Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2015 19:27 - За традиционните български царски шапки-корони. Историята на знаменитата шапка на Мономах(Шапка Мономаха).
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 5349 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 04.09.2016 08:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image
Бронзова матрица на цар Петър - копие /?-969г./
Местонахождение: открит при разкопките на Големия Дворец в Плиска.
Матрицата е предназначена за отпечатъци върху мек материал /восък , глина/ . Надписът, разположен от двете страни на изображението, е изписан на кирилица.Това е най-ранният сфрагистичен паметник, в който срещаме българския еквивалент на византийската титла василевс - цар или цесар.


На практика първият български цар изобразен с първата българска царска корона. 
Следващата българска корона е подарена от Папата. Има и още една, но тя е отмъкната от Михаил III Асен и откарана обратно в Цариград, откъдето била дадена на Иван Асен... Короната, която носил и цар Иван Шишман, папската, се съхранявала във Виена, където попаднала от Трансилвания.

Тук е интересна не само "прабългарската" физиономия на първия българска цар - византийски зет, но и царската му шапка с кръст, която прилича на какво?
Прилича на българската царска шапка от изток! Защото излиза от една култура и една и съща държавна традиция!
Има две такива запазени. Едната трофей от Волжка България а другата е т.нар. "Шапка на Мономах", която също е с кръст.
Имаме артефакт с изобразена корона от Първото българското царство. Същата като тези във Волжка България и Русия до Петър Първи.
Не знам какво знаят за Борис Първи, наричан от летописците от Волжка България - "син на безродна славянка", но това което е направил, го е направил по политически причини в разгара на борбата му за власт срещу роднините. С този акт получил подкрепата на Византия, на славяните(голяма част от тях отдавна били кръстени) и на някои славянизирани български родове. Затова и на събора през 893 г. наложил славянският език за официален и Богослужебен в страната.
Нямаме засега паметник на Борис Първи, но имаме вече на цар Самуил Първи. Но и за него знанията са от доста странен вид и порядък.


image
Аз съм малко притеснен, меко казано от този паметник... Сякаш и самият цар изобразен по такъв странен начин - също. Така изглежда... А тук за илюстрация и европейският гражданин - президент, без президентско бомбе.
Обърнете внимание на царският паметник най-долу в тази публикация и направете сравнение сами. А цар Самуил е бил велик владетел, водил епични и победоносни войни с Византия и с другите враждебни съседи. Отишъл си от този свят непобеден, синът му продължил успешните войни с Византия и само подлото му убийство, организирано от Цариград, обърнало хода на събитията...

Самуиловото време се отличава от Петровото по своята традиционна българска политика(отношения - външни и вътрешни). Това означава и отхвърляние на византийския дворцов церемониал и правила. Същите били внедрени в Преслав с лъжата, че са традиционо християнски и щом България се е покръстила, то трябвало да ги приеме. Въпреки това виждаме, Петър с традиционна българска шапка, на която са сложили кръст.
Все пак по-добре е че има вече паметник на цар Самуил.
Но когато правят паметници за в бъдеще, научните дейци и любителите-теоретици не е зле да си изказват мненията и научните мисли. Тракийски ли, кимерийски ли, славянски ли, извънземни ли са..., за какво става въпрос? За по-голяма нагледност ето тази царска шапка-корона трофей на руснаците от Волжка България. Хептен прилича на цар Петровата... И да не забравят, че българите се обличали със свои дрехи и живеели по своя си адет и никого не питали за това.

Дори и през Второто българско царство:

atil.blog.bg/history/2011/05/25/omagiosanata-lampa.752989
    image

А тази другата долу е знаменитата "шапка на Мономах" за която ще стане дума в текста под нея.


image



За царуването на волжко-българският эмир(цар) Ибрахим I, киевските князе Владимир и Ярослав и за историята на "Шапката на Мономах"(Извадка)



След като станал цар Ибрахим(1006 - 1025 г.) още повече закрепил старото си приятелство с княз Владимир. През същата 1006 г. веднага сключил с Владимир договор, по който българските търговци се лишавали от предимствата на търговията си в селските райони на Русия и запазвали търговските си привилегии само с градовете. Освен това по времето на Ибрахим, България оказала на Русия управлявана от Владимир и сина му Ярослав колосална помощ в зърно, в периода на усвояването на горските райони на Джир от руснаците и през гладните години(1024 и др.).
Владимир не останал в дълг и предал на България старото и владение на юг - провинция Азак(запазено е името и в днешния г.Азов). През 1010 г. той, по молба на Ибрахим, завзел от батишците, взетия от тях преди г.Муром и го върнал на България, а пленения в града Масгут го хвърлил в киевската тъмница. Потомците на Масгут ги нанаричали - Масгутовичи.

