Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2016 08:29 - Българското богомилство - втора част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 2352 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Булгари, богомили, бугри, катари, албигойци и същността на учението им


Богомилски проповедници

В Бориловия Синодик е записана анатема срещу "богоомразната богомилска ерес, чийто началник тогава(при цар Петър I) бил сквернейшият поп Богомил заедно със своите ученици". В същият исторически паметник са запазени имената на най-видните му последователи и активни проповедници: Михаил, Тодор, Добри, Стефан, Василий, Петър. Други данни за тях не са известни.


Същност на учението

imageimage

Най-напред да видим пак основния източник и извор, тук:
burdtzanski.blogspot.bg/2011_11_01_archive.html


По своята същност богомилството е дуалистично учение и обхваща богомилската космогония, христология, есхатология и етика – т.е. разказите за сътворението на света и човека, за идването на Исус Христос, за свършека на света и съдбата на човечеството.
Богомилите проповядват, че във вселената съществуват две начала – Добро и Зло, Господ и Сатана. Небесният свят и душата на човека са творение на Бога, а материалният свят и човешкото тяло са творение на Сатаната. Така всички земни блага те обявяват за творение на злото, а представителите на земната власт – за слуги на Дявола.
Според богомилите раждането, разпятието и възкресението на Исус Христос са привидни и затова отричат култа към Богородица и Кръста. Исус губи двубоя с Дявола, но ще дойде Второто пришествие, когато Дяволът ще бъде окончателно победен.
Богомилите отричат властта на царете, болярите, държавата и църквата, обредите, кръста, иконите, брака. Организациите им делят своите членове на три категории: съвършени, вярващи и слушатели. Те формират богомилски общини, като начело на всяка стои т.н. „дедец”. През ХІІ в. са познати две общини, наречени България и Драгувития.
Обредите на богомилите включват молитвата „Отче наш”, изповядването помежду си, опрощаването на греховете и четенето на текстове от евангелието на Йоан.
Богомилското учение създава и своя апокрифна литература: Катарският требник, Тайната книга („Йоановото евангелие”) „Ходене на Богородица по мъките”, „Детство Исусово” и др.
Богомилството се възприема като предреформаторско явление, оказало силно влияние за развитието на ереси в Западна Европа, като учението на албигойците и катарите.


image


"... Значението на българското богомилство за по­явата на дуалистични “еретически” учения и дви­жения в Западна Европа е отдавна установено. То се приема чрез проповедници богомили от България и чрез носената от тях книжнина, чрез стопански връзки или по време на кръстоносните походи през ХІІ век. Идеи, присъщи на старобъ­лгарите богомили са намерили достъп до бъде­щите патарени, катари, албигойци и др. еретици. В последно време обаче нараства увереността ни, че подобни идеи са могли да проникнат сред населението на някои европейски държави както много по-рано, така и по друг път. Техни носители са могли да бъдат: първо, заселвали се направо от Панония или от Приазовието в Италия булга­ри дуалисти (но не богомили) към 632 и 663 г. , и второ, старобългари, вече богомили, повечето, както ще проличи по-долу, от булгарски произход, които на немалко на брой и значителни по числе­ност групи са емигрирали от България още през Х, ХІ век като носители и на антифеодални идеи и стремежи. Какво подкрепя тази ни увереност?
Още в Централна Азия булгари и боржани са били тенгристи-дуалисти. Възприемали, както съседите им китайци, две начала на видимия свят: небето – светло, мъжко и земята – тъмно, женско, които, за разлика от зороастрийските, са в хармония. Според сирийски и арменски писме­ни извори булгари се появяват в Европа – Пред­кавказието, в „земята на булгарите”, още в края на ІІ в. пр. н. е. , откъдето част от тях, водени от кан Вунд, се преселили на юг в Армения през 114 г. пр. н. е. По-късно, в самото начало на VІ в. , от числото на събралите се тогава в Предкав­казието „13 хунски народа” мнозина били покръ­стени по тяхно желание от сирийски и арменски свещеници. Арменските свещеници изучили „хунски език” и им превели на него „Писанието” – Евангелието, записвайки го, както се предпо­лага, със сирийско-манихейско писмо. Тъй като покръстителите им останали сред тях повече от десетилетие, не е изключено те да са превели за новопокръстените и някои по-известни апокри­фи. Малко по-късно кан Курт – Кубрат основа Приазовската „Велика Булгария”, обединявайки булгари и част от споменатите „13 хунски народа” (които му дават и прозвището Кубрат – Обедини­тел). Населението на Велика Булгария изпитало влиянието и на павликянството чрез завърнали се обратно в Приазовието потомци на кан Вундо­вите Огхонторблкар – „преселнци” от Армения, в която живели дотогава векове наред сред обще­ството, създало павликянството – най-близкото дуалистично учение на крайното богомилство по- късно в България.
Такива булгари и техни потомци, главни раз­пространители, по наше мнение, на дуалистични идеи сред старобългарите, се заселили с канове­те Исперих и Кубер на Балканския полуостров и били мирни и лоялни граждани на страната си до налагането за държавна религия през 865 г. на гръко-ортодоксалното, византийско направление на християнството, което ги обявило за „еретици”. Протестирайки срещу този акт и по верски, и по политически причини (някои изследвачи говорят за „спонтанни антивизантийски реакции”) в ре­зултат на последвалите го трагични събития, те започнали да напускат България и да странстват на малки и големи групи по близки и далечни страни – от Русия до Испания, и от Византия до Англия, известни като стриголници.
Според писмен извор от ХІ век в Западна Евро­па различавали дуалистите еретици по бръсна­тите им глави с перчем – доказан булгарски оби­чай. .."


