Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2016 20:26 - СКИТИТЕ В АМЕРИКА
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 7142 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 12.03.2018 17:36


 
A тия същите, за да заминат на запад през 5-ти век, може и дa сa имaли историческa пaмет зa товa място. Както и зa основaтелите нa Центрaлноaмерикaнските култури там от преди новaтa ерa. 
Зa основaвaнето нa центрaлноaмерикaнските култури преди новaтa ерa и за пътувaниятa нa викингите до тaм след 8 век, голям принос в товa историческо рaзследвaне имaт Тур Хaйердaл и Милослaв Сингъл.
A ето че зa зaселвaне нa скити в Aмерикa през 5 век едвa ли някой е подозирaл.

Скитите в Америка

Има една фолклорна песен за скитите, които идват в Нова Англия:

In the year four hundred eighteen we did take a trip
Chased by Patrick and his goons we took some Viking ships
Far across Atlantic Sea we came to Vineland shore,
And built our homes, and left our bones, with all the jewels we wore.
I am Mike O"Dan the Snake Man and I come from Ireland.
This land you call New England we used to call our home.
We left our magic trees and runes within our catacombs.
We left all our great wisdom here to help you find your will.
We left our stones at Sharon Springs and down at Mystery Hill.

I am Mike O"Dan the Snake Man and I come from Ireland.

.....................................
превод:

„ В година 418 ние тръгнахме на път,
преследвани от Патрик и неговата банда, качихме се на викингски кораби.
през Атлантическото Море стигнахме до брега на Винланд
и построихме къщите си, и оставихме костите си с всички скъпоценности, които носехме.
Аз съм Майк О’Дан, Човека-Змия, и идвам от Ирландия.
Земята, която вие наричате Нова Англия, ние наричахме свой дом.
Ние оставихме своите магически дървета и руни в нашите катакомби.
Оставихме цялата си велика мъдрост тук, за да ви помогнем да откриете своята воля.
Оставихме нашите камъни в Шарън Спрингс и долу при Мистери Хил.
Аз съм Майк О’Дан, Човека-Змия, и идвам от Ирландия”.

........................................
[Винланд – „Страна на Виното” – викингско название на Америка – бел.прев.]

Това се основава на археологически и исторически факти. В началото на V век настъпила една малка "ледена епоха", която прогонила варварските племена от Централна Азия към Европа. Хуните дошли в Европа и са могли да завладеят Рим, но папата ги разубедил. Вестготите завладяли Западна Европа, а остроготите покорили Иберия (съвременните Испания и Португалия). А скитите отишли в Скандинавия и оттам взели викингски кораби за Ирландия. Те превзели Ирландия и цар Одан [бълг. „Аудан”, герм. "Вотан" – бел.прев.] властвувал там. Той се нарекъл по името на Один, който, както разказва легендата, се обесил, открил руните и възкръснал. Езическите скитски шамани, били наричани „змии” [бълг. „колобри”, „келбири” или „змейове” – от лат. coluber – „змия” – бел.прев.], защото се разказвало, че били безсмъртни и можели да олющват телата си както змията олющва кожите си, прехвърляйки се от тяло в тяло навсякъде в пространството и времето. Повечето от тези хора били кроманьонци, които били известни с това, че могат да сменят телата си, подобно на своите генетични предци „Древните” – извънземните, създали с генетично инженерство кроманьонците от неандерталците, които били прости животни, със собствената си извънземна генетика. Това били Древните, прехвърлящи се от тяло в тяло, не за „еволюция”, а просто за развлечение.

Св. Патрик, чието съществуване може да се докаже от неговия френски произход, събрал някои ирландци от своите новопокръстени, за да прогони скитите. Така възникнала легендата за св. Патрик, който прогонил всички змии от Ирландия. Скитите се качили на викингските кораби, които били взели от Скандинавия, прекосили Атлантика до Нова Англия и оставили своите каменни руини край Мистери Хил и Шарън Спрингс в Ню Хемпшир. Там те оставили своите „магически дървета” с идентични форми и надписи като тези, открити в Източна Европа.

Съществувало е едно абенакско племе, което имало за тотем Змията. Когато цар Одан дошъл от Ирландия през Атлантическия океан, откъдето тръгнал със своите хора през 418 година, техният тотем бил змията. Той и хората му си взели жени от индианците абенаки и от тях произлязло племето на змийския тотем. Така приказният народ на митичния змийски тотем на абенаките, за който се казва, че е произлязъл от първите викинги, които стигнали до Северна Америка, всъщност били потомци на Одан и неговите хора, които избягали от Ирландия, след като били прогонени от св. Патрик и неговата банда. Цар Одан и хората му не били ирландци – те били скити и тяхната родина била много по-далеч на изток – в Скития.

