Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2016 16:54 - Щтрихи от съпротивата на македонците срещу македонизма в Титова Югославия
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 2687 Коментари: 2 Гласове:
10

Последна промяна: 09.01.2016 23:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
image

Административно деление на Царство България преди преврата на 9 IX 1944 г.

С Указ № 72 от 24 юли 1941 г. [ДВ, бр. 164, 29/07/1941] се обнародва Закон за създаване на Русенска област (приет от XXV ОНС на 16 юли 1941 г.). С него околиите Поповска, Беленска, Исперихска, Кубратска, Тутраканска, Разградска, Русенска и Силистренска се отделят от Шуменска област и се обособяват в област с център Русе.

На 15 май 1941 г. е обявено официално за връщането в пределите на България на Беломорска Тракия,Вардарска МакедонияЗападните покрайнини и Поморавието. През юли със Заповеди 2618, 2619, 2620 и 2621 на министъра на вътрешните работи и народното здраве от 26 юли 1941 г. [ДВ, бр. 166, 31/07/1941] тези земи са обособени в три административни области:

  • Битолска област, обхващаща околиите: Битолска, Бродска, Крушевска, Охридска, Прилепска и Ресенска [Заповед 2618].
  • Скопска област, обхващаща околиите: Беровска, Бояновска, Вранска, Велешка, Качанишка, Кривопаланска, Кумановска, Кратовска, Струмишка, Скопска, Сурдулишка, Светиниколска, Радовишка, Щипска, Гевгелийска, Кавадарска и Неготинска [Заповед 2620].
  • Беломорска област с център Ксанти и обхващаща околиите: Гюмюрджинска, Дедеагачка, Демирхисарска, Кавалска, Ксантийска, Тасоска (с център с. Лимен), Правищенска, Саръшабанска и Серска [Заповед 2621].
  • Западните покрайнини и Поморавието са разлени на 4 околии – Босилеградска, Бабушнишка, Пиротска и Царибродска, които се присъединяват към Софийска област [Заповед 2618].
                        ***************************************

Това на практика е било съпротива зад Желязната завеса за нас тогава. Ние нищо не знаехме и нямаше откъде да научим. Югославия макар и необвързана, за нас си беше зад "Желязната завеса". Пък и тя самата си остана същата антибългарска държава, каквато беше и кралска Югославия. И само раздора между диктаторите Тито и Сталин предотврати за самата България един много по-лош сценарий от този, който тя преживя. Сведенията тук са един вид продължение на публикацията в блога: "Нелегалнна и въоръжена борба на македонците срещу македонизма от втората половина на XX век".
Линк: atil.blog.bg/history/2015/09/28/nelegalna-i-vyoryjena-borba-na-makedoncite-sreshtu-makedoniz.1395124   И автора и източника са същите. Честно казано бях предизвикан да изкарам още сведения от по-късно време, като продължение на предишната публикация. То затова има вече и отделна блог вълна в блога на тази тема. Защото се налага. Все още мнозина се правят на изтърсени от каруца, ни чули ни видяли и много "изненадани"...

image
  Делегати от общия конгрес на македонските бежанци, януари 1923 г. 

