Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2016 22:32 - Българските мустаци, А.С.Пушкин и чуждите източници в подкрепа на сборника "Джагфар тарихи".
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3958 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 17.04.2017 08:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Съдържание:

1. Вместо увод
2. Българските мустаци, А.С.Пушкин и чуждите източници в подкрепа на сборника "Джагфар тарихи"
3. Българите и древните траки
4.  Няколко доказателства от чужди древни автори за сведенията в сборника "Джагфар тарихи"
5. Заключение 

image

Вместо увод


Вместо увод може би трябва да послужат тези думи:

"... Светът за българите

Според “Джагфар Тарихъ” – сборник с най-старите български летописи – българите са създали във Волго- Уралието първата световна държава Идел през 15 000г. пр. Хр.
Тя била конфедерация от седем огузки (Алтайски) и северо-ирански ( арийски) племена, като подчинили цялата територия на Великия или Стар Туран, в която се говорело на няколко арийски и алтайски диалекта.
Държавата била оглавена от цар (Кан, Шам, Джам, Сам ), който бил от рода. нa Аудан(Боян) Дуло. Нейни наследници са Шумерска, Индийска, Критска, Микенска, Троянска, Етруска, Хунска, Дунавска, Киевска, Волжска, Хазарска, Унгарска държави...
След утвърждаване на думата ИДЕЛ за название на държавата, етноним на иделците става БУЛГ, и той означава вълчи хора или черно глави , тъй като те почитали вълка, като пазител (тотем ) на иделците. .."
(...)

"... ЗА ЧЕТВЪРТОТО И ПЕТОТО по ред заселване на българи пък пишат самите българи:
"При императора Анастасия/ управлявал Византия от 491 до 518 г./ наченаха българите да завземат тази земя/България/, като преминаха от Бдин и първом почнаха да завземат долната земя Охридска, а след това цялата тази земя. От изхода на българите досега има 870 години",
и :
" При Константин Брадати стана шестия вселенски събор. При този цар Константин преминаха българите през Дунава и отнеха от гърците, след като ги разбиха, тази земя, в която живеят и до днес. По-рано тази земя се наричаше Мизия. Бидейки безчисленно многобройни, те изпълниха и тази страна на Дунава, и онази до Драч, и по-нататък, защото и власите, и сърбите, и всички останали са все едно".
Това са Втората и Третата добавки към превода на Манасиевата хроника за цар Иван-Александър: ..." 


От тази публикация:
 atil.blog.bg/history/2016/04/25/.1285057

 

Българските мустаци, А.С.Пушкин и работата на Петър Добрев с чуждите източници в подкрепа на средновековните автори от сборника "Джагфар тарихи"


image


Образи на българи върху медальони от Преслав, VIII век. представени са хора с напълно европеиден вид, съгласно чертите на лицето и характерната буйна окосменост. Виждат се дълги чупливи коси, големи мустаци и бради. Същите образи имат и т.н. бронзови конници (коне върху гърба на които има глава в профил).


... У българите, доведени от Аспарух и Кубер са преобладавали хората с продълговати лица и тъмни коси, докато у славяните подчертано са доминирали светлите северни и средноевропейски разновидности на европеидната раса. Това показва, че разликата между русите славяни и чернокосите българи не е породена през последните 5-6 века.
Тази разлика се е наблюдавала още през най-Ранното Средновековие, когато двата народа са живели един до друг в западната част на Балканския полуостров, но не и в Североизточната.

За старинния произход на констатираната разлика свидетелстват освен изобразителните материали и някои литературни и фолклорни източници. Така например, ако надникнем във фолкклора на северните славяни, ще открием, че в него думата българин се употребява като нарицателно название на по-тъмен или смугъл и черноок човек.
(Точно тaкъв е и физическия обрaз нa кaн Aтилa, описaн от Приск Пaнийски)
В Псковския областен речник, издаден преди двадесетина години се среща следното пояснение към думата българин: БЪЛГАРИН - СМУГЪЛ, ЧЕРНООК ЧОВЕК. А след това се привежда и следния пример, взет от народното устно творчество: "Она у нас черная. Поэтому прозвали болгаркой"-(Тя е черноока жена. Затова и сложихме прякор Българката) - "Псковский областной словарь" Л. 1982 г.

