Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01 21:43 - Защо мълчат агнетата - втора част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 1108 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 13.01 15:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Демокрация и пропагандa - продължение

Едуард Бърнис е най-влиятелният пропагандатор на пропагандата. И в книгата си "Пропаганда" описва основните и техники.
Пропаганда - това са всички опити, които целят да разклатят и унищожат естествената способност за преценка на хората и да породят нагласи, убеждения и мнения, позволяващи на управляващите елити да злоупотребяват с хората в своя полза(като ги лишават от политически права и ги превръщат в инструменти).
В книгата си Бърнис пише следното: "Съзнателното и интелигентно манипулиране на начина на поведение и на нагласите на масите е съществена съставна част на демократичните общества. Организации, които работят тайно, направляват обществените процеси. Те формират едно невидимо правителство, което е действителната върховна власт на нашата държава".
Трябва да сме наясно, че описаната от Бърнис ситуация е фактическото състояние по онова време и тази ситуация оттогава насам в значителна степен се е изострила. Пропагандата днес е необходим елемент на системата за индоктриниране на всички западни общества.

А "невидимото правителство, което е действителната власт на нашата държава", се състои от невидими нишки от мрежите на различни елити. Те "направляват обществените процеси". Те определят политическите решения. След като ги представят на обществеността чрез "внедрени журналисти" от масовите медии като неизбежни ограничения в името на благото на населението.
Как се постига население с подходящо ниво на апатия, както и "невидимо правителство", което да го управлява?
Централна роля в осъществяването на тази цел играят, естествено, масовите медии. Съвсем ясни прозрения за техните функции прави Пол Лазерсфелд, един от най-значимите изследователи на комуникацията, но и един от откривателите на модерните емпирични социологически изследвания:
"Гражданите трябва да бъдат заливани с огромно количиство информация, така че да имат илюзията, че са добре информирани". Благодарение на тази илюзия за добра информираност гражданинът има чиста политическа съвест; той се чувства осведомен за всички важни неща и вечер може спокойно да си легне да спи. От тази гледна точка според Лазерсфелд медиите са "най-важният и най-ефикасен обществен наркотик".

image

 
Когато на гражданите се представи усещането за осведоменост, когато те са прочели по време на закуска "Зюдойче Цайтунг", следобяд са надникнали в електронното издание на "Шпигел", а вечерта са гледали всекидневното новинарско предаване по А Ер Де "Тагесшау", те се чувстват толкова информирани, че изобщо не могат да разпознаят болестта от която страдат, подчертава Лазарсфелд.
Особено податливи на илюзията за информираност са т.нар. образовани прослойки.
По логични причини именно тези прослойки са в особено висока степен индоктринирани от съответната управляваща идеология. Днес не е по-различно от времето на националсоциализма. Заради мълчаливата си търпимост образованите хора са важен елемент за стабилизирането на всяка властова идеология. Достатъчно много примери има за това как едно такова "приспиване" и "упояване" може да бъде постигнато по афективен и емоционален път.

Освен техниките за упояване и емоционален контрол специална роля в политиката играят и техниките за насаждане на страх.
Реториката, легитимираща военните "интервенции", с готовност прилага двойствена стратегия: част от населението се оставя лесно да бъде спечелена за каузата на "хуманитaрните интервенции", а останалата част може да бъде приобщена чрез внушаване на страх от коварни и брутални сили.
Прочут пример е появата на държавния секретар Колин Пауъл пред Съвета за сигурност на 5 февруари 2003 г. Тогава той държи в ръката си една епруветка, пълна с бял прах. Това е демонстрация на "неопровержимото" доказателство, че Садам Хюсеин разполага с оръжия за масово поразяване. Въпросното "доказателство" е предназначено за американското население и има за цел да засили страховете на хората, за да подкрепят вече отдавна планираната инвазия на САЩ в Ирак. Тази манипулация на емоциите жъне голям успех, а като страничен ефект впоследствие са убити повече от сто хиляди цивилни иракчани. Най-пресния пример с тежки последствия за това как може да се прави хегемониална политика чрез внушаване на страх е информацията на масовите медии за Русия и Украйна.