                             ****************************

Извадки от заключителната гл.44, Поглед към надежни перспективи


"Кат гарвани на леш смъртта ожидат нам!" - С този стих на Мицкевич из "Пан Тадеуш" в превод на Вазов бихме могли да приключим нашата характеристика на днешните сърбомакедонисти.
Смъртта ни желаят!  Желаят...  Но ще успеят ли? Дали българщината в Македония наистина ще загине? Дали македонския българин ще се откъсне напълно от снагата на българския народ и останал сам на себе си, като дърво без корен, ще изгори в сръбското огнище?
  Песимисти, скептици и резигнирани българи клатят отчаяно глава и с болка на душата правят тежки прогнози, че този път българщината в Македония се топи и ще се стопи окончателно...ако не се бори... От нашето изложение пролича, че тя се е борила десетилетия, оказала е съпротива дори в най-тежките дни след 1944 г., когато влахо-сърбоманската и родоостъпническа реакция покоси с хиляди добри българи, а десетки хиляди отидоха да гният в затворите. Видяхме, че са създавани и нови организации за спасяване на българското име под какъвто и да е вид - автономия, независима държава или някоя друга форма на протекторати. Само една форма, интемно най-въжделената, не може да се иска открито от тия организации: обединение с България. В дните, когато победена България бе парализирана за всякаква помощ на поробените; когато дори се запушваше устата на всеки българин, който издигнеше такъв глас в тяхна защита и биваше жигосван като великобългарин... и още много други болезнени прояви на национално отстъпление пред нахалството на титовия македонизъм - в тия дни бе немислимо най-желаното. Затова се диреха други форми, по-близки до възможното... Уви, и те далеч от възможността за реално осъщесвяване. А след това? Скопския македонизъм, какъвто го описахме, се втурна по своя път, временно необезпокояван; съпротивляващия се македонски българин бе повален... Но дали наистина всичко е така? Дали нищо не остана от оная съпротива на българския дух в Македония, която под различни форми бе дейна още от ония времена, когато Климент Охридски затвърди своето велико дело на културно сливане на славяни и българи в единен български народ от Дунава до Егея и от Черно море до Девол и Морава? До наши дни съседите ни изръфаха големи части от народната ни снага: изгубена бе Северна Добруджа, посърби се Моравско и Тимошко, обезбългари се Одринско и Беломорието, разпиля се огромна част от българщината около р.Бистрица, Костурското езеро и Долна Преспа. Огромни вълни разбиват хилядолетния български вълнолом, наречен Западна Македония...
(...)
Борбата се свежда до името: българин или македонец, българско или македонско. Не вещае ли бъдещето изравняване на тия две имена като синоними( те са такива и изначално, едното "булг ар" - вълча, черна глава, дошло от първото знаме на което била изобразена вълча глава:


image

другото "мак идан" - вълча падина, долина, - едното етноним с който са се наричали древните българи а другото област населявана от тях. Б.А.), като думи за едно и също понятие: македонец, т.е. българин, както си беше по-рано?

В това направление Македония постепенно се надига. Едно ново брожение все по-ярко получава физиономия: брожението преди всичко за чистотата на езика от сръбски думи и сърбизми. И наистина, речете ли да подберете от поетичните творби на новите македонски поети, в които не с есрещат сърбизми и сръбски думи, ще почувствате, че пред вас е хубав български език с тук-таме диалектни форми. В Македония, въпреки всичко, се гради привинциална българска литература, колкото и да е замръсена от чужди налепи. Речете ли да четете поетичните им творби с книжовен български акцент(тъй като в Македония народните говори нямат помежду си единно ударение върху думите), ще получите пълноценна българска поезия.
(...)
Въпреки малките отклонения от чисто книжовния ни език днешният "македонски" език на скопските поети е все пак много близък до него, когато не е смесен със сръбски думи. Това може да се види ясно и в един "превод" на тоя "език" на прочутото стихотворение на Славейков - "Татковина".
Поставяме в оригиннал и "превод" едно до друго:


На книжовен език На "македонски" говор
Хубава си, татковино Убава си, татковино,
име сладко, земя рай, име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно сърце младо и невинно
за теб трепка и играй. за тебе трецка и игра.
Мили ми са планините Мили ми са планините
и на север, и на юг, и на север, и на юг,
валозите, равнините валозите, рамнините,
набраздени с наший плуг. набраздени со наш плуг.
На уста ми сладка дума На устата сладок зобор
ще да бъде този кът, ке да биде той кат,
дето Дунав, Вардар, Струма кай що Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат... и Марица си течат...
  Кое е тук македонското? - "убава", "рамнините", "сбор"(дума), "кат"(кът), "кай що"(дето), течат(текат) и нищо повече. Нима по-близо до книжовния  са хумореските на Елин Пелин на шопски, като например:
"А че ви кажем, що че ви кажем, ама сакам тук да се остане! Немой некой да иде да каже на свото Джуро, зер после си умирам от смех".
( Ако пък се вземе да се запише нещо от източните диалекти, там вече наистина ще трябва преводач, макар да се знае, че книжовният език бил по-близо до източните говори. Автора на блога е родом от Североизточна България и знае за какво става въпрос...Б.А.)

Неволята е лишила младото поколение от благата на българския книжовен език, но ето това поколение пак се добрало д онего, без да знае. И колкото повече българска поезия стигне до ушите на македонската интелигенция, толкова тоя процес на близост ще става по-силен. А това е задача на целия български народ чрез всичките му културни средства. Начело трябва да стои македонската родолюбива емиграция, а Пиринският край трябва да бъде изходна база за всички инициативи. Той трябва да бъде способен за това, да вдига високо знамето на македонските българи в духа на Гоце, Даме, Пере, Матов, Александров.