От статията на арх.Слави Дончев - "Булгари и богомили в Италия и епохата, предшествала Ренесанса" : www.kvantov-prehod.org/article/441/%D0%B1%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B2-%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B0


Символика и мистични практики, наследени и развити от богомилите



image

В "История на Полша" Ян Длугош в 15 век споменава: "двама бълг(арски) военачалници — Петър и Боян, започнали война срещу гърците и като спечелили няколко победи, дотолкова притеснили Kонст(антиновата) държава, че нейната сила за дълго била разстроена и намалена".

Образът му, като "Боян Магесника", "Песоглавеца" и т.н. е запазен в народни легенди, особено разпространени в годините на мор (епидемии) и на падането под византийско владичество, татарските нашествия и поробването на България от турците. Според тях след като дълги години обикалял, лекувал и помагал на народа, той се е оттеглил и останал да живее вечно в дъното на дълбока пещера (около Русенски Лом, Мадара или другаде в Североизточна България или в Югозападна България — Рила, Пирин, Македония, Албанските планини), омаян и отвлечен от красива самодива, но не е заспал, а бди и излиза, сам или предвождащ своите воини, да помага на българите и войските им в много тежки времена. В резюме преданието е следното:
От тук:
 
atil.blog.bg/history/2015/04/06/boian-magesnik-i-tainite-oryjiia-na-kolobrite-jrecite-na-bog.1352179

image

Оброчен кръст от първата половина на X век със символи на Слънцето, Юпитер и Луната редом с най-стария символ IYI в Двореца край Балчик

В Синодика на цар Борил от 1211 г. от събора срещу богомилите те наистина са анатемосани за особените им обреди в дните на слънцестоянията, защото извършвали „подобни на езическа служба тайнства”. Мъка за съда е било, че никой от доставените на събора „еретици” не издал какво от древната магична практика на предците е усвоено в техните ритуали. Но преди осем столетия не само посветените са се чувствали много по-близко до древните магични практики, отколкото предполагаме, щом дори три века след поголовното покръстване в царската канцелария (и навярно в Търновската патриаршия) летоброенето продължавало да се отчита по изконния български календар: „Всичко това бе сторе­но... в годината 6718 [=1211], индикт 14, година на луната XI, година на слънчевия кръг XV”, а за отчет пред Ватикана (защото нарочен папски пратеник е бдял Съборът да осъди „еретиците”!), е допълнено: „месец февруари, 11 ден, петък на Сиропостната неделя”.
Този царско-патриаршески документ от Църковен събор ясно показва, че и през ХІІІ в. дори официално българите са продължавали да свързват живота си с движението на Слънцето и Луната

Определено не от необуздана фантазия са пеели по Коледа: „Седна Господ да вечеря/със Слънцето, със Месеца./ Божа майка диван стои” и дори: „Седнала е Божа Майка да вечеря със Слънцето,/със Слънцето, със Месеца”

Кръгът, свастиката, сувастиката, розетата, кръстът у нас присъстват като негови символи дори по сватбените сандъци, хурките (които „по условие” имат тайнствени магични сили), гегите на пастирите, в каменни изваяния. Заедно с Луната го виждаме врязано дори по корнизите на християнските храмове, а и върху стари каменни плочи, вградени в християнския храм – „архитектурен образ” на вече изтъкнатото прекръстване срещу Слънцето..


