Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2015 20:27 - Дърман и Куделин
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3522 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 10.08.2016 21:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Дърман е български болярин, който заедно с брат си Куделин управлявал самостоятелно в качеството на тарханство(княжество) Браничевската област през 70-те и 90-те година на XIII век. Пак малко известни персонажи от нашата средновековна история.
Братята били потомци на заселилите се по тези места през 1241 г. булгарски кумани( от клана Сара), които преди това живеели в Унгария.

image

Тази 40 хилядна орда отказала да стане татарска, но разбити от Батий в Астраханските степи през 1238 г. и бягайки от татаро-монголите начело със своя хан Котян те напуснали украинските степи и получили място за заселване от унгарския крал Бела IV. Друга интересна подробност е че с тях тръгнало и племето Ази(Яси)..., а червения древен щандарт на ясите бил държавно знаме на България и през Първото и през Второто царство...
Линк за българските знамена:
atil.blog.bg/history/2013/10/22/shttrihi-ot-istoriiata-na-bylgarskoto-nacionalno-zname-i-duh.1195746

Хан Котян Тертероба бил една от причините Киев да се опълчи на Субеде, понеже се явил при своя зет, галицкия княз Мстислав Мстиславович и му заявил: "Днес те отнеха нашите земи, утре ще отнемат вашите".


image

Куманският хан Котян

На съвета в Киев било взето решение да се даде отпор на монголите, изпратеното от тях посолство било убито и така се стигнало до битката при р.Калка...

image

В Карцаг, Унгария,  столицата на областта Голяма Кумания има паметник увековечаващ срещата на Бела IV с хан Котян.

Котян бил кръстен заедно с хората си а една от дъщерите му станала жена на един от синовете на Бела, който по-късно станал също крал(Стефан V Унгарски).
Но дори и след това унгарската аристокрация продължила да се отнася с недоверие към тях. Буквално преди началото на татарското нахлуване в Унгария(татарите от Западния европейски улус били основно съставени също от кумани и други степни племена минали на монголска служба...), Котян бил убит заедно със синовете си. След смъртта на любимия си вожд куманите се отричат от християнството(католицизма), минават Дунава и стават поданици на българския цар Коломан I. 


image

Заселническата вълна стигнала до Видинско и днешно Монтанско. Явно от техните висши кръгове произлизат и последните два български царски рода - Тертеровци и Шишмановци.

Дърман било едно от най-разпространените кумански имена, а следи от него могат да се открият в някои селищни имена и днес. То буквално съответства на славянобългарското Стоян. А Куделин е булгарско куманска транскрипция на славянското "Гудел", което ни говори, че по това време братята вече били рожби на смесени бракове, българо-кумански... Такива бракове сред българското болярство през XII - XIV в. били често явление. Дърман и Куделин имали за резиденция крепостта Ждрело на р.Млава(при дн. с.Горняк, Сърбия), явно тяхно родово владение. Браничевската област още през 1246 г. за пореден път била завладяна от Унгария, но населението и си оставало българско, както личи от запазените сведения за него. Като българи се изявявали и самите братя-боляри, което пак потвърждава сведенията от сборника "ДТ" от Волжка България, че между племената и родовите групировки от булгарски произход нямало рязко разграничаване по отношение на етническа принадлежност. Всички кумански родове, които станали поданици на Волжка или Дунавска България през периода XI - XIII в. от самото начало се изявавали като част от българския етнос.

image

През 1273 г., използвайки политическата криза в Унгарското кралство, те решително отхвърлили чуждата власт. Без съмнение това било осъщесвено с подкрепата на местното население и аристокрация. През 1282 - 1284 г. унгарците направили няколко опита да се справят с непокорното българско тарханство. Военният талант на Дърман блеснал още при първия унгарски поход. Нашествениците били разбити, а в плен паднали няколко знатни барони.

image

Тогавашният унгарски крал Ладислав IV Куман(1272 - 1290), в чиито вени също имало куманска "синя" кръв(по майка той бил внук на хан Котян), се опитал да привлече непокорните боляри с преговори и обещания. При тях отишъл кралския сановник магистър Георги, но преговорите нямали резултат и военните действия продължили. За командващ наказателната акция бил назначен същият магистър Георги, който имал някои успехи и заловил "един от другарите на Дърман" - т.е. някой от неговите воеводи. Обнадежден от този по-същесвен резултат, унгарският крал решил окончателно да се разправи с Дърман и Куделин. Магистърът Георги получил подкрепления и съставил голяма войска от трансилванска пехота и куманска конница. Последната, разбира се, била от останалите на територията на кралството кумани, тия, които се отрекли от хан Котян и приели да станат отстъпници(т.нар. куни, чиито потомци са една от унгарските етнографски групи днес).
Масираното настъпление "срещу Дърман и българите" обаче се провалило напълно. Магистър Георги бил разбит и изтласкан от Браничевското княжество, а Дърман и брат му не само укрепили позициите си, но започнали да заплашват и останалите унгарски владения южно от р.Дунав, особено Мачва. В случая има още едно интересно обстоятелство - това, че унгарския хронист съобщава не само за Дърман, но и за "българите". Обикновено се приема, че тук става дума за местното българско население в Браничевската област. Дори и един бегъл поглед върху средновековните паметници показва, че в подобни случаи се визира не само етническото, но и държавно-политическото значение на названията. С други думи, под "българите" авторът разбира именно българската държава. Ясно е, че за да запазят позициите си, Дърман и Куделин са се обърнали към българския цар Георги I Тертер(1280 - 1292 г.) Той, както е известно, бил от рода на споменатия вече покоен хан Котян - Тертероба, най-знатния в България по това време. Логично е точно Дърман и Куделин да са от самото начало сред "хранените" му хора. Така, под една или друга форма, Браничевската област отново преминала към българското царство.


image
 
Българска монета с изображението на още един цар от тази родова групировка - М.Шишман.

