Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2016 17:28 - За произхода на македонизма
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4806 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 17.04.2016 18:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
image

Днешните скопски историци, литератори и езиковеди сочат като основоположник и пръв теоретик на идеята за отделна македонска народност един незначителен и неизвестен на македонското население общественик от Македония, който - както ще видим по-нататък - почти целия си живот, от най-ранни младини, е прекарал вън от нея, далеч от нейните героични борби за свобода срещу вековния поробител и дори е бил техен противник. Това е прословутия в наше време Кръсте Петков Мисирков(1874-1926), родом от с. Постол, Ениджевардарско. Него днес славославят скопските македонци. Институтът по македонски език в Скопие носи неговото име. Върху неговата дейност се пишат докторски дисертации, с една дума - правят от него кумир като баща на македонизма.
Това е крайно неправдоподобно, тъй като Мисирков, както ще видим, е само по-късен проводник на идеята за македонизма, която се е родила в главите на други фактори, и то с коварна, противобългарска цел. Той станал само нейно оръдие за известно време, докато видял заблудата си и застанал на противоположни позиции.

Но за да сме напълно наясно по този въпрос, нека най-първо разберем кой е той; да проследим накратко кривините на неговия начален път, които го правят роб на чужда, пакостна за родината му пропаганда. При това сам - в главната си творба("За Македонските работи") - ще ни загатне кои са родоначалниците и, за да можем по-лесно да ги издирим.
Кръсте Мисирков(роден през 1874 г.) до 15 - годишната си възраст е живял в родното си село Постол, в многочисленното семейство на баща, който бил крайно беден стопанин, обработващ като изполичар част от земите на местния бей. През това време селото още било под ведомството на Гръцката патриаршия и в училището се преподавало на гръцки.
Така че младия Кръсте учил гръцко начално училище. Петимен за повече образование и бидейки беден сирак(отначало без майка, след това и без баща), той приел примамката на органите на сръбската пропаганда със седалище в Солун, Воден и Ениджевардар да се учи в Сърбия като степендиант на сръбското ултрашовинистично дружество "Св.Сава". По това време сръбската пропаганда била много активна, макар и да не могла да открие на самото място никакво сръбско училище. Тя подмамвала ученици от българските и гръцките местни училища да следват в Сърбия на държавни разноски, но с коварната цел да станат след това сръбски агенти. В Солун такава дейност развивал агентът А.С.Бурджич.

image
image
misirkov.blogspot.bg/2008/05/blog-post.html

Мисирков заминал за Белград през есента на 1889 г. и бил приет в прогимназията заедно с 50-60 македончета отразни краища. Характерно било тяхното делени на "бугараши" и "гъркомани" - както сам разказва Мисирков в своите спомени, но нямало никакви сърбомани. Те трябвало тепърва да се излъчат от тяхната среда.
На друго място ще говорим за перипетиите на неговото следване в Сърбия в продължение на шест години и по-нататъшното му образование и дейност. Тук само ще споменем, че след завършване на прогимназията  бива приет в Богословско-педагогическото училище в Белград, създадено и управлявано от д-во "Св.Сава", след това постъпва в гимназията в Щабац и накрая отново се върнал в Белград, където през 1895 г. завършил педагогическото училище и бил назначен за учител в Призрен(Турция, Косово). С помоща на друг орган на пропагандата той се отказал от учителското си място и заминал за Русия, в Одеса, където завършил семинария, след което успял да се запише за студент в Историко-филологическия факултут в Петербург. Него той завършва през 1902 г. като руски степендиант. Поканен да се завърне в родината си, той бива назначен от Екзархията за учител по литература в Битолската гимназия. Там служи почти година до убийството на руския консул Ростковски, в началото на Илинденското въстание.
Тогава напуска Битоля като придружител на тялото на убития консул, в чийто дом е бил преди това домашен учител. В Русия заварва двама емисари на сръбската пропаганда, проповядващи македонизъм сред българските студенти от Македония и присъединява усилията си към техните, като написва няколко статии по македонския въпрос под общото заглавие "За македонските работи", развивайки идеята за отделна македонска народност. После заминава за София и там издава книгата си на македонския говор към края на 1903 г.

