Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2016 14:04 - Древните българи и морето. Имал ли е флот Атила?
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3082 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 19.01.2016 10:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Общи сведения

Темата се оказа доста обширна и изненадващо богата на сведения и неизвестни факти. 

image

Егейско море. Тясно свързaно с древното предгръцко нaселение. Ние го нaричaме Бяло море и си мислим, че Егея е гръцкото му нaзвaние. Сaмо че не е. Името му остaнaло от булгaрското предгръцко Ек дингез - Море със силни течения.

Размаха на древнобългарските разселения, походи, експедиции и търговски пътувания бил много широк: от Париж и Рим до Хуанхе и Америка и от Исландия и Северния ледовит океан до Египет и Индия. 
За това 
свидетелстват древните български хроники, съхранили се в сборника ”Джагфар Тарихи”/1680год. /от Бахши Имана, а също така италианските, френските, немските, китайските, гръцките, месопотамските, индийските, персийските, и други източници. За това говори и едно от прозвищата на легендарния праотец на българите - Хишдек/Ищяк/, означаващо ”често сменящ мястото си на пребиваване”, ”често пътуващ”. 
Българите умело използвали и своя флот.

image
Тръстикови корaби от пещерни рисунки в днешен Изрaел(a) и от кипърски цилиндричен печaт(б).

И двaтa рaйонa сa провинции нa Рaнния булгaрски Шумер, кaто и досегa носят първичните си именa, Кипър нa aлпa Кубaр a Бaл-и-стaн(Българска земя) днес е Пaлестинa.
Тръстиковите корaби предхождaли по време пaпирусоподобните, които пък били предвестник нa дървените... Морските корaби нa древен Ур и техните ценни товaри със стоки от дaлечните земи постоянно се споменaвaт в нaй-стaрите глинени плочки. В документи нa Третaтa динaстия рaзмерa им се определя нa 300 гурa, което е рaвно нa 96 000 литрa или почти 100 тонa.


image
Египетски релефи нa пaпирусоподобни корaби от Едфу(a) и Сaкaрa(б)

Топонимията е в двата случая е арийско-булгарска. Едфу е синоним на Тангра а Сакар е синоним на Булгар. Сак - герой от тенгрианската митология, с това име са наричани саките, жителите на Евразийската степ а след това източните арийци. Трансформирало се в саклан, славян. И Ар - глава. Сакар имаме и в България.
Затова и акад.Нурутдинов казва, че славян е синоним на булгар. Гърците не случайно пишейки за Дунавска България, приравняват постоянно едното на другото. Както посочва Кул Гали средновековните автори наричали и седемте Иделски рода - булгари. Независимо от езика или други индивидуални белези.


От Шумер българските кораби-бейнеки или платноходи- „кеме-кебе”/плаващи срещу течението/, плавали до Магун/древнобулгарското название на Индия/ и в Мил-Аку/булгарското название на Нил/ и понякога в цяла Африка/също булгарска дума и буквално означаваща-„Черна река”/. В Идел българските учкуи/от уч-каек „три лодки” плавателен съд вместяващ товара на три лодки/, господствали по Дон и Волго – Камската речна система.

image

Една от големите заблуди насаждана с векове е че българите не познавали морското дело и корабоплаването...!!!


По Булгарското море/Каспийско/, по Сакланското /Черно море/ и по Румското/Средиземно/, всявали ужас българските платноходи „ольгети”/от тази дума произлязло руското оладья-ладья/. В Край
ния север българските морски съдове-кочи, от стари времена плавали от устието на Бий-су/Печора/ до Енисей и до Атлантическия океан.

Кара Садум/Британския остров/, Ессе Иль „Горещата земя”/Исландия/, Галидж или Фаранг/Франция/, Альман/Германия/, Анатъш/Дания/, Ег Садум/Норвегия/, Бисте Садум/Швеция/, Артан/Прибалтика/, Байлак/Полша/, отдавна били познати на българите.

image


image

Български кораби "сибаши"(по Д.Т.)

Източниците отбелязват, че в епохата на Римската империя, съдовете от Западна Европа плавали в страната на Крайния север-Тель/т. е. Идель/. По-късно в страните на Скандинавия и в Англия, България я наричали още и Биярма- от булгаро-финското Бияр „Българска” и ма „земя”. Тези плавания преминавали през територията на Норвегия. Няма съмнение, че част от Северния морски път-от устието на Печора в Идел/България/ до Западна Европа бил основан от българите съвместно с норвежците. Този път съществувал до края на 13-ти век, когато морските съобщения на България били прекъснати от татарските нашествия. За българската активност по море  свидетелстват редица географски названия: Испания/от булгарското название на местния фар Ас Багана „Божествен или висок стълб”/, пролива Дарданели/от булгарското Тартанул „канал”/ и др.
Друго интересно сведение за булгарския флот има от времето на войната на Княз Светослав срещу България и Византия.
През 969 г. Талиб Мумин, като използвал затрудненията на Светослав в Българската война(която скоро довела и до война с Византия), върнал си от Русия и Джир и обявил присъединяването на хазарските територии към Булгария под името Саксински ил. Но Талиб не искал да скъсва с Русия, понеже решил да вкара в действие нов грандиозен план за присъединяването към Булгария,на всички булгарски земи от Средна до Мала Азия. А тъй като Мала Азия била завладяна от Византия то, по мнението на Талиба, трябвало да се помогне на Светослав.С цел да се разгроми Византия и Мала Азия да се присъедини към Булгария( а Дунавска България да мине към Русия със столица Преславец на Дунава, явно, както мечтаел Светослав - Борис...)
Булгарските посланници на Талиб се отправили към Киев, където от България пристигнал за преговорите и Светослав.