За манипулирането на населението се ползват както техники, които имат краткотрайно въздействие, така и техники с по-продължителен ефект. В този смисъл управляването на възгледите е по-важно от контролирането на емоциите. 
Защото възгледите са по-стабилни от емоциите. Затова техниките за носочване на мненията имат по-важно значение и по-голяма роля. Тези елементарни техники не изискват никакви специални познания по псхология, те са стандартната задача на средствата за масово осведомяване:

1. ДЕКЛАРИРАЙ ФАКТИТЕ КАТО МНЕНИЯ! КАКТО ОТБЕЛЯЗА ХАНА АРЕНД, ЕДНА ОТ НАЙ-ПЛАШЕЩИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТОТАЛИТАРНИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ Е ДА СЕ ОТНАСЯШ КЪМ ФАКТИТЕ ТАКА, СЯКАШ СТАВА ДУМА ЗА ГОЛИ МНЕНИЯ.

2. ФРАГМЕНТИРАЙ СВЪРЗАНИТЕ В СЪЩНОСТТА СИ ФАКТИ, ТАКА ЧЕ ДА СЕ ЗАГУБИ СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА ПОМЕЖДУ ИМ!

3. ДЕКОНТЕКСТУАЛИЗИРАЙ ФАКТИТЕ, ОСВОБОДИ ГИ ОТ ИСТИНСКИЯ ИМ КОНТЕКСТ, ТАКА ЧЕ ДА ИЗГЛЕЖДАТ КАТТО ИЗОЛИРАНИ ЕДИНИЧНИ СЛУЧАИ!

4.РЕКОНТЕКСТУАЛИЗИРАЙ ФАКТИТЕ, ВГРАДИ ГИ В НОВ КОНТЕКСТ, НАСИТЕН С "ПОЗИТИВНИ" СЪПЪТСТВАЩИ ПРЕДСТАВИ, ТАКА ЧЕ ДА ЗАГУБЯТ ПЪРВОНАЧАЛНАТА СИ СМИСЛОВА ВРЪЗКА И С НЕЯ ДА ИЗЧЕЗНЕ СЪЩО И ЕВЕНТУАЛНИЯТ ПОТЕНЦИАЛ ДА ПРЕДИЗВИКВАТ МОРАЛНО ВЪЗМУЩЕНИЕ!

Извън тези съвсем обикновени техники психологията ни дава изобилие от много по-фини и отчасти изненадващи механизми за формиране на нашите решения и мнения. Ще представя само два прости примера:
а) Поредица от експериментални проучвания показва, че едно твърдение, изказано от експериментаторите, става все по-достоверно в очите на наблюдателите колкото по-често се повтаря, включително и когато преди това изрично е обявено от експериментатора за невярно.
Тези процеси се осъществяват автоматично и несъзнателно. Следователно ние не можем да им се противопоставяме. Дори когато на анкетирания субект предварително му е разяснено явлението, това не променя въздействието: колкото по-често той чува дадено мнение, толкова повече нараства неговото усещане за достоверноста му. Всекидневните вестници изобилстват с такива примери - било то за "гърците, които не искат реформи", или за термина "анексия" във връзка с Крим. Постоянното повтаряне на една теза повишава последователно усещането за нейната достоврност..
б) Колкото по-малко познания имаме в дадена област, толкова повече проявяваме склонност да търсим истината някъде по средата.
Излиза значи, че сме склонни да приемаме всички мнения за равнопоставени и избягваме гледните точки в наблюдавания спектър от мнения, определяни като "крайни", дори и тогава, когато действително "правилното" разбиране е позиционирано именно в тях.
Следователно формирането на общественото мнение започва да се направлява още с определянето на тези "периферии", с поставянето на границите около това, което се смята за "разумно". С други думи този, който може да маркира периферните(крайните гледни точки) на видимия за публиката спектър от мнения, а заедно с това и да посочи "разумно приемливото", той вече е осъществил голяма част от манипулацията на общественото мнение.

