Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2015 21:17 - Руско-български войни след татарското нашествие и нападението на Пулад Тимер срещу гр.Болгар(БУЛГАР ТАРИХЪ)
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3125 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 25.09.2015 22:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
С отслабването на татарската държава русите възобновили своите походи срещу българските земи. След татарското нашествие са известни 12 войни между русите и българите, например през 1296, 1320, 1359, 1365, 1370, 1374, 1375, 1376, 1383, 1391, 1398-1399, 1431 г.

Нападение на България от Пулад Тимер

Съдейки по археологическите находки, българските градове били разрушени приблизително в едно и също време. Повечето градове по всяка вероятност били изгорени. Народът разказва, че Велики Булгар бил разгромен от Аксак Тимер.
( Народната памет не е изневерила на историческите факти. В цитираните предания се говори за разрушаването на най-старата волжко-българска столица, свещенния град Булгар(Болгар), станало повече от век след нахлуването на монголите от времето на българския владетел Гази-Барадж. В случая прозвището "Аксак Тимер" е употребено в неговия пейоративен смисъл на "разбойник" по отношение на двама от най-омразните на волжко-българският народ кипчакски ханове Мурза-Тимур и Идегей. През 1358 или 1359 г. гр.Булгар е подложен на погром от темника(военачалника) на ногайската орда Мурза-Тимур, наречен "Аксак Тимер"(букв. "Куция Желязко") още след раняването му при едно сражение под стените на волжко-българският град Джукетау(дн.Чистопол). Но с най-голяма омраза волжките българи, особено преданите мюсюлмани, наричат "Аксак Тимур" ординския пълководец Идегей, разрушил и поругал Велики Булгар(Северната Мека) през 1396 и 1407 г.(Вж. Б.Иман.Пос.съч., с.210-212, 223-224; Ф.Г.-Х. Нурутдинов. Пос. съч., с.51-52.
Линк тук в блога:
 atil.blog.bg/history/2011/09/05/istoriia-na-voljka-bylgariia-13-16-vek-4.814086 )

image

Факсимиле от първото издание на книгата на Г. Ахмеров и българското му издание от 2002 г.

В Спаската околия има мохамеданско село Ташбилге, където преди 360 години Хасаметдин ал-Муслими написал съчинението "Теварихъ Булгар"("История на България"). Там има следните редове: "В 862 г. Мир-Тимур разгромил Булгар". Ако вярваме на това известие, нашествието на Аксак-Тимер в България би трябвало да е станало през 1458 г. сл.Хр. Но също така е известно, че той дошъл в Европа и нападнал Москва през 1995 г. През 1405 г., т.е. 53 години преди посочената дата в тази книга дата, Аксак е починал.
(В тази част от разсъжденията си Г.Ахмеров, поради недостиг на изворова информация, прави опит за паралел между средноазиатския владетел "Аксак-Тимер"(Тамерлан) и ногаеца Мурза-Тимур, безчинствал в Булгар през 1358/1359 г. Вж. предходната редакторска бележка в скобите горе)
Според съобщенията на руските летописци, татарският княз Пулад Тимер нападнал българските градове през 1361 г., т.е. сто години преди посочената от Хасаметдин ал-Муслими дата.
(Руските летописи, както неведнъж, предават половинчата и изкривена информация. Булат, син на кипчакския княз Тагъл, който служи при волжко-българския владетел емир Азан-Хасан(1359-1380), резидиращ в тогавашната столица Казан, е изпратен да разгроми нашествениците. Булат разбива Мурза-Тимур и в знак на тази победа започва да се нарича Булат Тимур, а емир Азан го назначава за улугбек(губернатор) на Булгарската провинция(Вж. Б.Иман, Пос.съч. с.212.) На базата на непълни сведения от руските хроники и на монетните находки, в историографията отдавна битува становището, че Булат Тимур е бил владетел на Волжка България, дори е включен като ордински хан в династическите им фантастични таблици, макар че по онова време хан на все още единната Дещ-и Кипчак("Златната орда") е Джанбек I. Що се отнася до сеченето на монети с името на Булат Тимур, те са имитирани в българската държава и от името на Джанибек, за да се подкопава стойността на ординската парична единица и да се осигурят допълнителни печалби за българската хазна. Нашият Аспарух също сече златни византийски пари със своя образ...)

