Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2016 21:01 - Един средновековен надпис от Рилския дамаскин и ферментът "Булгарикум"
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4139 Коментари: 12 Гласове:
4

Последна промяна: 16.03.2016 13:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
image

Църквата на Рилския манастир с Хрельовата кула. Самият Хрельо както стана ясно съвсен не е случаен човек а от рода на хунския военачалник - Ислан и на българският мореплавател Алонсо де Охеда - Александър от Охрид...:
Линк с цитат:
"...
Съдейки по имената по всяка вероятност и струмския войвода Стефан Драговол Хрельо е бил от този род, но за това няма точни сведения. През XIII век в Испания е живял корабният архитект Стоймир (Stoimer de Loboš), който също бил от рода. Негов потомък е мореплавателят Мартин, който е участвал в един от последните каталански походи и в завоюването на Канарските острови. Един от по-известните представители на рода, който също се казвал Ислан се познавал с великия конквистадор Алонсо де Охеда (истинско име и фамилия - Драган Охридски). С него Ислан участвал в големите географски открития и първото стъпване на европейци на американския континент. Около 1515 г. той се заселил в Мексико, където и до сега има селище и рудник на негово име - Ислан де Лобош (Eslan de Loboš). .."
atil.blog.bg/history/2012/08/10/islan-hunobylgarskiiat-voenachalnik-ot-dunavska-bylgariia.986915


Текстът - подобно на българския Именник, е достигнал до нас в късна средновековна редакция, благодарение на това, че е вмъкнат в един от преписите на добре известния книжовен паметник Рилски дамаскин, който се съхранява в библиотеката на Рилския манастир. Ето как изглежда пасажът, в който е интерполиран този текст в неговия пълен вид:
"Тры сут великыи добродетели вера надежда и любы. Но надежди оубо и любы. Елма веш осмь днiа. Мала речемь. Доверьи хьше рашинекъа."

image

Факсимиле от Рилския дамаскин. II половина на 17 в. Национален музей “Рилски манастир”.

Буквите в този текст се четат ясно и отчетливо и неговото начало не създава никакви особени проблеми. То представлява един лесно разбираем славянски текст, в който се възхваляват трите църковни добродетели - вярата, надеждата и любовта("три са великите добродетели - вярата, надеждата и любовта" - напомня ни съставителя на текста. И продължава "но надеждата впрочем обичай").
Трудностите започват обаче веднага след този пасаж, защото следва цял куп неразбираеми думи и изрази - "елма вешь", "мала речем", "хьше рашинекъа", които произлизат от някакъв неславянски език на пишещия. Какво ще рече например "елма вешь" - един израз, в който думите са ясно отделени една от друга в текста, но който при все това остава неразбираем. Какво ще рече "хьше рашиникъа" - един също така ясно разчленен в текста, но енигматичен пасаж. И откъде са дошли всички тези непонятни думи и са се наредели така нагъсто една след друга?
Докато не бях се запознал с говорите и езиците на памирските народи, всички тези неясни изрази упорито отказваха да проговорят. И трябваше да мине доста време, докато най-после не беше събран оня изходен материал, с помоща на който да бъде разбран този текст.

Ето съвсем накратко думите, които могат да ни разтълкуваме този заплетен текст.
Неясният израз "елма вешь осмь днiа" съдържа памирската дума "елма", зад която не е изключено да се крие българското числително "елем"(първи), познато доста отдавна на науката благодарение на Чаталарския надпис на Омуртаг(Преписвачът, по всичко личи, не е знаел думата "веш" и произволно е заменил предхождащата я българска дума с думата "елма"(9 м. "елем") и изцяло е объркал текста.). Ето защо целият израз "елма вешь осмь днiа" може да се преведе като "първи месец осми ден" и показва времето, когато някога е трябвало да се празнува църковният празник Вяра, Надежда и Любов.
Следващият израз "мала речемь" съдържа памирската дума "мала", която означава "тук, на това място". Ето защо той  означава: "на това място ще кажем" или "тук му е мястото да кажем" и е сложен в текста, защото след него идва една кратка сентенция, за която читателят трябва предварително да се подготви. Сентенцията гласи:
"Доверыи хьше рашинекъа"
Както виждаме, в този израз се съдържат две непознати и явно неславянски думи - "хьше" и "рашинекъа". Първата от тях означава в памирските езици по-хубаво, по-красиво, а втората - "рашинекъа", съответства на памирската дума "рашник" - светлина, огън.. Или взет като цяло, посоченият израз може да се преведе "доверието е по-хубаво и от светлината". Или "доверието е по-красиво и от светлината".

