Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2016 09:13 - Тайната на Свети Георги
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 7951 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 16.09.2023 11:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Паметта на светеца се чества от почти всички християни на Изток и на Запад без разлика от конфесионалната им принадлежност. В много страни като Грузия и Великобритания св. Георги се почита като национален светец. В Грузия, например, съществуват точно 365 храма, посветени на св. Георги, колкото са и дните в годината. Самото име на страната, съхранило се в много езици, е производно от името на светеца – Георгия (Джорджия).

В други страни като Русия, Германия, Канада, Португалия, Малта, в градове като Венеция, Неапол, Барселона и т. н. св. Георги е светец-покровител на столицата, патрон на града, на армията или на земеделието. Не по-малко популярен е светецът и на Балканите – в България, Сърбия, Гърция и т. н. У нас св. Георги е патрон на Българската армия. Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата „Св. Георги” в нашата столица, построена през 4 в.

Този факт сам по себе си говори много – само няколко десетилетия след мъченическата смърт на светеца в Сердика е издигнат храм на негово име. Мнозина изследователи застъпват тезата, че вероятно в тази църква и в храмовия комплекс, прилежащ към нея, се е състоял свиканият като вселенски събор в Сердика.

image
Зографската икона на Св.Георги

Голяма е почитта на нашия народ към светеца и не напразно една от най-големите български светини – издигнатият и населяван от българи манастир на Света Гора (9 в.) носи името „Св. Георги”.
Самият светец нееднократно е показвал своето благоразположение към нашия народ с множеството чудеса, извършвани в отговор на молитвите и почитанието, което българите са му оказвали. Най-известното от тези многобройни чудеса е чудото със самоизписалата се икона на св. вмчк Георги, която дава и името на нашия манастир на Атон – св. Георги Зограф. Това чудо е описано в т. нар. Зографска хроника или „Сводна зографска грамота”.

Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и велможи, посветени на св. Георги, като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Белащенският, Поморийският, Букуровският манастир, манастирът „Св. Георги” до Скопие и много други. Във всеки от тях се съхраняват многобройни реликви, свидетелства за проявената от светеца молитвена помощ към християните.

Св. Георги е толкова популярен, че се радва на особена почит дори и в исляма. Св. Георги (араб. Джирджис, Гиргис, познат също и като Ел Худ, Ал Хадр, Ал Хадир) се явява един от главните некоранични герои и светци на исляма. Ислямските му жития удивително повтарят някои от гръцките и латински версии на житието на светеца с тази разлика, че действието в повечето от тях се развива няколко века по-късно, по времето на Мохамед. Една от най-ранните версии, засвидетелствана от Ат Табари (9 в.) обаче говори, че св. Георги е бил ученик на един от апостолите на пророк Иса (Иисус Христос – в исляма Христос е само пророк, макар и най-големият). Св. Георги се опълчил срещу издигането на статуя на Аполон от царя на Мосул – Дадан. За тази своя постъпка той бил жестоко измъчван и многократно умъртвяван, но Бог винаги го възкресявал.

Имп. Йоан Кантакузин (14 в.) свидетелства, че по негово време съществували няколко мюсюлмански храма в чест на св. Георги. За същото свидетелства пет века по-късно и пътешественикът Дин Стенли. Днес в Светите земи има около 22 култови места, свързани с името и личността на св. Георги, от тях 5 са обект на поклонение, както от християни, така и от мюсюлмани, а 9 са свързани само с мюсюлманско почитание.
Голямата слава на светеца ражда множество жития, които дълго време дори и до днес объркват изследователите.

Към ранните жития се натрупват множество легенди и предания, които пораждат цяла поредица апокрифи. Най-древното житие се намира във Виенския палимпсет и е датирано от 5 в. от големия учен, боландиста Иполит Делайе. Много скоро обаче, това първо житие „Passio Georgii” (Мъченичеството на св. Георги) е поставено в числото на апокрифите. То влиза в списъка на забранените, апокрифни четива в така наречените декрети (с най-ранна редакция от 5-6 в.) на св. Геласий І, папа Римски († 496 г.). Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че според Делайе, папа Геласий І е бил подведен и е объркал житието на св. вмчк Георги с това на узурпатора на катедрата на св. Атанасий Александрийски – арианският епископ Георги Кападокийски. Тезата на Делайе, както ще видим по-нататък в нашата статия, е заимствана от големия познавач на римската история Е. Гибън. В подкрепа на теза за объркването на житията е общата топонимия, която съществува в живота на двамата Георгевци.

С малки изключения повечето жития посочват като родно място на св. вмчк Георги Кападокия, а за място на неговата смърт се сочи град Лид в Палестина (днес Израел). Град Лид, библейската Лида (виж 1 Ездр. 2:33; Деян. 9:32) е известен още с имената Лод, Луд, Диоспол, Георгиопол, намира се на 20 км. от столицата Тел Авив, в непосредствена близост до летището Бен Гурион. Трябва да отбележим съществуването на жития, които уточняват, че гр. Лид е родното място на светеца, а Кападокия е мястото, където св. Георги е израснал.

