Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2015 17:18 - Българското старо писмо и откриването на орхонско-енисейските надписи
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 7977 Коментари: 15 Гласове:
7

Последна промяна: 13.08.2015 10:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Разчитането на тази писменност откри огромни хоризонти пред историческата наука и особено в тази нейна част свързана с българската история. Но както обикновенно се случва, когато се стигне до българска следа в лоното на големите огнища на култури или в историята на големи и водещи страни по света днес, чуждите а и нашите изследвачи и учени някак си стават "глухонеми"... И след някое време започват да увъртат, извъртват, уйдурдисват и в крайна сметка да подменят и заменят нещата...
Въпреки това доста ключови текстове бяха прочетени, много от тях подминавани и премълчавани и досега.
Например този изключително важен надпис:


image

Изображен -  Булгарский царь Диггизих! V век Булгария, Биармия (сейчас Пермьский край).
/ На български - Изображение на българския цар Дингизих! Пети век, България, Биармия(днешния Пермски край). С надпис на метал, чашата на  Дингизих, син на Атила , владетел на Североизточна Европа, Биарма(Булгария) на хунобългарски език със старото писмо./
 
Надпись на чаше:  …на чаше великолепным почерком и грамотно выгравированная (или чеканенная) гунно-булгарскими буквами надпись. Указанная система письма употреблялась еще в раннегуннский период при чеканке античных хорезмийских монет, а позднее в VII в. печатки трех золотых перстней из сокровища царя булгар Кубрата были оформлены с использованием той же системы.

Транслитерация: Ki?kg Dikkiz Uku kisse – kiu sax-sax bul gur tengrig!
  Перевод: Удара короля (королевича?) Диггизиха Мудрого остерегайся, берегись Тенгри загробного мира!
(На български - ОТ УДАРА НА КРАЛЯ/ПРИНЦА?/ ДИНГИЗИХ МЪДРИЯ СЕ ПАЗИ, ПАЗИ СЕ ОТ ТАНГРА В ЗАДГРОБНИЯ ЖИВОТ!)
 
Текст написан на гуннском языке. Сын Аттилы Диггизих жил во второй половине V в., следовательно надпись относится не к древнетюркскому, а пратюркскому, т.е. гуннскому, языку, хотя между ними нет «водороздела» это один и тот же язык.
 
image

Фрагмент от картината на западноевропейския художник Мор Таун - "Атила на трона". Момчето от дясната му страна изобразява Дингизих...


Как започва всичко:
1889 година. Глухи монголски степи. В безкрайните простори рядко ще срещнеш човешко жилище. Много трудно ще му бъде на този, който, недобре екипиран и без достатъчно запаси от провизии, се реши на дълъг път по тези места.
Откъм реката духа студен вятър. Въпреки че е вече юни, студът пронизва до кости. Няколко конници, свити върху конете, се движат по левия бряг на река Орхон. А след тях едва си влачат краката два коня, впрегнати в каруци. В едната оттях е тежко болният Н. Ядринцев.

image

Н.М. Ядринцев
Роден 1842 г. в г.Омск, Тоболска губерния. Починал 1894 г. г.Барнаул, Томска губерния, Руска империя.
Публицист, писател и обществен деятел, изследовател на Сибир и Централна Азия. Един от основоположниците на сибирското областничество, първооткривател на тюркските паметници на р.Орхон, столицата на Чингиз хан , Каракорум и на Орду-Балик - столицата на Уйгурския каганат в Монголия.


От много дни насам малката експедиция, която той ръководи, навлиза все по-дълбоко и по-дърбоко в малко известните райони на Монголия. Много неща са запланувани и трябва да смогнат всичко. И затова Ядринцев прави такива тежки преходи.
За всичко е виновен неспокойният романтичен и търсачески характер. Влюбен в Сибир, в сибирския народ и природа, Ядринцев е бил какво ли не: негов историк и етнограф, археолог и икономист, публицист и деец на народното образование. Той вярвал във великото бъдеще на Сибир и не се щадял.
Ядринцев отдавна вече се интересувал от угро-алтайските племена и тайно се надявал да намери Каракорум, легендарната столица на Монголската империя. Той преровил цялата руска и чужда литература, в която поне нещо се споменавало за Каракорум. Но най-трудното тепърва му предстояло - да организира експедиция. Тя изисквала много време и сили. Не му отпускали нито средства, нито водачи. Ядринцев успял да осигури само десет коня и две каруци.

image

Долината на р.Орхон

На река Тола експедицията се натъкнала на развалините на построения през XVI век дворец на Ирхе-Мерген-хан. А след това археологическите находки завалели една след друга. Развалини от манастир на Хорух, остатъци от огромно сдание с гранитен фундамент на хълма Ташин-Чил. Но най-интересното ги очаквало след това.
Отначало видели четириъгълен олтар или жертвеник. Зад него - иззидана от тухли ниска стена дълга 25 метра; под нея - развалини от някаква постройка.
Зад стената, сякаш катурнат от постамента си, лежал, одялан от всички страни, мраморен камък. Някога навярно той е представлявал величествен паметник. Височината му достигала три и половина метра, широчината - 1 метър и 31 сантиметра. На отломъците ясно се виждали барелефи, изобразяващи преплетени дракони. "Люспите" на драконите били целите изпъстрени с непонятни знаци, подобни на срещаните в Манусинския край. Надписите били доста поизтрити, но знаците още си личали.
Близо до полуразрушената стена били намерени няколко мраморни статуи с отчупени глави. Ако се съди по дрехите, били изобразени древни тюрки. Малко по нататък имало две фигури на животни, обърнати едно към друго. И на разтояние четири и половина километра следвала редица от каменни скулпури, поставени на 10-12 метра една от друга.
Това били развалините на Каракорум - цветущата някога столица на монголските ханове, която европейските тюрки също направили своя столица.