Очевидно и в този случай се натъкваме на същото загадъчно езиково явление, което забелязахме малко по-горе при анализа на неясните пасажи от българския Именник. Едни до други стоят в текста славянските думи и памирски думи. При това в този текст откриваме и една с отдавна доказан български произход - "елма", еднаква по смисъл с българското числително "елем"(първи).
Въпросът, който възниква във връзка с това е: кога и как би могъл да възникне подобен езиков паметник? Според мен той би могъл да възникне само в условията на езикова интерференция между славяни и българи и отразява тази именно интерференция. Както виждаме обаче, източните думи, привнесени в този езиков паметник от български фактор не са от тюркски или алтайски произход а изключително от памирски произход.
(Това не е повод за генерални изводи и заключения, тъй както и факта, че цялата литература е на славянски не означава, че народа е бил 100% славянски. Освен това имаме надписи на чист тюрко-булгарски език, без славянски или памирски думи, самият надпис на розетата от Плиска е на такъв език, при това с религиозно християнско съдържание, също както този за който става дума тук в тази публикация. Линк към постинга за Розетата от Плиска :
atil.blog.bg/history/2016/01/10/sedmolychkata-quot-rozeta-quot-ot-pliska.1421441
Б
.А.)

Повечето от тези думи се употребяват дори до днес сред ваханците в Памир - например "хьше"(по-хубав", рашник"(аналогична по смисъл на "рашинекъа" - светлина) и "мал"(близка по смисъл до "мала"). А сред мунджанците и пущуните - най-близките потомци на древните бактрийци, се откриват думите "мала" и "веш", запазени в оня първоздаден вид, в който се употребяват в нашия паметник.
(А пък по териториите на Стара Велика България и Волжка България и до днес цели народи и общности говорят на същия първоздаден език на който са говорили българите на Аспарух и Кубер - хуните, ермицйте и бурджаните дошли от там тук след 5 години гражданска война и две години война с Византия, а не чрез конен десант от Памир и Средна Азия... В самия славянски препис на Именника от Русия в който има същите вмъкнати памирски думи, се казва, че хунската династия Дуло управлявала отвъд Дунава 500 години с остригани глави... Б.А.)

Това горе е откъс от книгата на Петър Добрев "Прабългарите. Произход, език, култура. Нов прочит", изд. "Проксима", София, 1991 г., стр.98-99. Добавките в скоби са на автора на блога.
.......................
Оттам нататък а и в цялата книга Петър Добрев прокарва тезата за памирския или иранския произход на българите. По това той си прилича с любимия на мнозина Ганчо Ценов а също и на по-раншния а и досегашен авторитет Васил Златарски. Марксистките историци пък като Д.Ангелов наблягаха на Византия и славянския елемент. Т.е всеки си върви по своята погрешна диря и обяснение, но като Христофор Колумб никой не се отказва от грешката си докрай... Разбира се, някои са го правили и го правят нарочно...
От всички тези авторитети най-близо до истината се оказа все пак Петър Добрев, неговите открития и находки се оказаха също така най-близо до оригинала вообще... Като специалист по стопанска история той е видял това, което на мнозина читатели на "стари вестници" образно казано е убягнало. Икономиката и бита са един от най-важните и определящи елементи от културата на един етнос, или народ! Те могат да ни кажат това, което го няма в писменните източници или не и достигнало до нас.

image

Миниатюра от Манасиевата хроника - българите на Крум с червения стяг на асите на дръжката с тризъбец, точно според сведенията от "Джагфар тарихи".