През 1937 г. са открити папирусни фрагменти от т. нар. „Деяния на св. Георги” в пустинята Негев в Израел, които допълват с нови подробности живота на светеца. Съгласно тези най-ранни жития, св. Георги е претърпял мъченическа смърт при легендарния персийски цар Дадин, (Дадиан, Дакиан, Датин) в гр. Лид. Тези текстове съдържат характерния апокрифен мотив, който намираме и в мюсюлманските предания за трикратна смърт и възкресяване на светеца от Господа. Апокрифните жития са съпътствани и от редица апокрифни описания на чудесата на св. Георги, като „История на раждането и детството” на светеца, „Чудото с пояса”, „Среща с беса”, „Откровение на св. Георги”, по-късния (10 в.) „Чудото на св. Георги с българина” и др.

Постепенно, с развитието на византийската традиция житието на светеца търпи нови трансформации. В „Мъченичеството на св. Георги” под редакцията на преп. Роман Сладкопевец († ок. 555 г.) виждаме, че персийският цар Дадиан се превръща в имп. Диоклетиан, а действието от гр. Лид се пренася в Никомидия. В тази редакция мястото на мъченическата смърт на светеца е все още гр. Лид. Впоследствие се появяват житията на св. Симеон Метафраст и на неговия съвременник Теодор Дафнопат († 961 г.). За разлика от св. Симеон, Теодор смесва „Мъченичеството” с по-ранните апокрифи, в резултат на което се появява „История на раждането и детството” на светеца.
Това всъщност е и най-пространното житие на св. Георги съвместило в себе си множество различни и понякога противоречащи си факти и събития. Запазени са свидетелства за нови преработки и интерполации на житието, като това продължава дори до края на византийския период. В тях постепенно виждаме и промяна на лобното място на светеца от гр. Лид в Кападокия. Някои от големите познавачи на епохата предполагат, че с вековете е станало смесване на житията на двама и дори повече различни светци, носещи името Георги.

Както вече споменахме, Е. Гибън дори изказва предположението, че един от тези Георгиевци е арианският епископ Георги Кападокийски († 361 г.), най-големият противник на св. Атанасий Велики, успял да го наследи на епископската катедрата.
...................................

Вместо увод
 
Всъщност, оказа се, че Св.Георги, макар да е историческа личност от Ранното Средновековие се явява още като продължител на една много древна, и то древнобулгарска традиция на Героя в народния епос и то Конника-Герой.
И то не кой да е герой а Аудан(Боян) Дуло Джураш родоначалника на българския род. И какво огромно наследство в света се намира и какво желание на народите и на съвременните изследователи да си го припишат за свой сънародник или поне покровител...

Древнобулгарския герой се тюркизира, например от интересния изследовател на степните народи и култура Мурад Аджи а Св.Георги се погърчва от византийците. Както виждаме горе, някои намират, че той умрял при персите... Други намират, че те били двама различни. Както за древния прототип така и за християнския Св.Георги твърде много желания за присвояване и твърде много противоречиви сведения. Когато има нещо съмнително, винаги така се получава. То дори прилича донякъде на прословутия вечен въпрос с произхода на българите... Една от най-великите мистификации в световната история наред с произхода на египетските пирамиди...

Особено внимание заслужават изследванията на Мурад Аджиев по този въпрос. Книгата му "Тайна Светого Георгия" хвърли голяма бомба навремето, но после някак си потулиха работата и се замълча по въпроса... Всъщност руските тюрколози някак си се родеят с руските слависти, обща традиция и при едните и при другите е "забраната" на думата - булгар, българин в техните научни изследвания... Тази дума при тях е забранена за споменаване.

А древнобулгарското европейско и eвроазиатско наследство или се пише за руско-славянско или се парчатосва на множество култури, които после били изчезнали някъде заедно с хората... Или както прави М.Аджиев - то се обявява за тюркско?!
Какви славяни и руси, тюрки в Европа и Евразия преди VI век?!
Кипчаците - кумани, половци никога не са били тюрки подобно на сибирските народи преди появата на Тюркския каганат! Едва като поданици на този каганат жителите на Евразийската степ от Алтай до Кавказ и Крим се наричат за първи път - тюрки!

Та когато Аджиев говори за древни епоси и древна евразийска култура да нарича нещата с истинските им имена а не да постъпва като тези от които постоянно се оплаква...!
Тенгри и първата Небесна вяра се родили в булгарска среда преди 10 хил. години именно в Източна Европа. И от древните булгари тази религия и култура станали достояние на другите.

За тази книга става въпрос:


Аджи Мурад. Тайна святого Георгия, или подаренное Тенгри: Из духовного наследия тюрков. – М., 1997. – 150с.: ил. Тираж 6000 экз.

image

Эта книга вызвала споры, пожалуй, не меньшие, чем «Полынь Половецкого поля». Неудивительно. Автор взялся за тему, на которую Рим наложил запрет 1500 лет назад – в 494 году. С тех пор все, написанное о святом Георгии, подвергали жесточайшей цензуре и политическому редактированию. Почему? Это попытался выяснить Мурад Аджи.
К сожалению, судьба самого загадочного святого, героя раннего средневековья не вызвала должного интереса в обществе, потому что отойти от официальной версии духовенство не может, однако и опровергнуть истину оно не в состоянии. О могиле святого Георгия, обнаруженной Мурадом Аджи в Дагестане, были публикации в России, Канаде, Испании. Даже в Казахстане, где пиратски выпустили «Тайну святого Георгия» в том же 1997 году.
Посетители сайта могут ознакомиться с содержанием книги в приложении "У родника святого Георгия" Читать:  
www.adji.ru/ap01_00.html

На български:

