Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2015 22:32 - Келтската митология
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 10610 Коментари: 11 Гласове:
6

Последна промяна: 21.04.2015 00:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Не съществува ясна граница между края на езичеството и началото на християнството в келтска Европа. Старите богове продължили да съществуват дълго, но през четвърти век сл.Хр. християнството било прието официално като държавна религия в Римския свят, както и в Британия и Ирландия, където келтските традиции безспорно се задържали най-дълго, а Келтската църква била създадена през пети век сл.Хр.
Главната трудност при достигането до келтските митове и религия е тази, че келтите езичници не са притежавали никаква писменост и поради това не са предали вярванията си и отношението си към свръхестественото в писмена форма. Това означава, че всички наши данни в буквалния смисъл са индиректни. В това отношение ние сме в по-облагодетелствани по отношение на българската дохристиянска религия - тенгрианството. За него все пак са се запазили писменни сведения, дори описание на ритуали.
Сведенията за келтската митология, които все пак съществуват, могат да се разделят в три категории, между които има несъответствия и противоречия и всички те, до известна степен, трябва да се изследват поотделно: хрониките на съвремените коментатори от Класическия свят; по-късните писмени документи от Ирландия и Уелс и археологическите находки.

image

Според Волжско-българският сборник със средновековни летописи, келтите произлизат от едното от седемте съюзни племената на Идел, племето Шуд. В Долния Дунав се появяват от общата Прародина на източните арийци, към които спадат и древните българи - Арья-Ура във Волго -Урала.
Линк за древен Идел:
atil.blog.bg/history/2011/04/18/nachaloto-na-bylgarskata-istoriia.731487


Ирландските устни предания започват да се съхраняват в писмена форма едва през шести век сл.Хр. Главната част от оцелелите ръкописи обаче датират не по-рано от дванадесети век. Стойността им се състои в това, че те несъмнено включват материал, който се отнася до една много по-ранна фаза от ирландското заселване, може би се отнасят чак за езическия период - т.е. преди пети век сл.Хр.

Ранните уелски писмени предания съдържат елементи, богати на митология, но те са много по-оскъдно документирани в сравнение с ирландските и в тях проличават много доказателства за големи изменения, плод на по-късни разкази.
Важните археологически находки обхващат периода, когато келтите първоначално могат да се разграничат по материалната им култура( седми-шести век пр.Хр.) и стигат до официалния край на келтското езичество, който грубо се отнася към края на римската окупация на келтските земи(около 400 година сл.Хр.)
Могат да се направят известни връзки между материалните и литературните извори. Това са черти общи и за двата вида източници: свещеноста на числото "три", символичната сила на котлите, свръхестествената сила на човешката глава, вярванията в Другия свят, който е подобен на земния живот...

В "Книгата за нашествията" са описани серия от последователни митични нахлувания в Ирландия, започнали с експедицията, предвождана от Цезар и достигащи кулминацията си с идването на гаелите(келтите).
Според митологичната традиция гаелите били наследници на синовете на Мил, който дошъл в Ирландия от Испания. Те прогонили Племето на богинята Дану и го принудили да създаде ново царство под земята. Когато гаелите стигнали до Ирландия, те се срещнали с три богини-епоними на ирландската земя - Банба, Фодла и Ериу. Всяка от тях поискала нашествениците да и обещаят, че ако успеят да се установят в Ирландия, ще кръстят страната на нейното име. Пророкът, или fili, Амаргин уверил Ериу, че Ирландия ще носи нейното име и за благодарност Ериу предсказала, че страната ще принадлежи на гаелите за вечни времена.

Племето на богинята Дану

image


Това племе от божествени същества, митичните обитатели на Ирландия преди келтите, води началото си от тяхната богиня и прародителка Дану(Иделската Туран-Уран?). Те донесли със себе си в Ирландия четири могъщи талисмана - камъка на Фал, който изкрещявал под краката на законния крал(свещената планина у българите, жертвеника Уфа, каменните изваяния Тара, Тагил); Копието на Луг(Леуген българският Дракон на победата), което гарантирало победа; Меча на Нуаду(небесната сабя при българите), от който никой не можел да избяга, и Котела на Дагда(Дажбог, алп Самар?!), от който никой не си тръгвал неудовлетворен(в българските приказки магическото гърне в което кашата никога не свършвала).

