Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2017 15:30 - Защо мълчат агнетата
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 6025 Коментари: 6 Гласове:
8

Последна промяна: 06.01.2017 20:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Демокрация и техники за манипулиране на общественото мнение и недоволство

(Тема на този доклад са техниките, които се използват, за да бъдат направени морално невидими за населението и неосъзнавани сериозните нарушения на моралните норми, извършвани от управляващите елити. Двоумях се в кой раздел на сайта да го пусна този материал, накрая реших да си остана в раздела на моя блог - История. В края на краищата историята си остава учителка на народите.)

image

Нарушенията на моралните норми са "морално невидими", когато те са видими като факти, но са поставени в такъв контекст, който пречи да предизвикват у населението възмущение. Пример за това са последствията от неолибералния икономически ред, които се наблюдават в страните от т.нар. Трети свят, но се срещат все по-често и в западните индустриални държави.
Нарушенията на моралните норми са "когнигтивно невидими", когато те са видими като факти, но са поставени в контекст, който пречи да се правят изводи и заключения.
Целта в такива случаи е да се избегнат асоциациите със сравними действия или събития, които се оценяват от съответните елити по напълно различни критерии. Подходящ пример за това са т.нар. целеви убийства на конкретни лица, които се смятата от дадена държава за заплаха за националната и сигурност. Подобни убийства представляват нарушения на международното право и не биха се възприели по сходен начин, когато се извършват от държави, които "ние" смятаме за наши "врагове".
Доколко едни факти са видими или невидими за обществеността, зависи от медиите, които стават проводници и на определен интерпретивен контекст, а заедно с това и на "политическите възгледи в света".

Темата засяга всички ни. За изясняването на тези въпроси не са необходими експертни знания, макар че управляващите елити се опитват да ограничават обсъждането на подобни теми в рамките на групи от "подходящи експерти". Но за темите, които имат отношение към всички нас като граждани, умът ни е надарен от природата с една естествена способност, със "светлината на разума", или lumen naturale(от лат. естествена светлина), както се нарича епохата на Просвещението. Следователно ние можем да се занимаваме с тези въпроси, без да се налага да имаме някакво специално образование. Към естествената способност на ума ни спада и дарбата да разглеждаме критично явленията и фактите в обществено-политическата сфера.

Обърнете внимание на неолибералния новодоговор за скриване или замаскиране на действително казаното. Той включва понятия като структурна реформа, намаляване на административната тежест, дерегулация, пакт за стабилност, строги икономии, спасителен пакет на еврото, свободен пазар, либерализация, пазарно ориентирана демокрация, няма алтернатива(английският лозунг на М.Тачър от 80-те, който често е използван след 2009 г. от Меркел за оправдаване на редица непопулярни политически решения), човешки капитал, временна заетост и т.н.
Подобни понятия носят идеологически натоварени възгледи за света, и чийто тоталитарен характер е важно да бъде разкрит и назован.
За да не ставаме несъзнателно жертви на тези идеологически възгледи, трябва да разберем прикритите предразсъдъци и идеологическите компоненти в терминологията, с която си служим при назоваването на обществено-политическите явления.

Фрагментиране(раздробяване)

image

На изображението ние виждаме фрагменти от някакви обекти, без обаче да сме в състояние да открием фактическа смислова връзка между тях. Защо е невидима тази връзка? Отговорът, който дава психологията, гласи, че възприятийната система не може да приложи своите смислови категории, докато не стане видима причината за фрагментирането. В момента, в който направим видима причината, довела до раздробяването на обектите, ние вече можем без усилие да попълним липсващите елементи и да открием връзката между фрагментите. Това е обща закономерност на психиката, която представлява интерес и при нашата тема.
Разпокъсаното представяне на смисловата връзка между дадени факти ги прави невидими.
Тогава ние възприемаме само едно натрупване на изолирани информационни късчета(фрагменти), както се получава обикновено при прочита на някой всекидневник. Но когато при раздробяването на информацията причината за това фрагментиране е ясна, ние не се затрудняваме да открием смисловата връзка.