Тази книга предизвика много спорове, не по-малко, отколкото "Пелина на Половецкото поле". Не е  за чудене. Автора е подхванал тема върху която в Рим е наложил забрана още преди 1500 г. - в 494 г. От тогава насам всичко написано за Св.Георги, се подлагало на жестока цензура и политическа редакция. Защо? Това се е опитал да изясни Мурад Аджи.
За съжаление, съдбата на най-загадъчния светец, герой от Ранното Средновековие не предизвика необходимия интерес в обществото, защото да се отдръпне и откаже от официалната си версия духовенството не може, обаче, и да опровергае истината не е в състояние( Тук е същата патова ситуация както при историческия сборник "Джагфар тарихи" , но там опонент вместо духовенството е официалната наука трупала активи върху лъжи и измислици...Б.А.). За гроба на Свети Георги, намерен от Мурад Аджи в Дегестан, имаше публикации в Русия, Канада, Испания. Даже и в Казахстан, където излезе пиратско издание на "Тайната на Свети Георги" в същата 1997 г.
Посетителите на сайта могат да се запознаят със съдържанието на книгата в приложението "При извора на Св.Георги" - Линк : 
www.adji.ru/ap01_00.html

Изследванията на М.Аджи и в тази книга се оспорват и отричат, Те казват например, че той приемал арменския Св.Григорис за Св.Георги Победоносец и посочвал, че гроба му се намира в с.Джалган в Дегестан.
Аз не знам дали е точно така и кой е прав и кой крив в този случай, И у нас споровете около гроба на Васил Левски са също подобен показателен пример... През последните години, като се разрових се натъкнах на толкова мерзост, лъжи и мистификации в това число и от титуловани и официални особи, че никак не бързам вече с категоричните заявления...  
Аз а и другите булгаристи не отричаме изцяло изследванията на този човек! Поучени сме и от отношението и реакцията спрямо историческия български сборник "Джагфар тарихи"...

Освен всичко друго интересни са наблюденията, фактологията, аналогиите които прави, базата върху която се изгражда християнството като религия а къде точно е погребан Св.Георги и коя именно историческа личност се крие зад него едва ли е най-важното.

За нас пък е важен и древния прототип на Героя-Победоносец защото той си е лично наш!
Ще дам превод на български. Няколко пасажа от текста, също така ще се опитаме да посочим и връзката с нашия митологичен герой Аудан(Боян) Дуло Джураш.
Това беше и основния първоначален замисъл, наред с отбелязването на деня 6 май тази година, когато почитаме паметта на Св.Георги Победоносец!
.................................


Превод на български

Фрагменти

"ГЮРДЖЕВ ДЕНЬ"


Свети Георги... Е най светлия и свят ден във Великата степ. Действителната му същност е скрита в мрака на църковната политика... Ние безпаметните сме забравили истината за този велик миротворец и просветител. Помним само убиващия конник... Безжалостния образ на убиеца - у светеца, откъде? Нима такъв е бил Георги? Разбира се че не. Какво знаем в действителност ние за него?

Во шестом году, в осьмой тысячи,
При том царю было при Хведору...

Така започвал в Русия "Стиха за Храбрия Егорий". И дълги песни му пеели на Егория Желания. Организирали празници - в Егорьев ден хората очаквали промени към по-добро.
(Подробно в : Собрание народных песен П. В. Киреевского. Т.2. Л., 1986. С. 16.)
(...)

Но съвсем иначе почитали Св.Георги във Великата степ. Кипчаците го наричали висш покровител, адресирали му искания и молби, молитви и тайни желания. Той бил Посредник между Бога и човека!"Помогни ни, свети Гюрджи", - казвали те, и той им поматгал, пазел ги. Във Великата степ той бил втори след Тенгри.

( Б.А. - Кипчаците са тюркоезични скити, кумани, половци, които до 6 век не знаели за думата "тюрк". За нея знаели булгарите, които били първоизточника на древната митология и с тази дума наричали алп Самар - Сабан, духа на плодородието и изобилието. По името на този дух който се почитал на първо място от древните булгари-европеиди в Близкия изток и в чест на бившата си империя Самар-Тюрк(Ранния Шумер) се нарекли оцелелите от Библейския потоп древни булгари в Близкия изток, които се групирали в западна Мала Азия. Те станали съюзен народ в хетската държава, където са засвидетелствани като "турруку".
Дарий изселил като наказание част от тях в Средна Азия. Техните потомци по-късно основали Тюркския каганат. Управляващата върхушка в този каганат били европедни тюрки от тях после се обособили групировките на - узи, печенеги, хазари, ермигермихиони...
Кипчаците - кумани частично също били в състава на Тюркския каганат, но нито са го основавали, нито са били сред управляващите групиравки.
Откъде това желание на един кумик от Северен Кавказ, като Мурад Аджиев, който дори не е кипчак а кавказки бурджан като нас, да се прави на нещо краткотрайно и мимолетно, отдавна отминало в онези краища и което не ги засяга тях пряко, на мен ми трудно да разбера... Всички те се придвижили на запад след разпада на този каганат и влезли в състава на редица европейски народи, в това число и на дунавските българи.

Колкото до образа на Св.Георги от по-ново време в него явно се въплатил именно втория след Тенгри персонаж в булгарската религ. митология - покровителя Боян Дуло Джураш а му приписали и качествата на още един - на вестителя на Тангра - Кермес.