Босненската богомилска църква и нашето влияние на запад


"Жителите на тази страна (Босна) са едри, високи, силни и мускулести юнаци. Те абсолютно не знаят турски и говорят само Български. И ни казаха, че в Румелия освен градовете има и 80 000 Български села... Навсякъде в Босна има Български манастири... В Босна всички говорят Български... "

арменеца Симеон Тбир Лехаци - 1608

image

Картата е от тук: 
samoistina.com/2/bosna-curkva.htm

Средновековните извори чертаят една доста подробна картина на разпространението на богомилската ерес извън пределите на българските земи.
Първата страна, в която прониква богомилството, е Византия. Учението намира привърженици както сред селските маси, така и сред жителите на някои градове. Богомилите в Мала Азия са известни с името фундитагити. Един от най-ревностните разпространители на ереста във Византия е Василий Врач ( ХІІ век ). През 1111 година в Константинопол, след като не пожелава да се откаже от своите възгледи, той е осъден на смърт и изгорен на клада.
В Сърбия богомилството прониква през ХІІ век. Неговите привърженици са известни като бабуни. Учението намира изключително широко разпространение, затова крал Стефан ( ХІІІ век ) свиква антиеретически събор, на който анатемосва проповедниците. Разпространението на богомилството в Босна довежда до издигането му в държавна религия. Тамошните еретици се наричат кудугери. Еретическото движение намира почва и в Унгария. Там еретиците се наричат патарени.
В края на ХІІІ век богомилството прехвърля границите на Балканския полуостров и започва да печели привърженици в Западна Европа. То прониква и в Северна Италия, където последователите му се наричат катари. Постепенно богомилските възгледи се разпространяват и в Южна Италия и остров Сицилия.
Силно влияние оказва богомилството и в земите на Южна Франция. Последователите на ереста там се наричат катари или албигойци. Особено силно разпространение получава обаче името бугри ( под различни латински и провансалски форми – булгари, булгарини, булгарени, бугрини и др. ). Това название е използвано от много хронисти като синоним на еретик. За пръв път то се среща в хрониката на монаха Робер дьо Оксер ( ХІІІ век ).
Освен в Италия и Франция богомилските идеи проникват и в други държави, като Русия, Германия, Англия. Пренасянето на богомилските апокрифи в Западна Европа е една от причините сред католиците да възникне и определението за България като “страна на еретиците”.

Като изследвал изображенията по богомилските надгробни паметници, австрийският професор Херберт Фишер открил, че у богомилите Слънцето е „ос” на планетната система. В своите символи те възпроизвеждат небесните светила...
Около централния диск има шест кръгчета.Инквизицията разпознала в нея „еретиците” и хвърляла на кладата озарените. Закодираните идеи в богомилската емблематика обаче отиват значително по-далече, когато върху някои техни паметници Слънцето приема формата на роза, чиито листенца са с различна форма, а броят им зависи от нещо, което изследователите не могат да определят. Понякога богомилската слънчева роза е затворена с пълна окръжност, но както това може да символизира астрономичното единство на планетната система, с не по-малка убедителност би било и знак за Господното всевластие. Фактът, че най-често тя се среща в Босна, е обясним – в края на ХІ в. бан Кулин приел богомилството заедно с десет хиляди придворни, военноначалници и други свои приближени, за да консолидира държавата Босна, като отдели от Рим и от Цариград босненската църква, та Българското учение станало там почти официална религия. По нашите земи, където всичко свързано с учението до късно е било жестоко унищожавано и от турски фанатици, са останали само няколко дялани плочи с издълбани по тях богомилски слънчеви рози. В Южна Франция обаче слънчева роза с шест овални листчета има дори върху два оловни медала от Монсегюр...(Т.е. графичния знак на Тангра...)

image

Вътрешността на крепостта Монсегюр

В продължила 35 години война на благословените от папата кръстоносци против катарите в Южна Франция насилието на рицарите било крайно жестоко дори по стряскащите средновековни мерки. Но на 1 март 1244 г., след десетмесечна отбрана на последната катарска крепост Монсегюр в Пиренеите, останалите горе около 400 бранители обявили, че били готови да преговарят. Папските воини обещали на редовите бойци да ги пуснат по живо, по здраво заедно с оръжието, багажа и парите им, щом получели от „еретиците” онова, което ги интересувало. Дори дали дума и на увлечените от богомилските проповедници, че щели да се отърват с много леки наказания, стига да се покаели.

Посветени изследователи на събитието пишат, че според тогавашния календар в последния ден на примирието Слънцето влизало в пролетната си фаза. В нощта срещу 16 март 1244 г. в крепостта ставало нещо, което напомняло пра­знични обреди.


