Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06.2016 17:53 - Трактата "Изкуството да побеждаваш" на Сун Дзъ и древните българи
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 2520 Коментари: 5 Гласове:
8

Последна промяна: 16.06.2016 13:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Имало едно време един китайски император, който царувал щастливо над поданиците си преди повече от деветнадесет века. Един ден той заповядал на своите учени мъже да съберат в императорската библиотека всички творби на китайските мъдреци от незапомнени времена. Един от първите ръкописи, които те представили пред очите на своя владетел, бил трактатът "Изкуството да побеждаваш" на някой си Сун Дзъ, живял вероятно през 400-320 г. пр.н.е.
Кой е всъщност Сун Дзъ? Според някои военни теоретици той е преди всичко военен мислител, формулирал основните закони за водене на война, пред който древногръцките военни стратези Ксенофонт(V в.пр.н.е.), Еней(IV век пр.н.е.), а по-късно и Бегеций(IV век от н.е.) изглеждали като невръстни деца. Други твърдят, че той остава ненадминат и днес и че ако оказалите огромно влияние върху европейската политика, дипломация и военна мисъл монументални трудове на Клаузевиц за войната са били поне отчасти балансирани с мъдростта на тринадесетте кратки глави на трактата на Сун Дзъ , европейската цивилизация е щяла да си спести много от разрушенията на войните през последното столетие. В тях, някои от нас и днес ще намерят повече мъдрост, отколкото в книгите по модерна психология, съдържащи различни рецепти какво да правим и какво да не правим. А за онези, които се стремят да вникнат в тайните на съвременния бизнес, те могат да са по-полезни, отколкото който и да е учебник по мениджмънт.
Летописците от неговото време лаконично пишат, че "всичко под небето е хаос", а войната е въпрос на "живот и смърт" за държавата, основна професия на всички и главно средство за постигане на политически цели. Те, войните, се водели от големи, добре въоръжени и обучени армии, предвождани от професионални военни. Нямало генерали, които да умират в леглата си... Напразно великият философ Конфуций обикалял държавите и се опитвал да убеди.. управниците да се откажат от силовата политика и да се върнат към "добрия път" на просвещението, по който вървели техните предшественици - царете-мъдреци.

image

И тук преди да продължим с разказа един линк към една публикация за Китай от поредицата в блога "Огнища на древни култури". Може да послужи и като увод към следващата част долу.
Линк: 
atil.blog.bg/history/2012/05/08/kitai.951219

Сун Дзъ, известен пълководец и военен съветник на владетеля на държавата У, очевидно е бил един от избраниците, в чиито съвети владетелите се вслушвали.Той не бил моралист и приемал превратностите на своето време като неизбежна реалност, но едновремено с това се стремял да ги съвмести с човешката природа и човешката мъдрост. За него използването на военни средства е допустимо само тогава, когато всички други средства са изчерпани, войната се подчинява на определени правила и изисквания, а умението да се побеждава е издигнато в ранг на изкуство, чието първо изискване е да не воюваш, ако можеш да го избегнеш.

