Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2016 15:38 - Хоризонтът на познанията и "неудобните" източници.
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 2086 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 06.07.2016 14:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Орелът лети нaвисоко, зaтуй виждa надалеко. 

бългaрскa поговоркa



image  image

Символика и приложно българско изкуство вместо увод :
1) Най-популярния древнобългарски руничен знак.
2) Част от диадемата от Преславското златно съкровище, X в.


... Интересен е случаят, предаден от Ибн-Хаукал, според когото халифът ал-Му-тадит(892-902) бил разказал следната история:

 ..."Един търговец от Кхазаран(Д.Т.: така се е наричала търговската част на столицата на Хазария - Итил) имал син, опитен в търговията и познаващ добре тънкостите при купуването и продаването.Той изпратил сина си във Вътрешна България и там му пращал стоки от Кхазаран. След като синът заминал, той приобщил към предприятието един негов роб, отгледал го и го образовал. Това момче било интелигентно и усвоило дадените му напътствия как да води търговия. Търговецът се привързал към него до степента да го нарича свой син, тъй като го считал за близък човек, който показва преданост и усърдие. Истинският му син продължавал да живее в чужбина(Вътрешна България), докато робът останал да служи при бащата до неговата смърт. Истинският син не научил за смъртта на баща си и изпратил съобщение, поръчвайки нови стоки в замяна на стоките, които той бил изпратил(в Кхазаран). Робът обаче приел това, коет ому било изпратено, без да изпрати стоки, равностойни на тези, които бил получил. Синът писал(отново) да му се изпратят стоки на стойност, както обикновено било прието в такива случаи. В отговор робът написал заповедническо писмо, с което приканвал сина да се завърне(в Кхазаран) и да даде сметка за стоките, които се намирали при него, така че робът да може да присвои онова, което принадлежало на бащата. Такава постъпка(от страна на роба) била достатъчна, за да накара истинския син да се завърне в бащината си къща в Кхазаран и двамата започнали да водят спор, като всеки един излагал своите доводи. Но когато един от двамата давал това, което според него било подходящо доказателство(в негова полза), другият изкарвал противни доводи(за да защити своя интерес). Този спор продължил цяла една година, превърнал се в разправия през този дълъг период от време истанал много сложен, така че случаят стигнал дотам да не може да бъде разрешен. Тогава царят се заел да се опита да отвори следствие, за да се разгледат двете страни на проблема и след като свикал всички съдии и населението на града, започнала съдебна процедура. Двете противоположни страни(синът и робът) повторили своя иск така, както бил започнат от началото на спора. Царят не могъл да види единият да се покаже по-правдоподобен от другия, поради това, че изнесените доказателства били равностойни. Затова той казал на сина: "Ти знаеш ли наистина къде е гробът на баща ти?". "Казано ми е къде е гробът, но не съм сигурен, тъй като не съм присъствал на погребението", отговорил синът. Тогава царят попитал роба, който бил започнал целият този спор: "Знаеш ли къде е гробът на баща ти??". "Да", отговорил той, "аз се бях заел с погребението". Тогава царят казал: "Отидете прочее вие двамата и донесете тук при мен един кокъл, ако можете да го намерите от останките(на баща си)".  Робът отишъл при гроба, изровил един кокал и му го донесъл. Тогава царят казал на роба, който твърдял, че е син на търговеца: "Направи така, че кръв да може да потече от теб". Робът направил това и царят дал заповед кръвта му да бъде разлята върху кокала. Но кръвта не останала по никоя част на кокала, а се изтекла извън него. След това била взета кръв и от сина и била излята върху кокала и кръвта се впила в него. Тогава царят наказал строго роба и цялото богатство на търговеца било предадено на истинския му син, а другият бил осъден да стане негов роб".