                               *************************


В това отношение Македония все по-определено се обажда въпреки всички пречки на органзирания титовски македонизъм, който взема нови жертви. Не е възможно да се изреждат всички всекидневни прояви на новата македонска интелигенция по пътя на осъзнаването. Тук ще се спрем само някои прояви от този род в Скопския университет. Да вземем неочаквано възникналите спорове сред студентите по история и стълкновенията с официалните органи на македонизма, които накрая завършват с изключване и арестуване на отделни по-смели студенти. Събитията са станали през май 1959 г. Ето как:
Професор Солтировски, историк, имал лекция на тема "Ролята и значението на ВМОРО като идеен авангард за подготовка на общо въстание в Македония". В нея подчертал един от принципите на организацията: сплотяване на всички народности в Македония и Одринско в борбата за свобода. Неколцина студенти са му обърнали внимание, че не е посочил народността на революционните дейци и идеала им за самостойна македонска държава без помен за отделна македонска народност.


image

Скопският университет "Кирил и Методий".

Професорът, който съзнателно избягвал този въпрос, бил принуден да даде следния отговор:
"Ако говорим с езика на историческите факти, трябва да се отбележи, че историята на Македония и македонските славяни е част от историята на българите. Следователно и македонските революционери навярно сами себе си считали за българи. Но - заекнал професорът - самата борба за освобождение на Македония е създала отделно македонско съзнание".
Тогава други студенти правят следния извод: "Щом до 1945 г. народът в Македония се считал сам за български, правилно ли е днес аз да кажа: "Баща ми и майка ми са били българи, но аз съм македонец?" Или: "Защо народът в Македония, щом през вековете е бил български, не е сплотен в една държавна общност с българите?"
Тогава скочили македонските агенти. Студентката Бонка Демирова(понастоящем голям фактор при управляващите), дъщеря на бежанец от гръцка Македония и агент на УДБ, заявила с гняв:
"Вярно е, че нашите бащи и деди са се наричали и чувствали българи, но те са били заблудени(интересно кой и кога ги е заблудил всичките наведнъж и през цялото време...?Б.А.). Все до 1948 г., докато бяхме в Кукушко, родителите ми и аз самата се чувствувахме българи. Но като дойдохме тук, в ЦК ни казаха, че не сме българи, а македонци и че трябва да говорим на македонски литературен език, защото езикът, на който говорехме, бил български. И аз оттогава се чувствувам македонка.".
Настанал общ смях и подигравки за бързото сменяне на народността като кирлива риза от тялото. Но тя продължила: "Аз се гордея, че имаме македонска държава още от Александър Македонски, а сега вече в рамките на Югославия".
Това става повод студентите с изказванията си да посочат цялото и невежество в областта на историческата наука и да изтъкнат, че славяните от македония нямат нищо общо със старите македонци на Филип Македонски и че славяните от Мизия, Тракия и Македония отдавна са образували единна българска народност.
Смутена от общите ръкопляскания на студентите при такива изказвания, Демирова обвинила говорителите във великобългаризъм и се заканила, че ще донесе на ЦК на партията за всичко. Тогава проф.Солтировски турил край на спора, като признал правото н авсики да се чувствува какъвто си ще и никой няма право да му налага друго. "Но - заключил професорът - сега действителността е друга: с цената на много кръв е създадена тази държава и трябва да я пазим".