image

ВМЕСТО ПРЕДСТАВЯНЕ

Сун Дзъ, родом от държавата Ци, благодарение на книгата си за изкуството да се побеждава успял да получи ауденция при Хълу, княз на държавата У.
Хълу казал: "Прочетох, господине, тринадесетте глави, които сте написали. Можете ли да проведете малък експеримент по командване на войските?
Сун Дзъ отговорил: "Мога."
Хълу попитал: "Можете ли да го осъществите с моите жени?"
Сун Дзъ отговорил: "Мога да направя от всеки човек, който и да е той, добър войник."
Князът, на когото били омръзнали обичайните придворни забавления, изпратил да повикат от двореца сто и осемдесет красиви жени.
Сун Дзъ ги разпределил на два отряда и назначил за техни командири двете любими наложнички на княза. Научил ги как да държат алебардите. След това ги попитал: "Знаете ли къде се намира сърцето, коя е лявата и дясната ви ръка и къде е гърбът ви?
Жените отговорили: "Знаем."
Сун Дзъ казал: "Когато дам командата "Мирно" или ударя веднъж по барабана, гледайте право пред себе си в посока на сърцето; когато кажа "Наляво" или ударя два пъти по барабана, гърдите ви застават там, където е била лявата ръка; когато кажа "Надясно" или ударя три пъти по барабана - там където е била дясната; когато кажа "Кръгом" или ударя четири пъти по барабана, гърдите ви застават там, където са били гърбовете ви."
Жените рекли: "Разбрахме."
Когато тези команди били обявени, оръдията на палача били извадени и поставени на видно място(като предупреждение за строгостта на наказанието, ако заповедите не бъдат изпълнени).
Тогава Сун Дзъ три пъти подал команди и пет пъти ги разяснил, след което ударил по барабана командата "Надясно". Жените избухнали в смях.
Сун Дзъ рекъл: "Ако заповедите не са ясни и командите не са добре обяснени, това е грешка на командира." След това той повторил още три пъти заповедите и ги обяснил още пет пъти, и накрая ударил на барабана сигнала за обръщане наляво. Жените пак прихнали да се смеят.
Сун Дзъ рекъл: "Ако инструкциите не са ясни и командите не са категорични, това е грешка на командира. Но когато те са обяснени, а не се изпълняват в съответствие с военните закони, това е престъпление от страна на офицерите." Тогава той наредил да обезглавят командирите на двата отряда.
Князът на У, който наблюдавал занятието от терасата на двореца си, видял, че любимите му наложнички ще бъдат екзекутирани. Той се ужасил и изпратил веднага един слуга с посланието: "Вече знам, че генералът може да ръководи войски. Без тези наложнички няма да ми е сладка храната. Моля да не ги екзекутират."
Сун Дзъ отговорил: "Вашият слуга вече бе назначен за командващ и когато командващият е начело на армията, той може и да не изпълнява всички заповеди на владетеля."
Той наредил двете жени, командвали отрядите, да бъдат обезглавени за назидание. След това поставил следващите по старшинство за командири. Повторил сигналите с барабана и жените се обръщали наляво и надясно, напред и назад, клякали и ставали всички в строго подчинение на издадените заповеди. Не посмели да вдигнат и най-малкия шум.
Тогава Сун Дзъ изпратил да уведомят княза: "Сега войските са обучени и дисциплинирани. Князът може да направи преглед и да ги инспектира. Те ще изпълнят всяка заповед на княза, дори ако трябва да минат през огън и вода."
Князът на У казал: "Генералът може да се отегли в покоите си да почива. Не желая да инспектирам войските."
Сун Дзъ рекъл: "Князът обича само празните приказки. Той не е способен да ги прилага на дело."
Тогава Хълу оценил способностите на Сун Дзъ като командир и го направил пълководец на войските си. Сун Дзъ разбил силната държава Чу на запад и завзел Ин. На север той всявал страх у Ци и Цин. Държавата У се прославила сред феодалните владетели и могъществото и нараствало благодарение на неговите победи.
...................................

image

ТРИНАДЕСЕТТЕ ГЛАВИ НА ТРАКТАТА "ИЗКУСТВОТО ДА ПОБЕЖДАВАШ"

 1. Ключовете към победата
 2. Тактиката
 3. Стратегията
 4. Диспозицията
 5. Моща
 6. Силните и слабите страни
 7. Маневрирането
 8. Деветте променливи фактора
 9. Настъплението
10. Местността
11. Сражението
12. Нападението с огън
13. Тайните агенти


НЯКОИ ОСНОВНИ МОМЕНТИ ОТ РЪКОПИСА И СВЕДЕНИЯТА ЗА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ
(...)
От "Ключовете към победата":

...13. И кой награждава и наказва така, че всички да се поучат;
Ту Му: "С никое наказание или награда не бива да се прекалява."
(...)
16. След като оцени предимствата на моите планове, генералът трябва да създаде условия, които да допринесат за тяхното осъществяване. Под "условия" разбирам, че той трябва да използва без отлагане приимуществата, с които разполага, и по този начин да контролира баланса на силите.
17. Цялото военно дело се основава на заблудата.
18. Затова, когато си силен, престори се на слаб; когато си боеспособен, симулирай пасивност.
19. Когато си наблизо, направи да изглежда, че си далеч; когато си далеч - че си наблизо.
20.Подхвърли на врага примамка, за да го подлъжеш, престори се на объркан и го нападни.