Край Шарън Спрингс – в Шарън, Ню Хемпшир – има един парк, където срещу заплащане могат да се видят руините, построени от тези скити, наречени „Старата Мелница” покрай Мелничния Път. Но те никога не са били мелница. Това е скитски мегалит, изграден от големи камъни. Там са открити медни дървета, направени във формата на символа за „антена” в електрониката (като съчетани Y и T), които изобразявали „Световното Дърво” [бълг. „Бой-Терек” – бел.прев.], с гравирани върху тях всичките 32-те скитски руни. Това откритие е гигантска стъпка в интерпретирането на древните скитски писания.

image
    image

image

image

Мигел Лахункен
...............................
  [Коментар: 32-те скитски руни, заедно със знака-словоразделител (":", изразяващ тишината-беззвучие между думите, която ги разграничава, бидейки същевременно тяхна основа, подобно на изначалната пустота между и отвъд елементите), ще съответствуват на 33-те алпа в тенгрианския пантеон, кацащи по Световното Дърво Бой-Терек преди сътворението на света. Техните "сенки" в последния представляват 32-та елемента на космоса, представени в 32-те фундаментални пропорции-логоси, образувани от 10-те архетипични числа. "Древните" в тенгрианската митология са падналите ("тъмни") алпи ("дивове") - предци на човека-полубог ("елбир" - кроманьонец), създали го от първите хора-животни ("обури", "имегени" - неандерталци), придавайки му (в кръвта, т.е. генетично) "образа на царя на алповете Мар" (тамгата Субаш, т.е. свастиката - несътворения знак на Източника).

Определението на колобрите (келбири) като "шамани" обаче не е съвсем точно. В действителност това са тенгриански свещеници - ръководители на сакралните церемонии ("мен тайре" - голямо моление) и боравещи с духовни енергии от висш порядък за разлика от шаманите (кам-бояни, бюргани), общуващи с низши животински духове, на които било забранено да посещават светилището ("карамата" на волжските българи или "медното гумно" - владение на "змея" в балканския фолклор):

"Всички тези моления се водели от избрани келбири, а на всички бюргани (юргани) или кам-бояни се забранявало да се появяват в местата на "мен тейре", тъй като по време на общуването със злите духове те поглъщали злото и можели да осквернят с него мястото на молението (карамат). (...) В епохата на царуванията за келбири се избирали царете или други членове на царуващия дом" ("Джагфар Тарихы", т. ІІ, с. 113-114).

Споменът за колобрите се е съхранил в българския фолклор в образа на змейовете (скитските "Змии" от лат. coluber – „змия”):

"...това са духове на живи хора, мъдри и добри, юнаци, понякога дори момичета, които летят насън „като ветрове” и се борят с чуждите духове, за да прогонят градушката или да докарат плодоносен дъжд. (...) В пограничните територии на България и Югославия се среща „змай” или „змей”. Това е човек, който се ражда с малки крила под мишниците и когато се заоблачи, потъва в дълбок сън, а душата му се отправя на бой с такива страшилища като аждерите и халите; змейове могат да бъдат деца, а дори птици и животни." (Александър Гейщор, „Митология на славяните”, прев. Катя Михова, София, 1986; с. 255).
"Според българските народни представи змеят е добро и благоразположено към човека същество. То е стопан на землището на селото и го пази от лами, хали и другоселски змейове, от градушки и други бедствия. Където има змей, има и плодородие, защото змеят прогонва градоносните облаци. Щом се зададе черен облак, който носи порой и град и се предвожда от хала, змейовете на синорите излизат в бой с тях." (Н. Колев, „Българска етнография”, София, 1987; с. 202).

Що се отнася до медните "свещени дървета" на скитите (срвн. с "медното/бакърено гумно" - владението на змея), които изобразявали "Световното Дърво" (Бой-Терек в тенгрианската митология), то техни аналози са свещеното дърво Бай-Терек на карамата и т.нар. "змейчови дървета" в България:
"Посред Карамата растели няколко дървета, най-красивото от които се наричало свещено дърво - Бай Терек" ("Джагфар Тарихы", т. ІІ, с.114).


"[Змеят] Прелита над села и каца на клоните на стари дървета, наричани „змейчови”." (Р. Попов, А. Стойнев – s.v. „Змей” // „БЪЛГАРСКА МИТОЛОГИЯ. Енциклопедичен речник”, София, 1994, с. 148).]
....................