Провизантийски настроената Олга се опитала да осуети преговорите още преди пристигането на сина си, но пробулгарски настроената върхушка в Киев я отровила.
Резултата от преговорите бил следният:
Светослав приел присъединяването на хазарските територии към Булгария и в същото време сключил нов договор с Болгар. По този договор Русия признавала своята зависимост от Булгария, връщала и взетия от византийците Азак(Азовското Причерноморие) и изпращала синовете на своите князе в г.Болгар в качеството на заложници. А булгарския флот се задължавал да воюва заедно със Светослав против Византия.
В случай на успех(на Балканите), да се разгърне настъпление в Мала Азия.

image

С лилавата линия е обозначен новият воден път основан от царя на Черна(Велика) България - Урус Айдар, чиято майка била принцеса от Дунавска България.

"...Тенгрианската аристокрация в Хазария виждайки гибелната и недалновидна политика на Обадия го убила и издигнала друг каган.Той спешно сключил съюз с огузката Гузка орда(която се намирала на юг от печенегите в Югозападен Казахстан), в противовес на съюза на Айдар с печенегите.

Тогава Айдар решил да срине Хазария икономически. Той забранил на булгарските и на всички европейски търговци да пътуват през Кара Булгар към хазарите. Основал нов търговски път от Европа в Азия в обход на хазарските владения.
Този воден път минавал от Скандинавия през Прибалтика и Болгарския бейлик в столицата на Булгария - Киев. А от Киев продължавал по Бури чай(Днепър) и Черно море в Мала Азия и Закавказието.
atil.blog.bg/history/2011/04/22/bylgarskata-dyrjava-v-kara-bulgarskiia-period-vtora-chast.733929 ...)

Булгарските кораби действително помогнали на Светослав(екипажите им били съставени основно от варяги), а след поражението на Княза, се отправили на север към Булгария. През Азак. Но тази област отново се оказало временно завладяна от Византия...Тогава флота предпочел да се върне в Булгария чрез плаване около Стария свят. Отначало си пробили път покрай столицата на Византия в Румско(Средиземно море) и хвърлили котва при бреговете на Арабска Африка(Масър, Магриб). Тук получили покана от мюсюлманите да вземат участие във войната на газиите срещу "кръстоносците" в Испания. Срещу това арабите им обещали огромно възнаграждение. Булгарските моряци разбили кръстоносците и след това по северните морета, покрай Англия, Скандинавия, и Севернобулгарската провинция Бий-су(устието на р.Печора) се върнали в г.Болгар.


Конкретни сведения от чужди източници

Историята на търговското корабоплаване, морските войни и корабостроенето в периода на Големите миграции в Северна Европа (300-500 г.) отрежда традиционно водеща роля на римляните, англо-саксите, ютите, вандалите, готите и фризийците. Племена като хуните и аварите обикновено са причислявани към т.нар. „номади на степите”, а сведенията на летописеца Йоан Малала и поета Йоан Цеце от Византия за пристигането на Ахил пред Троя с кораби и войска от хуни, българи и мирмидонци не се приемат за автентични. Редица исторически източници, археологически находки, лингвистични данни и митологични свидетелства обаче потвърждават наличието на корабостроене и корабоплаване при хуните.

Пиратски нападения на хуните преди Новата ера
(Явно става дума за европейските българи, защото хуните по това време са в Азия...)


Според „История на кралете на Британия” от Джефри Монмаут хуните са осъществявали нашествия и грабежи на Британските острови и в Германия. В тези пиратски нападения те са били предвождани от своите крале Хумбер и Мелга. Разполагали са с кораби, на които са товарели заграбената плячка (злато, сребро) и знатни пленници. В глава I от книга II хронистът разказва как Брут се сдобил „с трима прочути синове от съпругата си Игноге” - Локрин, Албанакт и Камбер. По-късно те разделили кралството Британия помежду си и всеки се оттеглил във владенията си.
Локрин, който бил най-възрастният владеел средната част на Острова, по-късно наречена Логрия или Легрия в негова чест. Камбер получил земята, разположена отвъд реката Северн, която сега се нарича Уелс. Най-малкият брат Албанакт владеел страната Албания (днес Шотландия). След като тримата управлявали дълго време в мир, кралят на хуните Хумбер пристигнал в Албания (Шотландия), убил Албанакт в завързалото се сражение и принудил хората му да избягат при Локрин.
В следващата глава II братята Локрин и Камбер събрали цялата си войска, сражавали се с краля на хуните Хумбер и го обърнали в бягство. В опита си да избяга Хумбер се отправил към близката река и се удавил в нея, поради което тя носи неговото име и до днес.
След победата Локрин подарил плячката добита от враговете на своите войници; за себе си запазил златото и среброто, които намерил на корабите, както и три възхитително красиви девици; едната била дъщеря на крал от Германия и заедно с другите две била насила отвлечена от Хумбер след като той опустошил страната им.
Победата на Локрин и Камбер над хуните е датирана през 1079 г. пр. Хр. В книгата „Митология на Британските острови” проф. Джефри Аш анализира етимологията на името на река Хумбер. То може да бъде преведено като „добра река” и да бъде класифицирано като старо-английско. В хрониката на Джефри Монмаут обаче, Хумбер е крал на хуните, а реката в която е удавен получава неговото име. Очевидно тук може да се търси връзка и с реката като символ на мъжествеността и създаването на потомство при хуните.