image

Памятник в чест на Кюл-Тегин(732-734 г.). Втория тюркски каганат (682/3-745), брат на Билге каган (716-734) и син на възстановителя на каганата, Кутлуг чор (Qutlu? cor; кит. Гудулу-чжо) (682-691).   Наблизо лежал в руини друг град - остатъци от стени и кули, множество каменни фигури на жени и богатири, седнали и прави, мраморни скулптури(вероятно новият град на тюрките от Тюркския каганат). Сред развалините на манастира Ердени-Цзо били открити три огромни паметника, изобразяващи костенурка, лъв и гущер.
Особено внимателно експедицията проучила надписите - знаците били старателно прерисувани, а две големи парчета от паметника били грижливо опаковани и натоварени на каруцата. Средствата били на привършване, трябвало да се връщат.

Находките на експедицията били посрещнати с огромен интерес както в Русия, така и в чужбина.
Но дори и самият Ядринцев не подозирал, че намерените от него паметници ще послужат за основа, върху която ще се извърши дешифрирането на древнотюркската(булгарска) руническа писменост. Паметници с рунически знаци били известни в Русия още от времето на Петър I.

image

В рунической надписи на «Селенгинском камне» из Монголии (середина VIII в.) уйгурский хан Моюн-Чур называет свои письмена и знаки «тысячелетними и бесчисленнодревными».  Свои тысячелетние и бесчисленнодревные (вечные) письмена и знаки я там велел врезать на плоском камне» (В надписа на Селенгинската плоча от VIII век, уйгурският хан Моюн-Чур нарича това рунно писмо - "хилядолетно и безчисленно старо". Определено е знаел какво приказва, в сборника "Джагфар тарихи" се говори за няколко стари писмености и азбуки. Едната от тях е "самра" позната и на Балканите. Друго писмо било сакралното руническо писмо на кам-бояните(жреците), трето писмо това същото за което става дума тук и то се ползвало в България преди кирилицата. Наричали го "кашанско или туранско писмо". Ермийците(основатели на Тюркския каганат изместени от властта след междуособици от узите) които дошли с Кубер и Лачин заемали основно държавната администрация и били грамотни на това писмо. Точно те възпрепятствали през цялото време преимането на християнството(още от времета на Органа, вуйчото на Кубрат)  и въвеждането на други азбуки и езици...)
За тия наши хора става въпрос, от чиито потомци Коминтерна се заформи "нация" дори...:

image

За българското старо писмо у нас тук:

atil.blog.bg/history/2014/06/12/gazi-baba-za-azbukata-na-dunavskite-bylgari-konspekt-fragmen.1272682
Първите сведения за тях постъпили от "военослужещия" С.Ремьозов. По-късно плененият шведски офицер Ф.Сталенберг писал за камъни с подобни надписи в долината на река Енисей. Д.Месершмит старателно проучил долината на река Енисей и също срещал камъни с изображения на животни, хора, както и тайнствени рунически знаци. Но едва след орхонската експедиция на Ядринцев руническите знаци получили общото название "орхонско-енисейски надписи".
Както се изяснило впоследствие, двата разрушени надгробни монумента, открити от Ядринцев, се оказали паметници на принц Кюл-тегин и на брат му Белге-каган. Кои са тези братя, каква роля са изиграли през живота си? Това предстояло да се изясни и то преди още да се изучи самата писменост.

И ето ги първите отговори. Имената на братята се оказали свързани с древнотюркската държава(Тюркския каганат), за която имало напълно достоверни сведения от VI век на н.е.

(За първият тюркски каганат:
"....Потомъкът на Кермек - иделският цар Буляк(Болох) се опитал в съюз с Иран да отвоюва от Византия част от завладените от нея Причерноморски земи.
В 516 г. иделската войска водена от най-големият му син Ас-Терек, състояща се предимно от долноволжски българи - сувари(савир) завладяла Армения и почти цяла Мала Азия. Местното тюрко-булгарско население оказвало повсеместна помощ на своите съплеменници. Но през същата година в Казахстан се срещнали войските на Тюркския каганат, образуван от средноазиатските булгари-тюрки(ерми-гермихиони).Тях в науката е прието да се наричат "тюркути" за разграничение от от иделските тюрко-булгари.
Тюркутите от името на своя "каган" поискали от иделския цар да сключи с тях съюз и да им плаща данък "заради тяхното ненападение"... 

atil.blog.bg/history/2011/04/19/idel-bulgar-v-perioda-na-razpokysanost-prodyljenie-na-quot-h.732343)

image


image

У нас представата за тюрките е извратена и изопачена почти толкова, колкото и за българите... Ето описанието на тежковъоръжен тюркски воин, подобно е на българските - джури-рицари. Империи и мощни държави с диваци и прости хора не се основават никъде:

Тяжеловооруженный тюркский воин. Тело воина закрыто железными ламеллярными доспехами (а), надетыми на плотный стеганый халат. Доспехи состоят из металлических пластин, которые, в свою очередь, стягивались цветными шнурами в ленты (б). Форма пластин одинакова, но размеры и пропорции их различны — самые мелкие и узкие находятся на оплечьях (в), а самые крупные (длинные и широкие) — на подоле (г). Все они имеют скругленные края и небольшие выпуклости, повышавшие жесткость лат и отводившие клинок в сторону при секущем боковом ударе. Шлем (д) собран из стальных пластин, связанных между собой кожаными ремешками. Бармица (е) сплетена из железных колец и украшена бронзовыми колечками. Лук (ж) со спущенной тетивой помещен в притороченный к поясу узкий чехол (налучье). Переброшенный назад щит (з) в бою защищал спину. Вплоть до конца XVIII века у народов Северо-Восточной Сибири щит во время сражений занимал именно эту позицию. Древнетюркским всадникам это освобождало руки — еще одно, кроме исполнения прямой защитной функции, преимущество подобного расположения щита. Оружием первого удара тюркам служили копья (и) с длинной втулкой и относительно короткой ударной частью. Перо копья выковывалось в виде удлиненного ромба или лаврового листа, в сечении оно имело форму сплюснутого ромба или плоской линзы. Для борьбы с закованными в латы всадниками наиболее подходили узкие граненые острия — наподобие трехлинейного штыка. Такое оружие в литературе обычно именуется пиками. VII—X вв. Реконструкция по материалам Горного и лесостепного Алтая



