Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2015 16:35 - Физическа култура и спорт при сеновските капанци по царско и комунистическо време
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 1961 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 05.08.2016 18:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
За организирана спортна дейност в гр.Сеново започва да се говори след 1930 г., когато у няколко будни младежи назрява идеята за създаване на спортна организация, която ще работи и ще се грижи за спорта. През 1934 г. най-запалените футболисти от махленските поляни - "стадиони", решават да създадат футболен отбор, който да се състезава с отбори на съседни селища. Макар и трудно, през 1934 г. се създава отбор с футболисти: Пенчо Стоянов(Бошнака), Стоян Чинков, Стоян Станев(Стояноулу), Тончо Панов, Станчо Пенев Чинков, Гани Иванов Чобанганев, Руси Александров, Илия Цонев Узунов, Друми Иванов Манавов(Манаоулу), Дяко Илиев Тончев(Камаджовлу), Коста Яхранов(Ереноулу), Христо Цонев(Монкиноту), Рачо Рачев(бирник в Сеново).

image

Западният край на старата махала на Сеново, който опира до р.Бели Лом. На източният край на дерето е махалата "Дерелика".

За първи футболен стадион се използва "Турското гробище"(срещу магазина в квартал "Дерелика" откъдето съм и аз. Като деца го ползвахме и ние, началното училище беше на баира срещу него...), а по-късно и централният площад. Тъй като топката попада в околните градини, футболистите започват да имат често неприятности със съседите. Това ги принуждава да търсят ново място за игрище. Такова намират на поляната при Кольо Спасов(днешния стопански двор на бившето ТКЗС). Там обаче лятно време вършее вършачката и поляната се задръства със слама и мекина. Есента футболистите изгарят сламата и почистват пепелта. От горския пазач вземат дървета за футболна врата, но вратите често се крадат от околните стопани и се налага да търсят нови. От своя страна футболистите също прибягват до кражба на дървета от близката гора. Първите врати се очертавали от дрехите на футболистите или с купчини камъни. Освен една футболна топка, играчите нямали нищо друго. Едни ритали боси, други с платненки и цървули. Екипът бил разнообразен - дълги панталони, къси гащета, кълчищени гащи и др. Много са проблемите, които трябва да решават.

Големият сеновски борец Тодор Николов Банков, идвайки в Сеново, вижда при какви условия ритат младежите и решава да им подари топка и екип. Голяма е радостта на младежите от този жест на бореца и решават футболният отбор да получи наименованието "Тодор Банков", а по-късно "Бели Лом". Първите организирани срещи са със селата Глоджево и Топчии. Футболното игрище в квартал "Поляната" се използва до 1949 г., след което се оформя ново във фуражните места(стопанския двор на краварника на ТКЗС). Тук започват да се играят всички организирани футболни срещи. Популярността на отбора бързо расте, увеличават се и запалянковците. Привличат се нови млади футболисти като: Руси Стоянов(Цокоулу), Георги Иванов Пенчев(Анчоулу), Раю Станчев(Станеулу), Иван Ганев Ч.Ганев, Петко Илиев Вачков, Иван Филипов Георгиев(Бомбито), Цоньо Илиев Узунов(Узуна), Коци Иванов Кондов(Кондоулу).
При организирани футболни срещи се налага част от футболистите да напускат полската работа преди обяд и пеш, с цървули на крака, да идват на стадиона. Много от тях са в непрекъснати конфликти с родителите си, тъй като напускат усилената полска работа. Но силната им любов към футбола не се спира пред нищо.