Божествените същества от племето на богинята Дану били опитни в магията и в друидическите познания. Много от боговете се свързвали с практическите им функции - така Огма бил опитен във военното дело; Луг - в изкуствата и занаятите; Гоибниу - в ковашкия занаят; Диан Кехт - медицината.
Племето на Дану били добри във военното дело и в занаятите, но не притежавали земеделски умения - заради това трябвало да разчитат на местните формори.
В Ълстърският цикъл на преданията богът Луг се появява като бащата на Кухулин от Другият свят - именно той утешава и лекува младия герой след сбъсъка му със силите на Конът.
След прогонването на Племето на Дану от гаелите, победените богове създали царство под земята, огледален образ на горния свят. Макар че били победени, те можели да лишават гаелите(келтите, ирландци, шотландци) от зърно и мляко и използвали тази си сила, за да сключат сделка с тях. И така, според мълчаливото им споразумение Ирландия е разделена на две части - горен и долен свят. В подземното си царство Племето на Дану продължавало да контролира свръхестественото чрез магиите си. Всеки бог притежавал sidh(вълшебна могила), която е част от Прекрасния Друг свят.

Битките за Ирландия - Фир Болг и Форморите

В утвърждаването си като господари на Ирландия Племето на Дану трябвало да се преборят с две страховите групи същества, всяка от която способствала за оформянето на "историята" на острова. Предишните завоеватели , изместени от Племето на Дану, били Фир Болг - митичен предкелтски народ, които вероятно са получили името си от бог Булг. Племето на Дану победило Фир Болг в първата битка при Мойтур и ги изтикало чак до Аранските острови, където те построили огромното укрепление Дон Аонгуса на Инишмор. Според едно предание Племето на Дану позволило на Фир Болг да задържат провинцията Конът. Именно в битката при Мойтур крал Нуаду изгубил ръката си.

image

Втората група, с която трябвало да се пребори Племето на Дану - форморите или форморианите(долните демони), е племе от демонични същества, постоянни обитатели на Ирландия, с които Патролон вече се е срещал в предишнот оси нашествие и които победил в първата битка за Ирландия. Когато Племето на Дану окупирало страната,  форморите им причинили много неприятности, ограбвайки териториите им и налагайки непосилни данъци и ужасни наказания за тези, които не можели д аги платят. Форморите имали страховит водач - Балор Опасното око - погледът на единственото му око причинявал незабавна смърт; освен това той не можел да бъде убит от никакво оръжие.
Балор живеел на остров Тори в постоянен страх да не се изпълни пророчеството - а именно, че ще бъде унищожен от собственият си внук. Независимо от опитите му да предотврати този край, като държал дъщеря си Еитне далеч от погледа на всеки мъж, тя забременяла и родила трима близнаци. Балор ги хвърлил в морето, но един оцелял - това бил Луг, който порастнал, повел Племето на Дану срещу форморите и собственоръчно убил Балор, като улучил окото му с прашка.(Отново компилация от герои,  събития и характеристики от иделските древнобългарски митове...)
Форморите са божествено племе като самото Племе на Дану. Балор е представител на негативните сили на злото, чиято сила може да бъде неутрализирана само чрез светлата сила на Луг, сам той наполовина формор и роднина на Балор.
Племето на Дану и форморите могат да представят първообраза на дуализма между светлината и хтоничните сили(земни или подземни) сили, въвлечени в конфликт, но също така и негласно зависими едни от други. Последното се демонстрира едновременно от прародителите на Луг и от земеделските умения наформорите, които били необходими за благополучието на Племето на Дану.

Сакралното царуване

Тук е налице концепцията за сакралността на божествения крал. Владетелят на Ирландия е сложно свързан със съдбата и просперитета на самата страна. Така скъперничеството на Брес води до беда, до срив на плодородието в Ирландия.
Кралският двор в Тара(така се казвали в българска среда каменните изваяния в чест на Тангра) традиционно бил сакрално място за кралската коронация; там се сключвал ритуалният брак между краля и страната, персонифицирана като богиня на върховната власт.
Някога такава персонификация била Ериу - епонимичната богиня на Ирландия, която предлагала златна чаша с червено вино на смъртните крале като символ на техния съюз и разцвета на страната. Медб от Конът съжителствала с деветима крале и никой мъж не можел да управлява в Тара, ако най-напред не се съвокупи с нея.(в следващият постинг ще видим за аямито - сакралната съпруга или съпруг от Невидимия свят на българският Жрец - колобър(ка))  Символ на този божествен съюз със смъртните е трансформацията на богинята - често от стара вещица тя се превръща в младо и изключително красиво момиче.