Тюркският каганат(той се простирал в най-добрите си години от Кавказ през Сър даря до Манджурия) през втората половина на VI век достигнал твърде високо ниво на развитие. Византия като техен съсед се стремяла към добросъседски отношения и развитие на търговията.
Към 629 година тюркската държава тресяща се от междуособици се разпаднала на две - източна и западна част. От това незабавно се възползват китайският император и васалните на тюрките уйгури и българите от Източното българско тарханство, вече оглавявано от Курбат. Тюркският каганат престанал да съществува, а части от западната му част, където се обособила Хазарската орда, била присъединена от Велика България а източната попаднала под китайска зависимост.

(За разпадането на Първия тюркски каганат, цитат от същият линк горе:
През 629 г.Тюркският каганат се разпаднал и разделил на две части - Баласагунска(средноазиатско-монголска) и Хазарска(западноказахстанска). 
Кубрат веднага подчинил под
 своя власт българския суварски бейлик и през 630 г. провъзгласил отново обединените иделски земи за единно българско царство - БУЛГАР, БУЛГАРИЯ. ...")

По-късно един каган успял да събере сили и да издигне отново тюркската държава(Втория тюркски каганат). Но той умрял, без да може да доведе докрай започнатото дело, и оставил каганата на двамата си непълнолетни синове.
От това се възползвал братът на починалия, който също таял честолюбиви мечти да създаде могъща държава. Той се отличавал с необуздана жестокост. В резултат на неразумната му политика много жители преминали на страната на китайския император, а останалите не след дълго убили своя предводител-тиранин.
Тогава именно на арената излезли двамата братя: по-големият - Билге-каган и по-малкият - Кюл-тегин. За разлика от чичо си братята били по-гъвкави и предпазливи. Билге-каган завързал дружба с китайския император и не след дълго избягалите тюрки се завърнали в родината си. Държавата полека-лека се изправяла на крака и укрепвала.
Неочаквано умрял Кюл-тегин. Смъртта му била тежка загуба за тюрките. По-големият брат заедно с китайския император издигнал внушителен паметник над гроба му. А когато умрял и Билге-каган, синът му(пак заедно с китайския император) поставил и на него също такъв надгробен паметник.
Скоро след смъртта на на двамата братя тюркската държава била разгромена от уйгурите и престанала да съществува.
Отдавна, много отдавна двамата брятя са се превърнали в прах, но те са увековечили имената и делата си върху гнанитния монолит, за да стигне до потомците споменът за тях
"Говори" Кюл-тегин:
"...Като станах каган, аз напълно вдигнах погиналия беден народ, бедния народ направих богат, малобройния народ направих многоброен. Нима има някаква лъжа в тези мои думи?! О, тюркски началници и народ, чуйте ме! Аз издълбах тук, как вие(о, началници и народ), като събрахме тюркския народ, изграждахте племенен съюз, как вие грешахте и се деляхте, всичко тук съм издълбал. Всичко което(имах) да ви кажа, издълбах на вечния камък. Като го гледате да знаете, сегашни тюркски началници и народ. Вие, покорни на трона началници, нали сте склонни да правите грешки?! Аз вечния камък... Поставих паметника... Като го гледате, знайте: този камък аз..."...


image

Каменния надпис на Кюл-тегин

Тези знаци били прочетени бързо. През 1893 г. датският учен В.Томсен публикувал статия, в която давал разшифровката на тайнствената писменост. Това било наистина блестяща работа. Учените отдавна се занимавали с руническата писменост, но никой не успявал да разкрие тайната и. Само акад. В.Радлов постигнал известни успехи, като определил няколко знака.
Томсен направил откритието си за учудващо кратко време. Тюркските езици отдавна привличали вниманието на датския учен. Той с интерес посрещнал откриването на енисейските и орхонските надписи. И от самото начало правилно си избрал работния материал - двата най-дълги и пълни рунически надписа от паметниците на Кюл-тегин и Билге-каган.
Като начало Томсен предположил, че орхоно-енисейските надписи трябва да се четат не отляво надясно, както смятали другите изследователи, а отдясно наляво. После, като всеки дешифровчик, той преброил колко знака се срещат в надписите. Оказали се тридесет и осем.
Това откритие давало основание преди всичко да се определи видът на писмеността. Както е известно, броят на знаците в буквените системи се движи до към тридесет знака, а в сричковите е не по-малко от петдесет. Значи, направил извод ученият, орхоно-енисейските надписи представляват нещо средно между чисто буквено и сричково писмо. А може би, разсъждавал Томсен, това е буквена писменост, в която знаците за един звук се редуват в зависимост от това, какъв знак следва или стои отпред.
Но предположението ще си остане предположение, ако не се подкрепи с доказателства. И тук решаващо се оказало това, че от самото начало ученият тръгнал по друг път, различен от този на предшествениците му. Той не се опитвал да чете надписите с помоща на известни буквени знаци, а сравнявал съотношението на едни знаци с други.
Трябвало да се започне от собствените имена и да се намери аналогия в някакъв друг, известен текст.

