Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02 14:13 - Кавкан(капкан, капаган) Петър
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 976 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.07 09:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Петър е български държавник и политик, велможа засвидетелстван в източниците по времето на каган(кан, канас) Борис - Михаил(852-889). Титлата кав(п)кан заемала първо място в ранглистата на българската държавна система от древни времена. Кавкана, капагана бил глава на правителството. Петър, който бил "близък роднина" на държавния глава, заемал второто място в държавата.

image

Борис I, картина на Димитър Гюдженов. Този голям български художник с усет към миналото много точно е предал духа и образите от онова време. Липсват може би само традиционните български шапки, с които българите не се разделяли по навик дори до края на 19-ти век...
Тук ще трябва да си представим и самия кавкан Петър, според мен може би този с брадата от наше ляво, гледайки картината. Този който си държи ръцете отзад...



Да си припомним част от чиновата система при българите по време на управлението на Хунската династия в Европа:

"... Булюмар влязал в легендите на русинските предци под името "Будимир".

От негово време в общественното и държавно устройство се закрепили следните звания:

- сабан - лековоъражен воин, опълченец, наемен войник.
- бури("вълк") - гвардеец(по-късно почнали да ги наричат "улани").
- багаин - среден офицер, можещ да командва до 100 воини.
- шад багаин - старши офицер , можещ да командва до 1000 воина(багаините можели да носят шлемове с бичи рога).
От багаините нагоре длъжностите можели да се заемат само от аристократи.
- тархан - крупен военачалник, можещ да командва от 1000 войника нагоре.
- сабан тархан - командващ лековоъражените части, наемниците и опълченците.
- джури тархан - командващ опитните тежковоъражени воини(рицари - от средата на аристокрацията).
- бури тархан - командващия на гвардейските части.
- багил(боил) - областен началник, генерал, командващ отделно подразделение до 10 хиляди воина.
- бахадир,кермек - почетно звание за храброст и заслуги.
Българската войска по правило била обърната с лице на юг и се деляла на "център", "ляво" и "дясно" крило.
- урус сабан - подразделение определено да започне атаката.
- курен тархан - началник на дворцовото стопанство, обоза и министър на икономиката
- капаган - военен министър и по правило глава на правителството.
Булюмар пренесъл столицата на Идел от Поволжието в Кара Саклан(Украйна) в основаната от него ставка Кан-Балин(бъдещия Киев). Там и починал а киевския хълм където го погребали получил неговото име Шеке("Щек" или "Щековица" по русински. ...".

От Тук: 
atil.blog.bg/history/2011/04/30/svedeniia-za-bulgarskite-bylgarskite-care-ot-vsichki-dinasti.738829

По-нататък ще дам още два линка за събитията от времето на каган Борис-Михаил Покръстителя, обаче първо за титлите, че упражненията и разсъжденията, спекулациите не спират по този въпрос... Тук в блога има и публикация с доказателства за това, че Първото българско царство е било каганат а не княжество или кралство. Т.е. до официалното признаване на царска титла на българския държаван глава, който в случая бил Петър I, нашата страна е каганат(империя) управлявана от канове, кагани.
Въпреки че Симеон I постоянно се титулува като "цар" а някои монаси наричат Борис "княз" а някои "цар", други източници пък си посочват, че е каган. Много се спекулира с т.нар. Именник, който е късен препис от 16 век в Русия и там владетелите са наречени - "князе". Това е по руската и славянска традиция, българските автори пък не въднъж наричат скандинавските, славянските или византийските велможи и управници по български - бек(княз), урумкан, рум баба(византийския император). Дори комунистите в България през 1990 г. свикнали с тяхната система на титулуване нарекоха българския президент - председател... И ако някои български монаси пишели "княз" по-късно то си е тяхна слабост, но кавкан Петър е засвидетелстван като кавкан например а не като кавкняз на Борис...