Парадоксът на демокрацията

И така, нашата тема се занимава и с това защо или как се постига невидимост на фактите чрез фрагментиране(раздробяване). Това директно води към въпроса, кой (и за кого ) иска да направи невидими дадени факти. За да се разбере този въпрос, трябва да тръгнем от нещо, което се нарича "парадокс на демокрацията", един проблем в отношенията между елитите и народа. Изследването на този проблем може да се проследи назад до Античността.
В политическия дискурс народът често се сравнява със стадо, което е склонно към ирационални афекти и следователно трябва да бъде контролирано.
Затова за управляващите на всеки народ е важно да тълкуват мълчанието на стадото и да го обясняват според политическите си цели. В най-новата история тази тема става популярна покрай Ричард Никсън, който тълкува мълчанието на обществото като одобрение на войната във Виетнам.

Древногръцкият историк Тукидид(454-399) е първият, който по систематичен начин се занимава с тези въпроси. Освен това Тукидид е и първият, който разкрива тясната връзка между нашите представи за управление и нашите предположения за човешката природа. Всяко управление зависи също и от представата, която сме си създали за природата на човешкия ум.
Тукидид споделя мнението, че масите проявяват склонност към афекти и страсти за сметка на здравия разум:
"Масите са непостоянни и променят разбиранията си като ветропоказател, за своите несполуки те обвиняват винаги другите...".
Политическите лидери на свой ред се ръководят в действията си преди всичко от стремежа към власт. Тукидид установява, че всяка добра организационна форма на едно общество трябва да се съобразява със слабостите на човешката природа. А според него демокрацията като форма на управление не може да постигне това. Затова той вижда идеалната форма на управление по-скоро като режим, който "се нарича демокрация, но в действителност е власт на първенеца". Тоест авторитарната власт на най-добрия, най-отличения.

Аристотел също застъпва подобно схващане. Той приема тимокрацията, тоест, "господството на високоуважаваните и притежаващи собственост хора", за идеалната форма на управление. При това демократичните и олигархичните елементи трябва така да са балансирани, че нито масите, или бедните, нито елитите, или богатите, да не могат да придобиват прекомерна власт.
(В съчинението на Аристотел няма пълно съвпадение на използваната социалнополитическа терминология. Така например в "Политика" това, което е наречено от него "полития", в "Етика" е наречено "тимокрация", като той извежда термина от старогръцката дума за "ценз". Бел.пр.)
Аристотел вижда демокрацията като упадъчна форма на тимокрацията. Причината е, че демокрацията съдържа в себе си възможността "бедните, тъй като представляват мнозинството, да поделят помежду си имуществото на богатите", което според него е несправедливо.
Същите принципа се откриват и в американската конституция: всяка форма на управление трябва така да е организирана, че "да защитава малцинството на богатите от мнозинството на бедните", казва Джеймс Мадисън, един от бащите основали САЩ, подписал конституцията на американската държава.

image
Джеймс Мадисън

Предложеното от Мадисън решение на тези обтегнати отношения между народа и елитите е "представителната демокрация", де факто една форма на олигархията, която позволява да се гарантират частните интереси на малцинството на богатите.

Тези примери са достатъчни като илюстрация за това, че цялата западна история на идеите е проникната от дълбок скепсис, а често и от враждебност към демокрацията.
В политически дискурс, както и в политическата реторика на новото време обаче, понятието демокрация играе една все по-голяма роля.
Демокрацията вече е не само една от възможните форми на управление, но е единствената форма, при която политическата власт може изобщо да се легитимира.
В същото време управляващите елити гледат на демокрацията като на "необходима илюзия" и се стремят зад реториката за демокрация да създадат подходящите олигархични структури, необходими за гарантиране на техния частен интерес.

Обявяват сериозните демократични достижения за "излишък от демокрация". И се опитват да подкопаят демокрацията по начин, който трябва да остане за населението напълно скрит(процес, който застрашително се ускорява напоследък). Пример за това са законодателните процедури на Европейския съюз, Световната банка, Международния валутен фонд, Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, както и Тройката.