Какво научаваме от този текст? На първо място научаваме за огромната нужда за Българската историческа наука да има достоверно преведени Арабски и Персийски текстове, които да ни дават сведения за нашето Българско минало. И то не частични, а пълни текстове, от които може да се опознае целия контекст. За такава дейност са нужни нови хора с манталитет, отговарящ на развитието на историческата наука в края на XX век, какъвто настъпващият век изисква.

image

Двете исторически карти са от блога на Иво Цветанов, прилагам ги тъй като са направени по сведения от сборника "Джагфар тарихи" и са сравнително вярни, примерни илюстрации за действителното положение в този район, по това време.


Досегащните "академици" не са годни за една такава работа( това излязоха пророчески думи...Б.А.). Те не могат да надживеят "славянските догми" и мании( а, те емень, емень ги замениха с други бе, бай Табаков...Б.А.), с които мозъчният им процес е бил склерозиран. За тях се твърди, че им е бил отдаван незаслужен респект и са получавали прекалено много привилегии, въпреки че са публикували само по някоя и друга книга след дълги години мързеливо "творчество" и са им били плащани пари, които в никакъв случай не би трябвало да им принадлежат. Фактически тези пари са били подкупни - рушвети, за да ги накарат да следват политическите тенденции. Такива "академици" все още заемат главните постове в редица институти, с което им се давало и все още им се дава престиж, без те да вършат нещо наистина творческо. Но сега този "респект" и "престиж" се връща с презрение и принадлежността към техните среди е с отрицателен белег.
Но да се върнем към това, което ни интересува в разказа на Ибн-Хаукал за случая, отразяващ търговията между Вътрешна България и Кхазаран. Възникват следните въпроси:

1)Ал-Му-тадит е бил Халиф в Багдат през периода 892-902, т.е. управлението му завършва само 6 години преди на Халифския престол да се възкачи неговия син ал-Муктадир(908-932) - същият, който изпраща дипломатическата мисия във Волжка България, описана ни от Ибн-Фадлан.
Какви били връзките на Багдатския халифат с Дунавска България(Бурджан), Вътрешна България(Черна/Боспорска) и Външна България(Волжка) през първата половина на X век?

- Един от най-известните Арабски(мюсюлмански) историци - Ал-Масуди(896-965) - дава едно много важно съобщение, пълното изследване на което все още предстои(още бе, бай Табаков, и през 2016 г. сега, още предстои...). Той пише следното:

"... Сегашният(през 943г.) Цар на Таргиз(т..е. на Българите, той така нарича Волжка България, името на арабски води към масагетите и мизите, т.е. европейските българи.Б.А.) е мюсюлманин. Той прегърна(прие) тази религия по времето на ел-Моктадер Биллах/Ал-Муктадир(908-932) след годината 921/2. Неговият син е ходил на поклонение(в Мокка/Мека) и е бил(също) в Багдат. Моктадер/Муктадир/ му изпратил едно голямо и няколко малки знамена и парични дарове. Те(българите) имат голяма обществена джамия. Този цар направил свещен поход срещу Константинопол с около 50 хиляди конници. Неговите нашественически отряди се разпрострели чак до териториите на Рум, Иберия(на Кавказ), страната на Борджан(Дунавска България), Галисия и ел-Ихрания, която е на около 2 месеца път от Константинопол.; земята между тези страни( Волжка България и Константинопол и Борджан) е частично обработвана, частично необработвана. Мюсюлманите водели свещена война от Тарс при Сирийската граница срещу Йаркендия под(ръководството( на водача Тхамл(Тхамал) - губернатора на границата, познат с името ед-Дакси, - с мюсюлманските и християнските кораби, на които той бил началник, през годината 923(4; те преминали през проливите на Константинопол и влезли в един залив в Бахр ал-Рум, който не се свързва с никое друго море и тогава стигнали до земята Йаркендия. На тази земя те срещнали множество от Таргиз(Българи), които им се притекли на помощ и те казали, че техния Цар не бил далеч(от там). Това доказва, което казахме, че Таргиз(Българите) разпростират походите си чак до Бахр ал-Рум. Някои от тях се качили с мюсюлманите на Тарсийските кораби и дошли в Тарс..."