Ту Му: "Генералът Ли Му от държавата Чао пуснал на свобода стадата от добитък заедно с пастирите им; щом войските на Сюн Ну(китайското наименование на хунобългарите - Бел. прев.) напреднали, той се престорил, че отстъпва, оставяйки след себе си няколко хиляди от хората си, все едно че ги изоставя. Когато ханът научил за това, той се зарадвал и начело на големи сили се насочил към това място. Ли Му групирал по-голямата част от силите си на десния и левия фланг, влязъл в ръкопашен бой, смачкал хуните и избил над сто хиляди техни конници".

21. Когато врагът се съсредоточава, гответе се за нападение; където е силен, избягвайте го.
22. Разгневи неговия генерал и го объркай.

( На изток се случило същото каквото по-късно и в Източна Европа. Китайците отначало нямали конница, нямали и стратегия и военно обучение. Всичко това заимствали от придошлите хуни и го развили в своята среда.. Докато накрая хуните се разципили на части и част от тях влезли в състава на китайските държави, другите части се обособили в Манджурия, трети се завърнали в Европа или заминали на юг - Кушанското царство. Въпреки че техните  остатъци на моменти се възраждали и възобновявали властта си в ония краища и дори в Индия, но вече приели в състава си много местни племена и население. По същия начин Русия лека- полека заимствала и се учила от българите докато накрая присъединила и Украйна(Черна България) и Волжка България, и Сибир и Средна Азия, и Кавказ, към себе си...Б.А.)

23. Престори се, че изпитваш малоценност, и насърчавай неговото високомерие.

Ту Му: "Към края на династията Цин, Мо Тун от народа Сюн Ну за пръв път установил своята власт. Източните Ху(Оттогава Хунобългарската империя там, започнала да се дели, първо на Източна и Западна...Б.А.) били силни и изпратили посланици за преговори. те казали: "Искаме да получим коня на Ту Ма, който може да пробяга хиляда ли." Мо Тун се допитал до съветниците си, които викнали в един глас: "Конят, който може да пробяга хиляда ли! Най-ценното нещо в тази страна! Не им го давай!" Мо Тун отговорил: "Защо да ми си свиди един кон за съседа?" И изпратил коня.
Малко след това източните Ху изпратили пратеници, които казали: "Искаме една от принцесите на хана." Мо Тун поискал съвет от приближените си, които гневно казали: "Източните Ху са безбожници! Сега те дори искат принцеса! Призоваваме те да ги нападнеш!" Мо Тун казал: "Как да ми се свиди една млада жена за съседа?" И дал жената.
След известно време източните Ху се върнали и казали: "Ти имаш хиляда ли неизползвана земя, която ние искаме." Мо Тун се допитал до съветниците си. Някои казали, че ще е разумно да се даде земята, други - че не. Мо Тун се разгневил и казал: "Земята е основата на държавата. Как може да я даваме?" И всички, които дали такъв съвет, били обезглавени.
Тогава Мо Тун скочил на коня си, разпоредил всички, които изостанат, да бъдат обезглавени и внезапно нападнал източните Ху. Те го презирали и не се били подготвили. Той ги нападнал и ги унищожил. Тогава Мо Тун се обърнал на запад и нападнал Ю Ти. След това анексирал Лу Фан на юг... и нахлул в Йен. Той напълно си възвърнал земите на предците на Сюн Ну, които преди това били завоювани от цинския генерал Мен Тиен."