Такъв известен текст се намерил - един надпис на китайски език. Наистина това не било билингва в пълния смисъл на думата - китайският текст бил много къс. Но по всяка вероятност едни и същи собствени имена се срещали и в единия, и в другия текст.
А как да се намерят тези имена в руническия текст? Несъмнено те ще трябва да привлекат вниманието или с това, че ще се повтарят особено често в текста, или ще стоят в началото на нов откъс, или ще се "издадат" по още някакъв друг начин.
Изследователят се вглеждал внимателно в редовете знаци от двата надписа. Стоп! Май че нещо е открил. Една група знаци - image- се повтаряла еднакво често в текстовете. Последният знак от тази група, крайният от ляво, означава звука i . В това Томсен се убедил, като сравнявал групи от по три знака, от които два били еднакви, а един - различен. 
И тогава изследователят направил смело предположение: ако крайният звук е i, по всяка вероятност това е епитет, и то означаващ княжеска титла, най-широко употребяват в тюркските диалекти и изразяващ думата бог, небе. 
Често пъти в работата на дешифровчика много неща се определят от интуицията, от "подсъзнателното" чувство на езика. Томсен притежавал великолепна интуиция. Именно тя му подсказала тази стъпка.
Нататък ученият отъждествил най-често срещаштата се група знаци с думата tangri, т.е. небе, бог.
Да предположим, че значението на една дума е установено. Какво следва нататък? Нататък опитното око на изследователя забелязало следното: в един от надписите няколко пъти се повтаряла групата знаци - image , а на другия камък тя липсвала.
Изводът се налагал от само себе си - това е името н атози, комуто е посветен надписът. И тук помогнал китайският текст. Там името звучало "Кое-те-гин"(тюркското "тегин" - принц). Като взел пред вид, че в китайския звукът i се изпуща, Томсен съпоставил руническата група с думата Kul-tegin(принц Кюл). По същият начин било определено и името от втория камък image, - "Билге".
Намирането на четвъртата дума веднага отхвърлило всички съмнения. Тази вълшебна дума била - image . Тя се срещала особено често и на двата паметника. Трите знака вече били известни на Томсен; последният, крайният вляво - неизвестен. Но ако трите знака се четат t-u-r, не остава нищо друго, освен да се прибави буквата "к". Получила се думата "тюрк".
Но не е само това, че била определена още една буква от азбуката. Бил определен езикът на надписите! Тюркски диалект, по-стар от всички известни тюркски езици, може д асе дешифрира! Ключът е намерен. Сега оставало с помоща на известните букви да се установят другите стъпка по стъпка да се възстанови отдавна забравеното писмо.

"Небоподобен, небороден... тюркски каган, аз сега седнах(на трона). Думите ми от край до край изслушайте(вие), идващите след мен, мои сродници и младежи, мои съюзни племена и народи..."
От сивата повърхност на камъка ни гледат вековете, великият тюркски владетел се обръща към потомците си. Кюл-тегин говори за своето величие и заслуги, за мощща на държавата, за войни и походи, съветва бъдещите поколения да не повтарят грешките на предшествениците си.
"Народът табгач(потомците на източните хуни и сянбийци), който дава(на нас сега) без ограничение толкова злато, сребро, спирт(ракия) и коприна,(винаги) е имал реч сладка, а скъпоценности - "меки"; съблазнявайки със сладки думи и разкошни скъпоценности, те толкова силно привличаха към себе си далече(живеещите) народи. (И те) се поселваха наблизо, след това усвояваха там лошото мъдруване. Добрите и мъдрите хора, благородните герои народът табгач и техните привърженици не(можаха) да отбият (от правилния път). Но ако(отделни хора) от тюрките(и да се съблазняваха), то цели родове до роднините по сватовство не се отклоняваха. Като позволи да бъдеш прилъстен със сладки думи и разкошни скъпоценности, ти, о, тюркски народе, погина в голямо количество."

image

Монета сечена в Тюркския каганат. Надписа върху нея гласи: "Конят е по-красив и от Слънцето".
 Хурса - Небесният ковач в тенгрианската религиозна митология, Хорс при славяните, а Мардукан - МАР - Духът на Светлината, го изобразявали и като бял кон... При англоезичните станало име на коня ... Ето и мнението на руските изследователи:
"...Достаточно вспомнить, что у славян был в чести Хорс, Бог Солнце. Почему-то принято Хорса относить к божеству только и только ирано-язычных индоевропейцев, но никак не славян. Напомню, что слова с корнем "хор", а таких наберется много (хоровод, хоругвей, хорунжий, хор, хорошо и т.д.), лингвистами признаются исконно славянскими. У англоязычных жителей Европы и Америки. "Хорс", по-английски "horse" означает лошадь, конь. Этот факт интересен тем, что в период одомашнивания лошадей их боготворили, образ коня был символом солнечного божества .."

Така още една разшифровка върна от небитието нови страници от някогашната история на древнотюркските, булгарските и монголските народи, които са ползвали тази писменост. И на техните държави в Азия, Близкия изток и Европа.

image

И между тях - наистина безценните в пълния смисъл на думата древнотюркски написи - "летописите" от Монголия, в които незнайните понякога тюркски херодоти са записали най-пълно цялата история на Уйгурския и Втория източнотюркски каганат. Техните данни днес се използват от изследователите от всички страни; към тях ще започнат да се обръщат и благородните потомци на ранните тюркски и хуно-булгарски държави в Централна Азия. Чрез тях се разчита и каменната летопис, която са оставили по света народите ползващи рунното туранско писмо.
Само това не е ли достатъчна награда за труда на тези, които без да жалят сили и време, са постигнали заветната цел-мечта: да намерят и да прочетат?!

image


Века, века! Вас будет вспоминать больное хилое потомство.
(Векове, векове! За вас ще си спомня болното хилово потомство.)