Тук не ще разглеждаме противоположните и често абсурдни интерпретации на този текст. В по-голямата си част изследователите не са се постарали да го проучат и анализират в неговата пълнота. Това наистина изисква допълнения с данни от различни източници. 
(...)
За арабските географи "Бахр ал-Рум", т.е. Морето на Ромеите започва от Егейско море и на запад достига до пролива Гибралтар. Мюсюлманската флота, в която били включени и християнски кораби, отплавала от Тарс близо до Сирийската граница, на север от остров Кипър. Тя се отправила към Егейско море и достигнала до залива на град Солун, заграден от запад от Македония и от изток от Халкидея(Халкидически полуостров - Атон). Ако трябва да търсим звуково сходство за "Йаркендия", то "Халкидия/Халкедея" е най-подходящо. Тези от мюсюлманите, които слезли на брега, срещнали бойни отряди, съставени от Черни и Волжки българи, които действували в счъюз с армията на Цар Симеон срещу Ромеите/Византийците.  Датата,  дадена от ал-Масуди за срещата на мюсюлманските с българските бойни отряди при Йаркендия=Халкендия=Халкидея изисква уточняване и съпоставяне със събитията, станали преди нея.

image

Преговори между Симеон и египетския емир Фадлун. Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица

Сведенията сочат, че при войната, водена от Цар Симеон срещу Ромея/Византия през 898 г., армията му е достигнала стените на Цариград и Ромейския император бил принуден да въоръжи Арабски пленници за отбраната на града. В началните години на X век Сирийската флота(която ал-Масуди нарича християнска), действуваща от бреговете на Тарс, е имала успехи срещу Ромейската/Византийската с помоща на Ромейските Византийските изменници(ренегати) Дамян и Лео от Триполи, преминали на страната на Арабите, заедно със своя флот... Именно за тези "християнски кораби" пише ал-Масуди. Те също са нападали Тесалийското крайбрежие и през 904 г. превзели Солун(Тесалоника). По същото време Цар Симеон действувал в околностите на Солун и определил границата на Дунавска България(Борджан) на 20 км. от този град. Годината 923/4, когато неговите бойни отряди, съставени от Черни или Волжки Българи, са срещнали Арабските, съвпада по време с войните, които Цар Симеон е водил срещу Ромея/Византия.  Че ал-Масуди пише за Черни или Волжки Българи, а не за Дунавските, става ясно от неговото пояснение че те са действували "чак до Бахр ал-Рум", т.е. толкова далеч от техните земи( и че ги нарича "таргиз" а още знаем от ДТ, че Алмъш Джафар с част от черните българи приел исляма още преди 922 г.Б.А).
Така ал-Масуди доказва присъствието на Черни и Волжки Българи като съюзници и като част от армията на Цар Симеон, за което се споменава по-горе. Но от неговото съобщение узнаваме и за друг важен факт: през 943 г. на трона на Волжка България все още седял Алп-Миш(Алмиш/Алмуш), син на Шилки. Тази дата трябва да се съпостави с годината 945, когато Ромея/Византия сключва договор с киевския княз Игор срещу Черните Българи. Съпоставянето на тези събития и тяхното значение обаче излизат от рамките на нашата тема и трябва да бъдат предмет на отделно изследване.
(Б.А. Атил: Предмета е налице, стига да съпоставим събитията със сведенията от ДТ и погледнем през очите на средновековните автори от Волжка България:

"... На външната политика не се отделяло нужното внимание, от което се възползвало Киевско-Руското княжество. През 945 г. киевския княз Угар(Игор) нападнал Кара Булгарския бейлик, който бил автономно владение(тарханство) на Булгария. Вярно, че при обсадата на главния град Хорисдан("Коростень","Путивль") Угар паднал убит, но след няколко години жена му - датчанката Олга успяла с помоща на византийците и хазарите(а също и на част от кара-булгарите - ковуи), да подчини Кара Булгарския бейлик. Губернатора(улугбека) Мал попаднал в плен, но минал на киевска служба. Олга дала на него и последвалите го кара-булгари, които получили названието - берендеи, земи в Дяснобрежната част на Украйна. Там Мал основал нов град Хорисдан - "Коростень"( а предишния почнали да наричат Иске Хорисдан или Батъвл- "Путивль").
Останалите на територията на опразнения бейлик кара - булгари от съперничащата си с берендеите групировка на каубуйците(ковуи), запазили земите си и автономията си.

По-късно след разпада на Киевска Рус, те почнали да се подчиняват на черниговските князе, а берендеите - на киевските. Когато през 13-ти век в Украйна почнали да се формират казашките части, то ковуите и берендеите масово се включили в тях, а чрез тях - в състава на украинския народ. .."):

atil.blog.bg/history/2011/06/22/istoriia-na-voljka-bylgariia-pyrvi-emirat-10-13-vek-1-s-pril.769669

image


2)
До каква степен били развити търговските връзки между Дунавска, Вътрешна и Външна България?

- Известно е, че войната, водена от Цар Симеон I през 894 г. е имала за главна причина търговските спорове с властите в Цариград.( Б.А. Атил: Византийците преместили търговското тържище и кея на българите от Цариград в Солун... Проф.Д.М. Дънлоп съобщава, че след победата на Цар Симеон над Ромеите в 894 г. били отрязани носовете на пленените Кхазари/Хазари, които били наемници в императорската гвардия. И в този им вид Царят ги изпратил обратно в Цариград "за срам на Ромеите". Според него това е могло да стане само ако в Цар Симеоновата армия е имало Хазарски отряди, които са считали съплеменниците си, сражаващи се за Ромейската страна, за предатели. За връзки между Борджан-Дунавска България и Хазария съобщава и ДТ. През 8 век обединени български сили помогнали на Хазария да отблъсне арабите при Кавказ. От Дунавска България бил изпратена голяма войска начело с брата на Тервел, съвладетеля Айяр Бурджански. Дядото на Кирил и Методий, болярина Бир Егет имал две жени, при емиграцията му във Византия в България оставил първата си жена - хазарска княгиня с потомство му... Един каменен надпис пък пък ни осведомява, че през похода си в 922 г. Цар Симеон I бил придружен от един военачалник с името Тархан Козар, което е транскрипция на "Кхазар", и това ни говори за присъствието на хазарска военна част в армията му. Основателно е да се приеме обаче, че именно Черните и Волжките българи в армията му са считали хазарите - наемници на Византийска служба за свои двойни врагове. Един път в текущата война и втори път като врагове на Волжка и Черна България...:
"...След смъртта на Айдар в 855 г. на булгарския трон бил издигнат Габдулла Джилки, който се опирал главно на мюсюлманската аристокрация. Това предизвикало недоволството на тенгрианската върхушка, която била принудена да отстъпи част от своята власт на мюсюлманите.
Най-младия брат на Джилки, Лачин(анчийците-славяни го наричали Рюрик), мечтаейки да заеме трона застанал начело на недоволните тенгрианци.
Неочаквано Византия, бишата съюзница на Айдар, а също и хазарите подкрепили "езичниците" и Лачина от страх пред засилването моща на Булгария и в качеството и на търговски конкурент, също и като потенциално огнище на исляма...
В Булгария избухнала нова междуособна война. ..." ):

atil.blog.bg/history/2011/04/22/bylgarskata-dyrjava-v-kara-bulgarskiia-period-vtora-chast.733929