Линк:
atil.blog.bg/history/2012/01/15/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-tangra.883333

Така в новия християнски обреден календар в Дунавска България на доста светци им били приписани качества и характеристики на стари тенгриански духове. Новия календар бил наложен върху стария на практика. Затова Гергьовден бил наложен върху стария празник Сабантуй(буквално Чобанска сватба - алп Сабан се жени за Ашна).
Сабан бил покровител на пастирите, така в един християнски празник както обикновенно се съчетали характеристиките на 2 или 3 празника от стария календар... Те били разхвърляни в един и същ годишен период върху новите християнски празници, светиите поели доста от функциите на старите алпи. )


Вторника при кипчаците-кумани се считал за тежък ден: не трябвало да тръгваш на път, не трабвало да започваш важна работа. Даже да се яде и да се усмихваш не се препоръчвало. Какви усмивки - тежък ден, "Гюрджев ден", казвали степните хора. По народните поверия именно във вторник е загинал нашия покровител.
Защо именно във Великата степ от древни времена особено почитат свети Георги? Тук има цяла история, много древна... Не случайно в степта се появила пословицата:
" "Наш Юрко посильнее ихнего Николки будет" - и си я спомняли, говорейки за своите северни съграждани(руснаците).
Образа на Св.Георги само на пръв поглед ни се струва известен.
Да си спомним знаменитото "Чудо на Св.Георги с змията". Легендата - това е тайнопис, така народите запазвали най-важните събития от своя живот и ги предавали на поколенията от уста на уста. Мита, казвали предците, скрива истината от чуждите уши. В "Чудото на Св.Георги с змията" е зашифровано послание, и трябва в легендарните символи да се видят живи хора, да се разбират знаците на техния живот. Само на просветените се открива тази тайнопис... Но от кого да търсим посвещение?

image
Чудото на Св.Георги с змея. Копие на старинна икона от Киев


Сюжета на легендата е известен.
В някакъв източен град започнал да разбойничи огромен змей. Той идвал откъм страната блатата и вземал от младите жители. Накрая настъпил часа, и управника на града също се простил със своята дъщеря, прекрасната Елисавета(Елисават). В сълзи седяла тя край пътя, очаквайки тежката си участ, такава я видял Георги, Христовия войн, минавайки наблизо. Той решил да защити девойката.
Когато се появило чудовището, Георги не влязъл в бой, той сложил настрана копието и меча. Без оръжие тръгнал воина към противника. Отпуснал се пред змея на колене и започнал да се моли. Змея притихнал. Минута след минута минавали, и скоро обезсиленото от молитвата чудовище склонило глава пред воина. А спасената девица сложила повод от своя пояс на змея и го повела в града. Виждайки това чудо, гражданите изслушали проповедите на Георги и приели кръщението. Така Георги доказал, че словото е по-силно от меча. Затова той и станал светец, защото това била думата - Бог, - за който в Европа още не знаели. Най-древния текст на легендата не се е съхранил. Той не е могъл и да оцелее, защото по начало предаването му на новите поколения зависело от изкуството на разказвачите - нещо се допълвало, нещо се отнемало. Но същността не променяли - бояли се от греха..

Любопитна е трансформацията на легендата "Чудото на Св.Георги с змията". Колкото по-късен е текста, толкова "по-точни" детайли изобилстват... По този начин, явно авторите се опитвали да убедят слушателите в неговата достоверност. Например, отначало се говорело за някакъв източен град, под които стени това се случило. После този "някакъв" град получил точен адрес:

"Във Финикия, около г.Брит, по съседство с Палестина, сред Ливанските планини се намирало голямо езеро, на чийто бряг живеел отровен и голям змей..."
Географското определение предполага и геологическо потвърждение на съществуването на езеро в планинската пустиня, а него го няма. Мълчат и зоолозите и биолозите... Какъв ли ще този змей, обитавал света в един единствен екземпляр?
"Св. Георги, осенявайки себе си с кръстно знамение, седейки на коня, се хвърлил срещу змея..." - съобщава по-късен текст на легендата.
В ранните и варианти е казано иначе: "Св.Георги виждайки змея сложил оръжието настрана и започнал да се моли."

Смесването на старото с новото води до явна неуредица. В по-късни версии пък Георги пронизва змея с копие, а конят му го стъпква. Как пък след това девицата води на своя пояс вече убития " с огромни размери", "страшно отровен" змей в града? Да не говорим и за това, че воина просто физически не е можел да прониже змея с копие, защото дължината на копието в римската армия било само 95 см.
Впрочем, да се търсят несъответствия във всяка легенда е ненужно, това е все пак литературно произведение, в което воображението на автора малко се съобразява с историческите реалии. Тук явно става дума за нещо друго, загатнато в началото - за "тайнописа на легендите" и неговото разчитане.
(...)

Тази икона е най-древната в Кремъл и най-непонятната. Нея я скрили от хорските очи преди няколко века. "Защо, по каква причина е изпаднала в немилост?" - помислих си аз. Явно такъв Георги на някого не му допаднал.