През 1014 г. Ибрахим отново сякаш склонил Владимира да приеме исляма, с обещанието да го признае за цар и да се откаже от Джирския данък. Но сина на Владимир, Мстислав, узнавайки за това, убил баща си и избягал във Византия. Тя отново завладяла Азак и го предала на Мстислав, а той с нейна помощ започнал да води война с България с цел да възстанови Хазарската орда под протектората на Византия. Майката на Мстислав била от рода на един хазарски принц, който премествайки се в Киев, приел там юдаизма..
Новият киевски княз Ярослав в тази война с Мстислав бил съюзник на България, заради което получил също подкрепа и помощ от Ибрахим.

Когато през 1024 г. майстора на Ибрахим, Атрак бен Муса направил три български царски шапки, царят едната оставил за себе си, втората подарил на знаменития средноазиатски султан(император) - съюзник на България, Махмут Газневи, а третата подарил на княз Ярослав.

В Русия тази българска царска шапка, получила имета "шапката на Мономах", тъй като именно внука на Ярослав, Владимир Мономах първи я сложил при встъпването си на престола в качеството на руска корона.

Вътре в страната Ибрахим възстановил и поддържал реда, установен от Талиб Мумин, което му осигурило спокойно царуване. Той дал на град Джуне Кала второ име: Ибрахим -Балик, но построил и нови градове. Така още през 985 г. той построил за себе си камемен замък Аламир-Султан(днес г.Елабуга), в който бил погребан след смъртта си. По-късно и Аламир-Султан започнали да го наричат Ибрагим-Керман.
Трябва да се добави и това, че цар Ибрахим бил зет на дунавско-българския цар Самуил. И оказва военна помощ на Дунавска България с един 10 хил. конен корпус във войните и с Византия.
След убийството на Гаврил-Радомир този корпус бил изтеглен от България по молба на жената на Ибрахим и сестра на Гаврил-Радомир. Това също спомогнало за скорошният крах на цар Владислав, но и на Дунавска България...


ДТ, том 2, "Время правления трех братьев", стр.37,38


image

Древният български град Елабуга, разположен на едно отнай-живописните места във Волжка България. Паметника е на основателя на Елабуга эмира(царя) Ибрахим I, построен в чест на основателя на града. 
Отбелязването на 1000 годишнината от основаването на града Елабуга, това е преди всичко официално признаване от учените и ръководителите на Татарстан на историческия сборник "Джагфар тарихи".

(Древний булгарский город Алабуга, раскинулся в живописном месте Волжской Булгарии, на берегу Чулмана (Камы).
Памятник основателю Алабуги (Елабуги) Эмиру Булгарии Ибрагиму I поставлен в честь тысячелетия города.
Празднование 1000-летия города Елабуги это, прежде всего официальное признание учеными и властями Татарстана, булгарского свода летописей "Джагфар Тарихы".)


Допълнение от 22.12, 2015 г.

За царските корони на Второто българско царство

Второто българско царство е приемник и продължител на Първото! За съжаление тенгрианските и християнските корони от Първото българско царство не са запазени.
Затова на принцовете Асеневци(рода Асен е клон на царския род Дуло през Азан(Асен) Тукта, Кан на България и баща на Крум и Кардам) съгласно християнския канон трябвало да получат царска корона отново или от Цариград или от Папата. Този въпрос бил повдигнат чак при третия по ред владетел Калоян(Иван I Асен) и успешно решен.
Решаваща роля за това изиграла кореспонденцията между Калоян и римския папа Инокентий III. Предлагам в резюме част от нея, тъй като сам по себе си текстът е достатъчно показателен.
Когато търновският архиепископ Василий през 1203 г. прави неуспешен опит да достигне Рим и да се представи лично с писма на владетеля пред Инокентий III, цар Калоян пише ново писмо на папата, в което повтаря твърдението си за приемственост: „...съгласно обичая на моите предшественици, царете на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, прародители мои, и на всички останали царе на българите" (secundum соnsuetudinem predecessorum meorum imperatorum Bulgarorum et Blachorum, Symeonis, Petri et Samuelis progenitorum meorum et ceterorum omnium imperatorum Bulgarorum)./Ив. Дуйчев, Из старата книжнина, стр. 16 сл.: Преписката, стр. 47, 20-23./

