Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2015 13:18 - ИСКРИ ОТ ЖАРАВАТА
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 6663 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 10.06.2016 13:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Бългaрите в Европa от VI до X век

image

Твърде много заблуди и фантастически размишления, обявени за научни, царстват и до наши дни по отношение на онези племена и родови съюзи, които дават началото на българските народности и държавност в Европа. Често от камбанарията на политическите и религиозните позиции от последните 200 години, те гледат в далечното минало и си правят съответните "научни" изводи и "открития"?!


image
 
А тези, които са имали силни империи и държави от 16 до 20-ти век си присвояват и прибират при себе си почти цялото ни историческо и културно наследство - така възникват например -  "мегали идеята" на гърците, "македонизма", "татаризма", панславизма и пантюркизма. Действителните "виновници" за възникването и появата на бял свят на славянската(източноaрийскaтa) и тюркската(булгaрскaтa по произход рaннa степна, пaстирскa нa Еврaзийскaтa степ!) културa и на древните цивилизации - си остават и до днес "неизвестни"?! Понякога ги обявяват за извънземни(всъщност нас ни обявяват за такива, затова често се шегуваме, че е време да сменяме скафандрите за да ни разпознаят...).
По същото това време - от 16 до 20-ти век преките потомци и наследници на древните булгари - волжките и дунавските бу(о,ъ)лгари са нямали своя държавност и са отцъствали от световната политическа, културна и научна сцена.

Възстановяването на българската държавност на Балканите в края на 19-ти век се извършило под знака на Русия и панславизма а във Волжка България насилствено са наложили идеологията на татаризма след болшевишката революция в Русия... Т.е. двата тези народа ги направили на глупаци, омотали ги и ги поставили в чужди и лъжливи рамки. Някаква социално-политическа и национална алхимия.
Но българите в Царство България скоро се усетили и започнали да идват на себе си. Първо по времето на Стефан Стамболов а след това окончателно и напълно след Втората балканска война от 1913 г. Това се отразило разбира се не само върху политиката, но върху науката, в частност върху историческата наука и върху културата и образованието в страната. За начало на българите и на българската държавност били признанати - хунобългарите и тяхната държавност в Азия и Европа.
Помощните на историята науки като етнографията, фолклора, антропологията, социологията, психологията също се включили. Доказана била например преобладаващата европеидност и тюркоезичие на хуните. Показателни са трудовете на такива учени като Ст.Консулов, на основоположника на българската социология - военния психолог Тодор Панов, представителите на науката от различните и области не останали встрани, представителите на българската художествена литература също - от общия културен и научен подем в Царство България през първата половина на 20-ти век. От историците особен принос имат Г.Кацаров, Ив.Пастухов, Й.Иванов, неоценим принос имат и такива бележити българи като Вера Мутавчиева и Д.Съселов и др.
Но след налагането на комунистическия режим в България с помоща на Съветската армия всичко се изменило!

Произведенията и трудовете на учените и писателите били забранени, не се печатали и в училищата и университетите не се преподавали.
Била издигната в култ славянската теория а ролята на българите била силно принизена и извратена. На самите тях им измислили глупавото име - "прабългари" а самите съвремени българи отново били превърната в глупаци. И така до днешните вече демократични времена, когато след краха на СССР, марксистките историци започнаха да измислят нови лъжливи теории, които да заменят вече "неактуалната" славянска теория...
А в Русия българите били полупризнати, но нищо повече не получили а всичко си остава в ръцете на татаристите, верни слуги на Москва още от 16-ти век.
А това, че самото начало на началата и самото съдържание на Русия е булгарско - на тях още им предстои да си го преоткрият!


                   ******************************


image




"Прабългарите"(или хуно-българите) са били потомци на страшните азиатски номади - хуните, които се появяват в Европа към края на II век и към IV  век съставят една общност с аланското(северно-иранското) племе българ, което обитавало Предкавказието !


image

 Аммиан Марцеллин, римский историк. (378 год до н.э.):

