Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2016 18:59 - Тархан Салан и Иван Русина
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 1129 Коментари: 9 Гласове:
7

Последна промяна: 22.10.2016 16:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Отново двама видни, но малко известни военачалници и политици от нашето славно и велико минало!

САЛАН(ЧАЛАН)



Български боляри на лов. Худ. Д.Гюдженов



Той е български болярин, военен управител и феодален владетел по наследство на земите между р.Тиса и Среден Дунав в началото на X в. Болярина Охтум(Ахтум) за който стана дума в предишната публикация е негов потомък. Според унгарския "Аноним" бил внук(или правнук) на "Великия Кан", който завладял Панония. Ето отново сведение за владетелската титла в България, която дълго време неправомерно беше ханосвана... Очевидно става дума за Кан Омуртаг а от "Джагфар тарихи" знаем, че военачалникът Айран Диу Сакчи, който завладял Панония,  а също така защитил границите след смъртта на Крум, бил родом от Македония и започнал кариерата си като офицер по охрана на пътищата, докато се издигне до Главнокомандващ. И Салан бил съответно - чичо(или вуйчо) на Симеон Велики. Като близък роднина на владетеля носел тарханска титла. Дали обаче има роднинска връзка между него и тархана Негавон или пък Радислав(управител на Белград при каган Борис-Михаил) сега е невъзможно да се отговори поради липса на сведения. 





Територията, която владеел Салан, била огромна по обхват и включвала земи в днешна Унгария, Трансилвания(Румъния) и Сърбия. Двете му резиденции били съответно Тител при вливането на р.Тиса в Дунав и Белград, днешната сръбска столица, която през средните векове била важен български провинциален център. Както изглежда, местните български боляри Лоборчи и Менемороут(в отвъдунавските земи) били подчинени на Салан.
Към 903-907 г. във връзка с общото отслабване на България след ненавременното и предизвикано от вътрешнополитически борби, покръстване, Салан и подчинените му управители били връхлетени от унгарско завоевание. Първият удар бил поет от Лоборчи, който не устоял на превъзхождащия го противник и загубил важните крепости Хунг и Землин(днешен Земун). От своите земи бил изтласкан и Менемороут.
Тогава в сраженията със завоевателите влезли войските на самия Салан. Унгарските хроники представят българския управител като човек с огромна власт, военна сила и широки правомощия. Това кара някои учени от простата прослойка в нашата наука да го отъждествяват със самия цар Симеон, което обаче е фантастично и неприемливо.

Той обаче получил помощ от "Великия Кан"(цар Симеон, който не е признат за цар от никого и през целия си живот продължил да е Кан като баща си), но и сега българите претърпели поражение. Тогава Салан се оттеглил на десния дунавски бряг в Белград(защо силите на унгарците били превъзхождащи? - защото отказалите да се кръстят трансилвански българи минали под властта на езическа Унгария, която бидейки в сърцето на християнска Европа никак не изпитвала нужда от християнизация по това време... Така че простите разсъждения на нашите станни учени, че България изпитвала нужда да се присъедини към християнска Европа т.е. Византия по това време, са си глупави и прости отвсякъде...).
Били проведени нови преговори с унгарските вождове. В крайна сметка българската страна била принудена да отстъпи част от отвъддунавските си земи в Панония и Трансилвания на унгарците, като явно благодарение на дипломатическите умения и авторитет на самия Салан, все пак България успяла да запази стабилни позиции на север от Дунава.
За съжаление повече сведения за Салан липсват.



......................................

ИВАН РУСИНА


badamba.info/info.html


Той е български военачалник и политик от първата половина на XIV в., дошъл в България най-вероятно по времето на цар Тодор Светослав(1300 - 1321). Причина за неговото емигриране било навярно татарското господство в руските земи и свързаните с него междуособни войни. Дали е етнически русин или наполовина такъв или прякора му е такъв защото е от Русия не се знае. Знае се че бил от знатен произход, "сръчен и твърде опитен във военното дело", както пише неговият съвременик Йоан Кантакузин. 

Той участвал в предприетата от цар Георги II Тертер(1321 - 1322) военна акция в Източна Тракия, при която бил овладян Пловдив. След оттеглянето на българските войски, последвала внезапната смърт на младия владетел, Иван Русина с 3 000 души(2 000 българи и 1 000 конници алани) останал да отбранява важния тракийски град. Неговите помощници били аланските вождове Итил и Тамир и унгарецът на българска служба Инас. Под командването на Иван Русина Пловдив издържал през 1323 г. четиримесечна обсада, предприета от византийския престолонаследник Андроник III Палеолог(по-късно виз. император през 1328-1341) и българският му съюзник деспот Войсил. Трябва да се отбележи, че българските елитни части в Пловдив не само бранели града, но и осъществявали смели излази срещу противниковите територии.





През юни същата година Андроник бил принуден да вдигне обсадата, като оставил гарнизони в Цепина и Станимахос(дн.Асеновград), "за да не пострада земята на ромеите от нападащите филипополци", т.е от набезите на войниците на Иван Русина.
За съжаление, когато опасността отминала, градът бил ненадейно изгубен поради непредпазливостта на българския военачалник. Той излязъл да посрещне идващият за смяна български гарнизон, а през това време пловдивските гърци отворили вратите на тайно приближил се ромейски отряд. Независимо от оценката на този провал случаят показва, че Иван Русина бил военачалник на "централно разпореждане", а не обикновен градоначалник(кастрофилакс) или управител(кефалия). Изправени през свършен факт, Иван Русина и хората му се завърнали в Търново.

