Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2015 09:55 - Български средновековни рисунки-графити
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 14536 Коментари: 3 Гласове:
12

Последна промяна: 26.05.2015 21:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Още от времето, когато човешките общества се разделят на съсловия, културата им придобива един двойствен характер. От една страна имаме официалната културно-държавна традиция, чийто изразител е аристокрацията а от друга страна, неофициалната масова народна култура.

  image     image

 Димитър Овчаров е роден на 28 април 1931 г. в град София, България. През 1956 година завършва висше образование специалност „История“ в Софийския държавен университет, профил „Археология“. От 1956 до 1959 г. работи като уредник в отдел „Възраждане“ в Окръжния исторически музей в град Велико Търново. През 1960 г. става директор на новосъздадения Окръжен исторически музей в град Търговище.   Със своята съпруга Мария Овчарова са основоположници на професионалното музейно дело и основатели на търговищкия музей като самостоятелен културен институт. От 1968 до 1974 г. Овчаров е научен сътрудник във Военноисторическия музей в град София. От 1974 до 2001 г. е старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей при БАН. От 1983 до 1993 г. е ръководител на Секцията по средновековна археология там.   Над 20 години е редактор на списание „Археология“, главен редактор е от 1993 до 2001 г. От 2003 г. до кончината си е активен член на редакционния съвет на списание „Паметници Реставрация Музеи“. В периода от 1992 до 1993 г. е директор на Националния археологически институт. Занимава се със средновековна история, археология, изкуство и култура. Преподавал обща археология, древнобългарска култура и религия и средновековно изкуство в Софийски университет „Климент Охридски“, Славянски университет, Нов български университет и Националната художествена академия.   От 4 ноември 2011 г. е почетен гражданин на Търговище. След дълго боледуване почива на 23 май 2013 г. в София .................

В тази насока средновековният историк е изправен пред твърде големи трудности поради липсата или оскъдното количество паметници, отразяващи културата и изкуството на народните маси. И ако в някои области(устен фолклор или приложно изкуство) тази празнота може частично да се запълни, то в други сфери на културната дейност на народните слоеве, между които и изобразителното изкуство, това е много трудно, а понякога - невъзможно.
Ето защо откриването на произведения на народното изобразително изкуство, каквито са българските средновековни рисунки, дава благоприятни възможности в тази насока и те трябва да бъдат използвани като пълноценен исторически извор.


image

Най-интересното откритие лично за мен напоследък - 
Тризъбеца, знака на рода Дуло като скален графит в цялото му великолепие! Пещерата Водна-Тъмно , с.Табачка, Русенско


Преди всичко рисунките-графити са оригинален източник за историческо обобщаване. Чрез тях могат да се осветлят различни страни на социално-икономическото развитие и военното изкуство в средновековната българска държава. По тях може да се проследят въоръжението, облеклото и снаряжението, видът и предназначението на редица оръдия на труда. Някои от рисунките отразяват конкретни исторически събития, видени с очите на народа. Допълвани понякога с кратки текстове, те придобиват съвсем конкретно съдържание и конкретен смисъл.

image

Плиска, могила XXXIV, костен рог.
Животински изображения, символични знаци, гръцки и рунически букви. Най-интересното което можем да споменем тук са двата знака в долния край на снимката. Пентаграма - билсага, знака-герба на Плиска и най-отдолу  графично изображение, храмово на знака на Тангра(шистолъчка или цвят с листа, но само четни от 6 до 36 броя)


На второ място, рисунките-графити са интересни паметници, от които може да се надникне в душевния свят на средновековния човек. Докато произведенията на монументалната, архитектурата и скулптурата изразяват вкусовете на елита на българския народ - феодалната аристокрация, графитните рисунки дават възможност да се надникне в живота и преживяванията на създателите на материалните блага.
По образен път в тях са отразени мисли и чувства, вълнуващи орачи и копачи(сцени на оран, прибиране на стадата и пр.) или обикновените войници(батални и ловни сцени). В рисунките са намерили място редица моменти от тенгрианската религиозна митология(тотемизъм, анимизъм и др.), а по-късно - символи и сцени от новата религия - християнството.


image
Една от най-интересните рисунки-графити с надпис. 
Графит върху варовиков блок от Плиска.
 Вижда се в двете думи израза KAN ΠΟΛΛΑ ΔΥΝΑΤΟΥΣ (кан поладюнатос) – „кан велемощен” от гръцкото (ΠΟΛΛΑ = много; ΔΥΝΑΤΟΥΣ = способен, могъщ, силен. За да се получи този израз обаче, трябва се изоставят двете първи букви (ΔЄ-) от първата дума, към втората дума да се добавят две нови букви (Λ, Ν), а окончанието ОС да се замени с ΟΥΣ.
При всички положения обаче става дума за Кан, не за княз или хан и то с присъщите му подобаващи епитети, все едно на гръцки или на друг език да са уточненията.


