Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2016 19:53 - Древните български национални празници и митологиятa - Науруз и Сорен( в нaшия нaроден календар - Сурва, Заговезни, Тодоровден) - 8 част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3213 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 16.02.2017 23:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
Из историята и потеклото на нашите празници - 2

Връзка към предишната 7 част - " Мардукан, Нардуган, Рождество Марово, Рождество Христово..."
atil.blog.bg/history/2014/12/24/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-marduk.1325238


Науруз

image
Български мартеници

Читателя, който е свикнал да посреща Нова година "по европейски" т.е. през януари, сигурно ще се учуди, че в старо време българите са я посрещали през март...

(
Исторически сведения

Древните българи, като пише Кул Гали, използвали няколко вида леточисления. Най-древното според него се извършвало чрез туранския календар, който възникнал в средата на българското общество в най-дълбока древност. Българският цар от VII в. пр.н.е. Буртас приел този календар в качеството му на официален календар на Идел.
Линк:
 
atil.blog.bg/history/2014/12/29/drevnobylgarskiia-kalendar-istoricheski-svedeniia-nachaloto-.1326269)

Официалното название на тогавашната Нова година - Науруз(Нов ден)  има индоарийски произход. Но наред с това се употребявали и редица народни названия на празника - по името на тогавашните обряди по време на тържествата - "Карга боткасъ" и "Каргатуй".
Тези обряди били посветени на главния герой от новогодишния обичай - алпа Мардукан-Карга. Та нали точно той разбил стената на лошите Диви през ноща на 20 март, и благодарение на това на Земята отново изгряло Слънцето и на 21 март настъпил Науруз - Новия ден!
Мартенското гнездене на гарваните, в чийто образ се явявал алп Карга(Гарван) на хората след извършения от него подвиг, било знак за празнуване на Науруза.
Хората излизали на края на селата и градовете, палели по хълмовете огньове, принасяли жертви на Тангра и на алпите Карга и Самар, събирали се на общи пирове, където се приготвяло и изядало месото на жертвения кон и новогодишните ястия от любимия ечемик на алп Карга - напитката от ечемичено брашно(пиво, бира, казвали му - бал), и, разбира се ечемичената каша "карга боркасъ"("гарванова каша") с месо.

(Налага се да отворим скоба относно тенгрианския ритуал, който се разделял на два годишни цикъла. И съответните празници се групирали към единия или другия:
"...
В дълбока древност главните моления/”мен тайре”-„голямо моление-служба”/ са били две: Зимно и Лятно.

Лятното „мен тайре”,  на което се молели на Тангра,  се наричало Джиен,  а зимното,  организирано в чест на Нардугана и духовете на предците-герои, наричали - Нардуган или Мардукан..."
Линк:
atil.blog.bg/history/2011/05/01/tengrianska-religiozna-obrednost-i-mitologiia-na-drevnite-by.739218 
)

По името на тази каша целият обряд по приготвянето и изяждането на ритуалната храна се наричал "карга боткасъ". И до наши дни има запазени огромни булгарски котли за приготвяне на храна и жертвеници с изображения на лъвове, камили, козли и други животни.
Най-голямо веселие на празника имало за децата. Те непременно се покачвали по дърветата, по покривите и крещели, подражавайки на гарваните. Празника завършвал с вечерно-нощни пирове, на които се пеели "Науруз баяте", мита за Сак и Сок, провеждали се гадания и обряда "каргатуй"("гарванска сватба") - сговора между момците и момите за бъдещите сватби, тъй като се считало, че Науруза е благоприятно време за избор на годеница.

image
В християнска България на Васильовден се гадае по менче и "пеенето на пръстените". По нататък има и "мълчана вода"...