През XII - XIV в. Европа била завладяна от нова мода(западната Църква сменила древната иконографска традиция), и Св.Георги започнали да го изобразяват на кон, с копие и убиващ. Все едно, че такъв той се явил в 1099 г. пред кръстоносците в Палестина( а дали това е било именно той а не алп - ангел със съответните рицарски функции?Б.А.). Чудото, видяно при щурма на Йерусалим, влязло в културата на Западна Европа - Георги приел облик на рицаря в бял плащ с червен кръст. Ричард I Лъвското сърце го считал за свой покровител. От XIV Георги станал свят патрон на Англия, внасяйки духа на рицарството в нейния живот.
Западната мода, очевидно не заобиколила и Русия. Възможно е именно изображението на Георги на кон руснаците да са изкарали за пръв път на Куликовското поле. Верно, че битката от 1380 г. предизвиква противоречиви оценки. По мнението на англичанина Дж.Флетчер, тогава главна роля изиграла военната хитрост( И така да е, новите оценки изказани лично от Вл.Путин са, че това на практика било нещо като вътрешна, гражданска война...Б.А.). Преди Георги и в Русия са го изобразявали като воин, но не убиващ. Защото убийството не е могло да стане подвиг на светец.
Например, на знаменитата Староладожка икона(XII век) именно девица води с пояса си усмирения змей. Както е в древната легенда. Най-често воина се изобразявал сам - в цял ръст или до пояс... А защо им притрябвало да развалят древния сюжет? С какво ги привлякъл такъв Георги, който поразява змея?

Отговора е прост - змея е символ на Великата Степ(Дракона Барадж от древнобулгарската митология, Елбеген, Леу и т.н.). Той бил на нейните знамена, на гербовете на градовете им: например, Казан имал един змей, Харков даже два.
По преданията на кипчаците - кумани пак същото или подобно, хората произлезли от змея Бегш, той е въплъщение на мъжката сила и мъдрост и бил много близък до степните народи.

Убийството на предците - ето какво носела сега иконата( в нейния степен прочит, ето ви и разчитането на тайнописа в легендите и разчитането символите за което стана дума най-напред. Б.А.). С нея руснаците излезли срещу куманите от Златната орда а после срещу Булгария а после срещу Средна Азия и Кавказ..., с нея рицарите-кръстоносци "защитавали" Европа(Без България... Б.А.) от нехристиянската култура и всякаквви езичници и друговерци.
Иконата станала тайно оръжие на западната Църква, в нея куманите и всякакви други булгари и бусурмани прочитали една своя присъда: свети Георги се отвръща от тях. Самия Свети Георги покровителя на степните народи... Много добре премерен удар, но той оправдал себе си: воини, чиято вяра е разколебана, заслужават поражение.

На новата икона понякога дорисували и малко човече, то седяло зад Георги и загадъчно мълчало. С ръката си това човече се опирало на гърба на воина, или благославяйки го за убийства или се държи да не падне от коня... Може да се тълкува всякак. На по-късните икони човечето вече не го рисували.

image

СВ. ГЕОРГИЙ (ЕГОРИЙ ХОРОБРЫЙ, ЮРИЙ) - Св. Георгий, поражающий змея.
(икона из Богородицкого Высоцкого монастыря
г. Серпухов)


А може и по онези времена, когато се появила тази икона, зазвучала в Русия думичката - "обегорить", тоест да излъжеш? Странна думичка. Да излъжеш с образа на Егория?!
От тази 1380 г. Москва явно се обърнала към убиващия конник, като към Победоносец, с времето обвенчала с неговата скулптура главната кула на Кремъл(част от тази скулптура се е съхранила). Княз Иван III в 1497 г. изгравирал неговия образ върху "големия" печат на града. А по-късно, когато нарекли Москва столица всея Руси, московските князе внесли магическото изображение и в герба на града... Конника станал участник в градския живот, вярно, че до XVIII век го наричали Михаил.
(...)

Източника на известната легенда

М.Аджи го е посочил, но нарича легендата тюркска а тя е заимствана от тюрките и от степните народи, които само говорят на това наречие, но никога не са били тюрки защото са с булгарски произход т.е. от север именно, откъдето и руснаците...
(Много се възмущавам, когато някой, волю или неволю, се опитва да краде или да слага в главите и устата на отдавна умрели хора, чужди думи и чужди мисли...!!).

Освен това както си седял на една поляна в една свещенна горичка гледал в този извор и - "...тайнописа на легендата ставаше явен. Апокрифите на сърби, българи, хървати и други потомци на кипчаците по чудо се съгласуват с преданията на забравените им азиатски събратя."
Вярното в това разсъждение е в българската връзка, която той премълчава или не знае а я нарича - кипчакска. А кипчаците идвайки чак през 11-12 век на Балканите, кой знае защо веднага станали и те българи. А после по места и сърби и хървати...

Той наистина не знае доста, защото нарича Аждаха, който е зъл дух в тенгрианската религиозна митология - "общ тотемен знак"...?! Ако има някакъв общ тотемен знак, то е било в дълбока древност и това е вълчата глава като щандарт. С привързан сноп от ленти, има я засвидетелствана и при траки, сармати, алани, булгари... Дракони много и духове дал Господ - 33 в тенгрианския пантеон, но в оригиналния си и невулгаризиран от туземни влияния вид той се запазил именно при средновековните волжки булгари, които слава Богу били писмен народ...

За разликата между древни булгари и древни тюрки

Тюрките също имали общ тотемен знак и той бил бика Самар-Сабан -Тюрк или пък го изобразявали като младеж с цвете - Гюлджимеш. Това бил най-почитания дух в древнобулгарския Ранен Шумер наричан от тях по името на любимия им дух - САМАР. Ранния Шумер бил обширна империя със силна местна автономия и обхващал територии от днешен Ирак през Палестина до Египет и през Мала Азия до Балканите. Еднородни племена с обща култура, които почитали бика Сабар-Тюрк - символ на плодородието и изобилието.

image

1. Варненския неолитен некропол. В дясната страна на гроба, под дрехата са били сложени и две златни апликации, изрязани по очертанията на фигурата на бик

2. Известният култ към Минотавъра е късна легенда от почитането и поклонението на духа на плодородието и изобилието,почитан от южните булгарски племена - Самар(който се изобразявал най-често под формата на бик).