Същевременно в българското народно творчество трайно е влязла представата за славяните и руснаците като за русокоси и синеоки хора. Пряк израз на тази представа е изразът "РУСИ РУСНАЦИ" в българските народни песни.
Представата за смуглия, черноок българин трайно е влязла еи в руската художествена литература. Тя присъства в двата най-известни литературни образа на българи в руската художествена литература - Инсаров от романа "В
 надвечерието" на Тургенев и на българския хайдутин Кирджали от повестта на А.С.Пушкин "Кирджали".
Пушкин, който е наблюдавал твърде изтънко живота на българите, с които той се е срещнал по време на своето изгнание в Бесарабия, е доловил доста точно три наши национални особеност - смуглото лице, гъстите мустаци и високия български калпак.

image

"Кирджали беше родом булгар" - подчертава още в първото изречение на повестта си А.С.Пушкин. "Той беше смугъл човек, едър и с горда осанка" - продължава поетът малко по-нататък. А каруцарят-българин, който трябва да качи Кирджали на своето возило, наречено специално от Пушкин с българската дума КАРУЦА(която Пушкин е научил несъмнено в Бесарабия), е описан като мустакат човек с висок овчи калпак.
Един съсвсем бегъл български портрет е оставен от Пушкин и в неговото стихотворение "Чиновник и поет", замислено вероятно като увод към някакво по-голямо произведение, в центъра на което А.С.Пушкин е възнамерявал да постави българския хайдутин Кирджали.
Ето какво четем в това стихотворение, подхванато като непретенциозен диалог между поета и някакъв случайно попаднал  на пътя му "чиновник" и завършващо(стихотворението) по доста неочакван начин:


 Чиновник и поет

- Къде така си тръгнал, поете хвърковат,
зефир ли бесарабски да подишаш?!
- Не! - Аз пазара търся - пазара невъзпят
и него искам в рими да опиша!...
Обичам аз пазара - на гледки пребогат,
с тълпи от пъстроцветни купувачи.
Със шапчици на темето евреи там сноват
сред достолепни българи с мустаци.
- Върви, поете - виждам искрящия ти ум
и тук се взира във дух народен,
дошъл бих аз със тебе и бродил бих без шум,
заслушан в твоя весел стих свободен.
Но днес, уви, не мога - служебни тегоби
притискат ме и мъчат ми сърцето,
че българина храбър, с име Кирджали,
ще даваме на турците в ръцете.

А.С.Пушкин, Соч.Л.,1977, т.II, с.72
(Превод П.Д.)

................................

Поводът за написването на това стихотворение е един действителен исторически епизод, свързан с участието на българите в борбата за освобождаването на Молдова от турците по време на гръцкото въстание от 1824 г.
След несполучливия край на необмислена добре военна операция, завършила с позорно бягство на нейните гръцки организатори, единственият човек, който продължил да се бори срещу турците бил българският войвода Кирджали, но в крайна сметка и той паднал ранен на полесражението и бил принуден да търси спасение при русите в Бесарабия.
Победителите-турци обаче поискали от руснаците да им бъде предаден легендарния български водач и въпреки справедливия упрек на Кирджали("Ето, аз воювах честно и не поисках нито грош за себе си - защо ме предавате?!..."), той бил откаран един ден от руснаците на молдавската граница и предаден в турски ръце.

Пушкин бил доста впечатлен и няколко години живял завладян от тези истории. Написал и друго стихотворение - "Кирджали". Намериха се доста много свидетелства от Русия за българите и булгарите(волжките българи), като че ли до 18 век те не са ги деляли никак... Дават едни описания, които са характерни и ни отличават и от славяни и от турци.     

Кирджали

В степта зелена на Буджак,
където Прут с неспирен бяг
покрай Русия преминава,
насред морето от теви,
до плитко ручейче стои
селце, потънало в забрава.

Семейства българи в степта
живеят там във самота,
и свято пазят родни нрави...
И не усещат те, уви,
как грозно с тяхните съдби
търгуват чуждите държави.

А.С.Пушкин, 1828 г., Соч.Л., 1972,т.III, с.91
(Превод П.Д.)

 
И до днес дори - близо 170 години след тяхното написване - тези стихове на Пушкин звучат твърде проницателно и дори актуално... Защото и до днес българинът не забелязва, поради политическа слепота, и криво разбран личен интерес(в рамките на неговия биологичен живот), кой и как търгува с неговата глава.