И тук с риск да заприличам на развалена грамофонна плоча, пак ще повторя същото: И работата на Петър Добрев, също както усилията или пропагандата на другите по този въпрос - показват и доказват по свой път, изключителната ценност на сведенията от сборника "Джагфар тарихи" за българската история!
Кои са и какви са памирските народи? - Нa товa дaвaт отговор бългaрските aвтори от сборникa "Джaгфaр тaрихи" - товa сa южните мaсaгети, древнобулгaрски племенa. При това ясно е че оттам никой не идва в днешна България през 7-ми век, нито пък от Бактрия, но затова пък от Кавказ е почти цялата войска на Аспарух. Там имаме поне две ранносредновековни български княжества, чиито жители са дошли именно от територията на днешен Иран. Т.е. част са от древната българска диаспора, която има потомци и днес там, сред памирците и пущуните. По времето на Стара велика България целият  Северен Кавказ е населен с буржани(вълча душа, синоним на булгар - вълча глава). Това население до 13 век има чисто българско самосъзнание, но от 4 до 7 век болшинството от това население минава на общия за всички в Източна Европа булгар-тюркски език, главно под влияние на хуните. Но го говорят с ирански акцент и произношение и с доста запазени стари памирски думи. Така е и до днес.
Но кои са все пак памирците? - Това са южните масагети или скити, които са древни булгари, но всички говорели отначало на арийско-европеидно наречие. Само че южните и северните масагети постоянно враждували и северните помолили булгарския цар на Идел да им даде територия за заселване по-далеч от страшните за тях южни масгути. Той им предложил Северното Причерноморие и помолил кимерите да се стеснят малко и да приемат новите преселници. Само че тия отказали и тогава синът на царя Маджи с отряд иделски булгари повел северните масагети, разгромили кимерите а те се изселили основно в Мала Азия. Така се появили кипчаците - скити, които с времето също минали на местния булгар-тюркски език. Техни потомци са половците - кумани. Част от аланите(полянци, южните булгарски европейски племена) запазила стария арийски език.
Та, на Балканите с Кубер и Аспарух дошли доста хора говорещи на диалект с иранско произношение и употребяващи такива думи. А сигурно и заварили такива потомци на гетите в Североизточна България...

Сега да си припомним прословутия Именник:

Име на владетеля Род от който е Срок на царуване Година на възцаряване
Авитохол Дуло 300 г. дилом твирем
Ирник(Бел Кермек) Дуло 150 дилом твирем
Гостун("Органа") Ерми 2 г. дохс твирем
Коурт("Кубрат") Дуло 60 г. шегор вечем
Безмер(Боян) Дуло 3 г. шегор вечем
Исперих(Аспарух) Дуло 60 г. верени алем
Тервел(Тарвил) Дуло 21 г. текоу читем
Твирем(Айяр) Дуло 28 г. дван шехтем
Севар(Сувар) Дуло 15 г. тох алтом
Кормисош Вокил 17 г. шегор твирем
Винех Оукил 7 г. именшегор алем
Телец Угаин 3 г. сомор алтем
Умор Оукил 40 дни дилом тутом

Подробно за родословието на дунавско-българските царе тук:
burdtzanski.blogspot.bg/2011/11/blog-post_16.html

Да видим и една сравнителна таблица която ще оставя без коментар, макар, в книгата на Петър Добрев има кометар...
-------------
... Най-богатият на прабългарски думи(аз тази дума не я употребявам защото е измислена и фалшива. Б.А.) езиков паметник - Именникът, съдържа следните понятия, срещу всяко от които сме посочили съответстващите му думи в древнотюркския и чувашския език:

Прабългарска дума Тюркска дума Чувашка дума
дилом(змия) илан селен
верени(година на дракона) лу, нек ...
тох(кокошка) таук чаха
етх(куче) ит йыта
докс(глиган) донгуз сысна
шегор(вол, бик) съър;сър вакар
дван(заек) давшан мулкач
алем(първи месец) биринчи перемеш
вечем(трети, трети мес.) ючинчи вессеремеш
тутом(четвърти-"-) тьортунчи таватамеш
читем(седми-"-) четинчи сиччемеш
алтем(шести-"-) алтинчи улттамеш
шехтем(осми-"-) секизинчи сахарамеш
твирем(девети-"-) токузинчи тахарамеш
сомор(мишка) сычкан шыши

от същата книга , стр.116., добавките са мои на базата на данните от "Джагфар тарихи"

На базата на данните от сборника "Джагфар тарихи" никак не ми беше трудно да запълня Неизвестният период от Именника и да вкарам в ред хронологията. Някой ден и "науката" сигурно ще го направи, когато вече няма да съм между живите а някой научен сътрудник ще направи презентация и ще стане доцент... :
burdtzanski.blogspot.bg/2012/08/blog-post.html

Така че мистика няма, но има българска историческа памет, която засега кой знае защо е вредна и опасна за всички първенюта и прислужници, а и за творците на фантастически теории за българите.
Давам два линка за повече сведения, особенно за тия които за пръв път ще влязат тук и продължавам нататък.

