-угри в един народ. Едно от отюречените в дълбините на Азия угорско племе, участвало в този процес, предало на българския народ тюркския език от огузки тип("булгарския тюрки") и особения език на кам-бояните(шаманите на древнобългарската религия - Торе или "тенгрианство") - смес от тюркския, фино-угорския, самодийския, манджурския и др. далекоизточни езици.
Преди около 17 хиляди години българите обединили седем родственни им саклански и фински племена на Волго-Урала в една държава - Идел - "Седем(иде) племена(ел)" и тези племена започнали да се наричат иделци а понякога българи. За българските летописци всички тези седем племена били българи, макар да говорели различни езици. Преди около 10 хилиди години в българска среда възниква и става господстваща най-древната религия в света - Торе("Тенгрианството").
Отделни групи иделци(в това число и българи) често се преселвали от Идел в други страни - в днешна Украйна, Близкия изток, в Средна Азия, Индия и т.н. - където създавали свои държави. За това как иделците населили Украйна вече разказвахме. Ще припомня само, че в Украйна от най-древни времена до XVIII в. се говорело на два от иделските езици - на "булгарски тюрки"(него го знаели всички казаци) и на саклански език. След вероломното унищожение на украинското казаческо самоуправление от руския царизъм, "булгарския тюрки" бил забранен и всички украинци започнали да говорят само на саклански език(той станал основа на съвремения украински език).

Предците на троянските и микенските българи заминали от Идел към Близкия Изток(Шумер, Турция, Балканите) преди повече от 10 хиляди години. В названието на своята царска династия троянците запазили най-древното българско название на Бога - Бир Джам(Ям, Яма), а в названието на своята земя - българската дума ил(ел) - "страна, племе, народ". Да си спомним също, че принца на Троя носил чисто българското име Баръс и бил син на царя Бир Джам( в "Илиадата" на Омир, чието име пък произлиза от древнобългарското племе камир-кимер, тези имена са предадени под формата "Парис" и "Приам"). И микенците съхранили много български думи: мек или мак(вълк) - в названието на своята столица, ага(старши, върховен) и мумин или бумин(вожд) - в титлата на микенските царе. 

image

Погребалната маска на микенския цар-вожд Ага-мумин("Агамемнон")

В дошлия до нас гръцки препис на "Илиадата" на Омир тази титла е предадена под формата "Агамемнон"...
Освен това микенците по български обичай, правели маски на починалите. От тези маски запазени в Микена, Балканите и Волжка България до днес, се виждат чертите на древните българи, които по нищо не се отличават от днешните.
По време на погребенията на своите герои и вождове троянските и микенските мъже, по описанията на Омир, ридаели над починалия, отрязвали част от косите си, правели жертвоприношения, организирали пирове, конни състезания, борби и бойни турнири. Точно същото правели и волжките българи след две хиляди години по описанията на А. ибн Фадлан(922 г.).
Но българите, според представеното от съседите им, били недружелюбни помежду си, тъй като прекалената любов към свободата, не им позволявала да се подчиняват един на друг. Старинна българска поговорка гласи: "Колкото българи - толкова бекове(князе, управници)".

image

Долу-горе така би трябвало да изглежа градът на близкоизточните българи Атряч("Троя")

Около 1200 г.пр.н.е. българските владетели на Троя и Микена се скарали помежду си и започнали братоубийствена война. Микенците начело със своя Агамемнон(т.е. "ага-мумин" - върховен вожд) стигнали стените на Троя и след 10 годишна обсада я превзели и разрушили. От Троя останало само името, а къде била тя - хората забравили. Но тази победа дотолкова отслабила самите микенци, че скоро след това те били разгромени от дивите племена на дорийците(предците на днешните гърци) дошли на Балканите отнякъде от север(Галиция)...

 
image   image
  
Откривателят на Троя и Микена - Хайнрих Шлиман и съпругата му гъркинята София с украшенията на хубавата Елена от Троя...

Обаче случило се нещо невероятно - Х.Шлиман не само намерил Троя под дебелия слой земя, но в една от нейните стени открил съкровищата на цар Бир Джам("Приам"). По време на Втората световна война тези съкровища били откарани от Германия в Русия, и това нещо дълго се пазило в тайна.
Но какво общо има тук Украйна? - ще възкликне всеки нетърпелив читател.
Ами това, че през VII в. Украйна станала център на една друга българска, но голяма държава - Велика България, която се простирала от Карпатите до Алтай. Всеки украинец - е потомък на българите и на другите иделци - а следователно цялата българска история, започвайки от Идел(където вече Украйна влизала) до разпада на Велика България на Киевска България(Русь) и Волжка България през IX в. - се явява и негова история.

