Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2016 18:21 - Древнобългарският празник Субаш (Аксу - Сребърна вода, Еньовден)
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3674 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 08.06.2017 10:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 (Под българския текст тук, съм сложил 6 линка към личните ми преводи от безценната съкровищница на историческия сборник "Джагфар тарихи".)


Този български празник, наричан в началото Аксу е много древен. Той възникнал върху основата на обичаите на индоарийските предци на българите за измолване и благословия от Бога за продължаване на рода.

image

Интересное да се знае, че ние имаме и българска река, чието старо име е Аксу(Аксий). След като Кубер и неговите 38 рода ермийци населили Македония реката получила името Кубар дара(Вардара, Вардар). Или на неговото име или на главния почитан дух в предхристиянска България - Кубар.

Голи, мъжете и жените в деня "Аксу" - "Сребърна вода" - заедно влизали във водите на реките и с песни-заклинания молели Тангра да им дари любов и деца. А защо тази молитва се извършвала във водата? - ще попита читателя. Защото, според поверията на българите, именно във водата бил заченат първият българин - Иджик(Аджак, Азак) - син на женския дух(алп бика) на водните същества Аби или Бойгал(Байгул) и на алпа Аудан-Боян, и именно в деня на "Сребърната вода" - 23 юни от незапомнена година. Иджик се родил от Бойгала - славната прамайка на българския род, която приемала облика на голяма риба. Освен това хората вярвали, че точно в този ден самият Тангра чрез слънчевите лъчи дава на водата силата на любовта и оплодотворяването. И затова трябва да се влиза в такава вода, за да се получи от нея тази сила... Българите вярвали, че тази сила предизвиква във водата "играене" и сребрение, което се вижда на 23 юни. Заради това сребрение на водите, дарено от Бога, празника се наричал Аксу.

Откъс от една древна песен-заклинание, изпълнявана по време на Субаша, се е запазил в поемата на Микаил Бащу, "Шан кизи дастан"(865 - 882 г.) и речника на тюркския лингвист Махмуд Кашгари(1072 - 1074 г.)

Атил суы ака турур,
Кыя теби кака турур,
Балык телим бака турур,
Кулен текый кушарур.

Струится вдаль Идель-река,
И бьет волна о берега,
А в ней - лягушек, рыб стада - 
В разливах вод она вольна...


След обряда на къпънето с песни-заклинания следвал пир до водата, главен момент от който било яденето на кокошки(символ на духа Мар, предаващ чрез лъчите силата на водата) и риба - в памет на прародителката на българите Аби. Бидейки потомци на рибата Бойгал, българите считали люспите на рибата за свещен охранител от всякакви беди. За имитация и заместител на рибените люспи служели монетите. Не случайно българската дума "танка" - "чешуя-люспа" означава едновременно и монета.

image
Носии от Дунавска България с парички - танка, на главата... Имаме и пендари масово разпространени и т.н.

image
Тълтърчена китка с парички, при капанците украшение за глава и за мъже и за жени. На малките момиченца се пришивали дребни парички - литурки. Синце и литурки се пришивали и на женските кърпи за глава.

Българските жени носели на главите си украшения с монети, а пък младоженците на сватбите и даже важните гости и членовете на царските семейства на приемите, непременно били обсипвани със сребърни и златни монети "за щастие". Празника Субаш също завършвал с хвърляне във водата на сребърни монети за омилостивяване на прамайката Бойгал.

image
image- Графичният знак на Аби, Бойгала

Аби - алп-бика, женски Дух на водните животни(риби,тюлени, китове и др.). Дъщеря на Бури и Су Анасъ, прамайката на рода на българите. Приемала облик на прекрасна риба. Люспите от риба били първите украшения за късмет и щастие, което преминало в украшенията от монети. Хвърлянето на монети в гроба или слагането при покойника, същото така хвърлянето в определени водоизточници също води началото си от искането и "хаберите" до прамайката... Друго българско название на тази алп-бика - Бойгал-Байгул(Голямата риба). На нея е кръстено езерото Байкал а на дъщеря и езерото Балатон(Полутъмната).
Линк:atil.blog.bg/history/2013/04/09/shest-simvola-ot-drevnobylgarskata-mitologiia.1099127