Катарите - пазители на Свещенния Граал

Обсадените помолили да ги изчакат половин месец, за да обмислят добре великодушните условия. Дори предложили заложници на обсадителите си – да ги убият, ако някой избягал от крепостта през това време. Обещали, че след две седмици сами щели да отворят портата и да излязат.
Още на заранта кръстоносците нахлули през отворената порта на цитаделата. Катарите – общо към 150-180 вярващи и съвършени – отзивчиво се предали в ръцете им. Никой не се отрекъл от вярата си и рицарите залостили горе останалите бойци, като ги предупредили,че ако някой избяга, тях щели да избият.
После яростно смъкнали по склона пленените катари и ги отвели до огромен навес за дърва. Когато го запалили, никой от чистите християни не опитал да избяга. Напротив – всички заедно влезли в пламъците за огненото си кръщение.
Сега мястото, където горимото е горяло, се нарича „Полето на изгорените”. В руини е и крепостта, която сетне била издигната върху разрушената катарска твърдина, за да прикрие тайните послания в градежа ѝ. Но нещо търсено, пък ненамерено от кръстоносците, продължава още да привлича наоколо мнозина изследователи, окултисти и авантюристи с вярата, че същественото е останало.

Наистина, в подземията на крепостта останали укрити четирима съвършени. През следващата нощ един от мест­ните хора ги извел, като се спуснали с въжета по стръмния западен склон на планината. Тогава те отнесли онова, което посветените пазели като съкровище. Поели с одобрението на заложниците горе и щом рискът си струвал, явно става дума за реликва по-ценна от живота на всичките заедно

Оттогава е тръгнало преданието, че в твърдината на върха богомилите са пазели загадъчно съкровище. Звучи налудничаво – те са безсребреници, с имане не биха се обезпечавали, защото в Учението е упованието за щастливото им избавление.

Стойността на изнесеното очевидно била неизмерима с пари.



image

Загадъчната „троица” над напусналия земното си тяло съвършен богомил Асен.
Паметникът стои пред музея в Сараево


В България богомилството задълбочава политическатите и духовните кризи във времето и е преследвано от църквата и държавата, за което свидетелстват съчиненията „Беседа против богомилите” на Презвитер Козма (Х в.), Бориловият синодик (ХІІІ в.) и др.

Богомилското движение продължава и дори се засилва през периода на византийското владичество ( 1018-1185/6 г. ). Тогава българският народ се намира в изключително тежко положение – той е потиснат не само в социално, но и в политическо и духовно отношение. Под влияние на проповедите на богомилите са организирани антивизантийски въстания, съставяни са съчинения с патриотичен характер. През този период решаваща роля в богомилското учение играе неговата борческа насоченост.


Въстанието на Петър Делян : 
atil.blog.bg/history/2011/05/17/vystanieto-na-petyr-delian.748218

image

Релефно изображение на български конен воин. Детайл от фасадата на църква от с. Остров, Пернишко.


През периодите на относително спокойствие и стабилност на българската държава се забелязва известно затихване на богомилското движение. Това може да се констатира например за времето на цар Иван Асен ІІ ( 1218-1241 г. ), когато България се намира на върха на своето политическо могъщество. Българският цар проявява толерантно отношение към еретиците, като се въздържа от гонения срещу тях.
Ново засилване на богомилските проповеди се забелязва през средата и втората половина на ХІV век. То е свързано със задълбочаването на социалнополитическата криза в България в навечерието на турското завоевание. Това принуждава цар Иван Александър ( 1331-1371 г. ) да свика събор против богомилите в Търново през 1350 година. На него са разпитани и осъдени главните техни проповедници поп Стефан и Кирил Босота. С падането на българската държава под османска власт ( 1396 година ) богомилството затихва окончателно.

Богомилското учение проявява изключителна жизненост през целия период на средновековната българска държава поради перманентното възобновяване на проблемите, които го пораждат през Х век. Когато държавата и обществото се намират в криза, богомилството засилва своята дейност и намира широк отклик сред населението. Наблюдава се и обратното явление – когато вътрешният просперитет е съчетан с външнополитическо надмощие – богомилството постепенно заглъхва. Закономерността на засилването и затихването на богомилството говори за социалните параметри на движението, които най-често добиват антицърковни и антидържавни измервания.


image

В богомилството обаче има ценни демократични и хуманни принципи: отричането на войната и насилието, стремежът към социално активен, природосъобразен и морален живот според либералните разбирания.
По време на византийското владичество (ХІ и ХІІ в.) богомилското движение придобива патриотична насоченост и съпротива. То става и израз на народната духовна култура и е български принос в обществената и религиозно-философска мисъл на Европа.


Край


Литература: Мутафчиев, П. Поп Богомил и Св.Иван Рилски(Духът и отрицанието в нашата история). - В: Избрани български есета. Варна, 1981, 144-162; Клинчов,Ив. Поп Богомил и неговото време. С. 1947; Киселков, В. Съществувал ли е поп Богомил? - ИПр., 2,57 - 67; Ангелов, Д. Богомилството в България, 122-139.
ДТ, том 3, стр.140, 110-113, ; Буковски,Хр., Богомилите имали ключове към невидими портали.,МС, Българите - дух и култура през вековете, 2016




Гласувай:
2
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3210000
Постинги: 498
Коментари: 2250
Гласове: 2856
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031