Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2015 17:47 - Кой и как управлява историята(Кто и как управляет историей) - първа част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3006 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 28.10.2015 16:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Введение(Увод)
(Пълният текст на български и на руски)

image


Шумотевицата ставаше все по-бясна и по-бясна, вече преминаваше в блъсканица и ръкопашен бой, но изведнъж човека с повредения шлифер се качи върху пирога и силно извика: "Сладкар! Сладкар! Сладкар!" Суматохата веднага заглъхна...
- За къкъв сладкар става дума, любезни г-н Дроселмайер? - попита Мари.
- Ах, безценна мадмуазел Шталбаум, "сладкаря" тук наричат една неведома, но много страшна сила, която по тукашното поверие, може да направи с човека всичко, каквото и дойде на ума - отговори Щелкунчика(Орешарко - птица).


Ернс Теодор Амадей Хофман."Щелкунчик и мышиный король"


image

Историята е практична наука. Особено ясно го разбираш това, когато историческия процес те хързулне по асфалтовата пързалка с такава скорост, че от твоят бивш извънисторически живот останат само малки отломки. Разбира се, навика да се живее извън историята, който укрепна в годините на застоя, оказва влияние и сега, не им се иска на хората да се разделят с него. Щастливите хора, както се знае рядко поглеждат към часовника. При това Агитпропа се е постарал, внушава: народа значи, иска стабилност, народа се е уморил от политиката и т.н. Подтекста е очевиден: пуснахме ви вас, добитъци, замалко от кошарата, и вие всичко, каквото трябваше, направихте, оградите, които НИ пречеха, разрушихте и сметохте, а сега ако обичате обратно в кошарата, чакайте спокойно, когато ще ви подкарат да ви колят или стрижат.
И стрижат и колят, така, че фандъци хвърчат по ъглите.
Обаче не на всички това им харесва, не всички са съгласни покорно да чакат ножа или стригането.
Тук обаче излиза и друг проблем, тези, които не са съгласни с кошарата(а такива засега има малко) веднага се натъкват на едни проклети въпроси. Без да се разрешат тези въпроси, просто не можеш да разбереш как да излезеш от кошарата и какво да правиш после. И макар въпросът "Какво да се прави?" ни се струва най-належащия, на него можем да отговорим тогава, когато си отговорим първо на въпросите: "Какво става?" и "Кой е виновен?".

image

И тук практическата наука история би могла да ни помогне много. Но засега ни помага малко. За да разберем причината за това, ще се опитаме да сформулираме по-точно тези въпроси, на които бихме искали да получим отговори. И така, като за начало бихме искали да научим следното: какви сили и какви закони определят хода на историята? Какво е направлението на историческото движение? Кой и как може да влияе на това движение?
Е, как ви се струва? Не са ли ни малки желанията?
Да, когато при нас имаше едно единственно верно марксистко-ленинско учение, ние такива въпроси ги хрупкахме като лешници, а сега иди, че се опитай да отговориш... Учения и докрини колкото щеш, за всеки вкус и предпочитание, и какво от това? Ако искаш, вземи Попер и Фукояма, ако искаш Данилевски или Тойнби, можеш и Евола с Карл Шмита да разнищваш научно, но все едно, увереност в правилността на всичките тези концепции, теории и доктрини няма никаква.
Та ние върху собствената си кожа разбрахме, че твърде сложен обект за изучаване е това нещо - човешкото общество - колосално сложен. И както всички сложни системи понякога се държи антиинтуитивно, т.е. против здравия смисъл, въпреки прогнозите на "нормалната логика". А когато заинтересованите кръгове отгоре на всичкото, пускат мъгла, слухове, сплетни, то може да ти се завърти главата, и без да искаш да плюеш на всичко и махайки с ръка да кажеш: "Абе да става каквото ще и както ще".