След лекцията над 50 студенти продължили спора по коридорите и двора на университета. Тогава всеки започнал да говори открито, че цялото население по родните села сега се чувствува българско. Изреждани са примери, разкази на по-старите дейци и пр. Това съвсем объркало македонистките фанатици, особено като се чул възгласът, че насила не се прави нация. Бонка Демирова в качеството си на секретар на студентската организация отишла в ЦК на партията при Вера Ацева и докладвала за всичко. След обстойно обсъждане тя получила деректива да бъдат подложени н анаблюдение всички ония, които разглеждат македонската история от великобългарска гледна точка, като им се състави списък за по-нататъшно използуване от УДБ.
Вълнението на студентите се засилило още повече, когато след няколко дни последните два часа по история на Югославия биват изнесени от хърватина Стйепан Антоляк, професор в Скопския университет. Разглеждайки причините за бързата капитулация на кралска Югославия през Втората световна война, той посочил и една твърде важна причина: националния гнет на великосръбските шовинисти над българите в Македония, както и антагонизма между сърби и хървати."Щом почна войната, македонските българи отказаха да се бият и посрещнаха българската армия като освободителка" - заключил Антоляк.
Тогава пак една македонистка му възразява, че гнетът е бил упражняван не над някакви българи, а над македонците. Обаче професорът отвърнал невъзмутим: "Аз съм професор и от времето на стара Югославия и много добре познавам нещата. До 1941 г. това население се наричаше и чувствуваше българско. Поради създадените през и след войната обстоятелства - това население да не може да се обедини в една държава - постигна се компромис: вардарската част да остане в Югославия и населението и да се нарича с името "македонци". Но сигурен съм, че ако запитате вашите по-стари - родители или братя и сестри, ще ви кажат, че се чувствуват българи".
Последвали ръкопляскания от възторг и изненада от такива неочаквани признания на един несърбин. Започват нови обсъждания между студентите, които завършват със заключение, че македонскат анация е една фикция. Ядрото на студентите, на брой около 60, взема решение тази истина да бъде разпространявана по родните места. 

При едно такаво настроение започнала новата 1960/1961 г. учебна година. Сега вече властта е взела мерки, като е организирала повече наблюдатели.
В час по история отново проф.Солтировски разглеждал въпроса за македонизма на Стоян Новакович. Професорът е изтъкнал, че тоя македонизъм през 1889 г. е измислен като средство за посърбяване на населението в Македония: учейки македонците, че не са българи или сърби, той целял да ги отдалечи от българската идея и след това лесно да ги спечели за сърбите. Тогава един от студентите от Малешевско заявил: "Всичко това, което е вършил, но не е постигнал Стоян Новакович, сега се опитват да го постигнат нашите управници. Те работят в духа на Стоян Новакович". Това заявление било подкрепено и от други.
Настанал общ смут. Македонистките агенти вдигнали шум. Лекцията била прекъсната. Донесено е до управлението на факултета. Събрал се на заседание целия факултетски съвет. Намесила се УДБ. Започнали разпити, малтретирания на набелязаните студенти. Наричани били "агенти на БКП", "великобългари" и пр., и заплашвани, че ако не се коригират, ще оставят кости по затворите. Деканът на юридическия факултет Иван Пухан е заявил на всеослушание:
"Ние няма да позволим в средата на нашите студенти да същесвува българско гнездо, което да шири своята мрежа по Македония, както това правеше през 1941 г. шовинистът и саботьорът Методий Шаторов - Шарло... Ние ще им отрежем корените..."

Последвало изключване на най-проявилите се и принудително млъкване на другите, след това започват арести и накрая...бягство от Югославия...
След сломяването на откритата съпротива и разгонването на ядрото на будните студенти сръбските професори в Скопския университет Иван Пухан, Оливера Димич, хърватинът Стйепан Атоляк и сърбоманинът Душко Янакиевски започнали да принуждават студентите на изпитите да отговярят на сръбски, иначе ги късали. Започнали протести от страна на по-бойките студенти, но сърбите са се оправдавали с това, че не разбират македонски и че сърбо-хърватският език бил по-развит и по-съвършен за научна работа. Университетското управление взело страната на сърбите. Разбира се, това явление е научило студентите на много нещо.

                       
                             ******************************


image

Книгата „Голи оток островът на смъртта” -
„Goli Otok The Island of Death”

