Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2017 18:56 - 1925 г. Палачите
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 1517 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дума 20. Април 2017 , брой: 76 Подготви Христо Георгиев
След атентата в черквата "Св. Неделя" на 16 април 1925 г., за който разказахме в предишното издание на "Черно на бяло", в страната започват масови убийства и гонения на комунисти и земеделци, на журналисти, поети, писатели, интелектуалци като Гео Милев, Йосиф Хербст, Сергей Румянцев. Избити и безследно изчезнали са около 30 000 души, които нямат нищо общо с атентата. Палачите от 1923-1925 г. са съдени от Народния съд през 1954 г.
Днес отговорните за масовите убийства, съдени от Народния съд, според някои са "невинни жертви на комунизма", дори паметни плочи им поставят за поклонение. Навръх Великден българските телевизии, начело с БНТ, се надпреварваха да клеймят "мръсните комунисти", спретнали атентата в "Св. Неделя". В миналия брой с документи показахме участието на западните разузнавания в осъществяването на този атентат. Но днешните "демократи" предпочитат да клеймят светотатците, които на Велики Четвъртък направили атентата. Значи те са антихристи, а какви са министрите и офицерите на Цанков и Борис III, които около и на самия Великден 1925 г. не само приемат смъртни антикомунистически закони, но извършват и масовите убийства. Факт, г-да демократи! Фурнаджийството в политиката не е от днес, не е и от вчера - не са важни идеите, важно е да си на власт, та ако ще да е и за месец или два. А това, че хиляди ще изгинат като мухи от глад и недоимък, или от куршум и въже, е без значение пред миража на властта. Нека хвърлим поглед в архивите на МВР, след като някои толкова много настояват да четат превратно страниците от миналото. Нека видим какво е Илиянският форт, където в общия гроб е хвърлен и удушеният Гео Милев - може би е бил сред онези, чието умъртвяване описва лично пред следствието един от палачите. Убийството на Гео Милев е символ на терора. Да си спомним какво са преживели нашите предци и да се преклоним пред черните забрадки!

Из разпитите в следствието
(Архив на МВР, юни 1954 г.)

Строго поверително!
Екз. щ1
М.В.Р. ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
ПРОТОКОЛ
(за разпит на обвиняем)

Днес, 21 юни 1954 г., гр. София, подписаният ст. лейтенант БОГДАН НИКОЛОВ КАЛЧЕВ - следовател при Следствен отдел на Д.С., разпитах в качеството на обвиняем лицето: АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ ПЕТРОВИЧ - роден на 28. X. 1893 г., в гр. София, жител на София, живущ на ул. "Климент Охридски" щ6, българин, български гражданин, женен, осъждан по закона за незаконно забогателите, бивш търговец, безпартиен в миналото и сега, източно-православен, грамотен - завършил търговска академия в Швейцария, произхожда от градско буржоазно семейство, понастоящем касиер в Бачковския манастир - Асеновградско.
На зададените му от мен въпроси обвиняемият отговори:
ВЪПРОС: След 16 април 1925 г., какви мерки взема Цанковото правителство срещу Комунистическата партия и Земеделския съюз?
ОТГОВОР: Веднага след атентата в църквата "Св. Неделя" на 16 април 1925 година, Цанковото правителство започна масово арестуване на всички проявили се по-видни комунисти и земеделци, като веднага след това започнаха масови убийства и издевателства над комунисти и земеделци в различните казарми на Софийски гарнизон по полицейските участъци и в Дирекция на полицията.
ВЪПРОС: Посочете местата, където се извършиха екзекуции на задържани антифашисти след атентата през 1925 г.?
ОТГОВОР: На мене са ми известни две места, където се извършваха екзекуции на задържани антифашисти през 1925 година. Това са: I пехотен полк - извършваха се екзекуции, аз зная само за една вечер, и в IV артилерийски полк, където се извършваха екзекуции на мен известни три вечери, на които аз съм присъствувал и вземал участие.
ВЪПРОС: Посочете каква беше последователността на екзекуциите?
ОТГОВОР: Там, където аз съм участвувал, зная, че най-напред екзекуциите започваха в I пехотен полк, а това беше в края на месец април 1925 г., точно датата не мога да посоча, но беше след Великден. След това следват екзекуциите в IV артилерийски полк.
ВЪПРОС: Разкажете кои офицери и цивилни вземаха участие в екзекуциите в I пехотен полк през 1925 г.?