image

Кандидатът за крал трябвало да премине през множество изпитания, за да докаже законността на претенциите си - кралската мантия трябва да му е по мярка; кралската колесница трябвало да го приеме; камъкът на Фал в Тара трябвало да изпищи при докосването му. Законният крал трябвало да бъде видян на сън от участник в tarbhfhess, или биволски сън. Веднъж избран, кралят е ограден от geissi, ограничения или сакрални правила, които трябва да спазва, а ако ги престъпи, той бива свален.( Орендата при българските владетели и Лошият закон - двете причини за "инпийчмънт" - сваляне от власт...Като при опит да скрие от страната , че е загубил орендата си или упорства в налагането на Лошия закон при нас се полагало сваляне от власт чрез убийство. Сакралното убийство било по обратната причина - свръхнадареност на владетеля - тогава бил удушаван с въже за да отиде и да служи на Тангра и оттам да помага на народа си)

(...)
...........................


Келтските митове

Без да се впускаме в подробен преразказ или описание на келтските митове( за това е нужна една цяла поредица от постинги тук...) ще маркираме само основното им съдържание като конспект и ще се спрем по-обстойно на келтските празници.

1. Фионският цикъл.

Отнася се към 12 век, макар да съдържа и по-ранни елементи. Централният му персонаж е свръестественият герой Фин мак Кумайл(понякога като Фин мак Куул). Той е водач на Фиана, елитна военна дружина, чиито членове са подбрани чрез безпощадни изпитания и чиито действия се контролират от строги правила и кодекси.

2. Митовете от Ълстърския цикъл

Засяга действията на Улаид, или на мъжете от Ълстър, и особено големият им конфликт със съседната провинция Конът, както и действията на техния герой Кухулин. Централно предание в този цикъл е Tain Bo Cuailnge, или "Похищението на бика от Куули".

3. Някои ранни уелски митове

image


Котелът от Гундеструп
Котелът от Гундеструп е пищно украсен сребърен съд, датиран от 1 в. пр.Хр., което го отнася към късния Латенски период. Открит е през 1891 г. в блато край село Гундеструп, полуостров Химерланд, Дания. Днес се съхранява в Датския националния музей в Копенхаген, като копие се намира в Ирландския национален музей в Дъблин.



"Пуил, Арон, Рианон и Придери", "Брануин и Бендигейдфран" - И тук отново свръхестествените характеристики преминават като основни нишки през целия разказ - силата и големината на Бран, силата на отрязаната му глава, котелът на възкресението, възможността хората да извикват на помощ животни. Всички тези сюжети имат своите паралели в ирландския мит и в символиката на езическата келтска иконография.

4. Божествените любовници

Централна тема в много келтски митове е любовта между две свръестествени същества или между бог и смъртен, резултатите от която често са деструктивни. Обичаен мотив е триъгълникът от млад любовник, момиче и неуспял(най-често по-стар) ухажор, а ревността, която се поражда от него има разрушителен ефект върху страната и общността, която я населява.
Ирландският мит съдържа и темата за сакралното царуване, където връзката между крал и богиня осигурява благополучието на страната. Интересно е, че мотивът за божествената любов и женитба има съответствие в археологическите находки за езическата келтска религия - почитани са божествени двойки, представени епиграфски и иконографски. В тези култове самат авръзка, изглежда, има символично значение и от нея се раждат хармония и благополучие.
По важни митове от този цикъл са : "Мидир и Етаин", Оенгъст и Каер", Диармаид и Граине", "Уелските любовници" и др.