След приключване на предварителния сговор, двете страни ядели "гарванска каша", при това на годеника се падало месото а на годеницатта - кашата. По обичая, на момата се оставяло малко месо. Ако рано сутринта тя го изяждала, то сговора се считал за сключен, а ако ли не -  считали го за развален.
По-късно под натиска на джамиите, общото празнуване на Науруза от мъжете и жените било прекратено( а при християните и този празник бил приобщен и разхвърлян по новия обреден календар, подобно на другите стари празници), самият обичай не бил забравен разбира се.
Болшевиките причислили Науруза към ислямските празници, показвайки с това своето пълно невежество(такива са до днес и техните демократични тъпи наследници, особено в Дунавска България), и с началото на откритата борба срещу религията, го забранили.
Но аз съм сигурен(думи на най-главния българин Ф.Нурутдинов), ще дойде време, когато нашият народ отново свободно ще може да изпее ритуалния "Науруз баяте"(текста е по книгата на В. М. Беркутов):

Нэуруз эйтэ без килдек,
Котлы гь жэмальщызны кур дек,
Нэуруз мебэрэк бад.
Батман бнрсэц, куп булыр,
Пудаука бирсэц, аз булыр,
Бочык бирсэн; тамандыр,
Шади бад, шади бад.

Мы поем Науруз,
Видим прекрасные ваши лица,
Пусть будет добрым Новый год.
Батман дадите - будет много,
Дадите пудовку - будет мало,
Дадите пучук - будет нормально,
Будем веселей, будем веселей.


Сорен

image

Според сведенията на Кул Гали, този празник бил провеждан от кара-българите(Велика България, която съществува до края на 9-ти век) преди Каргатуй(Науруза), а волго-уралските българи - преди Сабантуй.

("Чобанска сватба", съвпада с нашия Герговден, както споменах вече, тези стари тенгриански празници били разхвърляни в новия народен обреден календар на покръстените дунавски българи, но всеки ще забележи същите обряди и ритуали, които ги има в някаква степен дори до днес. Колкото и да са разхвърляни обаче,  винаги годишния цикъл съвпада по време! Т.е. това което е типично за Каргатуй и Сорен е типично и за Сурва, Заговезни и Тодоровден, но не и за летните или есените празници).

В края на краищата се наложило местните българи да празнуват Сорен преди Сабантуй, в периода на интензивното топене на снеговете. Името "Сорен" се разшифровало като "празник на новия огън", а се отбелязвал в памет на  разрушаването на стената на Дивите(стената на бедствията) и връщането на Слънцето и топлината при хората.
Празника го започвали младежите, които сутринта на украсени коне по групи, с наричания и песни, обикаляли всички краища на селото в ритуал по събиране на яйца. Яйцето било символ на животворната слънчева енергия и изобилието.

image
"Ритуална" храна за Заговезни

Ненапразно старата българска поговорка казва, че яйцата леда разтапят. А петела и кокошката за българите били символи на самото слънце.
Във всеки край на селото конниците "вървели на колело"(тегерманка барабъз) - т.е. заставали посред улицата в кръг, който означавал едновременно и слънце и жертвеник(българските жертвеници били с квадратна и кръгла форма с изображения на животни по краищата).
Малките деца, които подтичвали покрай конниците удряли с парчета от колчета по вратите, призовавайки стопаните с поговорки-призиви. С това те сякаш разигравали някакъв мини-спектакъл за разрушаването на стената на Дивите, при което вратата представлявала стената и чукането по нея - срутването на стената на нещастиято. Стопанката излизала от вратата и носела подарък на джигитите - яйца, коит ос еслагали в специална торбичка. Когато торбичката се напълнела, момците си устройвали шеговита конна игра, в която се опитвали да си отнемат торбичката един от друг. Тези конни разезди и игри се наричали "сорен чабу" - "огнени кушии"
След края на тези церемонии отрано избрани стопани в края на аула организирали за всяка група угощение на двора, под открито небе. На пира идвали музиканти, хората пеели, играели под тяхната музика. Част от събраните яйца, и от угощението се пожервали за царската хазна и се връчвали на бирниците.

Важна част от празника било запалването на новия огън. Вечерта аула го обикаляла с песни и поговорки една такава процесия: Най-отпред бягали вестоносците малчугани, след тях се движела стара талига, теглена от девойки с разпуснати коси(обикновенно тяхната роля се изпълнявала от робини или дъщери на бедняци срещу определено заплащане). На талигата(каруца) символически извозвали от аула всичката нечист(мръсотията) и беди останали от миналата година. А за да не избяга всичко това и да се върне обратно в домовете, след нея с войнственни песни и викове вървели джигити, въоръжени със саби.
Малчуганите прибягвали до огнищата и ги гасели, а стаите ги окадявали с клонки от свещенната арча.