Днес отбелязаната от А.С.Пушкин българска особеност ще се стори на някого малко пресилена и дори неточна, тъй като мустаците(а и кикята, чумбаса, какъвто е носил Ангел войвода , например, Б.А.) вече далеч не се срещат толкова често по българските мъжки лица.

image
Вълчан войвода

Но ако погледнем към фотографиите от преди 1944 г. или към портретите на художниците от миналия(19 век), ще открием, че на тях почти всички българи са изобразени с мустаци.

А в картините на известния бълг. художник от първата половина на 19-ти век Ник. Павлович с мустаци са изобразени и всички видни български исторически личности - кан Аспарух и неговите боили, кан Крум и т.н. Напр. в картината му "Боилски съвет" или в "Крум" и др.


image

Николай Павлович. Крум. Литография, 1870 г.

Тази особеност показва, че не само в представите на А.С.Пушкин, но и в представите на самите българи от миналия век мустаците са били една задължителна принадлежност на българското мъжко лице.
Този особен навик(да се носят мустаци) на нашите мъже по всичко личи е идвал от далечното българско минало, защото на намерените напоследък рисунки на български канове, царе, боили и обикновени воини от VII-XI век всички мъже носят задължително мустаци, а някои - дори и бради.

image

Кана субиги Омортаг се бори срещу християнските проповеди на византийски пленници. В дясно епископ Мануил проповядва на българи, облечени в панталони и къса горна дреха. В ляво - посичането на епископ Мануил. Миниатюра от Мадридския ръкопис на хрониката на Йоан Скилица, Мадридска национална библиотека (л. 32). (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 164)

Най-удивителният факт във връзка с тази особеност(носенето на мустаци) е това, че без да са имали възможността да видят каквито и да са автентични портрети на най-старите български канове и боили(тъй като такива портрети бяха открити едва напоследък), българите от миналия век са се придържали към древната мъжка традиция от времето на Първото българско царство и са украсявали лицата си по същия начин, какт отова са правили воините на Аспарух, Кубер, Тервел, Крум, Симеон и Самуил.

image

Българските вестители се завръщат при Омуртаг с отговор на Михаил II
Няма нищо случайно всредновековните илюстрации, и тук става дума за същия човек със същия външен вид. Тук с ленена кърпа на главата. Същата за която Борис задава въпрос на папа Николай, дали да се влиза снея в църква.
(Skyllitzes Matritensis, л. 35r, детайл. Миниатюра)


Ето и най-достоверния образ на Борис-Михаил Покръстителя. И той прилича на роднините си, макар като се разбра бил "син на безродна славянка". Все пак в политиката си се проявява като българин и се бори за статут на църквата и държавата равни на Рим и Византия...

image


Кана(с) Борис изпраща вестител до императрица Теодора, майка на византийския император Михаил III.

От останалите особености на българския национален портрет, отразени в художествените произведения на Пушкин и Тургенев, личи, че като цяло начинът, по който са рисували българите тези двама руски писатели съвпада напълно с обичайната славянска представа за българите като тъмнокоси южни хора. А това показва, че не само българите гледат на славяните като на доста различни от тях във физическо отношение хора, но и славяните възприемат българите като народ със свои специфични и силно отличаващи се от тях физически черти.
Всеки един от двата народа - синеоките, руси славяни и чернооките, тъмнокоси българи гледа по традиция на другия открай време кат она своя физическа противоположност.
Тази особеност, която е известна на всеки обикновен българин и руснак, е неизвестна само на многомъдрата българска наука, която всячески се стреми да доказва, че българите са по-славяни дори и от самите славяни.