Скитите в Aмерикa, и те не сa извънземни a потомци нa мaсaгетите нa службa в хунобългaрскaтa войскa. A зaвaрили нaй- голямa почит именно към пернaтa змия Кукул кaн...
В предишната публикация стана дума и за п-в Юкатан и за "Малкото пришествие" при маите. Явно то е било през 5-ти век и това са били скитите за които става дума тук. Преданието казва че те заминали и оттам, не им харесали джунглите на Табаско, но ето че намерили климат подобен на този в Източна Европа. И се заселили в Централно Чили. Не е никак случайно, че испанците загубили толкова хора във войните срещу тях, колкото срещу всички останали колонии в Америка. И пак не ги покорили напълно а самите те се подчинили доброволно на правителството чак през 19 век...

Втората част от текста е за този район. Цялата публикация е по молба и със съдейсвието на моя съмишленик и съратник Емил Коларов.

Относно Вотан (скит. Одан, бълг. Аудан) и нагуалистката традиция в Мексико

(по Daniel G. Brinton, NAGUALISM. A Study in Native American Folk-lore and History, 1894)

„24. (...) Навсякъде, където по-късно католическите свещеници откривали свещените места и сакралните предмети на нагуалистите, те се намирали в пещери или дълбоки скални пукнатини, а не в изкуствени структури. Митовете, които те събирали, и имената на боговете, които дочули, също посочват това като отличителна особеност. Един ранен пример е записан сред племената нахуа в Мексико. През 1537 година отец Переа открил една пещера в дълбоко дефиле край Чалма, близо до Майиналко (град, известен със своите магьосници), която била светилище на божеството, наречено Остотеотл – Пещерния Бог (остотл – пещера; теотл – бог), „почитан в цялата империя на Монтесума”. Той унищожил образа на бога и превърнал пещерата в параклис.

Не можем да сбъркаме, разглеждайки Остотеотл като просто друго име на нахуатлското божество Тепейоллотл – Сърцето или Вътрешността на Планината, който в Кодекса Борджия и Ватиканския Кодекс е представен седнал върху или в пещера. Името му може също така да бъде преведено като „Сърцето на Мястото” или „на Града”.

Д-р Едуард Селър показа убедително, че това божество не е принадлежало първоначално на ацтекския пантеон, а е било въведено от юг – от сапотеките, миштеките или маянските племена отвъд тях. Пещерният Бог на ацтеките е идентичен с Вотан на центалите от Чиапас и с У-к’уш Улеу на народа киче от Гватемала, и вероятно с Косаана на сапотеките.

Обредите на всички тях са били извършвани в пещери и има запазени няколко интересни описания на съдържанието на тези свещени места. Това, което се отнася до „тъмния дом на Вотан” е предадено така в книгата на епископа на Чиапас:

„Вотан е третият герой, който е назован в календара, и някои от неговите потомци все още обитават града Теописка, където те са известни като Вотани. Той понякога е наричан Господар на Свещения Барабан и се разказва, че е видял великата стена (която трябва да е била Вавилонската кула) и че разделил тази земя между индианците и дал на всяко племе неговия език.

Те казват по-нататък, че той някога обитавал в Уеуетан – град в провинция Соконуско. Близо до там – в мястото, наречено Тласоалоян, той построил, издишвайки дъха си, един тъмен дом и поставил тапири в реката, а в дома – едно голямо съкровище, като оставил една благородна дама, подпомагана от пазители (тлапиане) да го съхранява. Това съкровище се състояло от глинени вази с капаци от същия материал; един камък, върху който били гравирани образите на древните туземни герои, както те се намират в календара; чалчиуитес – които са зелени камъни; и други суеверни предмети.

Всички тези бяха извадени от пещерата и публично изгорени на площада в Уеуетан по случай нашето първо епархиално посещение тук през 1691 година, след като ни бяха предадени от отговарящата за тях дама и пазителите. Всички индианци изпитват голяма почит към този Вотан и в някои места го наричат „Сърцето на Градовете”.”. (с. 37-39).

„25. Тъждествеността на Тепейоллотл на нахуатлите и Вотан на центалите е показана не само в единството на значението на техните имена, но също и от факта, че и двамата представляват третия ден в ритуалния календар. По тази причина считам, че намираме числото три толкова повсеместно като свещено число в символизма на нагуалистите. Вече научихме от откъса от Нунес де ла Вега, че неофитите са били обучавани в групи по трима. До ден-днешен в Сотеапан постите и празниците, определяни от туземните свещенослужители, продължават по три дни. Полу-християнизираните обитатели на Сиера де Найерит – нахуатл-говорящите чоти – продължавали до последното столетие да почитат три божества – Зората, Камъка и Змията, аналогични на една подобна „троица”, отбелязана от отец Дюран при древните ацтеки.

