Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2016 19:45 - Народното творчество и историята
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 5372 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 16.01.2017 16:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
Народното творчество споделя съдбата на всяко голямо културно наследство -  то живее не само във времето, в което е създадено, но се превръща в достояние на всички следващи поколения. Доказателство за това са издаванията и преиздаванията на сборници и антологии с фолклорни произведения, влиянието, което оказва фолклорът върху литературата и другите изкуства, непресъхващият интерес към съвремените публични прояви на народното творчество - фолклорни събори, самодейни ансамбли, предавания по радиото и телевизията, документални фолклорни филми и т.н. Доказателство за това е и дългият, многовековен живот на фолклора в народната среда, в народното съзнание.

image

По самата си природа фолклорът най-лесно преминава от едно време в друго, най-леко се приспособява към всяка епоха - не защото се променя, а защото носи трайни национални, нравствени и естетически ценности.
Де да можехме да кажем същото и за българската държавна традиция и българския обществено-държавен стил и традиция... Защото там прекъсванията, разрушенията и саморазрушенията са много. Някои от тях скорошни а техните последствия се приемат от днешните ни управляващи елити...Те дори се надпреварват кой по-добре ще се съобрази с тях...
За историческата роля на фолклора и по-специално на религиозните митове и свързаните с тях танци и песни, много точно определение е дал големият булгарист акад. Ф.Нурутдинов:

"...Но защо всъщност отделяме толкова голямо внимание на древнобългарските митове?! Ето защо:

Минавайки през зората на човечеството, човека постепенно укрепвал, повишавало се нивото на неговите естетически представи и духовни потребности. От общата маса на общинниците се отделят първите господа - жреците и вождовете с воини. След това вождовете стават царе, а воините - багаини или боили(родово-племенните князе). За да оправдаят своето господство над останалите хора(народи) и за усилване въздействието на своята идеология върху народа, господата се обявяват за потомци на човешките деца на духовете(богатури) и създават героически(багатурски) песни / в които човешките потомци на алпите - багатурите, побеждават злите духове заради спасението на хората. И с това завоюват за себе си и своето потомство правото да са господари на своите племена/ и още по-големи и силно въздействащи тържества в чест на Тангра(дал живот на духовете), алпите и техните потомци - богатурите.
Тези тържества станали племенни празници.
Празниците се създавали на основата на талантливото обединение на няколко обряда в един мощен химн на Тангра, алпите и богатурите - основателите на династиите на господарите,царете. Изпълняваните на празниците героически песни с течение на времето се обединяват в племенни епоси - дастани(сказания).
Борбата между управляващите за господство и влияние предизвикала необходимостта да се засили експлоатацията на народа и централизацията на управлението. На централизацията на властта пречели боилите, опирайки се на старите традиции. Затова царете наемат на служба нова аристокрация - държавните феодали, приемат заедно с тях "правата вяра"(световната религия) и обявяват старите вярвания за суеверия, с което лишават боилите от право на князуване. Самите царе обаче утвърждават своето право и продължаване на господството си чрез благословията, която получават от висшите служители на световните религии.
Българските царе приели исляма( и християнството) а митологията, обрядите и празниците ги обявили за суеверия. Изтривайки различията между племената, световната религия способства за формирането на големи националности - народности. Така исляма във Волжка България изиграл решаваща роля в процеса на формирането на булгарската народност. Същата роля, почти по същото време, изиграло и християнството при формирането на славянобългарската народност в България на Балканите. ..."

atil.blog.bg/history/2012/01/26/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-altai-.890282

image

Още една особеност на фолклора. Народнопоетическите творби не живеят в един фиксиран, трайно и окончателно установен текст; в народната среда в тях се извършват непрекъснати промени, с които се внася ново идейно, образно и емоционално съдържание. Фолклорната творба не застива като завършен акт на творчеството, а това означава разширяване на възможностите за отразяване на жизнената дейсвителност. Особено в Дунавска България където смяната на религията и смяната на държавната политическа власт се извъшва няколкократно през вековете. Разбира се, трябва да се държи сметка за характера на художественото изображение при фолклора. Законите на поетическото виждане са различни при отделните жанрове, както е различно и историческото съзнание в различните епохи.