Защо думата "Субаш" станала главно име на празника?
Мита казва следното. Веднъж един български род предизвикал гнева на Тангра с това, че в деня "Аксу" не само не отбелязал празника, но и натровил водата в реката с мръсотии. Така искали да навредят на друг враждебен род, който живеел надолу по течението. Бог решил да накаже светотатците и им пратил Потоп. От целия род се спасило семейството само на един праведник. Той отбелязал "Аксу" и осъдил оскверняването на водата. Затова Самар-Субаш го предупредил за предстоящия Потоп, и той се спасил като качил домочадието и животните си на един кораб. Кораба дълго плувал по водната шир, докато не пристанал до един остров. Когато водата спаднала, острова се оказал планински връх, когото нарекли "Уралтау" или "Аралхат"(Уралхат) - "Остров-планина или връх". Така Уралските планини получили името си.

Втори път за подобно престъпление Тангра наказал друг български род през 3182 г. пр.н.е. Но той живеел в Южен Сувар(Шумер, сега Ирак) в града Ат - Алан(Вавилон). И този път алпа Самар помогнал на един праведник, и той се спасил по същия начин. Но този път кораба опрял до един остров, който се оказал връх на друга планина. Но и нея българите я нарекли по старому: Уралту или Аралхат. После от българското Аралхат произлязло съвременното име на тази планина - Арарат, а от Уралту - името на държавата образувана там - Урарту. Вторият Потоп влязъл в историята като Всемирен Потоп, а унищожения от него мегаполис-град Ат-Алан - като потъналия остров Атлантида.
За това, че Самар-Субаш два пъти помогнал на българските родове да преживеят потопа в деня Аксу, народа нарекъл този празник с едно от имената на духа на земното щастие и реколтата - Субаш.

Моллите дълги години се опитвали да прекратят "срамното къпане", макар че никакво прелюбодеяние по време на този много сериозен обред не се допускало. По начало тези усилия за спиране на празника до нищо не довели - българите се страхували от гнева на Тангра, желаели да са щастливи и да имат деца, затова не можели просто така да се откажат от този празник.
Когато през 922 г. Ибн Фадлан пристигнал в Булгария в качеството си надипломат и мюсюлмански проповедник, бил потресен от видяното на празника Субаш. И в своята "Записка" го отразил така: "Мъже и жени се спускат в реката и се къпят заедно голи, не се прикриват едини от други и не извършват прелюбодеяние, пък и няма възможност за това. А ако някой го извърши, независимо кой е той, забиват в земята четири плуга, привързват към тях ръцете и краката му и го разсичат с брадва... Аз не спирах старанията си да накарам жените да се прикриват от мъжете, но не ми се удаде да го постигна."("Пътешествие на Ибн Фадлан по Волга"Л.,1939 г., 74)

Суровото наказание за прелюбодейците не случайно се извършвало на четири плуга. Та нали символа на земното щастие(в това число и на плодородието и оплодотворяването) а и на самия празник Субаш била свастиката(тамгата на Самар), в която хората виждали съединението на четири плуга. Затова, всъщност древният индоарийски символ бил наричан от българите "субаш" или "сарман"(лемех-плуг).Тъй като в началото свастиката битувала в българската среда като знак на човешкото щастие, то на дългите сватбенни кърпи от незапомнени времена се извезвали знаците на свастиката, които образували неповторими по своята красота шевици.

image

Шевици със знака "субаш" от Дунавска България
Линк: bnr.bg/radiobulgaria/post/100568595/starinni-balgarski-shevici-ojivavat