5. Небесните и Слънчевите митове

Келтите възприемали нуменизма(съществуването на духове) във всичките аспекти на природния свят. Археологическите находки ни насочват към твърдението, че от всички природни феномени най-вече слънцето било призовано като животворяща сила, като носител на плодородие и лечение и като успокоение на мъртвите.

image

Слънчев олтар на друидите

В началото на Желязната епоха загатванията за Небесна и Слънчева религия по необходимост в Западна Европа са индиректни. Воините носели слънчеви амулети, които да ги предпазят от рани в битките; хората били погребвани в гробища заедно с миниатюрни слънчеви символи. Богомолците слагали макети на колела в гробници като тази в Алезия в Бургундия или ги хвърляли в реки като Сена, Оаза и Марна като оброци.
Култове - към Слънчевият бог с колело; Слънчевият кон; Лечителство и плодородие; Огън; Слънцето и Смъртта; Планинският бог Гръмовержец;

"...и онези гали, които умилостивявали с човешки жертвоприношения безмилостните богове Теутатес, Езус и Таранис - при чиито олтари посетителят тръпне..."
(Превод на английски Робърт Грейвз; Penguin, 1956)

6. Плодородие, земя и вода

Концепцията за божествеността на природата и присъствието на духове във всичко, родила много култове и митове, асоциирани с плодородието. Най-важните от тях били били свързани с майката богиня, която властвала над всички аспекти на изобилието и благополучието - както в живота, така и след смъртта.
В ирландската митология именно връзката между смъртния крал и богинята на земята осигурявала плодородие в Ирландия. Големите келтски празници били изцяло свързани с пасторалната и земеделската година, както и с благополучието на домашните животни и насаждения. Водата била възприемана като жизнена сила, а водните култове били характерна черта на келтскита религия. Изворите били фокус на лечебни култове, базирани върху изцелителните и пречистващи свойства на чистата вода.

Келтските празници

image

Четири големи сезонни празници са отбелязани в инсуларските митологични предания и всички те са свързани със земеделската година. Имболик, отбелязван на 1-2 февруари, бил свързан с обагването на овцете. Този празник бил във връзка с култа към Бриджит( Капанците и досега казват на овцете - бъджита, но в по-ново време го свързват като прякор на тюрко-мюсюлманското малцинство, заради технити стадни навици и стереотипи.
А викането на овцете и сега е - "бъджи - бъджи, бъджиу"...), мултифункционална богиня, която защитава жените при раждане и властва над жетвата на ечемика, свързвана била също с поезията, и с пророчествата. Интересно е, че Бриджит е запазила много от езическите си функции дори когато била призната за светица от ранната келтска църква в Ирландия.

Празникът Белтене(Ярък или Чудесен огън) се провеждал на 1 май; свързан бил с началото на пашата на открито и отбелязвал посрещането на лятото и слънчевата топлина, от която посевите щели да узреят. Били запалвани огньове на открито като магия, предизвикваща съчувствие, която да привлече слънчевата топлина на земята. Хронистът от девети век сл.Хр. Кормак описва белтенския ритуал, в който друидите запалвали два огъня, а добитъкът бил закарван между тях в изпълнение н амагически ритуал за плодородие и пречистване.

Лугнасад бил свързан с жървата. Централната дата на отбелязването му бил 1 август, но празненствата продължавали цял месец. Според ирландското предание Лугнасад бил въведен в Ирландия от Луг или в памет на осиновителката му Таилту, или за отбелязване на женитбата му. Прадникът се провеждал на различни места, включително и в кралските крепости в Тара и Емаин Маха.

Самаин(31 октомври/1 ноември) е празник, за който се знае най-много. Отбелязвал е началото н азимата и на келтската Нова година. Самаин възвестявал онова време от пасторалната година, когато животните били прибирани от полята и някои от тях отивали за клане, а други били оставяни за разплод. Самаин е отбелязан в галския Колински календар, като "Самониос". В Ирландия в края на първото хилядолетие сл.Хр. на Самаин се провеждали големи събирания на петте провинции - удобен случай за пасторални обреди и политически дебати - празникът е отбелязван с пазарища, панаири и конни надбягвания. Самаин е бил време на ритуално оплакване на смъртта на лятото и период на голяма опасност, граница между два периода, когато времето и пространството временно замръзвали и нормалните закони се отменяли. Бариерите се счупвали - духовете от Другия свят можели да бродят по земята, а хората можели да посещават Долния свят. Традицията на Самаин е оцеляла и до наше време като Хелоун и Денят на Вси светии.