(Тук непременно трябва да се отвори скоба и да се обясни за арчата и окадяването, което заедно с ръсенето с вода е присъствало и в стария тенгриански обряд:
"... Кул Гали преразказал един мит по този повод:
Веднъж Арча разбрала, че алпа на дъжда и гърма Кубар, който я обичал, безпричинно я изревнувал от алпа Бури( понеже ги видял заедно) и решил да го убие с мълния. Когато срещнала алпа Аудана, тя поискала неговият прекрасен плащ от барсова кожа.
"Но това е особен подарък за мен - от Бури! - възкликнал Аудан. - Когато аз поразих Аждаха - убиеца на сина на Бури, Кичи-Бориса, то Бури ми подари този барсов плащ на Кичи-Бориса и каза, че с това ме признава за негов син. Мога ли аз да предам такъв дар на друг?" - Точно заради това, да спася Бури от беда ти искам този плащ! - казала му Арча. Така на Аудан му се наложило да уважи молбата и. Само че веднага отишъл при Бури и му разказал за случилото се. Бури усещайки нещо лошо се втурнал заедно с Аудан към Арча. Между това Кубар, както разчитала Арча, помислил плаща между клоните за алпа Бури и ударил по него с мълния. Арча веднага избухнала в пламъци. Когато Кубар видял своята грешка, се разкаял за постъпка си, но вече било късно. Преди да изгори, Арча успяла да разкаже за случилото се на успелия да дойде пръв Бури. Вълка се хвърлил в пламъците за да спаси алп-биката.
Огънят на добрата Арча не му причинил вреда. Но от този момент погледът на Бури станал огнено-очистителен и можел да изпепелява и да превръща в камък злите духове и неправедните хора... Хората вярвали, че Тангра преселил алп-биката в друга арча, в която вече никой не можел да я намери. Но всяка арча от този момент станала охранително и очистително дърво за българите. ..."

Линк: atil.blog.bg/history/2016/01/28/.1344342)

Стопани изкарвали от домовете си и слагали на каруцата някакви стари вещи(най-често дрехи) или просто свръзка слама - символ на всичките нещастия в семейството, а на участниците в обиколката дарели някакви продукти. Накрая джигитите биели по вратата със сабите и пожелавали на дома да не го посещават беди и нещастия.
Когато обиколката приключвала, талигата се закарвала близо до гробищата и се изгаряла. Това символизирало раждането на слънчевия огън и загиналите от него нещастия и нечист. По време на горенето на този огън джигитите хвърляли в него старите си дрехи и голи си биели един друг със саби( това символизирало битката на добрите и злите духове), а малчуганите прескачали огъня с възгласите - "алас" или "атряч"(едно от названията на Карга) и с пожелания за изчедването на всички беди и нечистотии.
Битката пък я наричали "сорен сугу" - "огнено биене", а прескачането на огъня - "алас" или "атряч". След това от този огън - "новия огън" - запалвали всички огнища по домовете. Не трябвало да си отидеш от огъня без да си се бил със саби и да не си дочакъл догарянето му - това го наричали "да преминеш пътя на Слънцето" и носело нещастие. В частност при воините пропадала силата на оръжието им.

image
Заговезни и улелинга в Дунавска България. Ясно за какво олелия е ставало дума...

Когато "алас" завършвал, участниците в обреда се угощавали и се прибирали по домовете. Децата често се надбягвали а джигитите се съзтезавали на коне от огъня до аула. Считало се, че който победи ще му дойде късмет и щастие.
В по-късни времена сабите(които след "аласа" ги хвърляли във водата със свръзки горяща слама) ги заменили с имитации от дърво. С които все едно пак се биели(или потупвали по гърба всеки присъстващ на "аласа") след което ги хвърляли във водата или в огъня.
От края на XVI - XIX в. при българите-мюсюлмани в Сорена участвали само мъже.