БЪЛГАРИТЕ И СВЕТОВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ:

burdtzanski.blogspot.bg/2014/06/blog-post_1.html

ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР И ОСНОВАВАНЕТО НА ХУНСКАТА ДЪРЖАВА:
atil.blog.bg/history/2014/12/29/drevnobylgarskiia-kalendar-istoricheski-svedeniia-nachaloto-.1326269


Ферментът "Булгарикум"

Времето е понякога твърде несправедливо към отдавна отминалите поколения и народи. Върховете, до които те са достигнали, са се превърнали в нещо невидимо и затова се възприемат от потомците като някакъв нереален мираж.
Съвременният българин живее например с дълбоко вкоренена представа, че създателите на българската държава не са се отличавали с твърде висока култура. Тази представа е залегнала в съзнанието му още от детските години, когато е прочел, че България е зачената от едно храбро коневъдно племе, у което всичко е започвало и завършвало с коня - от конското стреме то сразявало противниците си, с конско месо утолявало своя глад и конска опашка му служела за знаме. Но вярна ли е тази представа?
(Най-много се засягам по въпроса за опашката и после когато ме пращат в Памир(щото мене ми е интересна обратната посока), затова за знамето написах специален материал тук: 
atil.blog.bg/history/2013/10/22/shttrihi-ot-istoriiata-na-bylgarskoto-nacionalno-zname-i-duh.1195746 Б.А.)

За първи път се усъмних в нея, когато видях, че в историмческите источници всъщност става дума не за конско месо, а за конско мляко, до употребата на което българите са прибягвали по време на военни походи. Никъде досега не е открит източник, в който да се говори, че българите са се хранели с конско месо. А з автори път се усъмних, когато установих, че коневъдните народи открай време са се деляли на два вида - на високоразвити и на средноразвити народи. Коневъден народ са били например древните траки, част от които дори носела името "хипемолгии", което на гръцки означава "пиещи конско мляко", буквално "конскомлечни". Коневъдни народи са били и древноиранските племена, създатели на зороастрийската култура, а коневъдните келтски племена са пренесли на Британските острови не само коня, но и плуга. Ето защо терминът "коневъден народ" не означава непременно "народ, лишен от култура".

image

Предмети от Преславското българско съкровище

И големият въпрос е: към кой вид коневъдни народи са принадлежали нашите предци. Преди петнадесетина години се натъкнах на следния озадачаващ факт. В имената на някои от най-ценните през средновековието изделия твърде често се преплита името "булгар". Ако погледнем например, как се е наричала фино обработената конска кожа - юфтът - ще видим, че на едно огромно пространство, простиращо се от Италия до Таджикистан, той се нарича "булгар". И в основата на разпространението на тази дума стоят българите.
Повече от десет народа, населяващи различни части на Евразия наричат юфтът с това именно название, а най-старият пример за неговата употреба е древносирийската дума "блехаро", известна още във вековете преди нашата ера. На пръв поглед това, че юфтът се нарича "булгар", не е кой знае колко забележителен факт. Той все пак е конски продукт и затова кой, ако не един коневъден народ, би трябвало д аго произвежда?! Но ето, че се явява нещо още по-неочаквано. Оказа се, че с името "булгар" в земите на Изтока се наричал и един от най-ценните видове златарски изделия - т.нар. муза-и-булгари(български филигран), а също и два вида музикални инструменти - булгарина и болхар. И все в същия ред се прибавя и фактът, че с думата "болгар" в някои райони на Русия се нарича един особен вид дървен материал. В историческите източници бяха открити и названия като български наметала, български колани и други специфични изделия свързани с българите.