Но да отпускаме ръце не трябва, унинието според учението на Православната църква е един от най-тежките грехове. "Унинието е разслабление на душата, изнеможение на ума, ненавист към обета, лъжа към Бога, все едно, че той е немилосърден и нечеловеколюбив..." - писал в своята "Лествица"(Стълба) авва Йоан. Затова не трябва всеки да се криев дупката си и да чака да премине бурята, а да се опитва според силите си да прави каквото може. В това число и на полето на информационните войни.
(...)
Разбира се, всеки, който е с здрав разум и твърда памет, разбира, че изчерпателни отговори на тези поставени въпроси по-горе, нито една от теориите на историческото движение не може да даде.
Все пак може да се опитаме(особено в светлината на новите отворили се обстоятелства) да се придвижим напред по един такъв важен въпрос, като въпроса за възможността за съзнателно, целенасочено влияние върху социалните процеси и за "субектите" на едно такова влияние. В по-обща форма това е въпроса за съотношението на стихийното и съзнателното в развитието на обществото.
Практически всички теории за историческия процес, при всичките си различия, признават присъствието в историята както на стихийния така и на съзнателния фактор, като се разминават само в оценката си за тяхната значимост. Има разбира се и уродливи случаи на крайния исторически фатализъм, когато целия ход на събитията се счита за веднъж завинаги зададен, а всякакви опити нещо да се промени - са предварително обречени на провал. Последния пример от тази област е доктрината - "Краят на историята" на Фукояма. Тя постулира неотвратимостта на близката победа на либералния капитализъм в световен мащаб. Но това, разбира се е същият Агитпроп, а не наука.

Съвременната действителна наука се е избавила вече именно от излишния фатализъм и детерминизъм. Особено след като се зае плътно със сложните нелинейни системи. А в такива системи, макар и в "неживите", даже в чисто механичните, независимо от запазените причинно-следственни връзки, често възникват бифуркации, или точки на разклониние на процеса, когато последващите състояния на системата не се определят еднозначно от предишните и състояния. Треакторията на движение на системата в такава точка се раздвоява, и на какъв именно клон от треакторията ще премине системата - да се каже предварително не може, всичко се случва сякаш случайно. Най-простия пример за система в точка на бифуркация - това е топче, върху горната част на абсолютно гладка полусфера. Състоянието на покой, в което се намира топчето е неустойчиво, рано или късно то ще се търкулне надолу. А накъде именно - наляво, надясно, напред, назад - не се знае. Понеже за да се търкулне в което и да е направление, достатъчен е и един съвсем незначителен тласък.
Същото е и в социума. Там такива точки на разклонение има колкото искаш. Но за разлика от чисто случайните тласъци в състоянието на "неживите" системи, в социума, където съставящите го елементи са хората със своите интереси, и да изменят "треакторията на движение" на обществата те се стремят напълно съзнателно и целенасочено.

image

Но хората са много, желанията и целите им се различават помежду си, затова на историците, социолозите, политолозите и другите обществени деятели и учени за да не преусложняват задачата по описанието на социума, отделят обобщени, агрегирани елементи и подсистеми, същите тия, които съставят обществения организъм.
Способите за разделяне на обществото на подсистеми са много. Делят го по вертикала - класи или съсловия - или по хоризонтала - професионални, религиозни, етнически и други групи в обществото включително и до сексуалните(на Запад, изглежда, сексуалното малцинство е станало такава влиятелна сила, че да не се взема под внимание не може, пък и ние в това отношение бързо догонваме запада...).
Но далеч не всички подсистеми притежават "субективност", т.е. способност съзнателно и ефективно да влияят на социалните процеси, и като отстояват своите интереси, да налагат на обществото своята воля. Още от древни времена било прието да се дели социума на управляващо малцинство(елит, аристокрация) и управлявано болшинство. Това деление, по принцип от никого не се оспорва и сега, даже западните либерал-плуралисти признават, че властва винаги елита, а народа само им "делегира" пълномощия. Друг въпрос е че при по-детайлно разглеждане и "елита" се оказва доста разнороден, състоящ се от различни групи с несъвпадащи си интереси, и "масата" се оказва не чак толкова инертна и пасивна. Така че въпроса за субектите на историческото действие и той се оказва сложен.