Борис-Михаил изравнил по права славяните и неговата политическа групировка имала пълната им подкрепа.
Майка му била славянска наложница а самия той бил поставен на власт още малолетен от охридския болярин Карамат(кавкан Исбул), подобно на предшественика си и на неговия предшественик...Той дори отишъл на р.Брегалница в Македония да получи властта. По този начин кавкан Исбул седейки си в Охрид като регент, дърпал конците и управлявал цялата държава. Само че този път, вече доста възрастен Исбул-Карамат не си направил добре сметката. За да запази властта за себе си и за потомците си Борис решил да смени властта на водещите родови групировки в страната и да си осигури силна подкрепа и завинаги. За целта решил, че трябва да въведе християнството в България и да си осигури подкрепата мнозинството от кръстените вече славяни, на Византия и на славянизираните български родове. И като балансира между Рим и Константинопол да запази имперския и равноправен статут на България спрямо тях(това не е цел на нито една новопокръстена държава в Европа и никой не води подобна борба за равноправие, българите дори разрушили догмата на триезичието на Църквата...).
Но трябвало да направи и отстъпки, първото условие от страна на Византия било да отпадне договора от 716 г., който дотогава урегулирал отношенията между двете страни. Повечето войни между България и Византия дотогава били заради нарушаването на този договор от страна на Византия.
Борис успял в намеренията си, още повече, че заради опозицията на другата групировка той загубил вече няколко войни и положението му ставало несигурно. Бунта на болярите срещу него не успял защото с хитрост успял да плени водачите им. По-късно заради отказ да се кръстят мнозина били обезглавени, между тях и стареца Карамат-Исбул...

Трябва да се подчертае и друго - ролята на Симеон I за въвеждането на азбуката - кирилица на езика на българските славяни за официален и богослужебен в България!
Нещо повече, именно Симеон бил причината т.нар. Вещий Олег да въведе кирилицата и в Киевска Рус, далеч още пред приемането на християнството там. Събора от 893 г. бил по инициатива на Симеон и с подкрепата на баща му, който до смъртта си вече имал най-силните позиции в страната... Така пишат и авторите от Волжка България, че именно Симеон е причината кирилицата да стане държавна азбука в България.
До 893 г. в България се пишело, и кръщавало на четири езика и азбуки - гръцки, латински и на българските две наречия с техните рунни писмена.
Линк : Из политическата история и дипломация на Първото Българско Царство:
atil.blog.bg/history/2011/09/17/iz-politicheskata-istoriia-i-diplomaciia-na-pyrvoto-bylgarsk.821550

image

Останки от Големият дворец в Плиска


Сега да продължим за кавкан Петър. Името му се споменава за пръв път през 866 г., когато пристигнал в Рим, начело на българската делегация. От името на своя владетел той донесъл много дарове за светите места и на папа Николай I. Кавканът връчил на Николай I и оръжието, с което Борис възтържествувал над противниците си, когато смазвал антихристиянския бунт.
Петър изявил желанието на българите да признаят върховенството на Римската църква, при положение, че папата признае самостоятелността и независимостта на българския църковен диоцез.
Кавканът връчил на Николай I и 106 въпроса: от тях Борис желаел да узнае тайните на християнската вяра от най-големия църковен авторитет, с една дума той искал вярата по неговата земя да бъде "без петно и бръчка".

(Линк за въпросите: Кан(каган, кънас, "Княз") Борис I и неговите въпроси към римския папа Николай-1
atil.blog.bg/history/2011/09/20/kan-kniaz-boris-i-i-negovite-vyprosi-kym-rimskiia-papa-nikol.823234)

Папата отговорил обстойно на всички въпроси, но съзнателно отбягнал да се произнесе за бъдещето на българската църква. За кавкан Петър, който отнесъл в България папското послание, това явно било свързано с много разочерования.
Впоследствие отношенията между България и Рим преминали през големи изпитания - в основата на всичко стоял отказът на Римската църква да се произнесе категорично за църковната самостоятелност на българите( а това автоматически водело и до политическия статут на страната в новите християнски условия, европейските корени на отношенията са още от времето на Атила, през Кубрат и Аспарух та до промяната с която се наел Борис..).
През 869 г. кавкан Петър пристигнал повторно в Рим, където бил приет от новия папа Адриан. Той му връчил писмо от кагана Борис, в което настойчиво се изразявало желанието на българите да им бъде ръкоположен за архиепископ дякон Мартин. Въпреки настояването на Петър папата не взел категорично становище - увъртанията свидетелствали, че българската делегация няма да се сдобие с утвърдителен отговор. Последвали енергични действия от страна на българите, които се свързани отново с личността на кавкан Петър.