За популярността на думата "субаш" свидетелства и това, че с нея в Българската държава през IX - XIX в. се наричат цяла категория държавни игенчеи(земеделци). Това, че немските или еврейските политици са използвали или използват българските религиозни или национални знаци(шестолъчната звезда - "Тангра билгесе" - "Знака на Тангра"  - и свастиката) не променя и не може да измени отношението и обичта, която изпитват българите към своите исторически символи.
Обаче, постепенно с утвърждаването на исляма, в бита на народа влезли и мюсюлмански обичаи, под влиянието на които основната маса българи към XII в. прекратила съвместния ритуал на къпъния в деня Аксу.
В края на XII - началото на XIII в., както отбелязва Кул Гали, тези къпъния се провеждали тайно в отдалечени места, само от малка част от българите. Но празника продължил съществуването си до болшевешката революция, само обреда с къпънето го заменили с обред - обливане с вода. А от края на XVI - до XIX в., когато се усилили нормите на исляма, мъжете и жините празнували Субаша  отделно.


П.П. В Дунавска България, българите пришили част от характеристиките на стария празник в деня Аксу към Еньовден, който се отбелязвал на същата дата.
Добавих четири видеоклипа, първите три са посветени на Еньовден в балканска България, четвъртият е на една рок-група от Волжка България за река Дуло су, т.е. пак е свързан по някакъв начин с деня Аксу... Според преданието в долината на тази река, която наистина съществува и е приток на р.Селенга е основан хунският клон на царския род Дуло от шамани - кам бояни. Затова рода бил наречен с това име по шамнанските им високи шапки - тудуло.  В Европа тези шапки станали отличителен белег на вълшебниците и маговете... А реката явно била кръстена с това име по повод на знаменателното събитие.
По повод на царските шапки също написах нещо за което все още имат да се сещат тия по света и у нас, подобно на Именника, но по-важното е че се е сетил някой а това си е "на ползу роду" а не за надписване, надприказване или фалшива слава:

Линк: atil.blog.bg/history/2015/07/23/za-tradicionnite-bylgarski-carski-shapki-koroni-istoriiata-n.1378379

image
  Цар Калоян с дрехата с която е погребан и фрагмент от сърмената шевица. Явно е погребан със сватбенната си дреха. Което още веднъж изключва басните, че жена му участвала в заговора на Борил срещу него.


image

Сравнителна таблица на празниците и обредния календар в Дунавска и Волжка България

............................

image

ОБЕЩАНИТЕ ЛИНКОВЕ КЪМ ЛИЧНИТЕ МИ ПРЕВОДИ ОТ БЕЗЦЕННАТА СЪКРОВИЩНИЦА НА СБОРНИКА "ДЖАГФАР ТАРИХИ" В - БЛОГ ВЪЛНИТЕ МИ:


1. Началото на българската история(с приложен текст и на руски език)
blog.bg/theme.php


2. Древнобългарските летописи „джагфар тарихи“, оренбург, 1994 г., издадени в софия на руски език през 1998 г.(резюме и пълният текст на сборника) : blog.bg/theme.php


3. Древните български национални празници и митологиЯта (от мита към празника) - 1 част
:
blog.bg/theme.php


4. История на Волжка България (първи емират: (10 - 13 век) - 1(с приложен текст и на руски език)
blog.bg/theme.php


5. История на Волжка България (втори емират: 13 - 15 в.) - 1(с приложен текст и на руски език)
blog.bg/theme.php


6. История на Волжка България (трети емират: 15 - 16 в.) - 1(с приложен текст и на руски език)
blog.bg/theme.php


...............................

image

НА РУССКОМ ЯЗЬIКЕ

СУБАШ

Этому булгарскому празднику, называвшемуся вначале Аксу, много тысяч лет. Он возник на основе обычая индоарийских предков булгар испрашивать благословения у Всевышнего на продолжение рода. Обнаженные мужчины и женщины в день «аксу» - «серебряной воды» - вместе входили в воды реки и песнями-заклинаниями просили Тангру даровать им любовь и детей. Отчего эта молитва совершалась в воде? - спросит читатель. А потому, что по поверьям булгар, именно в воде был зачат первый булгар - Иджик (Аджак, Азак) - сын женского духа (алп-бики) водных существ Аби или Бойгал (Байгул) и алпа Аудана-Бояна. И именно в день «серебряной воды» - 23 июня незапамятного года - Иджик вышел из чрева Бойгал - славной праматери рода булгар, принимавшей облик большой рыбы. Кроме этого, люди верили, что именно в этот день сам Тангра дарит в воде (посредством солнечных лучей) силу любви и оплодотворения и что поэтому нужно входить в такую воду для получения этой силы. Булгары считали, что эта сила любви и оплодотворения вызывает игру и серебрение воды,