image

Сеновски щъркели 

Много силна е и любовта на запалянковците към отбора. При футболни срещи в съседни села всички конски каруци на ТКЗС(тогава е нямало още камиони и автобуси) извозвали запалянковците. Това става и при усилена полска работа(жътва и вършитба). Особено остра е борбата между отборите на Сеново, Каменово, Киченица, Раковски и др. По това време отборът получава от властта наименованието "Републиканец"... След 1960 г. Общинският съвет(
Сеново е община още от царско време, след като в началото на демокрацията сеновската община беше унищожена а общински център стана конгломератът Ветово, г.Сеново вече като част от Русенска обл. започна прогресивно да запада и да се обезлюдява, а Ветово и Глоджево прогресивно да се въздигат... ) решава да се построи стадион в близост до населеното място. За целта се прави предложение за отчуждаване на ливадите на Вачко Неделчев, Цони Ив. Ицов, Петко Стоянов и др.
Председател на Общинския съвет по това време е Марин Иванов Вълев(Тук отново искам да отворя скоба и да вметна, че ако комунистите по върховете бяха като сеновския Марин Вълев, днес България щеше да е по-напред от Чехия, Унгария и Полша по всички показатели. Два пъти ми се налагало през живота да се обръщам за помощ и съдействие към този човек, вече като пенсионер, но с влияние - и двата пъти откликна положително. Макар да знае отлично, че съм от семейство репресирано от "Народната власт". Единият път беше като млад комсомолец за постъпване на работа при военните, когато се изискваше препоръка от двама активни членове на БКП...).

През 1975 г. на този стадион се провежда Републиканското селско първенство по футбол. За целта стадионът претърпява чувствителни изменения. Прави се отвеждане на подпочвената вода, застила се с нови чимове. Поставят се трибуни с пейки от двете страни. Прави се подпорна стена към баира и др.

image

Днес минно-обогатителното предприятие е приватизирано и съществува под името "Каолин" АД

Отначало футболният отбор се финансира от ТКЗС, а по-късно от минно-обогатителното предприятие на гара Сеново. Както физкултурното дружество, така и футболният отбор започват да се наричат "Миньор". Отначало отборът играе в окръжната група на Разградски окръг. През 1969 г. от 9 до 17 юли футболният отбор участва в квалификационния турнир, проведен в гр.Шумен за влизане в зона "Черно море". За две места се борят пет отбора - "Миньор" - Сеново, ДАП - гр.Варна, "Калиакра" - гр.Каварна, "Септември" - гр.Силистра,  и село Босилковци, Русенско. "Миньор"- Сеново печели последователно с Босилковци 5:1, с ДАП-гр.Варна 2:1, с "Калиакра" - гр.Каварна 4:0 и се класира за зона "Черно море". Като член на зоната, отборът има възможност да играе с отборите на гр.Тервел, гр.Балчик, гр.Каварна, Генерал-Тошево, Калипетрово, Иширково, Кубрат, Исперих, Завет, Житница, "Корабостроител" - Варна и др. 
"Миньор" - Сеново не знае какво е загуба на собствен терен. Не случайно запалянковците наричат стадиона "Долината на смъртта"(Щото е в едно дере, до една рекичка. Най-големият им успех беше сребърни медали от републиканското селско първенство във с.Веселиново, Ямболско. На финала ги закопаха съдиите естествено...
Мисля че капанците изразяваха недоволството към народната власт чрез отношението си към футболните съдии. Може и да греша, но в Сеново футболните съдии бяха подложени на тотален стрес през цялото време, с всякакви интервенции, псувни и реални заплахи от страна на публиката. Един от най-популярните призиви беше: "Съдията в чувала"! В смисъл да се сложи в чувал и да се хвърли от моста в реката. И т.н. Друг интересен щтрих от това време бяха приятелските срещи с чешкия и италиянския отбор на съответните предприятия - партньори на сеновския МОК - Минно-обогатителен комбинат
. Срещите завършваха често с двуцифрен резултат в наша полза, но пък чехите и италиянците носеха доста подаръци на публиката - дъвки, значки, химикалки и др. Така че публиката се отнасяше благосклонно към тях и не ги освиркваше и псуваше много...).


image

Стадиона съществува и сега и е възстановен дори футболния отбор. Разбира се сегашният е далеч от качествата и славата на предишния...