Числото девет, т.е. 3 х 3, се явява толкова често в заклинателните формули на мексиканските магьосници, че де ла Серна възкликва: „Сигурно самият дявол им е втълпил това суеверие относно числото девет”.

Другото свещено число на нагуалистите било седем. В едно предишно есе съм посочил редица основания за мнението, че това не е било извлечено от седемте дни на християнската седмица, а директно от туземния календар. Нунес де ла Вега ни казва, че господарят на седмия ден е бил Кукулкан, „Пернатата Змия”, и че мнозина нагуалисти го избирали за свой специален покровител. Както вече видяхме, в Гватемала детето окончателно приема своя науал [дух-покровител – бел.прев.] на седем-годишна възраст; и при някои от нахуатлските племена в Мексико тоналът [календарно тотемно животно – бел.прев.] и календарното име са били определяни на седмия ден от раждането. От подобни впечатления чакчикелите от Гватемала твърдели, че когато светкавицата удари земята, „гръмотевичният камък” потъва в пръстта, но се издига на повърхността след седем години.
Тройката и седмицата били определящи числа в генеалогичните дървета на пипилите от Сан Салвадор. „Дървото” било изобразявано със седемклона, представляващи степените на родство, в рамките на които бракът е бил забранен, освен ако мъжът не извършвал някакъв отличителен подвиг на война – тогава той можел да се жени извън трите най-близки степени на родство. Една друга комбинация на 3 и 7 – чрез умножение – обяснява обичая при миштеките да напускат за 21 дни къщата, където някой е умрял.

Съществуват показания, че нагуалистите са извличали тези числа от третия и седмия ден на календарния „месец” от 20 дни. Тепеололтек, Пещерния Бог, бил господар на третия ден и също „Господар на Животните”, преобразяването в които било изпитанието на нагуалистичната сила. Тлалок, бога на планините и дъждовете, на който е бил посветен седмият ден, бил представян от нагуалисткия символ на змията, раздвоена и извита към себе си, и бил повсеместно изобразяван във връзка с „Пернатата Змия” (Кетсалкоатл, Кукулкан, Гукумац – всички тези имена означават това), представен като носещ своята медицинска торбичка (шичипилли) и кадилница – инвентара на туземните просветлени, като робата му била белязана със знака на кръста, за да покаже, че той е Господар на Четирите Вятъра и на Живота”. (с. 42-43).
.........................................

Коментар: Тройката, седмицата и девятката са също така сакрални числа в тенгрианството. Историите за Вотан или "Пещерния Бог" съответствуват на мита за Аудан и пещерата (или долния свят). Триадата "Зора, Камък и Змия" може да се съпостави с алповете Самар (дух на плодородието), Кубар (дух на гърма/"гръмотевичния камък"-"змейовото око" в бълг. фолклор/, дъжда и бурята) и Мардукан (дух на светлината и възраждането). Нагуалисткият символ на "раздвоената змия, извита към себе си" се среща в долната част тамгата на Чакчак - алп-биката на зората и огъня (наричана още "Теб-биче" - "Господарка на Огнището", съответствуваща на скитската Табити-Хестия), където двата змея под "Дървото на Живота" представляват алповете Мардукан-Карга и Самар. "Пернатият Змей" на мексиканците (Кетсалкоатл, Кукулкан, Гукумац и пр.) явно кореспондира на алпа Мардукан в неговите ипостаси като змей (Леу-Субан) или гарван-феникс-"жар птица" (Симбир-Карга), докато ацтекския Тлалок - "бог на дъжда и планините" е аналог двойния алп Ага-Кубар/Самар като Биняче (дух на дъжда) и Самар (свещената планина на изгряващото слънце). Тамгата на Чакчак - гербът на древното царство Туран, е известен на Балканите като "желва" (костенурка) - един от характерните мотиви в българското везмо, често срещан и при туземците от двете Америки.
"За тамга на ила [провинция - бел.прев.] Тамта (преименуван от цар Габдулла Челбир през 1193 г. в Башкорт или Башкирия) служила „Тамгата на Чакчак” (знаци 21, 22) с изображението на алп-биката Чакчак (другтите й имена – Кунгош, Ерги). Българите наричали този знак също и „Тамгата на Беркута”. Чакчак е дух на зората, домашното огнище и семейното щастие и тя се изобразявала винаги във вид на двуглава птица (най-често орел или беркут). Нейната тамга съгласно легендите била герб на държавата Туран, центърът на която се намирал на територията на Башкорт. Наистина, Кул Гали дава по-разгърнато обяснение на „Тамгата на Чакчак” (знак 22): върху две Змии (знак 23 – това са алповете Карга и Самар) се намира Дървото на Живота (знак 24 – символ, образуван от съединяването на два различнопосочни символи на алп-биката на растенията Ашна – знак 25), а върху него вече стои двуглавата Чакчак.