Историческата съдба на народа ни е отразена най-ярко в юнашките, историческите и хайдушките песни, а от прозаичните и кратки жанрове - в преданията и пословиците. До какъв най-далечен исторически предел се докосват тези творби? По обясними причини в Дунавска България с малки изключения, историческата памет на народа, засвидетелствана в устното му поетическо творчество, не надхвърля XIV век(Като се изключат някои легенди, затова и сведенията от Волжка България, които пак по обясними причини официалните власти в Русия и България ги оспорват - са толкова важни и ценни за нас!). Някои от изключенията са при капанските песни например, има обредни песни стигат до времето на Константин - Тих а за друга песен, която стига до времето на Първото българско царство, където в някои части на войската се е служело по 10 и дори по 20 години, направих отделен постинг тук: "Илия войник отива" -

atil.blog.bg/history/2016/05/03/.1408674


image

Това не значи, разбира се, че до XIV век в Дунавска България не е имало юнашки и исторически народни песни. Проф. Марин Дринов заявява, че съществували юнашки песни за Прелимир или Пленимир, живял по времето на цар Петър Първи. Проф. Йорд. Иванов казва, че между ослепените Самуилови войници след битката при Беласици през 1014 г. се явили певци, които са възпявали преминали сражения и така преживявали. Византийският дипломат и летописец Никифор Григора в началото на XIV в. съобщава, че при пътуването му през Македония и Сърбия в неговата свита имало славяни, които пеели песни за подвизите на непознати юнаци.
Тези песни не са достигвали до нас, защото настъпилите големи събития през втората половина на XIV в. - рухването на българските държави и завладяването на Балканите от турците - са изместили в народното съзнание предишните епически герои. В художесвения свят на народните певци влизат други герои, като някои характеристики и качества на старите се запазват. Запазват се и стари образи и герои от предхристиянския фолклор вписани в новата обстановка... Пее се обаче, не само за тежките страдания и борби на народа срещу чуждите нашественици, но и за исторически личности свързани с началото на тази епоха. Като за последните Шишмановци, Крали Марко, Момчил, Баязидовия син Муса(Муса Кесаджия), Ян Хуниади(Сабинянин Янко) и др. Без фолклорна и стилова традиция на празно място и изведнъж подобно нещо не може да се роди.

Действително нямаме фолклорни записи от тези векове(XIV - XV). Но като държим сметка за настъпилите изменения по законите на фолклорното творчество, все пак по записите от XIX в. можем да възкресим изобразената историческа епоха. Интересно е, че когато за развитието на литературата настъпват крайно неблагоприятни условия, фолклорът поема функцията на главен носител на народностното съзнание, на жива  народна памет, на концентриран народен ум, на школа за борба. Тук не говорим за битовите песни, които разкриват всекидневния живот в семейно-битова среда и рисуват социални отношения.
Фолклорът е не само художествено творчество на народа, но и народна история и народна публицистика. Откъде другаде българският народ до средата на XVIII в. може да научи за своето минало, да узнае за османското нашествие, да разбере огромните тегла и насилия, на които е подложен кат оцялост, във всичк икраища на родината, да се възхити от героичните усилия на своите най-добри синове и дъщери, които се съпротивляват срещу чуждия гнет?
Съчиненията на писателите и летописните бележки и приписки, доколкото засягат тези събития, лежат в манастирските библиотеки, намират се в единични или немногобройни екземпляри. Те получават донейде по-голяма популярност едва по-късно, през XVII и XVIII в., чрез смесените и дамаскинските сборници, но тази популярност е всъщност много ограничена.
В същото време народното творчество е разтворено широко за съвременните събития и тревоги, в него навлизат множество исторически личности, старите митически образи се преосмислят и превръщат в съвременни герои.