которые наблюдаются 23 июня. По причине этого серебрения воды, дарованного Всевышним, праздник и называли Аксу.
Отрывок из древнейшей булгарской песни-заклинания, исполнявшейся во время Субаша, сохранился в поэме Микаиля Башту «Шан кызы дастаны» (365 - 882 гг.) и в словаре тюркского лингвиста Махмуда Кашгари (1072 - 1074 гг.):

Этил суы ака турур,
Кыя теби кака турур,
Балык тэлим бака турур,
Кулец тэкый кушарур.

Струится вдаль Идель-река,
И бьет волна о берега.
А в ней - лягушек, рыб стада -
В разливах вод она вольна...

После обряда купания с песнями-заклинаниями следовал пир у воды, главным моментом которого было ритуальное съедение кур (символов духа Мара, передававшего силу оплодотворения) и рыбы - в память о прародительнице булгар Аби. Будучи потомками рыбы Бойгал, булгары считали чешую рыб священным оберегом от всяческих бед. Имитацией чешуи служили монеты. Не случайно булгарское слово «танка» - «чешуя» значит одновременно и «монета». Булгарские женщины носили головные уборы и украшения с прикрепленными к ним монетами, молодоженов на свадьбах и даже (важных гостей и членов царской семьи на царских приемах булгары обязательно осыпали золотыми и серебряными монетами «на счастье». И праздник Субаш заканчивался бросанием в воду серебряных монет для умилостивления праматери Бойгал.
Почему же слово «Субаш» стало главным названием праздника? Миф гласит следующее. Однажды один булгарский род вызвал гнев Тангры тем, что в день «Аксу» не только не отметил праздник, но и отравил воду реки нечистотами. Этим данный род хотел досадить другому роду, жившему ниже по течению реки и/ враждовавшему с ним. Всевышний решил покарать святотатцев ь/насл а л на них Потоп. Из всего рода спаслась только семьяиодного праведника. Он отметил Аксу и осудил осквернение воды. За что Самар-Субаш предупредил его о предстоящем Потопе, и тот спасся со своими домочадцами и домашними животными на корабле. Корабль долго плавал по бескрайнему морю воды, пока не пристал к острову. Когда вода схлынула, остров оказался вершиной горы, которую назвали «Уралту» или «Аралхат» (Уралхат) - «Остров-гора или вершина». Так получили имя Уральские горы.

Второй раз за такое же преступление и таким же образом Тангра наказал в 3182 г. до н. э. Виновником оказался другой булгарский род, живший в Южном Суваре (Шумер, ныне Ирак) в городе Ат-Ала-не. И тут алп Самар помог одному праведнику, и тот спасся тем же способом. На этот раз корабль причалил к острову, оказавшемуся вершиной другой горы. Но и ее булгары назвали по-старому: Уралту или Аралхат. От булгарского Аралхат произошло современное название этой горы - Арарат, а от Уралту - имя государства, образованного в районе этой горы - Урарту. Второй потоп вошел в историю как Всемирный Потоп, а уничтоженный им булгарский город Ат-Алан с областью - как остров Атлантида.
За то, что Самар-Субаш дважды помогал булгарским родам выжить во время Потопов в день Аксу, народ назвал этот праздник одним из имен духа земного счастья и урожая - Субаш,
Муллы много лет старались добиться прекращения «срамного купания», хотя никакого прелюбодеяния во время этого весьма серьезного обряда никогда не допускалось. Но поначалу эти усилия ни к чему не привели - ведь все булгары боялись гнева Тангры, желали себе счастья и детей, а потому никак не могли не отпраздновать Субаш. Приехавший в 922 г. в Булгарию в качестве арабского дипломата и мусульманского проповедника Ахмед ибн Фадлан был потрясен увиденным на Субаше и так отразил свои впечатления в своей «Записке»: «Мужчины и женщины спускаются в реку и моются вместе голые, не закрываются один от другого и не совершают прелюбодеяния каким бы то ни было образом, и для этого нет никакой возможности. А кто из них совершил прелюбодеяние, кто бы он ни был, для него заколачивают четыре лемеха, привязывают к ним обе его руки и обе его ноги и рассекают его топором... Я не переставал прилагать старания, чтобы женщины закрывались от мужчин, 110 это мне не удалось исправить» (Путешествие Ибн-Фадлана на Волгу. Л., 1939, с. 74).