И най-сетне графитите са пълноценни произведения на едно самобитно народно изкуство. Това изкуство се отличава по качество от произведенията на майсторите, които създават изкуството на феодалната класа, но в много случаи го подхранва и обогатява. Произведенията на безименните народни творци са експресивни и динамични, тяхна характерна черта е вярното и емоционално пресъздаване на дейсвителността. Те се отличават с пластичност на изображенията и раздвиженост на фигурите, постигнати с удивителна пестеливост на изразните средства.
....................

За пръв път рисунките-графити влизат в научно обръщение след епохалните открития(1899-1900г.) в първата българска столица Плиска. При разкриването на части от крепостната стена заедно с Източната и Северната порта върху каменни блокове от зида са забелязани няколко десетки врязани рисунки, които К.Шкорпил обнародва в  отделна статия на т. X от Известия на Руския археологически институт в Константинопол.(...)
В следващите години продължават да се откриват отделни рисунки, които попълват и разширяват представите за това изкуство. По време на разкопки през 1945-1947 г. Ст. Михайлов намира няколко животински и човешки изображения, както и конници по стените на църковни постройки, а в 1948 г. Ст.Ваклинов забелязва известната композиция от няколко човешки изображения и конник, придружени с кратък надпис на гръцки език върху една гражданска постройка северно от Малкия дворец. Малко по-късно са намерени рисунки и в очертанията на Малкия дворец и за пръв път бе направен опит те да бъдат използвани като исторически извор(Ст.Ваклинов прави съпоставка на нарисуваните рала с етнографския материал, изводи за нивото и състоянието на средновековното земеделие..).
Рисунки-графити бяха открити от Ст. Михайлов и Ат. Милчев при последвалите разкопки на Западната и Южната порта на Вътрешния град в Плиска, а също при проучванията на некропола до Голямата базилика. Мащабните разкопки на укрепителната система на Плиска дадоха извънредно богат материал. Върху вътрешното и по-рядко върху външното лице на южната, западната и източната крепостна стена, както и върху отделни каменни блокове, тухли и керемиди бяха открити множество рисунки, а на някои места(петоъгълните кули и Северната порта) те съставяха цели комплекси.


image

Рунни и писмени български знаци от Плиска и Преслав


1939 г., когато Й.Господинов обнародва забележителната батална сцена от Преслав, се смяташе, че във Втората българска столица липсват произведения с подобен характер. Десет години по-късно към тази находка се прибавиха още няколко рисунки на конници, надраскани  по крепостната стена до североизточната кръгла кула, открити от Шкорпил в 1905 г., но останали незабелязани от него.

image

Булгарски рунни знаци. Музей в г.Битоля под №239


Отделни рисунки или композиции по-късно се откриват и в района на старите столици, както и по територията на страната, също и в Северна Гърция, северно от Солун.
......................

Характер и съдържание на средновековните рисунки-графити

В научната литература средновековните рисунки са известни още под названието "графити". Този термин се наложил поради използването на специфична техника на изпълнение, която се изразява в надраскването на изображенията върху гладка твърда повърхност с остър предмет(итал. graffiti, мн. ч. от graffito = надраскан).
Обикновено графитите се делят на две големи групи - текстове и рисунки. Обект на това изследване са предимно рисунките, а текстовете се засягат само тогава, когато се намират във някаква връзка с определени изображения.(...)

Находища

В българските земи рисунките-графити се откриват повсеместно и в голямо количество в средновековните селища и са продължение на една по-ранна и дълбоко вкоренена в народното съзнание художествена традиция.

image
Преслав. Рисунка върху варовиков блок
Тук вниманието ни би трябвало да се насочи към двете знамена. Които не са конски опашки а няма за какво да бъдат..
Линк:

atil.blog.bg/history/2013/10/22/shttrihi-ot-istoriiata-na-bylgarskoto-nacionalno-zname-i-duh.1195746

В Плиска и Преслав те се намират предимно върху стените на строежи ... Почти винаги са разположени на височина 1,5 - 2 м, т.е. на височината, до която е могла да стигне ръката на техния създател и едновременно с това изображенията да могат да да бъдат гледани добре отстрани. Освен върху стенни плоскости рисунки са изпълнявани върху най-различни предмети с утилитарно или естетическо предназначение( съдове, накити, строителни материали - тухли, керемиди, архитектурни детайли, колони, капители и др.). По страната се срещат и върху скали, в килиите на скални манастири, както и в средновековните селища. В отделни случаи рисунки са намерени  върху надгробни паметници - побити камъни("девташлари"), капаци на гробове(гроба на Мостич в Преслав), каменни саркофази(Плиска - Голямата базилика). Всичко това показва широко разпространение на тази художествена изява, която през разглеждания период не е характерна за съседните на България страни.