Като футболисти в зоната играят Стефан Минчев, Георги Йорданов Георгиев, Петко Василев Стоянов, Неделчо Ганев, Иван Ганев, Ангел Илиев, Павел Пенев Добрев, Петър Харизанов, Стоян Г.Йорданов, Мехмед Хасанов, Васил Кръстев, Али Хасанов, Йордан Иванов и Станчо Николов от с.Кривня, Юкмет Хюсеинов(Гунди) от с.Киченица и др. Треньор по това време е Никола Г.Петков(Карата) от гр.Разград. Най-добри успехи футболният отбор на гр.Сеново постига през 1976 г. на републиканското селско първенство в село Веселиново, Ямболско, където се класира на второ място. Треньор е Коста Проданов от гр. Разград. През 1972/73 г. отборът заема седмо място в зоната, а през 1973/1974 - пето(Ако не бяха разтурили зоните и не бяха основали АПК, сигурно щяха да стигнат до челни места и в "Б" групите...). 

Освен футбол, в Сеново се развиват и други видове спорт като: тенис на маса, волейбол, лека атлетика, шах, туризъм и др.(Голям минус е неглежирането и нарочното неразвиване на такива спортове като борбата и бокса - твърдe характерни и типични за капанския характер и нрав. Това вероятно е направено целево с цел да се запази спокойствието на обществения ред и физическото здраве на разни привилегивировани лица от комунистическото и етническите малцинства...).
С
 някои от развивавите спортове се участва в окръжни първенства и са постигнати добри успехи. За 1977 г. за най-добър спортист на Сеново е определен Йордан Петков Колев - състезател по тенис на маса. По инициатива на Иван Ганев се създава волейболен отбор. Първото волейболно игрище е на площада, а по-късно - на стадиона.

Сеново е с традиции в борбата. До 1950 г. ежегодно в Сеново се провеждат народни борби с участието на много изтъкнати наши борци. Тук са се борили борци като Георги Беленчето, Хари Стоев, Лютви Ахмедов, Хюсеин Мехмедов и др. Гордост за Сеново е борецът Тодор Николов Банков. Същият е роден в Сеново през 1904 г. в Сеново. Първо започва да се бори по алаите с народна борба, но по-късно усвоява тънкостите на френската(класическата) борба. Участва в организираните първи републикански първенства, датиращи от 1946 г. През 1936 г. заедно с Хари Стоев и Димитър Калоянов участва в организираните борби в парижката спортна зала "Пале дьо спорт", където представя нашата страна. Той е единственият български борец, който е имал официална среща с ненадминатия Дан Колов през 1936 г. в гр. Стара Загора. Много успехи е пожънал Тодор Банков по наши и чужди тепихи. В много страни е разнасял българската слава. През 1948 г. се преселва в гр.Русе, където умира през 1972 г. Има две дъщери и син.

image

П.П. Подбрах два видеоклипа за Сеново, макар да се оказа, че има доста. Тези ми се сториха най-автентични.
Още повече, че на втория участва една баба, която е от Балканджиулте и е роднина на мойта баба. И разказва за едно вековно дърво.




Основен източник : ”Сеново-моя гордост и съдба”/географски, исторически и етнографски проучвания/автор. Слави Спасов Цанков. Спонсор и научен редактор проф. дпн Пламен Радев Иванов. Унив. изд. ”П. Хилендарски”-гр. Пловдив. 2008год.








Гласувай:
1
0



1. atil - Втория клип е на една рускиня от Ч...
10.09.2015 17:00
Втория клип е на една рускиня от Челябинск , която се заселила в Сеново със семейството си. И тя има руски блог и доста е написала. Не го знам кой е тоя дето взема интервюто с бабата, но ме е малко яд, щото не може пет приказки да свърже на руски като хората...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3562999
Постинги: 511
Коментари: 2360
Гласове: 2963
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031