«В другой стороне, близ поселений амазонок, живут аланы, обращенные к востоку и состоящие из многолюдных и обширных племен. Разделенные таким образом по обеим частям света, аланы, живя на далеком расстоянии друг от друга, как кочевники, передвигаются на громадные пространства. У них нет хижин, нет заботы о хлебопашестве, питаются они мясом и в изобилии молоком, живут в кибитках с изогнутыми покрышками из древесной коры и перевозят их по беспредельным степям. На этих кибитках мужчины соединяются с женщинами, на них рождаются и воспитываются дети. Гоня перед собой упряжь животных и стада, они пасут их. Наибольшую заботу они прилагают к уходу за лошадьми… Все что по возрасту и полу непригодно для войны держится около кибиток и занимается мирными делами, а молодежь, с раннего детства сроднившись с верховой ездою, считает позором ходить пешком. Все они являются хорошими воинами. Поэтому-то и персы, по происхождению скифы, очень опытны в военном деле… Почти все аланы высоки ростом и красивы; с умеренно белокурыми волосами… очень подвижны вследствие легкости вооружения и во многом похожи на гуннов, только с более мягким и более культурным образом жизни… Как мирный образ жизни приятен людям спокойным и тихим, так им доставляют удовольствие опасности и войны. У них считается счастливым тот, кто испускает дух в сражении… Они не имели никакого понятия о рабстве, будучи все благородного происхождения. В правители они до сих пор выбирают лиц, долгое время отличавшихся военными подвигами…»


На български:

..."От другата страна, близо до селищата на амазонките, живеят аланите, обърнати на изток и състоящи се от от многобройни и обширни племена. Разделени така по двете части на света, аланите, живеейки на далечно разтояние едни от други, като номади, се предвижват на огромни разстояния. Те нямат колиби, нямат грижи да орат и сеят, хранят се с месо и в изобилие от мляко, живеят в покрити талиги с огънати покриви от дървесна кора и се предвижват по безпределните степи. Върху тези покрити талиги мъжете се съвокупляват с жените си, там се раждат и възпитават  децата им. Карайки пред себе си впрегатните животни и стадата си, те ги пасат. Най-голяма грижа имат към конете...Всичко което по възраст и пол е непригодно за война се държи около талигите(каруци-фургони) и се занимава с мирни занятия, а младежта, от ранно детство привикнала към ездата, счита за позорно да ходи пеша. Всички те са добри воини. Затова и персите, по произход - скити, са много опитни във военното дело... Почти всички алани са високи на ръст и красиви; с умерено руси коси...много подвижни вследствие на лекото си въоръжение и в много неща приличат на хуните, само че са по- меки(умерени) и с по-културен образ на живот...Както им е приятен мирния и спокойния живот, така им достовят удоволствие и опасностите и войните. При тях се счита за щастлив този, който е умрял в сражение... Те са нямали никакво понятие за робството, бидейки всички от благороден произход. За управляващи и до сега те избират лица, които от дълго време са се отличили с военни подвизи..."


Тези "прабългари" наследили името на алано-българите, старо-тюркския език на хуните и традициите на двете племена. След разпадането на Хунската империя, чиито граници на запад достигнали Атлантическия океан, българите били възглавени от потомците на царя от Хунската династия Дуло - Атила Айбат(445-453 г.)


image



През 619 г. българският регент-тархан Юрган(Органа) и Курбат(известен също под имената Кубрат и Кубар) основали нова хуно-българска държава Велика България с център на територията на днешна Украйна. През 620 г. самостоятелен кан на Велика България става Курбат(620-660 г.). Негова любима лятна резиденция било селището Полтава,което се намира на мястото на днешния гр.Полтава в Украйна. По заповед на Курбат неговият по-малък брат Шамбат издига през 620 г. край Аскал, селището на аланското племе руси, крепостта Бащу. Селището бързо се разрастнало в град, който се нарекъл Бащу, а така също и на името-прякор на първия му наместник Шамбат-Кий: Шамбатас. От това Шамбат-Кий("обособен", "откъснат") явно е възникнало и късното му име - Киев.

image

Кан Курбат("Кубрат")