Първата голяма историческа личност, с която се срещаме, е Момчил. Аз ще се спра тук само на Крали Марко, но не случайно песните свързват в роднинство двамата юнаци и представят Момчил като вуйчо на Крали Марко(Марковият баща Вълкашин се оженва за Момчиловата сестра).
Образът на Крали Марко е представен с много по-голям брой песни; той се обособява като централен герой на нашия юнашки епос. Животът на героя се разгръща върху много широк географски и исторически терен, неговата съдба се сплита със съдбата на многобройни юнаци, зад голяма част от които се крият исторически личности. Заедно с това образът на Крали Марко е пълен с противоречия, чието обяснение е създавало не една трудност на изследователите.
Явно има отглас от старо време и той става един събирателен образ, анализът на песните не позволява да се извлече един цялостен, монолитен образ.

image

В неговия образ все пак народът е въплатил на първо място своя идеал за юначна личност и народен защитник. Крали Марко се бие с чужденци-нашественици, побеждава Муса Кесаджия, Филип Маджарин, черни арапи, брани българската земя, освобождава три синджира роби. Той е борец срещу поробителите на българския народ:

Бил се Марко с турци еничери,
бил се Марко три месеца време,
та отъвна девет кадевлъци,
седемдесет бели манастири,
осемдесет църкви равании.


Поетическият Крали Марко живее в един свят на юнаци, влиза в контакт с чужди владетели, пътува из четирите краища на България - от Вардар до Черно море, от Дунав до Цариград, от Косово поле до Солун; среща се със султан Селим и цар Сулиман, дружи и се бие с много юнаци, някои от които са исторически лица. Чрез този по-скоро събирателен образ нашия народ изразява длбоката си вътрешна нужда да намери смисъла на историческия ход на света. С неговото минало, настояще и бъдеще. Той търси и решението на важни нравствени въпроси(например в песента "Крали Марко загубва силата си").  Поезия и история за него се сливат в едно; създавайки поетически герои, същевременно той поставя и историческите и жизнените въпроси, които го вълнуват.


Марко спасява българка робиня

Седи Марко накрай синьо море,
накрай море под бела чадъра,
па си пази турци да не връва,
да не връва турци по друмове,
да не влезна у бургарска земня.
Кога било у света неделяя,
рано му се друми запрашия,
изпищая два сиви сокола,
изпищяа като люти змии.
Право бега бугарка девокя,
право бега на бела чадъра:
- Леле, Марко, леле, мило брате,
ти си, брайно, много отъвнало,
и мене че, брайно, да отавнеш!
И по нея осем арапчета,
а Марко им потио говори:
- Таком Бога, осем арапчета,
да попраша бугарка девокя.
- Надзад, надзад, Маркоте юначе,
ти не прашай бугарка девокя,
нело жали твоя руса глава,
какво глава по друм че ти скача!
Разлюти се Маркоте юнака,
та извади сабля на сглабове,
развърте се налево-надесно,
та погуби осем арапчета.
Та си седна под бела чадъра,
та си праша бугарка девокя:
- Ой та тебе, бугарка девокьо,
от коя си пуста покрайнина?
А она му потио говори:
- Таком Бога, Маркоте юначе,
кога седох у турци робиня -
чиста вера, Бог да ги убие,
ал не зная родство да гледая.
Па си седох у църни арапи -
мръсна вера, Бог да ги убие!
Там имаше по-стара робиня,
она вика: "Кате Кантелено,
защо седиш арапи робиня?
Тизе имаш до троица братя,
се са братя кралеве, баневе.
Марко седи накрай синьо море,
накрай море под бела чадъра,
баща ти е краля Вукашина,
макя ти е кралица Елена."
Затова съм, Марко, побегнала!
Тогай са се брат и сестра нашли,
отведе я дома на дворове,
а макя му потио говори:
- Леле, синко, Маркоте юначе,
се ми, синко, робини доводиш,
оти, синко, сестра не доведеш?
Он на макя потио говири:
- Леле, мамо, леле, мила мамо,
това ми е сестра Кантелена!
Тогай са се двете прегърнали,
та са двете с душа разстанали.

Ако юнашките песни се подчиняват на силна поетическа традиция, при която твърде често явленията на реалната действителност се отразяват чрез митологични образи, чрез историческите и хайдушките песни народът се докосва по-отблизо и по-конкретно до историческите факти. Чудесното и фантастичното се срещат и в тях, но тук те не играят ролята на основен изобразителен принцип.