Българите и древните траки

... В изобилната научна литература, посветена на траките, за съжаление не може да се открие дори едно обстойно изследване на техния физически образ, ето защо тук ще се опитаме накратко, доколкото е възможно по силите ни, да запълним тази огромна празнота без претенцията, че сме разгледали проблема обстойно.
Изобразителни материали, чрез които може да се види как са изглеждали древните траки, съществуват в доста голямо количество и разнообразие, защото това е бил народ: с развито изкуство; с множество релефни, мозаечни и скулптурни изображения, свързани с начина им на живот; с многоброен митологичен пантеон на тракийски богове, нимфи и мистерии, които гърците умело присвояват, премръкайки го в своя "пайдея"(Изократ - IV в. пр. Хр.); и с високо умение на тракийските майстори на художествени занаяти, което е характерно за цялата световна древна булгарска диаспора.
За образа на траките през най-древния период от тяхното съществуване твърде добра представа ни дават многобройните изображения на техните богове - Херос, Бендида, Дионис-Сабазий, Асклепий и др.
Чрез тези божествени ликове можем доста добре да си представим как са изглеждали и самите траки, тъй като добре е известно, че всеки древен народ е рисувал боговете си по своя "собствен образ и подобие".

image

Съкровище от Летница, сребърни апликации от конска амуниция, първата половина на IV век пр. Хр.

Друг важен и твърде широк кръг от материали, по които можем да съдим как са изглеждали древните траки са изображенията на тракийски вождове и на членове от племенната им аристокрация а също така и изображенията на обикновенни мъже и жени от народа, нарисувани по стените на старите тракийски гробници или скулптирани върху тракийски надгробни паметници.
Ако се взрем внимателно в лицата изобразени на споменатите рисунки, за голямо щастие достигнали през десетки векове до нас, не е трудно да забележим една тяхна особеност. Почти всички те ни представят хора от един особен европеиден тип, различен от този, който преобладава в изображенията на българите от VII - XI в.
На рисунките(от Казанлъшката гробница и тази до с.Свещари, а и от др. подобни арх. паметници), както и на мозайките, релефите и скулптурните портрети, оставени от древните траки ще видим, че в тях са изобразени широколики и едроглави богове, мъже и жени - леко пълни, едрогърдести, със заоблени форми на ръцете, тялото и ханша, каквито не се срещат нито в изображенията на ранните българи, нито в славянските(след XI-XIIв.) портрети.
... Друга особеност на рисунките и скулптурните портрети на древните траки и на техните богове е, че на повечето от тях са изобразени хора с къдрави коси и бради. Това също е един масово разпространен физически детайл, който се открива във всички епохи на тракийската древност.

По своята пигментация траките са принадлежали най-вече към светлите европеидни типове с руси или кестеняви, нерядко с червеникъв отенък коси и сини, пъстри или зелени очи. Доказателство за преобладаването на този слабо пигментиран човешки физически тип е изразът "синеоки тракийки", с който гръцките поети са нтаричмали тракийските красавици.
Поради трези три основни особеност: 1. едър, масивен, широколик череп; 2. слаба пигментираност на лицето, косити и очите(нисък процент на меланин), а за жените лека заобленост на формите на тялото, придружена от високи, едри гърди; и 3. къдрави коси и бради. Т.е. във физическо отношение траките се оказват доста различни от Аспаруховите и Куберовите българи, а също така и от съвременните българи, мнозинството от които са тъмнокос и черноок физически тип.

image

Гробницата в Свещари и тракийките

Тези факти показват и доказват, че не траките са предали на българския народ неговите най-типични физически черти и че не е в тракийското или славянското генетично наследство основната причина днес повечето от българите и българките да са чернооки и чернокоси, с матов или смугъл цвят на кожата и лицето.

Единственият народ, който е притежавал споменатите особености и поради това е могъл генетично да ни ги предаде, са били преселилите се отсам Дунава българи, на чиито многобройни портрети от VII-XI в. тези черти се забелязват в цяла поредица отразени разнообразни случаи.
Оказва се следователно, че във физичиско отношение ние, днешните българи, сме наследници не на русите славяни и не на къдрокосите, светли траки, а още по-малко на ориеталския европеиден тюркски тип, понякога с монголоиден примес, а на онези многобройни българи, които според Манасиевата хроника, са проникнали на Балканския полуостров още по времето на византийския император Анастасия( и дори по-рано), а след няколко века, водени от Кан Аспарух и брат му Кубер, са населили в "неизчислими множества" - както пише в този източник в земите от Карпатите до Солун и от Адриатическо море до Черно море.
От тези българи, които не са били никак малко на брой и са наречени"безчисленни" дори от хазарския каган Йосиф, ние сме взели всичко онова, по което българинът днес може лесно да бъде разпознат сред останалите народи, населяващи Балканите и Европа.
Невярно е следователно твърдението, записано и до днес в българските училищни учебници, че от Аспаруховите българи, а камо ли от Куберовите българи, ние не сме наследили почти нищо, освен името им - българи?!
Всеки, който се вгледа в портретите на кановете, на царете, на боилите и на обикновените българи от Средновековието ще види, че от тях ние сме приели твърде много от физическите им черти и че основните особености на своя генотип дължим на своите преки предци - могъщите някога Кубратови, Аспарухови и Куберови българи.