image
Двуглавата Чакчак

Българите толкова обичали алп-биката Чакчак, че я изобразявали върху своите изделия, монети, върху стените на джамиите (в частност – върху стените на булярската джамия Кунгош и уфимската джамия Беркут). През ХV в. московските владетели приели титлата „велики князе Български” и обявили българската Тамга на Чакчак-Берзут за герб на Московско-Руската държава (под названието „Двуглав Орел”).

Интересно е, че Уфа е била основана от българите близо до мястото, където считали, че се е намирал жертвеникът („уфа”) на жителите на древната столица на Туран – град Ерги. Затова при построяването на град Уфа през 1185 г. знакът на Чакчак станал негова тамга." („Джагфар Тарихы”, т. ІІ, с. 148).

 
 
Двойната змия и дървото на живота в мексикански изображения:


image

image


Образци на шевици от Волжска, Дунавска България и от индианците мапуче (Чили):     image   image

image

image

ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА ДНЕШНИТЕ ЖИТЕЛИ НА ТОЗИ РАЙОН, ИНДИАНЦИТЕ МАПУЧЕ(АРАУКАНИ)

image

image

Доста свойски ми изглеждат, имат и кукерски обичай при тях. Някак си става разбираемо, защо испанците загубили в борбата срещу тях толкова хора, колкото срещу всичките си останали колонии в Америка. А една област така и останала непокорена. Те сами са подчинили на правителството чак през 19 век...

image

Знамето им е с осмолъчната звезда на Тангра, само леко завъртяна, и три цвята - светлосиньо, зелено и червено, тъй че отдалеч може да се обърка с българско знаме.

image

Малко мапуче, потомче на предците... Тук основен момент е украшението с монетки. Някога Ф-Нурутдинов ми каза, че по този признак безпогрешно може да се разпознае българското присъствие в културата. Монетките са дар от Прамайката Бойгала(Голямата риба). Някога като украшение-пазител се използвали рибени люспи, които по-късно били заменени с монетки. Този обичай е много древен и идва единственно от предците на древните булгари.

image

Ей така, както едно време...

image

Вече стана на дума за мапучите и техните шевици и носии, наподобяващи българските (вкл. и онези женски украшения на главата като рибени "люспи"), но и техния календар също е подобен. Годината се разделя на 4 сезона (дъждове, цъфтеж, изобилие и почивка). Тя се символизира с осмолъчната звезда, (като знака на Тангра), която е изобразена и на знамето им. 8-те лъча са свързани със сезоните и 4-те главни точки на годината (равноденствия и слънцестоения), които съответствуват на 8-те посоки на света и 4-те земи (тук може да се види и еквивалента на знака Субаш). Годината на мапуче има 13 луни като календара на българските кам-бояни, а новогодишният празник Уетрипанту (18-24 юни) е около зимното слънцестоене, което в южното полукълбо се пада по това време.

image

Ей тук осмолъчната звезда се вижда най-ясно. И синият цвят - като "синьото небе" (Кцк Тенгри).
 








Гласувай:
3



1. atil - Бях го деaктивирaл и го пуснaх днес ...
10.06.2016 19:54
Бях го деaктивирaл този пост и го пуснaх днес нa 10-ти след попрaвкa... Имa още зa добaвяне и редaктирaне. "Произведението" не е мое a нa Емил Колaров. Мое е сaмо предстaвянето, някои допълнения и обединението нa двете чaсти.. Публикaциятa тук "Хунобългaрското леточисление и християнството" също е неговa. Нa 95% съм съглaсен с изложеното горе и зaтовa се нaвих дa го вкaрaм тук. Времето минaвa a тези дaнни "берaт прaх" нaстрaни от внимaнието нa хорaтa, зaщото нямa кой дa се зaинтересувa и дa ги нaпрaви достъпни зa всички.
цитирай
2. netii - Адмирации
01.07.2016 14:08
За огромния труд и увлекателни истини!
Благодаря Ви!
цитирай
3. barin - Поздравления, atil. Аз често за...
28.09.2016 07:01
Поздравления, atil. Аз често забелязвам сходства в обичаите, боговете, ритуалите и традициите на народи, отдалечени един от друг без видим исторически допир. Като разгледам по-задълбочено нещата откривам причините, както си направил.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5640600
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3659
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031