Следва продължение



На русском языке:

НАУРУЗ

Читатель, привыкший встречать Новый год «по-европейски», то есть в январе, наверное, удивится тому, что в старину булгары отмечали его... в марте.
Официальное булгарское название Нового года - Науруз (Новый день) имеет индоарийское происхождение. Но были в ходу и народные названия новогоднего праздника - по имени главных обрядов этого торжества: «Карга боткасы» и «Каргатуй>. Эти обряды были посвящены главному герою новогоднего обычая - алпу Мардукану-Карге. Ведь именно этот алп разбил стену дивов ночью 20 марта, благодаря чему над землей вновь взошло солнце и 21 марта наступил сам Науруз - Новый день!
Мартовское гнездование грачей, в образах которых алп Карга (Грач) и являлся к людям после совершения своего подвига, было сигналом к празднованию Науруза.
Люди выходили на окраины сел и городов, жгли на холмах костры, приносили жертвы Тангре и алпам Карге и Самару, устраивали совместные пиры, на которых готовили и съедали мясо жертвенного копя и новогодние блюда из любимого алпом Каргой ячменя - ячменный мучной напиток (пиво) и, конечно же, ячменную кашу «карга боткасы» («грачиную кашу») с мясом. По наименованию этой каши весь обряд приготовления и съедания ритуальной нищи назывался «карга боткасы». До наших дней сохранились огромные булгарские котлы для приготовления пищи и жертвенники с изображениями львов, верблюдов, козлов и др. животных.
Больше всех веселились на празднике дети. Они обязательно влезали на деревья, крыши и кричали, подражая карканью грачей.
Заканчивался праздник вечерне-ночными пирами, на которых пелись «Ноуруз баете», миф о Саке и Соке, проводились гадания и обряд «каргатуй» («грачиная свадьба») - сговор парней и девушек о будущей свадьбе, так как Науруз считался благоприятным временем для выбора невесты. После заключения предварительного сговора обе стороны съедали «грачиную кашу», причем жениху доставалось мясо, а невесте - каша. По обычаю, девушке оставлялось немного мяса. Если рано утром она съедала его, то сговор считался закрепленным, а если нет - расторгнутым.
Со временем, под давлением мечети, совместное празднование Науруза мужчинами и женщинами прекратилось, хотя сам обычай забыт, конечно же, не был.
Большевики причислили Науруз к исламским праздникам, показав этим свое полное невежество, и с началом своей открытой борьбы с религией,запретили.

Но я уверен: наступит время, когда наш народ снова сможет свободно спеть ритуальный «Нэуруз баете» (текст приводится по книге В. М. Беркутова):

Нэуруз эйтэ без килдек,
Котлыгь жэмальщызны кур дек,
Нэуруз мебэрэк бад.
Батман бнрсэц, куп булыр,
Пудаука бирсэц, аз булыр,
Бочык бирсэн, тамандыр,
Шади бад, шади бад.

Мы поем Науруз,
Видим прекрасные ваши лица,
Пусть будет добрым Новый год.
Батман дадите - будет много,
Дадите пудовку - будет мало,
Дадите пучук - будет нормально,
Будем веселей, будем веселей.