Ханове и князе с името Тимур, произлезли от рода на Чингиз хан, имало извънредно много, например Минле Тимер, Пулад Тимер, Аксак Тимер, Телек Тимер, Тукай Тимер, Уран Тимер, Котлъ Тимер, Таш Тимер(Тимер - желязо; минле - с бенка; Аксак - куц; Телек - желание; Котлъ - божествен, душевен; Таш - камък).
Но най-прославеният от тях бил Аксак Тимер
(Аксак Тимер - Тимур, Тамерлан(1336-1405 г.), прочут средноазиатски пълководец, емир от 1370 т.Разгромил Златната орда. През 1395 г. разрушил столицата и Сарай. Основал династията Тимуриди. Потомък на Тамерлан е Бабур(1483-1530 г.) - основател на индийската династия на Великите моголи; бил в роднинска връзка с царските династии на волжките българи, в частност с великия поет изгнанник и царски наследник Мохамедьяр, който посетил Бабур и му чел своите газели. Вж.Ф.Нурутдинов. Неизвестный Мохамедьяр. - В: Джагфар тарихы, т.III, с.149.
Линк тук в блога : atil.blog.bg/history/2015/02/02/neizvestniiat-mohamediar-bu-iurgan-avtora-na-poslednata-knig.1335115)
,
затова народът запазил името тъкмо на този княз, на когото освен всичко друго приписват и всички велики неща на други, вече забравени владетели.
(Вече става въпрос за Тамерлан. Той обаче по произход не е Чингизид, а произхожда от монголския род Бърлас, рода служил на волжко-българската държава по времето на Менгу-Тимур и е прогонен от него в Джагатайския улус. Той е знаел, че предците му са служили на Волжка България и през целия си живот на велик пълководец запазва дружелюбно отношение към нейните владетели и народ, въпреки политическите превратности от втората половина на XIVв. При грандиозния си поход на северозапад през 1395 г. Тамерлан не посяга на българското Поволжие и с това завинаги спечелва симпатиите на народната памет. Вж. Б.Иман.Пос.съч., т.II, с.114-115.)
Същото наблюдаваме в Русия: въпреки че имало няколко царе с името Петър, народът помни само най-извесният от тях - Петър Велики.


image

Сведенията на Хасаметдин ал-Муслими за разрушаването на Булгар от Аксак Тимер през 862 г.(по хиджа) мнозина смятат за неправилни, тъй като този владетел починал 53 години преди това. Според нас грешката на Муслими се състои в това, че наместо 762 г. случайно била посочена 862 г.(по хиджра), тъй като знаците за обозначаване на цифрите "7" и "8" при нас много си приличат. Да се сгреши тук е много лесно. Сигурно при преписването наесто цифрата "7", Хисаметдин или някой друг е написал "8". Оттук се явява разликата от 100 години. Тогава излиза, че Булгар бил разрушен не от Аксак Тимер, а от посочения в руските летописи Пулад Тимер, защото в 762 г.(по жиджра) тъкмо той нападнал Булгар.
(Анализът на Г.Ахмеров относно погрешно преписаната датировка напълно се потвърждава и от новите изворови данни в "Джагфар тарихы".(Вж. по-горе в скобите) А "Пулад Тимер", както вече се разбра, наистина напада Булгар през 1361 г., но за да го освободи от Мурза-Тимур, подигравателно наричан от волжките българи "Аксак Тимур".)


image

Степните народи от юг непрекъснато извършвали набези върху Българската държава, което след разрушаването на техните градове от татарите, послужило като причина за преселването на българи по десния бряг на Волга и Кама. В много села на Тетюшката околия чухме(от местните жители), че предците им се преселили по тези места от Булгар(Например селата Болгаер, Етреч, Бурнаш, Янасала и пр.) Ето какво пише з атози факт Хисаметдин ал-Муслими: "Старейшината на Тетюшите слязъл със своето племе при бреговете на Агидел - образувало се село Тетюши; старейшината Мамадъш слязъл с племето си към Нократ Идел, появило се село Мамадъш. Част от българите се преселили в устието на Казанка, в Нови Казан."
(Става въпрос за образуването на нов казански район от изселници от областта на Велики Булгар. Целият Казан по тяхна молба бил официално наречен Булгар ал-Джадид(Нови Болгар), а изостовеният Булгар получил почетното название Гюлистан(Цветна градина). Вж. Б.Иман.Пос.съч. т.I, с.213.)

image

Гр. Казан днес


Източник:
История на Волжка България(Булгар Тарихъ), Гайнетдин Ахмеров, 1909 г., стр. 52-54
бълг. изд. Второ, 2002 г. ИК "Огледало", превод, коментар, предговор, илюстрации, корица - Татяна Ярулина
.

image

Д-ц Татяна Ярулина защитава стрините на София в случая... От римско време.



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3562837
Постинги: 511
Коментари: 2360
Гласове: 2963
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031