И наистина, всеки украинец трябва да знае, че именно на земята на Украйна през 1912 г. било открито най-голямото в света съкровище - след троянското - съкровището положено в гроба на знаменития каган(цар) на Велика България от VII в. Курбат Кюнграт(неговото име мнозина го изкривявали, подобно на Атила той имал много имена - "Курт", "Хор", "Хорт", "Кубрат" и т.н.). Но преди съкровището ще кажем няколко думи за неговия стопанин - царя Курбат, "Кубрат".

image

Част от съкровището на Кан Кубрат

Повечето сведения за Курбат намираме в сборника с български летописи на Бахши Иман "Джагфар тарихи"(1680 г.) и в забележителната работа на българския учен Христо Тодоров Бемберски - "Велика България на кан Кубрат"(някой да е чувал или да я е виждал у нас? Б.А.). Някои моменти от биографията на Курбат са отразени във византийските източници и както ги намерил Хр.Т.Бемберски в арабските летописи.
Според данните от "Джагфар тарихи" Курбат бил потомък на българския цар Атила, произлизащ от хунската династия Дуло(тази династия управлявала Велика и Волжка България от II до XVI в., в Унгария до XIII век, в Дунавска България до XIII в. Русия до XVI в.). Бащата на Курбат - бек(княз) на придунавското българско тарханство(княжество) Албури Аскал - загинал през 602 г. по време на едно нападение върху неговата столица(лагер-ставка) Ази-Улаг(съвремения румънски град Яш) от аварските българи пратени от аварския каган... Нещастният Албури бил по това време вече сляп и в суматохата попаднал под един кон... След гибелта на Албури неговият български бейлик(тарханство, княжество) се разпаднал на 60 тюби - малки владения, окръзи, херцогства, тъй като наследника на бека - Курбат - бил още много млад(Курбат се родил през 593 г.). 
Майката на Курбат - Акджан(нейното име под формата Оксана е популярно в Украйна и досега), произлизала от рода Кюнграт, и в числото на нейните предци бил знаменития тюркски каган от VI в. Иджим-Истан(Истеми-каган). Детското шаманско име на Курбата било Барадж, а юношеското - Курбат.

Докато бил малък, за него се грижил неговия вуйчо - брат на Акджан, Телес Юрган(Бюрган), който успял да запази под своя власт някои части от тарханството. Главната задача на Юргана(византийците го наричали "Органа") станало възстановяването целостта на Българското тарханство. Но много от българските племенни князе - баи, беи и велможи - баили("багил") не искали да признаят властта на Курбата и отчаяно се съпротивлявали срещу обединителните действия на Телес - и то с подръжката на Аварския и на Тюркския каганат.
През 619 г. на бейовете - сепаратисти им се удало да разгромят ставката - столица на Курбат, и той заедно с Телеса избягал в Рум(така българите наричали Византия и столицата и г. Константинопол). Историята на бягството на Курбат в Рум достатъчно подробно я е възстановил Хр.Т. Бемберски. Византийският император Ираклий посрещнал топло изгнаниците. Византийските източници отбелязват, че императора им оказал царски почести и дарил на Курбата титлата патриций(най-висшата аристократична титла във Византия), която Курбат оценил високо и не я криел до края на живота си. В работата на Хр.Т.Бемберски се отбелязва, че в арабските източници наричат Курбата - Шахриар. Тази дума "Шахриар"(по-точно - "Шахрияр") се явява като еквивалент на византийската титла - "патриций". Разбира си Курбат имал и по-високи български титли, но той запазил титлата "шахрияр" като знак, че умее да цени истинската дружба. Действително, през цялото време на неговото управление мира между Велика България и Византия не бил нарушен. Верността, както виждаме, била сред благородните черти от характера на Курбат. При българите имало и друг еквивалент на титлата "патриций" - "буляр", което означавало още и - "мъдър". Затова Курбата го наричали и Буляр.

image

Средновековния Константинопол - Рум

Твърде много спорове предизвиква и досега съобщението на византийските летописци за това, че единия от българските князе по време на пребиваването им в Рум се кръстил. Но през 619 г. Курбат не бил още княз(владетел) на Българския бейлик, затова фактически владетел - княз на част от бейлика - се явявал неговият вуйчо Юрган. Затова по-скоро именно Юрган е приел християнството. След това Византия започва всячески да му помага, и, освен това на страната на Телес преминали - валахите - власите(предците на днешните румънци) и сакланите, сред които християнството вече било успяло да се разпространи.

Получавайки токава помощ Юрган и Курбат се връщат в Българското тарханство и през 620 г. нанасят поражение на бейовете - сепаратисти и на аварите( интересно колко детства имал Курбат и кое от тях прекарал във Византия, както си фантазират и досега някои прости учени.., да не споменаваме за историческите - научно-фантастични романи на К.Милчев...Б.А.). След тази победа единството на Българското тарханство било възстановено и Юрган доброволно предал властта на Курбат.
В памет на тази победа Курбат заповядал на мястото на древната ставка-столица на българските царе Кан-Булун("Царски хълм") основана още през 375 г. от българския цар Булюмар, да се издигне крепостта Бащу(означава същото - "Царски хълм"), с което селището се превръща в град. Бащу бил издигнат през 620 г. по заповед на Курбат от по-малкия му брат Шамбат, който носел прякора"Кий", затова по-късно крепостта Бащу започнали да я наричат - "Шамбат" а целият град - Киев. Той станал главна столица на Велика България.

Освен Бащу - Киев Курбат построил и много други градове - Иске Банджа(на мястото на старата римска Фанагория), Балън(Балин, Баланджер), Шъгер(Сугров) на Северски Донец, Саркел(Белая Вежа) на Дон и др. Именно от това време, както го изкарва Хр.Т.Бемберски, по цял свят името "българин" започнало да се осмисля, като "градски жител", "гражданин". В светлината на откритията на българския учен става ясно и древното скандинавско име на България - Гардика("страна на Градовете" по скандинавски)

image

Кaн Кубрaт. Худ. Вaсил Горaнов


През 635 г. Курбат, като се възползвал от разпада на Тюркския каганат върнал обратно старите иделски владения(Предкавказието, Поволжието, Сибир и Казахстан) и веднага се провъзгласява за Каган(император) на българите, а своята безкрайна империя нарича - Велика България.
"Джагфар тарихи" е съхранила малко известното шаманско име на Курбат - "Магула"- "Син(ула) на Вълка(маг,мек)". Но именно това шаманско име на Курбата ни позволи да установим, че той бил възпят в киевските былини(народни сказания, епоси, в песенен вид, Б.А.) под името "Микула Селянинович". Шаманското "Магула" сакланите-християни лесно превърнали в "Микула", а титлата "Шахрияр"`по български тази дума означава не само "патриций", но и "гражданин", "живеещ оседло"!). В същата былина Юрган е възпят под името "Вольга"(изкривена дума от "Волхв" - "Вълшебник" - нали Юрган(Бюрган) по български означава - "вълшебник").