Това обстоятелство е наложило Цар Симеон да издигне като търговски център древната Диногеция, която Хуно-Българите са нарекли с името Бисерикил/Бисерикел и което име Цар Симеон променя на "Малки Преслав", давайки така на този град, намиращ се недалеч от устието на река Дунав, престижа, с който се ползувала неговата столица Велики Преслав. От археологическите находки е установено, че този център е поддържал търговски връзки с Волжка България. Историчката и археоложката ХилдаР.Елис-Дейвидсън съобщава следното: "Светослав(руския киевски вожд, който нахлува в Дунавска България през 969 г.) се установява в Преславец(Малки Преслав), за да владее североизточната част от територията(на Дунавска България). Точното местоположение на тази важна крепост не е определено със сигурност, но една привлекателна насоченост е, че това е била (древната) Византийска крепост Диногеция в Добруджа, недалеч от мястото, където Дунавът прави източен завой към Черно море... Тясна(търговска връзка с Киев) посочва находката на вретена, изработени от типичния розов камък(шифер), открити в киевската област, а те биха могли да стигнат(до Малки Преслав) през Киев, тъй като предмети, произхождащи от територията на Волжка България, също са намерени(в Малки Преслав)".
 Историкът Томас Нунан смята, че тези вретена са дошли от търговията с Волжка България. Алхеологът Константин Тотев установява, че предмети, произведени във Волжка България, са част от археологическите находки при Силистра и между тях има катинари с формата на бик с Арабски надпис, изписан върху един от тях.

image

Златен медальон от Велики Преслав, X в.


Какви изчерпателни изследвания са правени за търговията, която безспорно се е водила между Волжка, Черна/Боспорска и Дунавска България? Какво са изследвали в тази насока "академиците"? Нищо? За какво са им били плащани заплати и са получавали партийни привилегии? За да НЕ изследват?

 3) Случаят с кръвта, която попила върху кокала, като доказателство за кръвна връзка между баща и син, е несъмнено шаманска традиция. Къде в историческите източници се съобщава за аналогичен случай? Дали такъв начин за установяване на кръвни връзки между родственици е бил приет сред тези, които са изповядвали религията на Вселенната Божественност на Тангра - нещо, което сега се прави чрез изследване на ДНК?

4) Договорът, сключен през 945 г. между Византия и княз Игор от Киевска Рус е бил насочен срещу Черна/Боспорска България. До каква степен руските военни действия срещу Вътрешна България са отслабили тази страна дотолкова, че през 965 г., т.е. 20 години по-късно киевско-руският вожд Светослав да успее да нахлуе през нейната територия, несъмнено опустошавайки всичкопо пътя си, за да стигне столицата на Хазария и също да я опустоши? Жаден за кръв и плячка, той продължил нашествията си и се отправил към Волжка България, където се опитал да продължи варварските си деяния, а 3-4 години по-късно нахлул и в Дунавска България, която попаднала под ударите на свирепите му пълчища. До каква степен тези негови нашествия са допринесли за прекъсването на доходните търговски отношения между трите Българии и Кхазария/Хазария?
(Б.А. Атил: Единствено сведенията от ДТ хвърлят достатъчно светлина върху коментираните исторически събития:
"...Когато войската на Светослав си пробила път до северната част на Хазарската орда и с огромни усилия завзела тамошните градове, то не намерила там никаква плячка. Разгневения Светослав без всякакви разяснения на обстоятелствата изпратил половината си войска срещу Булгария, желаейки да и отмъсти, но марданците унищожили този отряд. Тогава Светослав решил да компенсира загубите си като разграби южните части на Хазарската орда. Центъра на тази област булгарския град Самандер и другите булгарски градове там били безпощадно разгромени. Много булгарски и хазаро-иудейски търговци и занаятчии избягали в градовете на Саманидската държава.
Скоро те установили връзки с Булгария и станали нейна опора в търговията и влиянието и в Средна Азия.