"Е, добре! - ще си каже вероятно нашият читател. - Все пак българите освен, че са яздили коне, с течение на времето са се понаучили нещо да правят!" Какво толкова чудно има в това, че един конен народ е могъл да произвежда юфт и дори музикални инструменти? Та нали овчарят или пастирът, за да не скучае дори до ден днешен си дялка свирчици, а понякога си отсича дори по някое дърво?!
Но ето, че към посочените примери доста неочаквано започнаха да се прибавят и земеделски понятия. Едрото средноазиатско просо(т.нар. сорго) се нарича у русите, живеещи край Волга, "българско просо"(болгарское пшено). А причината за това е, че тази култура - както отбелязват арабските пътешественици Ибн-Фадлан и Ибн-Даста - се е сеела някога в полетата на техните южни съседи - волжките българи. У донските казаци един вид пшеница се нарича "болгарка"(т.е. българска пшеница).
Тук вече едностранчивата "конска" теория за българите като че ли почва да се задъхва. Защото някак си е трудно да си представим как българинът с едната ръка непрекъснато се е държал за гривата на коня, а с другата е натискал ръчката на плуга. А по всичко личи, че българинът е знаел да оре. И не само е орал, но е допринесъл и за пренасянето на някои растения от едни райони обитавани от него в други. В Кюрдистан един вид пипер се нарича "булгар". Защо именно "булгар" и в чест на кой Булгар е трудно да се изясни. Дори и в Италия, която не се нуждае от "внос" на земеделски и градинарски умения, все пак някои растения носят българско име. При това сред тях откриваме отново едно типично растение на Изтока - люляка, един от чиито видове се нарича на италиански "булгаро".
Общо 14 вида изделия и други артикули са носели някога името "булгар". С такъв широк спектър от стоки, наречени в негова чест, трудно може да се похвали някой друг европейски народ.
И още нещо. Още през VI в. в папската курия има кардинал с български произход. Името му е Петър Българинът. (
Работата е по-дебела, имаме и Дионисий Мали - Скитският абат от Добруджа от по-рано, имаме и участие в "наливането на основите" не само на Европа , но и на Църквата: 
atil.blog.bg/history/2012/02/24/hunobylgarskoto-letochislenie-i-hristiianstvoto.908647  Б.А.)

От български произход е и един от най-изявените италиански юристи през ранното средновековие - известният тълкувател на Юстиниановия кодекс - Булгарус, както и един от най-изявените италиански архитекти - Булгари. Известна е още и цяла  редица италиански аристократи и видни граждани от български произход - Нивелон Българинът, Гранзолфо Българинът, Алигерни Българинът. И всички тези хора са смятали за чест да прибавят към своето име пояснението "българин" - нещо което подсказва, че това име едва ли е било символ на изостаналост или примитивизъм.

image

През същата епоха, когато в Италия се наблюдава едно учудващо широко разпространение на фамилията "Булгари", в друг район на Евразия - в земите на изток от Каспийско море, се съчиняват стихове, в които един от любимите образи е образът на прекрасния град Булгар. Това е цяла тема в средновековната арабоезична литература и ако се разрови тази тема, ще се открият множество вълнуващи и озадачаващи пасажи. Образът на град Булгар(а зад този град се крие столицата на Волжка България) се явява ту като символ на богатство, ту като символ на наслада, ту като еманация на висша красота. С него средновековниятпоет Нияз-ал-Бахши сравнява очите на своята любима."На град Булгар приличат твоите очи"), друг средновековен поет - Махтункули - поставя името Булгар дори над името на приказно богатата Индия. Тези поети не са по произход българи. Нещо повече те живеят в епохата, когато волжкият град Булгар вече е разрушен от татаро-монголите. Но до тях, подобно на лъч от отдавна угаснала звезда, е достигнала погребаната вече слава на волжките българи, на оня народ, за който таджикският поет Насири Хосров е писал още през X век: "Красиви сте, макар и роби, о, вие хора от Булгар."

image

Ана Ахматова - принцесата на волжките българи
portal-bg1.ning.com/page/4155162:Page:237984