Материал

Рисунките с изпълняванеи върху различен по качеството си материал. Основното изискване е било той да има сравнително гладка повърхност и да не бъде много твърд. Най-подходящи за тази цел са били различните видове камъни, по-рядко мрамор, керамика, кост, мазилка и дърво.

Техника на изпълнение

Характерът на врязваните рисунки дава възможност да се разбере, че при тяхното създаване са били използвани разнообразни остри предмети - шила, ножчета, върхове на стрели и копия и други подръчн исредства. В зависимост от начина на изпълнение могат да се различат два вида рисунки.


image

Първи тип същински графити. Скалите край с.Карлуково

Едните са съвсем плитко очертани изображения и представляват в действителност същинските "графити". Линиите, от които са образувани те, рядко надминават 1 мм в дълбочина и ширина и затова често много трудно се различават по повърхността на предметите. Те са изтеглени чрез леко, отривисто движение на ръката и почти никога не са повтаряни. Създадените по този начин рисунки са най-многобройни.

image

Втори тип, дълбоко врязани. Скалите край с.Царево, Врачанско

За разлика от тях вторият вид, обхващащ по-малък брой изображения, се отличава с по-дълбоко и старателно изрязване на контурите. Това се е постигало чрез многократно повтаряне на рисунката, при което се получава жлеб, достигащ до 1см дълбочина... Очевидно по-дълбокото старателно очертаване на фигурите говори вече за ясно изразено отношение към тях като към произведения на изкуството.Едно доказателство в тази насока е и фактът, че линиите на някои от дълбоко врязаните рисунки от крепостните стени в Плиска са били изпълнявани с оцветен в червено хоросан(чрез използване на тухлен прах) и по такъв начин се е постигал оригинален колористичен ефект.
Има и една група рисунки върху строителна керамика. Те са създадени чрез очертаване с пръсти на различни изображения(предимно фигури на животни), още докато глината е била влажна. Въпреки че при тях не може да се открие типична графична техника, съдържанието и формата на рисунките, които не са многобройни, ги обединяват с рисунките-графити.

Класификация

Систематизирането на огромния брой открити досега рисунки-графити може да се извърши върху базата на анализа на тяхното смислово съдържание, въз основа на застъпените в тях разнообразни сюжети и теми и като се проследят особеностите на стила на изобразяване.
Според смисловото съдържание могат да се различат две големи групи рисунки: реалистични и символични изображения и знаци. Разбира се, това разделяне до голяма степен е условно. Защото е трудно да се прокара рязка граница между тях. Така например фигурата на едно животно може да е резултат на конкретно, непосредствено изживяване от страна на твореца, но може да е някакъв култов знак и да бъде вложен обобщен символичен смисъл. Същото се отнася и за изображенията на конници, които може да са конкретни реални хора, но също да включват в себе си идеята за епичен герой от религиозната митология. След излизането на сборника с исторически летописи от Волжка България "Джагфар тарихи" вече е много по лесно с класификсацията и разбора. За тези, които са въвели този сборник в научно обръщение.
Характерно за старото изкуство е и това, че дори символичните изображения са се представяли много реалистично и живо.
Сравнително по-лесно е да се групират рисунките по характера на застъпените в тях теми и сюжети. Могат да се различат четири основни групи: изображения на животни; човешки фигури, фигурални композиции и символични знаци и рисунки.
Особен интерес представляват различните групови сцени. Те заемат важно място сред общия брой на рисунките; особено показателни и важни са при изясняване на редица моменти от спецификата на това изкуство и предлагат богата информация за различните страни от духовния и материалния живот на своите създатели. По своя характер фигуралните композиции могат да се обединят в следните групи: военни, ловни, жанрови(трудови), ритуални, еротични.
Символичните знаци и рисунки са особено многобройни и се намират разпръснати между останалите изображения..
Средновековните рисунки-графити трудно могат да се подложат на стилов анализ. Като произведения на изкуството те носят общ дух, но все пак в процеса на вътрешното развитие на това примитивно изкуство се очертават два сравнително добре обособени похвата, които можем да обозначим като "линеарен" и "обемен" стил.

Хронология

Извънредно трудно е датирането и хронологическото подреждане на рисунките-графити. Като произведения на едно традиционно изкуство те съдържат в себе си общи белези по отношение на съдържанието и формата. Така например тенгрианските символи невинаги могат да бъдат поставяни твърдо и със сигурност в старата епоха, тъй като много от тях продължават да се използват в същите форми и с еднакво съдържание след приемането на християнството.

image

Графити от църквата на скалния манастир край г.Сеново, Русенско. Тук се вижда старото и новото на едно място. Християнска и трудова символика, заедно с тенгриански знаци и символи.