image

Срещата на Вольга с Микула

Смисъла на былината "Микула и Вольга" - е да се покаже победата на уседналия, градски и селски живот(него го олицетворява Микула-Курбат) над номадския живот(него го олицетворява Вольга - Юрган и неговите тридесет дружинника, по-късно превърнати от Пушкин в "дядьку Черномора" и в "тридесет и три богатиря"). А къде става тази победа? Ами на древния български празник акатуй-сабантуй, който бил главен празник още на шумерските българи преди 6 хил. години и е такъв и досега за волжките българи(при нас се прелял в народния обреден  календар на празниците  Тодоровден и Гергьовден...Б.А.). Припомни ли си драги читателю? Микула(Курбат) побеждава дружинниците в силова борба(те не могли да вдигнат сохата-плугa), а своя вуйчо Вольга(Юрган) победил в конно надбягване. Точно по такава програма(силова борба и конно надбягване) се провежда българския сабантуй и сега. Не стига и това ами Курбат влязъл и в Киевските летописи под името "Хорив"(нали едно от известните му имена било "Хорт"). Волжките българи най-често наричали Курбата "Барадж" и "Буляр"(Мъдър), а арабите - Хаким("Хаким" също означава "Мъдър" по арабски).

А ето какво се разказва за Курбат в "Джагфар тарихи":
..." Това бил много могъщ цар, обичащ мира, реда и градския(уседналия) живот... Освен Бащу той построил Иске Банджа, Балън или Баланджер, Шъгар, Саркел, Истян ... Величието и мъдростта му напомняли за Тук(Атила), но от всички занятия най-много обичал търговията и не се срамувал лично да отива до приближаващите кораби от Рум(Византия) и да проверява докараната стока. По целия Бури чай(Днепър) той разположил митнически станции и платени превози, които му докарвали големи доходи. Във всичко това, по-късно кан Алмъш Джафар(цар на Волжка България от 895 до 925 г., и живял преди това в Киев и Караджар - Чернигов) се стараел да му подражава... Заради безопасността на плаването... Курбат сам преминал с кораб по реката Буричай(Днепър) и дал на всеки днепровски ган(праг) особено название... На първия след Киев праг, казват, наредил да дадат името - Котраг - в чест на любимия си син Котраг, на другия - Кубер - в чест на приемния си син, третия - Гулям Сюри, което означава "Пролетни поминки" и "Шум", четвъртия - Юлбарис или Леу, което означава "Заплашителен", "Чудовищен", петия - Азбарган, което означанва "Отличен стрелец", в чест на сина му Азбаруга(Аспарух), шестият - Кугюнчан, в чест на жена си, седмият - Айяр, което означава "Алчен", "Ненаситен", осмия - Лиманган или Балънган, което означава "Праг на Залива", деветия - Илятбир("Владетел на благоденстваща страна", титулното име на най-големия си син, десетия - Лачин, в чест на другия си приемен син, единадесетия - Давълган, което означава "Бурен праг", дванадесетия - Кермек, в чест на кан Кермек, който основал Булгарския бейлик... Острова в Буричай към който доплували след преодоляването на тези прагове, Курбат нарекъл - Бюрган, в чест на вуйчо си Телес, но народа започнал да го нарича Курдизе или Хордизе(днешния Хортица Б.А.) - "Ставка-лагер на Курбат". На остров Хордизе била поставена митница. Прага зад този остров нарекъл Билиг - в чест на любимия син на Бюргана. Когато всичко това било свършено, Курбат слязъл на брега и забил там своето знаме с тризъбец на върха на дръжката.. Обикновените саклани(славяни) и анчийци(анти) много го обичали и го наричали Хур("Хорь", "Хорив") и Мегулы("Микула")..."

