Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01 11:57 - Вятърът от Лабрадор
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 873 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 16.01 16:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
(Или разказ за възникването и произхода на Канада)

 ... Когато отплавах от Гдиня за Канада, в Полша греше горещо юлско слънце и хората с весели песни започваха жътвата. Балтийско море беше сравнително спокойно, Северно море - мрачно, ала отвъд Шотландия, когато навлязохме в откритите простори на Атлантическия океан, се разбушува истински ад. Силен западен вятър, подобен на буря, здравата се нахвърли върху нас и толкова яростно започна да духа, като че ли искаше кожата ни да одере. Трудно бе да се задържиш на крака върху палубата. Корабът танцуваше върху гигантските вълни като обезумяла балерина. Студът пронизваше до мозъка на костите, хората боледуваха и не ставаха от койките.
След три дни непрекъснати терзания в това бурно море попитах един от офицерите на кораба дали тук, в северния Атлантически океан, винаги бушуват такива щорми.
- През есента, зимата и пролетта - винаги, през лятото - почти винаги.
- И винаги ли са толкова силни както сега?
- Обикновено са по-силни.

image

                                ******************

Норвежки моряци, понесени от такива бури, открили през 863 г. Исландия и заселили нейното крайбрежие. През следващото столетие един оттехните потомци посетил земите на своите деди - Норвегия, но на връщане объркал пътя за своето пристанище в исландия, отплавал доста далеч на запад и открил бреговете на Северна Америка. Когато по-късно отново отишъл в Норвегия, той разказал на приятеля си Лайф Ериксон за своето откритие.
Ериксон бил смел викинг и новината за красивото и мамещо крайбрежие породила в неговата амбициозна душа мисълта да основе нова държава. Построил кораби, намерил хора, отплавал и основал колония на новооткритата земя. И ако Америка не се е родила още тогава - преди хиляда години, за това не е виновен норвежкият смелчак, нито пък неговите последователи - Норвегия подела идеята на Ериксон за колонизация и в продължение на няколко века се стараела да я осъществява. Но всички усилия отстъпвали пред бурните вълни на Северния Атлантически океан, които плашели дори викингите. И така, вятърът откъм Лабрадор и Гренландия, унищожил тогавашния смел план на норвежците да създадат Новия свят.

И по-късно в зората на новото време същият този вятър решително влияел върху съдбата на страната и нейното население. По времето на Колубм генуезецът Джовани Кабото открил за английската корона Нюфънлънд. Двадесет години по-късно друг италианец, мореплавателя Верацано, анексирал крайбрежието на Североамериканския континент за краля на Франция. Но тези открития на практика нямали никакво значение и нито французите, нито англичаните могли да се задържат. И едните и другите, а особено англичаните, панически се страхували от испанците, които имали претенции към всички американски земи. За емиграцията не благоприятствували и други причини - вътрешнополитически и стопански, но бурното море най-много задържало наплива от преселници. Вътърът охлаждал горещия ентусиазъм и допускал до рибните пояси в нюфъндлендските води само опитни рибари, свикнали с бурите, но те не основавали колонии, а всяка есен се връщали в старата Европа.
Само сто години по-късно условията се променили; хората започнали да строят по-големи кораби, появили се истински завоеватели пионери и в началото на седемнадесетия век на новите земи възникнали първите скромни селища - френските край река Свети Лаврентий, английските по на юг, край Джеймс ривър във Вирджиния. Но преди да стане всичко това, в продължение на сто години главно щормът задържал развоя на цялата северна част на континента.

По време на моите пътешествия до Южна Америка неколкократно пресичах пътя, по който са плавали на запад Колумб и неговите испанци. Колумб е плавал към страната на вечната пролет по слънчево, спокойно море, съпровождан от умерен нежен ветрец. По пътя му не е имало никакви препятствия и никакви опасни бури. Затова неговото откритие станало с мълниеносна бързина. 
(Според данните от сборника ДТ, същият маршрут ползвали през Средиземно море древните булгари водени от родовете мая и ищяк, които на тръстикови кораби тип "бейнек" стигнали Централна Америка и дали първоначалния тласък на централноамериканските култури на маите и инките. Б.А.)
Открил, завоювал, а Испания заселила цялата тази част на Новия свят с хиляди свои поданици, докато в северната част, открита почти едновременно, не ставали още никакви сериозни промени.
На север щормът много пречел на французите и най-накрая станал за тях историческа трагедия. От двата народа, които колонизирали Северна Америка, безпорно французите проявили много по-голяма предприемчивост, висок дух и воображение при завоюването на новите земи. Те заели най-удобната част за проникване навътре в континента - устието на река Свети Лаврентий - и оттук навлизали в далечните лесове на запад, достигнали Големите езера и за по-малко от сто години се заселили по брега на река Мисисипи - чак до Мексиканския залив. В това време англичаните все още седели на атлантическото крайбрежие, водели ожесточени борби с индианците и някак си не могли да проникнат отвъд планинската верига Апалачи.
Но когато по-късно, в средата на осемнадесети век, се решавал окончателно спорът чия култура и чий език - френският или английският - трябва да господстват в Северна Америка, французите претърпели пълно поражение. Защото се оказало, че в Северна Америка по това време имало два милиона и половина англичани, а французите били едва шестдесет хиляди. Не били достатъчни само енергията и мъжеството, численоста на противника ги смачкала и задушила.