През 968 г.Светослав оставил гарнизони в завзетите градове, и тръгнал на война с България(на Балканите). Талиб се възползвал от това и изпратил бившите саманидски тюркмени, които се подчинила на Булгария, срещу завладените от Светослав хазарски земи. Те с помоща на Курсъбая завладели територията на Хазарската орда.
През 969 г. Талиб като използвал затрудненията на Светослав в Българската война(която скоро довела и до война с Византия), върнал си от Русия и Джир и обявил присъединяването на хазарските територии към Булгария под името Саксински ил. Но Талиб не искал да скъсва с Русия, понеже решил да вкара в действие нов грандиозен план за присъединяването към Булгария, на всички булгарски земи от Средна до Мала Азия. А тъй като Мала Азия била завладяна от Византия то, по мнението на Талиба, трябвало да се помогне на Светослав.С цел да се разгроми Византия и Мала Азия да се присъедини към Булгария( Б.А. а Дунавска България да мине към Русия със столица Преславец на Дунава, явно, както мечтаел Светослав - Борис...)
Булгарските посланници на Талиб се отправили към Киев, където от Дунавска България пристигнал за преговорите и Светослав. ..")
:
atil.blog.bg/history/2011/06/26/istoriia-na-voljka-bylgariia-10-13-vek-2.771554)

Известен е едновремения упадък на тези наши страни, резултат от който е разрухата на Хазария и изчезването на Вътрешна България от историческата сцена след X век и падането на Дунавска България под Византийско владичество.
Ще започне ли скоро изследване на тези изключително важни събития от историята на Българите? Как тези събития са се отразили и се отразяват и до днес върху Общо-Българската народност и Общо-Българското Съзнание? Ще настъпи ли общото ни осъзнаване? "О, неразумни", докога ще се оставяш да бъдеш заблуждаван от зловредните клишета като това за "славянските ни братя - руснаците"?
................

Източник:
1).Извадка от книгата на Димитър Табаков, Хоризонтът на познанията&Българите през вековете, стр. 267-274,София, 1999,
2). Лични преводи от ДТ в блога на Атил



П.П. От Атил:

Тук е задължително да завърша с три цитата на Ф.Нурутдинов, главния българин в наше време, по темата. Пак от лични писма от края на 90-те години на 20-я век.

1). За освобождението ни от турско робство:

image

...
7. В 1877-1878 г. Россия действительно хотела овладеть Балканами, но благодаря этой неудачной попытке Дунайская България неожиданно получила независимость.
Апрельское восстание разожгла не Россия, а дунайско-българские революционеры, обманывавшие свой народ обещанием близкой помощи России и своими связями с Россией ради поднятие народа на борьбу. За спиной некоторых этих революционеров стояли Западные державы, хотевшие опередить русское вторжение. Апрельское восстание гораздо более глубокое движение, чем Вы представляете.
...

2). За постигането на българските национални и политически цели:

image

... Вы очень много пишете о войнах - значит, Вы еще очень молоды. Не войны решают дело - а любовь людей к своему народу и умение распоряжаться победами. У нас, българ - с этим делом очень плохо, мы всегда выигрываем - и остались почти ни с чем.
Мы - за Россию не потому, что она нам нравится, а потому, что вся она - наша, българская, вся территория - это территория Великой Българии.
...

3). На практика - послание и пожелание към всички дунавски българи:


image

... Желаю Вам всего доброго. Главное - чтобы българы и българская культура существовали до тех пор, пока есть жизнь на Земле.
..
За знака - Это - тамга моего рода Ойгыр Амир, идущего от дочери Атиллы. Это тамга(герб) Атиллы. Атилла произходил из рода центральноазиатских българ и имел сильно выраженные азиатские черты: узкий разрез глаз, широкий нос и т.д. Но он имел българские гены, которые находятся не в цвете лица или волос, а в душе каждого българа.
........................................................