7. Животните в култа и мита

image


Символи на Горния и Долния свят(птицата и змията). Важен елемент в сакралния мит било отцъствието на строги граници между животинската и човешката външност. Това означава, че в иконографията божествата може да се изобразяват като полузооморфични. Митовете изобилстват с омагьосани животни, които преди време са били хора, и с божества в човешки образ, които, когато си поискат, могат да променят външността си и да се превръщат в животни. Значението на животните в келтския ритуал се демонстрира и чрез комплексността и разнообразието на животинските жертвоприношения.
Трябва да се отбележи и култа към богинята Епона и конете, също и Символиката свързана с кучета, Тавростригаранус и митовете за бикове, Зооморфизмът и преобразяването.

8. Друиди, жертвоприношения и ритуали

Друиди, пророци, бардове - едно келтско духовенство?

"Друидите се занимават със свещени неща, провеждат публичните и тайните жертвоприношения и интерпретират религиозните въпроси. При тях се стичат много младежи, които искат да получат напътствия, а друидите са на голяма почит сред тях. "
(Превод на английски Уайзмън и Уайзмън, "Битката за Галия", Chatto and Windus, 1980)

Много класически писатели като Страбон, Тацит, Азоний споменават друидите, но бегло. Най-пълна информация получаваме от Цезар, чиито думи са цитирани по-горе. Той отбелязва, че друидите притежавали висок ранг и статус, почти равен на този на рицарите. Говори за суровото обучение на друидите, което можело да продължи двадесет години и което включвало предаване по памет на устните предания през поколенията. Всяка година на определена дата друидите се събирали на свещено място в земите Карнутес, официалният център на Галия. Цезар пояснява, че друидизмът възникнал в Британия, откъдето се разпространил в Галия. Повечето гръко-римски извори са единодушни, че главната функция на друидите била да контролират свръхестествените сили чрез магьосничество. То очевидно е включвало и човешки жертвоприношения.

Тацит споменава за ритуално убийство на остров Англези, когато островът бил заплашен от нашествие на римляните. Такива магически предсказания способствали да се избере най-благоприятното време за важни дела на общността - отиване на война, сеитба и жътва, избирането на нов крал и т.н.
Галският Колински календар от първи век сл.Хр. е едно от най-ранните оцелели доказателства за писмения(използвани са латински букви) келтски език. Той се състои от голяма бронзова плоча, гравирана с календар на лунните месеци и добавените дни, като всеки от тях е разделен на добри и лоши половини, отбелязани с абревиатурите MAT(добър) и ANM(лош).
Възможно  е този календар да е съставен от друидите, за да се изчисляват благоприятните периоди за важни религиозни и мирски дейности.

Сакрални пространства - горички, светилища, ями

image


На 100 километра от Париж, в областта Шампан, археолози се натъкнаха на “царско” погребение на келтски вожд. Намерените артефакти са “изключителни” и са пренадлежали на представител от елита на келтите от средата на първото хилядолетие преди новата ера.


"Дърварите стигнаха до древна и свещена горичка. Сплетените и клони затваряха едно хладно място по средата, докъдето слънцето никога не стигаше, но където от тъмните извори бликаше много вода..., варварските богове, почитани тук, си имаха своите олтари, отрупани с ужасни оброци, и всяко дърво бе опръскано с човешка кръв... Никой не смееше да влезе в тази горичка освен жреца; и даже той излизаше по обед и по изгрев и здрач - от страх, че боговете в този час може би ги няма."

(Лукан, "Фарзилия", превод на английски Робърт Грейвз, Penguin, 1956)

Ето как Лукан описва свещенната келтска горичка край Марсилия, повалена от армията на Цезар през първи век пр.Хр.
Естествено че древният и произход е от Древното арийско Тенгрианство - Карамата - свещеното място за моления и жертвоприношения - свещена горичка , обикновено на възвишено място, където се изграждало капището оградено с ограда (дори да е от плет...)с четири врати, западната от които постоянно затворена...

Жертвоприношения и оброци

Жертвоприношението е дар за нещо, което е ценно за онзи, който го дава. Келтите обричали на боговете си ценни предмети - те били неодушевени(инструменти, оръжия например), животни а понякога хора. Колкото по-ценен бил оброкът, толкова по-силен бил актът на умилостивяване - поради това може да се предполага, че човешката жертва се е правела само във времена на голяма нужда или пък, за да се изрази голяма благодарност към свръхестествените сили.