Най-често към такива субекти се причисляват държавите и техните управляващи органи(правителства, законодателна власт и т.н.) а също и организираните изразители на интереси на различните социални групи(партии, профсъюзи, висшето духовенство, различните обществени организации и т.н.). Само че има в крайна сметка още един тип "субективно влияние", за който почнаха да говорят по-често в последно време - това са различните тайни или закрити общества и организации(ТО). Вярно, че самият разговор за тайните общества протича даже и в научна среда накак си странно, все с някакви уговорки и озъртания наоколо( доста напомнящи, озъртанията на нашите общественици от идеологическия отдел на ЦК на КПСС по време на проклетия тоталитаризъм). Никога, например, не е било особена тайна, че в САЩ всички президенти, започвайки с Джеферсън и Франклин, са били масони, че в ложите влиза цялата върхушка на обществото. Струва ни се, че да се изучава американската демокрация, игнорирайки масонския фактор, това е все едно, да се изучава историята на СССР, игнорирайки ролята на Комунистическата партия.
Обаче изучават, пропагандират американския опит в построяването на "най-ефективната политическа система", а за такъв съществен механизъм от тази система, като масонството, се измъдрили и една дума да не обелят.
Господата учени по обществените въпроси, често оправдават това положение на нещата с това, че ето видите ли, сведенията са малко, тайни са обществата, значи и затова сведенията са малко. Затова са и тайни, че при тях всичко е скрито и покрито. Но тогава направо така и кажете а не да търкате очилата на потребителите на вашата "научна продукция".
Само че сведения има, а ако се постараеш то още много интересно може да се научи. Ето за това и ще поговорим по-нататък.

image

Сылка: oko-planet.su/phenomen/phenomenday/78054-metastazy-meksikanskogo-zaliva-chast-11-3.html



П.П.
Източника ще го посоча в последната публикация. Плaнирaл съм шест публикации(от общо 12 глави) - откъси, извaдки от една рядка книга на руски от 5000 екз., издадена през 1997 г. Във всяка ще слагам началната корица на книгата.
Представям мой превод на български плюс оригиналния руски текст.


..........................................
На русском языке


 
Шум становился все бешеней и бешеней, уже начались толкотня и драка, но тут человек в парчевом шлафроке взобрался на пирог и трижды кромко крикнул: "Кондитер! Кондитер! Кондитер!" Сутолка мигом улеглась...
- В чем тут дело с кондитером, любезный господин Дроссельмейер? - спросила Мари.
- Ах, безценная мадмуазель Штальбаум, кондитером здесь называют неведомую, но очень страшную силу, которая, по здешнему поверью, может сделать с человеком все, что ей вздумается, - отвечал Щелкунчик...


Эрнс Теодор Амадей Гофман. "Щелкунчик и мышиный король".

image
Сылка: nechtoportal.ru/rossiya/tayna-perestroyki.html#more-2977

История - наука практическая. Особенно ясно это понимаеш, когда исторический процесс катит по тебе асфальтовым катком, и от твоей былой внеисторической жизни остается лишь мелкое крошево. Разумеется, привычка жить вне истории, особенно окрепшая в годы застоя, дает о себе знать и сейчас, никак не хочется с ней расставаться. Часов, как известно, не наблюдают в основном щастливые. К тому же и Агитпроп старается, внушает: народ мол хочет стабильности, народ устал от политики и т.п. Подтекст очевиден: выпустили вас, скоты, ненадолго из загона, вы все, что надо, сделали, перегородки, каторые НАМ мешали, смели, а теперь пожалуйте опять в стойло, ждите спокойно, когда вас повезут резать и стричь. И стригут и режут, да так, что только клочки летят по закаулочкам.
Однако не всем это нравится, не все согласны покорно ждать ножа или стрижки. Да вот беда, те, кто не согласен со стойлом(а таких пока не много), сразу натыкаются на проклятые вопросы. Не разрешив эти вопросы, просто непонятно, как и куда из стойла вырваться. И хотя вопрос "Что делать?" кажется самым насущным, но ответить на него можно только тогда, когда ответиш на вопросы "Что произходит?" и "Кто виноват?". И вот сдесь прикладная наука история очень должна бы помочь. Но помогает пока мало.
Чтобы понять причину этого, попробуем сформулировать более четко те вопросы, на которые мы хотели бы получить ответы. И так, для начало хотелось бы узнать следующее: какие силы и какие законы  определяют ход истории? Какого направление исторического движения? Кто и как может влиять на это движение?