image

В една неолиберална, т.е. "пазарноориентирана", концепция за "демокрация" е особено важно да се маркира лявата периферия на "допустимото", тоест на онова, което все още "отговорно" може да бъде "отстоявано". Така например управляващите елити могат да обявят възгледите на Юрген Хабермас за възможно най-крайното, което "в нашата либерална демокрация" ние сме готови да приемем като разумно.
Позициите, които са по-радикални и смело се целят в центъра на властта, още с тази почти невидима маркировка на границите на "приемливото" получават за обществеността етикета "безотговорни". Така те престават да са част от онова, което би могло "смислено" и "разумно" да се обсъжда.

Как факти, негативни за политиката, се правят когнигтивно и морално невидими?

След като вече си изяснихме техниките за манипулиране на общественото мнение, можем да разгледаме един интересен парадокс, който за съжаление се потвърждава от историята.
Става дума за една парадоксална връзка между самооценката и поведението, която се разпада и на ниво държави. държавите могат с одобрението на мнозинството от своите граждани да извършат най-страшни злодеяния, като например изтезания, масови убийства и геноцид, и заедно с това да са убедени, че действията им не са морално осъдителни.

Това явление повдига сериозни въпроси за нашата човешка природа. Та нали разполагаме с естествена морална чувствителност, с естествена способност да оценяваме онова, което е несправедливо - поне тогава, когато то засяга деянията на другите.
За да се стигне до споменатия парадокс, нашата естествена способност за морална оценка трябва да бъде неутрализирана или блокирана по подходящ начин. 
Най-лесният начин да се постигне това е, като се направят "морално невидими" извършваните от "нашата" общност зверства. На пръв поглед изглежда трудно да се правят невидими очевидни факти, но магическото изкуство ни показва, че не е толкова трудно това да се осъществи чрез умело манипулиране на вниманието.

Картината "Фокусникът" на Йеронимус Бош находчиво показва по артистичен начин за какво точно става дума. Около една маса са се събрали различни хора, очевидно представители на по-добре поставените в обществото прослойки. Те стават жертва на изкушението, от което се възползва със съвсем банални помощни средства един фокусник. Някои от присъстващите олицетворяват зяпачи и воайори, други по-скоро правят впечатление на безучастни случайни зрители и минувачи. Изпъква мъж с облекло на светски представител на орден, напомнящ доминиканските, който очевидно владее четенето, ако се съди по пенсието, кацнало на носа му, следователно е интелектуалец. Той схваща ситуацията и я използва в своя изгода, като отмъква кесията на хипнотизирания от фокусника мъж, стоящ пред него. С други думи той е онова, което в средните векове наричат джебчия. По-късно ще се върна на тази картина по неочакван повод.
Както показва картината на Бош, не е необходимо голямо усилие, за да се манипулира вниманието на хората така, че те вече да не могат да забелязват явното и очевидните факти да стават невидими за тях.
Това се постига и в политическата сфера със забележителна и обезпокоителна ефективноност. Давам пример на базата на няколко факта, които са непосредствено свързани с парадокса за самооценката и поведението, тоест с тежки нарушения на моралните норми, извършени от политическите общности, към които принадлежим. При това искам да обърна обичайната политическа перспектива.
Вместо да питам за мнимите и действителните мотиви, поради които правителствата са извършили тези престъпления, искам да насоча вниманието ви към населението, към нас самите, и да попитам за причините, поради които не сме реагирали на тези престъпления с подобаващо морално възмущение.
Тъй като фактите в случая служат само като основа за разглеждането на този въпрос, ще се огранича с кратко констатиране на малко на брой примери. Тези примери са така подбрани, че да отговарят на следните три критерия: 
1. да се отнасят за деяния, за които сме отговорни "ние", т.е. политическата общност, чиито представители сме.
2. да са свързани с недвусмислени нарушения на морални норми и престъпления, следователно с деяния, по отношение на които без колебание бихме реагирали с възмущение и морално осъждане, ако са извършени от нашите "противници".
3. да са неоспорими и добре документирани, да са отразени и в средствата за масово осведомяване(макар и фрагментиран и често по подходящ начин реконтекстуализирани).

