Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2015 12:58 - Шест снимки с тридесет и шест сведения за Македония и македонците
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 7497 Коментари: 3 Гласове:
12

Последна промяна: 23.06.2016 21:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Първо бях провокиран да направя един фотоалбум със същото заглавие на страницата си във Фейсбук. После дойде идеята да го изкарам и в блога. Само да не му дойде на ум на някого да пита "защо" и какви били причините ...

Първа снимка - Българското средновековие:

image

1 сведение :

С
ведение от Йоан Ефески за заселването на славяни на Балканския п-ов - Шести век
(Йоан Ефески, византийски хронист живял от 558 до 575 г. в Цариград)

На третата година след смъртта на Юстиниан и от стъпването на Тиверий Победоносни на престола яви се проклетия славянски народ и завзе цяла Елада, околностите на Солун и цяла Тракия. Те завладяха много градовве и крепости, с огън и меч опустошаваха и грабеха страната и господстваха там напълно свободно като в своя родна страна. Това продължаваше четири години докато императорът воюваше с персите. Поради това те се разпореждаха в страната, докато бог не ги изгони оттам. Техните грабежи се разпростряха чак до Външната стена. Всички императорски стада станаха тяхна плячка. И досега живеят безгрижно и безстрашно в ромейските провинции, като грабят, убиват, палят. Те разбогатяха, имат злато и сребро, цели табуни коне и множество оръжия. Научиха се да водят война по-добре от ромеите.

Iohannes von Ephemus. Kircehendeschichte. Aus dem Sverschen von Schonfelder. Munchte, 1862|фж. К.Иречек. История на Българите, с. 58-59


2 сведение:


Сведение от "Чудесата на Св.Димитър Солунски" за заселването на българите в Битолското поле - седми век

За междуособната война, замислена тайно срещу нашия град от българите Мавър и Кубер.
Както знаете, христолюбци, в предишните глави ние разказахме отчасти за славяните, т.е. за така наречения Хацон, и за аварите. Разказахме и за това, че те опустошиха почти целия Илирик, именно провинциите му: двете Панонии, също двете Дакии, Дардания, Мизия, Превалитана, Родопа и всички други провинции, а още и Тракия, земите при Дългата стена край Константинопол, както и останалите градове и селища. Те завлякоха цялото това население в отвъдната земя към Панония, до река Дунав. Главен град на тази провинция някога беше Сирминиум(Сремска Митровица). И тъй там, както се каза, споменатия хаган(аварския)настани целия пленен народ, вече като подвластен нему. Именно тогава те се смесиха с българи, авари и с останалите племена, родиха им се деца от това смешение и станаха огромен и много голям народ. Всяко дете наследи от баща си вродените качества и влечение на народа към ромейските предели...
... И тъй Кубер премина победоносно казаната река Дунав с целия споменат народ, който беше с него, дойде в нашите земи и завладя Керамисийското поле(дн.Битолско поле). ...


Miracula Sancti Demetri. ed. Bveus; AASS, oktobris IV. c.179 C- 180DE; Гръцки извори за българската история(ГИБИ), III, с.158-159; оригиналът е на гръцки


3 сведение:

Сведение на византийския писател Йоан Камениат за някои селища в Солунското поле, които плащали данък на България - от девети - десети век
(Йоан Камениат е жител на Солун очевидец на превземането н аграда от арабите в 904 г. Автор на книгата "За превземането на Солун")

В средата на това поле има някои смесени селища: едни от тях плащат данък на града(Солун) - това са така наречените драговите и сагудати(славянски племена), други селища плащат данък на съседния скитски народ, който се намира наблизо. Освен това селищата са разположени в съседство помежду си. Те общуват чрез търговски връзки със скитите. Това покрай другите обстоятелства е от голяма полза за солунчани, особено когато са в добри отношения помежду си и не грабват оръжие за жестока война. Дълго време в миналото това било за двете страни предмет на грижи. Те си разменят взаимно необходимите неща при съвместимия начин на живот, като запазват помежду си чуден и дълбок мир. Големи реки излизат от страната на скитите и като разделят помежду си споменатото поле донасят голямо изобилие на града с приходите от риболова с изкачването на корабите от морето нагоре по реките. С тез икораби се урежда един разнообразен приток на стоки, които се стичат по тези води.