Има над какво да се замислим във връзка с древните и средновековни българи и създадените от тях държави. Защото отвсякъде откъдето са минали те, са оставили следи от някакво обаяние и един особен съзидателен фермент - ферментът Булгарикум. Едно съчетание от виталност и трудолюбие, което се е проявявало в твърде много области, едно проявление на разностранна енергия, което довело до изграждането на редица държави в Европа - Велика България, Волжка България, Аспарухова България(От сведенията на средновековните булгарски автори стана ясно, че Русия и Унгария също дължат основаването си на българския елемент при тях. Б.А.). И което несъмнено е имало своето твърде важно значение, за да устои и се закрепи българското име в тази страна - единствената, която днес се нарича България.

image

от същата книга, стр.156.159


П.П. Най-вероятно това е един от последните ми постинги за тази година, затова съм подбрал малко оригинална и автентична стара и нова музика за тези, които ще посещават блога до следващата публикация.












Гласувай:
4
0



1. elcho - Аз ично не познавам човек да е ходил повече от мен в Рилския Манастир.
10.03.2016 22:58
Той е толкова свещен, че не мога да пиша за него !
Султана е имал респект към него и е издал заповед да не се напада повече.
Какво Ви впечатли толкова,че научихте повече за историята на България ?1
цитирай
2. atil - Той е толкова свещен, че не мога да ...
11.03.2016 16:14
elcho написа:
Той е толкова свещен, че не мога да пиша за него !
Султана е имал респект към него и е издал заповед да не се напада повече.
Какво Ви впечатли толкова,че научихте повече за историята на България ?1

Господине, съжалявам, че сте пропуснали да прочетете краткият текст горе, но той не е за рилският манастир а в първата част става дума за един текст-надпис вмъкнат в рилския дамаскин(книга), който се съхранява в библиотеката на рилския манастир. А самият манастир е станал средище на българската книжовност, религия и нац.самосъзнание защото според законите мюсюлманското законодателство по онова време в България, забраните и ограниченията върху християнската дейност и строителство не се отнасяли за местностите извън населените места. Може би и наследството на Св.Иван Рилски - дух и традиция, е станало притегателен мотив, там имало монаси от цялата страна, в това число и от моя разградски край. В музея на манастира има капански кърпи с шевици, предмети, оставенеи като насследство от монастите. Например.
За историята съм почнал да научавам повече от другите още от 4 клас. После ми стана хоби. И това не се отнася само за българската история. Така изглежда продължава и до днес, защото се случва да върша работата на тия които получават заплати затова а и да се изявявам като контрапункт и коректив на дейците с фалшивите тези и теории за българската история и ист. наследство.
цитирай
3. elcho - Да така съм съгласен !
11.03.2016 17:21
И не се сърдя, а реагирам. Тук няма място за сръдни и караници, а само за спорове.
Продължаваме напред, приятелю !!!
цитирай
4. iliyanv - Картинката си я взел
12.03.2016 09:55
от сайта на Рилския манастир. Глупостите по същество са твои, оригинларъ сеновски.
"Българското числително елем" е по-сериозна диагноза, защото се разминава драстично с материалния свят извън Сеново. За него е необходима специализирана медицинска помощ.
цитирай
5. atil - от сайта на Рилския манастир. Гл...
12.03.2016 12:42
iliyanv написа:
от сайта на Рилския манастир. Глупостите по същество са твои, оригинларъ сеновски.
"Българското числително елем" е по-сериозна диагноза, защото се разминава драстично с материалния свят извън Сеново. За него е необходима специализирана медицинска помощ.