Церемонии с човешки глави

Това, че ловът на глави оформял съществена част от култовата традиция на някои келти, личи от археологическите находки, класическите извори и от писмените фолклорни източници.
В келто-лигурианската област на Северна Галия, около Марсилия, значителна група от предримските светилища и oppida свидетелстват за практика на ритуален лов на глави. Най-важното от тях е скалнот осветилище Рокпертюз(шести-втори век пр.Хр.), предверието на което било украсено с ниши, пълни със заковани в тях черепи н амладежи умрели в битка. В Британия, в укрепления като Бредън Хил(Уорчестършир), глави, побити на колове, охранявали входовете като символични пазачи на укреплението.
Главите играят значителна роля в уелския и ирландския мит. За ълстърския герой Кухулин се говори, че събирал главите на враговете си и ги слагал върху камъни. Две легенди демонстрират как западните келти са възприемали магическите свойства на отрязаните глави, особено пък що се отнася до главите на свръхестествените герои. Било предсказано, че ълстърците, поразени от проклятието за слабост на Маха, ще възвърнат силата си ако пият мляко от огромната отрязана глава на Конъл Кернах. В тази легенда главата притежава свойствата на котела на възраждането.

9. Смъртта, прераждането и другият свят

Преселение на душите
"Друидите придават особено значение на вярата, че душата не загива, а след смъртта преминава от едно тяло в друго."
(Превод на  английски Уайзмън и Уайзмън, 1980)

Цезар, разсъждавайки за друидическата доктрина, прибавя саркастична забележка, че друидите подкрепяли тази представа, за да накарат галските воини да не се страхуват от смъртта.
Мотивът за душите, населяващи последователно няколко тела, е подобен на картината, която рисува Вергилий в своята "Енеида".(Преселването на булгарските атрячци-троянци от Мала Азия на Апенините, където потомците им основали г.Рим)

Смърт и Образи на прераждане

image


Най-мощният символ на регенерацията както според ирландските, така и според уелските митове е "Котелът на прераждането". Bruidhen, или Общежитието на Другия свят, е обзаведено с неизчерпаем котел. Ирландският бог, най-тясно свързан с този символ е Дагда. Регенеративната сила на котела е паралелна с лечебния кладенец на божествения ирландски лечетел Диан Кехт, койт осъживява мъртвите войни, като ги потапя във водата и изрича заклинания над тях. Интересно е, че една от вътрешните страни н акотела в Гундеструп може би показва живителните свойства на котлите - показана е голяма свръхестествена фигура с група келтски войници, един от които богът или потапя, или изважда от огромна бъчва с течност.
(Тук пак отглас от първоизточника - Съживяването на алпа на продородието Самар-Сабан от древнобългарската митология с жива вода, донесена от магическата долина Басан...Така той всяка пролет отново и отново се прераждал и оживявал...)

Дърветата били важни символи на прераждането. Широколистните дървета очевидно умирали през зимата, голите им клони се извисявали в небето като костите на скелет, но през пролетта те отново се раждали, пускайки нови листа, а после и плодове. Дърветата се възприемали и като връзка между живота и смъртта, между горния и долния свят с клоните си, протегнати към небето, и с корените си, погребани дълбоко под земята.
Интересно е, че дърветата, особено ябълките, се срещат в много митове за Другия свят. Птиците на Клиодна ядат плодовете от свещеното ябълково дърво; в "Пътешествието на Бран" символ на богинята на Другия свят е ябълкова клонка - сребърна, с бял цвят. Щастливият друг свят от рицарските романи за Артур е Авалон, Раят на ябълковите дървета, магически остров на запад.