През февруари 870 г. в Цариград приключили заседанията на вселенския църковен събор, който постигнал обединението на църквите. На 4 март по време на тържественото заседание в църквата "Св.София" било съобщено за пристигането на българската делегация начело с кавкан Петър. Той бил приет от събора: след задължителните приветствия Петър се обърнал към присъстващите с думите, че неговият господар Борис иска да узнае на коя църква трябва да се подчиняват българите. Въпросът смутил и разтревожил папските пратеници - те скочили и заявили, че този проблем е вече окончателно решен и българите са длъжни да се подчиняват на римския апостолически престол. Кавканът отговорил, че в момента действително е така и, като се обърнал към източните патриарси, заявил: "Вие отсъдете на коя от двете църкви, Източната или Западната, трябва да се подчиняваме." 
Всъщност се разигравал предварително режисиран спектакъл, договорен между българския и византийския държавен глава. Изпълненията му било възложено на българската дипломация начело с кавкан Петър, който се справил блестящо със задачата си. Не знам доколко читателите ще направят връзка между някогашната българска монархо-имперска самостоятелна политика и дипломация, която е продължена и през 13-14 век, и дори през Третото българско царство и републиканската морионетна и упадъчна от средата на 20-ти век досега...

Междувременно инициативата взели източните патриарси, които се представяли за незаинтересовани от случая. Те запитали българите: "Когато завзехте отечеството си, какви свещеници намерихте, гръцки или латински?". Кавкан Петър не пропуснал възможността да подчептае, че прадедите му завладели отечеството си с оръжие в ръка и добавил, че заварили там гръцки свещеници. След дълги препирни въпросът бил решен в полза на Цариградската патриаршия. Кавкан Петър получил съборно решение, което узаконявало станалата промяна. Като се възползвал умело от съперничеството между Рим и Цариград, Борис успял да се сдобие със самостоятелна църква начело с архиепископ грък, който обаче се назначавал със съгласието на българския кан.
В Рим не загубили надеждата да върнат отново България в папския диоцез. Новият папа Йоан VIII  изпратил няколко писма до България; едното било адресирано лично до кавкан Петър(април 878). Като припомня услугите му за сближаването между България и Рим, папата убеждава Петър да употреби влиянието си върху Борис и да го върне отново към Римската църква. Накрая се четат уверения в приятелство, примесени тук там със заплахи, в случай, че българите не потърсят правилния път. През май 879 г. папата изпратил ново писмо до Петър с повторна покана за действия в интерес на Римската курия, но както първото, и това послание останало без отговор.

image

Голям български държавник бил Кан Крум, който дори без да налага единна религия върху поданиците си успял да ги обедини под короната. А отношението на кавкан Петър към Рим, в случая е напълно адекватно, като на човек принадлежащ към достоен господарски род и народ.
Спомнете си и думите на самия Крум: "Като не щеш мира на ти секира!".



Известно е, че каган Борис се проявил в историята повече като политик и дипломат отколкото като държавник. Особено при реализирането на политиката си за постигане на самостоятелност на българската църква.
С утвърждаването на политическия статут на новата християнска държава се заел сина му Симеон, който заменил гръцкия архиепископ с български патриарх, а при внука му Петър I той бил напълно осъществен, когато бълг. държавен глава станал първия цар-василевс неромей в света. Кaкво по-голямо рaвнопрaвие. и изрaвнявaне с тогaвaшните "велики сили" в християнския свят би могло дa имa...

Но поне част от дипломатическите успехи на Борис се дължат и трябва да се отдадат(и то съвсем заслужено) на кавкан Петър - човекът, който реализирал на практика замислите и кроежите.
При отговорните си мисии Петър проявил изключителна гъвкавост и прекрасно се ориентирал в обстановката. Няма съмнение, че част от тактическите ходове на българската дипломация, предприети по време на самите преговори, са също негово дело. "Добрият човек Петър"(както го назовава един съвременик) е измежду онези големи мъже на българите през IX в., които позволяват на България да запази своето величие и могъщество и като християнска страна в новите условия.

image




Осн. източници: ДТ, изд. Болгaр иле, Оренбург, Кaзaн 1993-97 г., 1,2,3 том
; Кой кой е в Средн.България,ист. справочник, Просвета, София, 1994г.




Гласувай:
3
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 2925041
Постинги: 489
Коментари: 2220
Гласове: 2801
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031