През 640 г. във владенията на Велика България през Кавказ започнали да нахлуват нови завоеватели - арабите. По същото време тюркските кагани от рода Афшин наели на служба огузкото племе тугъз-угъш и почнали до го пращат в набези срещу Велика България - да нападат от изток, а балтийските пирати - аскали или бурлаци нападнали от север. Ако грабителските набези на пиратите и номадите били обичайни за България, и с които тя умеела да се справя, то мощното настъпление на ислямските армии било ново явление и затова особено опасно.
През 642 г.(по данни от работата на Хр.Т.Бемберски) арабския пълководец Абдурахман за първи път излязъл в Предкавказието, където се срещнал с Кубрат, който се запомнил от арабите под името Шарияр. Верен на себе си Кубрат предпочел да избегне нанавистната му война и сключил с арабите мирен договор. Тази среща, както установил Хр.Т.Бемберски, подробно е описана от арабския историк Абу-Джафар ат-Табари в неговата книга "История на царете"(цитираме я по работата на Хр.Т.Бемберски, но в редица случаи даваме собствен превод).
..." Царя на име Шахрияр..., изляза  срещу Абдурахман и сключи с него мир. За да не плаща данък на арабите каза следното: "Аз се намирам между два врага, единият - хазарите(така българите наричали онова огузко племе тугъз-угъшите) а другият - русите(ат-Табари вкарва в разказа прякора на скандинавците, на практика българите от VII в. наричали скандинавците и другите балтийски пирати "аскали", "бурлаци" или "садумци"), които са врагове на целия свят, и особено на арабите. А да воюват с тях освен тукашните хора(българите) никой не умее. Вместо това, да ви плащам данък ще воюваме с русите сами със свое оръжие и ще ги удържаме да не излизат от своята страна. Считайте това за наш ежегоден данък"...
Абдурахман отговорил(на Курбат):
.." Над мене висш повелител(халиф), и аз ще го известя" - и той изпратил Шахрияра с един от своите(хора) в Сурак. Тоя който(придружавал Кубрат) казал: "Ще известя за това(халифа Омар)". Когато Омар бил уведомен за това, той дал отговор, това да се счита за данък."

В "Джагфар тарихи" се е запазило известие за изпращането при халифа Омар("Умар" или "Гумар" по български) на сина на Кубрат Бат Боян Илятбир, който бил първият българин приел исляма и името на халифа. Затова в народните легенди на сакланите от Украйна, Бат Боян влязъл под името Бат-Умар("Будимир") и в легендите на волжките българи - под името Камир. Батир(тук "Камир" е развалено "Гумар"). Бат Боян бил и първия българин извършил хадж. :
..."Халифа Омар, когото считали за най-мъдрия и справедливия от всички халифи приел Бат Бояна и го попитал:
- Кои са били предците на българите и къде живеят българите?
На това Бат Умар отговорил:
- Предци на българите се явяват сакланите(източните арийци) и тюрките( при българите думата "тюрк" тогава означавала фино-угрите, угрите и отюречените угри). А земята която населяваме преди са я наричали "Балънджар", и "Джеремел" или "Себер". А всички тези названия означават едно и също - "ливада" или "поле с малки участъци горска растителност("лесостеп")". Сега ние наричаме нашата земя по името на нашия народ - Булгария".
На което халифа отговорил:
"Цялата земя е Божия, нали Той я е създал, и всичко което има по нея, затова да я наричаме с имената на народите е неправилно".
Бат Умар се съгласил с това, и, те решили, че халифа в своите послания ще нарича Велика България "Балънджер"...

Преди завръщането му халифа отново приел Бат Бояна и му предал... Коран, полезни книги и зелено знаме за да връчи тези безценни дарове на Курбат...
Бат Боян се върнал в лагера Сандугач(на река Кубан) а оттам отпътувал за Бащу, където връчил на баща си посланието и даровете на халифа. След това се отправил в своя град Баръс или Ширкан "Шарукан") на река Себер(Северски Донец)...

Но скоро след това-уви! - халифа Умар бил убит злодейски(в 644 г.) от барджийците(персите), които искали да отмъстят на арабите за разгрома на Барджил(Персийската държава)... След този случай настроението на Абдурахман се изменило и той внезапно поискал от Велика България целия Северен Кавказ. Курбат се опитал да го успокои, но той проявил нетърпение и първи нападнал Велика България в същата 644 г. 
В "Джагфар тарихи" се разказва, как "Тазбаш"(българското название на Адурахман, а понякога - на арабите и арабските страни) приближил до град Сандугач и направил засада наблизо... Когато Бат Боян излязъл срещу арабите и почти веднага попаднал в засадата... Щастието обаче било на страната на Бат Боян - той успял да се спаси с бягство, но загубил най-красивия си град и почти всичките си воини. Градът бил разгромен от Тазбаш... Когато разбрал това, Бат Боян заповядал да наричат Тазбаша - Сандугач, че никой да не забрави за престъплението му.
Този разрив на арабите с Велика България след смъртта на халифа Омар бил описан от ат-Табири(цитираме работата на Хр.Т.Бемберски) така: "Абдурахман(след смъртта на Омар) се съветвал с Шахрияра(Курбат) и казал: "Аз ще водя в тези Дебенди(Северен Кавказ) свещена война, ще вляза с войска и ще обърна жителите на градовете и долините в мюсюлмани". На това Шахрияр(Курбат) казал: "Но именно тези жители - хвала им! - не позволяват на враговете да ни нападат!". Абдурахман казал: "Не съм съгласен с това. Зад тези Дербенди(т.е. зад Северен Кавказ) от тази страна откъдето идват русите и джуран(т.е. "туран - тюрките") се намира страна с много градове, която се нарича Баланджар(Баланджер - Велика България). Аз няма да се удовлетворя, докато не стигна до границите на Баланджар с войска"... И взел той войска и през един от проходите се отправил на поход против Баланджар..."
Само че българите, а също чеченците, ингушите, лакците и другите народи на Северен Кавказ оказали такова ожесточено съпротивление, че Тазбаш-Абдурахман отложил за някое време маршовия си скок "от 200 фарсанга"(разстоянието от Северен Кавказ до Киев) върху Велика България - Баланджар.