image




източник: Келтски митове, Миранда Джейн Грийн, 1997 , изд. Абагар












Гласувай:
6
0



1. syrmaepon - Винаги съм се питала как е възможно ...
21.04.2015 10:48
Винаги съм се питала как е възможно някои български певци да запомнят мелодиите и текстовете на 200 - зоо песни при това българското музициране не е никак просто. Но четох, че друидите се делят на степени и има такива с много силна памет, чиято единствена задача е да съхранят в паметта си сагите и историята на народа. И най-важната разлика е, че все пак ирландските монаси са запазили националното си чувство и в крайна сметка с прекратяването на поддържане на тази жива памет са ги пренесли на хартия, нещо много важно. Но Ирландия е далеч от Рим, Константинопол и това навярно е улеснило задачата им, в смисъл, че никой не им се е бъркал дали съхраняват само християнска литтература. У нас гърцизацията си казва думата - и като постоянен надзор и като създаване на твърде ревностни духовници не милеещи толкова за националното /не всички - част от тях/.
цитирай
2. atil - Да, по-късно те имали по-голям п...
21.04.2015 11:43
Да, по-късно те имали по-голям проблем с Британската империя отколкото с Римската май... Затова огромна част от тях се разселва по новите земи от Канада до Австралия. А келтският им език става втори след английския, на една част дори не е втори вече. Но си запазили културата и самосъзнанието.
Нещо такова заварили българите сред една част от старото негръцко население на Балканите, което се присъединило към тях.
Все пак римската и английската власт са малко по-различни от гръцката и турската. И това също има значение за келтската стара култура и писмените им паметници.
А в дохристиянският период и ние сме имали писмо, дори славянски жреци имали, но всичко е преследвано и унищожено после като "дяволско и бесовско", защото било неразбираемо и опасно за за новите културтрегери...
И друго много важно от последния преминал век, което има значение за тяхното развитие - те имаха късмета да не изпитат върху себе си последиците от съветската комунистическа републиканска власт.
Затова и ирландската република например, няма нищо общо с българската република.
В смисъл, че тук се редуват от много векове едни мекерета след други да управляват - гръцки, турски, югославски, после съветски...Това дава отражение. Дори когато сме имали своя държава по време на Третото българско царство, нашите политици се разделят на русофили и русофоби, което за мене е признак на ненормалност... Друг вид психическа патология пък е македонизма проповядван от българи.
Сага сме еврофили и русофили, което е нова фаза на ненормалната мутация, така че, никой не може да ти направи това, което сам си направиш. А поуките пък не са за тия, които вземат решенията, те по начало не са и по четенето и мисленето.
Но може пък други хора да дойдат, които знаят и могат и да се променят нещата.
Затова нито едно усилие не е напразно.
Бях намислил да изкарам нещо за келтските митове тук отдавна. Защото започнаха и с това да се упражняват и да си правят умозаключения по слухове от втора и трета ръка...
цитирай
3. hadzapi - Друидите -
21.04.2015 16:22
тумири?
цитирай
4. atil - Зa друидите се знaе със сигурност, ...
21.04.2015 20:27
Зa друидите се знaе със сигурност, че сa били келтски шaмaни, обрaзно кaзaно, зaщото тaзи думa е по-популярнa днес. При нaс се кaзвaли кaм-бояни, или сaмо кaмове или бояни, бaяни, буяни, бюргaни, юргaни.( Не е зaвивкa, но вероятно имa някaкaквa смисловa връзкa в еднaквите думи)
Шaмaните и лечителите, предскaзaтелите във всички култури сa еднaкви по принцип. И aко се себерaт няколко рaзлични жрецa от рaзлични култури и от рaзлични крaищa нa светa, те ще се рaзберaт помежду си по отношение нa "зaнaятa"...
Делели се нa три степени, тaкa било в тенгриaнството и богомилството. Служели сa нa хорaтa и но в хaрмония с природния ред и естество.
Имaло и мaгьосници нaдaрени със свръестествени способности. Слуховете и предaниятa зa товa сa вярни. Имaло е тaкивa и в бългaрскa средa, и дори в християнскa.
цитирай
5. atil - Тук имaм поредицa зa Шсмaнистик...
21.04.2015 20:32
Тук имaм поредицa зa Шсмaнистикaтa. Тaм имa сведения и от келтите, скaндинaвците и индиaнците, и др.
Може дa се нсмери нaпример кaто се нaпише в търсaчкaтa нa блогa - " Шaмaнският космос" и ще излязaт пъбликaции по тaзи темa от моя блог.
цитирай
6. hadzapi - Баян - руският музикален инструмент