Повече Тук:
 atil.blog.bg/history/2012/05/12/drevna-elada.952874


Що се отнася до северните територии на Евразия и Великата степ - древната прародина на българите там продължил да властва общия тотем - вълчата глава и племената да имат за свое общо название етнонима - булгар. Кан Кубрат по политически причини през седми век, го наложил като име на древната Стара Велика България, която той отново обединил под своята власт. И като име на народа в неговата държава.

image


Вълчата глава - Булгар като щандарт на Сарматските катафракти участвали в дакийската война. Барелеф от колоната на имп. Траян.

Има го запазен в много оригинални изображения от миналото а не само по фрески и рисунки. Присъщ и на алани, хуни, по времето на Ал.Македонски са го носили и траките в неговата армия..
............................

Но философските разсъждения на М.Аджи и изследователския му жар са за похвала:

"... Ръцете на църковната цензура не се докоснали до източните територии на Великата степ. Мюсюлманските Турция, Иран, Татарстан, Башкортостан, Азербайджан запазили вестта за светия Хъзър-Илйяс - за Георги. А истината е една за всички."Радуйся, яко тобою Церковь верных просвещается: радуйся, яко имя твое и между неверными прославляется", - казват в молитвите си към Св.Георги сърбите и украинците, казаците и хърватите, руснаците и българите, пазейки паметта за това, че именно този светец духовно е обединил Изтока и Запада...
Отново и отново остава да повторим: паметта на човечеството е вечна, тя пази дори това, което хората сами са забравили!
Историците, явно са минали покрай един много важен факт... Не са забелязали - на знамената на степните народи е имало не само кръстове, но и други символи: вълча глава, лебед, елен.(...) А образа на змея или дракона на Изток винаги е имал много дълбок смисъл. Например, в китайската митология лун(дракон) е въплъщение на светлата, мъжка сила, добро същество, чието появяване се счита за благоприятен знак. Такъв е бил той и при кипчаците - защитник на домашното огнище. При руснаците пък, наобратно, в техните былини Змей Горинич е изчадие на злото.(...)
А при иранците Ажи-Дахака много прилича на дракона Аждаха от митологията на тюрките.
В древната тюркска легенда Аждаха заплашва с гибел един град. За да спасят града, гражданите му дават да яде девойки. Пристига Героя и побеждава Аждаха, спасявайки поредната жертва(царската дъщеря), за която после се оженва. В митовете на булгари, азери, башкири , Аждаха е свързан още и с водата(изворите) или дъждовните облаци..."
(...)

Тайната

Б.А. ,Атил

И така, оказва се че Тайната на Св.Георги има две страни.
За първата страна вече стана въпрос горе - Св.Георги е историческа личност и Раннохристиянски светец от Изток. Изначално почитан най-много там, също и в Близкия изток и на Балканите. И досега на Кавказ той е първи светец по почит а най-много при единствения християнски народ в Северния Кавказ - осетините. Това не е случайно, както не е случайно, че го почитат и мюсюлманите там. Когато той е проповядвал по ония места и са се разигравали описаните легендарни събития техните предци не са били мюсюлмани а тенгрианци.

Поколенията запазили традиционната почит към този светец. Той победил "Дракона" тогава не с оръжие а със силата на молитвата и Божието слово. Станал обединител на Изтока и Запада по мирен път!  Това беше първата страна на тайната.

Втората страна на тайната възниква пред 11 век когато на Св.Георги му се приписват рицарски и воински качества и длъжности! Той вече е на кон и с дълго копие и поразява врага. Това вече не е римски войник а рицар. Първообраза на рицарството в Европа е тежката сарматска конница. Същите български багатури, оковани в желязо, които заемали центъра на стоя на войската, който винаги бил с лице на юг...
Първо западната Църква се сдобила с този образ по време на кръстоносните войни а след това през 14 век той пристигнал и в Русия...

Първообраза на този конник-герой го има и у нас изсечен върху Мадарските скали, има го и при траките, но там е доста позакръглен и миролюбиво -жизнерадостен и цивилен... Мадарският конник е изсечен по източната оригинална традиция и  изобразява или родоначалника Боян Дуло Джураш или Кан Тервел, защото владетелите от рода Дуло се считали за преки потомци на Героя Боян Дуло Джураш.
Аз съм склонен да допусна, че е изобразен и кан Тервел, не само заради надписите, а защото конника пробожда лъв. Но по-скоро това е обобщен герой, надписи там оставят и потомците на Тервел.
Освен това, тогава областта Тракия, която била присъединена от Тервел към България имала върху герба си именно лъв.

image


Ето го и първообраза на този същия Георги след 11 век:

"...4) Аудан(Боян родоначалник на рода Дуло и на българите) - алп на рицарството, героизма и занаятите, син на Самар и Ашна. Изобразявал се във вид на прекрасен конник - богатир, или могъщ дъб. Други български названия на този алп - Енкей(Биче), Боян, Маджи-Меше(Дъб), Гурогла(Син на могилата), Узи(Красивия), Тюргеш - Тюркут - Таргиз( Подобен на Тюрк-Самар). ..."

atil.blog.bg/history/2012/01/15/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-tangra.883333

По-подробно за символите и гербовете и персонажите от тенгрианската религиозна митология

-Тук: 
atil.blog.bg/history/2015/03/09/nai-vajnite-simvoli-i-gerbove-na-rodove-gradove-i-gubernii-n.1344342
(...)