Как се правят невидими "малките факти"?

Най-лесно се правят морално невидими фактите в случаите, когато те по принцип имат незначителна "морална видимост" заради своя обхват, нищожната им политическа тежест или защото засягат твърде абстрактни проблеми. за такива "малки" факти масовите медии могат да информират без всякакъв риск; подобни факти могат да бъдат видими в истинския смисъл н адумата и все пак да са "морално невидими". Особено лесно става да се направят морално невидими фактите в случаите на тежки нарушения на моралните норми, които са причинени от абстрактни структури.
Нашата морална чувствителност сякаш прави разлика между конкретно видимото насилие и структурното насилие и не реагира по един и същи начин. Такива например са резултатите от действията на неконтролируемите по демократичен път олигархии на финансовия капитал.
За възприемането на причини, които имат абстрактен характер, човешкият ум не е подходящо устроен - ние не ги забелязваме дори когато имат тежки последствия. Жан Циглер, бившият специален докладчик на ООН за правото на прехрана, посочва през 2012 г. във вестник "Юнге Велт" следното:
"На германския фашизъм му трябваха шест години война, за да убие петдесет и шест милиона души - неолибералната икономика спокойно се справи с това за има-няма една година". Дори когато причината е ясна и може да бъде назована, на нас ни е трудно да реагираме с морално недоволство на престпления, осъщесвени с помоща на абстрактни структури. Пример: Световната банка, чиято задача е да осигурява финансови инструменти по дългосрочни проекти за възстановяване и развитие в сферата на реалната иконномика. От години правозащитни организации осъждат нарушенията на човешките права от страна на Световната банка. От време на време тази тема намира място и в средствата за масово осведомяване. На 16 април 2015 г. "Зюдойче Цайтунг" публикува следната информация: "При финансирани от Световната банка инфраструктурни проекти в Африка бедни квартали се събарят отчасти без предварително предупреждение. Жителите им им принудително се изселват или остават на улицата без дом". На същата дата "Ди Цайт" съобщава съответно под заглавие "Световната банка нарушава правата на човека по целия свят", че само през последните десет години "3, 4 милиона души са изгубили своята земя или отчасти препитанието си заради над 900 проекта на Световната банка".

За такива съдбоносни факти населението може безопасно да бъде информирано. Подобни престъпления не биха ги заинтересували особено, докатто контекстът, необходим, за да се разберат проблемите, остава изцяло невидим и скрит от хората. Другояче реагират хората при наличието на конкретни действия - например изтезания или мъчения, защото при тях има извършител.
Нашата естествена способност за морално недоволство реагира, когато причината за едно престъпление не е абстрактна, а има конкретен извършител. Но и в този случай фактите могат да бъдат направени невидими чрез фрагментиране и подходящо деконтекстуализиране. Примерът Узбекистан: Узбекистан минава за една от най-страшните диктатури на света, а тамошното правителства извършва систематично най-тежките нарушения на човешките права, като масови убийства, изтезания или експлоатиране на детски труд. Тъй като обаче Германия разполага с военновъздушна база там и преследва стратегически интереси, търпимостта към престъпленията в Узбекистан спада към германския държавен интерес. Не е проблем да се приведат и други примери за факти, които без усилия могат да се направят морално невидими.

Как се правят невидими "големите факти"?

image


Каква е обаче възможността да се направят невидими фактите в случаи, които дори само заради мащаба си не могат да бъдат прикрити. Това изисква значителни инвестиции и усилия в политическата сфера, но също и в магическото изкуство. Както е известно, през 1983 г. Дейвид Копърфийрд демонстрира, че може да скрие от погледа на зрителите си и самата Статуя на свободата. Такъв фокус изисква скъпоструваща и рафинирана техническа апаратура. При манипулирането на общественото мнение апаратурата също е скъпоструваща. Саммо един пример за подобни мащабни факти ще приведа. Това е броят на убитите в САЩ цивилни лица по време на проведените "интервенции" от Втората световна война насам. Тъй като САЩ минават за "най-близкият съюзник на Германия" и тъй като според оценката на външно министерство тези "трансатлантически връзки почиват върху общи ценности", споменатите факти попадат в политическата сфера, за която и "ние" също така носим отговорност.

