Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2016 19:18 - Народното творчество и историята - втора част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 898 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.07.2017 12:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Историческите и хайдушките песни приближават вече народа до неговата съвременност. Когато са възниквали, те са се създавали като песни за текущия ден и по-късно са се превръщали в песни за миналото. Диапазонът им е значително по-широк от този на юнашкия епос: от големите исторически събития до всекидневните страдания и борби, от историческите личности до обикновените хора от народа.
Какви форми взима съпротивата на народа? Отвлечени от татарите моми непрекъснато търсят пътища да се освободят; потурчена млада невеста подканя събраните на Спасовденския събор да убият татарина, който я е поробил: девойка смело се подиграва на кадия, който иска да я отвлече; Елена робиня избягва с мъжкото си дете от бейови конаци; ратай у турски паша отказва да се помохамеданчи; бяла Рада от будим, пленена от турците, се самоубива. В този ред песни се разкрива героичното и твърдо държане на жени и мъже, братя, сестри и родители, които скриват своите близки от насилията на потисника. Сестрата е готова да понесе най-големи мъчения, но не издава своя брат:

Фанаха си клети турци,
Фанаха си мила сестра,
Фанаха я, мъчиха я:
"Кажи, мари, твоя брата,
твоя брата Димковида,
че сечеме бели ръце,
че въртиме църни очи,
че сечеме бели нози
да си кажеш мила брата."
"Че сечете, нищо не знам,
извъртете - я па не знам."
Отсекли ю бели ръце,
отсекли ю бели нози,
извъртели църни очи,
та па она не казала.


Значението на тези песни за възпитанието на народните маси в дух на непримиримост с тиранията и робството е било огромно.
Още една група песни заслужават да бъдат отбелязани - упоритостта и твърдото държане на български девойки, затворени в тъмница поради отказа им да се помохамеданчат. Дори и когато майката, сломена от мъка, съветва затворената си дъщеря да се примири и да се потурчи, тя гордо отказва.

Мамо мо, мила мале мо,
и ти ли си ми душманка?
Девет години как лежа
и още девет ще лежа
пак си вярата не давам,
вярата християнската!


До този кръг песни е близка и широко разпространената песен за Мурад и Мара, изградена върху основата на дейсвителен исторически факт. Сестрата на царя трябвало по политически причини да се ожени за един от завоевателите на страната.

image

Хайдушките песни пък са най-яркия израз на съпротивата на народа, на острата реакция срещу политическия и социалния гнет, на вярата в бъдещето. Основна роля в тях играе хайдутинът мъстител, борец за свобода, патриот - положителният герой на епохата.

image

А Панайот Хитов през 19-ти век определя високата нравственна цел на хайдушкото движение, цитирайки думите на един стар хайдутин: "Ние сме пратени от Бога да вардиме сиромасите и да наказваме злочинниците, а ако е така, то трябва да бъдем честни, правдолюбиви и чистосърдечни. Българският народ няма ни царство, ни покровители, ни защитници. Той трябва да се надее на Бога, на нас и на своята юнашка снага, а ако е така, то хайдутинът трябва да варди честта му, да варди нещастниците и вдовиците и да утешава беззащитните"("Моето пътуване по Стара планина").
Зародишите на хайдутството трябва да се търсят още в първите години на чуждата власт. От начало дружините били доста многобройни и конни. От XVII до средата на XIX то се разгръща такова каквото го познаваме по свидетелствата на очевидци и живи участници.

image

По това време гората е закрилница на хайдутите, тя е сравнена с най-скъпото на човека - майката:

Майчица що е рождена-
и тя си чедо изказва
на турци и на сеймени.
Гората - майка хубава,
скрий ли се в нея хайдутин,
никуму нищо не казва.


За народа хайдушките песни са били неговата нова неписана история; чрез песните той въскресява най-тежките, но същевременно и най-героичните страници от своето минало и настояще. Дори врагът е възхитен от безумната хайдушка храброст. Когато майката познава отсечената глава на своя син-хадутин и заплаква, сеймените и отговарят:

Не плачи, бабо, не тъжи,
още един си отхрани,
таквъзи да е, бабичко.
Доде сина ти уловим,
девет планини минахме.
Доде му ръце вържиме,
до шейсе души паднахме,
Доде му глава земеме,
сам бюлюкбаши загина.
Аферим бабо, машала,
йощ един таквъз отхрани!

Семейството на хайдутина е в неговото хайдушко дело: къщата - зелената бука, майката - гора зелена, булката - дългата пушка, дребните дечица - дребни куршуми. Хайдутина мъсти и на бирници и съдии: редица песни отразяват и този социален елемент от борбата им("Страшил и плевенски кадия", "Настас чорбаджи"). Хайдутинът извършва необикновени подвизи в борбата срещу поробителите. В хайдушката дружина владее братска вярност; когато хайдутинът се разболее, другарите му ще го гледат поредом: на ръце ще го носят, както майка го е носила девет месеца под сърце и до три години на ръце. Многобройните песни за жени хайдутки говорят, че и жената взема дейно участие в тази борба. От върха на Стара планина Стоянка хайдутка се провиква:

Дружина вярна, сговорна,
дека сте сега, елате
върли хайдутлук д аправим
по тая гора зелена,
по тая Стара планина!
За овчар не са седенки,
ни вито хоро моминско,
за юнак не са плачове,
за мене не е къделя,
ни позлатени вретена!