Ioanes Cameniatde De excidio Thessaalonicensi ed. Bonn. p.495-496; ГИБИ, V, с.22; оригиналът е на гръцки;


4 сведение:

В грамота на Роман II, се казва, че славяните се наричали - българи - 960 г.

На манастира Йоан Колову бяха подарени 40 освободени от данък парици(селяни) в замяна на ония малкидялове земя, които отдавна принадлежали на манастира в околностите на Йериса(град в Халкидическия п-ов). Тия парици са от заселените там славяни - българи.

Известия Императ. Археолог. общества, V, кол. 17; Йордан Иванов, Българите в Македония. С., с.123; оригиналът е на гръцки.


5 сведение:

Византийският историк Скилица пише, че Самуил, син на знатен български велможа, станал господар на цяла България - 11-12 век

Веднага след смъртта на император Йоан(Йоан Цимисхий, византийски император починал в 976 г.) българите въстанали и били определени да ги управляват четирима братя: Давид, Мойсей, Арон и Самуил, синове на един от велемощните комити у българите и затова се наричали комитопули. От четиримата братя Давид бил веднага убит между Кастория, Преспа и така наречените "Красиви дъбове" от някакви скитници власи. Мойсей пък като обсаждали Сяр бил ударен от един камък от стената и умрял. А Арон бил убит от брат си Самуил на 14 юли(986г.) в местността Разметаница заедно с целия си род защото бил привърженик както казват на ромеите или защото се стремял да завземе за себе си властта. Само синът му Владислав Иван бил спасен от Самуиловия син Радомир Роман. Така Самуил станал самовластен господар на цяла България...

Georgii Cedreni Compendium, op. cit., c.434-435; ГИБИ, VI, с. 275; оригиналът е на гръцки.



Втора снимка - Първо българско царство(каганат) - 7 - 11 век

image

6 сведение:

За основаването на Българската държава на Балканите

"... След смъртта на Шамбат през 672 г. Аспарух напуснал Киев и с хората си се настанил в Онгъла(Ангъл - място за паша на царските коне - степите между делтата на Дунав и Днепър). Предчувствието не го излъгало, след него киевляните предали града доброволно на Бат Боян. В Онгъла и Кашан(днешна Молдова) той също не се чувствал сигурен за бъдещето и задоволен от положението на хората с него. Затова с Кубер и Лачин настъпили на юг и завладели византийските провинции Мизия и Македония а Аспарух преместил временната си столица в Плиска и през 681 г. провъзгласил собствена държава и се обявил за Кана. ..."

Линк:
 atil.blog.bg/history/2011/04/21/bylgarskata-dyrjava-v-kara-bulgarskiia-period-7-9-vek.733355


7 сведение:

Теофилакт Охридски, Мъченичеството на 15-те Тиверопулски мъченици, 28-29.
(Теофилакт Охридски е български архиепископ от 1018 до 1090 год., бил плодовит църковен писател. За българската история важно значение имат преписваните от него жития на Климент Охридски и 15 Тиверопулски мъченици, както и неговите писма писани от Охрид.)

След като си отишъл този народ(т.е. аварите) нахлул друг, така наречените българи. Той дошъл от скитските краища, преминал така наречената река истър и станал тежък бич на западните краища, изпратен от бога. Те дори не знаели името на Христа, а служели на скитското безумие, на слънцето, на месеца и другите звезди. Имало и други, които принасяли жертви на кучетата. След като покорили цялата Илирийска страна, древната Македония до град Солун, земите на древна Тракия и по-горните земи, те задържали  тези земи като трайни обитатели. При това те разменили жителите на всяка област а именно, жителите на двата града те преселили в по-горните(т.е. по-северните ) области а жителите на последните в онези градове кат оси служели с всички просто като с роби, бидейки сами роби на всяка лудост и отстъпници от истинския господар. 


8 сведение:

Теофилакт Охридски пише за жителите на Охрид, че са българи и говорят български език - 11-12 век

а) В писмо до Анем(приятел на Теофилакт Охридски, който е български архиепископ, но грък по народност)
"Като казваш, че си се поварварил напълно сред българите ти, предраги ми казваш това , което аз(и на сън) сънувам, защото разсъди колко съм пил аз от чашата на простащината, като се намирам толкова далеч от страната на мъдростта и колко съм пил от некултурността. И тъй понеже живеем от дълго време в земята на българите, простащината ни стана близка другарка и съжителка..."