Преди да даде обещания, че ще задоволи искането на Калоян да признае неговата царска власт, папа Инокентий III потърсил да се осведоми за миналите връзки и извлякъл от архивите на Римската църква именно документите за връзките на папския престол с българския княз Борис Михаил през втората половина на IX в.: „Ние прочее, за да уверим в това по-добре, наредихме да бъдат прочетени внимателно нашите регистри (regesta), от които ясно узнахме, че в подчинената ти земя са били короновани много царе" (in terra tibi subiecta multi reges fuerant coronati).
В допълнение на това папата припомня някои подробности за връзките на Римската църква с българския княз Борис Михаил, именно по времето на папите Николай I (858 - 867) и Адриан II (867 - 872). Заедно с това Инокентий III съобщава, че бил наредил да се направят грижливи проучвания относно признаването на царското достойнство на някогашните български владетели: „Също така ние възложихме (на папския пратеник в България Йоан Каземарински) да издири по-грижливо както по старите книги, така и по други документи истината относно короната, дадена от Римската църква на твоите предци (progenitoribus tuis)."
Ясно е прочее, че всред най-висшите и отговорни духовни, а оттам и политически сили в Западна Европа от онова време се наложило схващането за новата държава в земите на Балканския полуостров именно като продължител на някогашната българска държава. Това схващане е намерило отражение в цялата по-нататъшна преписка на Папската курия с Търново не само по време на папа Инокентий III, но и на неговите приемници.

Когато възникнал спор с маджарския крал относно законността на обновената държава и специално на правото на нейния владетел, папа Инокентий III дал на своя легат кардинал Лъв с писмо от средата на септември 1204 г. изрични наставления в това отношение и използвал именно довода за приемствеността на Калояновата власт. Във връзка с оплакването на маджарския крал, че цар Калоян бил завзел негови и други чужди земи, Инокентий III отговарял с доводи за приемственост на българската държава и дори на властта на Асеневци:
„Наистина от старо време в България последователно мнозина царе са били коронясани чрез апостолическата власт, като Петър и Самуил и някои други след тях. Наистина и поради проповедта на свещенопаметния наш предшественик папа Николай царят на българите (rex Bulgarorum), на чиито допитвания той твърде често отговарял, заслужи да бъде покръстен с цялото поверено нему царство. Но най-сетне, понеже гърците излязоха по-силни, българите загубиха царското достойнство, дори бяха принудени да робуват под тежко цариградско робство, докато напоследък двама братя, сиреч Петър и Йоаниций [Калоян], произхождащи от рода на предишните царе (de priorum regum prosapia descencientes), започнаха не толкова да завземат, колкото да възвръщат земята на своите бащи, така щото един ден спечелиха чудна победа над големи владетели и безбройни народи" (terrain patrura suorum non tara occupare, quam recuperare ceperunt, ita quod una die de magnis principibus et innumeris populis mirabilem sunt victoriam consecuti)./Ив. Дуйчев, Преписката, стр. 59—64, № XXVIII./

И така, Папата пратил корона на България. По-късно, когато Иван II Асен върнал страната към православието получил от Цариград още една корона, но тя била отмъкната от Михаил III Асен при бягството му от Търново...
Така българските царе чак до цар Иван Шишман продължили да носят короната пратена на Цар Калоян. Дълго време се мислеше, че и тя била загубена, някои мислят и досега, Само че тя през това време си стояла във Виена(според мен един от най-интересните музейни градове в света).
По времето на 150-годишното частично турско робство на Унгария (засягащо само Средна-Унгария), Ищван Бочкай владеел Княжество Трансилвания (Източна Унгария). И през 1605 г. Ищван получава от турския султан Ахмед I короната на цар Иван Шишман - последния владетел на второто българско царство. Тази корона в Унгария и до днес е известна като "Бочкай корона". Всъщност, Трансилвания е бивша българска територия до основаването на унгарската държава. Понастоящем „Бочкай корона“ се намира във Виена, заради хабсбургското управление. Предполага се, че короната на Иван Шишман е същата, която цар Калоян получава през 1204 година от римския папа.