Нашествия по море през Новата ера

Пиратските нападения на хуните продължават и през новата ера. Нападението на краля на хуните Мелга срещу Шотландия е регистрирано по време на римското владичество на Острова. В глава III от книга VI Джефри Монмаут твърди, че Мелга намерил временно убежище от преследванията на римляните в Иберния (Ирландия), но по-късно се завърнал с нови съюзници и кораби:

„След това римляните вдъхнали кураж на изплашените хора доколкото това било възможно и им оставили образци от въоръжението си…Едва римляните се били сбогували (с местното население) и двамата водачи Гуаниус и Мелга слезли от корабите си, с които били избягали в Ирландия преди това, и с техните банди от шотландци, пикти, норвежци, даки (датчани) и други, които те довели се хвърлили срещу цяла Албания (Шотландия) до самата стена”.
В „Англо-саксонски хроники” например се съобщава, че през 477 г. в Британия пристигнал Ела, заедно с тримата си сина (Симен, Вленкинг и Сиса) и три кораба. Те слезли на мястото, наречено Бряг на Симен (в близост до Селси Бил, Съсекс), „погубили много от уелсците; а други прогонили в гората, която се казва Андред’сли.” Съществуват две хипотези за произхода на Ела. Според първата той е син на Еллак. Както е известно Еллак е син на Атила и последен вожд на хуните в Западна и Централна Европа. Според втората хипотеза той е син на саксонския принц Есле.
И ако произхода на Ела е спорен, то византийският хронист Прокопий Кесарийски е пределно точен по отношение на етническата принадлежност на варварите, които преминали Дарданелите през 539-540 г.
В книга 2 от съчинението „Войната с персите” той говори за опустошенията извършени от хуните в Европа (32 укрепления в Илирия) и (Мала) Азия. Авторът описва как огромна войска от хуни преминала през река Истър (Дунав) и нападнала Европа. Уточнява се, че това се е случвало и по-рано, но никога не е носило на местните жителите толкова нещастия и огромни беди. Варварите опустошили всичко от Йонийския залив до предградията на Византия (Константинопол). Разорили 32 укрепления в Илирия, а град Касандрия (в древността той се наричал Потидея) превзели със сила. С цялата плячка и 120 хил. пленници се отправили към домовете си без да срещнат съпротива. Впоследствие често се появявали по тези места, дори превзели със щурм и Херсонес (Тракийски Херсонес).
По време на прибоя хуните преминали през укреплението при Черния залив, установили се между т. нар. Дълги стени и неочаквано нападнали римляните в Херсонес. Много от тях убили, а други взели в робство. Неголям отряд от хуни преминал пролива между градовете Сист и Абидос, опустошил азиатските земи и веднага се завърнал в Херсонес. После заедно с останалата войска и цялата плячка всички се насочили към домовете си.
Сведенията на Прокопий Кесарийски се потвърждават от „Историята на Северен Кавказ” (ИНСК, 1988, 96-97 стр.), където се разказва за нападенията на българските племена „утигури” и „кутригури”. Те заемали господстващо положение в Източното Приазовие и Причерноморието; след 449 г. нахлували в Тракия, опустошавали Балканския полуостров, а през 539-540 г. проникнали даже в Мала Азия. Иван Божилов съпоставя наличните исторически източници и прави извода, че тези (пра)български групи са достигнали Галиполи, прехвърлили са се в Мала Азия, разграбили са околностите й и са се завърнали („Българите във Византийската империя”, 1995, 23, 57 – бел. 7Cool. Следователно те са извършили две плавания през Дарданелите с неуточнени в изворите плавателни средства.


Морска кампания на Атила през V век

image

Дали Атила е разполагал с морски флот? Използвал ли е кораби за бойни цели? Участвал ли е в сражения на море? Отговори на някои от тези въпроси дава полско-литовската “Хроника Быховца”. В нея се разказва за морски поход на Атила около Западна и Южна Европа, стоварване на десант в западната част на Балканския полуостров и превземане на земята на съвременна Хърватска. Корабите, с които е осъществено плаването не са описани, но сравнително точно са изброени страните и моретата, през които преминава маршрута. Това са морето-океан (вероятно Атлантически океан), Земско море (Средиземно море), Британия, Франция (или френската земя), Испания и италианската земя. Очевидно експедицията е преминала през Гибралтарския пролив и съвременните Йонийско и Адриатическо море. За съжаление началната й точка не може да бъде установена от текста на хрониката:


image

„В година 401 от рождението на Христа... се появи Атила, наречен Бич Божий; той излезе/дойде от реката Югра/Юхра, а реката Юра и днес се намира в земята на цар Ивак; бащата на Атила се наричаше Мандазиг. (Атила) излезе с тримата си братя: Ачар, Рохас и Биеда; излезе от/на морето-океан и пристигна в Земско море, което се намира между Франция и Испания. А когато на/влязъл в това море, тогава от Британия тръгнала кралицата на име Урсула, която трябвало да се омъжи за сина на английския крал; с тази кралица имало и единадесет хиляди девойки. Атила убил и кралицата и всичките единадесет хиляди девойки, които били с нея и те станали мъченици в името на Христа. Това било първото престъпление, което извършил Атила над християнския народ. После (той) заобиколил френската и италианската земя и отишъл/плавал по море до хърватската земя; там се стоварил (с войска) от морето и със сила взел хърватската земя”.


image

Един интересен стенопис от колекцията "Милс-Кронборг" от Дронинглунд, Дания. Южна стена на църквата в замъка Дронинглунд. В ляво - тримачтов кораб, с който пристигат Св. Урсула, папата и 10 000 девици. В дясно, на брега - хуни с копия, лъкове и арбалети нападат кораба.