Как Мисирков е стигнал до тази си роля на теоретик на македонизма, кои са били учителите му и каква е била по-нататъшната му дейност, ще разкажем по-нататък. Тука само ще споменем, че от съдържанието на книгата му ясно долавяме кой е истинският родоначалник на идеята за отделна македонска народност. Ето съответните пасажи, свързани с няколко последователни въпроса, а именно:
а) На въпроса - какви са по народност македонските славяни до момента на издаването на книгата, Мисирков отговаря следното:
"Наричахме се българи и християни в национален смисъл; обединението(на българския народ б.н.) беше започнало върху почвата на това, че македонците наричаха себе си българи("се велеа македонците бугари" - цитирано на македонския говор, б.н.); "Така се казваше голяма част от населението и всички македонци в България..."; "До 1878 г. всички, пък и руското правителство, казваха, че македонците са българи".
б) Но идва неизбежният въпрос: "Щом македонците сами себе си наричали българи, а и всички други така са ги наричали, тогава защо да не бъдат оставени на мира да редят съдбата си според народностната си принадлежност?" Обаче Мисирков, в позата на заповедник, отговаря: "Македонска народност нямало, но ще има занапред".
в) Следващият въпрос е: "Как така част от българският народ ще трябва да се отбългарява? В полза на чия кауза ще се извърши това?". Мисирков започва да разкрива тайната на това издевателство. Причината била Сърбия. След поражението си при Сливница и Драгоман през 1885 г. тя не иска да позволи на България да се разшири към Македония. "За Сърбия е важно - съобщава Мисирков - Македония, ако не бъде сръбска, да не бъде и българска... Сърбите ще признаят македонците за отделно племе".(От книгата на:  Мисирков, Кръсте, За македонските работи, София, 1903)
Ето къде се крият корените на Мисирковата фатална мисъл: сърбите искали да има македонска народност...Той твърди това като много добре е осведомен и то от високо място. Следователно идеята му за създаване на македонска народност не само не е оригинална, но му е напълно внушена от ония, които са го възпитали в Белград и са го подкрепяли в Петербург.

Кои са те по-конкретно?
Преди да отговорим на този въпрос, нека отговорим на един друг, който мнозина биха поставили: "Нали толкова сръбски учени с голяма упоритост твърдят, че македонските славяни са сърби? Как сега ще решат да отстъпят от тази си безкомпромистна теза с признанието на отделна македонска народност?"
Отговорът на този въпрос е особен. Великосърбите не са изневерили нито за миг на идеята за сърбизирането на Македония, а напротив - в името на нейното сърбизиране са изобретили тази си маневра. още преди близо век първоначалния с изамисъл, и то по начин, който ще ни разкрият редица тайни документи, скрити в сръбския държавен архив и обнародвани отчасти от някои македонски автори с друга цел. Официално сърбите, в лицето на споменатите учени, си останаха на старото становище.
Тяхната изходна точка е следната:
Виждайки, че не хващат място фалшификациите им, че македонците са сърби, великосръбските среди са решили да тръгнат по околен път за откъсване на македонските българи от тялото на целокупния български народ. Този път е: създаване на убеждение у македонските славяни, че не са нито сърби, нито българи, а отделен народ - македонци. С македонизма сърбите няма какво да загубят, а могат да спечелят...
Колко това е вярно, ще видим в писанията на самите сръбски духовни първенци. Но нека вървим постепенно, хронологически.

image

Га̀личник (на македонска литературна норма: Галичник) е село в западната част на Република Македония, в Община Маврово и Ростуша. Селото е архитектурен резерват и на практика е без жители. Галичник заедно с Лазарополе традиционно е един от мияшките центрове. Селото е известно с обичая Галичка сватба.

                                 ...................

Идеята за македонизма като оръжие на сръбската пропаганда в Македония се заражда в един специален комитет, проектиран още през живота на княз Михайло Обренович(убит на 29 май 1868 г.) и основан през 1868 г., наскоро след смъртта му, и то по инициатива на белградския митрополит Михайло.
Задачата му била "да работи за откриване на сръбски училища вън от границите на княжество Сърбия, да назначава учители в тези училища и да се грижи за тяхното поддържане(заплати, учебници, учителски кадри)" и пр.
Комитетът "одбор" бил съставен от 4 членове: председател - архимандрит Никифор Дучич и членове - професор Панта Сречкович, прословутия със своя ултрашовинизъм Милош С. Милоевич и големият сръбски учен и държавник Стоян Новакович, който останал в комитета до назначаването му за министър на просветата(8.VIII. 1872).

Милош С. Милоевич още през 1866 г., връщайки се от Русия, където следвал, представя пред княз Михайло мемоар, в който му обръща внимание върху подкрепата, която руските слависти дават на възраждащия се български народ и предлага акция за париране на Българското възраждане в Македония.
За каузата си спечелва видни литератори и политици, като митрополит Михайло, Панта Сречкович и др. За същата цел Милоевич се обръща и към министър-председателя Илия Гарашанин с предложение да се изпратят в Македония и Стара Сърбия(Косово и Метохия) около 50 учители като проводници на сръбската идея. Такива учители обаче не били намерени. Към 1868 г. е направил опит за откриване на сръбско училище в Скопие и Велес чрез призренеца Сава Игуманов, чрез скопския гръцки митрополит и висши турски чиновници, но всичко бива осуетено от скопската българска черковно-училищна община.(Цамбазовски, цит. съч., с.89)