Източник на Българския текст на Допълнението:
voice-bg.com/glasut-na-bulgaria-daidjest/29-glasat-na-bulgaria/1454-koronata_na_car_ivan_6i6man.html

Унгарски източник:
tenyleg.com/index.php


image


Снимка на  Короната




П.П. На първото видео са главният "виновник" за спасяването на средновековният сборник с български летописи "Джагфар тарихи" акад. Фаргат Нурутдинов Тухчи ал Булгари и Рашид Кадыр Аль Булгари, също историк и негов последовател. На поклонение пред паметника на емира Ибрахим, който е основал г.Елабуга. Интересното за нас е че същият този емир(балтавар) още като престолонаследник се оженил за дъщерята на българският цар Самуил. Тя била отведена там със специално посолство водено от Маркар Макидан от същия род Билиг, както Самуил. Именно по време на тази мисия той получил прякора си - Черноризец Храбър, който по-късно използвал като литературен псевдоним. За тази мисия имам тук специален материал:
Линк -
 
atil.blog.bg/history/2012/11/08/kak-i-koga-popadnala-cheshkata-moneta-ot-x-vek-v-g-kazan-ili.1018155

На второто видео една песен народна от Охрид!




На русском языке


ИСТОРИЯ ЗНАМЕНИТОЙ ШАПКИ МОНОМАХА   "..."Время правлений трех братьев" (...) Став царем, Ибрагим (1006 - 1025) еще более укрепил давнюю свою дружбу с Владимиром. Он в том же 1006 г. немедленно заключил с Владимиром договор, по которому булгарские купцы лишились права вести льготную торговлю в сельских районах Руси и сохранили лишь право на льготную торговлю в русских городах. Кроме этого Булгария при Ибрагиме оказывала Руси князя Владимира и его сына Ярослава колоссальную помощь хлебом в период освоения русскими лесных районов Джира и в голодные годы (1024 г. и др.). Владимир не остался в долгу и передал Булга-рии Азак. В 101.0 г. он, по просьбе Ибрагима, захватил у батышцев взятый ими Муром и вернул его Булгару, а плененного в городе "Маегута бросил в киевскую темницу. Потомков Масгута называли Масгутовичами.   В 1014 г. Ибрагим вновь склонил-таки Владимира к принятию ислама обещанием признать его за это царем и отказаться от джир-ской дани. Но сын Владимира Мстислав, прознав про это, убил отца и бежал в Византию. Византия опять захватила у Булгара Азак и передала его Мстиславу, а гот при ее поддержке стал вести войну с Булгаром с целью восстановления под протекторатом византийцев Хазарской орды (мать Мстислава была из рода одного хазарского принца, переехавшего в Киев и принявшего там иудаизм).

Новый киевский князь Ярослав был в этой войне с Мстиславом союзником Булгара, за что также получил милости от Ибрагима. Когда в 1024 г. мастер Ибрагима Атрак ибн Муса изготовил три булгарские царские шапки, то царь одну из них оставил себе, вторую подарил знаменитому среднеазиатскому султану (императору) - союзнику Булгара Махмуду Газневи, а третью -• Ярославу. На Руси эта булгарская царская шапка получила название "шапки Мономаха", так как именно внук Ярослава Владимир Мономах первым одел ее при вступлении на княжеский престол в качестве русской короны.   Внутри страны Ибрагим восстановил и поддерживал порядок, установленный Талибом, что обеспечивало ему спокойное царствование. Он дал городу Джуннэ Кала второе имя - Ибрагим-Бал и к, но строил и новые города. Так, еще в 985 г, он построил для себя каменный замок Аламир-Султан (ныне - город Елабуга), в котором и был погребен после своей смерти. После этого и Аламир-Султан стали называть иногда-Ибрагим-Керманом. ..."

  ДТ, т.2 стр.37-38
 






Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3209972
Постинги: 498
Коментари: 2250
Гласове: 2856
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031