(Тук монaсите, кaкто се кaзaвa сa нaдминaли себе си и дори събрaтятa си от Русия( особено когaто пишaт зa бългaри...). Личи си финесa, който е използвaн и зa зaтъмнявaнето нa " Тъмните векове" в Зaпaднa Европa. Нa този корaб нa който бил пaпaтa със свитaтa си, екипaжa и войниците, aко се кaчaт и още 100 девици сигурно ще потъне до вaтер линиятa. A къде и кaк сa били нaстaнени 10 000 е вече въпрос с повишенa трудност.)

Началният параграф на “Хроника Быховца” не е запазен в оригинал. Той е известен на изследователите от по-късен препис, наречен “Хроника Стрыковского” (том I, стр. 56-57). Голяма част от текста на двете хроники съвпада изцяло, поради което на мястото на липсващия параграф в “Хроника Быховца” е включен съответният текст от “Хроника Стрыковского”.
В оригиналният полски текст на “Хроника Быховца” река Югра е изписана като Юхри (Juhri), а в руския превод – Югра. Възможно е под река Югра хронистът да е имал предвид река Угра, която е приток на река Ока. М.Меховски, най-известния полски географ от началото на 16 век в своя “Трактат за две области Сарматия ” (М., 1936 г., стр. 109) също употребява името Югра по отношение на реката, която днес се нарича Угра. Колкото до река Юра то тя е приток на река Неман, която се намира в Беларус. Ивак вероятно е цар Иван IV Грозни (вж. И. Данилович “За литовските летописи”, ЖМНП, 1840, №11, стр. 93-94).


image

Kongens Lyngby. c.1475-1500. (M-K 15-072) St. Ursula. Sect 5, east arch, left. St. Ursula and 10,000 virgins in the ship, attacked by the Huns(Горният стенопис е от 15-ти век а този, който е на същата тема от 16-ти век)

Описаният в “Хроника Быховца” морски поход около Западна и Южна Европа е значителна по мащабите си инициатива, за осъществяването на която са били необходими финансови ресурси, материална база, добре обучени екипажи и навигационни познания, големи и здрави кораби, провизии и силна войска. Следователно ако Атила е предприел един толкова мащабен морски поход той трябва да е регистриран и в други западно-европейски хроники от разглеждания период. В прочутите „Англо-саксонски хроники”, съставени от Нений (вж. библиографията) е записано важно събитие, което има отношение към проблема. Нений проследява пристигането на саксонските вождове Хенгист и Хорса с три кораба на Британските острови през 447 г. (глава 31). Според автора двамата били прогонени от Германия и намерили добър прием в двора на краля на бритите Вортигерн. Той се нуждаел от подкрепление във войната срещу скотите и пиктите. Хенгист и Хорса се включили с готовност в нея и дори предложили на Вортигерн помощ от своята страна. Кралят се съгласил и „проводил пратеници в Скития, където те избрали известен брой войнствено настроени бойци и се завърнали със 16 кораба”.
В този пасаж не се посочват местоположението, границите или владетеля на Скития, нито пък етническата принадлежност на бойците. Със сигурност обаче може да се каже, че по същото време (447 г.) Скития влиза в границите на Хунската империя, а обединител на двете могъщи кралства Германия и Скития е Атила (за справка : Гибън, 1845).

Нещо повече – официалното название на държавата на Атила в европейските управляващи и дипломатически кръгове е Скития(така нарича древен Идел и Херодот), а не Хунска империя. Само година по-късно – през 448 г. римляните изпращат дипломатическата мисия при хуните. Предводителят на мисията – Приск Панийски съобщава, че е изпратен в Скития и нарича Атила „царствен скит”. Следователно в „Англо-саксонските хроники” на Нений е официално регистрирано отплаване на 16 бойни кораба от Скития, област която в периода 447-448 г. е била под контрола на хуните и в състава на тяхната държава. Очевидно първоначалната посока на морския поход на Атила от “Хроника Быховца” и подкреплението от Скития за Вортигерн в „Англо-саксонски хроники” съвпадат.
И в двата случая изходна точка е Скития (при Атила река Юра на територията на съвременна Беларус, а за пратениците на Вортигерн просто Скития в по-общ план).