.................................

Какъв опит извлекли китайците от това?

Чен Хао(името му не е отбелязано в древнокитайските хроники): "Дай на противника млади момичета и жени, за да го омаеш, и скъпоценни камъни и коприна, за да възбудиш амбициите му."
 И по-нататък:
24. Дръжте го под напрежение и постепенно го изтощавайте.
25. Когато е обединен, раздели го.
26. Нападни го, където не е подготвен; удари го, когато не очаква.
(...)

От "Стратегията":

(...)
... 3. Защото да спечелиш сто победи в сто битки не е върхът на изкуството. Върхът на изкуството е да покориш врага без бой.
4. Следователно, това, което е най-важно във войната, е да атакуваме стратегията на врага.

Ту Му: "Великият владетел каза: "Този, който най-добре преодолява трудностите, прави това преди те още да възникнат. Този, който блести с победите над враговете си, триумфира още преди да възникне заплахата".

Ли Чуан: "Атакувайте плановете на врага още в тяхното възникване. В края на управлението на династията Хан, Коу Сун обкръжил Као Чун. Чун изпратил своя офицер по планиране на операциите, Хуанфу Уън, да преговаря. Хуанфу Уън бил арогантен и груб. Коу Сун го обезглавил и съобщил на Као Чун следното: "Вашият щабен офицер се държа неприлично. Аз го обезглавих. Ако искате да се предадете, направете го веднага. В противен случай - отбранявайте се." Същият ден Чун изоставил укрепленията си и се предал.
Всички генерали на Коу Сун се обърнали към него: "Може ли да попитаме - вие убихте неговия пратеник и въпреки това го накарахте да предаде града. Как стана това?"
Коу Сун казал: "Хуафу бе сърцето и гръбнакът на Као Чун, най-близкият му съветник. Ако бях запазил живота на Хуанфу Уън, той щеше да изпълни плановете си, но след като го убих, Као Чун изгуби смелостта си. Казано е: "Върховното постижение на война е да се атакуват плановете на врага."
Всички генерали казали: "Това надхвърля способността ни да вникваме в нещата."

5. Следващото най-важно нещо е да разтуриш съюзите му.
6. Следващото най-важно нещо е да атакуваш армията му
(...)
.........................

image

Към всяка точка в трактата има цитати и обяснение. Към края искам да споделя още нещо, което има пряка връзка с действията на преците ни в Европа и на Балканите. Елементи от тактиката и стратегията на българската войска са засвидетелствани в чуждите източници. Тази тактика и стратегия е една и съща чак до времето на Иван Асен Втори.
За армиите в Европа това е непознато, макар, че Византия често използва и наемници. Например бойния строй "Ветрило"(Подкова) на конницата, който се разгръща и огъва напред и назад, докато стигне и до кръг.., и специалният рефлексен лък:

image


"Лъка и коня били неразривно свързани!
Породите коне са били като модерните изтребители днес(дето ги няма в република България). Развъждали ги научно и ги пазели свободни и расови(с оригинални резервни части).
При това сме имали три вида конница- гвардия, тежка конница(аристокрацията) и народно опълчение.
А с този лък разстрелвали противника отдалеч без той да може да ги достигне с копията и стрелите си. Затова обикновено противника хуквал да бяга по-надалеч а те препускали подире му да го преследват както ловеца плячката си. И понеже конете им("изтребители") били най-добрите, можели да определят темпото, дистанцията и да измерват времето и разстоянията. При това положение противника започвал да се чувства безпомощен и го обземал още по-голям страх, който обикновенно прераствал в паника. При това нашите не воювали както другите а разгръщали бойния ред на конницата като ветрило(или огъваща се назад и напред подкова) и преследвали противника до пълното му изтощаване и унищожение. Тези навици се променили едва след като Асеневци(след Коломан Първи) слезли от властта.
Засадата и лъжливото отстъпление е било част от тактиката. Също така при числено превъзходство на врага той се увличал в преследване, като темпото пак го определяли нашите, а те през цялото време поддържали такава дистанция, че да могат да разстрелват преследвачите си с лъковете си а ония да хвърлят стрелите си напразно. А при насрещно движение на ездача пробивната сила на стрелата се увеличава и можела да пробие и броня(дори да не го убие така го наранява, че го изкарва от строя...). След като преследвачите се измотаят и им се редуцира достатъчно броя, българите обръщали конете си и ги нападали с копия и после с мечове(кавалерийски едноостър меч). Ветрилото обгръщало преследвачите и ги събирало накуп. Така те почвали да се бият всеки за себе си, да си пречат без да могат да изпълняват команди... Купчината после я разпокъсвали и унищожавали групичките.
Силата им била в степта и простора, на открито, там сме били непобедими. Зaтовa Плискa((Билсaгa, от пелaзги...) я построили върху стaрия рaзрушен грaд и скорошното слaвянско селище тaм. Нa открито се чувствувaли по-сигурни. Кaменният средновековен грaд е построен от Крум и Омуртaг.
В планините и близо до реки, строели крепости , застави и светилищa, нa кръстопътищaтa - пaзaри."

image


Аборигенната местна порода "Делиормански кон". До края на 19-ти век се отглеждал в полудиво състояние на хергелето в степните и полустепни райони на Добруджа и Делиормана. Високо ценен заради универсалните си качества по цялата страна и на Балканите. Това бил т.нар. народен кон. По време на руско-турската война от 1877-78 г. Петко Р.Славейков(който бил главния българин по това време и отговарял за връзките с местното население пред руското командване) и свитата му яздели именно такива коне.

image

Възтановка на средновековен български кон по скелети от погребение. Явно става дума за дозор от двама човека, т.е. това е вторият вид основна порода, конете на съгледвачите и патрулите т.е. най-бързите в случая.
atil.blog.bg/history/2013/09/07/madara-iv.1146549

image
Третият вид, на тежката конница т.е. болярските дружини, са засвидетелствани също в едно интересно проучване на проф. Николай Овчаров.
www.promacedonia.org/no/no_1.htm

image

От съвремените породи първата международно призната порода български коне е Източнобългарския кон.

..............................

От "Силните и слабите страни":

(...)
... 13. Ако успея да разбера диспозицията на врага, като в същото време скрия своята, ще мога да съсредоточа силите си, а той ще разпръсне своите. А ако аз ги съсредоточавам, докато той ги разделя, ще мога с всички сили да нападна малка част от неговите. По този начин ще получа числено превъзходство и като нанеса удар в предварително избраната точка, ще го поставя в безнадежно положение.

Ту Му: "... Понякога използвам леко въоръжени сили и бързи конници, за да нападна врага там, където не ме очаква; понякога силни стрелци с арбалети или лъкове, за да заема ключови позиции, да разбъркам левия или да прегазя десния му фланг, да не му давам мира по фронта и да го ударя изненадващо в гръб.
Посред бял ден го заблуждавам със знамена и флагове, през ноща го обърквам с биене на барабани.
След това, треперейки от страх, той разделя силите си, за да се предпази."


14. Врагът не трябва да знае къде възнамерявам да му дам бой. Защото ако не знае това, трябва да се готви за бой на много места. А когато се готви за бой на много места, тези, с които ще трябва да се бия на всяко едно от тях, ще бъдат малко.
15. Защото ако укрепи фронта си, тилът му ще бъде слаб, а ако укрепи тила си, фронтът му ще отслабне. Ако укрепи левия фланг, десния ще бъде уязвим, а ако укрепи десния, ще му останат малко сили на левия. Ако се готви за бой навсякъде, ще бъде слаб навсякъде.
(...)

От "Тайните агенти"

(...)