б) В писмо до императрица Мария(съпруга на Никифор Вотаниат - 1078-1081 г.):
"Откак ходих от Охрид в царицата на градовете(Цариград) света моя господарке на много скърби съм се натъкнал заради многото си грехове. И тъй слизам при българите, аз истинският цариградчанин, по чудо българин. ..."

в) В писмо до Видинския владика:
" И тъй не унивай, не бъди малодушен, кат оче ли само ти страдаш. Кумани ли имаш, които нахълтват отвън? Но какво са те в сравнение с охридчани, които слизат от града и ни нападат? Лукави граждани ли имаш? Но те са деца при нашите граждани българи..."

г) В писмо до царския зет Вриений(Вриений е бил съпруг на Ана Комнина):
"Защото клириците са платили и за мелниците два пъти повече, отколкото миряните и за наречените по български струги а за тях елинът би казал - вади, които улесняват риболовството и з атях клириците са били подложени на много по-големи щети, отколкото другите.
За да не посрами уж високия ми сан той и от мене самия дори е събрал толкова много, че за отколе сринати мелници е поискал всичко, а за здравите двойно, отколкото на българите."


PGr. CXXVI, Theopbilacti episola XXI ed Meursio; Писмата на Теофилакт Охридски, превел от гръцки митрополит Симеон, СбБАН, кн.XXVII клон ист.-филог. и филос. - обществен, 15, С., с. 71-72; оригиналът е на гръцки


9 сведение:

Из Дуклянския летопис за българските царе Самуил, Радомир, Владислав и за завладяваването на България от Василий II
(Така нареченият Дуклянски летопис първоначално е бил съставен през 12 век на славянобългарски а в 1510 г. бил преведен на латински. Тази хроника съдържа между другото и сведения за историята на България по времето на Самуил. Нейният автор е свещеник от сръбската област Дукла.)

"По това време в българското племе се издигнал някой си Самуил, който се провъзгласил за цар. Той водил дълги войни с гърците и ги изгонил от цяла България, така че по негово време гърците не смеели да се приближат там."
(...)
" Не след дълго обаче цар Самуил умрял и престола заел синът му Радомир. Той проявил храброст и сила, водил много сражения с гърците по времето на гръцкия император Василий и завзел всички земи чак до Константинопол. Но император Василий като се боял да не би да загуби властта си, проводил тайно пратеници да Владислав, братовчеда на Радомир, чрез които му казвал: 
"Защо не отмъстиш за кръвта н асвоя баща. Приеми от мен злато и сребро колкото искаш, сключи мир с нас и вземи царството на Самуила, който погуби твоя баща и своя брат. И ако си по-силен, убий неговия син Радомир, който сега седи на престола."
Като чул това, Владислав се съгласил и един ден когато Радомир отивал на лов, сам той като яздел д онего го ударил и го убил. Така загиналРадомир и на негово място се възцарил Владислав, който го убил"
(...)
"И тъй, след смъртта на българския цар Владислав, император Василий, като събрал голяма войска и множество кораби, започнал да завоюва страната и завладял цяла България, Рашка и Босна, цяла Далмация и всички крайбрежни области чак до пределите на Долна Далмация"
(Т.е. заедно с България престават да съществуват и сателитите и на Балканите по това време...)


Фердо Шишиh, Летопис попа Дукланина, Белград-Загреб, 1928 г., с. 330, 331, 332, 334 ; ЛИБИ, III, с.173-175, 179; оригиналът е на латински



Трета снимка - България в рамките на Византия - 11-12 век

image

10 сведение

Западният писател Вилхем Тирски в своята история на кръстоносните походи съобщава, че българите пленили в Битолското поле епископа на Пюи - 12 век

"Като поел пътя отново той(Раймунд - граф на Тулуза, през 1096 г. се отправил към Цариград) с многодневни усилия прекосил гори и планини и цялата област на епирците и най-после се установил на лагер, като слязъл в областта, изобилстваща с всякакъв вид запаси, чието име е Пелагония. Когато господин епископът на Пюи, мъж с достоен за уважение живот, си поставил там палатката малко по-надалеч от лагера с оглед удобство при лагеруването, той бил пленен от нападащи българи."