Там имало толкова малко французи, защото идеята за колонизирането на Канада никога не станала популярна във Франция. Разглезени от спокойното, нежно небе на Шампания и Жиронда, французите се плашели от суровия климат на колонията, от студената зима и от тежкото пътуване през бушуващия океан. Френските преселници произхождали главно от две провинции - Бретан и Нормандия, населени с храбри "морски вълци", потомци на викингите, в чиито жили течала кръвта на Лайф Ериксон. Те завладели за Франция Канада и голяма част от Северна Америка; но Франция не ги последвала. Уплашил я студеният вятър на Севера.
Този вятър явно помагал на англичаните. До голяма степен благодарение на него в Отава се намирала резиденцията на нейно кралско величество, а не френски губернатор, че до несметните богатства на северния континент се добрали преди всичко хора говорещи английски, и че днес големите американски градове с френски имена край Мисисипи - Сен Луи и Нови Орлеан - освен името нямат вече нищо общо с Франция. Вятърът от Лабрадор не помагал на французите.

image

Град Монреал днес
                                     
                                 ******************

Волтер е забравил...

Достойният за уважение Волтер някога се изразил доста презрително за Канада, като е казал, че тя представлява само "няколко акра сняг", "quelques arpents de neige". Отрицателното мнение на философа се разпространило и се превърнало във всеобщо убеждение, неоспоримо пророчество и определило френските представи за Канада.
Проницателността понякога е изневерявала даже и на признати мъдреци и те са били способни да изтърсят някоя глупост! "Много повече желая мир, отколкото Канада, смятам, че мирът може спокойно да бъде постигнат и без Къубек" - е казвал Волтер. Ние знаем, че мирът между Франция и Англия не е бил така лесно постигнат, затова пък само какви богатства са били измъкнати от Канада под носа на французите!
Припомних си и още една фатална грешка, направена от друг признат авторитет, от кардинал Ришельо. Хугенотите, изпъдени от Франция, искали да се заселят в Канада - точно така, както направили пуританите, гонени за своята вяра от Англия, като се заселили в Бостън. Ришельо не разрешил - той не искал еретиците да замръсят Канада, искал католицизмът здраво да се вкорени там. Хугенотите се пръснали по цяла Европа и навсякъде със своята прдприемчивост и изобретателност помагали за процъфтяването на други народи, а Канада наистина останала напълно католическа, но слабо заселена, и станала плячка на английските колонисти...

image

Природни забележителности в Канада:
www.myuniversals.com/darzavi_page.php

Волтер решително не е имал право! Освен сурова зима - снежна и дълга, Канада притежава горещо лято с цикади, тангари и колибри. Волтер беше забравил това.
Наистинна ли е бил забравил? Отрицателното мнение на Волтер за Канада е добило широка известност. На същата известност се е радвал друг французин Лафонтен, заради баснята за хитрата лисица и киселото грозде. Волтер е изказал своето мнение тогава, когато Франция след загубената война с Англия загубила и Канада. Хитрата лисица казала, че гроздето е кисело тогава, когато не могла да се добере до него. А в Канада имаше даже лозя. Растяха близо до град Торонто и гроздето съвсем не беше кисело.