ОТГОВОР: В I пехотен полк участие в екзекуциите вземаха следните офицери и цивилни: КОЧО СТОЯНОВ, АНТОН КРЪСТЕВ, ИВАН КЕФСИЗОВ, капитан БОРИС СЪБЕВ, КУЦАРОВ, РАДЕВ, ТОМА ПРЕНДОВ, СТИЛЯН ТОШЕВ, подпоручик пехотинец - името му не зная, ЧИЧО ВЕЛИЧКО (Войводата), ПЕТЪР СТАНЧЕВ, МИЛЕ (Кучкара) и други няколко души цивилни македонци. Освен това научих, че в стаята в караулното помещение е бил и капитан ХАРЛАКОВ, а може би и други офицери. Останалите офицери също са вземали участие в тези екзекуции, след като ние сме заминали за Радомир, защото имаше още задържани антифашисти, които трябваше да се ликвидират.
ВЪПРОС: Откъде се докарваха арестантите-антифашисти, които се екзекутираха в I пехотен полк?
ОТГОВОР: Не зная откъде са докарвани, но фактът, че видях майор ИВАН МИЛАНОВ, когото оставихме предната вечер в Дирекция на полицията, ме кара да мисля, че арестантите-антифашисти са получавани от Дирекция на полицията. Може някои от арестантите направо да са арестувани от домовете им и да са докарвани в I пехотен полк.
ВЪПРОС: През кое време на денонощието се извършваха екзекуциите в I пехотен полк?
ОТГОВОР: Вечерно време, след 21 часа.
ВЪПРОС: Опишете начина, по който се извършваха екзекуциите в I пехотен полк?
ОТГОВОР: Екзекуциите в I пехотен полк ставаха с изстрел в тила на арестувания, а след това се събличаше горната му дреха и се завиваше главата му с цел да не тече кръв и да не останат следи. Вън пред помещението имаше един камион, който непрекъснато форсираше, имаше за цел да заглушава изстрелите, или ако се чуе нещо, да се помисли, че това е шум от самия камион. Арестантите се намираха в една стая в караулното помещение, откъдето един по един, придружавани от двама или от трима души, офицери и цивилни, се вкарваха в поменатото помещение, където се убиваха. Помещението се намираше в дъното на казармата. Беше едно паянтово, правоъгълно, продълговато помещение, което се използваше за някакъв склад. Беше малко по-ниско от нивото на двора - в земята, като имаше няколко стъпала надолу. Помещението беше дълго около 15-20 метра. В дъното имаше преградено с дъски, където се редяха труповете на убитите. Вратата на помещението беше към по-левия край и като влизаха, завиваха вдясно, след което се даваше изстрелът и жертвата падаше.
Когато се връщах към Дирекцията втория път, срещнах по пътя трите коли, които возиха арестанти към IV артилерийски полк. В IV артилерийски полк имаше две помещения - едноетажни, успоредно разположение, правоъгълни, дълги около 20 метра, които са служили като артилерийски паркове. Между двете помещения имаше доста голямо разстояние - около 30 метра. В лявото помещение, което се намира успоредно на ул. "Крал Шведски", бяха поставени арестантите, а в дясното помещение, което се намираше по-навътре, в него се извеждаха арестантите един по един и се вършеха екзекуциите. Целият район около тия помещения беше тъмен и в самите помещения нямаше светлина, а доколкото помня, използувахме фенери или слаби електрически лампи.
След като оставих колата, КОЧО СТОЯНОВ и КУЦАРОВ влезнаха в лявото помещение - при арестуваните. През времето, когато стоях на двора, аз видях, че от лявото помещение извеждаха по един арестант, придружаван винаги от двама офицери или от цивилни, и ги вкарваха в дясното помещение, където бяха екзекутирани чрез бесене с въже, защото не се чуваше никакъв шум или изстрели. Така аз видях, че арестанти извеждаха от лявото помещение и ги отвеждаха в дясното. Всички офицери и цивилни, които бяха в това помещение, където се вършеха екзекуции, са вземали участие в бесенето, във връзването на труповете на убитите и в поставянето им в чувалите.
След като свършиха екзекуциите (около 12 часа през нощта), КОЧО СТОЯНОВ излезе от дясното помещение, каза ми да докарам колата със заден ход до самата врата на помещението, където качиха в задната част на колата два чувала с два трупа на екзекутирани антифашисти. КОЧО СТОЧНОВ се качи и седна до мене и ми каза да карам, без да паля фаровете, по посока на "Цариградско шосе". По пътя от КОЧО СТОЯНОВ научих, че убийствата в IV артилерийски полк са ставали чрез бесене, защото било по-лесно и не се вдигало много шум. Когато наближихме моста на IV километър, КОЧО ми каза да изгася фаровете на колата и да спра веднага вдясно след моста. Когато спрях, КОЧО СТОЯНОВ слезе от колата, свирна с уста и от тъмното излязоха няколко цивилни лица, които веднага свлякоха двата трупа от колата и ги замъкнаха навътре в тъмното. Тези цивилни лица бяха предварително изпратени да подготвят местото, където да се заровят труповете, и чакаха колите.