Recueil des histoirens res croisades. Historiens Occidentaux, I, Parisq 1844q p.99; ЛИБИ, IIIс.194; оригиналът е на латински.


11 сведение

В краткото житие на Св.Константин-Кирил, известно под името "Успение Кирилово", също както в сборника от Волжка България - "Джагфар тарихи" се казва, че той е българин.

"Родното място на преподобния наш отец Кирил беше многославният и велик град Солун. Той се роди в него. Родом той е българин... После той отиде в Брегалница и намери(там) няколко покръстени славяни, а които не бяха кръстени, той ги покръсти и ги направи православни. И им написа книги на славянски език. И тези, които обърна в християнска вяра бяха 54 хиляди."

Йордан Иванов. Български старини в Македония, фототипно издание, С.,1970, с.284-285; оригиналът е на старобългарски.


12 сведение

Йоан Зонара също както бившият посланик във Волжка България Арслан Тертер, разказва за въстанието на българите под водачеството на Петър Делян - 12 век

"...И така българите се разделили, като едни се присъединили към Делян а други към Тихомир. Но Делян си послужил с хитрост спрямо противника. Той го повикал да споделят властта и борбата против ромеите. И Тихомир повярвал. И тъй, когато двамата вождове се срещнали и войската на българите се събрала, Делян казал на събраните, че българският народ никога няма да се спаси, докато го предвождат двама началници, и добавил: "Ако милеете за вашето спасение, премахнете един от нас. Понеже знаете, че аз съм от рода на Самуила, отстранете Тихомир; ако ли не, подчинете се нему, а мене отстранете." Тогава се вдигнал шум и всички го приветствували за цар, а Тихомир бил убит с камъни. А Делян като станал самодържец, завзел Драч, отправил се срещу Елада, присъединил и областта на Никопол, чието население преминавало доброволно на негова страна...И той според договорката направил ромейските земи плячка на мизите. .."

Th. Buttner-Wobst. Op. eil.,c.598-603; ГИБИ, VII, с. 192-194; оригиналът е на гръцки.


13 сведение

Димитър Хоматиан, охридски архиепископ, в писмо до сръбския крал Стефан Радослав свидетелствува, че населението в неговата епархия говори български - 12-13 век

" Ние..., като получихме твоите въпроси, ще отговорим на всеки един от тях в съгласие с учението на светите наши отци и с писаните и неписаните обичаи на църквата; но не според нашия художествен език, а на обикновената проста реч, та по този начин да се разбере добре писаното, защото с недостатъчно знание особено на български език не може да се тълкува или говори, като се изхожда от логиката."
(Сиреч, кореспондирал си със сръбския крал на български, че да е разбрано писането и да е според логиката... Тогавашните Божи хора по това време, ако и да били гърци, били много далеч от късния модерен идиотизъм на югославските комунисти...!)


Йордан Иванов. Българите в Македония, Пос. съч., с.148; оригиналът е на гръцки.


14 сведение

Цар Калоян в писмо до папа Инокентий III съобщава че българските царе Петър, Самуил и други са получили корона от Рим - 1202 г.

" На първо място ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква, царска корона и достойнство както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори Самуил и други, които са ги предхождали по царуване"

ЛИБИ, III, с.310, п.2; Pgr CCXIV, кол.1112-1113,п.115; Ив.Дуйчев, Преписката на папа Инокентий III с българите, ГСУ Ифф, с.22-23,п. 2; оригиналът е на латински.


15 сведение

Папа Инокентий III отговаря на писмото на цар Калоян - 1202 г.

"...Ти обаче смирено поиска Римската църква да ти даде корона, както се чете в твоите книги, че е дала на Петър, Самуил и на другите твои знатно-паметни предци...Ние прочее, за да се уверим в това по-добре, наредихме да бъдат прочетени внимателно нашите регистри, от които ясно узнахме, че в подчинената ти земя са били короноване много царе."

ЛИБИ, III, с.312,п.3, Pgr CCXIV, кол.1113-1115, п.116; Ив.Дуйчев. Пос., съч., с.22-25, п.3; оригиналът е на латински език.