Запазилият се в "Джагфар тарихи" разказ за вероломния разгром на г.Сандугач "Славей", "Славеево") от Адурахман ни позволи да установим, че Абдурахман също влязъл в легендите на Велика България под името Соловей Разбойник. Освен това българите и сакланите запомнили даже мюсюлманското му име. В една от киевските былини Соловей Разбойник е наречен... Соловей Рахманинович, а в легендите на волжките българи Абдурахман се нарича първият проповедник на исляма в България(действително той бил първият разпространител на исляма в България - верно, че със сила, и, както пише ат-Табари: "много градове обърна в исляма").

image

Бат Боян("Илья Муромец")

Но кой бил тогава Иля Муромец? Ами не кой друг, ами Бат-Боян! Неговото титулно име "Илятбир" народа съкратил до размера "Иля-Илья"(да си спомним, как народа съкратил названието на г. Балтавар до размера на "Полтава", а думата "Муромая(Муравая)" била еквивалент на популярното название на Велика България - "Баланджер"("Балынджер") означавало "ливадна земя" и "Велика България" по български, а "Муромая"-"Муравая" означавало - "ливадна земя" по саклански). При това двуезичие сакланите на Украйна употребявали разбира се и названието "Баланджер" под формата "земля Полян"("Балын" - "Полян").
Така че знаменитото "племе" поляни от "Повести временых лет" - това са гражданите на Велика България - "Поляниите" на Курбат! Страшно е да си помислим, какво щеше да е, ако не беше оцеляла "Джагфар тарихи". Така историците и до днес щяха да пишат, че през VII в. на територията на Украйна живяло "племето поляни", макар по това време(по данните от "Джагфар тарихи") Украйна била високоразвит център на най-голямата държава в света - Велика България на кагана Бараджа-Курбата-Кюнграта-Шахрияра-Хакима-Хорива-Буляр!

Курбат умрял, както съобщава "Джагфар тарихи", през 653 г.: "Малко преди неговата смърт, - пише българският летописец,- Велика България отново я нападнали хазарите, и той изпратил на своите синове стрели(стрелата била знак за война, задължаваща феодала да дойде при владетеля с войска), за да съберат войска... Когато синовете се събрали, каган Курбат им обявил, че чувства приближаването на смъртта си, и че оставя властта на най-големия син и съуправител: Бат Боян. След това казал да му дадат стрелите и като ги събрал в сноп..., казал, че докато стрелите са заедно, те не могат да бъдат прекършени, а по-отделно лесно се чупят - стрела след стрела. "Затова дръжте се заедно, и тогава никой няма да може да ви победи" - завещал Курбат на синовете си".
Когато Кюнграт починал, синовете му вече препускали към Шир(р.Дон), към който се приближавали враговете. Котраг, който останал с баща си успял да извика за погребението само Бат-Бояна, който не бил се отдалечил много. По молба на най-малкия син, Курбата го погребали във владенията на Котраг. Хр.Т.Бемберски прави важна забележка, Кубрат не бил погребан по християнски, а по старинния български обичай, което доказва, че той не е бил християнин. В гроба на царя, по традиция, били сложени всичките му съкровища - нали за човека, смятали българите, трябва да се съди не по размера на оставените от него богатства на този свят, а по количеството негови добри дела!
За това какво станало по-нататък, в "Джагфар тарихи" се разказва така: И когато Бат Боян минал Шир(Дон), то видял бягащите хора на Кумика(български военачалник)..., и разбрал, че Шамбат и Аспарух са разбити и се укрили в Буртас(Средното Поволжие)..., Котраг от ход атакувал един хазарски отряд зает с преследване и събиране на плячка и го подгонил, но те го извели към основните хазарски сили на кагана, които той още не бил разпуснал... Целият отряд на Котраг загинал а самият той попаднал в плен.
Тогава Бат Боян заповядал на своите воини пред решаващия бой да възславят името на Всевишния.. Той и неговите воини отвъднъж извикали заедно "Аллах Акбар!" - така, че се разтресла земята - след което атакували и разбили хазарите... Кабан - племеника на убития в боя хазарски каган..., сключил с Бат Боян мир, според който хазарите получили земи за заселване между Идел(Волга) и Джам(р.Урал) и се задължавали да оказват военна помощ на българската държава. В договора новия каган за пръв път нарича своите огузи по български "хазари", а себе си - "каган на хазарите".
В памет на тази битка Бат Боян взел името Халиб("Победител").

Котраг бил освободен и получил за своята доблест областта Убек(в Южна Украйна). По-късно станал бий на Буртас(Средното Поволжие) и основал гр. Балтавар - в памет на центъра на своето кара-сакланско(украинско) тарханство - гр. Балтавар(това название по-късно приело формата "Полтава" Ф.Н.). Когато новият град се разрастнал почнали да го наричат Булгар, а названието "Балтавар" останало само за цитаделата. Тази цитадела я наричали също "Марджикан" и "Тажи Балик"... От тези имена се запазили само две, третото - "Тажи-Балик" било дадено на керван-сарая(по-късно получил друго название "Мен Буляр" - Ф.Н.). Потомците на Котраг владели Булгар 191 години. Скоро обаче държавата(Велика България) отново била нападната от арабите на Тазбаш.
Огромна войска обсадила Бат Бояна в Шаркел(Саркел, Белая Вежа). Аспарух не му дошъл на помощ, и само доблестта на шаркелците спасила града и живота на царя. Пристигналия със своите огузи каган Кабан, когото го наричали и Хин помогнал на шаркелците да довършат разгрома на отбитите от града араби.
Бат Боян бил толкова потресен от това нападение на тазбашците, че в гнева си даже се отрекъл от истинната вяра... Обаче запазил името Бат Умар в памет на благородния халиф Умар...
По данни на ат-Табари приведени в работата на Хр.Т.Бемберски, това второ нападение на Абу-ар-Рахман върху Велика България станало през 654 г. Арабският летописиц пише, че защитниците на силно укрепения град, "Беленджер"(т.е. Шаркел) оказали на завоевателите ожесточено съпротивление и с помоща на метателни снаряди и една висока кула(в нейна чест, несъмненно, града бил наречен Шаркел - "Бяла кула"), поразили много неприятели.  След няколкодневни боеве, когато на помощ на града дошли хазарите, неговите защитници излезли от крепостта и разгромили арабите. Абу-ар-Рахман загинал заедно с 4 хиляди свои воини, а оцелелите избягали в Дербент. Така Бат Боян("Иля Муромец") сразил Соловея Разбойник(Сандугача - Абу-ар-Рахман).