image

Ну как, не слабо? Да, когда было у нас одно единственно верное марксистко-ленинское учение, мы такие вопросы как орешки щелкали, а теперь вот попробуй ответить. Учений и доктрин пруд пруди, на любой вкус, да что толку. Хочеш, бери Поппера с Фукоямой, хочеш - Данилевского или Тойнби, можеш и Эволу с Карлом Шмиттом штудировать, но все ровно, уверености в правильности всех этих концепций, теорий, доктрин нет никакой. Ведь на собственной шкуре ощутили, что очень уж сложный это объект для изучения - человеческое общество - колоссально сложный. И как все сложные системы ведет себя часто антиинтуитивно, то-есть вопреки здравому смыслу, вопреки прогнозам "нормальной" логики. А когда заинтересованные круги еще и нарочно тумана напускают, тень на плетень наводят, то и вовсе голова кругом пойдет, по неволе плюнешь и махнеш рукой: "А катись оно все, как и катится".
Но опускать руки нельзя, уныние по учению Православной церкви - один из тягчайших грехов. "Уныние есть расслабление души, изможение ума, ненависть к обету, оболгатель Бога, будто он немилосерден и нечеловеколюбив..." - писал в своей "Лествице" преподобный авва Йоанн. Поэтому нужно не в норку опять забиваться в надежде переждать непогоду, а пытаться делать, что в твоих силах. В том числе на полях информационных войн. А ведь почти вся бывшея советская интелигенция, после того, как ее использовали перестройщики и реформаторы и выкинули за ненадобностью, покорно поджала хвост и либо спивается, либо торгует на оптовых рынках штанами да "ножками Буша".

image

Конечно, каждый, находящийся в здравом уме и твердой памяти, понимает, что исчерпывающие ответы на поставленые выше вопросы никакие теории исторического движения дать не в состоянии. Однако можно все же попытаться(особенно в свете вновь открывшихся обстоятельств) продвинуться вперед в таком важном вопросе, как вопрос о социальные процессы и о "субъектах" такого влияния.
В более общей форме это вопрос о соотношении стихийного и сознательного в развитии общества. Практически все теории исторического процесса, при всех своих отличиях, признают присуствие в истории как стихийного, так и сознательного факторов, расходясь лишь в оценке их значимости. Есть, разумеется, вырожденные случаи крайнего исторического фатализма, когда весь ход событий считается раз и навсегда заданным, а любые попытки что-нибудь изменить - заранее обреченными на неудачу. 
Последний пример из этой области - доктрина "Конца истории" Фукоямы, постулирующуя неотвратимость близкой победы либерал-капитализма во всемирном масштабе. Но это, конечно, все тот же Агитпроп, а не наука.Наука-то современная как раз от излишнего фатализма и детерминизма избавилась, особенно после того, как занялась вплотную сложными нелинейными системами. А таких системах, хотя бы и в "неживых", даже в число механических, несмотря на сохраняющиеся причинно-следственые связи частенько возникают бифуркации, или точки ветвления процесса, когда последующие состояния системы не определяются однозначно ее предыдущими состояниями. Треактория движения системы в такой точке раздваивается, и на какую именно ветьв треактории перейдет система - сказать заранее нельзя, все произходит как бы чисто случайно. Самый простой пример системы в точке бифуркации - шарик, лежащий на вершине абсолютно гладкой полусферы. Состояние покоя, в котором находится шарик - неустойчиво, рано или поздно он скатится вниз. А вот куда именно скатится - влево, вправо, вперед, назад - непонятно. Ведь, чтобы шарик скатился, достаточно бесконечно малого толчка в любом направлении.

image

То же и в социуме. Там таких точек ветвления - сколько угодно. Но в отличие от чисто случайных скачков состояний в "неживых" системах, в социуме состовляющие его элементы - это люди со своими интересами, и изменять "треакторию движения" общества они стремятся вполне сознательно и целенаправленно.
Но людей много, желания и цели у них отличаются друг от друга, поэтому историкам, социологам, политологам и прочим обществоведам приходится, чтобы не переусложнять задачу описания социума, выделять обобщенные, агрегированные элементы и подсистемы, составляющие общественый организм.
Способов разбиения общества на подсистемы, достаточно много. Делят ее по вертикали - классы марксизма либо страты и слои современной западной социологии - и по горизонтали - професиональные, религиозные, этнические и другие групы общества, вплоть до сексуальных(на Западе, похоже, сексуальное меньшинство, проще говоря, голубые, стало уже такой влиятельной силой, что не принимать его во внимание просто нельзя, да и мы тут Запад быстро догоняем). Но далеко не все из подсистем общества обладают "субъектностью", то есть способностью сознательно и еффективно влиять на социальные процесы, отстаивать свои интересы, навязывать обществу свою волю. Уже с древнейших времен было принято делить социум на правещее меньшинство(элиту, аристократиию, господствующий клас и т.п.) и управляемое большинство. Это деление, в принципе, никем не оспаривается и сейчас, даже западные либералы-плюралисты признают, что властвуют всегда элиты, а народ лишь "делегирует" им полномочия. Другое дело, что при более детальном рассмотрении и "элита" оказывается весьма неоднородной, состоящей из различных груп с далеко несовпадающими интересами, и "масса" не столь уж пассивной и инертной. Так что вопрос о субъектах исторического действия представляется весьма непростым.