В периода 623-630 г. "прабългарите" съумели да надделеят над своите стари врагове и съперници - аварите в Панония и номадите от азиатския Тюркски хаканат и разпрострели границите на държавата си от Дунава до Итил - Волга.
След смъртта на Курбат в 660 г. във Велика България между роднините му избухнала междуособна война: Шамбат и Аспарух, по-младият син на Курбат, се обединили против големият син на Курбат - кан Бат Боян. Това позволило да се създаде обединение от няколко тюркски номадски племена - алтайски, кипчакски и огузки, известни в историята под името хазари. Хаканът(владетелят) на хазарите извършил нападение над Велика България и разгромил Аспарух. Онзи със своята част от "прабългарите" най-напред през Средното Поволжие се изтеглил в Бащу, където управлявал неговият чичо Шамбат, а след смъртта на Шамбат се преселил на Дунава, където след като завладял провинциите Мизия и Македония, основал Българско царство - Дунавска България през 681 г.

image

Кан Атил Маджар Аспарух, основател на Дунавска България


Още при образуването на тази държава българите на Аспарух и Кубер започват да се сливат в единна общност с покорените от тях славянски племена и към края на X век съставили една единна славяноезична народност. Българска славяноезична народност а не славянска както обичат да лъжат някои глупави историци дипломирани за да си имат работа с един глупав народ на изживяване...Заключителен тласък на този процес дало покръстването на българите и въвеждането на славянското наречие като писмен официален, литературен и богослужебен език в България.

Българите, които останали в родината си - предкавказките(бурджани) и "украинските" хуно-българи(черните българи) - признали зависимостта си от хазарския хакан и запазили княжествата си: Бурджан(Предкавказието) и Кара Булгар(Черна България с център в Бащу, Средното Поволжие влизало в границите и, Котраг отишъл там като наместник на брат си и никаква държава не е основавал...). Кан на Черна България станал Бат Боян.


image

Карта на Черна България. За мен беше изненада, че тук има още някой , който се интересува и осветлява не "истинските истории" а действителната история на българите: Линк: ivonti10.blog.bg/history/2014/11/08/velikite-bylgarski-vladeteli-chast-2.1311775#last_comment


През 737 г
. арабите, които стигнали до Кавказ, нанесли страшно поражение на хазарите и заставили техния владетел(хакан) да разреши на подчинените на Хазария княжества да приемат исляма. През същата година мюсюлманството било прието от значителна част от предкавказките бурджани българи, и затова 737 година се смята за датата на приемане на исляма от булгарите. Но в средата на VIII в. хазарските хакани започнали гонения срещу мюсюлманите. Част от бурджаните били принудени да се преселят в Средното Поволжие, където основали град и княжество Болгар. Булгарите бурджани, които останали в Кавказ, по-късно взели участие в създаването на тюркските народи - балкарци, карачаевци и кумики.

image

Един от градовете на Велика България - Хумар. Т.нар. "Хумаринско градище", руините му съществуват и до днес.


В 810 г. в Хазария избухнало въстание на бурджаните-мюсюлмани с център в г.Семендер. След разгрома на въстаниците и гибелта на техния вожд молла Хабдула, част от бурджаните се изселват отново в Средното Поволжие а друга част начело със сина на Хабдула, моллата Шамс, в Киевската област на Черна България. Айдар владетелят на Черна България по това време, потомък на Бат Боян, назначава Шамс за свой секретар - тебир. Той получава прякора Тебир, който по традиция включва към името си...Под влиянието на Шамс Тебир, Айдар(Урус Айдар, чията майка била дунавско-българска принцеса!) се провъзгласява за независим от хазарите каган на Черна България, а някъде около 820 г. с част от съплемениците си приема исляма. Бъдещият поет и виден деятел в българската история Микаил Бащу се родил в Киев като син на този същия Шамс Тебир, затова носил прозвището Бащу("Киевчанинът"). В единственият запазен сборник на българските летописи, който е стигнал до нас - "Джагфар тарихи"(Историята, Книгата на Джагфар) се разказва: "Айдар се страхуваше, че никой не ще може да замени Шамс, който заради своята старателност неслучайно бе наречен Тебир, но скоро за негова превелика радост, видял, че е сбъркал: ...Микаил се изявил като образцов секретар. Той завършил започнатото от баща му заместване на официалната писменост - старите български знаци "куниг" - с арабско писмо."