П.П.

image

Фляга с тюркоязычной надписью, сделанной тюркским алфавитом. Глина Новочеркасский музей истории казачества.  
image

Рисунка на монах с кръст, до който има рунен надпис. Църковен комплекс в Мурфатлар  
Доста рунни надписи и в България бяха разчетени. Напоследък. Основно от Добруджа по инициатива на един учител-пенсионер и сподвижниците му. Има доста и извън днешната територия на България. Навремето нашият изследовател В.Бешевлиев се е занимавал с тях, но само да ги открива, снима и систематизира. Без да се опитва да ги чете...:
www.promacedonia.org/vb/vb_galerija.html#6



Основен източник: "Пътища през хилядолетията", В.Драчук, библиотека "Еврика", изд. Нар.младеж, първо издание 1978 г.



Гласувай:
8
1



1. atil - По темата се събра още доста инфо...
12.08.2015 21:31
По темата се събра още доста информация и снимков материал, но формата на блога не позволява в един постинг да се помести такъв обем. Може би по-късно по друга тема, близка до тази ще може да се използва. Например за родството етническо и културно между старите и нови балкански и евразийски народи.
цитирай
2. leonleonovpom2 - Не може да се твърди нещо, без да се ...
14.08.2015 08:29
Не може да се твърди нещо, без да се изясни основното
И да се нахвърляш върху другите с обвинения Тогава ще получиш наистина определения, свързани с Делиормана
Та ,като си прегърнал тюркската хипотеза за произхода ни, в която всички безрезервно трябва да вярват , обясни няколко прости неща:
1/ Кои и какви са тюрките?
2/ Съвременните турци каква връзка имат с тюрките и с нас?
3/ Защо , ако имаме общ произход с тях, те и до ден днешен живеят в отделни общности от нас? Защо за 500 и кусур години не се обединихме с тях?

Казах си вече мнението за хуните, че хуни не е етнос, а сбор от различни племена
Диггизих , их е типично готско окончание , каквото има и Исперих
Развивай си хипотезите, няма нищо лошо в тях, ако се изключи елементът на насилие, че всички са длъжни да ти вярват
Това е недопустимо, не е научен метод
Не може да твориш наука с ненаучни методи
Написаното с нищо не ме убеждава, че най - после истината е открита А пък насила- съвсем
И накрая, Българите са това, което са сега Това се отнася и за всички останали-германци, гърци особено и какви ли не Образуването на народ и нация особено е дълъг процес, дори и сега тече А кажи ми какво ще стане ако 1 милион сирийци се заселят в България и вземат Българско гражданство?....
Може само да се търсят корени на произход А корените обикновено са повече от един
Смешно би прозвучало днес за един грък да твърди, че е Спартанец Какъв Спартанец, като последните 700 години всеки ги бие като брашнен чувал
цитирай
3. atil - Дa зaбележa първо зa смешното, че си ...
14.08.2015 13:49
Дa зaбележa първо зa смешното, че си е нa мястото в коментaрa ти, колегa блогър... Коментaрa ти е смешен и прозирa в него някaквa психологическa обремененост или нaкърнено сaмочувствие!?
С риск дa го нaкърня още повече искaм дa зaбележa, че aко си историк по обрaзовaние - много жaлко зa изкривеното ти формирaне кaто тaкъв. Бих добaвил нископрофесионaлнaтa ти реaлизaция. Съдейки поне по товa, което изкaрвaш тук.
Колкото до Делиормaнa предците ми сa живели в него хилядолетия, люлкa е нa бългaрскaтa държaвност, писaл съм зa него в блогa си. Нищо делиормaнско не ми е чуждо и нaй- комфортно се чувствaм в собственaтa си делиормaнскa кожa.
Основното съм го изяснил отдaвнa тук, съжaлявaм, че си го пропуснaл. Би ти съдействaло зa изрaствaнето ти, но предполaгaм ще нaвaксaш пропуснaтото.
Нa въпросите ти също съм дaл обстойни и подробни отговори.
Мнението ти зa хуните е нaпълно погрешно. Те сa много древен етнос и то бългaрски- булгaрски. С булгaрски език, културa и много стaрa държaвност.
В Европa се зaвръщa едвa еднa мaлкa чaст от него, която не пожелaлa дa живе под чуждa влaст и дa влизa в състaвa нa други нaродности.
Името може дa звучи всякaк, хунски именa имa не сaмо сред готите, но и по цялa Скaндинaвия и Бритaния и до днес. По- вaжното е че е бългaрски принц.
Aз тези нямaм и не рaзвивaм , още по- мaлко теории. Зaнимaвaм се с историческa нaукa. Aко още не си зaбелязъл знaчи гледaш някъде нaстрaни a не кaкво публикувaм. Или толковa ти струвa виждaнето...
Етногенезисa и историятa нa бългaрите е яснa общо- взето. Неяснотите и фaлшивите теории сa изкуствен продукт точно нa тaкивa дейци кaто вaс.
Или е някaквa болест или дествително ви е постaвенa зaдaчa.
По- късно ще нaпишa още, зa отговорите нa питaниятa ти. Зa дa ги нaмериш по- лесно тук в блогa.

цитирай
4. atil - Първо да изясним българите а после и ...
14.08.2015 20:11
Първо да изясним българите а после и тюрките. Нали в това се състоеше изясняването на основното?
Цитат:
"...Народът булгар/неговото название се пише и произнася още като ”българ”, ”болгар”, ”балкар”, ”бугар” и т. н. /, възникнал в района на Волго-Уралието в резултат от сливането на седем арийски и урало-алтайски племена.
Едно от отюречените угорски племена, дошло от дълбините на Азия, дало на булгарите своя особен тюркски език/”туранския език” или езика на камовете, кам-бояните/. Много от неговите черти се съхранили в съвременния чувашки език.
През периода 2-ри до 4-ти век основен език на всички булгарски племена става огузо-тюркския език/булгарски тюрки/ - който е най-близо до съвременния турски език.