Тайната на Георгиевския кръст


image

... Започнах аз разбира се с Георгиевския кръст! Той е копие на кръстовете, известни по Атай и Великата степ далеч преди новата ера. И се посипаха въпроси. Защо той е "Георгиевски"? Кога се е появил в християнството? Къде? При какви обстоятелства? Опитвайки се да намеря отговорите, аз разбрах, историята на кръста е доста по сложна отколкото сме свикнали да мислим за нея...
Да, ние знаем, днес кръста е символ на християнството. Но не винаги е било така. До IV век т.е. да идването на хунобългарите и подчинените им степни народи( а не на кипчаците както пише М.Аджи.Б.А.) - християните вообще не знаели кръста и избягвали неговите изображения( за тона аз за пръв път прочетох в речника на Богхаус и Ефон). Отново ще цитирам видния християнски автор от III век Феликс Мунций:
"Що се отнася до кръстовете, то ние вообще не ги почитаме, на нас те не ни трябват, на нас, християните, това на вас, езичниците, на вас, за които са свещени дървените идоли, вие почитате дървените кръстове, може би, като част от вашите божества, и вашите знамена, стягове, военни значки, какво друго представляват те, освен кръстове, позлатени и украсени?"  ...
(...)

Ето от кого и кога Европа научила за кръста, макар, че той отдавна си е бил елемент и от келтската култура... По нататък М.Аджи дава обширни сведения за наличието накръста в множество култури на изток. И предполага че кръста е бил знака на Тангра, тъй като широко се почитал във великата степ, бил изобразен върху знамето на Атила и всичко по навик свежда до кипчаците...

Св.Георги пръв се запозннал с тенгрианската култура на изток и приел нейните първоизточници. Приел и равностранни кръст, КОЙТО БИЛ ИМЕННО ЗНАКА НА СИНА БОЖИЙ В ТЕНГРИАНСТВОТО, АНГЕЛА НА СВЕТЛИНАТА, НАЙ-ПОЧИТАНИЯ В ДРЕВНОСТТА, МАРДУКАН-КАРГА , А НЕ НА ТАНГРА КАКТО СИ МИСЛИ М.АДЖИ... - Сабана Мардукана -
- image   , Не случайно Рождество Марово на 25 дек. станало после и Рождество Христово...!
От тук:
 atil.blog.bg/history/2011/09/22/konspekt-na-vajni-svedeniia-ot-sbornika-quot-djagfar-tarihi-.824028

След него този кръст се появил по храмовете на Кавказка Албания а по-късно и на запад. Кръста дотогава за християните е бил уред за мъчение и изкупване на греховете. Това е древен римски обичай, на такъв "кръст" т.е. Т образна балка бил разпънат и Спартак, например.

(...)

"... Ранние христиане этого не делали. Чтобы обрести уверенность, я разыскивал почитателей тенгрианства на Алтае, на Урале, в Сибири, они сохранились. Собирал то, что написано учеными о великом Тенгри... Могу теперь утверждать, что тенгриане крестятся. Но крестятся иначе, чем христиане, однако именно так, как изображено на древних иконах: пальцы сжимают не щепотью, а, изящно соединив большой палец и безымянный, подносят их ко лбу.
Разумеется, встречал тенгриан не я один. Например, известный историк и этнограф Ч. Ч. Валиханов в XIX веке наблюдал в Казакстане обряды тенгрианства: "Если прольется молоко, киргиз все [очищает], чтобы не оставить их [в осквернении] и чтобы умилостивить... делая крест и поклон... То же делают, когда переходят через конские джели... Если увидят кузнечную наковальню, то тотчас подходят и делают крест". Любопытно, среди находок в курганах Алтая, датируемых V - III веками до новой эры, немало конских украшений в виде золотых равноконечных крестов.
Вот она, живая история Великой Степи!
Поразительно (я бы сказал и показательно!) - тенгриан, этих древнейших хранителей веры в Бога Небесного христиане называют теперь "язычниками" и "шаманистами"... "

image

Златни предмети от българското съкровище от дохристиянския период намерено в Трансилвания(Над сент Миклош).
Заради кръста с лека ръка мастите познавичи го направиха и Аспарухово, че и християнско ...


Повече за ролята на хунобългарските клирици за формирането на християнството като отделна от юдаизма религия и за въвеждането на първичната тенгрианска символика в него него от тук:
"
Хунобългарското леточисление и християнството":
atil.blog.bg/history/2012/02/24/hunobylgarskoto-letochislenie-i-hristiianstvoto.908647


Заключението на книгата

Извора, който се отворил след смъртта на Св.Георги, започваше от една пещера, аз погледнах вътре и видях нисък свод, някъде със сталактити, капеше прозрачна вода. Капките падаха образувайки езерце със свещенна вода. Струваше ми се, сякаш самото Време рони сълзи, отчитайки по него дни, години, векове. Наистина, нищо не преминава безследно: Тенгри и Джарган - две звезди на степния небосклон. Те са били и ще бъдат, докато съществува Вечното Синьо небе.
След тази паметна експедиция аз написах тази книга, заснех телефилм, отворих в Москва Международен блоготворителен фонд "Святой Георгий"("Джарган"). Искам да възстановя паметта за Великата степ и за сина на човечеството Георги, заедно с това да построя музей, мечеть и храм, кирха и костел. Нека хората да идват на неговия гроб, да видят и да знаят, правдата е вечна, защото има Истина!

image

Изглед към Джалган, реп. Дегестан


Край



Основни източници:
1. http://dveri.bg/38w3 - Св. Георги Победоносец – светецът на две религии
2.Аджи Мурад. Тайна святого Георгия, или подаренное Тенгри: Из духовного наследия тюрков. – М., 1997.
3. ДТ, т.1,2 и 3. изд. Болгар- иле, Оренбург, 1994-7 г.