21.04.2015 23:24
прилича на акордеон, с малка, но съществена разлика - няма клавиши, а баси (копчета).
Според мен степента Бард е била техният Тумир, май беше втората им степен в друидството.
цитирай
7. atil - Дa, тaкa сa го кръстили, не случaйно ...
22.04.2015 03:01
Дa, тaкa сa го кръстили, не случaйно рaзбирa се. Думaтa зa кaмлaние, т.е. шaмaнствaне при тях е : " буянить". A товa предполaгa и тaнцувaне и пеене, и т.н.
Тaзи думa "тумир" съм я срещaл. Със сигурност е от древнобулгaрски т.е. "прaбългaрски" произход. Пристaвкaтa "мир" не е слaвянскa или aрийскa. A булгaрскa. Ознaчaвa - водaч, ръководител, генерaл. Коренът "ту" също е древнобулгaрски. Първонaчaлно високите жречески шaпки се нaричaли - тудуло. Родът Дуло основaн от шaмaни от тях получил името си.
Вероятно aко е степен при друидите нaреченa тaкa, ще ознaчaвa - ръководител нa ритуaл, службa, моление. И в тенгриaнството имaло тaкивa. И сегa имa, товa сa свещениците в църквите...
цитирай
8. hadzapi - Тумир са били 7 на брой и това са историците на българите, всеки един е знаел историята
22.04.2015 22:34
на Българите една част, била е разделена на 6 и само 7-ят е знаел цялата история, Били са слепи, като малко дете е било водач на всеки тумир и малко преди да почине тумир, това дете, така мисля че беше, ги наследява, а през времето когато го води то и учи историята - учело се е наизуст, без никакви самостоятелни допълнения, само устно се е предавала тази история. Тумир са обикаляли и са разказвали части от историите, които са знаели и веднъж годишно са се събирали всички заедно и е разказвана цялата история тогава на българия. Този тумир, който е знаел цялата история, е бил Главният тумир.
цитирай
9. hadzapi - Прочетете поредицата "Тангра" на Токораз Исто, ако не сте я чел
22.04.2015 22:36
там има и за тумир и за много неща, под формата на роман за Авитохол са написани много неща, за всякаквите религии, за Пътя на воина, За Личния път и Личната религия и Бог, и история и философия и езотерика и мн. неща има там.
цитирай
10. atil - Да се пише историческа литература е ...
22.04.2015 23:20
Да се пише историческа литература е похвално. Но това е художествена литература, произведение на изкуството, подобно на игралните филми и там не всичко е 1:1 както е показано. Има известна доза творчество, художествена измислица.
Така е и с романа на Вера Мутафчиева по чийто сценарий е снимам филма "Хан Аспарух", така е и с романите на Токараз Исто.
Тумири с такива функции както е описано е имало при келтите, определено. Те имат записани предания, устни предания, които са записвани от 6 до 12 век и там има такива друиди, които запаметявали наследството и после го предавали на друг. Обучението им понякога траело до 20 години.
Но няма засвидетелствани такива при българите.
Нашите жреци са били писмени, дори имали свой сакрален кастов език - кам теле, за вътрешна употреба. Ползвали поне две писмености, като едната се ползвала и в администрацията преди 7-ми век. Тук на Балканите царската канцелария започнала да ползва гръцката азбука и език за по-практично, така, както в Западна Европа пък ползвали латинския. Но старото кашанско писмо а и рунното не било забравено, защото се ползвало от кам-бояните(жреците) и в държавната администрация. Дори се е ползвало 25 години наред с още 3 писмености и езика - гръцкото, латинското и знаците на славянските келбири(жреци) за които споменава и Черноризец Храбър в "За буквите".
На мястото на тези четири езика и азбуки на събора в Преслав през 893 г. била избрана Кирилицата на наречието на българските славяни. "За да няма различие в написаното" - както свидетелства летописеца от Волжка България... Което всъщност било главната причина. А защо на славянското наречие? - защото така решила управляващата групировка по това време!
Борис и потомството му били подкрепяни от славяните, които били християни отдавна, от някои славянизирани български родове и от Византия. А тук на първо място ставало дума за политическа борба. Религията се намесела в политиката още по времето на управлението на Кан Кубрат. И така започнало да става по цяла Европа.
цитирай
11. viva1122 - atil -
23.04.2015 12:04
Интересен и полезен постинг за мен! Поздравления!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3498423
Постинги: 510
Коментари: 2353
Гласове: 2949
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031