Как точно са изглеждали корабите на Хенгист и Хорса? Отговор на този въпрос ни дава датският изследовател Я. Роел, който проектира и построява „Хугин” – реплика на ранен англо-саксонски боен кораб от 5 век. Копието е построено през 1948-1949 г. в корабостроителницата Frederikssund и има следните характеристики: дължина 23,80 м., широчина 5,10 м., газене 1,75 м. и ветрилна площ 40 кв. м. Предполага се, че с подобни плавателни съдове англите, саксите и ютите са достигнали Британските острови.
„Хугин” е спуснат на вода именно, за да ознаменува 1500-годишнина от пристигането на Хенгист и Хорса в двора на крал Вортигерн.
Поради наличието на носово украшение на дракон незапознатите с темата често причисляват „Хугин” към викингските кораби. Драконовата глава върху вълнореза на „Хугин” всъщност е възстановена по известния „Гоблен от Байо”, който пресъздава нашествието на Уилям I Завоевател в Англия през 11 век. Тя наистина е елемент от по-късна епоха, но самият „Хугин” е англо-саксонска реплика, Хенгист и Хорса са саксонци, а не викинги.
Крайната точка на плаването е разположена някъде по брега на съвременна Хърватска.

Не е известна по-нататъшната съдба на корабите, с които Атила пристига на Балканския п-в. Възможно е те да са били използвани в други морски походи, за по-различни цели или пък да са били изоставени/изгорени. В унгарската Illuminated Chronicle се твърди, че жителите на Далмация, Панония, Македония, Фригия и Памфилия пострадали изключително много от нападенията на хуните и поискали разрешение от Атила да напуснат домовете си. След като получили съгласието му те „пресекли Адриатическо море и се установили в Апулия”. Плаването им до Италия може да е било извършено срещу заплащане с корабите на Атила. Съществува и едно косвено свидетелство за възможностите на хуните да осъществяват нападения с кораби по крайбрежието на Адриатическо море. При навлизането на войските на Атила в Западната Римска империя през 452 г. жителите на някои от опожарените селища се оттеглили на малък остров в Адриатическо море. Впоследствие те се преместили на друг остров (Риус Алтус) и там основали прочутия град Венеция. Според унгарската Illuminated Chronicle повторното преместване е предизвикано от страха от хуните.
Унгарският хронист Николай Олай в документалната „Повест за Атила” от 16 век допълва, че бегълците избрали Риус Алтус, защото се опасявали от „силата на Атила”, която можела да ги достигне на малкия остров. Вероятно той е бил достъпен за хуните посредством плавателни съдове с неголеми размери.


План за завладяването на Африка и Асирия?

Известната унгарската хроника „Геста Хунгарорум” представя завоеванията на Атила в Западната Римска империя през 452 г. Тя проследява в детайли обсадата и превземането на градовете Аквилея, Конкордия и Фриули. Подобна е и съдбата на селищата в ломбардското херцогство: посочва се, че хуните „разпростряли властта си върху Тревизо, Падуа, Верона, Бреша, Кремона, Мантуа, Пергамо, Милано, Александрия, Ферара и други”.

Равена била предадена от Йоан, местният архиепископ на Арианската църква, който пуснал тайно в града част от варварите и техния вожд. Архиепископът имал много богатства и бил назначил 12 ариански кардинали против волята на католическата църква. Йоан позволил на хуните да избият истинските християни, които били по-влиятелни от него в града. Той обещал на Атила, че може да завладее цяла Италия, град Рим и Африка без усилие и разходи, ако се присъедини към Арианската църква и преследва християните. Атила с готовност се съгласил, но той се интересувал повече от властта отколкото от религията. По-късно в Равена пристигнал папа Лъв с множество свещеници. Той се срещнал с вожда на хуните и преговарял с него в полето край града. Атила се вслушал в молбите и думите на римляните, защото бил изплашен от ужасно видение: като погледнал към небето видял мъж, който кръжи във въздуха, държи сабя в ръка, скърца със зъби и го заплашва, че ще му отреже главата.
( В
 друго предание, записано от Кул Гали се казва, рано сутринта при изгрев слънце хунската конница била паникьосана от отражението на лъчите от златнити куполи на църквите, конете се изплашили и това било за тях поличба да се върнат..., но в "Джагфар тарихи" се казва, че свещениците му съобщили за етруските и основаването на Рим и че са кръстили страната си Итал на древната прародина Идел - Атила се допитал до жреците и те му казали, че всичко е вярно и по тази причина той не разрушил Рим.  Явно Ватикана има добри архиви за което съдим и от преписката на папа Инокентий с нашия Калоян!). 

Ето защо вождът на хуните влязъл в Равена, заловил арианския архиепископ и неговите последователи, така както го посъветвал папата. Атила взел насила 60 хил. златни марки от Йоан и съучастниците му, след това ги убил и се завърнал в Панония с цялата си армия. Той вече бил подчинил земите на Юга, Запада, Севера и Изтока и „възнамерявал да пресече морето и да завладее Египет, Асирия и Африка”.

Сведението се потвърждава и от Николай Олай в документалната „Повест за Атила”. Тук трябва да се отбележи, че в книгата „Прабългарите през V-VII век” (Орбел, София 2005, стр. 173-174) Рашо Рашев повдига въпроса за т. нар. „отделни находки на население от степен произход” в Египет. Според автора в един новооткрит папирус от Египет се споменава за тип свободна дреха от чиста коприна по хунска мода (Diethard 1996: 256-257, №5. 100). Възможно е думата „хунска” да е употребена като нарицателно име за народи, различни от гръцкия. Всъщност археологически паметници на население от степен произход в Египет не са известни на науката( берберите-бедуини и коптите, които не са от арабски произход и до днес нямат арабско самосъзнание, явно са преки потомци на старото предарабско, древнобулгарско население в ония земи...). Отделните находки, за които стана дума по-горе са една златна апликация и златен двустранен коланен накрайник (Werner 1974: Taf. IX/6,7). Те издават „присъствие на степна коланна мода, а вероятно и на население, което, попаднало в тази част на Византия, бързо ще се е претопило в местното християнско население, приемайки неговия бит, религия и погребални обичаи”.