image

Часто всего к таковым субъектам причисляют государств и их управляющие органы(правительства, законодательные власти и т.п.) а также организованых выразителей интересов тех или иных социальных груп(партии, профсоюзы, высшее духовенство, различные общественые организации и т.п.). Однако имеется по крайней мере еще один тип "субъектов влияния", о которых все чаще стали говорить в последнее время - это различные тайные или закрытые общества и организации(ТО). Правда сам разговор о тайных обществах протекает даже и в научной среде както странно, все с какими-то ужиками и оглядками(весьма напоменающими оглядки наших обществоведов на идеологический отдел ЦК КПСС во времена проклятого тоталитаризма). Никогда например, не было особым секретом, что в США все президенты, начиная с Джефферсона и Франклина, были масонами, что в ложах состоит вся верхушкка общества. Казалось бы, изучать американскую демократию, игнорируя масонский фактор, это все ровно, что изучать историю СССР, игнорируя роль Коммунистической партии. Однако изучают, пропагандируют американский опыт построения "самой эффективной политической системы", а вот о таком существеннейшим механизме этой системы, как масонство, умудряются и словом не обмолвиться.
Часто оправдывают господа обществоведы такое положение вещей тем, что мол сведений мало, тайные, мол, общества они потому и тайные, что все у них скрыто и спрятано. Но тогда так и прямо сказать нужно, а не втирать очки потребителям вашей "научной" продукции. Однако, сведения ведь есть, а если постараться, то еще много чего интересного можно узнать. Вот об этом мы дальше и поговорим.

image


Следва продължаие








Гласувай:
3
1




1. syrmaepon - Може би при всички общества след ...
04.10.2015 10:51
Може би при всички общества след икономическия кризис следва и идеологически. Особено, ако управляващата прослойка не вижда път напред. Що се отнася до перестройката, тя има много дефекти и една от тях, че е организирана отгоре и една от целите и е управляващите да задържат икономическата власт или поне голяма част от нея. Това спъва истинските целебни икономически реформи. Това много хора вече го виждат. Но пък да се надяваме, че така гражданското общество ще съзрее и ще изиска реформите, нужни за оцеляването.
цитирай
2. syrmaepon - Доста се колебая дали да публикувам ...
04.10.2015 10:56
Доста се колебая дали да публикувам един текст на руски, по точно кратки откъси. Но може би все пак ще опитам. Макар, че надали някой ще си направи труда да прочете и вникне в проблематиката )))
цитирай
3. atil - Аз първо мислех само руския текст, ...
04.10.2015 12:44
Аз първо мислех само за руския текст, но тук ако се пусне без превод, почти няма смисъл. Макар че пак има, който се интересува намира и чете. Можех да изкарам части и в руските си групи, но тук става и за едните и за другите. Книгата я имаше в електронен вариант, но засега на оня сайт нещо не работи изтеглянето на тази книга. Този автор има и други книги, те дори са по-популярна, едната я има в интернет. Това с тази книжка се проточи и почнах да се нервирам...
Още от миналата година бях го замислил, човъркаше ме постоянно и накрая не изтраях... Още три публикации и мисля че е достатъчно за да се добие представа за какво става въпрос. Това тук е увода към книжката.
Става дума и за Перестройката и за комунизма и за демокрацията, за движущите сили на историята, лъжата и пропагандата, за обществата и за произхода на видовете дори и т.н.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3492625
Постинги: 510
Коментари: 2353
Гласове: 2948
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031