 Няколко доказателства от чужди древни автори за сведенията в сборника "Джагфар тарихи"    
                         
Не само в сборника "Джагфар тарихи", но и чуждите древни книжовници са различавали българите от тюрките и славяните. Това директно е отразено в арменската география "Ашхарацуйц", където пише: "На север от Кавказ живеят народите(мн.ч.) ТЮРК(т.тюрки) и БУЛКАРК.е. българи, също в мн.ч.).
Факт е, че и чуждите добре информирани книжовници са виждали в лицето на българите някакъв трети вид народ, различен и от тюрките и от славяните. В историята на прочутия арменски книжовник от VIII век Гевонд, пише, че арменския пълководец Тачат "воювал победоносно в страната на сарматите, наречена България"(Вж."История халифов вардапита Гевонда, писателя VII век. Санк-Петербург, 1862,с.109-110).
Сарматите, към които са причислени българите в този добре информиран източник, са голям клон от старото сакско население, обитавало някога Великата Евразийска степ. А тези народи дейсвително не са били нито тюрки, нито славяни а се считали за древни булгари. А името - сармати идва от управлавящата Сарматска(Черемишка) династия. Но точно тези подробности ги научихме скоро, едва след публикуването на сборника "Джагфар тарихи"...
На връзката между българите и сарматите освен цитирания вече от П.Добрев, Д.П.Димитров е обърнал внимание и д-р Ганчо Ценов още през 1908 г., а в по-ново време по същия проблем писа и покойната Цв.Тафраджийска, акцентирайки на сходството между Аспаруховите българи и сарматското племе алани( А то дали е знаело, че е сарматско е друг въпрос, защото и те получили името си от друга управляваща династия - Аланската..., Б.А.) - един от многото народи от голямата сакска общност.

През 1895 г. д-р Конрад Мюлер издава в гр.Щутгард събраните от него най-стари карти на света("Die altesten Weltkarten"), а през 1910 г. д-р Ганчо Ценов публикува три от тях за пръв път в България. В една от тези три карти името България се споменава още през сарматско-аланската епоха(II-IVв.).

image

От трите карти избрах тази, макар и с лошо качество... Отляво долу е даден централният кръг от 7-ма карта на високо просветения за времето си английски монах Ранулф(?-1363г.). В написаната от него на латински език "Обща история", той изразява предимно мнението на старите писатели-историци, които е ползвал обширно и подробно!..
За нас българите изобщо не е странен фактът, че монахът Ранулф, в своите карти(общо 9 на брой), не е поставил името на нито една от т.нар."славянски държави и народи!"....Този факт може да бъде обяснен единственно при условие, че славянските държави и народи не само, че не са били от някакво по-особено значение з астопанската икономика и междудържавна политика в Европа до XIV в., но не са били и на "отчет" в тогавашната историческа наука, като древни държави и народи.

И досега правилният отговор на въпроса: Защо името БЪЛГАРИЯ, монахът-историк Ранулф е поставил в 8 от картите си(и то през XIV век!), се манипулира политически или се премълчава умишлено от европейските историци и наука.


Друго доказателство за написаното в сборника"Джагфар тарихи" е свързано със спорната и досега при задръстените хора дума Тангра...! А тя е живо свидетелство за древната българска диаспора. Започвайки от Тенгри при тюркоезичните, до Тандра при памирците, и Танра при асирийците от Близкия изток.
Докато ппрепрочитах интересната и ценна книга на П.Добрев се натъкнах и на едно "позабравено" свидетелство, съвсем писменно и научно, което свидетелства за древнобългарската титла Кан, Кана. Титла директно и подробно указана в сборника "Джагфар тарихи". Стар ръкопис от райна на любимия на П.Добрев, Памир , шести век, преведен от Ф.Юсти. Отбелязано е "KANA - First im Buchara"( Вж.F.Iranisches Namenbuch. Marburg, 1895).