2. Този, който се бори с противника си в продължение на години, а изходът зависи от победата му в една решаваща битка, но комуто се свидят отличия, награди и няколкостотин жълтици и поради това е в неведение за положението на противника( Такова е било положението при българският цар Петър Първи например, Б.А., тогава за България всички всичко знаели а българските военни и политици, нищо не знаели за противниците си - византийци и руснаци...), той е напълно лишен от човечност. Такъв човек не е генерал; не е опора за своя владетел; не владее изкуството да побеждава.
3. Просветеният владетел и мъдрият генерал побеждават врага и успехите им се покриват със слава само защото знаят всичко за него предварително.

Хо Йенси: "В книгата за порядките в Джоу има раздел за "Военните офицери", в който се говори за "Ръководителя на националното разузнаване". Този офицер вероятно е ръководел операции в други страни."
(...)

image

Реката Кубан-су(Хуан-хе), където някога са живели и нашите предци хуните. Които са дали и името на реката.

Към текста на второто видео:

Гусиные крылья многослойны,
Крыльями служит тебе твой конь
Если долго пробыл на чужбине,
Чужим может стать тебе край родной.


Край


Основен източник: Сун Дзъ, "Изкуството  да побеждаваш", изд."Хомо Футурус", София, 1998 г.








Гласувай:
8
0



1. syrmaepon - Много характерно за степните народи )
15.06.2016 10:36
17. Цялото военно дело се основава на заблудата.
18. Затова, когато си силен, престори се на слаб; когато си боеспособен, симулирай пасивност.
19. Когато си наблизо, направи да изглежда, че си далеч; когато си далеч - че си наблизо.
20.Подхвърли на врага примамка, за да го подлъжеш, престори се на объркан и го нападни.
цитирай
2. atil - Тaм е рaботaтa, че китaйците и яп...
15.06.2016 12:31
Тaм е рaботaтa, че китaйците и японците знaят много повече зa древните бългaри отколкото ние днес. Или по-скоро някои техни учени, които се зaнимaвaт с aрхиви.
Учудвaщо много общи нещa имa, зaщото много сa зaимствaли и унaследили. Дори по нaродните обичaи и техните булки се пребулвaли с червено було. Дa строят степенчaти пaгоди също нaучили от древните булгaри, основнaтa им топонимия е също от тях. Китaйските имперaтори унaследили и спaзвaли прaвилото зa четирите посоки нa светa и с лице нaкъде трябвa дa сядa имперaторa. Дрaконa и кaлендaрa и дори северните стилове нa бойните изкуствa също не им пaднaли от небето.
Те нaричaт бългaрите с няколко именa. Знaят че хуни, сянбийци е едно и също - бългaри. Т.е. Хун ну и Сюн ну. Знaели именaтa нa рaзличните племенa, но тaкa и не се нaмерихa хорa от Бългaрия, които дa се нaучaт дa рaботят с тях.
Вместо товa в клaсическите гимнaзии учaт стaрослaвянски, древногръцки и лaтински и си вообрaзявaт, че сa готови дa се зaнимaвaт с бългaрскa история?!
Зaтовa когaто стaне думa зa хорa, фaкти и събития от преди 10 век - нищо не знaят и нищо не рaзбирaт....
цитирай
3. syrmaepon - А, сега почнаха и китайски и японски ...
16.06.2016 15:11
А, сега почнаха и китайски и японски да учат, в бъдеще ще има и кой китайски източници да чете
цитирай
4. atil - Тъкмо от 5 минути насам ми се върти ...
16.06.2016 15:52
Тъкмо от 5 минути насам ми се върти една мисъл в главата и мислех да я пусна в една група във Фейсбук. Казва се "Балканци" и се отнася за всичките. Защото всичките балканци, барабар с турците и гърците са основно от булгарски произход. НО ТЯ СЕ ОТНАСЯ НАЙ-ВЕЧЕ КЪМ ЕТНИЧЕСКИТЕ БЪЛГАРИ! Ясно е че между произход и нац. самосъзнание има разлика, но мисълта беше следната:

" ВСЕКИ ЕДИН РЕНЕГАТ - ЧОВЕК ИЛИ НАРОД - НЯМА БЪДЕЩЕ, ТЪЙ КАТО Е ДЪРВО БЕЗ КОРЕН!"