                         *******************

Кратка справка

Името Канада идва от думата kanata на езика на племето ирокези, която буквално означава „село“ или „селище“. 

image
Ирокезкият вожд Червената куртка

Канада е огромна(нейната площ е около 10 млн квадратни километра), простира се почти на 6500 километра от изток към запад и на 5 000 километра от юг към север. На нейна територия се намират много панорамни зони - степи и гори, тундри и арктически ледове. Около три четвърти от територията на Канада е почти безлюдна: тук живеят само 300-400 хиляди души. Никъде по света, извън пределите на Русия, няма такива огромни пространства от тайги и тундри освен в Канада. на хиляда и петстотин километра се простират площи от бял и черен смърч, северни бели ели, трепетлики, тополи. През тях прозират преплетени като дантели реки и езера. Навсякъде животинският свят е много разнообразен - млекопитаещи, птици, риби. На север от тази зона се простира още една ивица от лесотундра и тундра.

image

Черна канадска мечка, Британска Колумбия

Повечето френски колонии в Северна Америка са отстъпени на Великобритания след края на Седемгодишната война през 1763 година. Канада възниква през 1867 година, когато три от британските колонии са обединени в Канадска конфедерация, федерален доминион, съставен от четири провинции. Това поставя началото на продължителен процес на териториално разширение и увеличаване автономията на страната. Основни стъпки в него са Уестминстърският статут от 1931 година, както и Законът за Канада от 1982 година, който премахва последните остатъци на правна зависимост на Канада от Британския парламент.

Въпреки че европейците започнали колонизирането на Канада преди три века и половина, нейното бързо икономическо развитие се осъщесвило едва през последните 60 - 70 години. За кратък исторически срок Канада влязла в числото на високоразвитите държави, ставайки една от най-крупните производителки на селскостопански и промишлени суровини и стоки в света.
За високите темпове на развитие благоприятствали редица важни обстоятелства: отцъствието на феодализъм в значителна част от територията, изключителното богатство от природни ресурси, притокът на капитал, благоприятното географско положение - близост до пазари, продажба на суровини на САЩ и добрите морски връзки с Европа и Азия.
Съвременото политическо и икономическо положение на Канада до голяма степен се определя от нейната обвързаност с английския и американския капитал.

Днес английският и френският са официални езици на федерално ниво. Канада е просперираща развита държава, деветата по големина икономика в света.
Тя е федерация, съставена от десет провинции и три територии, които са групирани в региони. Западна Канада се състои от Британска Колумбия и трите прерийни провинции (Алберта, Съскечуан и Манитоба). В Централна Канада влизат Квебек и Онтарио. Атлантическа Канада се състои от трите морски провинции (Ню Брунсуик, о-в Принц Едуард и Нова Скотия) и Нюфаундленд и Лабрадор. За Източна Канада се считат Централна и Атлантическа Канада, взети заедно. Три територии (Юкон, Северозападните територии и Нунавут) съставляват Северна Канада. Провинциите си служат с повече автономия от териториите. Всяка провинция си има свой собствен герб.

Следвайки англо-саксонската практика на правоохрана полицейските органи за съблюдаване на обществения ред и безопасност са прерогатив основно на провинциите и общините, но повечето от тях делегират чрез договор тези си функции на Кралската канадска конна полиция, която е най-важната полицейска структура в рамките на Доминион Канада.
Според данни от преброяването от 2006 година в Канада живеят общо 31 612 897 души, което е увеличение с 5,4% спрямо 2001 г. Растежът на населението се дължи основно на постоянния имигрантски поток и донякъде и от положителния естествен прираст. Около 4/5 от населението на Канада живее на около 150 km от границата със Съединените американски щати. Приблизително 4/5 от канадците живеят в трите мегаполиса – коридор Квебек - Уиндзор, Лоуър Мейнленд в Британска Колумбия и коридора Калгари - Едмънтън.

image

Изп. са материали от "Канада ухаеща на смола", 1969 г., и от уикипед.




Гласувай:
8
0



1. syrmaepon - Един пример как името може да пре...
16.01 12:03
Един пример как името може да предопредели или да бъде в съзвучие с бъдещето развитие на един народ / и дори според астролозите да му осигури успех/.
цитирай
2. atil - Аз бях се пошегувал в текста, че К...
16.01 12:19
Аз бях се пошегувал в текста, че Канада, не означава - "каната на камион", или пък "кан от ада" и няма нищо общо с древните българи и траки от Балканския полуостров... И техните езици... Но не пиша само за блогърите тук, а за много по-широк кръг от хора по света и у нас.
И на нас името ни носи добра съдба, само че напоследък всички бягат от нея и затова явно не се получават много неща.
цитирай
3. atil - Следващата публикация през фев...
18.01 13:03
Следващата публикация ще е с няколко линка към най-важните публикации тук. И с няколко откъса, кратки, от древнобългарският епос Чулман Толгау.
След това за неопределено време няма да има публикации. И тези, които ги има са предостатъчно на този етап. Стига да има кой да види, да вдене за какво става въпрос. И да се придобие полза.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 2925041
Постинги: 489
Коментари: 2220
Гласове: 2801
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031