Но веднага след тази блестяща победа Велика България почнала да се разпада на части. В "Джагфар тарихи" се отбелязва: "След битката българските баили на Саксин поискали от царя(Бат Боян) или да вземе управлението на провинцията в свои ръце или да я предаде под управлението на Кабан... Бат Боян не можел да удържи под своя власт едновременно и Кара Булгар(Украйна) и Саксин(Предкавказието), затова със свито сърце предал Саксин на Кабан. Саксинските баили заставили Кабана да се откаже от съюза с огузите(тюрките) и го провъзгласили за свой каган. Но след това сакланските баили превърнали своите кагани в кан-келбири(главни жреци, цар-патриарси), а цялата изпълнителна власт на каган-бековете, избирани от числото на най-знатните български баи. За първи каган-бек бил избрат бей Ойгър Колин-Эвен. При това баилите разпространили върху Саксин названието "Хазар", тъй като то станало име на династията(на каганите).
Котраг опасявайки се от Аспаруха, владенията на когото се намирали по съседство, се поддал на уговорките на Ойгъра и преминал на служба при хазарите. 
Опасенията му се оправдали - през 672 г. Аспарух нападнал Убек. През 673 г. Котраг с помоща на Ойгъра успял изгони Аспаруха от Буртас(Средното Поволжие).., и той се отправил към чичо си  Шамбат, който воювал с Бат Бояна за Бащу(Киев). През 674 г. Шамбат с помоща на балтийските пирати от големия остров, близо до Артан(Прибалтика) овладял Киев и се обявил за каган на Кара Булгар(Черна или Украинска България). За Бат Бояна останала само степната част на Кара-Саклан(Причерноморието и Приазовието), но изтърпял това, макар да не се отказал от властта.
Независимо от желанието на Ойгъра да доведе докрай войната, която водел в Тубджак(Северен Казахстан), на него му се наложило да изпълни волята на Тангра, изказана на кагана Кабан. Да помогне на Бат Боян. Заедно те върнали Киев а на отблъснатия Аспарух в 677 г. му се наложило да се отправи в тюбата Улаг(Придунавието, Влахия), която той обявил за свое царство - Улаг Българ. Кизил Кубар и Лачин, които признали властта на Шамбат отначало а след смъртта му и властта на Аспарух, не им оставало друго освен да заминат с него в Улаг. Те помогнали на Атил-Кусе("Голобрадия Атила" - насмешливо прозвище на Аспарух- Ф.Н.) да присъедини към Улаг-Българ отначало Ангъл(Онгъла) а после Берсула(Източното Подунавие, Долнодунавската равнина) и Макидан(Македония). За помоща им Аспарух им дал Македония в качеството на тарханство(автономно феодално владение). Веднъж при Лачина се явил посланик от Алтънбаш(Италия) и предложил да му дадат за жена дъщерята на техния починал бек, който нямал синове, и, да стане техен предводител. Лачин, чиято душа била изпълнена с преживявания заради това, че сакланската бика(княгинята, която обичал) предпочела да се омъжи за Кубара, без дълги колебания заминал със своите хора в Алтънбаш, и станал многобожец(християнин). Кизил Кубар(Хубавия Кубер) останал в Македония, в числото на неговите потомци били някои дунавско-български царе и създателите на "кирилицата" - Кирил и Методий."

Както виждаме, завещанието на Курбат не било изпълнено от неговите потомци - те се скарали и разделили държавата Велика България на три български царства - на Кара Булгар(Централната Украинска част), на Хазария(Източнат ачаст на Велика България) и на Улуг Българ(Западната част на Велика България).
В "Джагфар тарихи" се е запазил любопитен детайл от епохата на "великия дележ" на Велика България. В разгара на жестоката междуособица между принцовете на велика България, Аспарух си присвоил Корана, книгите, знамето и посланието на халифа Омар. Когато Бат Боян поискал да му върне тезе светини, то Аспарух му изпратил писмо с такива думи:
.." Ти се отказа от истинната вяра а значи и от даровете халифа. Аз макар да не съм приемал исляма винаги съм бил дружен с арабите, следователно имам повече право да ги пазя при себе си".
Под знамето на халифа Омар Аспарух от територията на Улаг-Българ(Румъния, Молдова) атакувал Византия(в 679 г.) и отвоювал от нея Мизия и Македония. Исламските реликви били пазени от дунавско-българските царе - потомци на Аспарух - до приемането на християнството през 865 г., като най-велики светини. През 866 г. посланиците на дунавско-българския цар Баръса(Борис-Михаил) попитали папа Николай I, какво да правят със зеленото знаме и с мюсюлманските книги. Римския папа отговорил, че върху знамето трябва да се направи кръст, а мюсюлманските книги - "непременно да се изгорят".(Ф.В. Салихова, К вопросу о принятие ислама булгарами. - Засказанье: проблемы истории и культуры, казань, 1995, с.147-148)