e-vestnik.bg/23961/goli-otok-poetat-venko-markovski-v-pakala-na-titoviya-ray/


По този път започва да се пише нова страница в историята на съпротивата срещу македонизма. Оня, който започва да пише най-ярки редове по нея, е несъмнено вдъхноветият поет Венко Марковски, за когото вече говорихме. След него се нижат редица други прояви н аотпор от различн исреди и личности. Но ние разполагаме с пълни данни за всички тях. Има безброй безименни герои на българщината, които остават скрити в мрака на нерадостните за българина дни. Само от време на време припламват от дълбините на народа ярки искри на потайната българска жар и за няколко мигновения раздират тъмнината на македонистката нощ. Ще споменем само няколко от тях, за да се получи поне малка представа за онова, което тлее в потиснатата българска душа.
На първо място стои подвигът на младата девойка от Кочани - студентката по славянска филология в Софийския университет, ПЛИСКА МАНАСИЕВА. Възпитавана с години в училището в Щип при днешния режим, тя чува все пак в сърцето си гласа на дедите, прозвучал ярко и през устата на нейния баща - адвоката ТОДОР МАНАСИЕВ. И тоя глас събужда обич към България като към обща майка на всички българи по света. Не случайно и е дадено името Плиска, а на брат и - името Преслав - имената на двете древни столици на България.
Вкусила от благата на българската наука, Плиска започва открито да изповядва българското си чувство. Но дебнещият я скопски македонизъм и подготвя примка. В началото на 1970 г. тя отива да види болния си баща в Щип въпреки предупрежденията на приятелите и. И веднага бива арестувана заедно с баща си за открито манифестиране на българско народностно чувство. Пред съда в Щип(в началото на юни 1970 г.) тя открито заявила на книжовен български език:
"Българка съм и никой не е в състояние да ме разубеди. И не само аз, а и всички македонски славяни с ачаст от българския народ. С това си убеждение не съм извършила никакво престъпление пред законите на Югославия, която носи името СОЦИАЛИСТИЧЕСКА и се управлява от КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ. Аз не съм сама. Като мене са хиляди, които още се страхуват да излизат открито с българското си народностно съзнание, но и това скоро ще стане. Затова с гордост ще понеса всяка присъда за това ми убеждение!"

Осъдена е от Щипския съд на година и половина затвор и изпратена в затвора на Пожаревац, Сърбия. Баща и пък - адвокатът Тодор Манасиев, който и по-рано бе лежал три години затвор по закона за обида н амакедонската чест - като отявлен българин, бива осъден на три и половина години затвор и хвърлен в мъчилищата на "Идризово".
Къде намери тази крехка девица сили да поеме цялата тежест на риска да изповядва открито, безстрашно нещо, което е толкова преследвано! Как не се смути от оная мъст, с която бе организиран целия процес при една озлобена група от "свидетели" - македонисти, дебнещи я преди месеци във всичките и прояви като българка! Това са все скритите сили на българския феникс. И нейните думи пред съда, че тя не е сама, че като нея са хиляди, и ще дойде ден те да проговорят, носят в себе си пророчество, към което ние няма какво да добавим.



image

П.П. На днешния ден 8 януари: В периода 8 – 13 януари е учредена Федерация на македоно-одринските благотворителни братства в София. Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878). Първите дружества се появяват в началото на `80-те г. на XIX в., но между тях не съществува никаква връзка. Първият опит да се обединят е предприет през 1885 г., но без успех. През март 1895 г. се полагат основите на Македонския комитет, преименуван по-късно във Върховен македоно-одрински комитет. През 1900 г. към тях се присъединяват и клоновете на дружество "Странджа", те се преименуват в македоно-одрински дружества. С разтурянето на ВМОК през 1903 г. македоно-одринските дружества продължават да съществуват като благотворителни братства. През 1905 г. те се обединяват в една организация, наречена Съюз на македоно-одринските благотворителни братства. По време на войните 1912 - 1913 г. подпомагат активно образуването и действията на Македоно-одринското опълчение. Печатни органи: в. "Македония" (1919 - 1923) и "Независима Македония" (1923 - 1926).



Източник: "Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него", Коста Църнушанов, Университетско издателство,Св.Кл.Охридски", София, 1992 г.
 



Гласувай:
10
0



1. shtaparov - Правилно- по тази тема трябва да се ...
11.01.2016 16:41
Правилно- по тази тема трябва да се пише всеки ден и всички неразказани истории трябва да се разкажат,за да остане Истината и да бъде преборена лъжата,с която все още си служат Скопско-Белградско-Московските измамници,които създадоха фалшивата македонска "нация".
цитирай
2. atil - Особен фaкт зa рaзмисъл е, че сaмо в ...
14.01.2016 19:50
Особен фaкт зa рaзмисъл е, че сaмо в двете Бългaрии, нa териториятa нa културния и цивилизовaн континент Европa, имa тaкивa нaсилственни опити и упрaжнения върху хорaтa! В нaчaлото - чист терор, принудa и изнудвaне зa промянa нa нaционaлното име и сaмосъзнaние!?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3562899
Постинги: 511
Коментари: 2360
Гласове: 2963
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031