Нещата се променили, когато Георги Тертер вече не можел да овладее кризисните процеси в страната. През последните години от царуването си той бил подложен на силен натиск от страна на враждебната болярска групировка начело със Смилец, която с подкрепата на татарския хан Ногай най-накрая го принудила да абдикира(1292 г.). Унгарците внимателно следели промените в България и през 1290 г. решили да се възползват. Този път агресията срещу Дърман била поверена на сръбския екскрал Стефан Драгутин, който като полунезависим господар управлявал унгарската област Мачва.

Както разказва сръбския хронист Данило, "братята Дърман и Куделин, от една майка родени, много се хвалеха със своята сила... и не даваха никой да има власт около техните предели..."  Един от тези "никой" в случая е именно Стефан Драгутин. който под претекст за някакъв техен "зъл заговор" против него ги нападнал с "цялата си сила". "Земята браничевска" обаче се оказала "силно укрепена", крепостта Ждрело издържала, а Другутин "не могъл никаква пакост да им стори, нито да ги прогони от тези предели..." Сръбският лукав автор се стреми да прикрие както причините, така и резултатите от злополучния Драгутинов поход.  В действителност бившият крал претърпял пълна катастрофа.
Дърман и Куделин обаче вече не разчитали на помоща на търновския цар а се обърнали за помощ към наместника на Златната орда на запад Ногай. Той им разрешил "срещу много злато"(това показва и нарастналите стопански и финасови възможности на тарханството) да наемат татари и кумани от неговите владения в днешна Южна Украйна и Молдова. С тези значителни сили братята нахлули в управляваната от Драгутин Мачва, разгромили го и присъединили голяма част от тази унгарска област  към своето Браничевско княжество. Жадните за плячка татари обаче, не се задоволили с даденото им злато а нахлули в южните райони на Унгария. Тук те срещнали сериозен отпор, а унгарският военачалник Угрин ги разбил, като пратил главите на двама техни главатари на своя крал.

Присъединяването на Мачва и татарската намеса, която прерастнала в набег към Унгария усложнили положението на браничевските боляри. Стефан Драгутин, който бил избягал при своя брат, тогавашния сръбски крал Стефан Урош II Милутин(1282 - 1321 г.), получил възможност за реванш. Явно с унгарска благословия бил подготвен съвместен поход против Браничевското княжество. През 1291 г. вражеските войски нахлули във владенията на Дърман и Куделин. Този път те били разбити и трябвало да бягат отвъд Дунава при Ногай. Браничевското тарханство престанало да съществува и било присъединено към територията на Драгутин, т.е. отново под властта на унгарската корона.
Георги I Тертер не могъл да направи нищо за спасяването на тази стара българска земя, която била изгубена завинаги. Единственият опит за нейното отвоюване предприел наскоро след това(1292 г.) видинският боляр-тархан Шишман, явно царски роднина. Той нямал подкрепата на централната власт, в Търново вече царувал Смилец, когото Шишман очевидно не признавал, поради което погледът отново бил насочен към Ногай. С негова помощ видинския господар временно освободил Браничевското княжество, но после бил разбит и вече трябвало да търси подкрепа за собствените си владения... Дали Дърман и Куделин са участвали в този поход на Шишман, не е известно, но явно са получили земи в днешна Северозападна България, където тяхната родова групировка властвала или пък в друг район на България. По-вероятно е първото тъй като и до днес съществуват редица селища, които носят техните имена.


image

Видинската крепост. Може бе единствената напълно запазена крепост в днешна България.



осн. източник: "Кой кой е в Средновековна България", изд. Просвета, София, 1994 г.
стр.104 - 106.




Гласувай:
4
0



1. didanov - поздравления за постинга
24.12.2015 01:01
малко позната история на един паметен от събития 13 век. поздрави
цитирай
2. atil - От две седмици насам се замислям и да ...
24.12.2015 13:00
От две седмици насам се замислям и да друго малко познато нещо. А то дори стана модерно през изминалата година. За генетичните изследвания на народите и връзката им с историята. Как те помагат или пък пречат при изучаването на миналото? Според мен повече помагат отколкото да пречат. Но тук трябва да работят съвместно пак историци и генетици. За историците, истинските, трябва да се знае, че те не четат и не зубрят само стари вестници и книги, без да си напъват мозъка да мислят, и не ползват само старобългарски и гръцки а поне още два езика в работата си. Имат познания и за историята на света, също и от фолклор, етнография, архитектура, национални култура, симиотика, археология и още редица други науки, като помощни на историческата наука. А ако нямат толкова много познания ползват консултанти.
В противен случай имаме историческа белетристика, научна фантастика и пропаганда, които се лансират за история.
Защото отдавна вече историята май не е учителка на народите а инструмент на политиката и пропагандата.
Та и с генетичните изследвания - също веднага започнаха злоупотреби и пропаганда на идеи и теории...
Затова следващият месец, мисля да изкарам нещо тук и по този въпрос. Събрах малко данни, мисля че ще е любопитно. При това генетиците си работят съвестно и към тях претенции няма.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3498423
Постинги: 510
Коментари: 2353
Гласове: 2949
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031