Пропадането на българската държава, съдбата нанарода под робство и борбите за освобождение - ето основната тема на историческите песни в продължение на пет века. Въпреки дълбокия им трагизъм понякога - оптимизмът на тези песни показва будното историческо съзнание. Ако в юнашките се срещаме с един идеал за силна героична личност, историческите и особено хайдушките рисуват активната съпротива срещу чуждото потисничество с реални образи.
Без да идеализира последните си царе, народът ги е запазил в паметта си заради усилията им да защитят независимостта на българската държава. Същевременно народният певец търси причините за падането на българската държава и историческия смисъл на накстъпилите събития и това сякаш има и по-дълбоки и стари корени...:


Даде Господ българину
да царува, да благува,
ала не знай българина
да царува, да благува!
Българина се наголеми,
че не знаи какво прави,
какво прави, какво струва;
с коня ходи във черкова,
на кон стои комка зема,
пък с маждрако нафор дига,
с калъч куните целува.


Но заедно с това вървят и песните, които свидетелстват, че народът не се примирява с робството, противопоставя се смело на поробителите, с ценатана най-големи жертви брани своята народност.
В това отношение значението на историческите песни е извънредно важно - те рисуват картината на непрекъсната борба срещу чуждото иго. Ето характерното начало на една такава песен:


Майка си й рожба родила,
име му й било Стоене,
В златна го й люлка люляла,
кат го й люляла, думала:
"Нани ми, синко Стоене,
нани ми, расти, порасти!
Като си, синко, порастнеш
царство да си отървеш
от чужди ръце погански."



А "ръцете погански" отдавна вече не са само турски...

image

БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА В СЕДЕМ ТОМА

ТОМ I: ЮНАШКИ ПЕСНИ
=============================
liternet.bg/folklor/sbornici/bnpp/iunashki/content.htm



Край на първа част




Гласувай:
2



1. atil - Намерението ми беше предишният ...
03.05.2016 20:52
От просвещението все едно има смисъл и като контрапункт на лъжите и пропагандата и като възможност за тия, които търсят да научат.
И не им е все едно.
Особено поучителни неща се съдържат във втората част, която ще излезе тия дни!
цитирай
2. nadzambunata - Добре, ама
22.05.2016 08:29
А аз си мисла, че на Нуртидинов хем му се ще да е Болгарин, хем му е кофти, че са мюсулмани.
цитирай
3. atil - Както обикновено мисленето ви е ...
22.05.2016 10:09
Както обикновено мисленето ви е обратно... Типично за хората от вашия сорт. Нурутдинов е потомък и на Атила и на българския цар Самуил, така няма какво да му се иска на него и на роднините му в това отношение. То се отнася за такива като вас май?
Никак не му е кофти че е мюсюлманин и също както, който и да е волжки българин, никога не би предпочел друга религия.
Всеки си харесва и си хвали своето, както се казва.
цитирай
4. syrmaepon - Някои фолклорни песни съхраняват също и обичаи и обряди
25.05.2016 11:13
Тази май касае побратимяването

https://www.youtube/watch?v=UGYNuMmnYC0
цитирай
5. nadzambunata - Както обикновено мисленето ви е ...
25.05.2016 14:52
atil написа:
Както обикновено мисленето ви е обратно... Типично за хората от вашия сорт. Нурутдинов е потомък и на Атила и на българския цар Самуил, така няма какво да му се иска на него и на роднините му в това отношение. То се отнася за такива като вас май?
Никак не му е кофти че е мюсюлманин и също както, който и да е волжки българин, никога не би предпочел друга религия.
Всеки си харесва и си хвали своето, както се казва.


Аз изказах мнение по темата, а не по автора. А тава за хваленето не е обективен аргумент. Според мен де.
цитирай
6. atil - Aз пък усетих някaкво дебелaшко ...
26.05.2016 00:45
Aз пък усетих някaкво дебелaшко ехидничене или зaкaчкa, меко кaзaно. Aргумент или не нaистинa всеки си хaресвa и хвaли религиятa и културaтa. Тa тaкa и те. Aко имaте нещо по същество зaповядaйте, aко е зa друго нямa смисъл... Тук при мене е тaкa. Вече.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5647674
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031