В дискусията за степните находки в Северна Африка се включва и изследователят Ищван Бона (Das Hunnenreich, 1991). Той акцентира върху т.нар. „Съкровище от Картаген”, намерено преди Първата световна война (1914-1918) в римски саркофаг в Кудиат Ватьор, Тунис. Съкровището включва 169 тънки златни обшивки (вероятно за було), фибули, златна тока, златна катарама с касети от хунско време, една късно римска огърлица и др.
Повечето археолози от Западна Европа приемат находката за вандалска или аланска. Съществуват обаче и други мнения относно нейната етническа принадлежност. Руският учен Ростовцев, който пръв обработва и описва „Съкровището от Картаген” смята, че то е „сарматско от вандалската епоха”. Според него златната тока има най-близък аналог в находки от Керч, златна катарама с касети от хунско време – в археологически паметници от Панония, а фибулите – в открития от Северен Кавказ и Дюрсо. За Ростовцев златните токи от Кудиат Ватьор и Керч вероятно са произведени в една и съща работилница. Анализът на златната катарама показва, че тя е попаднала в Северна Африка през 20-е години на V век и е била носена в периода 429-438 г.


Речно корабоплаване

През 448 г. от новата ера римляните изпращат посланици в двора на Атила. Сред пратениците са Максимин и тракиецът Приск Панийски. По-късно Приск Панийски описва дипломатическата мисия в хрониката „Готска история” и оставя много подробни данни за маршрута на пратеничеството, царския двор, езика, характера, обичаите, външния вид, облеклото, въоръжението и бита на хуните. Информацията, предоставена от него е изключително ценна, защото той е очевидец на описваните събития. Най-интересни по отношение на речното корабоплаване при хуните са сведенията на Приск Панийски за пресичането на река Истър (Дунав):

„След като трудния път остана зад нас ние достигнахме една блатиста равнина. Посрещнаха/приеха ни варвари-лодкари, които ни превозиха през реката (т.е. Истър) на лодки-еднодръвки, които те изработват сами като отсичат дървета и издълбават вътрешността им. Те (т.е. варварите-лодкари) не се бяха приготвили точно заради нас, а преди това бяха превозили и една тълпа варвари (т.е. хуни), която ни срещна по пътя, защото Атила искаше да се прехвърли в земята на римляните под предлог, че ще ловува. Всъщност за царствения скит (т.е. за Атила) това беше и приготовление за война под предлог, че не всички бегълци му бяха предадени. След като бяхме превозени през Истър и повървяхме с варварите около 70 стадия бяхме принудени да изчакаме в едно равнинно място, докато Едикон със своите спътници не извести Атила за нашето пристигане”.

От изложението се вижда, че Атила поддържа специална група от варвари-лодкари, който осъществяват превози с лодки-еднодръвки между двата бряга на река Истър (Дунав). Следователно в държавата на хуните е създадена структура, която отговаря за военно-транспортните, дипломатическите и товарните превози през големите реки. Дейността на тази структура се отличава с високо ниво на организираност. Варварите-лодкари превозват група от хуни през река Истър (Дунав) от Дакия в Мизия (посока север-юг).

(ОТ СВЕДЕНИЯТА НА КУЛ ГАЛИ, средновековен автор от Волжка България: "...Част от германските родове почнала да дава воини в българските охранителни части. Едните ги наричали -„англи”/охранявали крайбрежията, затова названието произлиза от булгарската дума-анг „вода, пълноводна река”/ а другите - „сакчи”/охранявали пътищата и други обекти във вътрешността/. В края на краищата думите „англи” и „сакчи” , се превърнали в названия на две от частите на германското население.
След смъртта на Атила, както пише Гали, англите и сакчите изпаднали в трудно положение: съседите им се отнасяли към тях враждебно заради службата им на хуно- българските Царе. Затова англите заедно с част от сакчите-сакси се преселили в Кара Садум/Британия/ и го нарекли със своето служебно име - Англия/от „англи”/.
Другата част от саксите се оттеглили във вътрешността на Германия. Немския народ съхранил паметта за господството на България в Западна Европа и направила Атила герой в своя епос - „Сказание за нибелунгите”.
В периода от 4 до 7-ми век различни групи българи, спасявайки се от междуособиците на своите владетели, нееднократно се разселвали по териториите на Германия и Италия. Не случайно в Германия се намира гр. Магдебург, името на който идва от българското Маг „вълк” и немското бург „град”.