През 855 г. балтаварът хакан Айдар умира, а малко по-късно Хазария предприема настъпление против Черна България, която загубила повечето от своите владения наследени от Велика България... Ограничила се в земите на днешна Левобрежна Украйна. Киевските земи били откъснати от Черна България и превърнати в Руско княжество(Рус), васално на Хазария. Князът на Рус Жир-Ас("Дир" в руските летописи), който бил дотогава близък с балтавара, и по-късно тайно продължил да поддържа дружески отношения с наследника на Айдар, Джилки. А за това немалка заслуга имал Микаил. По настояване на Жир-Ас той продължил да живее в Киев и, вероятно, покрай службата си в джамията "Ел-Бейда", продължил да изпълнява секретарските си функции. Но през 863 г. съвладетелят на Жир-Ас, варягът Асколд, устроил погром над мюсюлманите и моллата се усамотил в пещерния скит на баща си(Жир-Ас бил анчиец-славянин по произход и бивш български наместник..). Тук, както известява "Историята на Джагфар", той получил вдъхновение свише и в 865 г. започнал да пише дастана "Шан кизи". В основата му положил старите легенди и героични сказания на главните предци на българите - тюрките, иранците и угрите. Той пишел с арабски писмена на общотюркския език "тюрки", "който стана благодарение на него език на всички наши поети и чиновници"("Историята на Джагфар"). За литературен псевдоним Микаил си избрал името Шамси Бащу. 
Оттук до края на разказа, събитията ще се разглеждат през призмата на живота на този велик български поет и на неговата творба - епосът на "прабългарите"...

                    ******************************

image

Тока за колан от Велика България



На Киевска земя още през V - VII в., благодарение сливането на владетелската родова върхушка, част от аланите, "прабългарите"севери("северяни") и славяноезични групи населения, започнала да се създава праукраинската славяноезична общност. Обичайното старобългарско управление било възприето от "праукраинската" върхушка, която била израстнала под крилото на българските балтавари. Обаче част от аланите руси, които българите наричали буртаси, се стремяла към власт под върховенството на Хазария и по тези причини настройвала хазарите в техните действия срещу черните българи. Така русите с помоща на хазарите овладели Надднепровието. Названието на тяхното племе станало господстващо и с течение на времето тези групи алани постепенно били асимилирани от праукраинците.
През 864 г. хазарите разбили Джилки и го принудили да се изсели с част от черните българи-мюсюлмани чак във Волжко-Уралския край, където през 865 г. той основава ислямската булгарска държава(Ак-Булгар, Волжка България), със столица град Болгар.
В основата на тази държава влезли прабългарите бурджани и черните българи, които в началото на X век се сливат с местните угорски(древно - маджарски) групи и тюрко-кипчакското племе сабани в нова народност - волжките българи(булгар теклере). Булгарите приели ислямската вяра, кипчакския език на сабаните(той станал булгарски разговорен език), а в културата им се вплели традициите на хуни, алани, угри и сабани.

Сблед като Джилки напуснал Надднепровието, балтавар на Черна България станал неговият син Алмъш Джафар. Значителна част от групите черни българи, които останали в Украйна(ердим или "родимичи", себер или "севери", бугил или "бужани", агачири или "деревяне", ковуи, барини или "берендеи"), изиграли забележителна роля в образуването на украинския народ. Основоположник на първата украинска държава - Киевска Рус, станал покойният прадед на балтавара Хабдула Джилки - българският принц Угер Лачини, известен от руските летописи под името "Игор Рюрикович". Поради това съвсем естествено е, че герб на Киевска Рус и символ на украинската държава станал родовият герб на българските балтавари - знакът "балтавар", който в Украйна придобива формата на "тризъбец". А герб на Булгарската държава станал благословеният от джамиите символ на град Болгар - крилатия барс, който бил също герб на Искандер - Александър Македонски.
През 870 г. скандинавеца Асколд коварно убива славянина Жир-Ас и извършва нов погром над мюсюлманите в Киев. Микаил бива затворен в тъмница и очаква присъдата си, но пред града неочаквано се явява войската на Алмъш. И варягът в замяна на мир предава Микаил на балтавара. С помоща на батавъла(щаба) на Алмъш той се добира до Булгария, където властва Хабдула Джилки. Той го посреща сърдечно и отново го назначава за свой тебир( секретар).

image

1. Първата столица г.Болгар днес   2. Старата кула край г.Елабуга. Постороен от емира Ибрахим женен за една от дъщерите на дунавско-българския цар Самуил