Щом султанът издал ферман за създаване на Българска екзархия(1870), Милоевич се хвърлил лично срещу делото на Екзархията, като тръгнал на обиколка из Македония от името на споменатия комитет, опитвайки се да открива училища там. Дотогава комитетът успял да открие 20 училища, обаче броят им ежегодно намалявал и до 1878 г. останало да съществува само едно  - в Тетово, подържано от сърбоманина Стойко Ачимович, който всяка година отимал в Белград, за да си получи заплатата. Населението не е давало никаква подкрепа на сръбските акции и откривало български училища.
Срещу делото на Екзархията Комитетът изпращал книги, които до 1874 г., възлизали на 42 000 екземпляра.
Още през 1868 г. митрополит Михайло дал идея за създане на специална школа за подготовка на македончета за сръбски учители. През 1873 г., когато Стоян Новакович вече бил министър на просветата, такава школа била създадена като отдел на Белгардската семиналрия със задача да подготвя сръбски свещеници и учители за Македония. Но всичко това се разбивало под удара на възродения български дух в Македония.

По това време се явява и първият сръбски документ, говорещ за стремежа на сръбската пропаганда да се представят македонците като отделен народ. Това е учебникът на Йован Драгашевич "География за среднье школе", Београд, 1871. На страницата 127-128 от учебника четем:
"Македонците... са най-старите славяни на този илирски полуостров(това е първата лъжа - те са най-старите булгари до 7 век и най-първите българи след това, точно там "прабългарите" вдигат бунт срещу Борис, че изменил на вярата на предците и издал лош закон. - Бел. на автора на блога)"- "Те заемат почти целия бряг на Бяло Море и на изток се смесват с българите в Тракия, на запад - с албанците в Албания и Епир(Ипер), а на север Шар планина ги разграничава от сърбите..." ... И при все, че при техните обичаи и в техния език могат да се намерят следи от всички ония народи, които са ги владели в разни времена(особено българите и сърбите), все пак и днес те се характеризират като самостоятелен народ и стоят по средата между българите и сърбите"( Тази последната фантазия можаха да я наложат формално чак след 1944 г.с кръв и насилие Коминтерна и после титовата комунистическа Югославия от курвенски тип. - Бел. на автора на блога).

На картата - обитавани от българи земи – български говори и диалекти

image

Това твърди същият този Драгашевич, който като висш офицер е участвувал от сръбска страна в Легията на Раковски през 1862 г., а през 1867 помагал за организирането на Втората българска легия. Няколко години след това в статията си "До редакцията на сръбския вестник "Изток" като ултрашовинист, който навред, където се поздравяват с "помози бог", вижда сърби. Като върл сподвижник на Милош С. Милоевич ниписва книгата "Македонски словени", в която се нахвърля срещу руските учени, които говорят за българи в Македония.
С други думи, македонизмът, за който той загатва в учебника си, е само негова временна измислица с противобългарски замисъл. Такъв ще бъде, впрочем, македонизмът и във всичките си по-нататъшни форми.





П.П. от Автора на блога.
Посочил съм в текста само малка част от библиографията. Само за този кратък текст са посочени в книгата над 10 печатни източника и то главно сръбски и от Р.Македония ...

image

Прегледайте карикатурите и ще ви стане ясно защо Белград изоставя идеята за "южни сърби" и преминава към налагане на македонизма.
Линк: vihren-blog-mk.blogspot.bg/2012/12/1930.html

В интернет срещнах хули и лъжи от днешни наследници на вчерашните антибългари и към този автор - Коста Църнушанов. А той е ползвал тук за този текст, основно източници на техните другари, което е много смешно и показателно за низостта на тези човекоподобни орки... Нали същото срещам през цялото време, когато изкарвам текстовете на друг голям българин от изток - Ф.Нурутдинов... А той също работи с руски, западни, арабски източници, всички те достатъчно красноречиво и правдиво разказват за историята на волжките българи, които днес са в още по-незавидно положение и от македонците. В по-добро икономическо положение са, но те дори нямат своя Волжка република да речем а ги наричат с името на поробителите им.
 

image

Шар планина в Македония. Който иска да научи повече за този край, Тук:

www.wikiwand.com/bg/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F



Текста горе е от от книгата на Коста Църнушанов, Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, УИ Св. Климент Охридски,София, 1992, стр20-23




Гласувай:
8



1. shtaparov - Поздравления за проявения висок ...
18.04.2016 17:01
Поздравления за проявения висок патриотизъм!!!
цитирай
2. atil - Блaгодaря! Кой кaкто може и колкото ...
18.04.2016 19:28
Блaгодaря! Кой кaкто може и колкото може... Че и към днешнa дaтa никaк не сме зa зaвиждaне.
цитирай
3. slavimirgenchev1953 - Поздравления и от мен.
19.04.2016 21:24
Споделям във Фейсбук, както и предишния ти постинг. Там имат също много добър прием и широк отзвук.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5647436
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031