image

Реконструкция на скитската  "Златна принцеса", около 400-500-г. пр.н.е.. Погребение на територията на днешен Казахстан, някога населен с масагети("скити"). След като булгарския цар Буртас им помогнал да се преселят в Северното Причерноморие по-далеч от враждебните им южни масагети, бившата им родина била населена със сибирско население - днешните казахи, които наследили степния бит и култура на скитите. Интересна подробност е че ръкавите на дрехата са били украсени с вълчи зъби в златна инкрустация.  Да, правилно сте прочели. Вълчи зъби - увити в злато


  Така лека-полека отиваме към тайната на мартениците, високите български шапки, безпадежната българска граматика, каквато славянските езици не притежават. 
Ето защо, когато гледаме рисунката на конника от долината на р.Зеравшан(Златната река), цитирана от П.Добрев във връзка с Мадарския конник, ние виждаме всъщност един древен БЪЛГАРСКИ КАН. А когато гледаме двореца му от долината на р.Зеравшан, където и през III-IV в. още се намирало царство с име Булгар, ние виждаме всъщност един стстаринен българск идворец и никак не е случайно, че по своята вътрешност този дворец твърде много наподобява дворците в Плиска.

За да опознаем могъщите някога наши предци, които създали цяла редица от прочути държави по Евразия, някои съществуващи и до днес, е крайно време да престанем да блуждаем на посоки подир чуждото ехо, а да погледнем там, където българите някога са живели - в тяхната древна Прародина - Великата Евразийска степ опряна в Поволжието на север, в Балканите на запад, на изток до Алтай, на юг в Кавказ, Хиндокуш, Памир и Тян-шан.

image


1. Шумерски(Самарски( жреци с високи шапки; 2. Кушански статуетки с високи шапки; 3. Български кукер от 20-ти век с висока шапка

Тайната на "високата шапка" стана известна едва след като узнахме за сведенията, които са ни оставили средновековните български автори от Волжка България по този въпрос. Отначало високата жреческа шапка при древните българи се казвала - Тудуло.
"... Дулу(дуло) - полусфера; холм с полусферической вершиной; полусферическая шапка - в начале шаманская, затем - царская; Название царского рода булгар, которое произошло от название большой юрт, "дулу"("дуло"); большой шатер(юрта) с полусферическим покрытием(от этого покрытия - эго название дулу), вмщавший вожда(царя) и его дружину(до тысячи и более человек).
Дулу ставили перед походом для проведия в нем военных советов и молений за победу. После того, как слово "дулу"(дуло) стало царской фамилией, большой шатер получил название "турма"( от него произошли слова "терем", "тюрма").
Большой шатер, стена которого имела вид многоугольника, назывался и "бурма". Так как ставить его было особенно сложно и выглядел он очень привлекательно, то словом "бурма" назывался иногда очень
опытный зодчий..."

От тук: atil.blog.bg/history/2012/11/22/izvadka-ot-quot-kratkiia-rechnik-na-srednovekovnite-bulgarsk.1023234

image

Кан Тервел с българска царска шапка

image

Цар Петър Първи с българска царска шапска(с кръст)


Една от най-висшите истини посочена и от булгарските средновековни автори е, че българинът откак се помни на света, винаги се е чувствал българин и никакъв друг...! И точно тези българи, които изповядват именно тази висша истина, за съжаление, подлежат на поголовно прогонване от Отечеството ни или на физическо унищожение.

... Лансираната в нашата история не от много знания, а най-вече от много незнания представа, че Кубратовите, Аспаруховите и Куберовите българи, наречени неправилно "прабългари" са били тюркски, а по-късно славянски народ, попречи задълго да се види техния истински образ(сега се прибави друга мъгла и пушилка и българите бяха обявени и за траки, Б.А.).
Дълго време истината(полу-истината, Б.А.) за древните българи беше достъпна само на широко сложени, енциклопедични умове, някои от които бяха спаменати вече на страниците горе.
Към тях трябва да добавим и покойния проф.Васил Маринов, обиколил през 30-те години на 20-ти век над 300 села от Североизточна България, проучвайки произхода на българи, турци, гагаузи, алиани, а също и на д-р Д.П.Димитров, който още 1912 г. е обърнал внимание на връзката между българи и сармати, както и проф. д-р Гаврил Кацаров, д-р Ст.Шангов,д-р Тачо Танев и името на неотдавна починалия доц.Пенчо Новаков.
По времето когато са работили и изграждали себе си, на тези учени са липсвали все още откритите по-късно многобройни надписи, написани на езика на Кубратовите и Аспаруховите българи. Почти е нямало автентични портрети, чрез които те да си изяснят физическия образ на древните българи. И все пак те са се досетили за съществена част от истината.