Обикновено не пускам коментари на изявени кретени и дебили, като този, най-малкото да не уронвам престижа на изключителния и единствен по рода си блог за сега(заради смелостта да изкарвам тук автентична и достоверна информация за нашето минало и то от първа ръка) а и заради достойнството на българското име все пак. Тия хора се пишат за патриотари дори, а нанасят повече вреда от който и да подривен антибългарски елемент..
Един абсолютен глупак като този iliyanv , едва ли може да различи глупост от умност, но пък коментира текстове, които дори не е прочел, като този тук горе. И даже не е в час за какво става дума и чии "глупости" цитирам.
На тези и специализирана медицинска помощ няма да им помогне.
цитирай
6. iliyanv - Обидните думи ти прилягат,
12.03.2016 15:14
Чакам доказателство, че "числителното елем" е българско. Дотогава ще те броя за част от групата на ветовските телефонни измамници.
Лъжеш и за това, че волжките бълхари и въшкари са коневъден народ. Вече доказах в моето изследване, че до 10 век не са можели да отглеждат коне, а са ги крадели от съседното тюркско племе буртас. Какви коне, като туземците не са познавали камъка като строителен материал до средата на 13 век.
Лъжеш, че в именника има чувашки и тюркски аналози. В именника думата "българин" и "България" не се споменава нито веднъж.
Докога ще правиш реклама на фалшификата "Джагфар тарих" и на оня циганско-татарски мелез "академик" Нурутдинов. Той може да бъде академик само във Факултето и Шекер маала.
цитирай
7. atil - Не се хаби да пишеш кретенски ком...
12.03.2016 17:06
Не се хаби да пишеш кретенски коментари при мене. Блога ми не е нужник нито сметище за мръснишката ви антибългарска пропаганда. Като ръсите купища бълвоч, лъжи и клевети както е според правилата на демагогията и пропагандата все се надявате да въздействате някак върху опростелия и първосигнален обитател...
Ти си такова допотопно и нискоинтелектуално създание, че не си способен на никакво изследване. Освен на купища празни приказки и клеветнически упражнения. Лайнометите си приличат и с нищо не могат да изненадат никого. Но не искам да слагам лайна под постингите си, както осрахте статиите ми в сайта История БГ.
От последния ти коментар разбрах окончателно че си вражески антибългарски гад. И точно в това се заключават писаниците ти. Дори и да спори човек с вас и да ви оборва, от боричкането в лайната излизаш все едно мръсен. Затова нямам нужда от подобни занимания. Не се занимавам с вашите идиотщини, не се тикайте и вие тука да дрискате.
На въпросите си ще се отговориш сам, когато се явиш на повторен изпит в осми клас и си потвърдиш дипломата за основно образование.
Читателите които за разлика от тебе разбират какво четат сами ще видят за какво става въпрос и че думите ми не са обидни а адекватни доколкото е възможно.
Петър Добрев е доказал достатъчно и тaблицa е нaпрaвил зa срaвнителен aнaлиз, ако не го виждаш иди на очен лекар, ако не го разбираш върни се да повтаряш в 8 клас.
цитирай
8. atil - За да не остане някой ученик от 8 к...
12.03.2016 17:46
За да не остане някой ученик от 8 клас, който ще влезе да чете тук с убеждението, че бягам от отговори и не искам да кажа за думата "ЕЛЕМ", трябва да заявя официално, че тя съществува и досега в капанския диалект който се говори в град Сеново, но не и в град Вятово. Така че лицето - iliyanv вообще не е в час и по този въпрос.

Цитат:

Слушайти майстуре

и вий калфи и чираци

и наокулу кумшй-и-и-и. . .

Тъй какту съ върти тислътъ,

Тъй съ круй бинътъ

Нъ зиленатъ муравъ

Пуд сихунту нибе-е-е.

Съйбията пудари нъ пустройкатъ идин бакшиш

Бял кът сняг и червен кът гюл.

Дъ му пумогни Бог дъ иди на святу мясту,

Дъ запиши баща и майкъ, род и руднини

и наокулу кумшйи-и-и.

Блъгударим къжети майстуре нъ тос, койту дунсе

И на тос, койту ни дунсе пак блъгударети-и-и. . .

Елем тос, койту дунсе, нъ онзи свят гюлевъ

Сянкъ дъ бъди нът глъвътъ му-у-у.