Създаването на олигархични структури под демократично прикритие е постигнато във впечатляващ обем. Западните демокрации действително имат по-скоро характера на олигархии.
Още през 1975 г. в доклад със заглавие "Кризата на демокрацията" Самюел Харингтън констатира, че президентът Труман ръководи страната само с помоща на шепа банкери и адвокаи от Уолстрийт, а манипулирането на "демокрацията" е относително лесно и просто.
"Излишъкът от демокрация" очевидно е успешно коригиран и в брой на "Вашингтон Таймс" от 21 април 2014 г. пише:
"Америка вече не е демокрация. А изобщо да не говорим за демократичната република, каквато са си представяли бащите основатели".
Бившият президент на САЩ Джими Картър в свое интервю на 28 юли 2015 г. казва, че САЩ е "олигархия", в която се шири "неограничена политическа корупция". Следователно олигархичния характер на САЩ е съвсем очевиден факт за елитите. Онези, които не обръщат внимание на подобни изявления на елита, може би ще признаят очевидното, ако то е доказано с помоща на научна методика. През 2014 г. политолозите Мартин Гилънс от Пристънския университет и Бенджамин Пейдж от Северозапаздния университет, използвайки като пример САЩ, проучват каква тежест имат желанията на големите маси от народа при вземането на политически решения.
Техните анализи показват, че тежестта на мнението на хората е близка до нулата и че 70% от населението изобщо нямат никакво влияние върху политическите решения.

В Европа не е по-различно. Ако човек иска да получи поне частично реалистична представа за действителната ситуация, особено полезни са вътрешнодържавните информационни медии на съответните елити, като например "Уолстрийт Джърнал". В тези медии от време на време се намира относително обективен поглед върху реалностите, защото за финансовия елит и бизнеса е важно да получават една не твърде изкривена идеологическа картина на действителността.
Тъй като тези медии се обръщат към представителите на елитите, те могат да избегнат кресливата политическа реторика и пропагандата, които се използват в масовите медии, предназначени за населението. На 28 февруари 2013 г. "Уолстрийт Джърнал" трезво констатира, че неолибералната програма не може да бъде променена чрез никакви демократични избори независимо от изборните резултати в различните държави.

image
Икономистът Милтън Фридман позира с телескоп, 29 юни 1983 г.

Следователно и в САЩ, и в Европа се оказва илюзия твърдението, че избирателите определят важните политически решения. Точно за икономическите въпроси това не е изненадващо, защото неолиберализмът и демокрацията на практика са несъвместими. Милтън Фридман, един от бащите на неолиберализма, заявява това съвсем открито през 1990 г.: "Веднъж установено, демократичното общество разрушава свободната икономика"(бюлетин на Обществото "Мон Перелин"), нещо, което от гледна точка на елитите трябва да бъде предотвратено. Така че демокрацията е "допустима" само до степен, в която сферата на икономиката остава извън демократичните процеси на вземане на решения, тоект до там, докъдето тя не е никаква демокрация. В този смисъл най-големият враг на демокрацията навсъкъде по света е неолиберализмът. Според мултинационалните концерни демокрацията преди всичко представлява риск за бизнеса. населението не иска да приеме, че организацията на едно общество налага съобразяване с икономически "ограничения" и че заплатите и социалните придобивки са изключително неблагоприятни фактори за увеличаването на капитала. Затова управляващите елити просто трябва да наложат подходящите "мерки" по авторитарен път. Следователно едно дейсвително демократично общество е несъвместимо с фоворизираните от управляващите елити общесвени отношения.

В политическата игра обаче "демокрацията" все пак е една "необходима илюзия", затова тя трябва д априеме формата на насочвана от подходящите експерти "демокрация на ззрителите", а не демокрация на участието. При демокрацията на зрителите е по-лесно да се поддържа активна илюзията за демокрация и същевременно да с егарантира стабилността на настоящия статус на политическите елити.
Именно с тези проблеми се занимава споменатия по-горе влиятелен докрад "Кризата на демокрацията". През 1975 г. този доклад е разработен по поръчка на т.нар. Тристранна комисия. Названието "Тристранна" се дължи на факта, че членовете на въпросната елитарна съвещателна организация са представители на трите големи световни икономически блока - Северна Америка, Европа и Япония. Тристранната комисия поддържа тесни връзки с други елитни мрежи, най-вече с Билдербергската група и берлинския мозъчен тръст "Атлантик Брюке". В германската и секция членуват например Йозеф Акерман, Герхард Шрьодер, Еделгард Булман и Тео Зомер.
В доклада "Кризата на демокрацията" се казва, че причинената от "излишъка на демокрация" криза на демокрацията може да бъде разрешена и демокрацията да бъде прилагана(за целите на елитите) единсвено кагато хората проявяват известна апатия и безучастие. Тоест желаната от управляващитте елити демокрация на зрителите може да се постигне само когато населението като цяло е деполитизирано и обзето от политическа летаргия и морална апатия.
Тази цел може да се осъществи единствено чрез използване на подходящи техники за предизвикване на апатия( чрез грижи за финасовата издръжка, пораждане на страх, консуматорство и т.н.), както и техники за манипулиране на общественото мнение и техники за манипулиране на недоволството и възмущението.