Същото можем да кажем днес и за проф. Петър Добрев! Ако той беше работил със сборника "Джагфар тарихи" реалната представа и картина на това велико българско минало вече щеше да е запечатана вероятно в една подобна книга на тази , която ползвах тук. 
Трудност представлява и това, че този сборник на практика не е преведен и издаден на български. А също така и страхливото и конфузно отношение към него на гузните учени, принос има и "дългата ръка" на Москва може би...

Днес вече има и надписи, и многобройни портрети, оставени от нашите предци. Ето защо недопустимо е повече да се лъжем и заблуждаваме кои сме, откъде сме и какви сме.
Лекомислено съчинената през XIX век идея, че древните българи са били или тюркски или славянски народ и че между тях и днешните българи няма почти никаква връзка не се потвърди от изобилните материали, натрупани през последните десетилетия на XX век.
Време е да изградим една правилна и исторически достоверна представа за своя български произход, която да съответства на реалните, действителни факти.

 
Заключение

Когато е писал и е издавал тази книга проф.Петър Добрев, за книгите на средновековните автори от Волжка България нищо още не се знаеше. Въпреки това той е правдив в работата си за физическия облик на средновековните българи. Макар крайните му заключения за памирския и фергански расов тип на българите като цяло, по света и у нас, сведенията му за куманите и езика на древните българи да не са вярни. Куманите са най-преки потомци именно на саките и масагетите, т.е. куман в превод означава - жълтокос мъж. Те са европеиди близки по расов тип на траките,( но не и закръглени заради степния си начин на живот) и нямат нищо общо с монголоидите. Именно куманската донска орда става ядрото на донското казачество, например. Не е вярно и становището му за балбалите("каменните баби"), това е стар тенгриански обичай присъщ на българите още от зората на тяхното съществуване. Цитат:
"...
Обикновенно се издигал храмов комплекс от голям храм в чест на Тангра и служещите на Бога духове("Аскала") и малък - за погребенията на князете(баи, баили).
Пирамидите се строели както от камък("ег-кепе","теме","тепе") така и от земя("курган","балкан").

Нямайки възможност да съберат хиляди хора за строителството на пирамиди - каменни или от пръст хората погребвали своите близки в земни пещери.Тази пещера се издълбавала в страничната стена на изкопания гроб. Там се полагало тялото на починалия, а самата пещера се зазидвала с камъни или дъски. При булгарите тялото на покойния не трябвало да се засипва с пръст. По-късно на гробовете на знатните слагали камъни-имитация на планина а на обикновенните хора - дървени стълбове или посаждали дървета.
 ..."

Тук: atil.blog.bg/history/2011/04/18/nachaloto-na-bylgarskata-istoriia-s-prilojen-tekst-i-na-rusk.731487

 
Освен това той брои сибирските кара-китаи, които са местно монголоидно население - за тюрки, което също не е вярно. Те стават "тюрки" едва като поданици на Тюркскиия каганат през 6 век а дотогава тази дума им е била чужда и непозната... 
Но този описан от него расов тип действително преобладава, но в Дунавска България, това го потвърждават и авторите от "Джагфар тарихи", точно затова нашата страна в средновековието била наричана и Кара Бурджан. Основната част от Аспаруховите българи били кавказки бурджани а те са именно от този расов и антропологичен тип, описван от проф. Петър Добрев. Освен това заслужава благодарност и адмирации за труда и богатия изворов материал, който е събрал.
А неговият любим район на изток се оказа само една част от обширната и многобройна древнобългарска диаспора...  


image

Накрая - мустакатият български воин(боил?) от златното съкровище от Трансилвания(Над Сент Миклош).