Във Волжка България Микаил бил секретар на кановете Хабдула Джилки(865-882 г.), Бат Угер Мумин(882-925 г.) и Алмъш Джафар(895-925 г.), който дошъл в Болгар от Черна България. Заедно с това молла Микаил неуморно се занимава с мисионерска дейност, като създава и ислямско-булгарската просветна мрежа. Така по времето на Джилки той основал 42 училища към джамиите(мактаби), а в периода 883-900 г. още 180. През 895 г. Микаил Бащу извършва преброяване на населението в Булгария, а в заника на своя живот се заема да организира монетен двор и изследователски експедиции за откриване на желязо, сребро, мед и скъпоценни камъни.
През 900 г. Микаил, извършвайки своята мисионерска работа на Урал по време на буря потънал и се удавил в река Нукрат-Идел(Агидел, Кама) край аула Шам-Чачак, недалеч от днешния град Яр Чалли(Набережные Чалны).
Езичниците, които наричали Бащу "Индийския бог"(Синдж-Диу), измъкнали тялото на поета от водата и по тенгрианския обичай го закачили на високо дърво. Техният вожд изрекъл: "О, велики Див! Ние те овесваме, така, че по-бързо да стигнеш до небесния кан Тангра и да се върнеш отново на нашата земя!" Изведнъж тялото на моллата, както разказва "Историята на Джагфар", трепнало и езичниците чули гласа му:
"Аз отивам на съд при Тангра и, ако вие живеете благочестиво и задружно - ще бъда ваш застъпник пред него и ще се върна на земята с добродетелността на Всевишния... Ако вие живеете неправедно, напразно враждувате и се избивате един друг, то аз ще дойда при вас с ново тежко наказание от Тангра... ще падна на земята и тя ще запищи от страшни беди...И няма да имате радост на този и прошка на онзи свят!"(Историята на Джагфар).
Поетът си отишъл, но останала неговата поема "Сказание за дъщерята на Шан", която той завършил през 882 г. и я посветил на Бат Угор Мумин, сина на Джилки, който през същата година заел царския престол.
Абдулах Ибн-Бащу, синът на Микаил, погребал баща си в основания от него мюсюлмански скит Дебер на река Свияга. Той заместил най-напред баща си на поста тебир на царската канцелария, но след това Абдулах става прочут булгарски дипломат, който през 931 г. създава прочутия булгарски дастан "Кисекбаш китаби"("Отсечената глава"). За свой псевдоним Абдулах Ибн-Бащу взел името Тебирзи...

Тук няма да преразказвам съдържанието на този епос, в блога има няколко публикации на тази тема, целта на тази публикация е да даде хронологично, конспективни сведения за историята на българите в Европа от VI до X век.
линк към публикациите за поемата на Микаил Бащу: 
atil.blog.bg/history/2012/07/20/sydbata-i-prizivyt-na-drevnobylgarskata-poema-quot-dyshteria.981161

През 894 г. нашествието на печенегите разцепило Черна България на две части(кримска и черниговско-донецка). Нова група черни българи начело с Алмъш поела към Волжка България. Киевчани, които го наричали Олма, до XII в. помнели местоположението на киевската резиденция на този балтавар - "Олмин двор". През 895 г. Алмъш-Джафар станал цар на Булгарската държава. Арбат(Арпад), големият син на Алмъш, с част от черните българи и угрите-маджари отива в Панония, където основава Унгарското кралство.
Черните българи, които останали в родината си, били разбити през 946 г.от киевско-руската княгиня Олга и преминали на служба под властта на Киев и Чернигов под името берендеи(киевските черни българи) и ковуи(черниговски черни българи). А черните българи от Крим започнали да служат на византийските градове по кримското крайбрежие.
След монголо-татарското нашествие през XIII в. ковуите и берендеите, заедно с част от степното свободно население(вольница - рус.), се слели и образували украинското казачество, а чрез казачеството участвали и в създаването на украинската народност.
Племето торки, което служело тогава на Переяславъл и Киев, отива в Крим, където се слива с тамошните черни българи в нова народност - кримските тюрки(известни като "кримски татари"). Ще добавим, че "прабългарите", които отседнали в Кавказ - бурджаните - положили началото на още три народа: карачаевци, балкарци и кумики.

И така, през периода VI - X век "прабългарите" изиграли забележителна роля във формирането на няколко европейски народа, в това число на украинците, унгарците, дунавските българи, волжките българи, както и на руското казачество и на самия руски народ...