Демокрация и пропаганда

image

Жена рекламира най-новия модел телевизор, 29 септимври 1955 г. Телевизията е най-могъща на света. Тя има силата да направи невинния виновен и виновния невинен. Това е власт, коятто контролира съзнанието на масите.

Когато  се сравняват различните форми на управление, би могло, както обявява американският политолог Харолд Ласуел, да се даде предимство на демокрацията само тогава, когато тя успява да поддържа гражданните в съгласие с решенията, които една "специализирана" политическа класа взема вместо тях. Това може да се осигури с подходящи техники на пропагандата. Следователно пропагандата е вътрешно присъща и неизбежна част от "функциониращата" демокрация.
Освен това техниките за манипулиране на общесвеното мнение имат това предимство пред диктатурата, че са "по-евтини от насилието, корупцията или други техники за контрол". В този смисъл на демокрацията, ако е контролирана чрез манипулиране на общественото мнение, може да се гледа като на оптималната форма на управление.


Следва продължение




Гласувай:
8



1. atil - Този доклад ще го публикувам тук в ...
06.01.2017 20:22
Този доклад ще го публикувам тук в три части. това е първата. Доклада е изнесен през 2015 г. в един германски университет от един германски професор а не от мен. В края на третата част ще посоча професора и университета.
Показателно е развитието след това - брекзита на ОК и победата на Д.Тръмп. Все пак непоразените от комунизма страни на запад имат съпротивителни сили и части от обществата им са все още свободен народ. Свободен народ, който притежава частна собственост и се стои от глави на семейства и фамилии(някъде все още и кланове), които носят отговорност за хората си и се интересуват в каква държава и общност живеят. Интересуват се и какво бъдеще ще наследи поколението им от тях.
цитирай
2. dobronameren - Написаното тук ми харесва
13.01.2017 17:25
макар да имам редица несъгласия по същество.
Преди да ги изложа в коментар – към втората част на този постинг – искам да напиша нещо много по-важно: Стойностните блогъри тук, в чиито постинги има проследяема логика в изложените позиции, които не бъкат от елементарни правописни грешки и няма откровени призиви за насилие (от сексуални анални прониквания до народен съд) са много малко. Тъкмо затова блогъри като Atil не трябва да се отказват да публикуват! И то именно в червено-кафявия просташки сайт BLOG. Сайтът БЛОГ.БГ, колкото и да не им харесва на собствениците и модераторите му, е част от свободната виртуална мрежа на Новия свят. Не е запазена територия на простаци и убийци от комунистическата ера. И тъкмо затова този сайт се посещава и чете от “случайно минаващи от тук”. Те ТРЯБВА да могат да сравняват директно, на едно и също място и веднага, “мислите” на простаците комунисти с мислите на останалите хора. Безсмислено е НИЕ да бягаме, вместо ТЯХ да изгоним. То и така става, независимо от индивидуалните ни решения. Бъдещето принадлежи на такива неотказващи се хора. Аз не искам ти да се отказваш, Атиле-е.
цитирай
3. atil - Сайта определено "ми свър...
13.01.2017 22:28
Сайта определено "ми свърши" и на мен и на съмишлениците, съратници определена полезна работа, че се превърна в своеобразна трибуна и прозорец!
Написах "за неопределено време" под втората част, което не е директно отказване. Предполагам, по-нататък ще имам и повече свободно време, но има такъв момент, че освен да имаш какво да кажеш, споделиш или да удариш контра на дегенерати и упадъчни същества, порочни и нечестиви, то трябва да има и защо! Т.е. да има смисъл и полза. Вярно че четат блога, но дали наистина има някакви реални ползи не знам.
цитирай