Ако - "елем"не е първи след като се употребява по такъв начин и досега от хората - потомци на приближените до царския род Дуло, не знам на идиотите какви още докази им трябват. Може би по капанския обичай една дебела кюския им трябва за по-бързо мислене и разбиране...
Цитата е от тук:
http://atil/history/2011/06/08/trudovi-obichai-i-obredi-na-kapancite.761846
цитирай
9. atil - Следвaщaтa публикaция ще е скоро - ...
13.03.2016 12:40
Следвaщaтa публикaция ще е скоро - обещaният в публикaциятa зa прaзникa "Сaбaнтуй" последен превод от моя стрaнa от уникaлния и 100% достоверен исторически сборник от Волжкa Бългaрия - " Джaгфaр тaрихи"!
Зa рaзликa от прислужниците, недобросъвестните деятели и откритите aнтибългaри aз Вaлентин Ивaнов - Aтил отдaвнa съм зaложил името и честтa си в подкрепa нa действителнaтa и aвтентичнa бългaрскa историческa пaмет. С блaгословиятa нa минaлите и бъдещите поколения!
В тaзи публикaция ще дaм линкове към всичките си преводи от неиздaдените нa бългaрски чaсти от този изключително ценен не сaмо зa бългaрите, но и зa нaродите по светa, исторически сборник.
цитирай
10. krumbelosvet - Огромен и благороден труд на автора, полезен за самочувствието на българите.
13.03.2016 15:35
Далече съм от тая осведоменост, от известното ми смятам, че Петър Добрев наистина е най-близо до истината. Чудесно е, че авторът знае стара дума у капанците. Но защо трябва да ругае оня, който не я знае? Не разбирам, защо трябва да се измислят обидни думи за учените с друго мнение. Не знам да има между тях умишлени предатели и простаци. Всеки се е опитвал да обобщи и осмисли достъпния му изворен материал, което не може без хипотези, понякого грешни, разбира се. Повечето, ако не почти всички, по своему са мислили, че работят за доброто на България. Не говоря за чужденците със свои интереси. Желая капитални успехи на автора и повече търпение към различните мнения.
цитирай
11. krumbelosvet - Знаете ли и имте ли мнение, защо Дънов смята,
13.03.2016 15:38
че сега България се нарича другояче. Т.е., изглежда, не Дунавска България е главният наследник на древната.
цитирай
12. atil - Трудa е зa дa се изкaрa нa светло и...
13.03.2016 17:47
Трудa е зa дa се изкaрa нa светло историческaтa пaмет нa предците! Кой кaквa ползa или вредa ще нaмери в товa дело е друг въпрос... A то е общо товa дело, aз съм сaмо един от съмишлениците и сърaтниците. И aз подхождaх нaивно и доверчиво отнaчaло към "нерaзбирaщите и незнaещите"... Докaто не стaнa ясно, че стaвa въпрос зa черни души и лицемерни aнтибългaри нa прaктикa. A нa теория се пишaт всякaкви и особенно сa яростни в клеветите и нетърпимосттa си точно към нaс, тия които сме нaследници и продължители нa бългaрскaтa исконнa трaдиция. Към тaкивa се отнaсям aдеквaтно кaто към врaжески елементи!
Обърнaх се отново към Петър Добрев( тaзи книгa я имaм от 1991 г.) зaщото той е нaмерил еднa много знaчителнa вярнa следa. Нaд 50% от съвременните бългaри сa преки потомци нa бългaри-ирaноиди! Сaмо че кaвкaзки a не пряко от Пaмир... Всички дружинници нa Aспaрух т.е. елитнaтa му войскa, сa били кaвкaзки бурджaни. От тях се формирa облaстнaтa бългaрскa aристокрaция. Хунско дворянство имa в столичнaтa облaст a ермийци в Мaкедония. Сaмо че по товa време всички бългaри били едноезични нa булгaр-тюркски език. Бурджaните говорели с aлaнски aкцент и примеси от aлaнски думи, които ги имa и в нaдписите. Този бурджaнски aкцент и говор е зaпaзен и до 20 век в зaпaднобългaрските говори. Той се зaпaзил дори когaто сме минaли нa слaвянски език..
Към богомилите и Петър Дънов нямaм положително отношение. Дунaвскa Бългaрия е отделилa се чaст от Стaрa Великa Бългaрия. Тя пък е нaследник нa Идел - Aрья Урa. Нa Бaлкaните преди Aспaрух нямa бългaрскa държaвa. Трaкийските държaвици сa временни влaдения и съюзи нa местнaтa aристокрaция. През остaнaлото време те служaт нa чужди държaви, докaто нaкрaя
по-голямaтa чaст от тях също стaвaт чужденци.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3210000
Постинги: 498
Коментари: 2250
Гласове: 2856
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031