Аз потеглих с колата обратно за София и по пътя, след III километър, срещнах другата кола, шофирана от подофицера, която също возеше трупове към IV километър. Така и останалите коли са направили, вероятно по два или по три курса, докато превозят всички трупове на убитите антифашисти. Точното место, където са заровени труповете на IV километър, не ми е известно, но се намира вдясно от шосето, оттатък моста, не повече от 30-40 метра навътре, край реката.
ВЪПРОС: Колко антифашисти бяха екзекутирани в IV артилерийски полк първата вечер?
ОТГОВОР: Ако правя сметка от курсовете, които правихме, бяха около 15-20 души. Може и да е имало предварително закарани. Когато влезнах в дясното помещение, там заварих следната картина: Вдясно от входа на помещението, към дъното, пред една маса седеше поручик КЕФСИЗОВ, а срещу него прави стояха поручик РАДЕВ, ГРОЗДАНОВ, и Черния капитан (Николов), а вляво от входа зад една дървена преграда имаше няколко цивилни лица и военни. На масата имаше мастило, писалка и листа хартия. Групата, която видях, от цивилни и военни в дъното на помещението, нещо правеха, видях, че разсъбличаха трупове на убити антифашисти и ги връзваха с въжета. След малко ГРОЗДАНОВ, капитан НИКОЛОВ (Черния капитан) и КЕФСИЗОВ излязоха навън, РАДЕВ отиде към задната част на помещението, а като се връщаше, носеше в ръцете си едно въже.
На стр. 15

След малко от входа влезнаха ГРОЗДАНОВ и Черния капитан (Николов), като водеха един арестант - цивилен, когото не познавам. Закараха го пред масата, зад която стоеше КОЧО СТОЯНОВ, задаваше някои въпроси на арестувания, за името му и други, за да му отвлече вниманието и записваше нещо на хартията. Радев, който беше отзад на арестанта, метна въжето на врата му в примка и опъна двата края, а двамата - ГРОЗДАНОВ и капитан НИКОЛОВ, подхванаха двата края на въжето и започнаха да опъват, като арестуваният падна по гръб. В това време от задната част на бараката дойдоха няколко души от цивилните и повлякоха трупа на обесения в задната част на помещението, зад преградата. Аз се приближих към тях и видях, че цивилните започнаха да събличат обесения, като го връзваха с въжета и го направиха като на топка. След това ГРОЗДАНОВ и капитан НИКОЛОВ излязоха навън и след малко се върнаха капитан Николов, един арестант и КЕФСИЗОВ. Повтори се същото, както с първия арестант.
Радев, който ме видя, че стоя встрани, ми извика сърдито: "Тука няма да правиш публика, ела да помогнеш!". Аз отидох и помогнах, като хванах въжето за единия край и започнах да опъвам заедно с капитан НИКОЛОВ и ГРОЗДАНОВ, докато арестуваният беше умъртвен, а след това отвлякохме трупа в дъното на помещението, където цивилните и други военни започнаха да го събличат и да го връзват с въже. При следващия арестант аз също така лично вземах участие в бесенето. Научих, не помня от кого, още тогава, че капитан НИКОЛОВ, когато събличали труповете, още първата вечер обирал арестуваните, като е вземал пари и ценности, но за това македонците научили и повдигнали въпрос, че на тях нищо не дават.
След като беше натоварен и вторият камион с труповете и потеглихме за Илиенци - погребите. Направо от шосето влезнахме в погребите по черен път и като влезнахме вътре, заварихме колата на секция III. Като слязоха офицерите, аз тръгнах след тях и те се спряха пред една яма. Ямата беше доста дълбока, но в тъмното не се виждаше. След като дойдоха камионите, те спряха един след друг близо до ямата. До ямата имаше стоварени кирки и лопати. След това се започна разтоварването на труповете. След като разтовариха двата камиона, започнаха да ги заравят с пръстта, която беше около ямата. Видях, че труповете бяха само по долни дрехи. След като затрупаха труповете, офицерите и цивилните се качиха в трите коли и потеглихме обратно за София. След това офицерите и македонците отидоха в кръчмата на НИКОЛА ПЕТРОВ (Бореца), за да се почерпят.
ВЪПРОС: Разкажете колко антифашисти бяха екзекутирани в IV артилерийски полк - третата вечер, и колко трупове бяха заровени в Илиенския форт?
ОТГОВОР: От това, което видях на погребите, с двата камиона, без да съм ги броил, предполагам да има около 40 трупа.
ВЪПРОС: Вие бяхте ли задължен да вземате участие в тези събития през 1923 и 1925 година?
ОТГОВОР: Не съм бил длъжен или задължен от някого да взема участие в тези събития през 1925-23 година. Никой насила не ме е заставял за това.
 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3033104
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031