Същото се отнася до всички изображения - животински, човешки и др., които са застъпени през различните периоди от съществуването и развитието на това изкуство. Затова най-сигурен показател при датировката остават аргументите от историческо естество и характерът на археологическата среда, в която са намерени графитите.
Най-общо хронологическите граници, в които могат да се вместят рисунките-графити от Плиска и Преслав, са от VIII до началото на XI в.(епохата на Първото българско царство).  Присъствието на християнск исимволи и кирилски надписи по крепостните стени, които могат да се отнесат към IX в., подчертават развитието на тази артистична традиция до края на X в. Трудно е да се определи крайна граница, която по всяка вероятност трябва да се търси на границата на X и XI в., след падането на Плиска във византийска власт.
Находките в Преслав предлагат по-добри опорни точки за датиране на графитите, като за крайна граница може да се посочи превземането на Преслав в 971 г.
Без съмнение рисунките -графити от Плиска и Преслав не са създадени изведнъж, а в продължение на дълги години. В най-обще черти могат да се обособят два периода в тяхното развитие. Първият обхваща началните векове от съществуването на българската държава до приемането на християнската религия.. Характерно за този период е наличието на едно примитивно в основата си, но емоционално и експресивно изкуство, което съдържа реалистични мотиви и сюжети, а също така и редица символи, инспирирани от тенгрианската религия. Най-добре това може да се проследи при ранните рисунки от Плиска.

image
Графит върху вътрешната страна на южната стена на Преслав. Според В.Иванова : АПА ПАNАРЕТ DLОS СХΥ и го превежда „На отец Панарет робът ... схи”. Тук е използвана уговорката, че несъществуващата пред ПАNАРЕТ дума АПА – отец (иврит abh, арабски Ab, abu, коптски – avva – баща) е предадена в силно съкратен вид като А. Следващата уговорка е, че първите три букви в надписа ΔΛСХΥ представляват форма на гръцката дума δογλος (роб), която в по-особени случаи би могла да се ползва и като „ученик, послушник”. Надписът окончателно е преведен като „Ученикът на отец Панарет”, като остатъкът СХΥ остава непонятен.

Вторият период започва с приемането на християнството и завършва с падането на България под византийска власт(средата на IX в. - началото на XI в.). През това време в графичното изкуство навлизат разнообразни християнски символи и изображения, като кръгът на застъпените сюжети се разширява още повече. Налице са и значителен брой стари тенгриански мотиви, заради традиционната приемственост.
Рисунките продължават да се отличават с примитивизъм и първичност, но сред тях се появяват и такива, които издават вродения усет за предаване на форми и движения.



Следва продължение




Гласувай:
12



1. atil - Първата част от трите замислени. ...
20.05.2015 16:28
Първата част от трите замислени.
Цитат: "Ето защо откриването на произведения на народното изобразително изкуство, каквито са българските средновековни рисунки, дава благоприятни възможности в тази насока и те трябва да бъдат използвани като пълноценен исторически извор. "
цитирай
2. marandi - :)
20.05.2015 19:10
Пиши, пиши, приятелю - всяко инфо е полезно и да отлежава известно време докато се осмисли.

Много трудно се вмъква БГ фолклор в книга и то на няколко станици, понеже е уникален, а трябва да се пресъздаде като за "индианци".

П.П. Относно тризъбец, погледни малко за историята му, първоначално не е бил той, а после също е сменен до днешния лъв като герб.

При музиката парадокс е още по-голям, понеже в цяла Европа само тук се наблюдават неравноделни тактове в музиката. Няма ги при нито един друг народ, което разбива на пух и прах всякакви теории за "славянското" море, което претопило Българите.

Поздрави! ( чета внимателно и рядко пиша - знаеш ). Успех!
цитирай
3. atil - В третата последна част на тази к...
21.05.2015 20:54

Имаше един коментар за двегодишнината от смъртта на професора, на 23 май, но не го виждам вече.
Тризъбеца е древен знак-символ възникнал в българска среда. Отначало като жречески символ, после става владетелски.
Неравноделните тактове са наше фолклорно богатство и са самобитни също както и българската култура. Нашия народ на Балканите има своя самобитна култура, която не принадлежи на никоя друга по-голяма култура. Ние винаги сме били източник а не потребител.
Нещата никой не можа да ги промени наистина докато не дойдоха безбожните, безотговорните и циничните. На власт. Монополна и безотговорна власт. Под други форми тя продължава и досега.
Ако не беше така, никога нямаше да ми дойде на ум да си отварям блог и да пиша в интернет...
Пък и на писането рано или късно му се вижда края. След третата част за графитите, вероятно дълго време няма да пиша.
То си има деятели и графомани които да запълват пространството. Имат си и читатели и коментатори.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648460
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031