Физическият облик на булгарите бил в основни черти арийски, облеклото-угорско, самоназванието”булгар” - чисто арийско, означаващо ”черна или вълча” - булг, глава/ар, джар/. .."
От тук: http://atil.blog/history/2011/05/21/nai-drevnata-istoriia-na-trizybeca.751384

За тюрките:
Цитат: "....."През 3 хил.пр.н.е., тази държава се разпаднала, макар нейното название и култура да наследила късношумерската държава(в Ирак) с преобладаващо в нея афразийско население.
Своята етническа индивидуалност съхранили само булгарите от Мала Азия, където те се заселили като достатъчно компактна маса. В западната част там основали големия град Атряч(Троя).
А тия от източната част пък взели за себе си името на любимия им дух на плодородието Самар - Тюрк("Великия бик") и се нарекли - "тюрки".
През 6 век пр.н.е. персийските царе изселили в Средна Азия, хиляда малоазийски булгар-тюрки, и от тях средноазиатските булгари също възприели обичая да се наричат тюрки. "...
От тук: http://atil.blog/history/2015/04/01/slaviani-bylgari-tiurki-mongolo-tatari.1350815
цитирай
5. atil - И за балканските българи: Цит...
14.08.2015 20:16
И за балканските българи:
Цитат:
"...През 681 год. Аспарух обявил откъснатите територии от Велика България и балканските си нови земи за отделна държава със столица на Балканите в Плиска.

Частите от тогавашната българската народност които се отделили с Аспарух били от бурджаните(северокавказци), ермийците( преселници от Тюркския каганат след като групировката на узите взела властта там) и няколко рода алани воювали на страната на Аспарух...
Старото балканско население, родственно с булгарите(българите), от самото начало се приобщило към тях а славянските племена получили статут на подвластни поданици на България. .."
......................
"....Формиране на българската народност

Не е случайно това, че действителния процес на формирането на българската народност на Балканите започва от самото основаване на държавата през седми век и в общи черти приключва през десети век, след установяването на обща религия и общ език.

Важен фактор за създаването на народността е развитието на стопанския живот, появата и укрепването на градовете като центрове на търговия и занаяти. При един по-развит икономически живот се създават по-благоприятни възможности за преодоляване на племенната раздробеност, за създаването на по-тесни връзки между населението в дадена област, за сближаване и взаимно проникване на отделните етнически групи.
Един специфичен фактор, който може при определени условия да повлияе върху формирането на народността, е религията. Въвеждането на нова, обща за всички поданици, религия допринася за преодоляването на битовата и културна раздробеност, създава условия за уеднаквен начин на живот, на мислене, на поведение. .."
...............
"...През 10-ти век българската народност в общи линии е изградена.
Основни нейни белези са :
- общият език (славянски),
- единната религия (християнската),
- историческата памет ( българска),
- единното народностно съзнание( славянобългарско)
- приблизително единната материална и духовна култура( българска).
http://atil.blog/history/2012/07/03/obrazuvane-i-formirane-na-syvremenata-bylgarskata-narodnost.975394
цитирай
6. atil - За сливането с турците е повече от ...
14.08.2015 20:22
За сливането с турците е повече от ясно, защото вече имаме народности а не етноси. При това враждебни и живеещи отделно.
С турците и цигaните не се смесвaме зaщото нямa зa кaкво и зaщо. Нямa исторически и социaлни условия и потребности. Рaзлични и врaждебни общности, противостоящи. В рaмките нa бългaрскaтa държaвa е било обрaтното. Докaто се стигне до еднa държaвa, един бог, един цaр, един език, един нaрод.
.................
Следващата публикация ще е за хуните!
Мислех да пиша за Тмутараканският камък на княз Глеб Святославович, но явно е че за хуните е по-наложително, защо нищо определено не се знае, но пък се развиват тези и хипотези всякакви.
цитирай
7. atil - Все пак ще напиша първо за Тмутар...
17.08.2015 10:57
Все пак ще напиша първо за Тмутараканския камък... За хуните е много трудно и много отговорно да се пише. Трябва първо да се подготви добре човек.
цитирай
8. shtaparov - Тук виждаме още няколко доказат...
18.08.2015 16:24
Тук виждаме още няколко доказателства,че дедите на пра-тюрките са били Скити,които говорели ранни диалектни варианти на Българския език,сиреч от онези негови варианти,които сега биват наричани "славянски". Монетата вероятно е Хунска а не тюркска- погрешно разчетеният надпис върху нея говори красноречиво за това. За връзката на Хуните с Александър Велики,описани в статията "Бог Александър в древната Българска митология" пък говори изобразената върху монетата Виктория- признак за "гръцко" или по-точно Палеопонтийско влияние в етногенезата и на Хуните,и на пра-тюрките. Конят на свой ред говори абсолютно същото- че дедите на древните турки са Скито-Тураки (Траки) от онези,които преди хиляди години завладели половината Азия начело с Дионис. За вярата на пра-тюрките (руси и синеоки средноазиатски Скити) в Палеопонтийските богове говорят не само имена като Хурса (Хърза,Хръзъ,Слънцето),Мардукан (Мардук,Мортаг= Юпитер) и пр. говорят и откритите в техните стари градове артефакти,снимки на които за съжаление нямаме. Откритите в тях изображения на хора и животни не са нищо друго освен образи на Палеопонтийски богове от редицата на древната Българска (т.е. Вавилонска) седморка и различни техни превъплъщения (аватари).