Гласувай:
6



1. pvdaskalov - * ! *
06.05.2016 16:31
Казваш: "И у нас споровете около гроба на Васил Левски са също подобен показателен пример... През последните години, като се разрових се натъкнах на толкова мерзост, лъжи и мистификации в това число и от титуловани и официални особи, че никак не бързам вече с категоричните заявления... Аз а и другите булгаристи не отричаме изцяло изследванията на този човек! Поучени сме и от отношението и реакцията спрямо историческия български сборник "Джагфар тарихи"..."
Въпросът ми е дали и в двете страни на спора виждаш "мерзост, лъжи и мистификации" или в една от тях... Защото случаят разполага с изненадващо голяма опазена документация и най-малко два пъти по толкова фантастични истории...
Поздрави за всеобхватното изследване!
П и е р
цитирай
2. atil - Една от задачите на моите занимания ...
06.05.2016 16:52
Една от задачите на моите занимания тук е да развенчавам фантазиите и лъжите. Пропагандата, която я пробутват за наука, например. Правя го с помоща на други хора, някои от тях професионални историци. Защото иначе не става и освен това го правим популярно и достъпно за народните маси, така да се каже, защото по друг начин май няма кой! Ползваме данни на археологията и наличните сведения, някои от които се потулват и не се издават, нарочно.
Изложил съм личното си мнение и отношение, мисля, че е задължително. Посочих и разминаванията и несъгласията на булгаристите с тюрколозите, например. Панславизма и пантюркизма много си приличат и едните и другите желаят еманципирайки се от низвергнатите и потулени нарочно древни булгари да се изкарат едва ли не бащи на човечеството и на историята.. .
И към тях и към нашите историци, които им прислужват отношението ми е неуважително.
След малко ще направя редакция и ще добавя за разликата между древните булгари и древните тюрки - европеиди.
Следващата публикация ще е за прародината и произхода на викингите. По свидетелства на самите викинги. Техните свидетелства потвърждават сведенията от сборника "Джагфар тарихи". Нашата наука обаче си остава сляпа и глуха... Чужда прислужница. Приличат си учените ни с политиците явно. От едно лоно са както се вижда.
цитирай
3. atil - П и е р, това отношение неуважите...
06.05.2016 17:49
П и е р, това отношение неуважителното не се отнася за добросъвестните като твоя милост. Аз използвам като източници и работите на Димитър Овчаров и на Иван Пастухов, и на Н.Хайтов, на Димитър Съселов, на Тодор Панов и др. Уважавам и днес труда на такива учени като Н.Овчаров например. Има и един по-неизвестен историк Иво Андровски, който също се държи смело и правдиво. Така че не всички са маскари...
А за да направим още една справка с фактите и документите да видим кой издевателства и извършва мерзости върху тях ще добавя още един текст горе - ЗА ТАЙНАТА НА ГЕОРГИЕВСКИЯ КРЪСТ!
цитирай
4. atil - И така, за не дописвам пак текста ...
07.05.2016 14:46
И така, за не дописвам пак текста горе, като коментар реших накрая да разкрия още една тайна... Повечето от ранните и средновековни светци са били и духовидци. Т.е. имали са достъп и до т.нар. Невидим свят зафиксиран и приет не само от тенгрианството, но и от трите единобожни религии след него - юдаизма, християнството и исляма.
Някои от тях преди да станат християни а после и светии са били жреци или свещеници в старите си религии. Св.Киприян например е бил много силен маг, можел да предизвиква дори природни явления и какво ли не, затова се наложило на него да му се яви лично Христос... След което Киприян преминал към християнството а после бил обявен за един от най-силните светии.
В България също имало такова нещо, затова не случайно новите църкви били строени върху основите на старите тенгриански храмове или в близост до тях, понеже местата се считали за силни и святи. Надписа върху прословутата розета от Плиска е с християнско религиозно съдържание и е направен от свещеник или владика българин, не славянин, на старото с писмо върху капаче от християнска вече утвар с цел въздействие и пропаганда към новите и бъдещи християни - българи.
Св.Георги и другите светии-чудотворци не само получавали сила да вършат чудеса , но намирали такава и в себе си. От Невидимия свят - там всичко е едно и също от Сътворението до днес. Така както е било в Тенгрианството така е останало с различни имена и в трите единобожни религии. Оттам идват и основнинте сюжети на всички свети писания в тези религии. Това най-добре го знаят шаманистите - шаманистиката е най-древната и най-висшата човешка наука вообще, и до сега.
Има и множество земни и подземни духове и те се почитат в много религии, дяволи няма сред тях.."Дяволите" са т.нар. поднебесни духове, падналите ангели, бунтовните алпи. Та, Св.Георги е бил състояние да обедини Изтока и Запада тогава в лоното на християнството ако не е била преждевременната му смърт и ако не започнали да използват религиите предимно за политика.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5647694
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031