4. dobronameren - Дали има някакви реални ползи?
15.01.2017 11:51
Ще дам за пример, някои ще кажат "високопарен пример" - Когато Васил Левски е създавал революционни комитети по цяла османска България и турците го хванали, тогава живеещите в България българи не го защитили. Какво ли си е мислил той за този факт на бесилото? Не знам. Знам, че след 50, 150, 250 години... ТОЙ е Апостолът на България. А кой, и по-важно с какви чувства, днес си спомня за Иванчо х.Пенчович, депутатът българин, гласувал за неговото обесване?! За РЕАЛНИ ПОЛЗИ от някого, от нещо, може да се говори ДАЛЕКО във времето СЛЕД случването на събитието. Т.е. печалбата или загубата днес нищо не значи. Важно е какво ще мисли бъдещето! В това се състои далновидният, "цивилизационен", както е прието да се нарича, днешен наш избор.
И да довърша. Вече сме в бъдещето от гледна точка на събитието "комунизъм в България". Само след по-малко от 70 години колко българи си спомнят за него и искат да се върне? - Никой от инициативните млади, а от старите, само оцапаните, мързеливите и оглупелите.
цитирай
5. atil - Прaв си в рaзсъжденияa си, дa. Сaмо ...
15.01.2017 12:56
Прaв си в рaзсъжденияa си, дa. Сaмо дето личности съизмерими с нaционaл-ревюционерите ни от 19 век, в крaя нa 20-ти и нaчaлото нa 21-и не се нaмерихa. Основнaтa рaзликa е че ония сa се обрекли нa делото и сa прежaлили себе си предвaрително. Левски е бил рaзочaровaн, но нa бесилото не е съжaлявaл, зaщото е бил готов зa тaкъв вaриaнт от първия ден.
И ние прaвихме комитети, когaто му беше времето, 1990-91 г. Но нямaхме успех и ВНС нa възобновения Отечествен фронт се състоя в обичaйния си състaв. И измисли сегaшнaтa републикa с всичките и принaдлежности и кaдри.
Причините сa няколко, еднaтa от които е монополa нa БКП и кривите ни и неточни опозиционни оргaнизaции, зaедно с ръководствaтa им. По-нaтaтък и кaдрите се отдръпнaхa в товa число и aз. Причините пaк сa няколко, еднaтa че тия, които се обрекохa, угaснaхa почти сaми и нерaзбрaни. A други бяхa и физически премaхнaти. Ние, които не обрекохме животa си кaто тях, но и не стaнaхме слуги и предaтели не бяхме допуснaти до никaквa политическa или икономическa влaст. И си остaнaхме отстрaни кaто вътрешни емигрaнти. Също кaкто през комунизмa. Зaтовa имaм желaние дa рaзглaсявaм и тaкивa Доклaди. Писaл съм и зa политикa в блогa. Може би около 20 постингa. И те сa достaтъчно покaзaтелни и крaсноречиви.
Според мен, тaкa кaкто от 19 век досегa, и зaнaпред външни фaктори ще предопределят и вътрешното рaзвитие нa Бългaрия. Дa се нaдявaме, че по някое време нaй-после ще имa съвпaдение и с бългaрските нaционaлни интереси. И ще се формирa читaв и свестен бългaрски елит и интелигенция.
цитирай
6. dobronameren - Външни фактори ВИНАГИ са определяли бъдещето на България.
16.01.2017 11:03
То и не може да се очаква друго. Българите сме 9 милиона, другите по Света - 9 милиарда. На всичкото отгоре този шепа народ е поне половината тарикатски. Питал съм се защо националните ни герои са Андрешко, Хитър Петър и Георги Димитров, а не да речем Робин Худ, Вилхелм Тел или Майка Тереза.
Иначе да се надяваме, че младите и още неродените българи ще намерят най-сетне съвпадение на българските национални интереси с интересите на бъдещия свят. НИЕ, нашето поколение, сме поредното загубено поколение, което комунистите причиниха на България. Ако може поне да не си умрем вътрешни емигранти, защото така нашите деца ще бъдат още едно загубено поколение българи за цивилизования Свят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5640596
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3659
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031