Трудно е да се каже колко дълго е съжалявал Бат Боян за загубата на тези светини. През 682 г. той приема християнството и разрешава на християнските проповедници от Закавказието да унищожат някои тенгриански светини на българите.
Тази постъпка страшно възмутила Ойгъра - фактическия глава на Хазария. Независимо от това, че кагана винаги е бил дружен с Бат Бояна, Ойгър накарал Бат Бояна да плати данък на Хазария, а Закавказието за разрушението на тенгрианските свети места наказал с набег върху Кавказка Алания и Армения. Българските конници, заковани в желязо, стъпкали войската на албанските, грузинските и арменските князе, и взели голяма плячка. Даже след столетия арменските летописци със стряскане и потреперване си спомняли за това нашествие на хазарските българи. От това време Каспийско море почнало да се нарича Булгарско или Хазарско море.
Както се отбелязва в "Джагфар тарихи", Бат Боян("Илья Муромец") силно се разстроил заради това, че "християнските богове и светии" не му помогнали в конфликта с Хазария, и се върнал в тенгрианството. А за да му простят тенгрианските духове светотатството в 682 г., Бат Боян организирал разгром на християнската църква в Бащу. За това събитие се разказва в киевската былина "Бунта на Илья срещу Владимира":

"Тут Илюшеньке стало зарко:
Скоро он натянул тугий лук,
Кладывает стрелочку каленую,
Стрелил он тут по божьим церквам,
По божьим церквам да по чудным крестам,
По тыим маковкам золоченыим.
Вскричал-то Илья во всю голову,
Во всю голову зычным голосом:
"Ах вы, голь кабацкая, доброхоты царские!
Ступайте пить со мной заодно зелена вина,
Обирать-то маковки золоченые!"
...Продавают маковки (церковные купола) золоченые..."


В паметт на своето връщане в тенгрианството Бат Боян издигнал в Бащу(Киев) огромен паметник на почитания тенгриански дух Биргюн("Перун" в късните летописи).
Споменатите в тази былина "княгиня" Опраксия била в действителност, дъщерята на Бат Боян, Абрак-къз, омъжена(по искане на Ойгъра) за кагана Кабан, а "княз" Владимир бил самият Кабан(неговото българско име се превежда на руски именно като - "Владимир").
Както се отбелязва в "Джагфар тарихи", Ойгър се съгласил да се помири с Бат Бояна само тогава, когато той дал дъщеря си за жена на кагана Кабан, и се върнал в тангрианството. Самият Ойгър Колин-Эвен влязъл в руските былини под името "царя Калина"(былината "Илья и Калин царь"). В киевските былини се запазили също имената на тъста на Бат Боян - кавказкия княз Арслан Албан Рыщау(поп Левонтий Ростовский в былината "Илья Муромец и Идолище в Киеве" и др.) на жената на Бат Бояна - Джуба-бика, на която Бат Боян подарил своето любимо имение - селището Батавъл - "Путивль"( былината "Забава Путятична") и на сина на Арслана Албана Рыщау - Алаша, който служел на Бат Боян, былината "Алеша Левонтьевич Попович").

image

Мястото където е погребан Кан Курбат. От доста години има проект за мемориален комплекс там, но за срам и позор на потомците му и до сега още не е построен и завършен!


Източник: Бахши Иман, Джагфар тарихи(История Джагфара), Том третий, стр. 129 -141, Тираж 230 экз., Редакция вестника "Болгар иле", 1997 г.
                          .......................................................

На русском языке: atil.blog.bg/history/2011/12/07/ukrainskaia-troia.863011








Гласувай:
6



1. atil - Предизвикaно
08.02.2015 22:51
Тaкивa сaйтове кaто този сa кaто огледaлaтa или кaто фотогрaфиите. Нещaтa и хорaтa се виждaт тaкивa кaквито сa! Публикaтa им, читaтелите и приятелите и неприятелите - също!
A товa е едно от нещaтa, зaрaди които поне aз съм бил готов дa простя редицa грехове и несъвършенствa нa демокрaциятa.
цитирай
2. atil - Защото е показателно за нравите, ...
09.02.2015 20:55
Защото е показателно за нравите, обичаите и хората на нашето време. Пак е за справка и поука на идващите поколения. Човек не трябва да съжалява за нищо през живота си защото никой не знае какъв промисъла на невидимата Ръка на Провидението.
Може би дълго време няма да има друга публикация а може и да има скоро. Зависи какво ще сънувам, какво ще реша или няма да реша. Ето това са чaсти от последните ми два коментар, но без дa прaвя реклaмa нa другaрите - господa. Достaтъчна е реклaмaтa, която те сa нaпрaвили. Оттук нататък ако на някого тук му е притрябвало мнението ми или има въпрос - да пита. А ако не, да пита и да чете на други места и много здраве - успехи и салюти.