Хайдутинът е не само суров боец; той е спосебен и на най-нежни чувства. Дълбоко вълнуващи са песните за скръбта на хайдутите п облизките им: когато иде есента и падне сланата, хайдутите се обръщат към своя войвода - да свие байрака и да си спомнят за бащите си, за майките, които ходят покрай къщи, за сестрите по седенките, за децата си, които ходят из село голи и боси и питат за тях.
Във великолепни образи песните рисуват хайдушката смърт. Вълко байрактар пада последен от деветимата си братя-хайдути. Ударен в клетото сърце, той иска да изкопаят със сабя гроба му на кръстопът, при краката му да побият байрака, за байрака да вържат коня му. Който е млад и силен, да яхне врания му кон и да понесе хайдушкия байрак.

В други песни хайдутинът иска да умре на бесилото с измита глава, със сресан перчем, с чиста риза.


Йорги Дафинки думаше:
- Дафинке, булка хубава,
стани ми дрехи събери,
свържи ги в тенка мъръма,
гуди ги в мешин дисаги
и ми кончето изведи,
на пилмя таш го заведи,
с руйно го вино напои,
със бял го ориз назоби.
Аз щъ, Дафинке, да ида
на Рила, стара планина,
върл хайдутин да стана.
Недей са сърди на мене,
я най са сърди на мама -
аз на майка си обадих
да не ма жени майка ми,
че съм със крила намерен,
върл хайдутин ще стана.
Дай ръка да са простиме.
Аз кога умра, Дафинке,
мене щът орли да йзедът
и мама няма да плаче;
ти като умреш, Дафинке,
тебе ще в гроб да заровят
и майка шъ та оплаче.


Северна Добруджа (СбНУ 35, стр. 201).


Ето как народът вижда хайдушкото движение. В песните си той възпява един героичен, пълен скрасота и обаяние свят, който осъществява неговите най-съкровени мечти , изразява неговото национално самосъзнание.Заедн остова упражнява силно въздействие във всекидневния живот на човека и в национално освободителната борба .  До средата на XIX в. хайдушките песни играят ролята не само н аголямо поетическо изкуство, на живо въздействаща история, но и на своеобразна патриотична публицистика - все още няма печат, липсва революционна журналистика, патриотичната лична поезия е в пелените си. Хайдушките песни смело разнасят призава за непримиримост с робството и за борба.

А историческата песен продължава да съществува и чак до началото на XX в. Народната памет съхранява важни политически събития. През кърджалийско време до нац.освободителните борби, въстанията, руско-турската освободителна война и до войните за нац. обединение.

ИЗГАРЯНЕ НА БИБЛИОТЕКИТЕ В ТЪРНОВО

Аман са турци викнали,
аман от тези гяури,
аман от този дели Марко:
- Ката ден Марко ни кара,
зорлан сланина да ядем
и зорлан вино да пием;
ката ден Марко ни мъчи,
най-млого по рамазано!
Олеле варе, бре варе,
от тези луди гяури,
гяури на нас се смеят!
Като зачу патриархо,
че си въз царя излезе,
въз царя - царя Мурата:
- Честито ти, царю, царство!
Аман са турци викнали
от тези луди гяури,
от тоз делибаши Марко:
ката ден Марко ги кара -
ката ден, Марко, ката нощ,
най-млого - по рамазано,
зорлан сланина да ядат
и зорлан вино да пият.
Заръчай, царю честити,
да си изколим гяури,
гяури, дет са учени,
че те си фитил подпалват!
Кат си зачу царя Мурат,
че си повеля издаде
да ловят всички българи,
всички българи учени,
да ловят, да ги посичат.
Като си ферман довтаса
до тези аги, беюве,
че си събраха българи,
всички учени българи,
половината посякоха,
половината изгориха.
Че си стана страшно чудо,
страшно чудо на са земя:
разигра се черна земя
и претъмня ясно слънце.
Уплаши се патриарха,
че на царя тихо дума,
тихо дума и говори:
- Честито ти, царю, царство,
гяури са магьосници:
те си имат черно книже,
разиграват черна земя,
претъмняват ясно слънце.
Кат си зачу царя Мурат,
че издаде голям ферман,
да съборят черковите,
да си търсят черно книже.
Ако са го книже скрили,
да изгорят сите книги,
сите книги за царете,
дано изгори черно книже!
Кат довтаса голям ферман,
събраха се бейовете,
бейовете и агите,
претърсиха черковите!
Не найдоха черно книже,
подпалиха черковите,
изгориха черковите,
изгориха сите книги,
сите книги за царете,
изгориха Търнов града.


Горна Оряховица (СбНУ 26, с. 145).


Край


Осн. източник за Първа и Втора част: "Фолклорът и историческият живот на народа", П.Динеков. от т.1 на Българска народна поезия и проза, София, 1981 г, изд. Български писател


image

П.П. В блога на Атил има тематична поредица за Българското хайдутство:
blog.bg/theme.php


БЪЛГАРСКО НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО В ДВАНАДЕСЕТ ТОМА

ТОМ ІІ: ХАЙДУШКИ ПЕСНИ

liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/2/content.htm





Гласувай:
2
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3426807
Постинги: 507
Коментари: 2303
Гласове: 2915
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930