image








Гласувай:
8
0



1. atil - Нa някои хоризонтът им опирa до н...
04.07.2016 20:53
Нa някои хоризонтът им опирa до носa, a зa други след всеки един дaлечен хоризонт се откривa друг!
цитирай
2. syrmaepon - Да, понякога и тук се разсъждава ...
05.07.2016 10:30
Да, понякога и тук се разсъждава върху темата дали някои революционери не са биле масони. Според мен като цяло сред възрожденците има най-разнообразни течения и възгледи - автономия в Турция, губерния в Русия и разбира се независимост или пък участие в балканска федерация. Но иначе наистина като традиция е останало разглеждането на Русия като основен двигател на Освобождението. Просто западните сили използват армията и и човешкия ресурс за унищожението на Турция / както пък във ВСВ са унищожението на Хитлер/. Не мога да разбера защо вечно се вързват на тия козни - в крайна сметка мре руско / а според тия писма българско население ))) /
цитирай
3. syrmaepon - Проблемът на българите е, че живеят ...
05.07.2016 10:39
Проблемът на българите е, че живеят на кръстопът / и едните и другите на пътя на коприната/ и се оказват в менгемето между две сили и трябва да избират, а това води до разцепление в елита - едни са за единия, другите за другия. Ако биха живяли във Филандия или на Британските острови или Исландия, тогава има шанс и двете държави да съществуват до Ренесанса, а от там съвсем да затвърдят културата и самосъзнанието си.
Но аз си мисля, че Господ събира не случайно българи, гърци и сърби на едно място, щото някой трябва да бие гърците, иначе нахалството на фанариотите щеше да е безкрайно. А за волжските също сигурно има причина, някой трябва да служи за пример на оскотелия руснак и да го буди ))) или пък нещо подобно.
Светът не е създаден за наше удоволствие, а е изпитание от Бога, така че е по-добре да се залавяме за задачите. Бой по главите и това е. ))))))
цитирай
4. atil - През 18 и 19 век Русия искала да вземе ...
05.07.2016 17:56
През 18 и 19 век Русия искала да вземе Проливите или поне да ги заобиколи. Това го завещал Петър Първи, техния, да излязат на "топло море". А Запада с всички сили пречел за да не стане и тя конкурент - морска сила и световна колониално империя.
Заради това противоборство България я държат насила в състава на Османска империя, защото я считали за славянска и православна страна т.е. мост на Русия към Проливите. Отначало руснаците за нищо не ни считали и си мислели, че просто трябва да завладеят тези земи. Ние сме били включени към Кавказкия департамент на външните работи. Това останало така до края, но от 19 век политиката на Русия се променила и те ни припознали като православни славяни и започнали съответната политика по този въпрос. Чрез образованието и Църквата. Но за независима българска държава реални намерения нямало, това било приказка за през западната дипломация. Дори в края на 19 век в условията на Княжество България те изработили Проект за "Задунайская губерния" и отделили Окупационен фонд - средства за осъществяване на този проект. Това е причината Стамболов да започне антируска политика. Отначало и той бил русофил...
Що се отнася за масоните техен проект е Гръцкото кралство, без тяхна намеса и подкрепа - никакво гръцко освободително движение нямаше да има. Макар че много българи се включили в тази борба. Един станал дори генерал. Началника на конницата им Хаджи Михал.
Революционния комитет в Гюргево бил основан по тяхно внушение, с благословия на западните страни, но в сравнение с Румъния и Гърция тук подкрепата и влиянието било доста мижаво... Но в хода на подготовката Г.Бенковски се намесил и станал лидер... Затова толкоз не обичал "учените" а накрая и последните му думи са показателни...
Съгласен съм с тебе, само дето има един проблем с кадрите в България, в тия времена. Ако той се реши, отново ще тръгнем нагоре!
Дано стане по-скоро. Волжките българи имат висока раждаемост, но там мнозина се пишат в други народности, за да не ги броят за "татари"...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 2920595
Постинги: 489
Коментари: 2223
Гласове: 2801
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031