                   *****************************

image

Езерото "Тангра" в Тибет! Не е във Волжка България нито в Сибир или Монголия... Не е дори в българската планина Рила(бившето име на връх Мусала...). Мистерия...? Но едва ли е комунистическа или друга мистификация!


Но тук остава все още "татарската мистификация" любима тема на съветските и югославските комунисти(и на техните български другари разбира се...). Както се разбра в Крим татарите не са дошли от "великата Тартария" а са си местни хора източноевропейци от булгарски произход... Самата Булгарска държава на Волга съществувала до 1584 г., преживяла нашествието на монголските завоеватели(които ги наричат татари или монголо-татари), съперничеството с руските княжества и Златната орда, но след 1584 г. цялата територия на волжките българи била присъединена към Русия. В началото на XX в., както свидетелства "Великая енциклопедия" под редакцията на С.Южаков(СПб, 1904,т.16), в Поволжието живеели около 13 000 000 булгари, които властите наричали "казански татари"(тогава всички инородци ги наричали - "татари" - чувашки татари, кавказки татари и т.н.). След това почти всички народности в рамките на Съветска Русия си върнали собствените имена, като били организирани в съветски републики и автономни области и окръзи. Но през 1920 г. по решение на сталинския наркомат за правата на националностите, земята на булгарите - Булгария - официално била преименувана на Татария(Татарстан); булгарите - на татари а булгарския език и култура - на татарски.
Сталинския апарат направил всичко, за да превърне булгарите в стадо манкурти. Не стига че забранили "булгар", народностното име на булгарската нация, но кликата от чиновници забранила и националната булгарска азбука, основана на арабската графика, както и публикациите на творби на булгарски автори от IX до началото на XX век. Хиляди стари булгарски книги и ръкописи навсякъде подлежали на варварско унищожение. По старото поколение на нашия народ помни как богатите сбирки от книги в джамиите, училищата, музеите, институтите и книгохранилищата са били унищожени. Привържениците на булгарския алфавит и опазването на булгарски книги получавали етикета "арабисти" и непокорните били хвърлени в сталинските лагери. Така изчезнали преписите и на дастана на Микаил, и "Джагфар тарихи"....
На свой страх и риск жителят на гр. Петропавловск Ибрахим Нигматулин(1916-1941 г.) изложил тяхното съдържание на руски език. Благодарение на това текстът на поемата и "Историята на Джагфар" са дошли до нас.



image


Основен източник: Ф. Нурутдинов, превод: Г. Костов, (Хронiка 2001 1992 г.,№1, 67-74)



П.П. Използвал съм част от предисловието към украинското издание на поемата "Дъщерята на Шан". Има го и в българското издание заедно с предисловията на Юрий Олейник и на нашия
преводач на поемата -  Георги Костов.


Микаил Бащу Ибн Шамс Тебир, Сказание за дъщерята на хана(епосът на прабългарите 882г.), издирил и превел от руски Георги Костов, София, 1997 г. издателство "Агато".



Гласувай:
6
0



1. atil - Товa е последнaтa публикaция в б...
20.02.2015 22:17
Товa е една от последните публикaция в блогa свързaнa със стaрaтa и древнa история нa бългaрите. По-нaтaтък думaтa имaт специaлистите и професионaлистите по история( или пaк нямa дa я имaт...). Също тaкa издaтелствaтa, помощните нa историятa нaуки, тa дори и институциите, особено тия, които се пишaт пред хорaтa и пред светa зa бългaрски.
цитирай
2. anonimen65 - niama li nachin
21.02.2015 12:33
da se chete pomestenoto.taka e originala ili kopvaneto ne e dobro:(interesen material,ama n emoga da go procheta.
цитирай
3. atil - Копирал съм само руския текст на ...
21.02.2015 16:34
Копирал съм само руския текст на римския автор, щото ми писна да превеждам...Кое не се чете? При мене всичко излиза четливо...?! Може да дам и превод тогава...
цитирай
4. atil - Дадох български превод на текста за ...
21.02.2015 17:16
Дадох български превод на текста за аланите - благодаря за забележката, така е по-добре и по-разбрано за всички!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3993968
Постинги: 525
Коментари: 2457
Гласове: 3117
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031