Ако започнем да броим цивилните жертви вследствие на интервенциите на САЩ, то само от Виетнамската и Корейската война те са между десет и петнайсет милиона души, а от следващите военни действия на САЩ и техните помагачи(например в Афганистан, Ангола, Конго, Източен Тимор, Гватемала, Индонезия, Пакистан, Судан) се добавят още девет до четирринадесет милиона души. по официални данни или оценки на правозащитни организации след Втората световна ввойна САЩ са причинили смъртта на двайсет до трийсет милиона души по време на нападения над други държави. Тези престъпления продължават да бъдат съпътствани от един хор за самопоздравления и самовъзхвала, изпълняван от западни политици, услужливи журналисти и интелектуалци, за които тези деяния са единствено израз на благотворните усилия на "най-голямата световна сила за мир и свобода, за демокрация, сигурност и благоденствие", по думите на бившия президент на САЩ Клинтън(28 апр. 1996 г.). Само през последните петнайсет години четири милиона мюсюлмани са убити от "нас", т.е. от "западнита общност на споделените ценности", за да бъде унищожен по този начин тероризмът по света.

Това се вписва в един продължителен исторически континуитет(приемственост) на "западната общност на споделените ценности" - от европейския колониализъм и неговата "цивилизационна мисия" през войната във Виетнам, в която един до два милиона цивилни лица са освободени от комунизма, т.е. от неправилния начин на живот, чрез убийството им, до "хуманитарните интервенции" и "цивилизационните мисии зза демокрация и човешки права" в съвремената епоха. в медийното представяне на тези престъпления се изисква значително фрагментиране и радикално реконтекстуализирае под формата на "борба за демокрация и зачитане на човешките права", за да се направят почти невидими за общесвеността злодеяния от такъв мащаб, както и тяхната историческа приемственост. Въпреки че всички тези събития са подробно документирани, в общественото съзнание те н апрактика отцъстват. "Колко души трябва да убиеш, преди да бъдеш обявен за масов убиец и военопрестъпник?", пита през 2005 г. Харолд Пинтър в речта си, когато получава Нобеловата награда за литуратура. Той припомня за "огромния килим, изтъкан от лъжи, от който черпим сили".
За да се запази властта на управляващите елити, "е от огромно значение хората да останат в неведение, да живеят невежи за истината, дори за истината за собствения си живот". Една от нишките на този "килим, изтъкан от лъжи", е, че споменатите престъпления в съзнанието на населението са невидими; те просто не са се случили. "Нищо не се се е случвало. Вообще нищо никога не се е случвало. Дори когато се случваше, не се случваше. Нямаше значение. Никого не го интересуваше".

image
Служители нa редa нaблюдaвaт кaк се събирaт студенти, зa дa протестирaт срещу мaнипулaциите нa мaсмедиите. Мексико Сити, 23 мaй 2012 г.

С това се поставя смразяващия въпрос, как е възможно моралната апатия да достигне до такива измерения. "Какво се случи с нашата морална Счувствителност? Дали някога сме я имали? Какво изначават тези думи?", пита Пинтър. Отговорът отново ни връща към магическото изкуство, защото предизвикването на такава степен на морална апатия се дължи на един "великолепен, дори изкусен, изключително успешен акт на хипноза". Най-важният инструмент за постигането на подобна колективна хипноза, разбира се, е езикът. Който владее езика, тоест понятията и категориите, използвани, когато мислим, говорим за обществено-политически явления, може без усилие да ни завладее и нас."С помоща на езика мисленето се държи в шах". Следователно и "големи" факти също могат да се направят морално невидими с помоща на елементарни психологически техники.
Тези техники днес почти не могат да се забележат като нарочно прилагани способи, напротив - те вече са дълбоко вкоренени в "нормалния" начин на функциониране на масовите медии и просто представляват техни характерни черти.
С други думи няма нужда манипулативните техники да бъдат пускани в употреба най-напред централизирано, в същността си те просто са израз на народната мъдрост "Който плаща, той поръчва музиката". Щом се знае поръчаната за "осведомяването" на населението музика, необходимите техники се появяват от само себе си.