16 сведение

Византийският историк Георги Акрополит съобщава в своята история, че повечето западни области на империята били населени с българи - 13 век
(Георги Акрополит е заемал високи чинове при императорския двор. Като военачалник и участник в събитията той познавал добре населението в западните области на империята. Същият е любимият и най-уважаван византийски автор от Валентин Иванов - Атил)

"Причината да ускори заминаването си от Никея беше тази(става дума за никейския император Теодор II Ласкарис- 1254-1258). Българският владетел Михаил(Михаил- II - Асен), който беше брат на жената на император Теодор и син на тъста му Иван Асен от дъщерята на Теодор Ангел, като се научи за смъртта на император Йоан, понеже знаеше , че западните земи са оголени от ромейски войски, пожела отново да възвърне към българската държава земята, която бе отнета от българите от император Йоан, и градовете в нея. това измъчваше отдавна българите. като намери, както смяташе, момента за удобен, той се впусна от Хемус(Балкана) и като прекоси Еврос(Марица), за кратко време си подчини обширна земя и си присъедини много градове без никакъв труд. Жителите, които бяха българи, преминаваха на страната на съплемениците си и се отърсваха от ярема на чуждоезичните. А крепостите, оставени само с ромейска охрана, която не беше достатъчна да окаже съпротива при тия обстоятелства, бяха лесно достъпни за българите. ..
(...)
"..Тогава хората в двореца се смутиха твърде много, защото се знаеше, че по-голямата част от западните области се обитаваха от българи, които се били отделили отдавна от ромеите и наскоро бяха подчинени от император Йоан, но покоряването не беше заздравено и те винаги таяха омраза срещу ромеите."

Gefrgi Acropolitae Fpera, rec. A. Heisenberg, I-II, Lipsiae 1903, p.107-109; ГИБИ, VIII , с.183-184; оригиналът е на гръцки.


17 сведение

Сръбският крал Стефан Душан в писмо до венецианският дожд Андрей Дандуло се титулува владетел на немалка част от българското царство - 1345 г.

По Божията милост Стефан, крал на Сърбия, Диокля, Захълмия, Зета; Албания и Приморието и владетел на немалка част от царство България и господар почти на цяла Романя.
(Става дума главно за Македония, която Стефан Душан присъединил към Сърбия)


Monumenta Slavorum meridionalium II, Zagrabiae, 1870, c. 278; Йордан Иванов. Българите в Македония.Пос. съч., с. 154; оригиналът е на латински.


18 сведение

Сведение на венецианския посланик Лоренцо Бернардо за българския характер на селищата в Македония - 1591 г.

"Струга казват че е град, а всъщност е повече село; тя е първо поред селище в България. През Струга минава река, която изтича из Охридското езеро; тук, казват, извира и реката на гр.Лерин(р.Дрим). Току-речи цялото Стружко поле е питомо, обработено и твърде плодородно; малко по-нататък, при началото на стружкото поле, се минава по един мост, който е на границата между Албания и България. Българите говорят славянски и следват гръцки(източноправославен) обред...
На 23 май, както вървяха по-нататък по добър път, стигнаха в 19 часа в Битоля. Битоля е български град, твърде населен, както казват, 1500 къщи, между които и 200 еврейски.
На 27 май, като слязоха по хълма, изобилен с вода и кладенци, тръгнаха по полите на планината, що се намираше отсреща хълма, па слязоха в едно широко поле, което турците наричат Вардарова, а българите - Сланица.
Те минаха дървен мост, дълъг 300 крачки, що води през р.Вардар, която по-горе протича през Скопие...Този мост е границата между България и Тесалия. Близо до моста има къща, от която дойде една българска девойка с погачи, печени под пепел."


Йордан Иванов. Българите в Македония.С.,1917, с. 169-170; оригиналът е на италиански.



Следва продължение




Гласувай:
12
0




1. atil - Втората част, която е още по-инт...
30.04.2015 20:03
Втората част, която е още по-интересна ще излезе на 30 април вечерта!
цитирай
2. shtaparov - Много полезни и ценни извори са това ...
01.05.2015 12:22
Много полезни и ценни извори са това и често трябва да бъдат припомняни на братята при Вардара.
цитирай
3. atil - Поне още две теми от старата исто...
01.05.2015 14:47
Поне още две теми от старата история, малко известни напоследък, ми се въртят из главата. Сигурно ще изкарам още нещо този месец.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3209972
Постинги: 498
Коментари: 2250
Гласове: 2856
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031