А за разчитането на Българските руни (йероглифи) трябва още много научни екипи да се трудят с години,докато успеят да го извършат- реално погледнато,то едва е направило само първите си крачки. Тюркските руни са азбука и са разчетени като такава,понеже имат само тридесет и няколко знака,но с Българските йероглифи и с техните над 730 знака нещата съвсем не стоят така! Затова и днес простите надписи върху съдовете от Наги сен Миклош остават неразгадани,макар че съдържат една и съща група от 5-6 йероглифни знака,чието разчитане,ако беше тюркско,трябваше да е фасулска работа да нашите новоизтипосани по партийно поръчение туркофили. Да,ама не- тази няколкобуквена думичка,която се повтаря на няколко места в съдовете от съкровището,още доста време ще остане неразгадана.
цитирай
9. atil - Скитите, тюрките, сарматите, а...
19.08.2015 13:38
Скитите, тюрките, сарматите, аланите, хуните т.е. булгарите са в кръвно и културно родство от най-древни времена - това е факт. Разделението и противостоянието идва с пълна сила едва след приемането на световните религии - християнство и ислям. Те налагат различен културен и цивилизационен модел и противопоставят народите. В това число близките и приятелски доскоро народи.
Монетата е сечена в Тюркския каганат и е намерена в Сърбия. Тюрките стигат до Железни врата на Средния Дунав. Всички надписи са доказано прочетени и отдавна приети от световната наука.
За траките и македонците ако искате да научите нещо повече четете българският епос - Чулман талгау.
Мъкa-кaнa..., кaкто се кaзвa по кaпaнски. Кaкъв Ивaн Рилски и кaкви aрии ви гонaт, когaто всеки ден лъжете a кaто ви пaдне - и крaдете!?
Преди две поколения бългaрите долу-горе все още отговaряхa нa името си.
Сегa сме нaй-мaлкото мaлцинство.
"Мъка-кана" се превежда като - немцойство, немтурство, мълчание, пукалство...
Само ти Штапаров и още един сте се престрашили да коментирате...
ТИ ПИШЕШ КОМЕНТАР ПОД ПУБЛИКАЦИЯ ЗА РАЗЧИТАНЕТО НА РУННОТО ПИСМО А ДОРИ НЕ СИ ПРОЧЕЛ, КАК И КОГА И ОТ КОГО Е РАЗЧЕТЕНО ТО?! ЗАЯВЯВАШ - ЧЕ НЕ БИЛО РАЗЧЕТЕНО?!
Това сериозно ли е?
цитирай
10. atil - А за надписа върху чашата от съкр...
19.08.2015 13:45
А за надписа върху чашата от съкровището от Над сент Миклош има смисъл да се говори. Те един надпис от предметите от съкровището от Трансилвания(Над сент Миклош) не им стига акъла и научната фантазията да прочетат а тръгнали с древна история да се занимават... Действително там е много объркано и надписа е с гръцки букви а не с рунно писмо. Штапаров и това не е разбрал обаче прави заявления и налага присъди за неразчитане?!
Коренна и фундаментална я разликата между датския учен разчел кашанското(тюркското) рунно писмо и напъните на нашенските дебели глави(капацуни)..Ето тук нагледна илюстрация:
https://www.facebook/notes/%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D1%88-2/533486573368849?hc_location=ufi
Станчо Ваклинов е дал най-добра характеристика на този нескопосан, неграмотен и объркан надпис, където се пие наздравица за Тангра и Аспарух. А предметите са на Батаул, който пие от тях и черпи наоколо. И не са на никакви ханове, още или князе още по-малко пък кръстени... Божидар Димитров занимавайки се с македонците е хванал от тяхната зараза и ги реди по някога по-фантастични и по-смешни и от техните приказки... Руническите надписи не са ги разчели, защото не са поискали или не могат а този с гръцките букви пак са го превели както им е угодно... Но за това после.
цитирай
11. atil - ". . . Както се вижда, в укра...
19.08.2015 13:47
Станчо Ваклинов:
"...Както се вижда, в украсата на съдовете от съкровището липсва единство. Като се прибави и липсата на единство по отношение на произхода нафо рмите, ще стане ясно, че съкровището от Над сент Миклош по своя стил има хетерогенен характер. В него са преплетени три художествени концепции: предноазиатска, главно сасанидска — иранска (най-силна), ранновизантийска, в която живеят антични традиции и сама е под силното влияние на Иран и на ранноарабската култура, и най-после азиатска — тюркска. И действително иранските форми (в точни аналогии или в по-далечни реминисценции) на трапезни съдове, издаващи изискан вкус и стремеж към лукс, са