Осн. източници : 1. Петър Добрев, Българи, Тюрки, Славяни(физическите им образи в ранните средновековни паменици), ИК"Огледало", София, 1996 г.
2. ДТ, Сборник, изд."Болгар-иле, Оренбург, 1994 г.  
                 




Гласувай:
4
1


Вълнообразно


1. syrmaepon - Разлика между славяни и българи ...
28.04.2016 09:56
Разлика между славяни и българи безспорно има, но трябва добре да се опознаят народите. Един руснак, живял в България 2 години, мислейки си, че отива при братски славянски народ, накрая стигнал до следния извод: " черные, все же те кавказцы, только разговаривают на славянском". )))
цитирай
2. atil - Да, отнася се не само за външния вид, ...
28.04.2016 16:07
Да, отнася се не само за външния вид, но и за бит и култура и за архитектура дори... Докато съм бил в Русия се е случвало да питам колеги-руснаци на кои от техните най-много приличаме. И понеже сме християни а това се отразява на начина на живот, ставаше въпрос за грузинците и арменците, та този строителен инженер, който беше обикалял много, в това число и в Китай, изказа мнение, че най-много сме приличали на арменците... Аз пък държах на грузинците, защото сред нас има и светли типове. Но по това време, по отношение към виното и коняка и трите нации бяхме с еднакво отношение. Докато руснаците наблягаха на водката и червивката(яблачно сладко вино...).
цитирай
3. atil - Отговор към един блогър от личните ...
29.04.2016 14:38
Отговор към един блогър от личните съобщения:

Няма и не е имало объркване по въпроса за произхода на българите и за вчерашните и днешните българи също. Но за да има объркване, дават своя принос и професори и академици и недобросъвестни любители-пропагандатори.... Петър Добрев не е крайната инстанция по въпроса, но има своя теза, която отчасти е вярна и това съм го посочил. Ираноидите от Кавказ, които са били мнозинството от хората , които е водил Аспарух, наистина са от този тип - черноглави, стройни, с прави носове и говорещи на булгар-тюркски.
Основателят на българската социология, и военен психолог - Тодор Панов пък дава сведения за хунския антропологичен тип в състава на българската народност. Дан Колов например е от този тип...
Но пък куманите, славяните, траките са били руси, затова балканските българи са и брюнети и блондини и смесени.
Тия които се смесват с китайки на изток си остават там, част от тях се обособили в отделен етнос - манджурите.
Българите във всяка една своя държава са имали своите особености и никъде не са съвсем едни и същи, макар общото да остава и да се запазва докрай - бит, култура, име! Не на всякъде са запазили първоначалния език, държавност или автономия, което довело до постепенната им асимилация по места.
През средновековието в Европа има само две български държави, но и те не са съвсем еднакви след 10 век вече са на различни езици с различни религии.
Днес по-важно е да има хора с българско самосъзнание и дух, а как изглеждат е вече индивидуална подробност...
цитирай
4. syrmaepon - То и чехите обичат повече коняка ))) Но, да за грузинците може би. Аз намирам голяма прилика в манталитета на кавказците въобще. За татарите ти ще кажеш
30.04.2016 11:12
atil написа:
Да, отнася се не само за външния вид, но и за бит и култура и за архитектура дори... Докато съм бил в Русия се е случвало да питам колеги-руснаци на кои от техните най-много приличаме. И понеже сме християни а това се отразява на начина на живот, ставаше въпрос за грузинците и арменците, та този строителен инженер, който беше обикалял много, в това число и в Китай, изказа мнение, че най-много сме приличали на арменците... Аз пък държах на грузинците, защото сред нас има и светли типове. Но по това време, по отношение към виното и коняка и трите нации бяхме с еднакво отношение. Докато руснаците наблягаха на водката и червивката(яблачно сладко вино...).

цитирай
5. atil - Нямам особено понятие от татари, но ...
30.04.2016 19:53
Нямам особено понятие от татари, но в Русия съм имал приятели и познати волжки българи и башкири също. На всички тях им се е отразил съветския образ на живот. Поне тогава така беше. А иначе имат общо в характера, нрава. Често пъти и във външния вид с нас.
И аз съм го забелязвал и те са ми го казвали.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3564262
Постинги: 511
Коментари: 2360
Гласове: 2963
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031