Необходимост от управление на недоволството

Възможно е от гледна точка на управляващите елити да има ситуации, които са особено опосни за стабилността на системата, защото крият потенциал за верижна реакция. Такива ситуации се предизвикват от случки, които толкова силно са жегнали моралните чувства на населението, че то започва да се надига. Важно е тези ситуации бързо и ефективно да бъдат потушени. Техниките, целящи по-дългосрочно манипулиране на мненията, в тези случаи не са достатъчни. Необходими са специални техники за контролиране на надигналото се недоволство. Типичен пример за ситуация, в която "поради злощастно стечение на обстоятелствата" моралните чувства на населението са толкова силно засегнати, че то реагира възмутено, е публикуването на снимките, изобразяващи как затворници в управлявания от САЩ иракски затвор в Абу Гариб са измъчвани.
От гледна точка на елитите реакциите на недоволство на собственото население, които застрашават стабилността, например в случаи на упражнено насилие или масово следене, трябва бързо да бъдат овладени или насочени към подходящи фалшиви мишени. Реакциите на възмущение на населението в "приятелска" държава обаче също могат да бъдат опасни за "стабилността", която е равносилна на собствените хегемонистки интереси, следователно и те трябва да бъдат уместно контролирани. Това важи особено тогава, когато се проявяват по колективно организиран начин. в такива случаи необходимите контролиращи техники се изразяват в "борба с бунтовниците". Обратно, когато става дума за реакции на недоволство на населението в страни, които нямат прозападна ориентация, където "ние" се стремим да предизвикаме смяна на системата, тогава естествено, не трябва да се води борба с бунтовниците, а те трябва да бъдат окуражени, а бунтовете подклаждани и насочвани към съответни цели чрез техники за манипулиране на недоволството. В такива случаи говорим за "цветни революции", които е важно да бъдат привлечени към каузата за "подкрепа на демокрацията и правата на човека".

image

П.П. От 12 януaри 2017 г. Тъй кaто с третaтa чaст стaвa нещо..., продължение не следва. Не се виждaт поне при мен никaкви дaнни, явно е блокирана.
И реших дa дaм линк към целия текст нa Доклaдa. Който се интересувa - може дa си дочете от Тук: 
Проф. Р. Маусфелд: Защо мълчат агнетата?
w.eurochicago.com/2015/10/zashto-maltchat-agnetata/

Видеозаписа е на презентацията на доклада:




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. atil - Не случaйно зaвърших вторaтa чaст ...
10.01 11:03
Не случaйно зaвърших вторaтa чaст със снимкa нa популярните кукли "Бaрби". Не е сaмо нaмек зa "куклите" рaботещи в СМИ, където те си имaт съоветнaтa роля и знaчение. Нaмекa е основно зa товa, че "куклaтa" в условиятa нa неолиберaлнaтa системa не рaждa децa. Или почти не рaждa. A нaселението е еднaтa от основните състaвки и нa държaвaтa и нa икономикaтa и нa междунaродните общности. Без него се обезсмислят и те. И демогрaфския проблем, който се стовaри шоково върху Бългaрия, съществувa отдaвнa и индустриaлните стрaни с висок мaтериaлен стaндaрт. Проблемa нa първо място е психологичен пaк и е чaст от променения бит и културa нa европейските и европеидните нaроди, които сa от нaй-порaзените.
Т.е. причинaтa пaк е в жизнените полукрепостни и зaвисими условия, които е създaлa системaтa зa хорaтa. Пример: бедният уж, но свободен нaрод нa Цaрство Бългaрия през 20 век е имaл сериозен естествен прирaст и достaтъчно децa. Обрaзовaни и здрaви.
цитирай
2. atil - И така, който е поискал му е станало ...
13.01 16:48
И така, който е поискал му е станало ясно, че пропаганда и манипулация има и в историческата наука. Механизмите и техниките са същите. И това май беше основния дразнител, който ме накара да изкарам част от този Доклад тук.
След още две публикaции в блога е много вероятно да си нaложa прекъсвaне за неопределено време. Ако има човек да каже нещо и да сподели има и други места. Където няма да му спират публикациите. Има и линкове за връзка в блогорола ми тук от дясната страна в основното меню.
Преди пишех и в един сайт История БГ. Само че тия бегета се оказаха доста янлъш, фалшиви и набедени изгмеждa. Не могат да се откъснат от червената си същност и идеологическите си мутации... А това вече не е натурално БГ...
И все пак дадоха възможност да се покаже и другото, което не е казионно и "благословено" от техните началници. Струва си да кажем - "благодаря" на демокрацията за това. Колкото е да е лоша и под злоупотреба, аз я предпочитам пред който и да е диктаторски режим и тирания.
Да ни е честит и този петък - 13!
цитирай
3. atil - От Третата част:Можем ли да се ...
13.01 16:51
Зaключението нa Третата част:

Можем ли да се предпазим от системното манипулиране на нашите нагласи, убеждения и мнения?

При развиването на по-съвършени техники за манипулиране целенасочено се търсят аспекти на нашия ум, които могат да се използват като „психически слабости” за целите на манипулацията. Най-важното в това отношение е, че използваните за тези цели функции на нашия ум – поради начина, по който е устроен – не са достъпни съзнателно. Когато те се използват за манипулиране, ние ставаме жертва на такива манипулации почти автоматично, неволно и неосъзнато, без дори да забележим, че им се поддаваме.
Дори когато знаем как функционират техниките за манипулиране и кои свойства на ума ни ги улесняват, пак не сме защитени от тях. Активираните при това вътрешни процеси протичат неосъзнато и не подлежат на нашия нарочен контрол. Когато веднъж са активирани, е невъзможно да поискаме да ги избегнем. От тази гледна точка те не се различават по принцип от процесите, които например лежат в основата на възприятието. И при възприятието не можем по желание да коригираме т.нар. илюзии на възприятието.
Например илюзията за движение, която имаме, когато на гарата гледаме от прозореца на спрял влак движещия се по съседните релси влак и усещането ни е, че всъщност потегля нашият влак. Подобни ефекти протичат неосъзнато и автоматично и не изчезват, дори и да сме напълно наясно с тях.
Следователно, ако искаме да им се изплъзнем, трябва да избягваме онези ситуации, които ги пораждат.
Същото важи и за специфичните особености на менталните процеси, които се търсят, за да се използват за целите на манипулацията. И те протичат в максимална степен неосъзнато, когато са породени от конкретна ситуация и не са контролируеми когнитивно.

Следователно ние можем да предотвратим психологическите ефекти, от които целенасочено се възползват техниките за манипулиране, само ако избягваме, доколкото е възможно, пораждащите ги ситуации.
цитирай
4. atil - Единствено когато забележим, че се ...
13.01 16:53
Единствено когато забележим, че се намираме в манипулативен контекст, и започнем активно да избягваме медиите, чрез които се предават желаните манипулации, ще имаме някакъв шанс в подобни ситуации да съхраним някакъв остатък от автономия и лична свобода.
Когато обаче ние се подложим доброволно на манипулативния контекст и освен това сме убедени, че сме в състояние да разграничаваме истината от измамата в „новините” на медиите, всъщност изпълняваме всички предварителни условия за успеха на съответните техники за манипулиране.
Човешкият ум действително е така устроен, че съществуват много варианти за неговото манипулиране и покрай това за „инструментализирането” на едни хора заради стремежа на други към властта.

Все пак обаче ние по природа разполагаме с богат репертоар от възможности на нашия ум, за да разпознаваме манипулативните контексти и по този начин активно да ги избягваме. Разполагаме сякаш с една естествена имунна система срещу манипулацията.
Само трябва да решим да я пуснем в действие.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3148829
Постинги: 496
Коментари: 2235
Гласове: 2835
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031