Пловдивския провал не се отразил на кариерата му. Той бил и сред най-приближените на амбициозния цар Михаил III Шишман-Асен(1323-1330), който го изпратил с особена мисия във византийската столица. Старият император Андроник II, който вече години наред открито воювал с внука си Андроник III, бил пред крах и не вярвал на собствената си гвардия. Той тайно се свързал с Михаил Шишман и поискал българска охрана. Тя трябвало да бъде в самия дворец и това съблъзнило царя да се опита да превземе Константинопол - вековната мечта на българите още от времената на Крум, Симеон, Калоян и Иван Асен II. Тази задача била възложена именно на Иван Русина отново с 3 000 души конници. Византийският шпионаж обаче разкрил плана, Иван Русина не бил допуснат в столицата, а Андроник III заплашил Михаил Шишман с изтреблението на тази първокласна военна част. В този труден момент Иван Русина заявил на Андроник, че не е дошъл като негов враг и с писменна клетва поел отговорността за навлизането си в чужда територия. По този начин той се стремял да печели време и да защити авторитета на българския цар, който официално бил съюзник на Андроник III. По повод на този случай съвременикът Кантакузин разказва, че Иван Русина получил от своя владетел "перо опърлено от огън, защото това бе знак за бързина у българите", т.е. пълководецът получил "шифрована" заповед да се изтегли светкавично в България.



Като се има предвид положението му на висш военачалник, Иван Русина положително участвал в злощастната битка при Велбъжд( дн.Кюстендил, спечелена служебно от сърбите, тъй като използвали момента, когато българите се били разпръснали да търсят фураж за конете...) на 28 юли 1330 г., както и в преврата на великите боляри Раксин и Филип, довел до замяната на сръбското протеже Иван Стефан(1330-1331) с ловешкия деспот Иван Александър(1331-1371).
Той бил близък помощник на цар Иван Александър във войната с Византия през 1332 г., завършила с победоносната битка при Русокастро на 18 юли. След битката той, "като един от българските знатни", водел преговорите за мир, при които бил уговорен династичния брак на царския син Михаил Асен с дъщерята на Андроник III. 

Всичко това показва, че на Иван Русина не се е гледало като на руски емигрант или наемен командир, а като на високопоставен български болярин. Въпреки оскъдните данни за него може би той е най-релефно очертаният образ на български военачалник от XIII - XIV в. Подобно на княз Яков Светослав той влязъл в средите на тогавашния български елит благодарение на родовата си принадлежност и племенната близост(елита в Русь, Волжка България и Дунавска България често пъти се оказвал в стари родови връзки), също така благодарение на православната вяра и военното си обучение. Иван Русина заемал някоя от най-високите служби във военната йерархия, най-вероятно поста протостратор(началник на царската конница).




П.П.
След войните за независимост водени от братята Петър и Асен, българската власт наследила заварената византийска административна и чинова система доброволно и прагматично. Тъй като времето било напрегнато а системата била работеща и християнска те оставили всичко такова каквото е. Въпреки че в Северна България а по-късно е в новоосвободените други територии гръцките чиновници били изтребвани физически или прогонвани и заменяни с български.



Осн.източник: "Кой кой е в Средновековна България", изд. Просвета, 1994 , стр. 330-331, и стр.153-154.




Гласувай:
7
0



1. indiram - Здравей, Атил!
18.10.2016 22:55
Поздравления, Атил! - много ме впечатляват карти -
18:59 - Тархан Салан и Иван Русина - бележа си за четене...

Бъди жив и здрав!
Поздрави!
цитирай
2. atil - Поздрaви и блaгодaря! Живот и зд...
19.10.2016 08:53
Поздрaви и блaгодaря! Живот и здрaве по-нататък ще продължa по темите тук.
цитирай
3. indiram - ...
19.10.2016 21:33
С пожелания за Приятно където ходиш и каквото правиш Атил!
Жив и здрав бъди!
...
Поздрави!
цитирай
4. barin - Здравей, atil, тук научих за Салан и ...
20.10.2016 06:53
Здравей, atil, тук научих за Салан и Иван Русина. Не бях чувал за тях. Винаги е приятно да се научи нещо ново. Поздрави!
цитирай
5. atil - Дa, имa и други. През Второто бъл...
21.10.2016 04:55
Дa, имa и други. През Второто бългaрско цaрство, някои от стaрите тaрхaнствa излезли зa нов живот в новите условия кaто деспотствa. Те непрaвилно нaричaт всичко с името "комитaт". Пaк по внушение нa чуждите aвтори a те сa си писaли по тяхному. Нaшите описвaйки ги тях пък, употребявaли нaши думи и понятия.
Интересен е деспот Добротицa, който се отделил също кaто И.Стрaцимир от центрaлнaтa влaст и нa който непрaвилно и погрешно му вменявaт, че дaл името нa Добруджa. Между двете именa Добротицa и Добруджa нямa нищо общо. Добруджa е послaвянченa формa нa Дебержaй-Добруджa(й). Товa е по хунобългaрски името нa aлп Кубaр - повелителя нa светкaвиците и дъждa, a оттaм и нa урожaя. Някогa товa било столичнaтa облaст и в нея влизaл и Делиормaнa(Лудa горa).Товa име съществувa още от 7 век.
Знaе се и зa деспот Яницa, който влaдеел нaшия крaй непосредствено преди турците, но той сменил вярaтa си и стaнaл пaшa. Стaнaл по-проклет от преди и сложил ръкa върху клaденците и вземaл тaкси. Нaшите го издебнaли, когaто минaвaл с гaвaзите си по един дълбок път крaй Сеново и хвърлили отгоре му тръвни с пчели. Тaкa смърттa им изглеждaлa кaто нещaстен случaй.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 2829209
Постинги: 485
Коментари: 2202
Гласове: 2777
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930