Може и това да е главният ми мотив да изкарвам разни неща тук безплатно... Наред със съдействието на каузата на волжките българи. И понеже нашите учени и политици твърде много изостанаха с материала и май никак не проявявят желание да наваксват.. А защо така е въпрос с повишена трудност, на който всеки средно интелигентен човек лесно може да си отговори.
.......................

Малко примерче: Държавата на древните българи в Източна Европа византийските историци я наричат - СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ. Думата "стара" странните учени и историци упорито я избягват. Сигурно защото после трябва да обясняват как така "Стара" след като Кубрат я бил основал?
Нищо не е основавал Кубрат, нито пък нещо се е разпаднало след смъртта му! - ТОВА Е ЕДНАТА ОТ ОСНОВОПОЛАГАЩИТЕ ИСТИНИ ЗА НАШАТА СТАРА ИСТОРИЯ, КОЯТО УПОРИТО СЕ ПОТУЛВА И ИЗОПАЧАВА!
Кубрат налага на старата държава там етническото име на господстващия етнос в ония земи - Булгар, Булгария! Затова по това време наричат страната - Стара Велика България. Кубрат отново обединява земите владени от предците му - оттам и гръмкото име на държавата - заемала територията от Дунав до Енисей! Това, което чертаят по картите е Българското тарханство в Причерноморието основано през 6-ти век от един принц-бежанец от север... Столицата на Стара Велика България(Алания, Тель, Идел, Гардика, Скития, Сарматия,..) от 4 век е селището Хон Балин(бъдещия Киев). Там я преместват представителите на Хунската династия. Преди офанзивата срещу Рим и Зап.Европа.
цитирай
5. atil - Кубрат си връща първо властта в Б...
16.06.2016 16:10
Кубрат си връща първо властта в Българското тарханство, което е основано на базата на южните хунски племена от Кубан и Причерноморието. С ПОМОЩА НА ВИЗАНТИЯ. Затова спазва сключения договор с нея до края на живота си. След това започва като пряк потомък на владетелите от Хунската династия да обединява българските племена и подвластните им територии.
След смъртта му, там нищо там не се разпада а продължават да управляват наследниците на първия му син Бат Баян. Хазарите нищо не завоюват от българите - те са били победени при първия си опит да минат Волга и имали васален договор с Булгария. По силата на този договор Бат Боян поискал военна помощ за да си върне трона, тъй като 5 години бил държан в обсада в Крим. От Аспарух и чичо му Шамбат.
Аспарух по-късно откъсва част от територията на Стара Велика България и с новите си придобити земи на Балканите основава отделна държава.
Източните земи - долното Поволжие, Бат Боян сам ги отстъпва на хазарите, заради помоща им да си върне трона. Котраг отива в Средното Поволжие като наместник на брат си, на мястото на Аспарух.
Баян управлява в Киев, от него произлиза Игор Рюрикови(Угар Лачини), който няма нищо общо с никакви варяги... Хазарския каган, който се усилил по това време наложил данък на Боян защото оня разгромил тенгрианските светилища в Кавказ. И го накарал да се ожени за дъщеря му...
Но пък по-късно земите на разгромената от Светослав Хазарска орда, били присъединени към Волжка България.
Стара Велика България или Кара Булгар - което означава същото, престава да съществува официално и формално чак през 922 г! А практически 40-50 години преди това... Разделя се на Урус(Русия, Киевска Рус) и Булгария(Ак Булгар, Волжка България).
..................

САМО ТОВА ДА ЗАПОМНЯТ ДНЕШНИТЕ МНОГО ЛЪГАНИ БЪЛГАРИ ПО СВЕТА И У НАС, ПАК СТИГА...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 2920595
Постинги: 489
Коментари: 2223
Гласове: 2801
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031