И точно край този град се намирала известната в цяла Германия светиня - „Вълчи камък”, свързана очевидно с българският култ към духа на вълка.
Интересно е че и названието на Франция, произлиза от българското име на река Рейн-Фаранг „Равнинна”- фар и „река” - анг. Тъй като българите наричали прирейнските германци-фаранги, то след като се преселили на територията на днешна Франция, от булгарското Фаранг - произлязло „франк” а от него Франция. Древното име на Испания - Иберия означава по булгарски „Богата на метали”. Българското „билге” - знак, фар, звучи пък в името на Белгия.
В Европа представителите на Втората Хунска династия - Дуло, управлявала България от 4-ти век до 1584 год., основали редица държави.
В началото на 7-ми век, по-малкия брат на Кубрат/потомък на Атила/, Шамбат Кий/на името му е кръстен гр. Киев/, основал на територията на Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Прусия, Закарпатска Украйна и части от южнославянските, австрийските и немските земи, огромната държава Дулоба „Страната на Дуло”. В Западна Европа Шамбата го наричали „Само”, а неговата държава или Само или Дулеба.
Съгласно сведенията на Гали, от Шамбата водели своето родословие владетелите на Байлак/Полша/ и Маруба/Чехия/. След разпада на Дулоба, част от българите на Шамбата отишли в Прусия, където се запазила в качеството си на особен разряд население под името „семби”/семб-от Шамбат, Само/. През 7-ми -13-ти век, сембите постоянно служели във войските на България. От техния род излезли основателите на литовската държава. ..."

Линк:
burdtzanski.blogspot.bg/2014/06/blog-post_1.html  )


Официално Атила възнамерява да се присъедини към тях и да ловува в Мизия, а всъщност планира да започне нова война срещу римляните. Варварите-лодкари превозват римските посланици Приск (от тракийски произход) и Максимин, заедно с придружаващите ги хуни от Мизия в Дакия (посока юг-север). Атила остава в Дакия, поради пристигането на римските пратеници и не преминава река Истър (Дунав).
В цитирания пасаж от „Готска история” авторът посочва вида на плавателните средства (лодки), материалът (дърво) и начинът на изработката им (чрез отсичане на дървета и издълбаване на ствола). Последното е свидетелство за примитивни(или ефективни, еднодръвката се изработва по-лесно и по-бързо и е много по-устойчива и трайна от дъсчената лодка...) корабостроителни умения и наличие на корабни майстори във военновременни условия. Ето защо мястото, където варварите отсичат дърветата и издълбават вътрешността им може да бъде определено като „примитивна военно-полева корабостроителница”.
В „История на залеза и падението на Римската империя” (1788) Едуард Гибън представя похода на Атила в Галия през 451 г. Според автора преминаването на река Рейн от хуните и техните съюзници е осъществено по „мост от лодки”. Дървеният материал за лодките бил отсечен и доставен от Херсинската гора.
Впечатлението за високото ниво на организираност в речните превози при хуните се засилва от описанието на Приск Панийски за пресичането на още три реки (Дрекон, Тигас и Тифесас) с лодки и няколко други със салове:

„Ние останахме на това място още един ден след отпътуването на Бигила. На следващия (втория) ден ние се отправихме заедно с Атила към северната част на неговата страна. Изминахме известно разстояние заедно с варварите и свърнахме по друг път, според указанията на нашите водачи от скитски произход...
От тук ние продължихме по един равен път, който лежи в равнината и срещнахме плавателни реки, от който най-големите (след Истър) бяха Дрекон, Тигас и Тифесас. Ние пресякохме тези реки с лодки-еднодръвки, които се използват от крайбрежните жители, а останалите реки преплавахме на салове, които варварите (т.е. хуните) возят със себе си върху каруци/талиги и използват във местности покрити с вода/разливи”.

Тези факти допълват познанията ни за речното корабоплаване при хуните. Освен лодки те използват като плавателни средства и салове; нещо повече - саловете са постоянна част от оборудването/екипировката на войската, превозват се върху талиги и са сигурно средство за преодоляване на водни басейни. С основание може да се предположи, че в армията на Атила е съществувала бойна единица, която е отговаряла за изработването и поддръжката (превоза върху талиги) на салове за военно-транспортни цели.
За плаване на крал Етцел (Атила) с кораб по река Дунав се разказва в Авантюра XXII „За това как Етцел направи Кримхилда своя жена” от известната епическа поема “Песен за нибелунгите”:

„В здраво укрепения/богатия Майзенбург* всички се качиха на кораб. Водата, която хората виждаха да тече беше покрита с коне и хора, като че ли бе здрава земя. Много здрави кораби бяха събрани заедно, за да не им навредят вълните или течението. Върху тях бяха опънати много палатки, като че ли все още (хората) бяха на сушата.”

* Майзенбург – днес град Виселбург, разположен на река Дунав на разстояние 21 мили югоизточно от Пресбург

“Песен за нибелунгите” развива сюжета за сватбата между Етцел (Атила) и германската принцеса Кримхилда, датирана през 453 г. Авантюра XXII описва тяхното завръщане с кораб в кралството на Етцел. Очевидно тук корабът е символ на царската власт и сила, важен елемент от тържествената церемония, както и транспортно средство за официалните гости. Разбира се, сведението от “Песен за нибелунгите” е легендарно.


image

Срещата на Атила и Гримхилда(бургундската принцеса), скулптурна композия от г.Тулн, Австрия. Атила посрещнал Гримхилда на пътя, след което отишли във Виена, където била отпразнувана пищна сватба...