148

съчетани с форми на един тюркски номандски бит, по-примитивен по своя характер независимо от богатството, което придава металът. Византийско-елинистическите черти проличават не само в репертоара на орнаментиката (кима, палмета, акантови листа), но също така и в гръцкия литургичен надпис, еднакъв на съдове № 9 и 10:
Δεὰ smile emoticon Δια)ϋςατος ‘ανά παυσον Κ(ύ)ριε εἰς ξωὴη αἶὧι ον,
и в кръстовете по номадските чаши за окачване. Но тези черти са съчетани с тюркски надписи, от които едни (№ 8 и 21) са изковани едновременно със съда, други (№ 2—6, 11, 15—17, 22—23) са изковани (гравирани) по-късно, а № 9 и 10, чашите за окачване — имат и двата вида надписи. За тълкуването на съдовете като произведение на отделни златарски ателиета имат значение например такива факти: тюркският рунен надпис на поднос № 8 е изкован от майстор, който не знае тюркски език, та е трябвало някой с тънко острие да му начертае руническите знаци. При тасове № 9 и 10 пък очевидно майсторът, който е ковал съда по някой византийски образец, пригаждайки го към бита на клиента, не е знаел гръцки, та неумело и почти неграмотно е възпроизвел литургичния гръцки надпис. При тас № 21 обаче майсторът е познавал великолепно и гръцката азбука, и тюркския език на клиента и е изковал с гръцки букви на тюркски език надпис, чието тълкуване и до днес не е напълно ясно . ..."
цитирай
12. atil - Продължение: ". . . . Много ...
19.08.2015 13:49
Продължение:
"....Много от тюркските рунически надписи са гравирани след изковаването на съдовете, а някои от тях са напълно еднакви. Такива еднакви надписи обединяват например двата таса за окачване № 9 и 10 с ритон № 17 и чаши № 22 и 23. Други съдове — кани № 3 и 4, патери № 15 и 16, образуват група въз основа на еднаквите надписи по тях. .."
http://www.promacedonia/sv/sv_3_3.htm#VII
цитирай
13. atil - Защото винаги се намират доблестни ...
19.08.2015 13:52
Защото винаги се намират доблестни хора и смели. Които да нарекат нещата с истинските им имена и да защитят честта на предците си а и своята собствена чест.
Ето че и за надписа от златното съкровище се намериха хора, които за се позанимаят с него. Така, че и това вече не ни тежи на съвестта. Штапаров ми е написал едни смешни и пропагандни коментари за леля Гицка и за недоучените олигфрени, които си търсят Гурута и митове в които да вярват и да точат лиги в екстаз...
Ето за надписа, защото коментарите на Штапаров вероятно няма да ги публикувам. Кой знае защо имам и един такъв недемократичен и нелиберален навик...:

"...На надпис от златната чаша от Наги Сент Миклош, Петър Добрев разчита:

BOILA ZOAPAN TESI DUGETOIGI BOITAUL ZOAPAN TAGROGI ITZIGI TAISI

Боила Жушан ти дава тази чаша в знак на свещенна клетва – като според него думата Тагроги е свързана с богът на клетвата(според него) Тангра, а коренът на думата трябва да се търси в памирското Тагра значещо бъди здрав.
"...Повече сведения, за Тангра, се намират у волжките Българи, където той е засвидетелстван у няколко от волжкобългарските епоси(Чулман Толгау; Шан Кизи Дастани), както и у Джагфар Тарихи. У сателитният народ на Чувашите(Сувари), е запазен култа към бога в силно изменен от първоначалният вид. Според „Сказание за Чулман, Тангра е създателя на дървото на живота и на всички Алпи и Диви, а по-късно и на хората:

В началото целият свят
бил потопен в мрака,
в който живеели алпите-дивове,
които не се нуждаели от светлина.

по необозримия Бой-Терек,
който представлявал основата на Вселената,
създадена от Великия Творец – Тангра.
Коренът на думата на Тангра е крайно любопитен, от гледна точка на неговото точно идентифициране в българският пантеон. Коренът му има двуяко значение, и може да бъде изведен от китайското Tian, той придобива значение Небе, Небесен Бог.
цитирай
14. atil - Също толкова правдоподобно би з...
19.08.2015 13:55
Също толкова правдоподобно би звучал и паралелът на Тангра с Thunder(светкавица). По-долу прилагам някой от лингвистичните паралели в Индо-Европеиските езици изведени от Шегор Расате: Буквално ТАНГРА означава “гръм” – THUNDER на английски от келтски, DONNER на немски, и ТАНДРА на памирските езици. “Клетва пред Бога” е смисълът на близките понятия – TINGOR на уелски, и TOGARM на ирландски. А името ТАРА направо ни отвежда към пантеона на индоевропейските народи – с подобни имена те са наричали „Бога-гръмовержец“: келтите THARAN или THARANOUK, германците THOR, също и DONNER, а хетите ТАРУ или ТАРХУНТ. Така и името на ведическия Бог на гръма и войната ИНДРА също е сродно с ТАНГРА, и повече с ТАНДРА. По всичко личи, че под името Тангра нашите прадеди са почитали Бога-гръмовержец в далечното минало, а по-късно с това име са започнали да назовават Върховния Небесен Бог. За разлика от небесните светила и алпите-диви, Тангра е представен като космически разум, без образ и подобие.
“Тангра е духът на Вселената. Той няма образ и подобие, защото образът е нещо, а Духът е всичко, а всичкото е само дух.”(сказание Дъщерята на Шан)

Както се вижда понятието Тангра, е известно от най-дълбока древност, още от шумерският култ към върховният бог Дингир. Това което е сигурно, е че това далеч не е единственото божество, и култ познат на древните българи, но окончателно отпада остарелите разбирания на Бешевлиев, че Тангра е тюркска заемка у нас, тъй като във времената в който ние за последен път сме имали досег с изтока, тюрките все още не са имали дори слаборазвита религиозна система(според Гумильов, преди 2000 години, тюрките са вярвали единствено в духа на предците им). Едва много по-късно тюрките имат свойте първи допири до европеидните цивилизации, за да усвоят от тях някой понятия в техните религии, който макар да се позовават на бога Тенгри, всъщност са просто Шаманизъм в най-нискоразвита форма.
https://tangrabg.wordpress/rodna-viara/
цитирай
15. shtaparov - Съгласен съм с повечето заключе...
30.08.2015 12:50
Съгласен съм с повечето заключения,които си направил приятелю- ето как активните издирвания постепенно дават резултат и всеки от нас достига по свои пътища до Истината. Виж,за съкровището от Наги сен Миклош ти препоръчвам да се разровиш повече и ще намериш не едно,а няколко изображения на краткия "рунен" (йероглифен) надпис,който ще да е доста по-ранен от гръцкия. Жалко че в коментарите няма опция за вкарване на изображения,инак веднага щях да ти го пусна да го видиш.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 2979262
Постинги: 489
Коментари: 2220
Гласове: 2805
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930