Суровая казнь прелюбодеев не случайно производилась на четырех лемехах. Ведь символом земного счастья (в том числе плодородия и оплодотворения) и самого праздника Субаш у булгар была свастика (тамга Самара), в которой люди видели соединение четырех лемехов. Поэтому, кстати, древний индоарийский символ булгары называли «субаш» (отсюда уже - «свастика») или «сарман» .(«лемех»).
Так как свастика бытовала в среде булгар в качестве знака человеческого счастья, то на длинных булгарских свадебных полотенцах с незапамятных времен и до XX в. обязательно вышивались знаки свастики, образующие неповторимый по красоте узор.


image


Болгарский Кан Тервел(Тарвил) - 8 век с знаком Тангры

Важнейшие символы и гербы родов, городов и губерний булгар
Сылка: atil.blog.bg/history/2012/05/04/vajneishie-simvolyi-i-gerbyi-rodov-gorodov-i-gubernii-bulgar.949493


О популярности слова «субаш» свидетельствует и то, что им в Булгарской державе IX - XVI вв. называлась целая категория государственных игенчеев (земледельцев).
То, что немецкие или еврейские политики использовали или используют булгарские,, религиозные и национальные знаки (шестиконечную звезду -, «Тангра биль-гесе» - «Знак Тангры» - и свастику) не меняет и не может изменить любовного отношения булгар к своим историческим символам.
Однако, постепенно, с утверждением ислама, в быт народа вошли и мусульманские обычаи, под влиянием которых основная масса булгар к XII в. прекратила совместные ритуальные купания в день Аксу. В конце XII - начале XIII в., как отмечал Кул Гали, эти купания проводились тайком в укромных местах только, небольшой частью булгар.
Но праздник сохранялся народом до большевистской революции, только обряд купания в нем изменили на обряд обливания водой. А с конца XVI - XIX в., когда усилились нормы ислама, мужчины и женщины праздновали Субаш раздельно.


ДТ, т 2, ЧАСТЬ 2. КНИГА О НАЦИОНАЛЬНЫХ ПРАЗДНИКАХ БУЛГАР, стр 90-93








Гласувай:
4
1



1. atil - За последния четвърти видеоклип ...
15.03.2016 22:09
За последния четвърти видеоклип споменах горе в текста, но интересно да се кажат и п одве-три думи за тези посветени на Еньовден. В първия танц лично аз видях една фигура със венците, която ми на напомни за дракона Барадж именно - един от образите на алп Самар - Сабан - Субан символа на щастието и благополучието народа, Змея Горянин при нас, който е натоварен и с отрицателни функции също като вълка, заради новата религия, но въпреки това момите се влюбвали в него а на вълка има посветен специален отрязък време през годината.
Във вторият видеоклип разказват и обясняват всичко за Еньовден, а то пряко кореспондира именно с белезите и характеристиките на стария празник в деня Аксу - Сребърната вода. Затова се търкалят в росата, по същата причина преди са се къпали а после обливали с вода. На именните дни също е имало обичай за "къпане" на именника, после просто обливане с вода.
Третия пък просто ми хареса отдавна и дори съм написал коментари там.
цитирай
2. zaw12929 - Поздравление за текста и за изоб...
16.03.2016 02:37
Поздравление за текста и за изображенията!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3536522
Постинги: 510
Коментари: 2353
Гласове: 2954
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930