Друг вид примитивни плавателни средства, използвани от хуните са кожите (или кожените лодки, салове). За това свидетелства унгарската хроника „Геста Хунгарорум” и по-точно в параграф 9 от главата „Първото навлизане на унгарците в Панония”:
/9/ „Докато Детрий и Макриний размишляваха и дискутираха, хуните пресякоха Дунав при Сикамбрия тихо през нощта в кожи/кожени лодки/ салове (in skins)”.
Пресичането на реки с кожи (или кожени лодки) е широко разпространено сред племена като хуните, аварите, печенегите, узите, куманите и др. Технологията за изработване на кожени салове не се променя и като цяло се запазва и до късното Средновековие.
Ето как еврейският пътешественик рави Петахия описва изработването, размерите, товара и приложението на кожените салове при куманите през 1170 г. :
„Те (куманите), нямат кораби, а съшиват наедно десет разпънати конски кожи с връв (въже), която се прикрепя по краищата наоколо; те сядат на кожите, като турят там своите талиги и целия си багаж. После те привързват от края на кожите за опашките на своите коне, които пущат да плават, и по тоя начин преминават на другия бряг”.
Изброените по-горе племена използват кожите и за изработка на мехове, с които също преодоляват водни пространства. В документалната „Повест за Атила” Николай Олай съобщава, че угрите (= хуните, като съюзен и родствен народ) на два пъти преминали Дунав при Келенфеулде с кожени мехове специално пригодени за условията на дълбоките реки. Според Олай войската на угрите разполагала с голям брой подобни мехове.

image

...........................

АТИЛА

14). ТУК, АТИЛЛА, ТУКАЛ, ТОХОЛ, ЕТЦЕЛ, АТИЛА(434-453 г.). Син на МУЕНЧАКА.
Най-знаменития булгарски цар и завоевател. Родил се в годината на Коня - 406 г. , бил съвладетел - 434 до 445 г. а после владетел на Идел. По негово време Идел станал най-голямата империя в историята на човечеството - от Китай до Франция. След смъртта му започнала муждуособна война сред подвластните племена, която скоро се прехвърлила и сред българите... По време на управлението на сина му ТИНГИЗ, Идел се разпаднал на три големи части: КАРА БЕРШУД(Дунавско-Украинската част), АК БЕРШУД или ЕЧКЕ ИДЕЛ(Волго-Уралската част) и ЕСКЕЛ (Сибирската част). Предкавказието минавало ту към Кара Бершуд ту към Ак Бершуд.
По-късно булгарските бекове от рода Хин-Себер овладели Ак Бершуд и Ескел.



П.П. Родословие и кратки сведения за българските владетели от всички династии до Куртбат("Кубрат"), който е пряк потомък на Атила:
1. Сведения за булгарските(българските) царе от всички династии до 7-ми век - burdtzanski.blogspot.bg/2011/11/7.html

2.
 Пълен списък на царете от Хонската династия - Продължение - burdtzanski.blogspot.bg/2011/11/blog-post_15.html


image


Следва продължение



Основните източници ще ги посоча в третата последна част.




Гласувай:
3
0



1. atil - Във втората част ще има още факти и ...
15.01.2016 22:01
Във втората част ще има още факти и изненади.
А пък колкото до писачите на теории(и техните почитатели), които подменят историческата действителност, те всичките са мерзавци и анархисти в областта на историята. А и не само там вероятно. Под маската на "научност" или лъжепатриотизъм се занимават със саботаж и ерозиране на духовните и морални устои на хората. Погазват паметта на предците.
Аз лично ги презирам! Защото го правят съзнателно и нарочно. Затова и продължавам да съм контра и кантрапункт на всички. И на официалните мазачи и на любителите и кандидатите за мазачи.
ТО Е СЪЩОТО КАКТО И В ПОЛИТИКАТА...
Нашата политическа и бизнес класа в България, дори до кметско и най-селяндурско-новочорбаджийско ниво е пръкната, отгледана и възпитана в болшевишкото и проруско котило тук.
Някакво изключение правеха техните бивши съюзници от Отечествения фронт, но се освободиха вече от тях. Използваха ги в началото на прехода, както ги използваха за параван и след 9.септ. 1944 г.
Тези, които почнаха да обслужат турските и западните интереси са абсолютно от същото котило. И тъй като никой не обслужва българските интереси, личното ми отношение към тях е същото каквото е и към дейците в областта на историята. Контра съм на всичките и контрапункт! И ги презирам по същият начин.
цитирай
2. didanov - прекрасен постинг АТИЛЕ!
16.01.2016 01:34
научих много нови неща, няма логика да сме владеели толкова територии и да не сме разбирали от корабоплаване, напротив! поздрави
цитирай
3. atil - Главното е да се знае връзката и п...
16.01.2016 11:48
Главното е да се знае връзката и после съдържанието. Атила е от рода Дуло, а това е царският род и на нашата страна чак до средата на 13-ти век!!!
Хуните са българи, също както останалите племени съюзи известни в нашата и световна история - траки(част от тях са македонци и кимери, останалите им родствени племена са в Пелопонес и Западна Мала Азия - предгръцкото население), алани, сармати, скити, славяни... Това са племенни групировки от древнобулгарско потекло. Има и други, които участват в етногенезиса на редица западноевропейски и азиатски народи, но съзнателно не ги споменавам Споменавам тия, КОИТО ИМАТ ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ.
Това че по-голямата част от тези племенни съюзи са от Степната, или номадската, пастирска култура не е повод за срам и притеснение а е повод за ГОРДОСТ!
Тази култура по нищо не отстъпва на уседналата или земеделската култура, а в много отношения я и превъзхожда!
Друга подробност, която е необходимо да се знае е, че от времето на Кан Куртбат("Кубрат") т.е от 7-ми век, българските племена започват да водят уседнал живот. В това число и скотовъдния поминък, на родове са определени землища за паша, зимовища и т.н.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3562837
Постинги: 511
Коментари: 2360
Гласове: 2963
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031