"...Бях се зaрекъл aко не дa търпя, поне ...
Бях се зaрекъл aко не дa търпя, поне дa не четa. Aко е зa мaйтaп и бъзикaне и aз нося, но от свои хорa или приятели... Но тук в тaзи облaст - историятa и културaтa много отрицaтелен бaлaст, a от другaтa стрaнa остaнaхме много мaлко... Зaтовa понякогa я кaрaм aдеквaтно и съответствено a не толковa
дa се вземaм нa сериозно.
Ще гледaм дa не дaвaм повод зa бaнвaне зa в бъдеще.
Когaто ме хвaне кaпaнския бяс, aз си го знaм, могa не сaмо дa пишa солени изрaзи, но и дa изкривя носa нa някого кaто поялник. ...
...
Бях се ефектирaл и зa името нa Нурутдинов и ето кaкво искaх дa нaпишa:
Вaшето име Дзвер, нaистинa е слaвянско a моето Aтил-чисто бългaрско. A Нурутдинов е бългaрин мюсюлмaнин a кaкто е известно нa тях именaтa им сa основно - aрaбски и персийски.
A нa християните, прaвослaвните основно гръцки и еврейски. И чaт-пaт по някое слaвянско. A при волжките бългaри имa зaпaзени и бългaрски именa. Нaпример - Рaил. Изключително древно бългaрско име. Сред бългaрските турци имa зaпaзени древни бългaрски именa. Нaпример женското Семрa, което е трaкийско. Или мъжкото - Берсулa. Тaкa се е кaзвaлa нa бългaрски Долнодунaвскaтa рaвнинa. Но у нaс сa влезли нaпоследък и други именa, римски, кaто моето кръщелното. Но и ние имaме зaпaзени бългaрски именa, нaпример Кюрaн, което е еквивaлент нa Крум. Блaгодaря зa внимaнието. И който искa дa не го попърджaм, дa не прaви зa попърджaне. Професонaлист историк не съм и никогa не съм имaл нaмерение. Достaтъчно е че Нурутдинов е aкaдемик. Но него никой не го покaни в Бългaрия зa дa му зaдaвa въпроси..."

цитирай
3. atil - И последния ми коментар тук в този ...
09.02.2015 20:57
И още един:

"...Първо погледни вашите "предизвикателства" и тогава да се сетиш кой какъв е. Аз съм отговорил, но каква е причината за другото от ваша страна?!
- Няма работа с текстовете, нa този сборник
няма отпечатване, няма работни теми и становища, в лудата ви република дори не отпечатаха 2 и 3 том. Както комунистите отричаха християнството без да имат някакво понятие от него, така сега отричат и един сборник с исторически летописи. Това не са тези и дописки а ИСТОРИЯ.

ИМАМ И ДРУГ БЛОГ ИМАМ И САЙТ, НАПРАВИЛ СЪМ И ФАЙЛОВЕ ЗА СВАЛЯНЕ. СЪЩОТО Е И В РУСИЯ, МАКАР, ЧЕ ТАМ ТОЗИ СБОРНИК Е ВЪВЕДЕН В НАУЧНО ОБРЪЩЕНИЕ ОТ ЕДНА ЧАСТ ОТ УЧЕНИТЕ.(В УКРАЙНА И ТУРЦИЯ СЪЩО. ПРЕВЕДЕН Е И НА АНГЛИЙСКИ.
НЯМА ДА СИ КАЗВАМ МНЕНИЕТО ЗА ВАС, НИТО ДА ВИ ДАВАМ ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ, САМОЧУВСТВИЕТО И САМОМНЕНИЕТО ВИ ОБАЧЕ НЯМАТ ПОКРИТИЕ. ТОВА СИ ЛИЧИ И ОТ САМОЛЕТ! А КАКВО СИ ВООБРАЗЯВАТЕ ЗА СЕБЕ СИ Е ВАШ ПСИХОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ.
А ПЪК МИЛЧЕВ, СПАРАТОК И ПАСКОВ СА МАРКСИСТКИ ФАЛШИФИКАТОРИ И ПРОПАГАНДАТОРИ НА ЛЪЖЛИВИ ТЕОРИИ, ТРЕТО ПОКОЛЕНИЕ. В ЕДНА ИЗТЕРЗАНА И ТЕРОРИЗИРАНА СТРАНА..."
цитирай
4. viva1122 - Поздравления!
13.02.2015 13:48
Чета с интерес твои постинги и жалко за блога, че допуска на първа обикновено глупости и губи времето на хората, които искат наистина да прочетат нещо смислено и истинско!
Мисля, че има и доста други потребители, които четат, но просто не коментират -аз също. Как да коментирам нещо, за което само се информирам и не съм специалист, но ми е интересно.
Благодаря и Поздрави!
цитирай
5. atil - В началото на март или края на фев...
13.02.2015 16:10
В началото на март или края на февруари ще има нова публикация. В научно-популярен и достъпен стил както повечето тук. За блога ми е ясно , но такова е времето, нравите и хората. Бях доста учуден отначалото, но сега не се впечатлявам толкова. Човек коментира ако му се коментира или има нещо да сподели или допълни. Става въпрос за читателите. Аз например ако не прочета нещо и не ми предизвика интереса нямам желание да коментирам. Ако се съди по заглавията мога всеки ден да пиша коментари и да не се съгласявам, да разобличавам, да доказвам, че онова не е тъй ами е инак... Но дали си струва времето и нервите? И после ако се докажа че съм прав какво ще стане? Да не би БАН или МО да се впечатлят или да се поучат от нещо... Вятър. Аз го правя заради хората и за да го има на бял свят. По-важното е да се чете и да се знае, да се правят изводи и да се ориентират хората в този хаос, който нарочно им го създават. А коментирането има смисъл, когато има какво да се каже а повечето от хората са объркани, и като изключим някои активисти, редовия българин няма навик да си дава мнението или да заема открита позиция по някакъв проблем...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5647779
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031