СОРЕН 

По свидетельству Кул Гали, этот праздник кара-булгары отмечали перед Каргатуем, а вол го-уральские булгары - перед Сабантуем. В конце концов в Волго-Урале победил обычай местных булгар праздновать Сорен перед Сабантуем, в период интенсивного таяния снегов. Название «сорен» расшифровывали как «огонь» и как «праздник нового огня», а отмечался он в память о сломе алпом Каргой стены дивов (стены бедствий) и о возвращении солнца и
тепла земле.
Начинали праздник парни, которые утром на украшенных лошадях и группами, с приговорами и песнями, объезжали все концы села для ритуального сбора яиц - символов животворящей солнечной энергии и изобилия. Булгарская пословица недаром гласит, что яйца лед растапливают. А петух и курица были для булгар символами самого солнца...
В каждом конце селения всадники «шли на колесо» («тэгэрмэчкэ барабыз») - то есть становились посреди улицы в круг, означавший солнце и одновременно жертвенник (булгарские жертвенники были квадратной и круглой формы с изображениями животных по краям). Малые ребята, сбегавшиеся к всадникам, били прутиками по воротам, вызывая хозяев приговорами. Этим они как бы разыгрывали мини-спектакль слома стены динов, в котором ворота представлялась стеной, а стук в них - сломом стены несчастья.
Хозяйки этих частей села выходили из ворот и выносили в подарок джигитам яички, которые складовались в специальную сумку. Когда сумка наполнялась, парни устраивали шутливую конную игру, в которой отнимали друг у друга заветную сумку. Описаные конные разъезды и игры назывались "сорен чабу" - "огнеными скачками". После окончания этой церемонии заранее избраные хозяева концов аула устраивали для каждой групы угощение во дворе, под открытом небом. На пир сходились музыканты, люди пели и плясали под их игру. Часть собранных яиц и угощения жертвовались царской казне и вручалась сборщикам нарогов.

Важнейшей частью праздника был обряд зажжения нового огня. Вечером аул обходила с песнями и приговорами следуищея процесия: Впереди ее бежали весдесущие мальчишки, за ними двигалась старая телега(воз), влекомая девушками с распущеными волосами(обычно их роль исполняли рабыни или дочери бедняков за определунную плату). На телеге символически вывозили из аула нечисть и беды прошедчего года. А чтобы нечисть и беды не убежали с телеги обратно в дома, за ней следовали с воинствеными песнями и кличами вооруженные саблями джигиты...
Мальчишки подбегали к очагам и гасили их, а избы обкуривали ветвями священной арчи или артыша(можжевельника). Хозяева выносили из домов и клали на телегу какие-небудь старые вещчаще всего одежду) или просто пучок соломы - символ всех несчастий семьи, а участников объезда угощали продуктами. Затем джигиты били по воротам саблями и желали, чтобы дом не посещали беды е несчастья.
Когда объезд аула завершался, телега вывозилась за околицу, к кладбищу и сжигалась. Это символизировало рождение солнечного огня и погибель от него всех несчастий и нечисти.
Во время горения этого костра джигиты бросали в огонь свою старую одежду и обнаженными бились друг с другом на саблях(это символизировало битву добрых и злых духов), а подростки прыгали через пламя с возгласами "алас" или "атряч"(одно из названий алпа Карги) и с пожеланиями исчезновения всех бед и нечисти. Битва называлась "сорен сугу" - "огненное битье", а прыганье через костер - "алас" или "атряч". Затем от этого костра - "нового огня" - зажигались очаги во всех домах. Нельзя было уйти от костра, не побившись на саблях и но дожидавшись его догарания - это называлось "прейти путь солнца" и приносило носчастье. В частности у воинов пропадала сила их оружия.
Когда "алас" завершался, участники обряда съедали угощение и возвращались домой. Ребята часто бежали, а джигиты скакали перегонки от костра до аула. Считалось, что к хобедителям бега и скачек придет счастье.
В более поздние времена сабли(которые после "аласа" бросали в воду с рпучками горящей соломой)заместила их имитация из дерева, которыми однако, все ровно били всех присуствувавших на "аласе". После этого палки бросали в воду или в костер.
С конца XVI - XIX в.в. у булгар-мусульман в Сорене участвовали только мужчины.



ДТ, т.2, изд.в-ка "Болгар иле", Оренбург, 1993-07 г. стр. 80-83





Гласувай:
1
0



1. atil - Следвaщият прaзник зa който ще с...
01.02.2016 16:32
Следвaщият прaзник зa който ще стaне думa е Сaбaнтуй. Който отговaря нa Гергьовден нaй-много. В Бългaрия всичко е тенгриaнско, в товa число и христиaнството ни. Тa сaми си нaпрaвете
изводите - кои сa тия които отричaт ТAНГРA и зa кaкво се борят!?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3562932
Постинги: 511
Коментари: 2360
Гласове: 2963
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031